Погромът в босилеградско 15-16 май 1917 г. – Прoлог (Част I)

Босилеградският край от Кюстендилски окръг на три пъти става жертва на сръбската експанзия. На полосата между двете държави първи хората от Краището понасят агресията на съседите в Сръбско-българската война от 1885 г. Втория път вражеската армия прониква през Междусъюзническата война в края на юни 1913 г. През десетдневката на сръбската окупация е извършено голямо мародерство. В Босилеградско и в окрайнината Каменица установените загуби са в размер на 467546 лв. Унищожени са 16420 дка, засадени с различни култури. Заграбени са добитък, имущество и храни на 542 домакинства. Предпочитаната плячка са предимно дребен добитък – овце, кози, свине, кокошки, но и едър – говеда, коне. От храните основно са задигнати житни култури, брашно, сирене, масло и ред други артикули, сред които важно място заема ракията. При сумирането по общини се оказва, че са отмъкнати над 2000 литра. Посегателство е извършено на движими вещи, не са пощадени общинското и училищното имущество като маси, прозорци, чинове, учебни помагала, а в с. Караманица и цялата училищна библиотека. Невъзможното да се задигне, подлежи на унищожение. Например в с. Дукат са изгорени 37 къщи, 23 плевни, 25 кошерa и 5 хамбара. Не е простено и на хората, като в селата от района са убити над 40 души, предимно деца и старци. Поведението към цивилно население показва какво представлява противниковата армия. Въобще за отношенията по време на Балканските войни се произнася Карнегиевата анкетна комисия, която разобличава воюващите, но жестокостта на  сърби и гърци остава ненадмината.  

Третият път, когато Босилеградско се изпречва пред сръбския гняв, е в разгара на Първата световна война. България се включва в геополитическия сблъсък на 1 октомври 1915 г. на страната на Централните сили. Целта е да завърши националното си обединение. Коалицията включва четири държави, като заедно с Царството в съюза са Германия, Австро-Унгария и Османската империя. Другата групировка обединява много повече страни, като основните са Франция, Великобритания, Италия и Русия, а на Балканите – Сърбия и Черна гора. Постепенно във времето към тях се присъединяват Румъния и Гърция. Българската армия започва заедно със своите съюзници първоначално офанзива против Сърбия. За близо два месеца кралството фактически престава да съществува. Остатъкът от армията му се спасява на територията на Гърция. В овладените зони Централният съюз въвежда своя администрация. България създава Македонската и Моравската военноинспекционнa област, където са изградени окръжни, околийски и общински структури. Главната квартира на Действащата армия се разполага в Кюстендил.

През 1916 г. войната продължава на два фронта. Заедно с южния по границата с Гърция се появява и северен в Румъния. Сраженията са кървави със сериозни човешки и материални загуби. Българската армия заедно със съюзническите отвоюва значителни територии и към Царството са присъединени още Добруджа и Югоизточна Македония, но пък е отстъпен районът на Битоля. Именно натискът на съглашенците в последния участък се съчетава с провеждане на диверсионни и саботажни акции в Поморавието. С тази задача е натоварен сръбският поручик Коста Милованович Печанац. Фамилията му на български език се превежда още като Печанец или Пекянец. Той има дълъг стаж в борбите в Македония. Участва в Балканските, а в Първата световна война успява да се спаси и бяга заедно с остатъка от сръбската армия на гръцка територия. Оттам през септември 1916 г. със самолет е транспортиран в Поморавието със задачата да оглави въоръжената борба в тила на Централните сили. Привърженик е на партизанската тактика, а и такива са дадените му инструкции. Провежданите диверсионни акции се координират с опитите за пробив на фронта от съглашенците.

През пролетната офанзива на Южния фронт планът е приведен в изпълнение, като акциите в тила се засилват. Те обаче преливат в така нареченото „Топличко въстание” от първата половина на март 1917 г. До края на месеца съпротивата е сломена от българската и австроунгарската армия. Участието на Печанац във въстанието е доста спорно, защото е против подобни масови действия. Заради колебанията си е обвинен в страхливост от своите съратници. Едва ли е толкова нерешителен, защото в дейността си проявява склонност към жестокости и убийства. Въпреки поражението в района остават да действат редица чети, които предприемат удари с оглед започнатата повторна съглашенска офанзива в края на април и първата половина на май 1917 г. В техния арсенал се включва жаждата за мъст от стореното през войната и особено в потушаването на бунта. Този мотив не е нов в историята. С него от дълбока древност се маскират много кървави жестокости и престъпления. Основните потърпевши в повечето от случаите са обикновени хора, цивилни, беззащитни, възрастни, деца и жени. Поводи за злодеяние винаги се намират.

Следва продължение…

д-р Ангел Джонев

Докладвай за грешка на тази страница!





    captcha

    Още за четене...

    Погромът в босилеградско 15-16 май 1917 г. – Епилог (Част XII)

    В затворения кървав кръг Босилеградско, Кюстендилска околия и окръг за трети път попадат под ударите …

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.