ЕС да разбере, да признае и да започне сам да защитава бългаската историческа истина за Македония

В диалога със Скопие се искат продължителни дипломатически и научни усилия, а не емоционално патриотарство или интелектуален нихилизъм

Даниела Горчева

Никак, ама никак не е европейска ценност и никак не е безобидно да се фалшифицира и подменя историческата истина и/или научната истина.
Ние сме признали (и то първи в Европа!) държавата Македония, което им спести незавидната съдба на Косово. Признали сме и македонския език на политическо ниво. Но на лингвистично да имат много здраве да твърдят, че винаги е имало македонски език и че още от Средните векове били писали на македонски, защото

 това е фалшификация на историята

Каквото има писано, то е писано на български, това са фактите. Знае се и точната дата на оперетното създаване на македонски език, знае се и целта. Така че – ОК, днес след толкова десетилетия насилствена раздяла, ясно е, че има несправедливости, които не могат да бъдат поправени, затова днес можем и трябва да им признаем и нацията, и езика. И ние сме го направили!

Но не можем да допуснем фалшификациите на историята и тези в езикознанието, защото си има обективни научни критерии. Някакси македонският посръбчен елит (не хората, които рано или късно ще проумеят истината, някои са я проумели, но не смеят да я кажат на глас, защото правата на хората с българско самосъзнание в Македония и Сърбия не са гарантирани), та македонските посръбчени власти ще трябва да се примирят с историческата истина.

Вместо българският интелектуален елит да реагира емоционално, наивно и нихилистично, трябва да се поставят ясни граници и да се поиска от ЕС да защити историческата истина  и научната истина – че се знае точната дата на създаването на т.нар. македонски език и че

не е европейска ценност да се фалшифицира историята

Какво мислят в Македония за нас е напълно второстепенен въпрос, защото те не спряха с антибългарската пропаганда и с омразата към България, когато ги признахме. Това, което днес е важно, е ЕС да защити истината, историческата и научната истина.
И да, България сега има лост да обърне внимание на историческата истина и в Европа да се разбере, че не трябва да допуска Македония в ЕС, докато Македония не престане с фалшификациите на историята в учебниците по история и в псевдонаучните си трудове.

Въпросът е същият, абсолютно същият и с комунистическите фалшификации на българската история у нас. И тук не може да има две мнения, а само и единствено обективната истина.

Целият спор около Македония върви в съвсем грешна посока. Смесват се две теми, които вървят заедно, но могат и да бъдат отделени – бъдещето на Македония и историческата истина за българския характер на населението в Македония – Егейска, Вардарска и Пиринска поне до Балканските войни или до 1945.

Да, искаме

добро бъдеще за Македония,

въпреки че ни е ясно, че и в единия, и в другия случай лошите отношения ще останат. Обаче искаме и да защитим историята си. Фокусираме се върху Македония и всичко става много емоционално.
А ако Македония се остави на втори план, може би ще видим, че моментът е изключително подходящ България да защити поне част от историята си (защото Гърция успешно унищожава друга част – тази на Егейска Македония), като обясни на европейските страни какъв е проблемът и накара ЕС да застане зад българската позиция.

Първата крачка е направена с отказа.
Втората е по-трудна и тя иска продължителни дипломатически и научни усилия, а не емоционално патриотарство или интелектуален нихилизъм. Аргументът „те не разбират нашите искания” не е аргумент против, а е аргумент за по-стратегическа политика и повече усилия.
Същинският обект на българската политика в този случай трябва да е не Македония, а ЕС.
Македония утре ще се отметне от всякакви договори, въпросът е ЕС да разбере, да признае и да започне сам да защитава историческата истина, тоест, българската позиция в случая.

„https://www.facebook.com/20531316728/posts/10154009990506729/“

Източник:

faktor.bg