Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

Преспанското споразумение влиза в сила – гръцкият парламент ратифицира протокола за присъединяване на Македония към НАТО

Изпълнено е и последното условие за влизане в сила на споразумението между Македония и Гърция за решаване на спора за името. Гръцкия парламент с 153 гласа „за“, 140 „против“ и един въздържал се , гласуваше за ратифициране на Протокола за членство на Македония в НАТО. Гласуването бе предшествано от дълъг и ожесточен дебат, който продължи почти цял ден.

По време на дебатът, председателя на гръцката опозиционна партия „Нова Демокрация“, Кирякос Мицотакис заяви, че неговата партия ще гласува против Протокола за членство на Македония в НАТО и повтори неговите възгледи, че Преспанското споразумение е предателство на гръцките национални интереси. Мицотакис отново заплаши, че ако бъде избран за премиер, може по всяко време да наложи вето на присъединяването на Македония към Европейския съюз.

От друга страна, гръцкият премиер Алексис Ципрас в своето изказване заяви, че с ратифицирането на Протокола за членство на Македония в НАТО се изпълняват задълженията на Гърция по отношение на прилагането на Преспанското споразумение. По отношение на членството на Македония в ЕС, Ципрас заяви, че преговорите за членство са процес, който ще продължи с години и че споразумението от Преспа трябва да се спазва от двете страни.

Той каза, че е горд от онези депутати, които гласуваха за ратифициране на протокола за присъединяване и приветства Северна Македония като приятелска страна, която трябва да бъде подкрепа на Гърция в общите усилия за сигурност, стабилност и сътрудничество в региона.

С изпълнението на последното условие за влизане в сила на Преспанското споразумение, Република Македония официално ще започне да използва новото си име – Република Северна Македония.

Сега трябва Гърция и официално да уведоми Македония, че е ратифицирала Протокола за членство в НАТО, след което ще следва размяна на ноти между двете правителства. След това Македония и Гърция трябва да информират Организацията на обединените нации, че спорът между двете държави който е регистриран в ООН в Резолюциите 817 и 845, е решен и че от сега нататък Македония ще използва името Северна Македония.

С влизането в сила на Договора от Преспа, досегашните офиси за връзки в Скопие и Атина, вече стават посолства на Македония и Гърция.

Македония също така трябва да уведоми всички международни организации в които членува, че страната сега се нарича Република Северна Македония.

Правителството на Македония веднага ще започне с промяна на табелите с името на страната на граничните пунктове на държавните граници на Македония и на дипломатическо-консулските представителства.

З.М.

Високопоставени македонски политици бяха на посещение в САЩ

Двама министри на Македония – на външните работи и на европейските въпроси през тази седмица бяха на посещение в САЩ, с което продължиха интензивното сътрудничество на македонските и американските политици.

В рамките на работното посещение във Вашингтон, министърът на външните работи на Македония, Никола Димитров в Държавния департамент на САЩ имаше среща с помощникът държавен секретар за Европа, Уес Мичъл.

Министър Димитров информира Мичъл за актуалните въпроси, свързани с прилагането на Преспанското споразумение както и за предстоящите дейности по ратифицирането на Протокола за присъединяване на Македония към НАТО. При това, МВнР Димитров изрази очакването, че скоро ще последва и ратифициране на Протокола в Сената на САЩ.

Помощник държавният секретар на САЩ, Уес Мичъл подчерта, че сключването на Преспанскoто споразумение и неговото известно влизане в сила, последвано от членството на Република Македония в НАТО, са исторически моменти на изключителни постижения, с които Македония трябва да се гордее.

В Белия дом, министърът Димитров се срещна с директорите на Съвета за национална сигурност на САЩ – по европейските въпроси, Уилям Бъркли и за НАТО, Маркус Томи. Македонският външен министър реализира срещи и с няколко сенатори и членове на Демократическата и Републиканската партия, след което изнесе проведе реч на трибуна, посветена на бъдещето на Македония и Югоизточна Европа, организирана от Атлантическия съвет на САЩ.

Заместник-председателя на правителството на Македония отговарящ за европейските въпроси, Буяр Османи в рамките на неколкодневното работно посещение нa Вашингтон, в Държавния департамент на САЩ проведе среща със заместник-помощникът държавен секретар на САЩ за Европа и Евразия, Матю Палмър.

Македонския вицепремиер след срещата заяви, че Съединените щати са повече от стратегически партньор на Македония. Според него те са най-важният приятел на Македония, а с присъствието и активното участие на САЩ са осъществени най-важните успехи на Македония от нейната независимостта насам, като посочи Охридското рамково споразумение, териториалната организация на страната, както и Преспанското споразумение с Гърция.

Буяр Османи отбеляза, че Македония вече няма открити политически въпроси и отново заема централното място на Балканите, като основен партньор на САЩ, ЕС и НАТО в насърчаването на демократичните и западните ценности в региона.

Вицепремиерът на Македония във Вашингтон участваше на традиционната молитвена закуска, организирана от американския президент Доналд Тръмп, а проведе и срещи с конгресмена Стив Стейлърс, който до януари тази година заемаше поста президент на Националния републикански комитет в Конгреса на САЩ и с новия председател на Комисията по външна политика в Конгреса на САЩ – Елиът Ейджел.

З.М.

Бившият български премиер Иван Костов беше на посещение в Македония

Премиерът на Македония, Зоран Заев днес проведе среща с бившия министър-председател на България, Иван Костов, който беше на посещение на Македония. Костов благодари за възможността да се срещне с министър-председателя Заев, за да могат да обменят важни мнения за съседските отношения между двете страни, за региона, както и за перспективите на европейска интеграция на Македония.

Бившият български премиер Костов, в чийто мандат България започна преговорите за членство с Европейския съюз, на срещата е подчертал смелостта и прогресивните политики на премиера Зоран Заев. Според Костов, тези политики на Македония са й донели членство в НАТО, изгледни перспективи в процеса за членство в ЕС, а също така те са дали и сериозен принос за стабилността и развитието на региона, с решимостта за решаване на спора с Гърция чрез потписването на Преспанското споразумение.

Двамата събеседници са се съгласили че положителните промени в региона  са от първостепенно значение и за по-нататъшното развитие на отношенията между Македония и България, особено в областта на икономическото сътрудничество и в сътрудничеството на инфраструктурните проекти, които са част от Коридор № 8, свързващ Черно и Адриатическо море през България, Македония и Албания.

На днешната среща бившия български премиер е исказал своите мнения и опит по отношение на някои въпроси от процеса на присъединяване към ЕС, свързани с необходимите вътрешни реформи и политики за постигане на икономически растеж и развитие.

Да припомним, че точно в периода, когато Иван Костов беше премиер на България (1997-2001 г.), бе подписана декларацията за приятелство и сътрудничество между Македония и България. Премиерът Костов и тогавашния македонски премиер, Любчо Георгиевски подписаха Декларацията в София на 22-ри февруари 1999 година. Тази декларация представляваше основа за 18 години по-късно, на 1-ви август 2017 год., двете братски държави да подпишат Споразумението за добросъседски отношения и сътрудничество.

За македонския премиер Зоран Заев, това е втората среща с примиер на България в рамките на четири дни. В понеделникът, Зоран Заев заедно с правителствена делегация бяха на работно посещение в София. Там той проведе среща с настоящия български премиер Бойко Борисов, а министрите на културата на двете страни положиха цветя пред паметника на Гоце Делчев в София, по повод 147- годишнината от рождението на Апостола на свободата.

З.М.

Делегация на Борда на директорите на ЕБВР беше на посещение в Македония

Делегацията на Борда на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) вчера беше на посещение в Македония. Делегацията бе ръководена от директора на ЕБВР за Холандия, Китай, Монголия, Армения и Македония – Франс Викерс и директора на ЕБВР за Полша, България и Албания – Виолета Барвицка Лофтхаус.

Такива посещения на делегации на Борда на директори на ЕБВР са редовни и се провеждат на всеки две до четири години в страните, с които Банката си сътрудничи. С тези посещения се позволява Борда на директорите да бъде запознат с икономическите и политическите движения в страната, както и с настоящите и бъдещи проекти в рамките на сътрудничеството между страната и ЕБВР.

Високите представители на ЕБВР по време на престоя си в Македония проведоха срещи с политическите и икономическите власти на страната.

Те първо се срещнаха с премиерът на Македония, Зоран Заев и с министъра на финансите, Драган Тевдовски.

Премиерът Заев по време на срещата подчерта голямата подкрепа и помощ, която ЕБВР предоставя на Македония в изграждането и реконструкция на пътната, железопътната и енергийната инфраструктура. Той добави, че в бъдеще сътрудничеството ще се разшири и за подкрепа на частния сектор в посока на повишаване на конкурентоспособността и потенциала за завладяване както на вътрешният, така и на международните пазари.

След това директорите на ЕБВР проведоха работна среща с управителя на Народната банка на Република Македония (НБРМ), Анита Ангелоска-Бежоска и нейните заместници.

На срещата акцентът беше поставен върху някои от приоритетите, които ще трябва да бъдат включени в стратегията на ЕБВР за Република Македония за следващия четиригодишен период. Също така, било подчертано досегашнато успешно сътрудничество на ЕБВР с Македония и готовността на тази международна финансова институция за осигуряване на подкрепа на страната за изпълнение на реформите в приоритетните сегменти.

Досега ЕБВР е инвестирала над 1,8 милиарда евро в 113 проекта в Македония, с цел да подкрепи интеграцията на страната в регионалните и глобалните пазари чрез инвестиции и политически диалог, и по-специално чрез засилване на сътрудничеството с ключови партньори като Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка.

Преди няколко дни, председателят на ЕБВР, Сума Чакрабарти отправи поздравително писмо до премиерите на Македония и Гърция, Зоран Заев и Алексис Ципрас за ратификацията на Преспанското споразумение и оцени споразумението между двете страни, като важен залог за стабилността и икономическите перспективи не само на Македония и Гърция, но и за целия региона на Югоизточна Европа.

З.М.

Туризмът се развива най-бързо от всички сектори на македонската икономика

Македония е успяла да отбележи отличен успех в туризмот, който e най-бързо развиващат се бранш от македонската икономика. Това заяви вчера на пресконференция министърът на икономиката на Македония, Крешник Бектеши. Той каза, че вместо до 2020 г., Македония още през 2018 г. е постигнала набелязаната цел – надминавайки цифрата от един милион туристи, които са реализирали 3 милиона нощувки.

Преди две седмици европейския статистически институт – Еуростат, публикува данни, според които през 2018 г., Македония има най-голямо увеличение на броя на туристическите нощувки от сите държави в Европа. Ръстът на туризма в Македония е 2 до 3 пъти по-голям от средния ръст на туризма в света

По данни на Народната Банка на Македония, притокът на чуждестранна валута от туризъм в Македония през 2018 г. спрямо предходната година е увеличен с около 20%. Броят на туристите през 2018 г. по отношение на 2017 г. се е увеличил с 14,2 на сто, а броят на нощувките се е увеличил с 18,9 на сто. Общият брой на домашните туристи през 2018 г. спрямо 2017 г. е нараснал с 15,1%, докато броят на чуждестранните туристи се увеличил с 13, 8%.

Правителството прогнозира, че тази година броят на хората в Македония, които са ангажирани в областта на туризма ще достигне 35.000, с очакването до 2024 г. те да бъдат около 40.000 души. Делът на туризма в брутния вътрешен продукт на Македония през първите три тримесечия на 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. се е увеличил с 2,9%, а целта на правителството е той да достигне 5% от БВП до 2020 година.

За по-нататъчното развитие на туризма в Македония със сигурност ще допринесе и факта, че турската компания ТАВ, която управлява двете летища в Македония – в Скопие и Охрид, в най-скоро време ще инвестира нови 10 милиона евро за модернизация на македонските летища.

Правителството на Македония за развитие на туризма в 2019 г., ще инвестира около 600.000 евро. Планирани са инвестиции, които пряко засягат подобряването на туристическата оферта на Република Македония, като например изработка на стратегия за туризма, потстратегии за селски туризъм, културен и активен туризъм, проучвания за винен и спа туризъм.

Да припомним, че списанието „National Geographic“ постави Македония на 25-то място, сред 28-те туристически дестинации в света, които трябва да бъдат посетени през 2019 година. National Geographic описа Македония като кръстопът между Изтока и Запада, като малка страна която е съкровищница на исторически паметници, природни чудеса и жива култура.

З.М.

Реакции в Македония по повод подписването на присъединителния протокол за членство в НАТО

Веднага след днешното подписване на присъединителния протокол за членство на Македония в НАТО, пристигнаха и реакциите на македонските политици и политически партии по този повод.

Премиерът на Македония, Зоран Заев отправи поздравления към гражданите и каза че това е голям, исторически ден за всички граждани на Македония. Днес най-големият алианс за сигурност в света, НАТО, ни приветства. Днес седнахме рамо до рамо с нашите съюзници, на една маса, в същия съюз.

Щастливи сме, и трябва да бъдем, защото осигурихме трайна стабилност за страната ни. Осигурихме сигурност и мир. Напредъкът и развитието вече са неудържими, добави премиерът Заев в неговите поздравления.

И президентът на Македония, Георге Иванов приветства подписването на Протокола за присъединяване на Македония към НАТО. Въпреки това, македонският президент, на когото му остават още три месеца до края на мандата, остава на позицията си, че Преспанското споразумение за промяна на конституционното име на Република Македония е нанело трайна вреда на македонските национални интереси.

Националният координатор на Македония за НАТО, Стево Пендаровски, в своя профил във Фейсбук написа, че днес, 26 години след Декларацията в македонския парламент и 20 години след получаване на статут на официален кандидат за членство в НАТО, Македония практически реализира една от двете основни стратегически цели. Според него 6-ти февруари е една от най-значимите дати в новата македонска история, защото на този ден де факто страната стана член на НАТО.

От управляващата партия, СДСМ заявиха, че след много години изолация и несигурност Македония сяда на същата маса с държавите от демократичния свят. Според тях, влизането на Македония в НАТО означава гарантирана сигурност и стабилност, сигурност на границите, а същевременно това носи икономически ползи за гражданите, нарастване на инвестициите, повече пари и повишен икономически растеж. От СДСМ още изтъкват, че това са исторически моменти за държавата и за нейните граждани, в които се осъществява мечтата на много поколения.

Най-голямата опозиционна партия, ВМРО-ДПМНЕ приветства подписването на Протокола за присъединяване на Македония към НАТО. От партията заявиха, че това е важен ден за Република Македония и днес се завършва една несправедливост, нанесени на държавата от преди повече от 10 години, на срещата на върха на НАТО в Букурещ, когато гръцкото вето попречи на Македония да стане член на Алианса.

Партията ВМРО-ДПМНЕ, която се противопостави на споразумението с Гърция и не подкрепи промените на Конституцията които бяха неопходими за членството на Македония в НАТО, днес отново повтори нейните становища, че премиерът Зоран Заев и правителството на Македония са търгували с идентичността, езика и традицията на македонския народ.

Независимата парламентарна група на ВМРО-ДПМНЕ, т.е. осемте депутати, които подкрепиха промяната на Конституцията и бяха изключени от своята партия, приветства подписването на Протокола за членство в НАТО. Те изтъкнаха, че са горди, че са познали момента и значението на тази възможност за Македония и искрено са убедени че са подкрепили стабилността и сигурността на македонските граждани.

Лидерът на една от партиите на македонските албанци- „БЕСА“, Билал Касами заяви, че това е исторически ден за всички граждани на Република Македония, защото сега страната проправи пътя да стане 30-та членка на НАТО. Това е принос на всички политически партии и ние сме горди, че сме част от това историческо постижение, добави Касами.

От партията „Алианса на Албанците“ също приветстваха подписването на Протокола за присъединяване и заявиха, че членството в НАТО автоматично означава по-голяма отговорност на политическата класа, зачитане на човешките права, върховенството на закона, на икономическото благосъстояние за гражданите на Македония, както и безкомпромисна война срещу престъпността и корупцията в страната.

З.М.

Днес бе подписан присъединителния протокол за членство на Македония в НАТО

Голям, исторически ден за Република Македония. Днешния ден е денят, когато Македония изпълни една от двете най-важни цели, поставени още от обявяването на независимостта на страната през 1991 год. Днес Македония официално застана рамо до рамо с държавите-членки на най-мощния военно-политически съюз в света.

Министърът на външните работи на Македония, Никола Димитров присъства на церемонията по подписването на Протокола за присъединяване на  Македония в НАТО, която се проведе в централата на НАТО в Брюксел. На тържественото събитие посланиците на всички 29 страни-членки на НАТО подписаха присъединителния протокол за Македония и изразиха поздравления на македонския външен министър.

След акта на подписването на протокола, Никола Димитров и генералният секретар на НАТО, Йенс Столтенберг проведоха съвместна пресконференция.

Министърът Никола Димитров заяви пред медиите, че днес е исторически ден за Македония.

Димитров заяви, че това беше едно дълго пътуване, в което Македония имаше 18 цикъла на Плана за действие за членство. Според Димитров, както за хората, така и за страните, историята не се случва сама по себе си, а напротив трябва много да се работи за това да се случи. Никола Димитров отдаде признание и похвали лидерството на премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас, за историческото помирение между Македония и Гърция. Той подчерта, че е било по-лесно да се седи в окопите на историята, и дори по-лесно да се съберат политически точки чрез поддържане на спора, но това, което двамата премиери са се осмели да направят е да положат политически капитал в полза народите на двете страни и на целия регион.

Генералният секретар на НАТО, Йенс Столтенберг приветства Скопие и Атина за показаната всеотдайност и смелост за постигане на споразумение за името. Столтенберг каза, че след като всички страни ратифицират присъединителния протокол, Македония ще има равноправен глас във вземането на решения, както всички други съюзници и подчерта, че страната вече дава важен принос в опазването на сигурноста и провежда сериозни реформи.

Генералният секретар на НАТО заяви, че присъединяването на Република Северна Македония към Алианса ще донесе повече стабилност в региона на Западните Балкани и ще допринесе за общата евроатлантическата сигурност.

От днес нататък Македония ще участва в заседанията на НАТО като поканена страна, но няма да има право да гласува в процеса на вземането на решенията.

Министърът на отбраната на Македония, Радмила Шекеринска следната седмица за първи път ще участва  на официална среща на министрите на отбраната на страните –членки на НАТО в Брюксел.

Първата държава, която ще ратифицира присъединителния протокол за членство на Македония в НАТО, в съответствие с Преспанското споразумение, ще бъде Гърция. Сега вече и официално се знае, че това ще се случи този петък, на 8-ми февруари, за когато е насрочено заседанието на гърцкия парламент на което ще се гласува за ратификацията на протокола. От това следва, че от този петък, Македония ще започне да използва новото си име – Република Северна Македония.

З.М.

Македония отново е посетена от многобройни европейски политици

Вчера на посещение в Македония бяха няколко представители на държави членки на Европейския съюз и НАТО. В Македония бяха Хелън Мекенти, министър по европейските въпроси на Ирландия, Самули Виртанен, държавен секретар и заместник-министър в МВнР на Финландия, както и заместник министър-председателя и министър на отбраната на Хърватия, Дамир Кръстичевич.

Гостите од Ирляндия и Финландия, Хелън Мекенти и Самули Виртанен проведоха срещи с примиера на Македония, Зоран Заев и със заместник-премиера по европейските въпроси, Буяр Османи.

По време на срещите бяха изразени поздравления за постигнатия Договор от  Преспа, който беше посочен като положително послание за целия регион, за това че има възможни решения ако има реална посока към тях, чрез кураж и политическо ръководство. Беше отбелязано също, че Македония напредва в процеса на реформите и бе изразено насърчение, че Ирландия и Финландия подкрепят и ще продължат да подкрепят напредъка на страната.

На срещите са били обсъдени важността от постигането на резултати на Македония в ключови области като върховенството на закона, борбата с корупцията, прозрачността, зачитането на правата на човека, инвестициите, създаването на работни места, развитието на икономиката, стабилността и сигурността в страната. Премиерът Заев каза, че членството на бъдещата Република Северна Македония в НАТО означава стабилност и сигурност за държавата, но и за региона и че това отваря път за нови инвестиции и икономическо развитие.

На посещение на Македония и на среща с министъра на отбраната, Радмила Шекеринска пристигна вицепремиерът и министър на отбраната на Хърватия, Дамир Кръстичевич.

Македонският министър на отбраната. Радмила Шекеринска подчерта, че за нея е удоволствие, че следващата нейна среща с хърватския й колега ще бъде в Брюксел, където Шекеринска за първи път ще участва като министър на отбраната на Македония на официална среща на министрите на отбраната на страните –членки на НАТО. Министърът на одбраната на Македония благодари и за подкрепата, която хърватското посолство в Македония като НАТО – контакт посолство през 2017 и 2018 г. предостави на Македония и изрази очакване Хърватия много бързо да ратификацира присъединителния протокол на Македония към НАТО.

Хърватският министър на отбраната, Дамир Кръстичевич приветства Македония за нейното членство в НАТО и подчерта, че Хърватия сред първите ще ратифицира Протокола за присъединяване, изпращайки послание до другите съюзнически страни. Той добави, че вярва в откриването на преговори за членство на Македония с ЕС през юни тази година и изрази готовноста на Хърватия, като бъдеща страна която ще претседателства със Съвета на ЕС през 2020 г. да подкрепи на Македония със знания и опит на нейния европейския път.

З.М.

Македония е частично свободна държава според доклада на „Фрийдъм Хаус“

Aмериканската неправителствена организация „Фрийдъм Хаус“ (Freedom House) днес публикува най-новия годишен глобален доклад за политическите права и гражданските свободи „Свобода в света 2019“ със заглавие – Демокрацията в отстъпление. Фрийдъм Хаус е организация със седалище във Вашингтон, а бюджетът на организацията в голяма част е безвъзмездна помощ, предоставена от правителството на САЩ.

Методологията на доклада е до голяма степен извлечена от Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1948 г. Доклада „Свободата в света“ оценява правата и свободите от които се ползват хората в реалния свят.

Доклада „Свободата в света 2019“ посочва, че през 2018 г. се отбелязва спад в глобалната свобода за 13-та поредна година. Този упадък на демокрацията обхваща различни страни във всеки регион, от дългогодишни демокрации като СAЩ до консолидирани авторитарни режими като Китай и Русия. От 195 страни които са намират в доклада, 86 са оценени като свободни, 59 като частично свободни и 50 страни в света според доклада са несвободни държави.

За региона на Централна Европа и Балканите, доклада „Свободата в света 2019“ посочва, че антидемократичните лидери включително и някои, които безцеремонно консолидират властта над конституционните граници – продължават да подкопават институциите, които защитават свободата на изразяване и сдружаване и върховенството на закона.

Фрийдъм Хаус в най-новият доклад продължава да оценява Македония като частично свободна страна, с рейтинг 59 от възможен 100. В тази група на частично свободни страни от региона на Балканите още се намират Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора и Сърбия. В групата свободни страни от региона, са намират страните-членки на ЕС – България, Хърватия, Румъния и Гърция.

Страните се класирани на скала от еден до седем, където еден означава най-много свобода, а седем означава най-малко свобода. В Македония, според доклада, свободата има рейтинг 3, политическите права имат рейтинг 4, а гражданските свободи са оценени с рейтинг 3,5 от 7.

Според общия рейтинг на държавите в региона, най-добре класирана страна е Гъция с рейтинг 87/100, следвана от Хърватия с 85/100, Румъния с 81/100 и България с рейтинг 80/100. В групата на частично свободни държави най-голям рейтинг има Албания от 68/100, Сърбия е с рейтинг 67/100, Черна гора с 65/100, Косово с 54/100, а Босна и Херцеговина е последна с рейтинг от 53/100.

Най-свободни страни в света според доклада „Свободата в света 2019“ са Норвегия, Швеция, Финландия, Канада и Холандия, а най-малко свободни са Сирия, Туркменистан, Еритрея, Северна Корея и Южен Судан.

З.М.

Македония призна Хуан Гуайдо за временен президент на Венецуела

Македония призна председателят на парламента на Венецуела, Хуан Гуайдо за временнен президент на страната. С това Македония се присъедини към групата страни, които подкрепиха Гуайдо в борбата му с Никола Мадуро, който все още се смята за президент на Венецуела.

Признаването на Гуайдо за президент на Венецуела от страна на Македония, беше обявено вчера от министърът на външните работи, Никола Димитров на неговия Туитър профил.

Македонския външен министър написа, че Република Македония в съответствие с европейските си партньори, подкрепя и счита председателя на венецуелското събрание Хуан Гуайдо за временен президент в съответствие с Конституцията, за да организира свободни, честни и демократични президентски избори.

Големите европейски държави вчера се присъединиха към Съединените щати в признаването на опозиционния лидер като временен президент на Венецуела. Между тях бяха Австрия, Чехия, Дания, Германия, Естония, Финландия, Франция, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия, Полша, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство.

Вчера Държавният департамент на САЩ публикува събщение в което приветства решението на държавите-членки на Европейския съюз да се присъединат към Съединените щати и повече от 23 други страни, като признават Хуан Гуайдо за временен президент в съответствие с конституцията на Венецуела.

САЩ насърчават всички страни, включително други държави-членки на ЕС, да подкрепят венецуелския народ, като признаят временния президент Гуайдо и подкрепят усилията на Народното събрание да върнат конституционната демокрация във Венецуела, пише още в съобщението на Държавният департамент.

Миналия четвъртък и Европейският парламент в резолюция, приета с 439 гласа „за“, срещу 104 гласа „против“ и 88 „въздържал се“, заяви пълната си подкрепа за Националното събрание като единствения легитимен демократичен орган на Венецуела и призна Хуан Гуайдо като легитимен временен президент в съответствие с венецуелската конституция.

З.М.