През 2011г. по предложение на екс-президентите Желю Желев и Петър Стоянов, 1 февруари е утвърден като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим в България.
Датата е избрана, защото на 1 февруари 1945г. по заповед на Георги Димитров от Москва, Народния съд издава 2875 смъртни присъди сред които са трима регенти, всички министри на три кабинета – два на Богдан Филов и на Добри Божилов и половината министри от кабинета на Иван Багрянов – всичко 33 министри, между които трима министър-председатели, двама военни министри и почти цялата администрация на царя; 67 народни представители от 25 обикновено народно събрание; целият висш военен съвет, целият генерален щаб – около 37 души генерали, полковници и офицери от всички чинове: всички директори на полицията, всички областни и помощник-областни директори, началници на държавна сигурност, областни и околийски полицейски началници, коменданти и околийски управители, всички групови полицейски началници и цялата политическа полиция.
Сред осъдените са и над 120 свещеници на БПЦ.
Въпреки противоречивите данни, общият брой на избитите без съд и присъда са много повече – около 30 000 души.
Цифрите изумяват с мащабите си за една малка България. От 9 септември 1944 до 10 ноември 1989г. репресираните са над 300 000. Освен осъдените и разстреляните от Народния съд, в тази бройка спадат убитите без съд и присъда, избитите в затворите и лагерите, разстреляните при опит да избягат през границата, изселените и малтретираните. За по-малко от година българските комунисти избиват повече български генерали и висши офицери отколкото са загинали във всички войни от Освобождението до днес и три пъти повече отколкото са загиналите в борбата с Хитлеровия Вермахт.
Несравнимо повече са жертвите на комунистическия режим в бивша Югославия. В доклада от 1 февруари 1951 шефът на тогавашната военна и тайна полиция Александър Ранкович пише: „През нашите затвори между 1945-1951 са минали 3 777,776 затворници и сме ликвидирали 586 000 народни врагове“. Само на територията на Словения са открити над 600 масови гробници с над 100 000 жертви. В Хърватска в над 900 гробници са погребани около 90 000 жертви.
Сред тях са и жертвите от „Кървавия Божич“ в Македония – избити около 30 000 души и над 120 000 минали през комунистическите затвори. Те предимно са българи по самосъзнание.
Над 50 000 са жертвите на германското малцинство в Югославия.
Комисията за изследване на жертвите на комунизма в Сърбия, през 2010 откри и публикува в интернет “Книга на разстреляните” в която озлогласената ОЗНА е описала 59 912 растреляни „народни врагове” а масовите им гробници са засекретени като „държавна тайна”. Според комисията това са непълни данни защото другите подобни книги са премахнати от тайната полиция и липсват данните за растреляните в Белград, Шабац и Крагуевац.
Българското малцинство също дава жертви на комунистическите режими и в България и в бивша Югославия. В България жертви на комунизма са и цялото ръководство на Върховния комитет за бежанците и ВЗРО „Въртоп“. По време на комунизма продължават да падат жертви на границата при опит за нелегално преминаване, но има и осъдени от Народния съд. Колко – тепърва трябва да се изследва.
В комунистическа Югославия нашето малцинство също дава жертви. Това са жертвите и невинно осъдените след резолюцията на Инфорбмбюро. Според сръбски историци, българите са на второ място по броя на политически затворници по глава на наслението, веднага след черногорците.
Все още се водят научно-исторически спорове за броя на жертвите на комунизма в световни размери. Според авториите на „Черната книга на комунизма” те са около 105 милиона. Според техните критици – около 93 хиляди. Разликите идват от това дали се броят само убитите и безследно изчезналите или и починалите от глад и болести предизвикани пак от действията на комунистическите власти.
Освен човешките жертви, комунизмът оставя трайни последствия в икономиката, културата и поведението на хората които продължават и до днес.
Днешните поколения трябва да отдадат почит и да осъдят макар и задочно, преди всичко собствените си престъпници и непрекъснато да припомнят и да мислят как да се овладее и укроти злото в човешката душа което е в състояние да направи толкова мащабни престъпления в името на каквато и да е идеология.
Иван Николов
Издвој новости на српском
