Начало / Образование и култура / История на Босилеград

История на Босилеград

“Деня на освобождението на Босилеград”

Идеологическата постановка за „освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“ е още от времето на комунистическа Югославия и е пълен исторически фалшификат „И тази година на 8 септември, в ранните утринни часове, представители на местната организация на Съюза на бойците на народноосводителната война побързаха да отбележат „Деня на освобождението на …

Прочети повече »

Погромът в босилеградско 15-16 май 1917 г. – Епилог (Част XII)

В затворения кървав кръг Босилеградско, Кюстендилска околия и окръг за трети път попадат под ударите на съседите. Така е през Сръбско-българската и Междусъюзническата война. Първите два пъти агресията е от редовна армия, но третия насилникът е паравоенна формация. По този начин ги възприема и местното население. На запазения паметник в …

Прочети повече »

Погромът в босилеградско 15-16 май 1917 г. – Обещетяването (Част XI)

Санкцията на Народното събрание е поискана още през октомври 1917 г., когато е подготвен конкретен законопроект и е съгласуван с царя. Процедурата се забавя и едва в края на януари 1918 г. той е внесен за обсъждане. Принципни забележки по съдържанието на текста не са направени от депутатите. Всички се …

Прочети повече »

Погромът в босилеградско 15-16 май 1917 г. – Дъглосрочните мерки след прогрома (Част X)

Цар Фердинанд още на 18 май 1917 г. е запознат от Министерството на войната с предприетите действия за парализиране на четническото нахлуване. От Вътрешната македоно-одринска революционна организация с тревога посрещат новината. Тодор Александров и Александър Протогеров представят пред ген. Н. Жеков своите виждания за ликвидирането на сръбската въоръжена съпротива. За …

Прочети повече »

Погромът в босилеградско 15-16 май 1917 г. – Непосредствените мерки след прогрома (Част IX)

Предприетите мерки от българските власти обаче се оказват закъснели. Уместна за случая е поговорката: „След дъжд – качулка”. Първи по следите са изпратени 100 опълченци от Крива паланка. Те са последвани на 16 май от още 50, а след това 30 души. Кратовската милиция, предвождана от Дончо войвода, също е …

Прочети повече »

Погромът в босилеградско 15-16 май 1917 г. – Последиците от погрома (Част VIII)

Резултатът от нахлуването на четата на К. Печанац в Босилеградско е печален за района. Населението е подложено на убийства и малтретиране. Имуществото му е унищожавано, палено и разграбвано. Според рапорта на ген. Петров резултатът е следният: „От това нападение на разбойническата чета са заклани 32 человека и изгорени 2 живи …

Прочети повече »

Погромът в босилеградско 15-16 май 1917 г. – Погромът в Горна Лисина (Част VII)

Именно последният кмет организира въоръжена група и обстрелва горящия Босилеград. Настъпилият смут сред четниците дава своя ефект и те се оттеглят назад, като поемат вече по друг път. К. Печанац не споменава за престрелка с въоръжени българи, които принуждават паравоенната формация да се оттегли. „След като свършихме с градчето, върнахме …

Прочети повече »

Погромът в босилеградско 15-16 май 1917 г. – Погромът в Босилеград (Част VI)

Директорът на прогимназията Петрун Сираков записва покъртителната картина от гледната точка на жертвата. В този ден той заедно с учениците е на екскурзия в близката местност „Кремиково”. Може би и това ги спасява от гибел. Изстрели привличат вниманието му. „Излязох на баира, отгдето се вижда селото. Гледам: полето беше покрито …

Прочети повече »

Погромът в босилеградско 15-16 май 1917 г. – Погромът в Босилеград (Част V)

В ранния следобед четата достига до местността „Воденици”, в близост до с. Босилеград, където се вливат Любатската и Божичката река и образуват Драговищица. Наблюдателно овчарче разпознава сръбските униформи, а изнасилването на няколко заловени жени още повече му служи за доказателство за предстоящото нещастие. То разпространява страшната вест в селището. Четата …

Прочети повече »

Погромът в босилеградско 15-16 май 1917 г. – Погромът на село Долна Любата (Част IV)

Първата жертва е ликвидирана още по пътя между селищата. Дивизионният началник докладва детайли: „Преди да влезе в селото, на около половин километър от него, четата е срещнала италианеца Алфредо Морини, надзирател на мината „Благодат”, и го заклала като овца, като го обрала до стотинка”. Докато другите са българи, което е …

Прочети повече »