Спортът

Запомни, ти си господар на собственото си тяло. Не позволявай ти да се превърнеш в нищожен господар, който след броени минути ще стане просто бездомен скитник в собственото си тяло. Защото тялото и душата ти са едно. Само съчетанието на превъзходна душевна и нравствена красота, може да ти осигури истинска хармония. Този идеал наричан калокагатия, датира още от времето на Платон, философските години преди христа. Това показва, колко дълго спорта държи гордо вдигната глава на завоюваното свещенно място, където всички ценностни норми биват изпълнени. Той няма да склони глава все докато има хора, които да разсъждават от гледна точка на борбата. Защото животът е борба и това е единствения начин да останеш още някой миг на този свят. А спортът учи. Спортът те прави издържлив, непоколебим, жив. Светът е пълен с коварства и измами, светът не предупреждава за всеки свой следващ ход. Но трябва да бъдем стабилни, трябва да сме смели и издържливи. Никога не смеем да се предадем, понеже това ще бъде краят. Никога не смеем да не опитаме още един път, и да заобикаляме проблемите. Трябва да тръгнем там където път няма и да оставим следа. Защото така се става личност, така се става човек. Трудностите, които срещаме днес определят това кои ще бъдем утре. А спорта тъкмо на това ни учи. Какви да сме сега, и какви да бъдем утре. Той е огледална снимка на нашето бъдеще. Той е наградата, която бива забелязана след много труд. Той е онази истинска усмивка, която се показва на лицето ни в моменти, когато постигнем нещо за което през деня сме се борили, а през ноща го сънували. Спорта е времето, началото и самия край. Защото всичко започва и свършва с онази истинска усмивка, която той ни подарява. Затова спорта не бива да се преразказва, а изживява. Не бива само да се гледа, а и да се взиме участие. Защото без участие, ставаме „безгласни буквички“ потънали в океана на амбициозни „съгласни“ -съгласни да се борят, без отдих, без страх до край. Спорта съединява различията. Той прави колоритно бъдещето на всеки, осмелил се да мисли самостоятелно. Всеки, който без срам и страх от поражение върви неуморно напред, и разпространява нови идеи и идеали. Той залага своята безценност, за да защити уязвимите. Той слага край на расизъма, и неморалните отношения. Той сплотява народи с неунищожимата верига на лоялността. Спорта не познава граници. О, спорт, ти си мир! Ти установяваш щастливите връзки между народите, като ги сближаваш чрез култа към контролираната, организирана и владееща се сила. Чрез тебе световната младеж научава как да се самоуважава, и по този начин разнообразието в националните качества става източник на щедро и миролюбиво съревнование. Той е силната тишина, която разгромява арогантния шум на горделивите. Защото той учи, че и поражението има смисъл. Спорта облекчава раните. Той дава надежда на  непокорното сърце.  Спорта наказва  несправедливостта. Той е блясък на скромните честни погледи, към едно по-светло бъдеще. Той озарява всяка поотделна личност. Защото е светлина пречупена през призмата на добротата. Той дава свобода  на изобретяване, на креативност, на мислене. Той е моето расъждение.  Мисля следователно съществувам. Благодаря ти спорт, за моята реалност. Аз ще тръгна по стъпките на справедливостта и светлата истина. Защото само истината може да живее безкрайно. О, спорт, ти си вечност.

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

За Радица Божилова

Радица Божилова е родена на 13 януари 2000г. Живее в Босилеград, където завършва основното си образование. Сега е ученичка в 11 клас в Босилеградската гимназия. Пише поезия и проза, издава стихосбирката "Изповеди на сърцето" през 2016 година.

Още за четене...

Съзнанието което съсипа битието ни

В неделя, погледът ми напразно търси някой случаен минувач в центъра на Босилеград. Отнякъде ме …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.