Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

Бившият премиер на Северна Македония, Никола Груевски не е повече депутат в македонският парламент

Никола Груевски, бившият премиер на Северна Македония и настоящ беглец от македонското правосъдие, от вчера не е повече депутат в Събранието на страната.

Както е известно, Никола Груевски през миналата беше окончателно осъден на двегодишната казна затвор за делото „Тенк“, което се отнася на влиянието което той е упражнил въз тогавашните ръководни лица на македонското министерство на вътрешните работи, за да закупат специален брониран автомобил „Мерцедес“ на стойност от около 580.000 евро за МВР, а по лични желания на Груевски. Обвинението по делото беше повдигнато от Специалната прокуратура на Северна Македония.

Два дни преди срока, когато трябваше да отиде в затвора, Никола Груевски през Албания, Черна гора и Сърбия, избяга в Унгария. Там бившия македонски премиер подаде молба за политическо убежище, която му беше одобрена.

Никола Груевски бе избран за депутат в македонския парламент на парламентарните избори през 2016 г., като тогавашен председател на партията ВМРО-ДПМНЕ. Тъй като Груевски сега е в Унгария, той шест месеца неоправдано отсъстваше от заседанията на Събранието на Северна Македония. Това според македонските закони е причина за отнемане на депутатския мандат и за вчера беше насрочено заседание на парламента, на което депутатите трябваше да гласуват за отнемане на мандата на Никола Груевски.

За отнемане на мандата трябаше да гласуват мнозинство от две трети от депутатите, което означаваше, че и част от депутатите на ВМРО-ДПМНЕ или от независимата парламентарна група на осемте бивши членове на ВМРО-ДПМНЕ, трябаше да гласуват за отнемането на мандата.

От друга страна, Никола Груевски още преди десетина дни, чрез своя Фейсбук профил обяви, че сам ще се оттегли от поста депутат. Но, се появиха дилеми дали той може да подаде оставка, ако не присъства лично на заседанието на македонския парламент, защото имаше различни тълкувания на закона.

Дилемите обаче бяха решени вчера на заседанието на парламента, така че председателят на парламента Талат Джафери само констатира оставката на Никола Груевски, изпратена от Унгария и написана на унгарски език. С това нямаше нужда да се гласува за предложението за отнемане на неговия мандат.

Вчера оставка от поста депутат си подаде и Павле Богоевски, който бе избран за депутат от гражданската квота на управленската партия СДСМ. Преди един месец, в интернет се появи аудио запис от подслушан разговор в такси, от който можеше да се чуе, че Богоевски по телефона поръчва някаква субстанция. Той потвърди, че гласът на записа е негов и каза че е поръчвал масло от канабис за болен роднина от семейството.

Павле Богоевски в мотивите на оставката му, пред депутатите между другото каза, че отговорността се поема лично, смело и с вдигната глава, пред онези които са ве избрали, а не страхливи и в бяг, криейки се зад диктатори с подобни убеждения.

З.М.

Делегация на Конституционния съд на България беше на работно посещение в Северна Македония

Делегация на Конституционния съд на Република България, начело с председателя на съда Борис Велчев, вчера беше на работно посещение в Скопие, по покана на колегите им от Конституционния съд на Северна Македония. По време на посещението, българските конституционни съдии освен с техните домакини, проведоха срещи и с премиера и президента на Северна Македония.

На срещата между македонския премиер Зоран Заев и делегациите на македонският и българският конституционнен съд, са били подчертани добрите и приятелски отношения между двете страни, които вървят по възходяща линия, както на политическо и икономическо ниво, така и в областта на правосъдието и съдебната система. От страна на събеседниците съвместно било оценено, че автономията на Конституционния съд и на съдебната власт е от изключителна важност при изграждането на правова държава и при осигуряването на върховенството на закона.

След това, делегацията от Конституционния съд на България заедно с техните македонски колеги, проведе среща и с президента на Северна Македония, Стево Пендаровски.  На срещата, било подчертано значението на защитата на конституционността и законността,  като едни от основните принципи на Европейския съюз. Конституционните съдии са запознали президента Пендаровски с актуалните въпроси и с компетенциите на Конституционните съдилища на България и Северна Македония.

Македонския президент е приветствал партньорството и сътрудничеството между конституционните съдилища на двете страни, което се развива в духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. По време на срещата, Стево Пендаровски изразил надежда, че сътрудничеството и обмена на опит между конституционните съдилища на България и Северна Македония ще продължи и в бъдеще, като пример за задълбочаване на отношенията и сътрудничеството и в други сфери от взаимен интерес на двете страни.

З.М.

Две загуби за националният футболен отбор на Северна Македония в квалификациите за Евро 2020

Слаби резултати в продължението на квалификациите за европейското футболно първенство за националният футболен отбор на Северна Македония. Македонските национали през последните четири дни одиграха две срeщи на домашен терен срещу Полша и Австрия и записаха две поражения, с които сериозно намалиха шансовете си за класиране на Евро 2020.

Първо миналия петък, на 7 юни, футболистите на Северна Македония играеха срещу отбора на Полша, на националния стадион „Тоше Проески “ в Скопиe.

След дълго време на най-големият футболен стадион в страната имаше много публика, като на срещата присъстваха около 25.000 зрители, от които дори 3.000 бяха полски фенове.

cof

Мачът мина в изравнена игра, а и двата отбора имаха шансове за постигане на гол. След края на първата част нямаше голове, резултатът беше 0:0. Но само две минути след началото на второто полувреме, полския национал който играе за Милан, Кшищоф Пятек успя да вкара гол за отбора на Полша, което в крайна сметка се оказа ключов момент от мача. Македонските футболисти до края на мача имаха няколко възможности да изравнат резултата, но не успяха да преодолеят вратаря на Полша, Лукаш Фабянски.

Така с резултат 0:1, Северна Македония записа първа загуба на свой терен след почти две години.

Ако загубата от Полша можеше да се очаква, защото полския отбор е сред най-добрите отбори в Европа, никой не очакваше това, което се случи вчера на националният стадион в Скопиe. Снощи гост на Северна Македония беше националният отбор на Австрия и македонските фенове очакваха победа на домашният отбор.

Но, Австрия се оказа много по-добър противник и отбеляза убедителна победа от 4:1, а македонските футболисти играха много слабо и не бяха равностоен противник в нито един момент от мача. Северна Македония успя дори и да поведе с 1:0, но това беше съвсем случайно след автогол на Хинтерегер. До края на първата част, Лазаро успя да вкара гол за Австрия и на полувремето резултатът беше изравнен, 1:1.

Второто полувреме премина в пълна доминация на австрийските национали, които постигнаха три гола, а можеха да постигнат още три, ако не бяха отличните спасявания на вратаря на Северна Македония, Столе Димитриевски.

С тези резултати, Северна Македония след изиграни четири кръга заема петото място в таблицата на квалификационната група „G“, със спечелени четири точки. Лидер в групата е Полша с максимални 12 точки, а на второто място, което е достатачно за класиране на европейското първенство в 2020 г., е отбора на Израел със седем спечелени точки.

Квалификациите за Евро 2020 продължават през септември, когато Северна Македония два пъти ще гостува, първо в Израел на 5 септември, а след това и в Латвия на 9 септември.

З.М.

Съвместната междуправителствена комисия между Северна Македония и България проведе първата среща

Днес в София се проведе първото заседание на съвместната междуправителствена комисия между Северна Македония и България. Цел на срещата на Комисията беше да се направи оценка на изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, който беше подписан между двете страни на 1 август 2017 година.

На днешното заседание в София присъстваше многобройна правителствена делегация от Северна Македония, на чело с министърът на външните работи, Никола Димитров. В състава на делегацията бяха и представители от министерствата на икономиката, отбраната, образованието и науката, местното самоуправление и транспорта и съобщенията, които проведоха двустранни срещи с техните български колеги.

Съпредседатели на заседанието на междуправителствена комисия бяха двамата министри на външните работи, Екатерина Захариева и Никола Димитров, които проведоха и съвместна пресконференция. Външните министри на двете страни отбелязаха, че  Договора е изиграл катализираща роля за подобряване на отношенията в редица сфери.

Българския министър Екатерина Захариева заяви, че е осъществен напредък на политически план след потписването Договора, а най-добро доказателство за това е фактът, че от 1 август 2017 г. са проведени четири срещи между президентите и осем между премиерите на двете страни, а външните министри са се срещали шест пъти на двустранни срещи. Захариева каза, че тя иска да има повече контакти в образованието и по-добра свързаност.

Македонския министър Никола Димитров, отново подчерта значението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество за задълбочаване на сътрудничеството между Северна Македония и България. Според него споразумението е основата на моста, който трябва да обедини двете страни. Процесът на преминаване е дълъг, може да мине време, но със сигурни и стабилни стъпки на другата страна ще не посрещне приятел, добави Никола Димитров.

Външните министри на двете страни объсдиха и работата на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия между България и Северна Македония по исторически и образователни въпроси.

Министър Захариева заяви, че за съжаление комисията не успяла да постигне съгласие по личността на Гоце Делчев. Тя оцени като категорично неприемливо за България предложението на македонските историци, како дата за съвместно честване на Гоце Делчев да бъде определен 7 октомври, когато през 1946 г. в София е бил подписан протокол между представители на Илинденската организация и правителството на Н.Р. Македония за пренасяне на мощите на Гоце Делчев в Скопие. Според нея, абсурдно е да се празнуват дати свързани с Коминтерна и Тито.

Екатерина Захариева подчерта, че България иска само истината и нищо друго, като добави че има общо разбиране, че това не е толкова лесно, тъй като понякога да кажеш истината изглежда по-трудно, отколкото да повтаряш стотици пъти една лъжа. Тя изрази нейната надежда, че така както двамата премиери празнуваха вече Гоце Делчев не на тази дата, и македонските историци в комисията ще проявят същата мъдрост. Захариева каза, че ще бъде даден шанс за работа на историческата комисия до края на годината.

„Ако искаме да изградим приятелство, което никоя криза да не може да разруши, трябва да учим младите хора на истината“, добави външния министър на България.

Македонския министър на външните работи заяви, че Северна Македония е цялостно посветена на процеса на решаване на историческите въпроси между двете страни и това не е само заради Договора, а защото е много важно за Северна Македония. Никола Димитров добави, че са окуражили историческата комисия да продължи да работи, а този процес двете страни ще завършат заедно с мъдрост и приятелство.

З.М.

Xудожници и актьори от Северна Македония участват на културни събития в България

През изминалата седмица, художници от Северна Македония участваха в франкофонския фестивал „Солей“, който се проведе в град Созопол. Тяхното участие бе организирано от Културно-информационния център на Северна Македония в София, а освен от Северна Македония и България, на този фестивал присъстваха и художници от Франция, Румъния, Ливан, Мароко, Грузия и Азербайджан.

КИЦ на Северна Македония в рамките на фестивала организира изложба със заглавие „Линии и връзки“, на която участваха художниците Симонида Филипова – Китановска, Ивана Настески, Мариян Дзин и Иво Пецов. Изложбата, на която присъстваха много гости, бе открита на 6 юни от страна на директора на македонския КИЦ в София, Сашко Насев и от директора на фестивала „Солей“, Александрина Исайлова.

Същата вечер бяха показани и три документални филми за градовете Охрид, Струга и Крушево, произведени през 2005 година в Северна Македония.

В рамките на фестивала, на 7 юни македонската цигуларка Наташа Диденко проведе самостоятелен концерт, в Археологическия музей на Созопол. Нейното изпълнение е било приветствано с бурни аплодисменти, а цигуларката получила покана да участва на фестивала и следващата година.

През тази седмица, на два фестивали в България ще участва Македонския народен театър с пиесата „Чайка“ от А.П. Чехов. Утре македонския театър ще гостува във Варна, на 27-ото издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Фестивалът „Варненска лято“ се провежда от 1 до 14 юни, и е едно от най-значимите театрални събития в България.

Театралната постановка ще се изпълни на сцената „Филиал“ в театър „Стоян Бъчваров“ във Варна. Постановката е режисирана от младата режисьорка Нина Николич, а в нея участват част от най-известните македонски актьори – Звездана Ангеловска, Никола Ристановски, Петре Арсовски, Емил Рубен и др.

Композитор на основната музикална тема в театралната постановка „Чайка“ е македонският виртуоз на китара, Влатко Стефановски.

В четвъртък – на 13 юни, Македонския народен театър с пиесата „Чайка“ ще гостува и в София, на 13-то издание на платформата „Световен театър в София“. В българската столица, театралната постановка ще бъде изпълнена на сцената в младежкия театър „Николай Бинев“.

В рамките на платформата „Световен театър в София“, която се провежда от 2 до 13 юни, участват и театри от Италия, Белгия, Русия, Франция и Гърция.

З.М.

В София ще се проведе първото заседание на съвместната междуправителствена комисия между Северна Македония и България

Първото заседание на съвместната междуправителствена комисия между Северна Македония и България ще се проведе утре в София, а делегацията на македонското правителство ще бъде водена от външния министър на страната, Никола Димитров.

Заседанието на Комисията се провежда в съответствие със задълженията, произтичащи от Договора за приятелство, добросъседски отношения и сътрудничество, подписан между двете дъражави през август 2017 г. Съпредседатели на срещата ще бъдат министрите на външните работи на Северна Македония и България, Никола Димитров и Екатерина Захариева.

В рамките на програмата на междуправителствената комисия са насрочени двустранни срещи на министрите Димитров и Захариева, както и срещи на представителите от ресорите на икономиката, отбраната, местното самоуправление, образованието и науката, както и на транспорта и съобщенията от двете държави. На срещите се планира да се обсъди постигнатия напредък в сътрудничеството в тези области след подписването на Договора за приятелство, добросъседски отношения и сътрудничество.

В навечерието на утрешното първо заседание на междуправителствената комисия, министърът на отбраната на България, Красимир Каракачанов публикува съобщение за медиите.

Министър Каракачанов обяви и разкритикува предложението, което са направили македонските историци от съвместна комисия за исторически и образователни въпроси между Северна Македония и България. Те са предложили, двете страни в чест на Гоце Делчев съвместно да честват датата – 7 октомври, когато през 1946 г. в София е бил подписан протокол между представители на Илинденската организация и правителството на Н.Р. Македония за пренасяне на мощите на Гоце Делчев в Скопие.

Според българския министър на отбраната, докато България търси сътрудничество и обща полза, елитът в Скопие тупа топката и се опитва да замазва очите на българските политици, за да си прокара политиката за НАТО и ЕС.

Той каза и това, че досега процесът на разведряване на отношенията със Скопие се е дължал най-вече на великодушието на София и на ангажираността на международните фактори, но сега явно е време България да втвърди позицията си подобно на гръцката страна.

Според него, великодушието което България изказва към братята по кръв в Северна Македония, в този момент се тълкува като слабост и Скопие се надява работата на общата комисия всъщност да легитимира някаква компилация от измислици, преплетени с научни факти. Ако това продължи, българската делегация трябва да стане от масата с всички възможни последствия за европейската и натовска ингерация на Северна Македония, като вината за това няма да бъде на България, пише в съобщението на министърът Красимир Каракачанов.

З.М.

Инициатива за промени в избирателната система на Северна Македония

През последните дни в Северна Македония започна публична дискусия за възможността за промени в избирателната система на страната. Промените в избирателната система са по инициатива на няколко по-малки политически партии в Северна Македония, а най-много за тези промени се застъпва партията Гражданско-демократичен съюз (ГДС).

Целта на промените е създаване на пропорционална избирателна система с открити листи и цялата територия на Северна Македония да бъде един избирателен район.

Вчера президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски, подкрепи инициативата на по-малките политически партии за реформи в избирателната система чрез изменение на Изборния кодекс. Президентът Пендаровски отправи призив към всички политически партии да разгледат тази инициатива, тъй като с предложените промени гражданите ще имат възможност да гласуват не само за политически партии, а и за отделни кандидати, които те предпочитат.

Днес и Люпчо Николовски, генералният секретар на най-голямта партия в правителството – Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) заяви, че неговата партия дава подкрепа на тази инициатива, а предвидените промени са били част и от тяхната предизборна програма за парламентарните избори през 2016 година.

Николовски подчерта, че ако цялата държава е един избирателен район, това ще означава по-голяма демокрация и по-равнопоставено представителство на политическите партии в Събранието, но добави, че такава промяна изисква съгласието на всички политически партии в Северна Македония.

В момента изборите за общо 120 депутати в Събранието на Северна Македония, се провеждат по пропорционална избирателна система. Държавата е разделена на шест избирателни района, като от всеки район се избират по 20 народни представители, а мандатите се разпределят по метода на най-висока средна стойност или т.н. метода на Д`ондт.

В седмият избирателен район, гласуват гражданите на Северна Македония които живеят в чужбина. От този избирателен район най-много може да бъдат избрани 3 депутати, но това е трудно, тъй като нямо достатачно заинтересувани гласоподаватели. На последните парламентарни избори през 2016 г., от седмият избирателен район не беше избран нито един депутат.

На последните три парламентарни избори в Северна Македония, които се проведоха през 2011 г., през 2014 г. и през 2016 година, само четири или най-много пет коалиции или политически партии, успяваха да имат депутати в парламента на Северна Македония. Това довеждаше до ситуация, около 80.000 избиратели които гласуват за по-малките политически партии, да нямат техни представители в парламента на страната.

Следващите парламентарни избори в Северна Македония трябва да се проведат не по-късно от есента на 2020 година. Но, преди няколко дни премиерът Зоран Заев каза, че ако Северна Македония не получи дата за започване на преговори за членство с ЕС, възможно е провеждане на предсрочни парламентарни избори, още през тази година.

З.М.

Значителен ръст на БВП и исторически най-ниско ниво на безработицата в Северна Македония

Държавния статистически институт на Северна Македония, днес публикува най-новите данни за движението на някои икономически показатели в страната.

Според тези данни, темпът на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) за първото тримесечие на 2019 г. е бил 4,1%. Най-голямо увеличение се наблюдава в сектора на земеделието, горите и рибарството от 13,6% и в сектора на строителството от 7,0%.

По данни на Държавния статистически институт през първото тримесечие на 2019 г. активното население в Северна Македония е 960.743 души, от които 789.414 са били заети, а 171.329 са безработни. Нивото на безработицата е най-ниско ниво в историята на страната и възлиза на 17,8%.

През същия период износът на стоки и услуги номинално се е увеличил с 14.9%, а вносът на стоки и услуги се е увеличил в номинална стойност от 12.6%.

По повод тези икономически резултати, днес премиерът Зоран Заев и заместник – премиерът по икономическите въпроси Кочо Ангюшев проведоха пресконференция.

Македонския премиер заяви, че икономическите мерки и фискалната политика на правителството са дали резултати, тъй като ръстът на БВП от 4,1% е най-високият тримесечен растеж в страната през последните две години.

Правителството очаквало темпът на растеж на БВП да се увеличава, защото през второто тримесечие на 2017 г. – когато това правителство дойде на власт, темпът на растеж на брутния вътрешен продукт е бил отрицателен, т.е. имало намаляване от 1,8%.

По отношение на безработицата, премиерът Заев каза, че през второто тримесечие на 2017 г. безработицата била на ниво от 22,6%, което означава намаление на нивото на безработица с 4,8% през последните две години. Той поясни, че това са общо 49.522 нови работни места, а само в едно тримесечие безработицата е намаляла с 1,6% или са били открити 17.600 нови работни места.

Вицепремиерът Анджушев отбеляза, че само за една година, между първите тримесечия на 2018 г. и 2019 г., има повече от 39.000 новозаети лица. Той добави, че се очаква положителната тенденция на развитие на икономиката да продължи и в бъдеще, като подчерта че миналата година правителството е подкрепило около 250 компании, докато през тази година бюджетът предвиждал 47% повече средства за подкрепа на икономиката.

З.М.

Футболният отбор на Северна Македония продължава участието си в квалификациите за ЕВРО 2020

Националният футболен отбор на Северна Македония днес ще изиграе третия си мач от квалификациите за европейското футболно първенство в 2020 година. Съперник на македонските футболисти ще бъде отбора на Полша, а мача ще се играе на националния стадион „Тоше Проески “ в Скопиe. УЕФА определи за рефер на този мач италианецът Джанлука Роки.

На днешния мач с Полша се очаква да присъстват и около 2.500 полски фенове. По-голямата част от тях пристигнаха в Скопие още преди няколко дни, а феновете на Полша вчера причиниха скандал и сбиване помежду си, в кафене на главният площад в Скопие. Когато пристигнала полицията, някои от участниците в сбиването са започнали да бягат, но били заловени и четирима души са били арестувани.

Отбора на Северна Македония в тези квалификации се състезава в група „G“, където освен Полша, са намират и отборите на Австрия, Израел, Словения и Латвия. Участие на европейското първенство ще осигурят първите два отбора от всяка група, които групи са общо десет, а още четири национални отбора ще осигурят класиране на ЕВРО 2020 чрез Лигата на нациите на УЕФА.

В първите два мача от групата, Северна Македония играеше срещу Латвия като домакин и успя да победи с 3:1, а след това като гост изигра равенство от 1:1 с отбора на Словения.

След изиграни два кръга в група „G“, Северна Македония е на трето място в класирането, със спечелени 4 точки. На второ място в групата е Израел, който също е спечелил 4 точки, но заради повечето отбелязани голове е една позиция по-напред на таблицата от македонския отбор.

Да напомним, че националният отбор на Северна Македония и ако не успее да спечели едно от първите две места в своята квалификационна група, има още един шанс за класиране на Евро 2020.

Това може да стане чрез Лигата на нациите на УЕФА, където македонския отбор ще играе на полуфиналите от лига „Д“. Мачовете от полуфиналите и финалът ще се играят в края на месец март 2020 година, а победителят от тези двубои осигурява участие на Европейското първенство.

ЕВРО 2020 ще се проведе в периода от 12 юни до 12 юли следващата година, в 12 града от 12 различни европейски страни. Мачовете от полуфиналите, както и финалния мач ще се играят на стадиона „Уембли“ в Лондон.

З.М.

Голям пожар избухна вчера на ГКПП Ново Село-Златарево на границата между Северна Македония и България

Вчера следобед, около 17 часа по българско време, избухна голям пожар на граничния контролно-пропускателен пунт Ново Село – Златарево, което е най-южният ГКПП между Северна Македония и България. Пожарът е избухнал в административната сграда на пункта Златарево, който се намира на българската страна от границата.

Министерството на вътрешните работи на Северна Македония, вчера публикува съобщение в което беше посочено, че в резултат на пожар, граничният пункт Ново село-Златарево е затворен за движение. Така гражаданите които трябваше да пътуват към България, като алтернативен маршрут имаха останалите два гранични пункта между двете страни, Деве Баир – Гюешево и Делчево – Логодаж.

Днес сутринта, МВР на Северна Македония информира обществеността, че движението за леки автомобили на ГКПП Ново село-Златарево е възстановено, но товарни автомобили все още не се пропускат. Въпреки това и българските и македонските митнически служби призовават гражданите да избягват този граничен пункт за пътуване и да се отправят на другите гранични пунктове.

Пострадали хора при пожара няма, но сградата на граничния пункт Златарево е почти напълно унищожена. Българските медии съобщават, че пожарът е възникнал вследствие на късо съединение в табло, намиращо се в административна сграда, която сега е изгорена. Започнали са веднага действия по гасене на пожара, но за съжаление огнената стихия се е разраснала много бързо.

Вчерашната катастрофа и затварянето за движение на ГКПП Ново село – Златерево, още веднъж подчертава необходимостта за по-бързо отваряне на новия ГКПП между двете страни, „Клепало“.

Малкият граничен пункт – Клепало, който се намира на територията на общините Берово от македонска страна и Струмяни от българска страна, се очаква да бъде открит през 2020 г. Граничният пункт Клепало ще се използва за преминаване на пътници от двете страни, но не и за стоки.

З.М.