Ожидаваната ръка от България
През май 1962 г. в международния влак София – Москва пътувахме цял вагон кандидати за звезди върху небосклона на българското изкуство. На Кишиневската гара във вагона ни влезе русоляво младоче с любознателни сини очи.
– Вие нали сте българи от Българията – попита и, без да дочака отговор, заговори на диалект, който всички родени в Ямболско и Сливенско добре познават от дядовците и бабите си.
Андрей Германов му писал за пътуването на нашата група. Най-много с поетите искал да се види, защото тоже пише стихове. Питаме, как е попаднал тук…
– Чи аз съм ут бесарабските българи – отговори и като прочете в очите на повечето пълно неразбиране за какво става дума, додаде: – Ние тук, в Молдовата и на Украината, сми къде петстотин хиляди българити…
С горчивина, която поради липса на артистична школовка не можа да прикрие, изрече:
-Чи ние ръка да ни подадете ут Българията, ожидаваме, пък вие не сти чували за нас.
Русолявото младоче, което ни каза тези думи, беше ПЕТЪР БУРЛАК-ВЪЛКАНОВ – основоположник на бесарабската българска литература…
Спомен на Александър Миланов, български преводач, писател и обществен деец. https://literaturensviat.com/?p=101356
80-годишнината от рождението на Петър Бурлак-Вълканов
Източник : Натали Петрова
Издвој новости на српском
