Начало / Колумнисти / Диагноза-дребнословие и хипноза

Диагноза-дребнословие и хипноза

Махленските въпроси, пелтеченето, дребнословието, затъването в тривиалности стана част от сивото ежедневие, диагноза която бавно и сигурно изяжда психиката и душевноста на обитателите на  малките населени места. Дребнословието е опасно занимание,  особено за малките населени места,  с  малки и големи обитатели и обожествени съзидатели.  По презумция в  малките населени места хората са по-ограничени, погълнати от злорадство, тясно скроени и често страдат от остри пристъпи на завист. Каква ирония  точно на тези малки площи и  пространства да  подминаваме с лекота  малките и съществени  неща, дребните радости и щастливи мигове. Каква ирония да имаме за отправна точка абсурдната жестокост с която замерваме близки, околни, себе си. Каква ирония  на  малките площи и пространства да рушим , съдим и замерваме с камъни, вместо престъпни гамени, хора с открит поглед на нещата и трепети на душата. 

Живеем и взимаме решения единствено вторачени в илюзорни представи, че нашата особа е най-могъща, свята, короната никой не посмя да мята, отричайки напълно всичко останало освен себе си. Стигайки до  жестокост непозната дори  в животинския свят, вторачени, залисани и обсебени от  размера на собственото его потъваме в небитието. Задаваме ли си въпроса какво  замъглява съзнанието ни? Идва ли момент в който си задаваме въпроса кои са наистина важните неща, а кои малките, незначителни, мимолетни такива. Когато настъпи съдбоносния избор да бъдем човеци, не човекоядци понякога е късно.Твърде късно.

В малките населени места  хората  живеят люшкайки се между двата полюса, потопени в среда  в която всякаш не се  различава  контраста между черно и бяло. И все пак черното е  вяло бяло, а бялото изчистено черно  с оттенък  на надменно. Среда  в която губиш желание да избираш свободно  елементарни неща, да не говорим  за права  да декларираш  национална, партийна, сексуална принадлежност.Незначителни неща,  обезцветени, опетнени, захвърлени неясно, вкарани в тясна и мъглява рамка. „Замка”, капан, уловка, уравниловка. Спираш  свободно да мислиш и изричаш на глас     в среда  способна лавинообразно да очерни и заличи родствените връзки на цели поколения, да разруши взаимосвързващите  ги отношения и да те обвини в неподозиращи грехове и нарушения.

Малките населени места  отдавна  не са това което бяха. Нямат магията на дом, себеотвержено обоняние на косена трева и щастливи деца, тичащи по баири и  цветни нивя. Няма го вкусът на прясно масло и  филия току- що изпечен  ръжен  хляб. Няма ги усмихнатите лица на баби и дядовци,  къра изпълнен с детски глъч и песен на   жътварки.Истинският хляб заместиха  тестени изделия, бъкани с  изкуствени   добавки и неясни съставки, а жътварките  днес са клюкарки. Обикновени  селски клюкарки.Тези,  които знаят  на кой  децата  пият, пушат и здавето си рушат, нищо че  собствени нямат и ако имат техните са  минзухари за мирисане до екстаз и  втрисане.

Днешните  малки населени места  имат  дъх на миризливи пушеци от изгнили  надежди и попарени  мечти. Днешните малки населени места потънали в бурени и тревуляци, пеят своята тъжна клета песен. А бурена расте и задушава всичко около себе си, дори и своите събратя по вид. Гарантирано самоунищожение, буренясало поколение без мнение. И така вторачени в собствения си егоцентризъм, в поглъщащите ни бурени и тръни, броим чуждите грехове и  мъни. Пропиляваме  възможностите да погледнем на света с други очи.Вторачени в чуждите грешки, чуждото (не)щастие  отминава живота ни, отминават миговете в забрава. Гоним щастие,успехи, известност, кариера, благополучие, власт в скорострелен захлас, без глас. Същевременно петним името на оня, продажника, престъпника, измисления  враг без  плът и кръв, разкъсвайки го до кост, провъзгласявайки за некакнен  гост, недоброжелател и продажен предател. И за какво е всичко това?Къде ще  занесем слава, величие и сила?В някоя мрачна могила?! Измисляйки фалшиви герои, фашливи митични същества за подпорна сила и магия, губим представа за собствения образ и  величина.  Захвърлени на бунището,  гнием   с останалите миришещи твари, захвърлени от  дребнави злобари.

В  късогледството си мнозина не разбират че споренето, говоренето или убеждаването   не е  заради спора и собственото си тщестлавие и значимост,  а заради бъдещето което не бива да е проблемен избор и предначертан вектор. Въпросите са сведени до прости избори да не предизвикваме гнева на разрушителните сили, за да има заплата, докато държим …..Измитайки прахуляка, пращайки го в небесата,  витаем опиянени, от звезден прах закърмени. Как се превърнахме в зверове, без да го осъзнаем? Кой ще прекрати експерименталната жестокост? Кой ще ни върне в правилния път? Има ли кой?

Александра Димитрова

 

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

За Александра Димитрова

Александра Димитрова е родена в Босилеград през 1978 година. След завършване на Гимназията в Босилеград записва и завършва Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ” Св. Климент Охридски” в София, профил „печатни медии „. От 6 години работи като журналист в Радио Босилеград. Преминала е през позициите репортер, водещ до изпълняващ длъжността главен редактор. Подкрепя идеята, че журналистиката е нарицателно за отговорност и смелост и че никой няма нужда от еднодневна журналистика, а от последователна информираност до определянето на истинските факти и послания. Взима активно участие във воденето на обществено значими събития и мероприятия.От няколко години е заклет преводач от български на сръбски език и обратно. Омъжена, с две деца.

Още за четене...

Съзнанието което съсипа битието ни

В неделя, погледът ми напразно търси някой случаен минувач в центъра на Босилеград. Отнякъде ме …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.