Начало / Колумнисти / Неделя в Босилеград

Неделя в Босилеград

В Босилеград неделя е най-скучният (и срамен) ден в седмицата. Ако не си останете в къщи или ако не се махнете някъде извън града, ще останете гладен, жаден и без кафе. Освен ако не решите да си купите бира от магазина и да я пиете стоешком или на пейката пред магазина и да пикаете под моста. Не че някой ще ви види, де. Но обществена тоалетна няма. Нито едно кафене не работи.

Босилеградчани както и да е, свикнали са.

Но българските туристи, пък и някои други, които с колела, с мотори или с коли и автобуси, за чудо, все още минават или направо идват в Босилеград, живи да ги ожалиш. Те се разхождат из двете улици и просто не могат да повярват, че в 21 век, в центъра на Босилеград, в неделя няма къде да си поръчат кафе и да обядват. Въпреки че кафенета дал Господ в изобилие.

Неделя е почивен ден за всички ресторантьори в Босилеград, та ако ще пари да валят от небето. Така са свикнали още от времето на социалистическото самоуправление. В неделя животът спира и всички си почиват. Собственици на заведения и обслужващ персонал превъртат ключовете и сипват вода на скарите. Казват, нямало било оборот.

То и в работен ден няма да ви предложат нищо друго освен скара и шопска салата.

Но ако се случи в неделя да ви дойдат гости и искате да ги изведете на ресторант, единственият начин да излезете от положението е, да палите колата и да ги водите в Кюстендил. Или в по-близките до границата села, в Драговищица или Копиловци. Ако си носят задграничните документи. Или да ги водите на Власина. Там също няма кой знае какъв оборот, но ресторантьорите държат до уважението към посетителите, та ако ще и на загуба да са, но ще ви посрещнат и ще ви предложат нещо. Дето се казва, само вратата да ви отворят и празна маса да ви предложат, пак ще сте доволни.

В Босилеград си караме по комунистически. Борбата за доверието на посетителите и клиентите, може да е норма навсякъде в деловите и търговските среди, но не и в Босилеград. Логиката на предприемчивите хора по света е, че точно в събота и неделя хората са свободни и че точно тогава би трябвало да излезнат на ресторант. Пък и на загуба да са, доверието на клинтелата им е много по-важно.

В Босилеград дори автомат за кафе няма, каквито иначе в цивилизования свят има пред повечето магазини и бензиностанции. Сигурно защото нямаме монета еквивалентна на стойността на едно кафе.

За обществените тоалетни да не говорим. Общинските управници които ни проглушиха с „великите си управленски постижения“ не се сещат дори да поставят две пластмасови тоалетни каквито на на магистралите има на всяка спирка.

Иван Николов

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

За Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Още за четене...

Извършители и поръчители

Вандалите които тия дни свалиха билборда от сградата на КИЦ „Босилеград“ с кравата на бунището, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.