Начало / Зоранчо Маринков (страница 30)

Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

Фолклорни състави и хорове от България ще участват на културни събития в Северна Македония.

През следващите дни фолклорни състави и хорове от България ще участват на няколко културни събития, които ще се проведат в Северна Македония.

Утре в Крива Паланка ще започне 15-то издание на международния фолклорен фестивал „Свети Йоаким Осоговски“. Фестивалът, който ще продължи до 26 август, е организиран от община Крива Паланка с подкрепата на Министерството на културата на Северна Македония.

Фестивала „Свети Йоаким Осоговски“ е част от събитието „Кривопаланечко културно лято“. С изпълнението на народни песни и танци ще се представят ансамбли от Северна Македония, България, Белгия, Босна и Херцеговина, Турция, Сърбия и Хърватия.

На фестивала ще участва и танцовия състав „Зора“ от Дупница. В репертоара на ансамбъл „Зора“ има танци от всички етнографски области на България,  момичетата и момчетата от танцовия състав имат добри умения и лесно усвояват различните стилове танци – между останалите и пирински, тракийски и шопски.

Фестивалът ще започне с тържествено дефиле из града в 18 часа, а гражданите ще могат да проследят изявите на фолклорните дружества на градския площад в Крива Паланка. Нека припомним, че в рамките на манифестацията „Кривопаланечко културно лято“ , на 25 август в Крива Паланка ще се гостува македоно-българския фестивал „One Love Tour 2019“.

В Скопие следващата седмица ще се проведе първото издание на хорският международен фестивал „Скопие пее“ (Skopje Sings). На фестивала ще участват повече хорове от Северна Македония и чужбина, които ще изпълняват различни стилове музика. Фестивалът „Скопие пее“ ще започне на 29 август и ще продължи до събота – 31 август.

Между участниците на фестивала ще бъдат и мъжкият хор от Пловдив, както и смесения хор „Славянско единство“ от Горна Оряховица.

Репертоарът на хор „Славянско единство“ включва стотици заглавия, представящи различни стилове, исторически епохи и културни традиции – от източно-православна и католическа духовна музика до госпъл и фолклорни обработки с различна национална специфика. В последните години хорът насочва интереса си към популярната песенна култура, изпълнявайки и съвременни аранжименти на популярни класически и традиционни творби.

З.М.

Средната работна заплата и социалните надбавки в Северна Македония се увеличават

Държавния статистически институт на Северна Македония тази седмица публикува най-новите данни за размера на средната работна заплата в страната. Така през юни 2019 г. средната месечна нетна заплата в Северна Македония възлиза на 410 евро. Това представлява увеличение на нетната заплата от 4,1% в сравнение с месец юни миналата година.

Увеличаване на средната месечна нетна заплата в сравнение с предходния месец е отчетено в секторите: Дейности на здравна и социална защита (11,7%), Транспорт и съхранение (10,3%) и в сектора на строителството (5,4%). От друга страна, намаляване на средната месечна нетна заплата на заето лице, в сравнение с предходния месец има в секторите: Финансови и застрахователни дейности (11,3%) и Добивна промишленост (6,1%).

Увеличение има и на средната месечна брутна заплата. През юни 2019, тя възлиза на 609 евро, което в сравнение с месец юни 2018 г. претставлява увеличение от 5,4%.

Съюза на синдикатите на Северна Македония, публикува данни за минимална потребителска кошница за месец юли 2019 г. Според тези данни на едно четиричленно семейство в Северна Македония, през месец юли за задоволяване на основните нужди са му били необходими най-малко 531 евро.

От тези средства на семейния бюджет, най-много са били похарчени за храна и напитки – 221 евро, за комунални разходи и електрически уреди за дома са били нужни 169 евро, а за хигиена и транспорт през месец юли са били неопходими 37 евро. Македонските граждани през миналия месец най-малко пари са похаричили за здравеопазване, по-малко от 12 евро.

Министерството на труда и социалната политика на Северна Македония днес публикува съобщение в което се казва, че през първите три месеца от започването на социалната реформа в страната, детски надбавки се изплащат на общо 20.230 деца, което е три пъти повече от преди.

От Министерството посочиха, че социалната реформа е увеличила наличността на детски и образователни надбавки за няколко категории семейства. Така сега тези две социални надбавки вече могат да се ползват от тричленни семейства с доход до 185 евро, от четиричленни семейства с доход до 224 евро, како и от петчленни семейства с доход до 244 евро.

З.М.

В Струга започна 58-то издание на фестивала „Стружки вечери на поезията“

Снощи в Струга, пред Дома на поезията „Братя Миладинови“, беше тържествено открито 58-то издание на един от най-големите световни поетични фестивали -„Стружки вечери на поезията“. Събитието традиционно започна с четене на песента „Тъга за юг“ от известния възрожденец роден в Струга, Константин Миладинов. Тази година песента беше прочетена същевременно на четири езика – македонски, албански, англиски и френски.

На откриването на фестивала присъстваха много представители на обществения и културния живот в Северна Македония, сред които и министърът на културата на страната, Хусни Исмаили, а също така присъстваха и представители на дипломатическия корпус в Северна Македония.

С цел подобряване на международен авторитет и значение на Стружките вечери на поезията, от тази година част от съдържанията и основните поетични четения, ще се извършват както на македонски и английски език, така и на албански и френски език. След церемонията по откриването се проведе традиционното международно поетично четене „Поетични меридиани“, на което поетите участници на фестивала четоха стихове от своята поезия.

Вчера сутрината в „Парка на поезията“ в Струга беше засадано дърво, в чест на румънската поетеса Ана Бландияна, която е носител на най-високата награда на фестивала – „Златен венец“ за 2019 година. Името Ана Бландияна е псевдоним, под който пише поетесата от Румъния, Отилия Валерия Коман.

Тя е вторият поет от Румъния, който получава най-високото поетично признание „Златен венец“. През 1982 г. лауреат на фестивала Стружки вечери на поезията, бил един от най-известните румънски и европейски поети – Никита Станеску.

Фестивалът „Стружки вечери на поезията“ ще продължи до 26 август и в него ще участват 32 чуждестранни и 30 македонски поети. На програмата в рамките на фестивала ще има общо 52 събития, по-голямата част от които, ще се проведат в града-домакин Струга. Поетите, които ще участват на фестивала, в рамките на програмата „Поезия на път“ ще посетят и Охрид, Калишта, Куманово, Велес, Прилеп, Небрегово и Скопие.

З.М.

Арестуваха председателя на Специалната прокуратура на Северна Македония

В Северна Македония започна да се разплита аферата „Рекет“. Тази афера започна на 15 юли, когато бяха арестувани Боян Йовановски-Боки 13 и Зоран Милевски-Кичеец, за които Прокуратурата в Северна Македония провежда процедура по разследване за престъпленията „Получаване на награда за незаконно влияние“ и „Пране на пари и други облаги от престъпление“

Днес в рамките на разследването по това дело, беше арестувана и Катица Янева, която е председател на Специалната прокуратура на Северна Македония. Специалната прокуратура беше основана през 2015 г. за разследване на дела произтичащи от незаконното подслушване на телефонните разговори в Северна Македония, по време на бившето правителство на Никола Груевски.

Вчера Катица Янева бе призована в Прокуратурата на Северна Македония да даде показания като свидетел по делото „Рекет“, а нейният разпит продължи повече от четири часа.

По повод ареста на главната прокурорка на Специалната прокуратура, Катица Янева, днес в Прокуратурата на Северна Македония се проведе пресконференция. От Прокуратурата съобщиха, че от досега предоставените доказателства в рамките на разследването е установено, че има обосновано съмнение, че Катица Янева е извършила престъплението – „Злоупотреба със служебно положение и власт“. В резултат на това, Прокуратурата на Северна Македония е взела решение да разшири разследването срещу Катица Янева, а за нея до съда предложи определяне на мярка задържане под страж.

Да напомним, че двамата засега заподозрени за делото „Рекет“, Боян Йовановски-Боки 13 и Зоран Милевски-Кичеец, се разследват за това, че са получили общо 1.500.000 евро от лицето Йордан Камчев, който е най-богатият македонец според списание „Forbes“. Йордан Камчев е обвиняем за делото „Империя“ от страна на Специалната прокуратура.

Според Прокуратурата, в периода от месец ноември 2018 г. до месец април 2019 г., Боян Йовановски използвайки своето влияние върху Катица Янева е повлиял да се извърши действие, с което в следствената процедура ще се улесни позицията на Йордан Камчев в делото „Империя“. Зоран Милевски е допринесъл с това, че организирал непрекъснати срещи за създаване на взаимен контакт между Боян Йовановски и Йордан Камчев. На срещите двамата заподозрени са уверявали Камчев и неговата съпруга за възможностите на въздействие на Боян Йовановски върху прокурорката Катица Янева, като за това посредничество на два пъти са получили общо 1,5 милиона евро.

От Прокуратурата на днешната пресконференция съобщиха, че Катица Янева е приела влиянието на Боян Йовановски и при непроменени обстоятелства, поради които е било наложено задържането в ареста на Йордан Камчев по делото „Империя“,  е отправила искане до съда това да бъде отменено и да се определи по-лека мярка – домашен арест, след което на 27 декември 2018 г. Апелативният съд Скопие е взел решение за определяне на мярка домашен арест за Камчев.

Прокурорката Катица Янева също така е поискала от съда да върне паспортите на Йордан Камчев, което и беше направено от съда. Да напомним, че Йордан Камчев има два паспорти – македонски и български.

От Прокуратурата подчертаха, че Катица Янева за тези действия е получила имущество, т.е. мебели на стойност от около 5.000 евро, които е получила от един от заподозрените по делото „Рекет“. Вечерва съдът в Скопие, прие предложената мярка от Прокуратурата за Катица Янева и наложи нейно задържане под стража за срок от 30 дни.

З.М.

Дванадесет общини в Северна Македония получиха средства от заеми и безвъзмездна помощ от Световната банка

Световната банка продължава с финансово подпомагане на македонските общини. Вчера 12 общини в Северна Македония общо получиха над 2,6 милиона евро за изграждане на местни улици, водопроводи, ремонти на детски градини, закупуване на механизация и изграждане на скейт парк.

Средствата са част от Проектът за подобряване на общинските услуги, който заедно реализират Министерството на финансите на Северна Македония и Световната банка. От общата сума на средствата, 2,2 милиона евро са заеми с изключително благоприятни лихви по-ниски от 1%, а останалата част от средства – над 455.000 евро, са безвъзмездна помощ за общините.

Заместник-министърът на финансите на Северна Македония, Ширет Елези вчера подписа договорите за финансиране с кметовете на общините, които ще получат средства за реализиране на техните проекти. Министър Елези подчерта, че Проектът за подобряване на общинските услуги има за цел да стимулира инвестициите в капиталови проекти, които ще подобрят условията за живот във всички общини в страната, чрез заеми и безвъзмездни средства.

Чрез Проектът за подобряване на общинските услуги, заеми по благоприятни условия ще получат общините Тетово, Кочани и Делчево, а средствата ще се използват за подобряване на пътната мрежа.

От друга страна, безвъзмездни средства ще получат общините Бървеница, Бутел, Дебърца, Гостивар, Илинден, Кисела Вода, Гази Баба, Гевгелия и Чешиново-Облешево, които средства ще се използват за подобряване на инфраструктурата в тези общини.

Сътрудничеството на Световната банка и ЕС с общините в Северна Македония, с цел подобряване на общинските услуги, започна през 2009 г. когато е бил одобрен птървият проект на стойност от 8,9 милиона евро.

След това последваха още два проекта за финансиране на македонските общини: първият през 2012 г. на стойност от 37,2 милиона евро, които средства бяха осигурени от Световната банка и вторият през 2015 г. в размер на 15,5 милиона евро, които средства са били одобрени от Европейския съюз чрез Програмата ИПП, предназначена за подпомагане на инвестиции в селските общини.

З.М.

Северна Македония има интерес да инвестира в изграждането на АЕЦ „Белене“ в България

Северна Македония е заявила интерес за придобиването на миноритарен дял в проектната компания за изграждане на АЕЦ „Белене“ в България, а също така е заявила интерес и за изкупуване на електрическа енергия от атомната централа, след като тя започне с работа. Това каза вчера на пресконференция министърът на енергетиката на България, Теменужка Петкова.

Процедурата за избор на стратегически инвеститор по проекта АЕЦ „Белене“ е била публикувана на 22-ри май тази година в Официален вестник на Европейския съюз. В рамките на поканата била дадена и възможност за заявяване на интерес за придобиване на миноритарно участие в бъдещата проекта компания, както и за закупуване на електрическа енергия от бъдещата централа.

Министър Петкова обяви, че в рамките на обявения срок, до 19-ти август, тринадесет кандидата са подали заявления за участие. Тя каза и че процедурата за избор на кандидатите е гъвкава и дава възможност на избрания стратегически инвеститор да води разговори с компаниите, заявили миноритарно участие в проекта или интерес за закупуване на електрическа енергия.

Тази новина, беше потвъдена вчера и от вицепремиерът на Северна Македония по икономическите въпроси, Кочо Ангюшев. Той заяви за медиите, че Северна Македония е проявила интерес за участие в изграждането на АЕЦ Белене, но в момента все още било рано да се говори за това, в какъв процент би било това участие.

Вицепремиерът Ангюшев каза, че Северна Македония има недостиг от базова енергия, който проблем ще се увеличава с течение на времето поради изчерпването на запасите на въглища, които са основна суровина за произвеждане на електроенергия в страната.

Вицепремиерът на Северна Македония добави, че правителството подробно ще информира обществеността за намеренията си във връзка с АЕЦ Белене в бъдеще, тъй като засега от македонска страна е била изразена само за готовност за сътрудничество.

Да припомним, че вицепремиерът Ангюшев още преди два месеца изтъкна, че Северна Македония има интерес да инвестира в изграждането на АЕЦ „Белене“. Тогава той каза, че Северна Македония трябва да види нейния интерес за участие в такъв проект, но идеята на България за проекта все още не е била ясна, нямало напълно изработен финансов план за изгражденето на АЕЦ „Белене“ и все още е било много далеч, за да се говори за някаква конкретна реализация на проекта.

З.М.

Правителството на Северна Македония прие превантивни мерки за защита от чума по свинете

В Северна Македония започна прилагането на мерки за предотвратяване на разпространението на болестта чума по свинете. Тази болест се предава само при свинете, няма подходящо лекарство или ваксина за нея и е смъртоносна за този вид животни.

Заразяването с чума по свинете или африканска чума става чрез пряк контакт с болни животни, чрез местообитания които са замърсени с вируса, чрез храната и чрез кърлежи. Поради високите нива на смъртност, както и поради бързото и широко разпространение, африканската чума при домашните и дивите свине е смятана за сериозно заболяване.

Днес вицепремиерът по икономическите въпроси Кочо Ангюшев и министърът на земеделието, горите и водите Траян Димковски проведоха пресконференция, на която информираха за мерките, приети от правителството по този въпрос. Вицепремиерът Ангюшев заяви, че ако в страната се появи африканска чума, това ще означава голям проблем за производството и преработката на свинско месо. Това би могло да доведе и до унищожаването на тази индустрия, тъй като преките щети ще са между 50-60 милиона евро, а общата финансова вреда би могла да възлиза до 100 милиона евро годишно.

Той отбеляза, че в Северна Македония има около 125.000 домашни свине, от които около 100.000 са отглеждат в селски стопанства с високи мерки за биологична сигурност, 18.000 свине са одглеждат  в стопанства с ниски или никакви мерки за биологична сигурност, а в страната има и около 8.000 диви свине, които може да бъдат най-рисковата категория за предаване на болестта.

Заради това, Министерството на земеделието, горите и водите издаде заповед всички ловни дружества през следващите 10 дни да извършат стрелба на 50% от планирания лов на диви прасета, които гравитират в техните ловни стопанства, като за всеко убито диво прасе ще бъде изплатена награда от около 16 евро. В граничните райони с България и Сърбия, страни в които вече има зараза от африканска чума, в лова на диви свине ще се включи и Армията на Северна Македония.

Вицепремиерът Ангюшев подчерта, че земеделските производители ще бъдат компенсирани с 50 евро за една домашна свиня, ако има нужда те да се убият, а общите разходи за тази цел са превидени в размер от над 1 милион евро.

Като част от мерките за превенция от африканска чума, Агенцията по храните ще забрани търговия с живи свине на пазарите на животни, докато Митническата администрация на Северна Македония трябва да засили контрола върху деликатесните продукти на граничните пунктове.

От друга страна, асоциацията за защита на животните „Анима Мунди“ от Скопие призова за незабавно премахване на правителствените мерки за масово убиване на прасета. От Асоциацията отбелязват, че само в Северна Македония се планира убиване на прасета, а мерките в съседните страни са обхващали повишена хигиена, дезинфекция, спиране на движението на животните, регистрация на всяко умряло животно, както и забрана за внос и износ на животни и месо.

З.М.

Министърът на регионалното развитие и благоустройство на България, Петя Аврамова беше на посещение в Северна Македония

Днес на посещение в Скопие беше делегация на правителството на България, водена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, Петя Аврамова. Целта на посещението беше потписването на Меморандум за разбирателство между министерствата на регионалното развитие и благоустройството на България и министерството на местното самоуправление на Северна Македония.

По време на посещението министър Петя Аврамова и българската делегация, първо проведоа среща с премиера на Северна Македония, Зоран Заев. На срещата е била подчертана ангажираността на двете страни към реализирането на проекти, които са от особено значение за взаимното свързване, с акцент върху изграждането на инфраструктурата по протежение на Коридор №8, както и върху подобряването на трансграничното сътрудничество между двете страни с подкрепата на средства от Европейския съюз.

Премиерът Зоран Заев отбеляза, че две години след подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Северна Македония и България, е постигнат значителен напредък в сътрудничеството между двете страни в няколко сектора, а също така се засилва и политическият диалог. Той благодари на министър Петя Аврамова за голямата подкрепа, която България оказва по пътя на страната за членство в НАТО и ЕС.

След това министърът на регионалното развитие и благоустройството на България и министърът на местното самоуправление на Северна Македония, Горан Милевски подписаха Меморандум за сътрудничество. Чрез него Северна Македония иска да укрепи институционалния капацитет на нейното министерството на местното самоуправление за прилагане на европейски политики и проекти.

Също така, Меморандумът ще разшири възможностите за партньорство и обмяна на опит в регионалната политика, местното самоуправление, трансграничното сътрудничество, подобряване на свързаността и изграждане на стратегическа инфраструктура.

Министър Петя Аврамова заяви, че Меморандума е показателен за отличното и ползотворно сътрудничество между двете държави и двете министерства. Тя каза, че през 2018 г. със средства на Агенция „Пътна инфраструктура“ в България е бил извършена реконструкция на регионалния третокласен път Струмяни – Раздол – граница със Северна Македония, в должина от 20 километра. Тя добави, че за останалите 8,8 километра от тази пътната отсечка към македонската граница, в момента се е търсела финансова възможност за проектиране и строителство.

Да напомним, че преди един месец в София, двамата министри Аврамова и Милевски бяха част от събитието на подписване на договори за реализация на нови проекти в рамките на Програмата за трансгранично сътрудничество Интеррег – ИПП между България и Северна Македония, която се финансира от ЕС. Тогава бяха подписани 17 нови договори на бенефициенти по втората покана за набиране на проектни предложения, а стойността на проектите е над 5,1 милиона евро.

З.М.

В Северна Македония се прави реконструкция на пътя от Струмица до границата с България

Продължава реконструкцията на пътищата в Северна Македония, които водят до границата с България. В петъкът на посещение на реконструкцията на пътят от Струмица до ГКПП Ново Село бяха министърът на транспорта и съобщенията, Горан Сугарески и директорът на претприятието „Държавни пътища“, Зоран Китанов.

В изявление за медиите, министърът на транспорта и съобщенията подчерта, че правителството е силно ангажирано с подобряване на пътната мрежа, която свързва Северна Македония със съседните страни. Министър Сугарески каза, че на регионалният път Струмица-Ново село се провежда реконструкцията в дължина 12,3 километра, а инвестицията е на стойност от 1,8 милиона евро.

Той заяви, че се планира и изграждането на високоскоростен път от Струмица до границата с България, с което ще се ускори и улесни транспорта и ще се засили икономически Югоизточния регион на Северна Македония. Министърът Сугарески добави, че освен реконструкцията на пътя Струмица – Ново село, реконструирана е и пътната отсечка от Берово до границата с България, т.е. до ГКПП Клепало, а също така и пътя от Делчево до българската граница.

Да припомним, че в момента се провежда реконструкция и на пътната отсечка Ранковце-Крива Паланка, която е част от регионалният път от Куманово до българската граница т.е. до ГКПП Деве Баир-Гюешево. Тази отсечка е с дължина от 21 километра, срокът за изпълнение на работите е до края на следващото лято, а инвестицията е на стойност от 2,6 милиона евро.

Извършват се строителни работи за реконструкция и разширяване и на друг участък от пътя от Куманово до границата с България, този от Крива Паланка до ГКПП Деве Баир, който е с дължина от 13 км. Реконструкцията ще струва 12 милиона евро, а строителните работи трябва да приключат за две години.

Също така, в Северна Македония е в ход и изграждането на новият експресен път Ранковце-Крива паланка, който ще бъде с дължина от 23 километра, като предвидената обща стойност на неговото изграждане е 58 милиона евро. Строителните на работи на експресния път Ранковце-Крива паланка започнаха през юни миналата година и се очаква да бъдат завършени до 2022 година. Проектът за изграждане на новия експресен път се финансира със средства от Световната банка.

З.М.

В Охрид тържествено бе отбелязан 18 август – деня на Армията на Северна Македония

Днес в Охрид се проведе централното тържество по повод честването на деня на Армията на Северна Македония – 18 август. На събитието присъстваха президентът на Северна Македония и главанкомандващ на въоръжените сили на страната, Стево Пендаровски, министърът на отбраната, Радмила Шекеринска, членове на правителството, представители на армиите на държавите-членки на НАТО и други гости.

На отбелязването на 27-годишнината от  съществуването на Армията на Северна Македония присъстваше и началникът на Генералния щаб на Българската армия, генерал Андрей Боцев, който е на тридневно посещение на страната.

Президентът Стево Пендаровски поздрави членовете на Македонската армия по повод празника и подчерта ангажимента на Армията при справянето с природните бедствия, както и защитата южната граница на Северна Македония по време на големите миграционни вълни през 2015 и 2016 г. Той заяви, че напълно подкрепя ангажимента на правителството, за Северна Македония като бъдеща държава-членка на НАТО да отделя 2% от БВП за инвестиции в отбраната най-късно до 2024 г.

Стево Пендаровски каза, че като върховен главнокомандващ ще настоява за подобряване на жизнения и професионалния стандарт на членовете на Армията. Македонския президентът днес за първи път в историята на страната, назначи жена – полковник Биляна Блажеска, като негов представител в генералния щаб на армията на Северна Македония.

Министърът на отбраната на Северна Македония, Радмила Шекеринска в обърщението пред присъстващите лица на тържеството заяви, че грижите за Армията няма да спрат – бюджетът за отбрана и заплатите на военните са се увеличавали за две поредни години, а редовно са се изплащале и юбилейните награди. Тя подчерта, че една от важните задачи на македонското правителство е да осигури най-доброто обучение, най-доброто оборудване и да продължи да инвестира в войниците и офицерите на Армията.

Министър Шекеринска в речта си спомена и наскоро завършилото най-голямо военно учение в историята на Северна Македония – „Решителен удар“, като подчерта, че на това учение Македонската армия е показала, че е надежден, организиран и всеотдаен партньор на НАТО. Радмила Шекеринска, посвети празника на Армията на нейните членове, които в момента се намират в мироопазващи мисии, особено в мисията „Решителна подкрепа“ в Афганистан.

З.М.