Начало / Колумнисти / За „дрането“ на покорните добичета

За „дрането“ на покорните добичета

Чета във вестник „Визия“, че кмета и председател на Националния съвет на българите в (не)оставка Владимир Захариев бил заявил пред РТВ „Цариброд“, че или всички българи в Сърбия ще гласуваме за една единствена (неговата?) бюлетина или той ще ни „одере“ на изборите?!

Едва ли е могъл да бъде по-искрен.

За него, ние вече две десетилетия сме кротко стадо, което той кара на избори, на паша, чифтосва, дои, дере и изобщо, прави си с нас каквото си иска. С щедрата помощ на едни високопоставени националистически вълци облечени в европейски кожи разпоредени по всички етажи на властта: прокурори, съдии, държавни секретари, министри, че даже и по-нагоре.

Благодарение на тяхната къде мълчалива, къде гласна подкрепа, той се издигна над закона и хич пет пари си не дава, че Закона за националните съвети на Националните малцинства не позволява кметове да се кандидатират на изборите за Национален съвет – „Това ще видим дали ще е така“ – казва той!

Значи, нищо не се знае!? Въпреки че закона е гласуван в Скубщината, публикуван е в държавен вестник и Републиканската избирателна комисия вече работи по него, според Захариев, още нищо не се знае – я се приложи, я не? Впрочем, кой може да каже кога за последен път е приложен закона към него или пък той да е приложил някакъв закон?

Свикнал е законите да се съобразяват с него, а не той да се съобразява с тях. Спомняте ли си предишните парламентарни избори, на които неговата кандидадтура за депутат в Скупщината на Сърбия, бе скрепена с три хиляди фалшиви подписа и никой не го подведе под никаква отговорност? Да не говорим за криминалните му изпълнения с приватизацията на бензиностанцията и редица други закононарушения за които никой не му поиска никаква отговорност.

Той (е, не само той!) очевидно разчита още дълго да ни води към „светлото бъдеще“. Иначе, щеше да си подаде оставка, или щяха да му я поискат на последното заседание на Националният съвет съгласно чл. 7а, ал. 4 от Закона за Националните съвети на националните малцинства:

„Председател на националния съвет и член на изпълнителният орган не може да бъде член на ръководните органи на политическата партия каквито са председател, президиум, изпълнителен съвет и пр.

Председател на националния съвет и член на изпълнителният орган не може да бъде избрано или поставено лице в държавен орган, покрайнински орган или орган на местното самоуправлеине което в рамките на своите правомощия решава по въпроси които се отнасят за работата на националните съвети.

С избирането или назначаването по ал. 1. и 2. от този член, престава мандата на председателя на националния съвет или членството в изпълнителният орган.

Преставането на мандата на председателя на националния съвет, или членството в изпълнителния орган на националния съвет, националния съвет констатира на първото следващо заседание след получаване на известие по ал. 3 от този член.“

Според този закон, на последното заседание на Националния съвет, просто трябваше да бъде констатирано, че неговият мандат е престанал, а националният съвет – разпуснат поне един месец преди изборите за да не бъде злоупотребяван с предизборни цели и всички участници на изборите да имат еднакви стартни позиции. Нито той, нито другите членове, нито журналистите, не повдигнаха този въпрос, поне да обсъдят закона или да се произнесат по него.  Окуражен от това, той вече си точи ножа, пак да ни „дере“ на изборите?

И най-лошите и несправедливи закони са по-добри от беззаконието и неравпоставеността на гражданите пред тях.

Какъв е смисълът от демокрацията, изборите и изобщо от участието в общественият и политически живот, ако не сме еднакви пред закона? И ако не носим политическа отговорност за дадените пред гражданите и неизпълнени обещания? Нали законите които уреждат взаимотношенията между хората и институциите са това, което ни отличава от животинският свят, от стадото което той вече две десетилетия безмилостно „дере“ и не носи никаква законова и политическа отговорност за това?

Политикът който „дере“ своите избиратели и политически съперници, трябва да продължи да бди за прилагането на законите в една толкова деликатна област каквато е образованието на български език, информирането, културата и официалната употреба на българският език и писмо! Една негова учителка така казва: „когато беше ученик, най-много мразеше образованието, сега той ли ще решава за образование, медии, култура и български език“?

Образованието и до днес не му се удава. Но „дрането“ на покорните добичета му върви.

Иван Николов

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!




За Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Още за четене...

Накъде ни пързаля Мая Гойкович?

Сръбската парламентарна делегация начело с председателката на Скупщината Мая Гойкович, беше на посещение в България …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.