Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

Премиерът на Северна Македония поиска провеждане на предсрочни парламентарни избори

Неполучаването на дата за започване на преговори за членство с ЕС, очаквано предизвика политическа криза в Северна Македония. След като вчера премиерът Зоран Заев не направи никакво изявление по отношение на решението на Съвета на ЕС, днес той проведе пресконференция, на която поиска възможно по-бързо провеждане на предсрочни парламентарни избори.

Македонският премиер заяви, че преди два дни в Брюксел бе направена голяма несправедливост към Северна Македония, тъй като Европейският съюз не успя да изпълни обещанието си към страната, въпреки че Северна Македония направи реформите, които бяха поискани от нея и реши споровете със съседите.

Зоран Заев окачестви като историческа грешка решението на Съвета на ЕС, да не вземе решение за започване на преговори, а това са потвърдили всички европейски лидери. Македонският премиер оцени, че македонските граждани са жертви на тази историческа грешка на ЕС и това предизвиква голямо огорчение както за него, така и за гражданите.

Премиерът Заев каза, че сериозността на настоящия момент изисква от него и от всички политически лидери в страната сериозно решение. Той изтъкна, че въпреки вчерашното решение на ЕС, европейската мечта на македонския народ, на албанците, сърбите, власите, турците, ромите, бошняците и всички други, които живеят в Северна Македония няма да бъде разрушена. За голямо съжаление, Зоран Заев отново изостави да спомене българите, които живеят в страната.

Според Зоран Заев, време е гражданите на предсрочни избори да вземат решение за пътя, по който ще продължи Северна Македония, а Заев ще представи това предложение на утрешната среща на лидерите на политическите партии при президента на страната, Стево Пендаровски.

Той каза, че страната е постигнала целта си да стане член на НАТО и сега е ред Северна Македония да се изгради на европейските ценности, а ЕС след като бъде готов, може да започне преговорите за членство със страната.

Премиерът Заев подчерта, че само македонските граждани имат право да решават дали държавата ще изгради партньорство със своите съседи и с други страни от свободния демократичен свят, или ще продължи с конфронтации и проблеми със съседите и всичките приятелски страни. Той добави, че гражданите трябва да решат дали искат да вървят напред по правилния път на демократични и европейски ценности, пътя на развитие и просперитет или искат да отидат по мрачния път на изолация, национализъм, разделения и конфликти.

Северна Македония отново не получи дата за започване на преговори за членство в ЕС

Днешният ден донесе огромно разочарование за Северна Македония, след като страната за трети път от юни 2018 г., не получи дата за преговори за членство в ЕС, а само отлагане на решението. Както съобщавахме и в предишните дни, този път единствената държава, която беше срещу вземането на решение за започване на преговорите беше Франция. Вчeрашната среща на лидерите на страните членки на ЕС е продължила до ранните сутрешни часове, но президентът на Франция, Еманюел Макрон останал на своята неотстъпчива позиция.

След като стана известно окончателното решение от Самита на ЕС в Брюксел, президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски проведе пресконференция. Той каза, че Северна Македония е изпълнила всички условия за започване на преговорите и това било констатирано още на срещата на Съвета на ЕС през юни.

Македонският президент заяви, че е безспорен фактът, че съществуват концептуални различия между държавите членки на ЕС по отношение на процеса на разширяване, като добави, че от някои европейски страни могат да се чуят и мнения за изграждане на специални отношения на Европейския съюз със страните от региона на Западните Балкани, различен от пътя, през който са преминали всички бивши кандидати за членство.

Стево Пендаровски обяви, че в неделя на 20 октомври, ще проведе среща с председателите на най-големите политически партии в страната и заяви, че сега е време за обединение около това, което е най-важно в Северна Македония – нашето бъдеще и бъдещето на идните поколения.

На решението на Съвета на ЕС днес реагираше и министърът на външните работи на Северна Македония, Никола Димитров. Той на неговия профил на Туитър написа, че най-малкото, което ЕС дължи на региона на Западните Балкани е да бъде наясно с него. Ако няма повече консенсус относно европейското бъдеще на Западните Балкани, ако обещанието от Самита на ЕС в Солун през 2003 г. вече не важи, гражданите на тези страни заслужават да знаят, написа Никола Димитров.

Той отправи благодарност към всички европейски лидери, които през тези са се застъпвали за започване на преговори за членство със Северна Македония. Според министърът Димитров по този начин те са признали значението на историческото Преспанско споразумение между Северна Македония и Гърция, подкрепяйки вътрешните реформи и европейското бъдеще на Северна Македония – страна кандидатка за членство в ЕС вече 14 години.

Засега премиерът Зоран Заев все още не е направил никакво изявление по отношени на решението на Съвета на ЕС. От правителството съобщиха, че той днес е имал консултации с министрите и с функционерите от неговата партия СДСМ. Също така, днес премиерът Заев е провел телефонни разговори с първите хора на правителствата на Германия, Швеция, България, Словения, Малта и с други европейски лидери, включително и с еврокомисаря Йоханес Хан.

Всички европейски лидери изразили подкрепа за Северна Македония и нейните гражданите да продължат по пътя на реформите и интеграцията.

Много европейски лидери подкрепиха Северна Македония за започване на преговори за членство с ЕС

На един ден пред окончателното решение на Съвета на ЕС по отношение на това дали Северна Македония ще започне преговори за членство, подкрепа за страната пристигна от почти всички водещи политици в Европа. От това става ясно, че Франция е напълно изолирана в намерението си да блокира започването на преговорите за членство със Северна Македония.

Днес всички водещи политици на Европейския съюз потвърдиха своята подкрепа за Северна Македония. Както вече съобщихме, на срещите с македонския премиер това направиха еврокомисаря по разширяването на ЕС, Йоханес Хан, председателя на Европейския парламент, Давид Сасоли и председателя на Европейския съвет – Доналд Туск.

И новоназначеният председател на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен днес изрази съжаление, че все още няма споразумение от всички държави-членки на ЕС за започване на преговори със Северна Македония. Тя добави, че Северна Македония и Албания са направили значителни усилия за да се приближат към ЕС и затова сега е много важно ЕС да даде истински сигнал към тях.

Подкрепа пристигна и от българският премиер, Бойко Борисов. Преди започването на срещата на върха на ЕС, той в изявление за медиите каза, че България има много ясно становище относно присъединяването на Северна Македония и Албания към Европейския съюз.

Според Бойко Борисов, ще бъде историческа грешка и тежък удар върху народите в тези държави, ако на Самита на ЕС не бъде взето решение за започване на преговори. Той напомни, че въпреки това, че България все още има открити въпроси със Северна Македония, не би си позволила да я спре да започне преговори.

Министър-председателят на България заяви, че той не може да разбере политиците, които казват че Северна Македония би могла да представлява риск за Европа. Той добави, че Северна Македония има население колко София, че страната е фактически колко един малък европейски град и няма абсолютно никакъв риск за ЕС от нейното членство. Според премиера Борисов много от големите европейски държави имат вътрешни проблеми и е по-лесно да намерят външен враг на кога да прехвърлят вината.

Подкрепа за Северна Македония изразиха и политици от други страни членки на ЕС от региона – премиерите на Словения и Хърватия.

Словенският премиер Мариян Шарец подчерта, че ЕС е обещал на Северна Македония започване на преговори през октомври, а страната е направила всичко, което е било поискано от нея, като дори е променила и името. Той добави, че ЕС сега трябва да изпълни обещанието си.

Премиерът на Хърватия, Андрей Пленкович заяви, че започването на преговори е въпрос на достоверност за целия процес на разширяване и не е справедливо да се променят правилата, след като процеса вече е започнал. Според него, новата методология за провеждане на преговори за членство, която изисква Франция, ще донесе страните кандидатки в различни позиции, защото такива условия не са били поставени за Сърбия и Черна гора, когато те започнаха преговорите.

Минимални шансове за Северна Македония да получи дата за започване на преговори за членство в ЕС

С всеки изминал ден от тази решаваща седмица за европейското бъдеще на Северна Македония, шансовете на страната да започне преговори за членство с ЕС все повече намаляват.

След като в понеделникът беше отхвърлена идеята на Финландия за започване на преговори със Северна Македония, а едновременно с това приемане на условието от Франция за нова методология за провеждане на преговори за присъединяване, нито на вчерашната среща на Съвета на министрите на външните работи на страните членки на ЕС не беше взето решение за започване на преговори със Северна Македония. И този път единствената държава, която беше против решението беше Франция.

Вчера се проведе съвместно заседание на правителствата на Франция и Германия, след което Еманюел Макрон и Ангела Меркел проведоха конференция за медиите. От техните изявления стана ясно, че германският канцлер не успя да промени позицията на Макрон във връзка със Северна Македония.

Френският президент заяви, че европейското бъдеще на Западните Балкани е важно за него, че Северна Македония и Албания са направили реформи, но все пак трябва да изчакат още малко, за започване на преговорите с ЕС. Еманюел Макрон каза, че иска да изпрати положителен сигнал към лидерите на тези две страни, но добави че на ЕС му е необходимо повече време, за да поправи неговите вътрешни работи.

От друга страна, Ангела Меркел изрази надежда, че има още малко време до петък и самита на Съвета на ЕС, за Франция и Германия да съгласуват техните позиции по отношение на започването на преговорите.

В очакване на решението на Съвета на ЕС, вчера на посещение в Брюксел пристигна и премиерът на Северна Македония, Зоран Заев. Той имаше срещи с еврокомисаря по разширяването на ЕС – Йоханес Хан, с председателя на Европейския парламент – Давид Сасоли и с председателя на Европейския съвет – Доналд Туск.

Зоран Заев на пресконференция символично каза на лидерите на страните-членки на ЕС да не гасят звездите към които посяга Северна Македония и да не се превръщат в пречка на нейния европейски път, а да бъдат нейни герои.

Македонския премиер заяви, че всякакъв друг изход освен започване на преговори за Северна Македония, като признание за постигнатите реформи и за сериозните политически решения които взе страната като изпълнение на препоръките на ЕС, ще бъде стимул за регресивните сили в Северна Македония и обезкуражаващ сигнал за другите страни в региона на Западните Балкани.

Зоран Заев също така отбеляза, че ще има високо ниво на разочарование сред македонските граждани и сред депутатите в Събранието, които подкрепиха прилагането на Споразумението от Преспа, като добави, че не бива да се забравя, че изпълнението на Преспанското споразумение е свързано с откриването на преговорните глави с Европейския съюз.

Премиерът на Северна Македония подчерта, че той все още е оптимист, че ще бъде взето решение за започване на преговорите на Самита на президентите и премиерите на държавите-членки на ЕС, който се провежда днес и утре.

Великобритания и Италия ратифицираха протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО

Две важни страни-членки на НАТО, Великобритания и Италия днес гласуваха за приемане на Северна Македония като 30-та членка в най-мощният военнен съюз на света.

Членовете на Сената на Италия днес сутринта гласуваха за приемане на протокола за присъединяване на Северна Македония към Алианса, след като още през юни това направи и Камарата на депутатите на парламента на Италия. Причина за забавянето от почти четири месеца между гласуванията в двете камари на италиянския парламент, беше политическата криза в страната и формирането на новото правителство на Италия.

Благодарност за ратифицирането на Протокола от страна на Италия, веднага изрази министърът на отбраната на Северна Македония, Радмила Шекеринска чрез профила си във Фейсбук.

Няколко часа по-късно и Великобритания ратифицираше протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО. Съгласно процедурата във Великобритания, Протокола бе подписан от британският външен министър, Доминик Рааб, а на церемонията присъстваше и македонския посланик в Лондон. Министърът Рааб заяви, че с голямо удоволствие е подписал протокола за присъединяване на Северна Македония и добави че с нетърпение очаква Северна Македония да стане пълноправен член на Алианса на срещата на върха на НАТО, която ще се проведе на 3 и 4 декември в Лондон.

Сега остават още 6 страни-членки на НАТО, които трябва да ратифицират протокола за членство на Северна Македония. Това са Франция, Исландия, Люксембург, Холандия, Испания и САЩ. Процеса вече е започнат в законодателните органи на Холандия и Люксембург, които ратифицираха Протокола на първия етап от техните вътрешни процедури.

Властите в Северна Македония се надяват процеса на ратифициране на Протокола във всички страни-членки да приключи до края на ноември, с цел Северна Македония да стане пълноправен член на НАТО на Самита в Лондон в декември, който се провежда по повод 70-годишнината от създаването на Алианса.

Най-големият проблем с ратификацията на Протокола остава ситуацията в Испания, където парламентът в момента не функционира, тъй като парламентарните избори ще се проведат на 10 ноември. Ако парламентът се конституира веднага след изборите, тогава има шанс процеса на ратификация да приключи и в Испания до края на ноември.

Минималната работна заплата в Северна Македония се увеличава

Минимална работна заплата в Северна Македония отново ще бъде повишена чрез закон. Вчера на пресконференция на която присъстваха премиерът Зоран Заев, вицепремиерът по икономическите въпроси Кочо Ангюшев и министърът на труда и социалната политика Мила Царовска, заедно с представители на синдикатите, на организациите на работодателите и на Стопанските камари в страната беше съобщено, че новата минимална заплата в Северна Македония ще възлиза на 14.500 денара (235 евро).

Това е второто увеличение на минималната работна заплата в страната през последните две години. През 2017 г. минималната заплата беше повишена с 3.500 денара или 57 евро и сега тя възлиза на 12.507 денара (203 евро).

Премиерът Зоран Заев подчерта, че правителството продължава с процеса на връщане на парите на гражданите и че това решение е било взето след изключително конструктивен дебат между партньорите за социален диалог. Той подчерта значението на това, че минималната работна заплата от преди две години се отнася и за  работниците в текстилната и кожената промишленост, с което според него, се корегира една голяма социална несправедливост.

Вицепремиерът Кочо Ангюшев заяви, че ръстът на заплатите е резултат от реалната икономика и от реалните икономически условия в страната. Според него, това увеличение на минималната работна заплата е в рамките на минималната заплата, определена със закон и в други страни от региона на Западните Балкани. Ангюшев добави, че минималната работна заплата в Босна и Херцеговина в момента е 208 евро, в Албания възлиза на 211 евро, в Черна гора е 222 евро, докато в Сърбия минималната заплата в момента е била 230 евро.

Представителите на организациите на работодателите и на Стопанските камари в Северна Македония приветстваха решението на правителството за увеличение на заплатите, тъй като смятат, че с това ще запазят работниците. Но същевременно те поискаха помощ от правителството за увеличаване на производителността, с цел да не се стигне до намаляване на резултатите от дейността.

Новата увеличена минимална заплата от 235 евро в Северна Македониљ ще започне да се изплаща от декември тази година. Също така в парламента на Северна Македония се очаква скоро да бъде гласуван закона, с който правителството ще субсидира вноските на компаниите, които ще увеличат заплатите на своите служители до 100 евро.

Дипломатическа офанзива на македонските политици в решаващата седмица за европейското бъдеще на страната

Северна Македония живее една от най-важните седмици от нейното съществуване като независима държава. Вниманието на цялята  общественост в страната е насочено към Брюксел, където вече от вчера се провеждат преговори на високо равнище във връзка с решението за определяне на дата за започване на преговори за членство в Европейския съюз за Северна Македония.

По този повод министърът на външните работи на Северна Македония, Никола Димитров замина за Брюксел още вчера и говореше пред новия състав на Комисията по външни работи на Европейския парламент. Той подчерта, че тази седмица е историческа за Северна Македония и че страната силно се надява Съвета на ЕС да вземе дългоочакваното и заслужено историческо решение за започване на преговори със Северна Македония.

Днес в европейската столица пътува и заместник премиера по европейските въпроси, Буяр Османи, който ще проведе срещи с европейските политици. Утре в Брюксел ще пристигне и премиерът Зоран Заев, който в четвъртък преди началото на срещата на Съвета на ЕС, ще проведе среща с премиерите и президентите на страни-членки на Съюза.

От друга страна, в Брюксел продължава драмата около постигане на съгласие на всички държави-членки на ЕС за започване на преговори със Северна Македония. Финландия – страната, която понастоящем е председател на ротационното председателство на ЕС, вчера предложи започване на преговори със Северна Македония, а едновременно с това и приемане на нова методология за провеждане на преговори за присъединяване, което е условие изисквано от Франция. Но и това предложение беше отхвърлено от страна на Франция на заседанието на постоянните посланици на страните членки на ЕС в Брюксел, която се състоя снощи.

Македонските медии преди малку събощиха, че Финландия днес е представила ново предложение за началото на преговорите. В него се предвижда отделяне на преговорния процес със Северна Македония и Албания, т.е. предоставяне дата за Северна Македония, а поставянето на допълнителни условия за Албания. Засега все още не е известно как Франция ще реагира на това предложение, както и дали Холандия и още няколко други държави-членки ще се съгласят на отделяне на преговорния процес за Северна Македония и Албания.

Македонският премиер днес заяви, че той смята, че страната ще получи дата за членство. Той подчерта, че Северна Македония няма друга алтернатива освен членство в ЕС и НАТО. По отношение на възможността за провеждане на предсрочни парлементарни избори, ако страната не получи дата за преговори, Зоран Заев заяви, че сега не е моментът за избори, защото икономиката се нуждае от стабилност и предсказуемост.

Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси между Северна Македония и България днес ще проведе заседание в Охрид

Днес в Охрид ще се проведе ново заседание на членовете на Съвместната комисия за исторически и образователни въпроси между Северна Македония и България. Очакванията от заседанието са големи и резултатът от него се очаква с голямо внимание от обществеността в двете държави.

Премиерът на Северна Македония, Зоран Заев вчера проведе среща с македонските членове на Съвместната комисия, на която също са присъствали и представители на Министерството на външните работи на Северна Македония. От пресслужбата на македонското правителство съобщиха, че разговорите са били в рамките на продължаващите консултации по отношение на работата на Комисията преди днешното заседание в Охрид.

На срещата между Зоран Заев и македонските историци било отбелязано, че правителството на Северна Македония остава посветено на изпълнението на Договора за добросъседство и сътрудничество с България, както и на насърчаване на диалога и изграждането на общ консенсус по всички въпроси от обхвата на работа на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси.

Провеждането на заседанието на Съвместната комисия между двете страни идва само два дни, преди Съвета на ЕС да донесе решение дали Северна Македония ще получи дата за започване на преговори за членство с ЕС. Да напомним, че в Рамковата позиция на българското правителство по отношение на европейската перспектива на Северна Македония, има няколко неща които се очакват да бъдат направени от Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси.

Така, от Съвместната комисия се очаква постигане на конкретни резултати  относно периода от общата история на Северна Македония и България до 1944 г., като особено се подчертава постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО и Илинденско-Преображенското въстание.

След това от  членовете на Комисията се изисква договаряне на конкретни дати за съвместно честване на събитията и личностите, по които е постигната договореност, а също така българското правителство очаква и  подмяна на информационни табели и други означения в Северна Македония, включително върху исторически монументи и паметници на културата, в изпълнение на договорените до момента текстове от страна на Съвместната комисия.

Победа и поражение за националният футболен отбор на Северна Македония в двата мача от квалификациите за Евро 2020

Националният футболен отбор на Северна Македония имаше частичен успех в квалификациите за Евро 2020, тъй като в двата мача които изигра през изминалите четири дни, успя да запише една победа и едно поражение.

Първият мач македонските футболисти играеха на домашен терен в Скопие срещу отбора на Словения. През целия мач Северна Македония беше по-добрия отбор и имаше повече шансове за постигане на гол. Първото полувреме завърши без голове 0-0, но само след пет минути игра във втората част Елиф Елмас донесе предимство за Северна Македония.

Същият играч вкара още един гол в 68-ата минута и увеличи преднината на македонския отбор с 2-0. До края на мача играчите на Словения успяха само да намалят преднината на Северна Македония на 2-1, след като вкараха гол от дузпа в 5-ата минута от добавеното време.

Вчера националите на Северна Македония играеха като гости срещу отбора на Полша, а мачът се проведе във Варшава. Полските футболисти доминираха през целия мач, въпреки че и отбора на Северна Македония имаше няколко хубави положения за гол, които за съжаление македонските футболисти не успяха да реализират. Франковски в 74-ата минута и Милик в 80-ата минута успяха да вкарат голове за Полша и донесоха победа за домакините от 2-0.

След загубата от Полша, както и след победата на Австрия над Словения, националният отбор на Северна Македония има само теоретични шансове за спечелване на второто място в групата, което осигурява класиране на европейското първенство през 2020 година. Именно, Полша е на първо място в квалификационната група „G“ със спечелени 19 точки и вече си осигури участие на Евро 2020. На второто място сега е отбора на Австрия с 16 точки, което е за пет повече от Северна Македония и Словения, които са на трето и четвърто място с 11 точки.

В последните два мача от квалификациите, Северна Македония първо игра като гост срещу Австрия на 16 ноември, а квалификациите ще завърши с мач на домашен терен, срещу отбора на Израел три дни по-късно.

За да спечели второто място в групата, Северна Македония ще трябва да постигне две победи и да се надява, че Австрия ще загуби от отбора на Латвия, което е почти невъзможно, тъй като латвийските футболисти досега не са спечелили нито една точка в седемте мача в квалификациите.

Ангела Меркел и Еманюел Макрон на двустранна среща ще решават за европейското бъдеще на Северна Македония

От днес започва седмицата, в която ще стане ясно дали Северна Македония ще има европейска перспектива в близко бъдеще. Именно тази вечер в Париж ще се проведе среща между френския президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел, на която една от основните теми ще бъде Северна Македония и нейното получаване на дата за започване на преговори за членство в ЕС.

Срещата между Меркел и Макрон идва в навечерието на заседанието на министрите на външните работи на страните членки на ЕС, което ще се проведе във вторник, както и на заседанието на Съвета на ЕС, т.е. на президентите и премиерите на страните от Европейския съюз, което ще се проведе на 17 и 18 октомври.

Почти всички политически анализатори в Северна Македония и Европа са съгласни, че тази среща ще бъде последната възможност да се убеди френския президент да промени позицията си, след като преди три дни стана известно, че Франция има намерение отново да одложи взимането на решение за започване на преговори със Северна Македония и Албания.

Този четвъртък френски дипломати заявиха за агенция Ройтерс, че Франция възнамерява да внесе предложение за приемане на нова методология за присъединителни преговори за членство в ЕС и ще изисква темата за преговори със Северна Македония и Албания да се отложи най-рано за първата половина на 2020 година.

Ако Франция остане на позицията си, това ще представлява трето отлагане на началото на преговорите с двете страни. За първи път това се случи през юни 2018 г., когато на двете държави им бе обещано, че ще получат дата за преговори до първата половина на тази година. Но през юни взимането на решение отново беше отложено, а Северна Македония и Албания получиха ново обещание, че до октомври Съветът на ЕС ще определи дата за започване на преговори за членство.

Да напомним, че преди две седмици германският парламент гласуваше за това, на Северна Македония да й бъде определена дата за начало на преговорите, без никакви допълнителни условия. По отношение на  Албания, германските депутати определиха, че страната трябва да изпълни още девет допълнителни условия.

Някои държави-членки на ЕС, сред които е и Холандия настояват Северна Македония да получи дата за преговори за членство, докато за Албания не са готови да дадат съгласието си. Във всеки случай пред нас е седмица, която в голяма степен ще определи бъдещето на Северна Македония, както на външен, така и на вътрешно-политически план.