Начало / Колумнисти / Два автобуса „народец“ за „бъдещето на Сърбия“.

Два автобуса „народец“ за „бъдещето на Сърбия“.

„Понякога дойдат такива времена когато умният замлъкне, глупакът проговори а беднякът забогатее“

Иво Андрич

Няма никакво съмнение, това е днешното време. Умните хора вече замлъкнаха. Вероятно считат, че няма смисъл да говорят и да пишат защото никой не иска да ги чуе. Вместо тях, по медиите всякакви физиономии денонощно говорят безсмислици, а бедняците, които за сметка на партийното си членство и фалшификации на изборите се докопаха до власт, днес лакомо я консумират и демонстрират богатството спечелено със злоупотреба на служебно положение и незаконен грабеж.

Спомням си лъжите и клеветите на кмета който 18 години не си затвори устата да плещи срещу хората от „КИЦ Босилеград“, че взимали пари за българско гражданство, че били „платени българи“, че колкото повече вдигат врява, толкова повече пари получават от София и т.н. Себе си представяше за мъченик, който ден и нощ, както самият неведнъж е казвал, „безплатно“ работи „за народецо“.

Минаха години. Безпристрастният съдия, времето, вече се произнесе кой какъв е. „Честните“ ни управляващи показаха истинските си лица. И се видя, че не са нито честни, нито бедни. Че зад плиткоумните им лъжи, клевети и мръсната помия с която ни заливат, се крият ненаситни хищници които за по-малко от две десетилетия опустошиха родният ни град, така както и кърджалиите не са го опустошавали. Властта се превърна в професия и смисъл на живота им. Заради нея те са готови да изровят и мъртвите от гробовете само и само да наберат 50+1 на изборите. И да обърнат душата наопаки на живите само да им спечелят доверието на изборите. Само че „народецо“ в който се кълнят, вече се е стопил захвърлен на бунището и отровен от замърсената с тежки метали вода, мизерия, безработица и болести и не им стига за убедителна победа.

Пак добре, че всичко е записано. Точно се знае кой, кога и какво е казал. Поне историята един ден ще отчете всичко това и ще се произнесе кой колко и за какво е отговорен. А „светците“ които сутрин и вечер ни учеха на чест и морал, вече и на Бога не се харесват. Това, че все още не са подведени под отговорност пред закона се дължи на системата която те напълно разориха и корумпираха.

Понякога обръщам стари страници и търся следи от престъпленията на убийците на „народеца“, които той сам си „избра“: „ОК Радио“, 26.03.2013 „Босилеград получава седем водни еректроцентрали“. В текста кметът Владимир Захариев обещава производство на електроенергия и нови работни места. „Средствата за всичките седем водни електроцентрали са осигурени, въпреки че не успяхме да влезнем в държавния план за строеж на водни електроцентрали. С това ще докажем, че ще се справим по-лесно, по-скоро и по-качествено от градовете които получиха тази работа от Републиката“.

Две години по-късно, в-к „Блиц“ от 09.03.2015г. в статията „Нарко-клановете строят хидроцентрали в Сърбия“, пояснява и откъде са „осигурени“ средствата с които „лесно“, „бързо“ и „качествено“ построиха водните елктроцентрали в Босилеградско и то, забележете, въпреки държавния план: „Прането на парите от международната контрабанда на хероин се провежда чрез инвестиции в енергийния сектор. Най-много се инвестира в мощностите за производство на възобновяеми източници на енергия. За нарко-картелите това е отлична инвестиция за легализиране на мръсния капитал, а дългосрочно донася чиста печалба която се изчислява в милиони евра“.

През 2015г. когато беше публикувана горната статия, нещата като че ли все още не бяха съвсем ясни и конкретни. Сега вече всичко си е на мястото. В статията на авторите Владимир Костич и Дина Джорджевич, „Сътрудник на Шарич в начинанието с малките хидроцентрали“ публикувана на 26.02. 2019г. на сайта на „Центъра за изследователска журналистика“ (CIRN) пише: „Милош Пандръц, осъден за контрабанда на наркотици като член на кланът на Дарко Шарич, от затвора е назначен за представител на фирмата която е построила водната електроцентрала „Вировци“ в Босилеград. Плацдармът и някои разрешения за водната електроцентрала са купени от фирмата свързана с Любиша Буха Чуме. „Вировци“ е една от шестте малки водни електроцентрали за които Министерството на околната среда твърди, че незаконно са получили строителни разрешения“.

Нека да припомним, че братята Милош и Марко Пандръц бяха обвинени и осъдени като членове на организирана криминална група за контрабанда на кокаин от Южна Америка за Европа. Баща им Славко Пандръц беше собственик на фирмата която построи ВЕЦ-овете в Босилеград. Любиша Буха Чуме пък е бивш член на Земунския нарко-клан и защитен свидетел по делото за убийството на сръбският премиер Зоран Джинджич.

Въпросът е, защо във всичкото това е замесена и общинската управа в Босилеград? От 2010 до 2013 година общинските органи в Босилеград са издали шест разрешения за строителство на малки водни електроцентрали – Вировци, Река 1, Бистър, Браньовица, Тлъмино и Градище. Когато гражданските екологични организации в началото на 2019г. започнаха да протестират срещу безконтролното изграждане на електроцентралите и за опазване на околната среда, кметът Владимир Захариев свика контрапротест срещу тях, за да защити интересите на „инвеститорите“. За интересите на „народецо“ който многократно го „избира“ за кмет и спазването на законите за околната среда, дума не обели.

И така, малките водни ектроцентрали в Босилеградско са построени и продължават да се строят, както видяхме, въпреки „..държавния план за строеж на водни електроцентрали“.

Ама не съвсем. Парите от контрабандата на наркотиците, според в-к „Блиц“, който се позовава на източник от БИА, са изпрани и инвестирани в енергийния сектор. И пак, според Центъра за изследователска журналистика (CIRN) в статия от 05.03.2019г., през 2018г. държавата Сърбия, е субсидирала трите активни ВЕЦ-а в Босилеград като повластени източници на възобновяема електроенергия с 493 000 евра!  И то точно ония, за които Министерството на околната среда твърди, че са незаконно построени!?

Според същият източник, голяма част от малките ВЕЦ-ове в Сърбия са собственост на фирми които се контролират от Никола Петрович, кум на актуалният сръбски президент Александър Вучич.

Така мътната картинка с босилеградските управници, които три десетилетия ни четат лекции за морал и патриотизъм и спокойно плуват в сръбската политика на гребена на „сепаратистката опасност“, окончателно се избистря. Освен политическите, лъснаха и другите им зависимости, които, в съчетание с ограничените им духовни хоризонти доведоха до почти пълно обезлюдване на Босилеград. Обезлюдване което, в крайна сметка, отряза клона на който седят.

На управляващите и (полу)опозицията заедно, вече им е трудно да съберат два автобуса „народец“, койтто да ръкопляска, да крещи „Така е, Ацо сърбине“ и да нагъва студен сандвич под лозунгът „Бъдещето на Сърбия“. А това е жизнено важно за управляващите, за опозицията, за бизнеса, за социалната политика, за полицията и за агентите на държавна сигурност. Защото иначе добре смазаната „демократична“ система ще ги смачка и изхвърли от управлението, работните места, бизнеса.

Суверенът и управляващите като че ли са си разменили местата в обществения договор. Суверенът упражнява правото си на вот, за да легитимира диктатурата на управляващите в името на „Бъдещето на Сърбия“? Ако изобщо има такова. Бъдещето на Босилеград е паднало на два автобуса „народец“ който управляващи и опозиция влачат по митингите за да се отчетат пред партийният си лидер. За един, а може би и два студени сандвича.

Иван Николов

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

За Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Още за четене...

Абдикираме ли от ДАБЧ или от българите в чужбина?

Все още вярвам, че България принадлежи на всички българи – на ония които живеят в …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.