Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

Специалният пратеник на македонското правителство за България пристигна на работно посещение в София

Преговорите между Северна Македония и България за намиране на решение за отворените въпроси продължават. Владо Бучковски – специалният пратеник на Северна Македония в България, от вчера е на работно посещение в София. Той проведе срещи с премиера Бойко Борисов, с външния министър Екатерина Захариева и с министъра на отбраната Красимир Каракачанов.

След срещата с Екатерина Захариева, македонския пратеник Бучковски заяви, че нито той, нито министър Захариева могат да променят общата история, но могат да се засилат отношенията в областта на инфраструктурата, да имаме по-силно сътрудничество в образованието, науката и културата в посока на сближаване на двата народа. Владо Бучковски подчерта, че Северна Македония е решена да изпълни Договора за добросъседство с България и изрази увереност, че чрез т.н. пътна карта за изпълнение на Договора, постиженията в тази посока ще могат да бъдат измерени обективно.

 

Министър Захариева след срещата заяви, че България възприема като стъпка в правилната посока назначението на Владо Бучковски като специален пратеник за България и потвърди  готовността на България за водене на разговори за намиране на устойчиво решение. Захариева изтъкна, че се радва от факта, че г-н Бучковски както и премиерът Зоран Заев, се върнаха към термина „обща история“, записан и в Договора за добросъседство.

Тя изрази съгласие, че няма как да променим историята, но може да променим бъдещето. Българския външен министър заяви, че в Северна Македония обаче не може да продължава да се изгражда идентичност на антибългарска основа, а правото на самоопределение трябва да важи за всички техни граждани, включително за тези с българско самосъзнание.

 

Министър Захариева подчерта, че в МВнР на България получава непрекъснато сигнали от хора с българско самосъзнание в Северна Македония, които се чувстват заплашени. Техни лични данни бяха обявени в публичното пространство, пред някои от къщите им бяха дошли хора да се саморазправят. Тя призова македонските власти да не чакат демарш от страна на България, за да реагират, тъй като тези хора също са техни граждани и трябва да се грижат и за тяхната сигурност.

 

Срещата на Владо Бучковски с премиерът на България, Бойко Борисов се проведе днес. След срещата Борисов каза, че сегашните и следващите поколения няма да простят нито на България, нито на Република Северна Македония за това, че не са намерили компромис, който да даде перспектива.

 

Българския министър-претседател подчерта, че за взаимното доверие е важно връщане към стриктно и необратимо изпълнение на всички поети ангажименти от Договора за добросъседство. Бойко Борисов добави, че България е положила всички усилия страните от Западните Балкани да бъдат приобщени към НАТО и ЕС и затова по време на българското председателство на Съвета на ЕС тази темата била поставена на първо място.

 

България не позволи на Северна Македония да започне преговори за членство с Европейския съюз

На вчерашната среща на външните министри на страните членки на ЕС, България не се съгласи да бъде одобрена преговорната рамка за Северна Македония, с цел страната да може да проведе първата междуправителствена конференция с ЕС.

По този повод, правителството на Северна Македония публикува съобщение, в което се казва, че това е безотговорна и тежка геостратегическа грешка. Македонското правителство посочва, че Република България наложи вето върху началото на преговорите на Северна Македония с Европейския съюз и по този начин застана на пътя на европейска интеграция на страната.

 

В съобщението се изтъква, че Северна Македония никога няма да се откаже от правото на самоопределение на македонските граждани, което е гарантирано от Хартата на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека, Договора от Лисабон като конституционна основа на ЕС и основните ценности на Конституцията на Република Северна Македония.

Правителството на Северна Македония заяви, че македонската национална идентичност не беше, не е и е невъзможно да бъде обект на преговори. Македонският народ и македонският език са стълбовете на македонската идентичност. Те идват от миналото и в същото време са стълбове на нашето европейско бъдеще.

 

Днес съобщение публикува и българското министерство на външните работи. В него се посочва, че Република България е най-силният и безкористен поддръжник на европейската интеграция на Западните Балкани, в това число и на Република Северна Македония.

 

От МВнР на България изтъкват, че със своята позиция, изразена в рамките на заседанието на Съвета по общи въпроси, Република България за пореден път заяви защо на този етап не може да даде съгласието си за одобряване на Рамка за преговори на Република Северна Македония с ЕС. На този етап проектът на Преговорна рамка не съдържа гаранциите, от които България се нуждае, за да даде подкрепата си за нейното одобряване, а България ще продължи конструктивните си усилия и по време на следващото председателство на Съвета на ЕС.

 

В съобщението пише и че е било време правителството на Република Северна Македония да се откаже от манипулативната теза, че България оспорва правото на самоопределение и идентичността на гражданите на Република Северна Македония или правото им да наричат езика си както пожелаят.

 

Българското МВнР посочва, че България е държавата, която първа в света призна независимостта на Република Македония, с което стартира процеса на международното признание на младата тогава държава, а през годините й оказа помощ в най-тежките моменти. Тази помощ продължава и понастоящем. Република България не приема обаче утвърждаването на идентичността на гражданите на Република Северна Македония да се извършва в конфронтация със съседните държави и в ущърб на техните национални интереси.

 

Изхождайки от отговорността си да не внася отворени въпроси в рамките на ЕС и да защитава неговите интереси, ценности и авторитет, Република България ще продължи да търси трайни решения, които да позволят по-нататъшно развитие на двустранните отношенията и оптимален процес на преговори на Република Северна Македония с ЕС, стои още в съобщението на българското външно министерство.

Решаващата седмица за европейското бъдеще на Северна Македония

Дали Северна Македония ще започне преговори за членство в ЕС, ще стане известно най-късно до края на тази седмица. Началото на преговорите с ЕС, което Северна Македония чака от 15 години, сега зависи само от това дали България ще даде съгласието си.

Преди срещите на върха на ЕС през следващите дни, водещи македонски и български политици направиха изявления за медиите. Премиерът на Северна Македония, Зоран Заев заедно с българския министър на отбраната Красимир Каракачанов, в съботата бяха гости в предаване на македонската радио станция „Канал 77“.

Премиерът Заев заяви, че към момента с България интензивно са обсъждат въпросите, които се поставят като пречка за българското съгласие за започване на преговори между Северна Македония и ЕС. Тези разговори са обхващали теми като спиране на речта на омразата, до пътната карта за прилагане на Договора за добросъседство между двете страни, до увеличаването на икономическото сътрудничество и т.н.

 

Зоран Заев в интервюто подчерта, че македонците са македонци, които говорят македонски език, че страната е член на НАТО, а македонците ще бъдат македонци, които говорят македонски език и кога Северна Македония ще стане член на ЕС. Според македонския премиер, патриотизмът означава да не бъдеш заглавен в миналото и по този начин да застрашиш настоящето, което никога не може да отвори бъдещето.

Премиеърт Заев добави, че Северна Македония остава готова в духа на приятелството да изгражда взаимни отношения и общо бъдеще с България, като изрази надежда, че все още има шансове страната да започне преговори с ЕС този месец, а пътната карта за изпълнение на Договора за добросъседство е добра основа за това.

 

Българският вицепремиер и министър на отбраната Крамисир Каракачанов заяви в предаването, че въпросът за началото на македонските преговори с ЕС се тълкува погрешно в Северна Македония, тъй като България не е наложила вето, но е поставила критерии, които да бъдат изпълнени с цел провеждане на първата междуправителствена конференция на ЕС-Северна Македония.

Той отбеляза, че България е страната, която най-много подкрепя интеграцията на страните от Западните Балкани в ЕС, но че Договора за добросъседство през изминалите три години не се изпълнява.

 

Запитан за убиството във Ваташа през 1943 г., Красимир Каракачанов каза, че лично е посещавал село Ваташа три пъти. Той каза, че хората във Ваташа не са били избити, защото са били македонци, а защото тогава е имало гражданска война, в която комунистите са били срещу държавата и държавата е била срещу комунистите, а не срещу етническите македонци. Министър Каракачанов посочи примера с Ястребино в България, където 12-13 деца са били убити заради тогавашната гражданска война между комунистите и държавата.

Днес изявление по темата за начало на преговорите на Северна Македония с ЕС, даде и президента на България, Румен Радев. Той напомни, че още през 2018 г. е поискал да се подпише анекс на Договора за добросъседство, защото нямало напредък по неговото изпълнение. Радев каза, че през миналия септември е свикал консултативно съвещание с представителите на правителството, с цел да се разработи национална рамкова позиция, където ясно да се поставят българските условия и червени линии.

 

Българския президент подчерта, че сега трябва да се изчака да стихнат емоциите и да се въоръжим с търпение, спокойствие и разум. Румен Радев изтъкна, че братята от Северна Македония трябва да бъдат членове на ЕС, но това трябва да бъде един устойчив процес, където изкореняването на антибългарската реторика, на езика на омразата, където обективното признание на историческата истина трябва да станат необратим процес и тук България трябва категорично да отстоява своите права.

Няма напредък в работата на съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между Северна Македония и България

На заседанието на съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между Северна Македония и България, което се проведене онлайн през изминалите два дни, не е бил постигнат почти никакъв напредък към разрешение на спорните въпроси. Това заявиха дватама съпретседатели от македонска и българска страна – Драги Георгиев и Ангел Димитров на онлайн пресконференцията след срещата.

Професор Ангел Димитров каза, че резултатът от 11-та среща на комисията е нулев, като не е направена нито миниатюрна стъпка напред. Неговия македонски колега, професор Драги Георгиев заяви, че срещата е преминала в академична атмосфера с ползотворна и многостранна дискусия, но която за съжаление, не е довела до никакви резултати.

Протоколите от предишните 9-та и 10-та среща на комисията за останали неподписани и на това заседание. Основният проблем за това отново е било прилагателното „македонски“, използвано за означаване на повече термини, което прилагателно се тълкува по различен начин от македонските и българските историци.

Ангел Димитров каза, че от общо 14 забележки от българска страна, относно учебниците за 7-ми клас в Северна Македония, в които се изучава средновековният период, до момента са били обсъдени само 4 забележки. Един от проблемите по това отношение, за които не е било постигнато споразумение, са били личността на Цар Самуил и неговата държава.

 

Председателят на македонската част на комисията проф. Георгиев посочи, че основният проблем по отношение на цар Самуил е, че българските историци не са съгласни да включат мултиперспективност в учебниците по история, вместо да налагат само един поглед върху историята. От друга стрна, шефът на българската част на комисията проф. Димитров, във връзка със цар Самуил каза, че днешното заседание е показало отклонение от вече подготвения съвместен текст на комисията, който трябвало да бъде представен на двете правителства за съвместно отбелязване на тази историческа фигура.

Що се отнася до личноста на Гоце Делчев – революционерът, който е във фокуса на очакванията от работата на комисията, на последното заседание той е бил обсъждан само половин час и нямало напредък в постигането на споразумение за съвместно честване на неговата памет от двете държави.

 

Двамата съпредседатели заявиха на пресконференцията, че през следващата седмица, Комисията отново ще проведе онлайн среща в по-малък състав, с цел поне да се намери начин да се подпишат протоколите от предишните срещи.

Продължават разговорите между Северна Македония и България за разрешаване на нерешените въпроси

Продължават интензивните преговори на различни нива между Северна Македония и България за разрешаване на нерешените въпроси, за да може Северна Македония да започне преговори с ЕС през този месец. Днес в София ще пристигне новия специален представител на македонското правителство за България, Владо Бучковски. Преди неговото заминаване за София, той проведе среща с външния министър на Северна Македония, Буяр Османи.

Македонския премиер Зоран Заев, вчера на пресконференция заяви, че през следващите дни ще бъдат положени усилия за намиране на решения, защото въпреки че хората в Северна Макевдония са подготвени на това, че страната може да не започне преговори с ЕС през декември, стратегия на правителството е преговорите с България да продължат.Той подчерта, че това е необходимо поне за създаване на положителна атмосфера за решаване на проблема през следващата година, но правителствтото прави всичко възможно до последния момент с цел решението да се намери в следващите дни.

 

Зоран Заев заяви, че иска да увери всички загрижени граждани на Северна Македония, че никой не води преговори за македонската идентичност и македонския език, защото това е право на самоопределение. Той посочи, че се водят преговори за това откъде са започнали проблемите, като въпроса за дългото и кратко име на страната – Република Северна Македония и Северна Македония. Това ще бъде решено чрез изпращане на дипломатическа нота до ЕС, която ще потвърди, че краткото наименование – Северна Македония се отнася само до държавата Република Северна Македония. Премиерът Заев отново заяви, че Северна Македония няма териториални претенции и няма никакви претенции за намеса във вътрешните работи на България.

Теми на разговорите между Северна Македония и България са били и начините за постигане на спиране на речта на омразата и в двете страни, след това се обсъждат акционни планове за по-успешно прилагане на Договора за добросъседство и сътрудничество, за увеличение на икономическото и търговското сътрудничество и т.н.

Зоран Заев заяви, че се обсъжда решение за македонския език, т.е. каква ще бъде формулировката му в документите в бъдеще, като подчерта, че през 21 век няма нужда да се поставят клаузи като „език в съответствие с Конституцията на страната“ и каза, че би било хубаво България да направи крачка напред по този въпрос.

 

Също така, вчера и днес се провежда ново заседание на съвместната комисия за исторически и образователни въпроси между двете страни. За разлика от останалите заседания, това е първото което се провежда онлайн, поради пандемията на коронавируса.

 

Зоран Заев на пресконференцията посочи, че има информация, че работата на комисията напредва и че тези два дни ще бъдат решени останалите 11 протоколи от предишните заседания. Той подчерта, че македонското правителство е готово да публикува протоколите от заседанията на историческата комисия, на които е постигнато споразумение за пет исторически личности, а от учебната 2021/2022 г. тези заключения ще бъдат част от учебниците по история в двете страни.

 

Ситуацията с коронавируса в Северна Македония е стабилна

Според най-новия доклад на Института за обществено здраве на Северна Македония, през последната седмица в страната са регистрирани нови 6.745 новозаразени лица с коронавирус, което представлява намаление от 9,9% в сравнение с предишната седмица. Също така се забелязва и намаляване на процентът на положителните лица по отношение на общия брой изследвани лица за COVID-19 на седмично ниво.

Общия брой на заразени лица с коронавирус в Северна Македония до вчера е 63.890 лица. От тях 40.977 пациенти вече са излекувани, броят на починалите лица е 1.825, а в страната има 21.088 активни пациенти, които се лекуват в

болниците или в техните домове. Към момента най-голем брой на активни пациенти има в Скопие – 9.996 души, след това в Прилеп – 1.000 лица, в Гостивар има 982 лица, в Куманово – 952, в Тетово – 942, в Битоля – 925 лица и т.н.

 

През последното денонощие в Северна Македония са били направени 2.564 тестове, а регистрирани са нови 946 заразени лица. От началото на епидемията с коронавируса досега са били тествани общо 337.862 лица.

В периода от 23 до 29 ноември в Северна Македония са починали 206 души от коронавирус, което е спад от 1% в сравнение с миналата седмица. От общия брой на смъртни случаи, 169 лица са били на възраст над 60 години, 30 души на възраст 50-59 години, 3лица във възрастовата група от 40-49 години и 4 души са били на възраст 30-39 години. Смъртността на вируса в Северна Македония е 2,8%.

 

Допълнителни капацитети за настаняване на пациенти болни от коронавирус са открити в почти всички болници в Северна Македония. Преди две седмици поради големия брой новозаразени лица, македонското правителство донесе решение за обявяване на кризисно състояние на територията на цялата страна за период от 30дни.

 

Засега в Северна Македония няма мерки за ограничение за движението на гражданите, т.е. полицейския час. Носенето на защитна маска е задължително както на закрито, така и на открито, а въведена е и забрана за групиране на повече от 4 души на публични пространства. На ресторантите и кафе-баровете позволено им е да работят до 21 часа, със спазване на противоепидемичните мерки. Присъствието на зрители на спортните мачове също е забранено.

 

Ключов капиталов проект за Северна Македония през следващата година ще бъде изграждането на железопътната линия към България

Изграждането на пътната инфраструктура между Северна Македония и България, която е част от международния транспортен коридор № 8, продължава да бъде между приоритетните теми на македонското правителство. Това заяви вчера македонският министър на транспорта и съобщенията Благой Бочварски, по време на пресконференцията, на която представи бюджета на неговото министерство за 2021 година.

Министър Бочварски изтъкна, че Северна Македония е във фаза, в която са необходими големи инвестиции в инфраструктура като предпоставка за възстановяване и бързо развитие на страната. Следователно за 2021 г. министерството на транспорта и съобщенията е изготвило бюджет, който ще даде възможност за навременна реализация на всички капиталови инвестиции.

Според Благой Бочварски, ключов капиталов проект на който ще се обърне голямо внимание е изграждането на железопътната линия на коридор №8, за който в бюджета са определени почти 30 милиона евро. Фокусът на правителството е изграждането на железопътната линия между Северна Македония и България, а през следващата година трябва да бъде обявен търг за изграждане на първият участък от Куманово до Беляковце, както и  на останалата част от втория участък – от Беляковце до Крива паланка.

Министърът Бочварски каза, че за втория и третия участък от железопътната линия трябва да бъдат изградени общо 91 мост и 32 тунела, а  самият граничен пункт на жп линията ще се намира в тунел. Той подчерта, че за трите фази на железопътната линия до България са изготвени предпроектни проучвания, проектна документация и основен проект, въз основа на който е определено, че стойността на трите фази е 600 милиона евро.

На журналистически въпрос, дали този проект изобщо трябва да се направи, защото е много скъп, министър Бочварски отговори, че изграждането на коридор №8 ще даде предимство на македонските компании и свързване със съседните страни в посока изток-запад, така както Коридор 10 осигурява връзка в посока север-юг.

Той напомни, че паневропейският коридор №8 е много важен както за Северна Македония, така и за ЕС, и заради това ЕС дава сериозен принос за изграждането на тази железница, като предоставя безвъзмездни средства и заеми. Тази жп линия е абсолютно необходима не само за пътническия, но и за товарния транспорт, защото в момента товарният транспорт участва с обем от 90%, а само 10% е участието на пътническия транспорт в общия транспорт по коридор № 8.

Правителството на Северна Македония назначи Владо Бучковски за специален представител на страната за България

С наближаването на датата на заседанието на Съвета на ЕС, което се провежда на 8 и 9 декември, дипломатическите усилия за Северна Македония да получи дата за преговори с ЕС се засилват. На вчерашно редовно заседание, македонското правителство назначи бившия премиер на страната, професор Владо Бучковски за специален представител на Северна Македония в България.

От правителството на Северна Македония съобщиха, че Владо Бучковски ще има мандат от една година, а целта на назначаването на специален представител е да се завърши успешно процеса на разрешаване на нерешените въпроси с България и да се създаде атмосфера за реализиране на проектите, които са част от  Договора за добросъседство и приятелство и са от интерес на двете държави.

Владо Бучковски в миналото беше премиер на Северна Македония и президент на партията СДСМ. На премиерският пост той бе от декември 2004 г. до август 2006 г., а преди  това Бучковски бе министър на отбраната от май до ноември 2001 г. в правителството на широката коалиция на Любчо Георгиевски, по време на военния конфликт в страната.

През изминалите месеци Владо Бучковски, заедно с още един бивш македонски премиер – Любчо Георгиевски, бе един от най-ангажираните хора в разрешаването на нерешените въпроси с България. Напоследък той често бе гост на предавания в българските медии, където обясняваше своите виждания за преодоляване на проблемите между България и Северна Македония.

По повод неговото назначаване за специален представител, Бучковски заяви пред македонските медии, че той не е чудотворец, като подчерта, че македонския преговарящ екип ще положи всички усилия в навечерието на Съвета на министрите на ЕС следващата седмица, за да се намери решение на проблема с България.

Той споделя вижданията на македонския външен министър Буяр Османи, че е изключително важно да се възстанови доверието между двете страни по отношение на изпълнението на задълженията от Договора за добросъседство и приятелство. Според Бучковски, Северна Македония никога няма да се съгласи на решение, което би я унизило и което би застрашило македонската идентичност.

 

Владо Бучковски веднага започва с работата си, като за днес е предвидено да проведе среща с външния министър Буяр Османи, който в тези няколко месеца е ръководител на македонския преговарящ екип с България.

Исторически успех за Северна Македония – националния футболен отбор ще участва на ЕВРО 2020

Вчера македонския спорт постигна най-големия успех в историята си. Този успех е дело на футболните национали на Северна Македония, които успяха да се класират на европейското футболно първенство – ЕВРО 2020. Това представлява първо класиране на македонския футболен отбор за едно голямо международно състезание, като световно или европейско първенство.

Историческото класиране на ЕВРО 2020, македонските футболисти постигнаха чрез група „Д“ от УЕФА Лигата на нациите. Отбора на Северна Македония снощи играеше във финала на това ново състезение на УЕФА, като съперник му беше отбора на Грузия. Срещата се играше в Тбилиси, но без присъствие на зрители заради пандемията с коронавируса.

Македонските национали бяха по-добрия съперник на терена и имаха повече възможности за постигане на гол от грузинците. Единствения гол на мача беше отбелязан във втората част от мача. В 55-ата минута най-добрия македонски футболист Горан Пандев, след един красив пробив на Елиф Елмас, излезе сам пред вратяра на Грузия и с левият крак испрати топката в празната врата на домакините.

До края на мача македонските национали имаха още възможности, но резулатата остана 1-0, което означаваше участие на Европейско първенство.

След мача радостта в Северна Македония беше огромна. В почти всички градове на страната хората излязоха на улиците, за да отпразнуват големия успех. Македонските футболисти се завърнаха в Скопие със самолет веднага след мача, където бяха посрещнати от премиера Зоран Заев и вицепремиера Артан Груби. Правителството на Северна Македония снощи реши да награди всички членове на националния отбор с по 10.000 евро.

Националният футболен отбор на Северна Македония на ЕВРО 2020 ще бъде в група „Ц“ и ще играе срещу отборите на Австрия, Украйна и Холандия. Първ съперник на македонските футболисти ще бъде Австрия на 13 юни, следващ съперник на 17 юни ще бъде Украина, а двете срещи ще се игрят в ръмунската столица – Букурещ. В последната среща от групата, македонсктеи национали ще се изправят срещу бившия европейски шампион Холандия, а мача ще се играе в Амстердам на 21 юни.

ЕВРО 2020 ще бъде първото първенство на Европа на което ще участват 24 отбора. В чест на 60-годишнината от провеждането на първото европейско първенство през 1960 год. беше отредено ЕВРО 2020 да се проведе в 12 града от 12 различни европейски страни,а мачовете от полуфиналите, както и финалния мач ще се играят на стадиона „Уембли“ в Лондон.

Заради пандемията с коронавируса първенството не се проведе това лято, па сега ЕВРО 2020 ще се проведе в периода от 11 юни до 11 юли 2021 година.

В Скопие се проведе среща в рамките на съвместното председателствуване на Северна Македония и България с Берлинския процес

Вчера в Скопие продължи провеждането на срещи в рамките на Берлинския процес, с който през тази година съвместно председателстват Северна Македония и България. Берлинският процес е междуправителствена инициатива, насочена към засилване на регионалното сътрудничество в Западните Балкани и подпомагане на интеграцията на тези страни в ЕС. Процеса през 2014 год., а в него са включени страните от Западните Балкани – Северна Македония, Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово, както и страните членки на ЕС – България, Австрия, Хърватия, Франция, Гърция, Германия, Италия, Полша, Словения и Великобритания.

Темата на вчерашната среща в Скопие, която се проведе във формата на видеоконференция, беше „Национална, трансгранична и хуманитарна сигурност във времена на пандемия: стратегия, координация и синергия между ЕС и Западните Балкани“. По повод това заседание, на посещение в Скопие пристигна министърът на вътрешните работи на България, Христо Терзийски, който заедно с македонския вътрешен министър Оливер Спасовски, беше съпретседател на заседанието.

След срещата Терзийски и Спасовски публикуваха съвместно съобщение, в което се посочва, че министрите на всички държави участници са се съгласили да засилят още повече сътрудничеството си в областта на сигурността, а особено по преговорите и подписването на регионално споразумение за свободно движение с лични карти в Западните Балкани, след това по подобряване на механизмите за сътрудничество и координация на гранично-полицейските структури в контекста на пандемията с Ковид-19, както и за засилване на ролята на Управителната група в областта на сигурността при изпълнението на настоящите и бъдещите ангажименти в областта на сигурността на Западните Балкани.

През изминалия четвъртък министрите Оливър Спасовски и Христо Терзийски проведоха и двустранна работна среща. Двамата министри са изразили задоволство от установеното отлично сътрудничество между  вътрешните министерства на двете държави, което допринасяло за успешното справяне с  предизвикателствата.

Вътрешният министър на Северна Македония на срещата е подчертал, че Съвместният контакт център, който от много години функционира между граничните и митническите служби на двете страни, е изключителен положителен пример за партньорство. Министър Терзийски даде висока оценка на съвместната работа в областта на граничната полиция, както и на борбата срещу транснационалната организирана престъпност и корупция. Той изразил готовност за задълбочаване на сътрудничеството на всички нива и още по-активни действия във всички области от взаимен интерес.

 

Главното събитие по време на съвместното българо-македонско претседателстване с Берлинския процес е насрочено за 10 ноември в София, където е предвидено да се проведе Среща на държавните и правителствените ръководители на страните членки на Берлинския процес, този път с физическо присъствие.