Начало / Зоранчо Маринков (страница 4)

Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

В Северна Македония засега няма заразени лица с коронавирус

Северна Македония се готви за борба с епидемията от коронавирус. След избухването на епидемията в северните региони на Италия, където живеят около 15.000 македонски граждани, в Северна Македония драстично се увеличи риска от поява на коронавирус.

През последните дни в страната бе създаден Кризисен щаб за справяне с коронавируса при Министерството на здравеопазването, а днес бе формиран и Център за информиране на обществеността, в който ще бъдат включени Министерството на здравеопазването, Граничната полиция, Центъра за управление на кризи и правителствения сектор за връзки с обществеността.

Македонските власти съветват гражданите да не пътуват до Италия и други страни, където има по-голямо разпространение на коронавируса. Днес беше взета мярка за проверка на всички пътници, пристигащи на двете летища в Северна Македония с термичен скенер. Досега това се правеше само за пътници идващи в страната от Китай, чрез полетите от Истанбул и Дубай.

Правителството днес взе решение и да ограничи влизането в Северна Македония на пътниците, идващи от кризисните райони от северните райони на Италия. Тези лица ще могат да влязат в страната само през няколко гранични пункта – Кяфасан, Табановце, Блаце, Богородица и Деве Баир. Също така, правителството реши да задължи всички основни, средни училища и университети да отложат всички планирани пътувания и екскурзии до Италия.

Лица за които се подозира, че са заразени с коронавирус, ще бъдат хоспитализирани в Клиниката по инфекциозни заболявания в Скопие, където има отдел за изолация, ако е необходима карантина. Лицата, за които ще има нужда да останат на 14 дневно наблюдение, ще бъдат настанени в инфекциозните отделения в болниците в Щип, Велес и Гостивар.

Вчера и днес се появиха първите съмнителни случаи на коронавирус. Късно снощи в Клиниката по инфекциозни заболявания в Скопие бил приет пациент, който предишния ден се върнал от Италия. Той сам отишъл в болница, след като му се е влошило здравословното състояние, но тестовете са показали, че не е болен от коронавирус. Днес за коронавирус бил тестван и пациент, който преди няколко дни е пристигнал от Дубай. И при него тестът е отрицателен, т.е. и той е бил болен само от обикновен грип.

Като част от мерките за борба с коронавируса, Министерството на здравеопазването спешно ще осигури допълнително подходящо количество защитно оборудване (маски, ръкавици, дезинфектанти и защитно облекло) за защита на персонала от интегрираната система за управление на държавните граници. Също така, Министерството на здравеопазването трябва спешно да набави необходимото количество сапун и дезинфектанти за училищата, детските градини и обществените тоалетни.

Министърът на външните работи на Северна Македония учестваше на конференцията за Западните Балкани в Солун

Днес в Солун се проведе конференция на високо равнище посветена на европейската перспектива на Западните Балкани. Конференцията беше организирана от страна на министъра на външните работи на Гърция, а на нея присъстваха министрите на външните работи на шесте страни от региона на Западните Балкани (Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания и Косово) както и на страните съседи на Западните Балкани – България, Хърватия, Словения и Румъния.

Външните министри на страните участващи на конференцията изразиха ангажимент за силна, стабилна и обединена Европа, чрез пълно интегриране на региона на Западните Балкани в Европейския съюз. Участниците в конференцията излязоха с обща декларация, в която се изтъква, че ЕС трябва да вземе решение за откриване на преговори за членство със Северна Македония и Албания преди срещата на върха в Загреб през май 2020 г., в съответствие с препоръките на Европейската комисия.

Македонският външен министър Никола Димитров заяви пред медиите, че провеждането на тази конференция в Солун има голямо символично значение, защото точно в този град през 2003 г. се проведе срещата на върха на ЕС, когато на страните от Западните Балкани им бе обещано европейско бъдеще и полноправно членство в ЕС. Според Никола Димитров, за да може да продължи да се говори за европейската перспектива на региона, е необходимо постигането на консенсус за зелена светлина за започване на преговори за членство със Северна Македония.

Министърът Никола Димитров подчерта, че месец март ще бъде тест за геополитическите амбиции на новата Европейска комисия, но и за достоверното глобално влияние на самия ЕС. Той добави, че Северна Македония е изпълнила задълженията, които са й били дадени от ЕС и сега е било крайно време Европейският съвет да признае важността на момента и да използва шанса за успех – както на ЕС, така и на страните-кандидати.

На конференцията присъстваше и българският министър на външните работи, Екатерина Захариева. Тя потвърди подкрепата на България за европейската  интеграция на страните от Западните Балкани и ги призова да продължат с реформите, а същевременно призова и ЕС да изпълни обещанията си и да започне преговори за членство със Северна Македония и Албания.

 

Министър Екатерина Захариева заяви, че изпълнението на договорите за добросъседство е много важно, тъй като това показвало зрялост и увереност, че когато страните от Западните Балкани участват в съветите в Брюксел, където се решават много тежки въпроси, те трябва да са решили всички отворени въпроси със съседите си.

Мъжкият национален отбор на Северна Македония по баскетбол започна участието си в квалификациите за Евробаскет 2021

Националният отбор по баскетбол на Северна Македония изигра първите два мача в квалификациите за европейското първенство по баскетбол, което ще се проведе през 2021 година. Домакини на Евробаскет 2021 ще бъдат четири държави – Германия, Италия, Грузия и Чехия.

Това е третия и последен етап от квалификациите за Евробаскет 2021, на който етап участват общо 32 отбора, разделени в осем групи. На Евробаскет 2021 ще се класират 24 национални отбора, което означава, че за участие на шампионата е необходимо спечалване на едно от първите три мяста в групата. Жребият определи Северна Македония да се състезава в група „Б“ от квалификациите, заедно с отборите на Италия, Русия и Естония.

На първия мач от тези квалификации, националния отбор на Северна Македония играеше като домакин в Скопие, а съперник му беше отбора на Естония. Мача се играше в в четвъртъкът, в най-голямата спортна зала в страната „Борис Трайковски“, а македонските баскетболисти имаха подкрепа от над 5.000 фенове.

За съжаление македонския отбор показа много слаба игра, особено през първото полувреме. Трябва да се отбележи, че през втората четвърт баскетболистите на Северна Македония отбелязаха само 5 точки и на полувремето резултатът беше 23-45 за Естония.

През втората част отборът на Северна Македония изигра много по-добре и на няколко пъти се приближи на разлика от десет точки. През четвъртата четвърт на мача, македонските баскетболисти намалиха разликата до 8 точки (62-70), но нямаха сили да направят пълен обрат в резултата. Баскетболистите на Естония запазиха тяхната преднина до края на мача и записаха победа с резултат 81-72.

Вторият мач в квалификациите за Еуробаскет 2021 баскетболистите на Северна Македония играеха днес, срещу отбора на Русия. Македонските национали този път бяха гости, като мача се играеше в руския град Перм. Срещу силния отбор на Русия, баскетболистите на Северна Македония се представиха много по-добре, отколкото в мача срещу Естония.

След първата четвърт Северна Македония имаше предимство от една точка, а първото полувреме завърши с минимална преднина за Русия, с резултат 38-36. Македонските баскетболисти бяха равностоен противник и през второто полувреме на мача. Така след третата четвърт резултатът бе 57-53 за Русия, а на 90 секунди до края на мача Северна Македония изоставаше само с три точки (67-70) и имаше атака за изравняване. Но за съжаление до края на мача македонските баскетболисти не успяха да отбележат нито една точка, от което се възползваха баскетболистите на Русия и записаха победа от 77-67.

Следващите два кръга в рамките на квалификациите за Евробаскет 2021 ще се играят през ноември 2020 г., а последните два кръга се играят през февруари следващата година. Ако успее да се класира на европейското първенство, това ще бъде първо участие на македонския отбор на едно голямо баскетболно състезние, след пауза от шест години.

Трябва да се отбележи, че мъжкият баскетболен отбор на Северна Македония e постигнал най-голям успех в историята на македонския спорт, когато става дума за отборни състезания. Това се случи на Европейското първенство в Литва през 2011 година, когато македонските баскетболисти играеха в полуфиналите и на края спечелиха четвъртото място в Европа. Това остава засега единственото участие на македонски национален отбор в полуфиналите на световно или европейско първенство.

 

 

Представители от Европейския парламент бяха на посещение в Северна Македония

В навечерието на заседанието на Съвета на ЕС през март, Северна Македония отново получава силна подкрепа от водещи европейски политици за започване на преговори за членство с ЕС. Така днес на посещение в Скопие бяха председателят на политическата група „Обнови Европа“ в Европейския парламент, Дачиан Чолош и постоянния докладчик на Европейския парламент за Северна Македония, Илхан Кючюк. Българският евродепутат, Илхан Кючюк, който също така е член на политическата група „Обнови Европа“ беше назначен за постоянен докладчик на Европейския парламент за Северна Македония през ноември 2019 година.

Целта на тяхното посещение беше да изразят категоричната подкрепа от групата „Обнови Европа“за процеса на разширяване на ЕС и по-специално за започване на преговори за членство със Северна Македония и Албания, на фона на наскоро предложената нова методология за провеждане на преговорите. Днес двамата представители на Европейския парламент проведоха срещи с най-високите държавни представители на Северна Македония.

Дачиан Чолош и Илхан Кючюк първо проведоха среща с министъра на външните работи на Северна Македония, Никола Димитров. Македонския външен министър е благодарил на Европейския парламент за неговата интензивна подкрепа за политиката на разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани. Никола Димитров също така е подчертал значението на следващото заседание на Европейския съвет през март, не само за Северна Македония, но и целия регион.

След това двамата представители на ЕП имаха среща с премиера на Северна Македония, Оливър Спасовски. На съвместната пресконференция с македонския премиер, председателя на „Обнови Европа“ Дачиан Чолош заяви, че неговата парламентарна група смята, че Северна Македония е готова да започне преговори с ЕС, защото страната е изпълнила всички необходими критерии.

Представителите на „Обнови Европа“ бяха приети и от президента на Северна Македония, Стево Пендаровски. По време на срещата македонския президент е изразил очакването си, че новата методология за провеждане на преговорите ще бъде приета през март, което ще отвори възможността за започване на преговори за членство на Северна Македония най-късно до края на май.

Дачиан Чолош и Илхан Кючюк по време на посещението в Скопие, проведоха среща и с предсетеля на Събранието на Северна Македония, Талат Джафери. Председателят Джафери на срещата е изразил благодарност на своите събеседници за приемането на резолюцията на Европейския парламент през октомври миналата година, с която се иска започване на преговори за членство със Северна Македония и Албания.

Основното послание на представителите на „Обнови Европа“, Чолош и Кючюк на днешните срещи с представителите на Северна Македония беше, страната да продължи по пътя на реформите, да продължи с прилагането на Преспанското споразумение за името с Гърция, както и провеждането на предстоящите предсрочни парламентарни избори в Северна Македония да е в пълно съответствие с международните стандарти.

Средната работна заплата в Северна Македония достигна до най-високото си ниво в историята

Средната нетна работна заплата в Северна Македония през декември 2019 г. достигна до най-високото си ниво в историята на страната. Това стана ясно, след като днес Държавния статистически институт на Северна Македония, публикува най-новите данни за размера на средната нетна и брутна работна заплата.

Според тези данни, средната месечна нетна заплата, през декември 2019 г. възлиза на 26.836 денари, т.е. 437 евро. Това представлявала увеличение от 4,2% в сравнение с месец ноември 2019 г., когато средната месечна нетна заплата беше 419 евро. Също е увеличението и в сравнение с декември 2018 г., когато средната нетна заплата е била на нивото от ноември 2019 г., т.е. 419 евро.

От Държавният статистически институт посочват, че най-голямо увеличаване на средната месечна нетна заплата в сравнение с предходния месец е отчетено в секторите: транспорт и съхранение от 12,4%, услуги за настаняване и дейности за обслужване на храна от 12% и в сектора на строителството от 11,9%.

Следователно, увеличение има и при средната месечна брутна заплата. През декември 2019 г. тя възлиза на 39.932 денари  или 649 евро. В сравнение с месец ноември 2019 г. това представлява увеличение от 4,1%.

 

Да напомним, че през октомври 2019 г. в Северна Македония беше приет закон с който минимална нетна заплата в страната беше определена на 14.500 денари или 235 евро. Това беше второто увеличение на минималната работна заплата в Северна Македония през последните две години, като за първи път минималната заплата в страната беше повишена през 2017 година. Тогава тя също чрез приемане на специален закон, беше повишена с 57 евро и достигна ниво от 203 евро.

 

Най-голямата полза от увеличението на минималната работна заплата имаха работниците в текстилната и кожената промишленост, които получаваха най-ниски заплата от всички останали сектори. Също така в парламента на Северна Македония през миналата година беше гласуван закон, с който правителството субсидира вноските за компаниите, които ще увеличат заплатите на своите служители до 100 евро.

В Битоля бе почетена паметта на Апостола на свободата – Васил Левски

Вчера в Битоля беше отбелязана 147-годишнината от обесването на Апостола на свободата на България – Васил Левски. Това бе първото отбелязване на паметта на великия български революционер в Битоля, след независимостта на Северна Македония. Да напомним, че миналата година в Битоля, също така за първи път, тържествено бе отбелязан и 18 юли – деня на раждането на Васил Левски.

Вчерашното събитие бе организирано от Генералното консулство на България во Битоля и се проведе пред сградата на Консулството. На него присъстваха родолюбиви битолски българи, граждани – приятели на България, българския генерален консул, както и служители от консулството.

Пред присъстващите лица, реч проведе генералният консул на България в Битоля, г-н Димитър Иванов. Той говореше за делото на Васил Левски и неговото значение за България, като подчерта, че Васил Левски запали искрата, която доведе България до нейната свобода. Г-н Димиър Иванов изтъкна, че благодарение на революционната дейноста на Васил Левски, търгнаха Ботевите четници от Румъния, след това беше запален пламъка на Априлското въстание, което доведе до Руско-турската война и в 1878 год. до освобождението на България.

След това, ученичката Моника Петреска, рецитира стихотворението „Обесването на Васил Левски“, написано от Христо Ботев. Кратка реч за делото на Васил Левски пред присъстващите граждани проведе и отец Зоран, от Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Той изтъкна, че Васил Левски преди да бъде революционер е бил и свещено лице, под името дякон Игнатий.

На края на събитието бяха положени цветя пред портрета на великия революционнер в двора на Генералното консулство. Вчерашното събитие отново подчерта необходимостта от издигане на поне един паметник на революционер от днешна България в Битоля.

Генералното консулство на България в Битоля вече започна инициатива за издигане на паметник на легендарния български поет и революционер, Христо Ботев в града. Това намерение беше оповестено на 2 юни миналата година, когато също така за първи път, в Битоля се проведе официално тържество по повод Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Министърът на околната среда и водите на България беше на посещение в Северна Македония

Вчера на работно посещение в Северна Македония беше българския министър на околната среда и водите, Емил Димитров. По време на посещението си той проведе среща с министъра на околната среда и пространственото планиране на Северна Македония, Насер Нуредини. На срещата присъстваха и представители на двете министерства, както и директорът на митническата администрация на Северна Македония, Гьоко Танасоски и посланикът на България в Скопие, Ангел Ангелов.

Разговорът е бил фокусиран върху начина на създаване и започване на работа на Съвместна комисия между Северна Македония и България за сътрудничество по повече въпроси от интерес на опазването на околната среда. Специален акцент на срещата е бил поставен върху координацията между институциите, които отговарят за контрола върху дейностите по управление на отпадъците в двете държави.

Българският министър Емил Димитров заявил, че България е готова да си сътрудничи със Северна Македония при контрола на трансграничното движение на отпадъците, като е изразил увереност, че България от своя страна ще се стреми да предотврати навлизането на пратки на РДФ отпадъци за изгаряне от нейната територия в Северна Македония.

Министър Димитров по време на срещата подчертал, че последните събития и открития на съмнителни международни пратки с отпадъци в България, са случаи, които представляват незаконни действия на отделни лица и не поставят под въпрос междудържавното сътрудничество между двете страни.

Двете страни са се договорили да задълбочат сътрудничеството си с цел укрепване на системата за контрол на граничните пунктове и подобряване на комуникацията на митническите служби и другите отговорните институции.

Също така е било договорено в рамките на Берлинския процес, който през тази година се съпредседателства от България и Северна Македония, да продължи сътрудничеството за задълбочаване на регионалния диалог в региона на Западните Балкани по въпросите на опазването на околната среда.

Министерът на външните работи на Северна Македония присъстваше на срещата на лидерите от Западните Балкани с представителите на ЕС

Вчера в Брюксел се проведе неформална среща на лидерите на шесте страни от региона на Западните Балкани (Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Косово и Албания) с водещите представители на ЕС – председалите на Европейския съвет и на Европейската комисия, Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен. Македонски представител на срещата беше министърът на външните работи, Никола Димитров.

Председателя на Европейския съвет, Шарл Мишел заяви, че срещата е възможност за потвърждаване на европейската перспектива за страните от Западните Балкани. Той изтъкна, че ЕС трябва да задълбочи стратегическото си сътрудничество със шесте страни от Западните Балкани по въпроси като изменението на климата, многостранността и външната политика.

Председателя на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен заяви, че Западните Балкани са приоритет за ЕС и че общ геостратегически интерес е региона да се приближи към ЕС. Тя подчерта, че с новата методология се създават добри перспективи за страните от Западните Балкани, с цел за скоро време да станат полноправни членки на ЕС. Урсула фон дер Лайен добави, че ЕК настоява Северна Македония и Албания да започнат преговори за членство преди срещата на Съвета на ЕС в Загреб през май.

Министърът на външните работи на Северна Македония, Никола Димитров заяви, че страната чака толкова много години да получи дата за започване на преговори. Той допълни, че Северна Македония 15 години е страна-кандидат за членство, 11 години са изминати от първата препоръка на ЕК за започване преговори, но спорът за името с Гърция винаги беше пречка за страната.

Никола Димитров изтъкна, че спорът за името сега е решен, а с вчерашното приемане на закона за прокуратурата е изпълнена и програмата за вътрешни реформи, която беше определена от ЕС.  Според македонския министър на външните работи, ако Съвета на ЕС и на следващото заседание през март не определи дата за започване на преговори със Северна Македония, това по същество ще означава, че ЕС няма политика за региона.

Вчера и върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Жозеп Борел приветства приемането на закона за прокуратурата в македонския парламент. Той подчерта, че това е важна стъпка към прилагането на реформите и показва, че Северна Македония е готова да направи всичко необходимо, за да има европейска перспектива.

Събранието на Северна Македония се разпусна, предсрочните парламентарни избори ще се проведат на 12 април

Вчерашния ден донесе голяма драма в парламента на Северна Македония. Както е известно, вчера беше трябваше да бъде последния ден за работа на този парламентарен състав, с цел да се запази договорената дата за провеждане на предсрочните парламентарни избори – 12 април. Но условие за разпускането на парламента беше депутатите да имат възможност да гласуват по няколко закона, от които зависи евроатлантическото бъдеще на Северна Македония.

Най-важният от тези закони беше новия закон за прокуратурата, след това закона за Съвета на прокурорите, както и измененията в закона за отбраната. За приемането на закона за прокуратурата, както и за закона за отбраната беше неопходимо мнозинство от две трети от депутатите, т.е. от най-малко 80 депутати.

До вчера бяха завършени всички парламентарни дискусии по законите и трябваше само да се гласува. За закона за прокуратурата се гласуваше два пъти. Така след първото гласуване, Закона доби подкрепа от 74 депутати, което не беше достатъчно за неговото приемане. Но веднага последва реакция от 6 депутати, че тяхното гласуване не е било регистрирано от електронната система. Тогава гласуването се повтори и закона за прокуратурата беше приет с 80 гласа „за“. След това бяха гласувани и приети закона за Съвета на прокурорите и измененията в закона за отбраната.

От парламентарната група на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ обвиняваха, че гласуването не е било редовно. Тези обвинения бяха незабавно отхвърлени от председателя на Парламента,  който заяви, че всички закони са приети в съответствие с процедурите. Малко след приемането на законите в парламента, президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски подписа указите за публикуването им в Държавен вестник.

Председателят на Събранието на Северна Македония, Талат Джафери вчера след обяд подписа и решението за обявяването на изборите, като по този начин официално приключи работата на този парламентарен състав. Това беше деветия парламентарен състав от независимостта на Северна Македония през 1991 година. По време на неговата работа се случиха много важни събития за Северна Македония.

На 27 април 2017 г. се случи насилието в Събранието, което е известно и като „кървавият четвъртък“. Тогава тълпа от протестиращи нахлу в парламента и биеше депутати от партиите, които искаха да съставят да изберат нов претседател на Събранието. В насилието най-много пострадаха лидера на СДСМ и премиер на Северна Македония до 3 януари 2020 г. – Зоран Заев и лидера на партията Алианса на Албанците – Зиядин Села, който за малко можеше да бъде и убит.

Преди това дотогавашната управляваща партия ВМРО-ДПМНЕ, три месеца блокира избора на нов председател на Събранието.

На 15 януари 2018 год. с 62 гласа „за“ депутатите приеха Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между Северна Македония и България. Можеби най-важното събитие се случи на 11 януари 2019 г., когато също като вчера след долги преговори и убеждения, депутатите в Събранието с 80 гласа „за“ приеха промените в Конституцията на страната, с което тя доби новото си име – Република Северна Македония. Това беше направено в съответствие с Преспанското споразумение с Гърция и отвори пътя на страната към членство в НАТО и ЕС.

Миналият вторник, на 11 февруари, Събранието с 114 гласа „за“ гласуваше за приемане на Протокола за членство на Северна Македония в НАТО и знамето на Алианса беше издигнато пред сградата на македонското събрание.

България потвърди категоричната подкрепа за започване на преговори за членство на Северна Македония с ЕС

Северна Македония отново получи категорична подкрепа от България, за да започне преговори за членство с ЕС. През изминалите два дни, тази подкрепа беше изразена от българския премиер, Бойко Борисов и от министъра на външните работи, Екатерина Захариева.

Днес в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността, се проведе среща между министрите на външните работи на Северна Македония и България, Никола Димитров и Екатерина Захариева. Главни теми на срещата са били евроатлантическото бъдеще на Северна Македония и съвместното председателстване на двете държави с Берлинския процес през тази година.

 

Министър Екатерина Захариева по време на срещата заяви, че България подкрепя взимането на решение за началото на преговорите на Северна Македония с ЕС още по време на заседанието на Европейския Съвет през месец март. Екатерина Захариева подчерта, че България прави всичко възможно, за да помага на нейната югозападна съседка, като България много пъти е водила формални и неформални разговори с Франция, с цел тя да даде зелена светлина за започване на преговорите и със Северна Македония и с Албания.

От друга страна, българския външен минисътър подчерта, че постигнатите до момента резултати в тъговските отношения между двете страни остават далеч от истинските възможности. Според министър Захариева, трябва да се работи по-активно по изграждането на стратегическата инфраструктура между Северна Македония и България, като основен приоритет остава изграждането на Коридор № 8.

Македонският министър на външните работи, Никола Димитров заяви, че отличното сътрудничество между министерствата на външните работи на Северна Македония и България е в духа на това, което е основна дипломатическа цел на двете държави – да укрепят основите на мостовете, свързващи страните от региона и заедно да продължат напред чрез съпредседателството на Берлинския процес. Според Никола Димитров, това е голяма отговорност, но и реален шанс, като за Северна Македония и България, така и за Европа.

 

Премиерът на България, Бойко Борисов заяви за медиите, че сега има рядка възможност, тъй като цяла Европа иска да даде перспектива на Северна Македония и на Албания, а и въобще на Западните Балкани. Премиерът Борисов добави, че от друга страна все повече има усещането, че политиците в тези държави не разбират колко е важен моментът и че всяко вътрешнополитическо събитие няма никакво значение за техните държави, ако се пропусне този момент.

 

И президентът на Франция, Еманюел Макрон по време на Мюнхенската конференция по сигурността заяви, че има възможност Северна Македония и Албания да получат дата за започване на преговори за членство с ЕС на следващото заседание на Европейския Съвет. Според Еманюел Макрон това ще зависи от доклада на Европейската комисия за Северна Македония и Албания, който ще бъде подготвен през март. Ако докладът е положителен, френският президент би подкрепил започването на преговори с двете страни.