Начало / Зоранчо Маринков (страница 5)

Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

Президентът и министърът на външните работи на Северна Македония участват на Мюнхенската конференция за сигурност

Делегация от Северна Македония, водена от президента Стево Пендаровски и министъра на външните работи Никола Димитров, участва в тазгодишната Мюнхенска конференция за сигурност, която се провежда от 14 до 16 февруари. През последните четири десетилетия Мюнхенската конференция за сигурност се превърна в най-важния независим форум за обмен на мнения от лицата, вземащи решения в областта на международната политика за сигурност. Всяка година тя обединява около 350 високопоставени фигури от повече от 70 страни по света, които се включат в интензивен дебат по настоящите и бъдещите предизвикателства на сигурността.

Македонският президенът и външния министър участваха на кръгли маси и панелни дискусии в рамките на конференцията, а проведоха и редица двустранни срещи с лидери от различни държави и международни организации. Във фокуса на срещите които проведоха македонските представители, както и в техните изказванията на панелните дискусии, бе евроатлантическото бъдеще на страната.

Президентът Стево Пендаровски заяви, че намерението на Европейския съюз да играе по-голяма геополитическа роля в региона е напълно приемливо за Северна Македония. Той подчерта, че Северна Македония и регионът на Западните Балкани се нуждаят не само от достъп до общия европейски пазар, но и от приемането на европейските демократични ценности, които значително ще ускорят процесите на реформи и ще създадат стабилни и отговорни институции.

Македонския президент Пендаровски изрази очакване, че с приемането на новата методология за провеждане на преговори за членство с ЕС, ще бъдат създадени условия за предоставяне на дата за започване на преговорите със Северна Македония на срещата на Европейския съвет през месец март.

Министърът на външните работи на Северна Македония, Никола Димитров заяви, че ако Европейския съюз иска да бъде положителна сила, да насърчава политика на компромис и да стимулира прореформаторски правителства, ЕС трябва да признае напредъка на Северна Македония, т.е. да определи дата за започване на преговорите за членство. Според Никола Димитров, има една формула за успех: необходима е добра методология, честен подход за нейното прилагане и политическа воля и от двете страни.

 

Македонския външен министър изтъкна, че няма друг начин Европа да запази лидерската си роля в региона на Западните Балкани и да бъде доверен партньор, освен чрез интегриране на страните, които не само географски и културно вече са част от нея, но и насочват своя ход на политически действия в съответствие с европейския модел.

Представители от Северна Македония участват на международната туристическа борса „Ваканция и СПА Експо“ в София

Агенцията за промоция и подкрепа на туризма на Северна Македония заедно с представители на над тридесет македонски туроператори, туристически агенции, хотели и други организации от областа на туризма, участват на 37-ото издание на международната туристическа борса „Ваканция и СПА Експо“ в София.

Туристическата борса в София се организира под патронажа на Министерството на туризма на България, а се провежда от 13 до 15 февруари. „Ваканция и СПА Експо“ е най-представителното туристическо събитие в България, на което участват над 350 изложители от държави от целия свят. Тази година на него дебютират над 40 туроператори и фирми от туристическия бранш, а за първи път ще участват представители на бизнеса от Босна и Херцеговина, Кения и Франция.

Директорът на агенцията за промоция и подкрепа на туризма на Северна Македония, Люпчо Яневски заяви, че привличането на българските туристи е много важно за развитието на туризма в Северна Македония. Това е потвърдено и от факта, че през декември 2019 г. най-много туристи в Северна Македония са дошли от България. Така в месец декември миналата година, на посещение в Северна Македония са били 7.483 български граждани, които са реализирали 13.141 нощувки. Това представлява 18,4% от общия брой на чуждестранни туристи, които са посетили Северна Македония през този месец.

Директорът Люпчо Яневски пред медиите каза, че през септември или октомври тази година, трябва да започнат чартърни полети по авиолинията София-Охрид.

Община Струмица от организаторите на „Ваканция и СПА Експо“ в София, получи награда за „Професионално представяне на интегриран туристически продукт“ за нейния проект „Струмица – звезда под небето“, който представлява съчетание на най-забележителните символи на град Струмица. Този туристически проект бе създаден като част от проекта „Промоция на туризма и културата“, финансиран от ЕС чрез ИПА Програмата за трансгранично сътрудничество между Северна Македония и Гърция.

Напрегната политическа ситуация в Северна Македония

Продължава напрегнатото политическо положение в Северна Македония, на само един ден преди насрочената дата за разпускане на парламента – 16 февруари, с цел провеждане на предсрочните парламентари избори на 12 април. Напрежението идва от несъгласията между политическите партии от власта и опозицията по няколко теми, като на първо място е приемането на няколко закони, които са оказаха като ключови за евроатлантическото бъдеще на страната.

 

Също така, през последните дни като проблем се наложи и поведението на техническия министър на труда и социалната политика предложена от страна на опозицията, Рашела Мизрахи. Тя на няколко пресконференции се появяваше преди банер на министерството, на когото бе изписано старото име на държавата – Република Македония. На това поведение на министър Рашела Мизрахи веднага реагира Гърция, която отправи протестна нота до македонското министерство на външните работи за нарушение на Преспанското споразумение. Въпреки протестната нота на Гърция, техническият министър продължи да отказва да използва банер с новото конституционно име на страната – Република Северна Македония.

Заради това незачитане на Конституцията на страната, премиерът Оливър Спасовски внесе предложение до македонския парламент за уволняване от поста на Рашела Мизрахи. Късно снощи след дълъг и разгорещен дебат, депутатите с 62 гласа „за“ и 26 „против“, гласуваха за уволнението на техническия министър на труда и социалната политика. Сега опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ трябва да даде друго предложение за технически министър, за да изпълнява тази функция до провеждането на изборите.

Снощи в Събранието на Северна Македония бяха гласувани и промени в Изборния кодекс, с които се предвижда общините Дебър и Маврово-Ростуше от шестия избирателния район, да преминат в петия избирателен район. Това се прави с цел, във всичките шест избирателни района на които е разделена територията на Северна Македония, да има приблизително равен брой избиратели.

Днес и утре в македонския парламент, трябва да бъдат гласувани още няколко закони, от които най-важен е новият закон за прокуратурата. Този закон, както вече събощихме, стана ключово условие за Северна Македония да може да получи дата за започване на преговори за членство с ЕС през следващия месец. За неговото приемане е неопходимо е мнозинство от две трети, т.е. подкрепа от най-малко 80 депутати. Дебатът по законопроекта в пленарната зала приключи още вчера, но не се стигна до гласуване.

От управляващата партия СДСМ предупредиха, че ако опозицията или претседателя на парламента чрез ненужни парламентарни процедури попречат на депутатите да получат възможност за гласуване или отхвърляне на новия закон за прокуратурата, те ще формират ново парламентарно мнозинство и изборите ще се отложат за есента. Прогнозите са, че гласуването по този закон ще бъде утре, в последния планиран ден за функционирането този парламентарен състав, а към момента не е известно дали правителството има осигурено подкрепа за неговото приемане.

Парламентарна делегация от Народно събрание на България беше на посещение в Северна Македония

Парламентарна делегация от България, водена от председателя на Народното събрание, Цвета Караянчева вчера бе на посещение в Северна Македония. В състава на делегацията бяха още Борис Вангелов, председател на групата за приятелство България – Северна Македония, след това Тома Биков, заместник-председател на групата за приятелство, както и членовете на групата Жельо Бойчев, Велислава Кръстева и Полина Цанкова-Христова.

Целта на нивното посещение беше да участват на тържественото заседание на македонския парламент, на което македонските депутати ратифицираха Протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО. На вчерашното заседание на македонското събрание, освен българската делегация, като гости присъстваха и делегации от парламентите на Черна гора, Албания и Хърватия.

 

Председателят на Народното събрание на България, Цвета Караянчева по време на посещението в Скопи проведе двустранни срещи с президента на Северна Македония, Стево Пендаровски, както и с председателя на македонското събрание, Талат Джафери.

На срещата с македонския президент, Караянчева и Пендаровски са потвърдили ангажимента на двете страни за насърчаване на мира, стабилността и колективната сигурност в цяла Европа. Президентът Стево Пендаровски изтъкнал, че Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество внесе положителна динамика в политическите отношения между Северна Македония и България, което се отразява и в останалите области от взаимен интерес, като икономиката, отбраната, транспорта и комуникациите, образованието и др.

Президентът Пендаровски е благодарил за постоянната подкрепа на България за членството в Северна Македония в НАТО и изразил очакване, че подкрепата от България ще продължи и в бъдеще.

Председателят на българския парламент Цвета Караянчева по време на срещата с македонския президент заяви, че България продължава да бъде сред най-твърдите поддръжници на европейската перспектива на Северна Македония,  но изтъкна че българската подкрепа никога не е била безусловна.

 

Тя изрази нейното очакваме, всички политически партии в Северна Македония да се отнасят отговорно и с мисъл за бъдещето, когато коментират Договора за добросъседство с България. Цвета Караянчева подчерта, че изпълнението на този Договор ще остане неизменно условие за подкрепата на България след взимане на решение за започване на преговори за членство на Северна Македония с ЕС и изрази очакването на България за незабавно възстановяване на работата на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, с цел постигане на ясни резултати по важните теми от общата история на двете държави.

 

След това председателя на Народното събрание на България проведе среща и с председателя на Събранието на Северна Македония, Талат Джафери. На срещата президентът на македонския парламент, Талат Джафери е подчертал историческия момент на членството на страната в НАТО, който той имал удоволствие да сподели с представителите на парламентите на държавите-членки на НАТО, които са близки съседи на Северна Македония.

Председателят на българското народно събрание по време на срещата с македонския й колега заяви, че от сега България и Северна Македония освен това, че са съседи стават и стратегически съюзници в НАТО. Цвета Караянчева подчерта, че България беше една от първите държави, които ратифицираха Протокола за членство на Северна Македония към Алианса. Г-жа Караянчева добави, че както и досега, българските парламентаристи с готовност ще споделят своя опит в областите, които представляват интерес за техните колеги от Северна Македония.

Членовете на българската парламентарна делегация, по време на вчерашното им посещение в Северна Македоия, се поклониха на гроба на Гоце Делчев, който се намира в двора на църквата „Свети Спас“ в Скопие. Българските парламентаристи заедно с посланика на България в Северна Македония, Ангел Ангелов и служители от българското посолство в Скопие, поднесоха цветя на каменния саркофаг, в който са тленните останки на героя.

Знамето на НАТО се развя пред Събранието на Северна Македония

От вчера знамето на НАТО вече официално се развява пред сградата на македонския парламент в Скопие. Това стана след като депутатите в Събранието на Северна Македония, на тържествено заседание ратифицираха Протокола за присъединяване на страната към НАТО. Подкрепа за това Северна Македония да стане 30 държава-членка на НАТО, дадоха 114 депутати от общо 120 депутати в македонското събрание, без нито един глас против или въздържал се.

 

Както вече съобщихме, въпреки ратификацията на Протокола за членство в македонското събрание, Северна Македония все още не е полноправна членка на НАТО. Това е заради факта, че процеса на ратификация на Протокола за членство на Северна Македония остава да приключи и в Испания. Bчерашната предсрочна ратификация в македонския парламент беше заради това, че събранието ще бъде разпуснато в неделя – на 16 февруари, тъй като в Северна Македония се провеждат предсрочни парламентарни избори на 12 април.

На тържествено заседание на македонския парламент, президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски заяви, че членството в НАТО същевременно е привилегия, но и отговорност за изпълнение на решенията на Алианса. Македонския президент допълни, че членството в НАТО нямало да бъде възможно без дълбоките политически промени в страната през последните години, особено с подписването на договорите с Гърция и България. Президентът Пендаровски подчерта, че още преди повече от 26 години, т.е. през декември 1993 год., депутатите от първият парламентарен състав в независима, суверенна и демократична Македония са донели стратегическото решение за членство на страната в НАТО.

Обръщения пред депутатите в македонското събрание имаха и премиерът на Северна Македония, Оливър Спасовски, по един представител от всички парламентарно представени политически партии, както и председателят на Парламентарната асамблея на НАТО, Атила Местерхази.

Представителят на НАТО похвали търпението и политическата смелост на политиците в Северна Македония, като подчерта, че положените усилия в крайна сметка ще се изплатят с членството в НАТО и това ще бъде важно послание за целия регион.

Очакванията и на македонските държавни представители и на представителите на НАТО са процеса на ратификация на Протокола в парламента на Испания да приключи през следващия месец и Северна Македония най-късно до началото на арпил, да стане 30-та полноправна членка на най-мощния военно-политически съюз в света.

Събранието на Северна Македония днес ще ратифицира Протокола за присъединяване на страната към НАТО

Днешния ден ще бъде записан, като един от най-значимите в историята на Република Северна Македония. Имено, днес на тържествено заседание на парламента ще бъде ратифициран Северноатлантическия договор, с цел членство на Северна Македония в най-мощния военно-политически съюз в света, НАТО. След ратификацията е предвидена и церемония по издигане на знамето на НАТО пред сградата на Събранието в Скопие.

Да напомним, че Протокола за присъединяване на Северна Македония към Алианса, бе потписан на 6 февруари миналата година в централата на НАТО в Брюксел. Досега Протокола е ратифициран от 28 от общо 29 държави-членки на НАТО, а единствената страна, която все още не е направила това е Испания. Испанското правителство бе сформирано преди месец и веднага изпрати до испанския парламент законопроект за ратифициране на Протокола за членство в Северна Македония по съкратена процедура. Очакванията са двете камари на парламента на Испания да завършат с процеса на ратификация през месец март.

Така ратификацията на Протокола, която днес ще направи Събранието на Северна Македония, ще влезе в сила след като процеса на ратификация приключи и в Испания. Днешната предсрочна ратификация в македонския парламент се дължи на факта, че събранието ще бъде разпуснато на 16 февруари, поради провеждането на парламентарните избори в Северна Македония на 12 април.

На заседанието на македонския парламент ще говорят президента на страната, Стево Пендаровски, след това премиерът на Северна Македония, Оливър Спасовски, както и по един представител от всички парламентарно представени политически партии. На тържественото заседание за ратификацията на Протокола ще присъстват и гости от парламентите на България, Черна гора, Албания и Хърватия, както и представител на Парламентарната асамблея на НАТО.

Парламентарната делегация от България, която днес ще бъде на посещение в Скопие, е водена от председателя на Народното събрание, Цвета Караянчева. В състава на делегацията са Борис Вангелов, председател на Групата за приятелство България – Северна Македония, след това Тома Биков, заместник-председател на Групата за приятелство и членовете на групата Жельо Бойчев, Велислава Кръстева и Полина Цанкова-Христова.

Председателката на българския парламент Цвета Караянчева, днес ще проведе и двустранни срещи с президента на Северна Македония, Стево Пендаровски, както и с нейния домакин – председателя на македонското събрание, Талат Джафери.

Законопроектът за новия закон за Прокуратурата бе внесен в Събранието на Северна Македония

Вече е ясно, че приемането на новият закон за прокуратурата е ключово условие, за Северна Македония да може да получи дата за започване на преговори за членство с ЕС през март тази година. Това може да се види от факта, че през последните 20 дни приемането на новия закон е тема номер едно в обществеността в страната, както и от ангажираността на дипломатите от САЩ и ЕС за неговото приемане преди разпускането на парламента.

Както вече съобщихме, преговорите между политическите партии от власта и опозицията в Северна Македония, около проектозакона за прокуратурата започнаха преди една година. След проведени много срещи и независимо от настояването на представителите на международната общност в страната да бъде намерено решение до 12 февруари, когато трябваше да се разпусне македонското събрание, от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ отказаха да дадат подкрепа за приемането на закона.

В неделята министърът на правосъдието, Рената Дескоска обзнани, че чрез преговори с  представителите на другите парламентарно представени партии е била постигната подкрепа от 80 депутати, т.е. неопходимото мнозинство от две трети за приемане на закона. Подкрепата отново дойде от парламетарната групата на осемте независими депутати, бивши депутати от партията ВМРО-ДПМНЕ. Да напомним, че с тяхна помощ миналата години бе осигурено и мнозинство от две трети за промена на Конституцията и приемане на новото име – Северна Македония, с което се отвори пътя към евроатлантическата интеграция на страната.

Заради това вчера правителството внесе законопроекта за прокуратурата в  Събранието на Северна Македония. Депупатите с 63 гласа „за“ и 32 гласа „против“ вчера гласуваха за приемането на Закона за прокуратурата по съкратена процедура. С това законопроекта получава т.н. „европейско знаменце“ и днес ще се обсъжда в Комисията по европейските въпроси на македонския парламент, където дебатът може най-много да продължи два дни.

С цел приемане на закона за прокуратурата, вчера се проведе среща между председателя на македонския парламент Талат Джафери и министърът на правосъдието Рената Дескоска, след която среща Талат Джафери заяви, че вместо на 12 февруари, македонския парламент ще бъде разпуснат в неделя, на 16 февруари.

В проектозакона за прокуратурата се предвижда записите от незаконно подслушваните телефонни разговори или т.нар.“бомби“, да се използват като доказателства в съдебните дела по обвиненията повдигнати от бившата Специална прокуратура до 30.06.2017 г.т.е. до първоначалния срок, който тази институция имаше за повдигане на обвинения, когато бе създадена . За обвиненията повдигнати след този рок, незаконно подслушваните телефонни разговори няма да могат да се използват като доказателства за евентуалните извършени престъпления.

Да напомним, че незаконното подслушване на телефонните разговори в Северна Македония, бе направено по време на бившето правителство водено от Никола Груевски, което предизвика голяма политическа криза в страната през 2015 и 2016 година. Много бивши и настоящи функционери на партията ВМРО-ДПМНЕ, които заемаха ръководни постове в държавното управление в периода 2006-2017 год. са обвиняеми в съдебни дела, повдигнати от Специалната прокуратура. В съдебното дело известно като „Талир“, за престъплението „Пране на пари“ обвиняема е и самата партия ВМРО-ДПМНЕ, като юридическо лице.

Македонският документален филм „Медена земя“ (Honeyland) не успя да получи наградата Оскар

Вчера вниманието на обществеността в Северна Македония беше насочено към центъра на световната филмова индустрия – Холивуд, т.е. към церемонията по връчването на филмовата награда Оскар. Причината за това беше македонския документален филм „Медена земя“ (Honeyland), който бе номиниран в две категории за най-престижната награда в света на филма, която се връчва от Американската филмова академия.

„Медена земя“ беше номиниран в категориите за най-добър документален филм и за най-добър игрален филм от не-англоезична страна. За съжаление, въпреки двете номинации македонския филм не успя да спечели престижната награда Оскар. За най-добър документален филм беше избран филма „Американска фабрика“ (American factory) от САЩ, а за най-добър международен игрален филм Оскара получи филма „Паразит“ (Parasite) от Южна Корея.

Така, „Медена земя“ стана втория македонски филм номиниран за Оскар, който не успева да получи наградата. Първият пат това бе случай с филма „Преди дъжда“ в 1994 г., който тогава беше номиниран в категорията за най-добър международен игрален филм.

„Медена земя“ през тази година спечели много награди, между които най-значима беше наградата за най-добър документален филм на филмовия фестивал Sundance, който се провежда в Парк Сити, САЩ. С това той стана първият македонски документален филм, който успя да влезе в конкуренция и да спечели награда на този световно известен фестивал.

Филма „Медена земя“ беше номиниран и за най-добър документален филм за 2019 година на „Европейските филмови награди“, които се връчват от Европейската филмова академия.

Филмът „Медена земя“ е в режия на Любо Стефанов и Тамара Котевска, и разказва историята на Хатидже Муратова, последната женa развъдник на диви пчели в Европа. Тя живее сама с болната си майка в село без пътища, без електричество и без течаща вода в изолиран планински район на Северна Македония. Хатидже Муратова е последната в дългата редица македонски диви пчелари, която изкарва жив пчелен мед и го продава в най-близкия град – отделечен на четири часа пеша.

Хандбалните отбори от Северна Македония продължиха участието си в европейските клубни състезания

През тази седмица, двата най-добри хандбални отбора в Северна Македония, Вардар и Еурофарм Пелистер, продължиха участието си в европейските клубни състезания след зимната пауза. Отбора на Вардар от Скопие играеше мач в рамките на Шампионската лига на Европейската хандбална федерация (ЕХФ), докато отбора на Еурофарм Пелистер играеше мач в рамките на лигата на Югоизточната хандбална асоциация или т.н. СЕХА лига.

Актуалния европейски шампион – Вардар,  играеше мача си като гост срещу отбора на Кил в Германия. Хандбалистите на Вардар отново показаха лоша игра и претърпяха убедително поражение от 11 гола разлика, с резултат 23-34.  В по-голямата част от първото полувреме хандбалистите  на Вардар бяха равностоен противник, а на края на първата част заоставаха само с четири гола (14-18). Но през второто полувреме отбора на Кил беше далеч по-добър съперник и стигна до убедителна победа.

След изиграни единадесет кръга в група „Б“ от Шампионската лига, отбора на Вардар има четири победи, едно равенство и шест поражения. Скопския отбор с девет спечелени точки заема шестото място на таблицата. Победителят на тази група осигурява директно участие в четвъртфиналните двубои, а oтборите класирани от 2-ро до 6-то място в групата ще играят в осминафиналите.

Oтбора на Еурофарм Пелистер от Битоля играеше първия си мач от осминафиналите на регионалната СЕХА лига, в която тази година се състезават отбори от Северна Македония, Беларус, Хърватия, Словакия, Унгария, Украйна и Русия. Еурофарм Пелистер беше гост в Хърватия, където играеше срещу отбора на Нексе. В изравнен мач битолските хандбалисти претърпяха поражение от 3 гола разлика с резулатат 20-23, а на полувреме Еурофарм Пелистер заоставаше само с един гол, 9-10.

Реванш мача между тези два отбора е на 12 февруари в Битоля. Резултатът от първия мач дава надежда, че хандбалистите на Еурофарм Пелистер могат да продължат към четвъртфиналите, а за това ще им бъде необходима победа от най-малко четири гола разлика. Доколкото се класират за четвъртфиналите битолските хандбалисти ще играят двомеч с отбора на Вардар, който също така се състезава в СЕХА лигата.

Продължават несъгласията около приемането на нов закон за Прокуратурата в Северна Македония

Все още няма съгласие между политическите партии в Северна Македония за приемането на нов закон за Прокуратурата. Преговорите между политическите партии от власта и опозицията по проектозакона продължават вече една година, но приемането на нов закон за Прокуратурата придоби на значение след посещението в Скопие на еврокомисаря за съседска политика и преговори за разширяване на ЕС – Оливър Вархели, през миналия месец.

Като се има предвид, че предсрочните парламентарни избори в Северна Македония трябва да се проведат на 12 април, македонското събрание траябва да бъде разпуснато на 12 февруари. През тази седмица бившия премиер на Северна Македония и настоящ лидер на управляващата партия СДСМ – Зоран Заев заяви, че ако е необходимо за приемането на закона, парламентът ще продължи да работи още две седмици, т.е. до 45 преди деня на изборите.

От партията СДСМ обвиниха опозицията, че не иска закона за бъде приет с цел да не се провеждат съдебните процеси, които вече са започнати и разследванията, които са в ход, срещу бивши държавни функционери служители, членове на партията ВМРО-ДПМНЕ.

От друга страна опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ продължава да се противопоставят на приемането на новия закон за прокуратурата и иска парламента да бъде разпуснат на 12 февруари, без закона да бъде приет. Като аргумент за поведението си, от ВМРО-ДПМНЕ обвиняват правителството и СДСМ, че новият закон е направен в техна полза.

Посланичката на САЩ в Северна Македония, Кейт Бърнс през тази седмица проведе среща с групата на независими депутати, бивши депутати от ВМРО-ДПМНЕ, с чиято помощ миналата години бе осигурено мнозинство от две трети в македонския парламент за промена на Конституцията и приемане на новото име на страната. Американската посланичка заяви, че е била проведена продуктивна среща, на която е била изтъкната важността на подкрепата за продължаване на реформите, включително и за Закона за прокуратурата, който постига целите за върховенство на закона, прозрачност, отчетност и добро управление.

Да напомним, че преди десетина дни посланичката на САЩ, Кейт Бърнс подчерта важността съдебните дела, които се водат за обвинения повдигнати от бившата Специална прокуратура на Северна Македония, да продължaт да се водат от редовната Прокуратура и призова всички политически лидери в Северна Македония, чрез диалог да преодолеят различията и да приемат новия закон за Прокуратурата преди разпускането на парламента.

И посланикът на ЕС в Северна Македония, Самуел Збогар, вчера отново подчерта необходимостта от приемане на новия закон за прокуратурата преди разпускането на парламента. Той подчерта, че с приемането на закона Северна Македония ще покаже промяна на начина на мислене, което според него е минимум, който трябва да се направи, за страната да може да получи дата за започване на преговори за членство с ЕС през тази пролет.

Министърът на външните работи на Северна Македония, Никола Димитров вчера в телевизионното предаване „360 градуса“ заяви, че ЕС и САЩ искат отговорност за политиците, извършили престъпление и няма да приемат скрита амнистия, като добави че ЕС и САЩ са пряко запознати върху с преговорите за новия закон за прокуратурата.

Лидера на СДСМ, Зоран Заев днес изрази надежда, че по време на този уикенд може да бъде осигурено необходимото мнозинство от две трети за приемането на закона и вече от понеделник законопроекта за прокуратурата да бъде внесен в Събранието за приемане.