Начало / Образование и култура / ОСНОВАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ (към 150-годишнината на БАН)

ОСНОВАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ И БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ (към 150-годишнината на БАН)

Николай ЧЕРВЕНКОВ,

доктор на историческите науки

(Научно дружество на българистите в Република Молдова)

С голямо удоволстние присъствах на 12 октомври т.г. на концерта-спектакъл в НДК (гр. София), с който Българската академия на науките (БАН) чества 150 години от основаването й. Тържественото мероприятие беше представено с интересен сценарий и режисьорско новаторство и включваше класическа и народна музика, картини от драматични постановки, откъси от публицистични произведения.

В доклада си президентът на БАН акад. Юлиан Ревалски заяви: „Преди 150 години нашите предци създадоха Българското книжовно дружество, водени от благородна кауза да основат едно съсредоточие на българските интелектуални сили, което да изведе народа ни по пътя на цивилизацията и напредъка. Тази морална сила и далновидност на българската интелигенция по това време да създаде своя организация, преди още да има българска държава, да положи науката в основата на пътя на свобода и прогрес – това е здравият генетичен код на БАН”. От своя страна президентът на България Румен Радев подчерта: „БАН се гордее с научните си институти и учени, които са нашият национален капитал, призван да отваря вратите на България към света, да търси рационални решения в сложното съвремие”. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който също поздрави учените от името на правителството, отбеляза, че приносът на БАН е във всички сфери на обществения и духовния ни живот.

***

Създаването на институция, обединяваща българската просвета и наука не е никак лесно. Високата Порта не позволява в нейния териториален обхват да се основават подобни учреждения. Фактът силно затруднява и забавя поставената задача, но не може да убие стремежа на българската интелигенция към развитие. Идеята за създаване на общобългарско научно-просветно дружество преминава през няколко етапа. През 20-те години на XIX век в румънския град Брашов се основава български кръжец. В средата на същия век завършилият правни науки в Париж Гаврил Кръстевич предлага да се основе български просветен център, но до изпълнение не стига. На 2 февруари 1854 г. в Одеса на свое събрание, одеските българи предлагат да се създаде подобно общество, но идеята остава също само на ниво предложение. Осъществяване на идеята за обособяване на просветен и културен център на българите се свързва с двама млади българи. През есента на 1867 г. Марин Дринов, наскоро завършил Историко-филологическия факултет на Московския университет и студентът в Прага Васил Стоянов изработват проект-устав на Българското книжовно дружество. В него е залегнала целта за разпространяване на всеобщото просвещение и напредък между народа, и образованието, и усъвършенстването на българския език, на българската история и на словесността. След две години,  на 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила е основано Българско книжовно дружество (БКД) и е приет устав. Предвижда се новосформираната институция да обедини всички образовани българи и народни заведения, както и да установи тесни връзки с учени от целия свят. Като първи и най-важни задачи, които основателите си поставят, са усъвършенстване на българския език, развитие на историческата наука, на литературата и разпространяването на всеобщото просвещение сред народа. С тайно гласуване е избрано първото ръководство на БКД, състоящо се от Настоятелство и действителни членове. За действителни членове са избрани Марин Дринов – председател, Васил Стоянов и Васил Друмев (Климент Търновски).

След Освобождението през 1878 г. дружеството премества седалището си в гр. София и с усилията на Министерството на народното просвещение, то постепенно се превръща в действителна национална академия на науките, с отделянето на три различни клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, с  издание на „Периодическо списание на БКД”.  От  1898 г. председател на БКД е Иван Гешов.

На 13 февруари 1911 г. г. БКД  се преименува на Българска академия на науките. На 19 март 1911 г. Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките (това става 3 години след провъзгласяването на независимостта на Третото българско царство).. На следващата година, 1912-та, Народното събрание на България  приема първия закон, уреждащ особения статут на организацията. През 1925–1929 г. е построена сградата на БАН на улица „15-ти ноември” №1, която се използва и днес. Сега БАН включва до 50 научни института и централни лаборатории, както  и до  три хиляди учени.

***

Сега, когато БАН отбелязва своя голям юбилей, искаме да отбележим връзките на БКД, а после и БАН с бесарабските българи. Само някои факти. Нашите сънародници от Бесарабия например са едни от тези, които активно  участват в обсъждането на бъдещия Устав на дружеството. Своето  мнение изказват българите от Кишинев, Каприянския манастир, Измаил и Болград. Също там  приемат подписка за бъдещи спомоществователи  на дружеството. Например от Кишинев на 9 януари 1869  г. се подписват 11 личности, както и отделно манастирът. Едните записват за единовременно внасяне, другите – „ежегодно”.  Сред първите са духовникът Теодосий Зографски и филологът  Иоан Дончев, които се  подписват за „пятсот рублей серебром”, а също Каприянският манастир – 300 същите пари.  Сред тези, които се задължават да изпращат ежегодишно по 25 руб.сер. е лидерът на българите в Кишинев Иван С. Иванов (Калянджи), известният волантер Павел Громадов, също С. Тарапанов, Василий Калдеран, по десет рубли – И. Илиев, Павел Левицкий.  Подобна подписка става на 23 януари същата година в Болград. В тази акция се включват 75 човека. Основно се записват за „ежегодно”  от 1 до 10 жълтици. Седем човека пак посочват рубли – от 1 до 25. Сред тях са известни администратори на града и околията Димитър Радионов, Антон Парушев, Никола Хорозов, Иван Титоров и др, преподаватели на местното централно училище Сава Радулов и Теодосий Икономов,  проявени патриоти Петър Фитов, Михаил Радионов, Иван Иванов и др. Сред спомоществователите е известен в града евреин Боиш Давидов, който обещава ежегодно 10 рубли. Общо основателите на дружеството са 342 така наречени спомогателни  членове, от които 88 са представители от Болград и Кишинев или общо 28 процента.  Ръководството на дружеството, в лицето на В. Друмев  и В. Д. Стоянов, много стои да участват учителите на Болградското училище в редовните събрания на организацията. В поканата им за 25 юли 1870 г. изрично се подчертава: „Дружеството Ви приглашава на събрание и напълно уверено, че Вие, които  сте едни от интелигентните наши българи, и които следователно  от душа и сърце желаете  успехът на Дружеството”.

Засега е известно, че 8 бесарабски българи стават академици, членове на БАН. Това са  Александър Теодоров-Балан, филолог, първи ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Димитър Агура, историк, втори ректор на този университет, Богомил Василев Берон, лекар, Васил Василиев Кирилов, математик, Стефан Георгиев, също математик, Димитър  Греков, юрист, Григорий, митрополит Доростоло-Червенски, духовник, Михаил Казанакли, духовник. Всички те дават висок принос в развитието на националната култура  без да  забравят  родните си места.

Преди няколко години  почетен член (академик) на БАН стана наш колега историк Михаил Станчев, директор на Център по българистика и балкански изследвания „Марин Дринов” към Харковския национален университет „В. Каразин”. Историците д-р Иван Грек и авторът на тази статия, са носители на почетен знак на БАН „Марин Дринов”.

Сърдечно поздравяме българските колеги и споделяме с тях празника на  българската наука – 150 години от създаването на Българската академия на науките.

Източник: www.ndb.md

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

Още за четене...

В Нови Сад се проведе вечер, посветена на българската култура

Българското културно дружество в град Нови Сад с ръководител Елена Велкович организира на 13.11.2019 г. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.