Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

Северна Македония e на 17-то място в света според условията за правене на бизнес в класацията на Световната банка

В последния доклад „Doing Business“ на Световната банка за 2020 година, Северна Македония се нарежда на 17-то място в света и на 7-мо място в Европа, според условията за правене на бизнес в конкуренция от 190 страни. Висока позиция в класирането Doing Business означава, че регулаторната среда в страната е благоприятна за стартиране и функциониране на местна фирма.

Класификацията на Световната банка – „Doing Business 2020“ се основава на стойностите на десет показателя, като Стартиране на бизнес, Достъп до кредити, Изпълнение на договори, Защита на миноритарни инвеститори, Получаване на разрешителни за строеж, Достъп до електрическа енергия, Регистриране на собственост, Плащане на данъци, Трансгранична търговия и Разрешаване на несъстоятелност. Оценките в доклада се отнасят за периода от 1 май 2018 до 30 април 2019 г., а се основава на данни, получени от държавните институции и частния сектор.

В сравнение с доклада „Doing Business“ за 2019 година, Северна Македония има спад от седем места, тъй като миналата година страната заемаше 10-то място в класацията за условията за правене на бизнес. Северна Македония е най-добре класирана в показателя „Защита на миноритарните инвеститори“, където е на 12-то място в света, а има висок ранг и в показателите „Условия за издаване на разрешителни за строеж“ (15-то място), както и „Достъп до кредити“ (25-то място).

По отношение на резултатите по отделни показатели, които се измерват в индекс от 1 до 100, в класацията за 2020 г. Северна Македония има напредък в три показатели (в Условия за издаване на разрешителни за строеж има ръст от 0,7 точки, а в Достъп до електрическа енергия и Изпълнение на договори има ръст от 0,1 точки.). При останалите показатели няма промени в сравнение с доклада за миналата година, а страната има общо 80,7 точки по всички показатели.

С класирането на 17-то място Северна Македония е убедително най-добрата страна в региона за правене на бизнес, преди Турция която е на 33-то място, Словения на 43-то място, Сърбия на 44-то, а Черна гора заема 50-то място. След това в класацията следват, Хърватия – на 51-то място, Румъния заема 55-то място, Косово е на 57-то, България е на 61-то място, Гърция на 79-то, Албания е класирана на 82-място, а Босна и Херцеговина заема 90-то място в света според условията за правене на бизнес.

Северна Македония обявена за трета най-добра туристическа дестинация за 2020 година

Един от най-известните уебсайтове за туризъм – Lonely Planet, класира Северна Македония на трето място сред страните в света, които трябва да бъдат посетени от туристите през 2020 г.

Сайта посочва, че рядка е възможността да се отпразнува ребрандиране на една държава. Такъв бил случаят със Северна Македония – най-известна просто като Македония – която сега има ново име след десетилетия на политически спор със съседната Гърция. Lonely Planet посочва, че Преспанското споразумение подписано между двете страни през 2018 г., е осигурило миг на добросъседска любов и е подобрило международния имидж за мъничката нация в сърцето на Балканите.

Според известния уебсайт за туризъм, като част от Балканите и част от Средиземноморието, с богато гръцко, римско и османско наследство, Северна Македония има очарователно минало и комплексна национална идентичност. Блестящото Охридско езеро и историческият град Охрид са изписали място за Северна Македония на туристическата карта, но в тази малка страна има и много други природни красоти.

Хубавите планини имат блажено тихи пешеходни пътеки, езера и възможности за велотуризъм. Националните паркове на Маврово, Галичица и Пелистър имат отлични възможности за развитие за културен и кулинарен туризъм. Според сайта, тези великолепни региони са все още малко проучени, така че ако туристите искат да търсят нови дестинации в Европа – това се мястата. В доклада се изтъква, че туристическата инфраструктура в Северна Македония е оскъдна, но местните жители са безкрайно полезни.

Сайта Lonely planet посочва, че центърът на град Скопие е пострадал от строежа на гротескни изкуствено-неокласически паметници, сгради и фонтани, финансирани от предишното правителство. За щастие неговият османски стар град и модерните райони са недокоснати и остават очарователни и автентични, добавя в доклада си Lonely planet.

Посланикът на САЩ в Северна Македония, Кейт Бърнс по повод доклада заяви, че тъй като тя имала възможност да посети някои от градовете, да ходите в красивите планини и да опита чудесната храна в страната, класирането на Северна Македония на трето място межди най-добрите туристическа дестинация за 2020 година всъщност не е изненада.

Македонският премиер Зоран Заев, на профила си във Фейсбук написа, че Северна Македония от изолирана държава, сега стана желана туристическа дестинация за световните пътешественици, които търсят вкусната македонска храна, хубавите домашни вина и уникалната природна красота на македонските бисерни езера и красиви планини.

В топ 10 туристически дестинации в списъка на “ Lonely planet “ за 2020 г. на първо и второ място Бутан и Англия, а след Северна Македония, от 4 до 10 място се класирани: Аруба, Свазиленд, Коста Рика, Холандия, Либерия, Мароко и Уругвай.

В Северна Македония бе отбелязан 23 октомври – Денят на македонската революционна борба

Вчера в Северна Македония се честваше празника 23 октомври – Денят на македонската революционна борба. Това е деня, когато по стар стил, през 1893 год. в Солун е създадена Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Тази организация е известна още и с имената Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО) и Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Деня 23 октомври е държавен празник и неработен ден в Северна Македония от 2007 година.

По този повод в страната бяха проведени няколко тържества. Венци от свежи цветя на паметника на идеолога на ВМОРО – Гоце Делчев, който се намира в Градския парк в Скопие, положиха делегации на правителството на Северна Македония, на президента на Северна Македония, на парламента, на Армията, на Съюза на борците, на политическите партии, както и делегации от дипломатическия корпус в Северна Македония.

Премиерът Зоран Заев по повод празника заяви, че на 23 октомври се покланяме и почитаме смелите дейци на македонската революционна борба, а гражданите трябва да се гордеят, че Северна Македония се утвърждава в света като държава, където е изградена уникална македонска идентичност. Зоран Заев добави, че македонските граждани трябва да се учат от историята – да вървят силно и смело към бъдещето и в патриотичен дух да издигат държава призната от всички, каквито са били и стремежите на дейците на македонската революционна борба.

Обръщайки се към гражданите по повод Деня на македонската революционна борба, македонският президент Стево Пендаровски подчерта, че всяко поколение има свои собствени предизвикателства и цели, а предизвикателството на това поколение е да превърне Северна Македония в просперираща и уважавана държава, която ще бъде модерна и демократична. Според Пендаровски, за това е необходима толерантност в отношенията между хората, уважение към другите, отговорност към обществото, грижа за околната среда и подпомагане на ближните.

Лидерът на на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, Християн Мицкоски също поздрави гражданите по повод празника. Той отбеляза, че 23 октомври е основата, върху която са били създадени Крушевската република, Народноосвободителната борба и АСНОМ през 1944 г. но също така и 8 септември 1991 г. когато Северна Македония стана независима държава. Според него устойчивостта на този идеал за свобода и равенство цяли 126 години показва, че този народ и тази държава са спазвали и ще спазват европейските и цивилизационни ценности.

Министерствата на вътрешните работи на Северна Македония и България със съвместен проект за борба с корупцията

Министрите на вътрешните работи на Северна Македония и България, Оливър Спасовски и Младен Маринов, вчера бяха на посещение на граничния пункт между двете държави, Делчево – Станке Лисичково.

По време на посещението си, те участваха в партньорският проект на двете държави – „Остани чист, кажи НЕ на корупцията“.

Македонският министър на вътрешните работи заяви, че през изминалия период в рамките на сътрудничество между министерствата на двете страни, което основно обхваща споделяне и обмен на оперативна информация, било договорено и отдела за вътрешен контрол на македонското МВР да се включи в проекта, реализиран от отдела за вътрешен контрол на МВР на България със страните от региона, под мотото – „Остани чист, кажи НЕ на корупцията“.

Министър Оливер Спасовски отбеляза, че това е втората съвместна превантивна акция в рамките на проекта, като първата се е провела през месец септември на ГКПП Деве Баир-Гюешево. Той добави, че целта на акцията е насочена към повишаване на осведомеността на гражданите за подаване на сигнал за корупция чрез споделяне на материали с информативно съдържание, за това как гражданите могат да подават сигнали за корупция.

Министърът на вътрешните работи на България, Младен Маринов заяви, че ефектът от този проект ще проличи тогава, когато гражданите започнат да подават повече сигнали за случаи на корупция на телефонната линия.  Според Младен Маринов, целта на проектот е подобряване на контролата и комуникацията, за постигане на по-голямо доверие между гражданите и полицията. Той каза, че получаваните сигнали са били отработвани веднага, в резултат на което вече имало много случаи на разкрити и предотвратени корупционни практики.

В рамките на акцията, на полицейските служители им помагаха и студентите от Факултета за сигурност при Университета „Св. Климент Охридски“ от Битоля, които разделиха информациони материали на пътниците, за начините за подаване на сигнали за корупция, извършена от длъжностни лица в двете страни.

В Скопие се провежда конференция на Световната митническа организация

Вчера в Скопие започна провеждането на тридневната конференция „PICARD“ на Световната митническа организация. Конференцията е организирана от Митническата служба на Северна Македония, с подкрепата на Корейската митническа служба. На нея присъстват около 150 представители от 60 страни по света, представители на митнически администрации, на Световната банка, на Европейската комисия, както и представители на организации от частния сектор.

Конференцията PICARD представлява партньорство в митнически изследвания и развитие, която на едно място обединява митническите администрации и университети от цял свят. Тазгодишната конферецения, която се провежда в Скопие, е 14-ата поред и е на тема „Интелигентни граници за безпрепятствена търговия, пътуване и транспорт“.

На първия ден от работата на конференцията в Скопие, обръщение имаше и премиерът на Северна Македония Зоран Заев. Той подчерта, че Северна Македония напълно приема значението на ползите от сътрудничеството в международната търговия и икономическата интеграция на страните от региона на Балканите, от Европа, както и на световно ниво.

Македонският премиер заяви, че международната търговия е средство, а не цел. Според него, тя е средство за създаване и увеличаване на добавената стойност, подобряване на жизнения стандарт и създаване на нови и по-добри работни места.

Генералният секретар на Световната митническа организация, Кунио Микурия пред участниците на конференцията заяви, че е важно митническите администрации, креаторите на политики и изследователите, които присъстват на конференцията да обсъдят бъдещето на митниците и прилагането на новите технологии в тази област с с цел подобряване на бизнес условията и защита на обществото.

Директорът на митническата администрация на Северна Македония, Гьоко Танасоски заяви, че най-значимото постижение на македонската митница е дигитализацията, с която са се създали условия за изпълнение на митническите операции без използване на хартия. Така от 1 юли тази година от употреба са били отхвърлени митническите декларации, а от 1 януари 2020 г. експортните операции трябва напълно да се извършват без използването на хартиени документи.

Сенатът на САЩ ратифицира протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО

Днес се случи най-важното ратифициране на Протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО, тъй като преди няколко часа Сената на САЩ гласуваха за приемане на Северна Македония в Алианса. Протоколът за Северна Македония беше изпратен за ратифициране до Сената на САЩ от американския президент, Доналд Тръмп на 29 април тази година.

Резолюцията за ратифициране на Протокола беше приета с голямо мнозинство от американските сенатори, т.е. с 91 гласа „за“ и само 2 гласа „против“. Сенаторите на САЩ в резолюцията която гласуваха, посочват че Северна Македония направи трудни реформи и предприе стъпки за справяне с корупцията, но САЩ и другите държави-членки на НАТО не трябва да считат този важен процес за завършен и трябва да продължат да настояват за провеждане на допълнителни реформи.

Според сенаторите, Преспанското споразумение между Северна Македония и Гърция е направило възможно Северна Македония да бъде поканена да стане член на НАТО. В резолюцията те добавят, че Съединените щати и другите членове на НАТО трябва да настояват Северна Македония и Гърция да продължават да прилагат Преспанското споразумение, както и да насърчават по-нататъшно стратегическо партньорство между двете страни.

Посолството на САЩ в Скопие по повод ратифицирането на Протокола, отправи поздравления към Северна Македония за всички усилия и упорит труд, които страната е положила, за да се стигне до този момент. От Посолството на САЩ изразиха очакване в много близко бъдеще да посрещнат Северна Македония като 30-ти съюзник в НАТО.

Президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски веднага изрази багодарност до Сената на САЩ за ратифицирането на Протокола за членство в НАТО. Toй на профила си във Фейсбук написа, че стратегическото партньорство между САЩ и Северна Македония продължава в Алианса, с което ще се допринесе за засилване на глобалната стабилност и сигурност.

Така САЩ станаха 25 страна-членка на НАТО, която ратифицира Протокола. До пълноправно членство на Северна Македония в НАТО, това трябва да направят още четири държави – Франция, Холандия, Исландия и Испания.

Процеса вече е започнат в парламентите на Франция и Холандия, а изобщо не е започнал в Исландия и Испания. Да напомним, че протокола за членство на Северна Македония в НАТО беше подписан от страните-членки на Алианса на 6 февруари 2019 г. в Брюксел.

Северна Македония получи подкрепа за нейната евроатлантическа интеграция от Генералния секретар на НАТО, Йенс Столтенберг

Премиерът на Северна Македония Зоран Заев и Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг днес в телефонен разговор са обменили мнения за решението на ЕС да отложи започването на преговори за членство със Северна Македония.

Премиерът Заев е информирал генералния секретар Столтенберг за разочарованието на македонските гражданите след историческата грешка на Съвета на ЕС да не одобри очакваните преговори, въпреки факта, че Северна Македония е изпълнила всички условия. Зоран Заев благодарил за подкрепата на НАТО за евроатлантическата интеграция на Северна Македония, като подчертал, че страната остава ангажирана да завърши процеса на пълноправно членство в Алианса.

Генералния секретар на НАТО на неговия профил в Туитър написа че са провели добър телефонен разговор с македонския премиер Зоран Заев, като целта на Столтенберг била да потвърди ангажимента на НАТО към присъединяването на Северна Македония. Йенс Столтенберг добави, че процесът на ратификация на протокола за Северна Македония е на добър път и той с нетърпение очаква страната да се присъедини към Алианса много скоро.

Да напомним, че засега още пет страни-членки на НАТО не са ратифицирали протокола за членство на Северна Македония в Алианса, a те са Франция, Исландия, Холандия, Испания и САЩ. Сенатът на Франция миналия четвъртък гласуваше за ратификация на протокола, а сега остава това да направат и депутатите в Народното събрание на Франция, като техното гласуване се очаква да стане през ноември.

Ако парламентът на Испания се конституира веднага след изборите в страната, което са насрочени за 10 ноември, Северна Македония ще стане 30-ти член на НАТО до края на тази година. Ако това не се случи, се очаква държавата да се присъедини към Алиансата най-късно до февруари 2020 година.

След като всичките 29 държави-членки на НАТО ратифицират протокола за присъединяване, Събранието на Северна Македония също така трябва да гласува за членство на страната към най-мощния военнен съюз на света. Това беше и една от причините предсрочните парламентарни избори в Северна Македония да бъдат насрочени за 12 април, така че до средата на февруари да има функциониращ парламент, който да одобри присъединяването.

Смесеният хор на културно-художественото дружество „Стив Наумов“ от Битоля гостува на международен фестивал в Дупница

През уикенда в Дупница се проведе международният фестивал на мъжките хорове „Св. Иван Рилски“. Това беше десетото издание на фестивала на хоровото пеене, който е посветен на празника на града, 19 октомври – денят на Св.Иван Рилски – Чудотворец.

Тази година на фестивала в Дупница участваше и смесения хор при културно-художественото дружество „Стив Наумов“ от Битоля. Хорът от Битоля по време на фестивала проведе два концерта, един в съботата и един вчера.

Първият концерт се състоя в залата на общинския народен театър „Невена Коканова“ в Дупница, а диригента на битолския смесен хор, Любомир Трифуновски преди началото на фестивала заяви за медиите, че пред публиката в Дупница хорът ще се представи с македонска музика, както и музика от съвременни чужди автори.

На втория концерт, който се проведе вчера в Рилския манастир, по искане на домакините смесения хор от Битоля изнесе концерт на духовна музика.

През тази година хорът от Битоля ще отбележи 75 години от създаването си. В културно-художественото дружество „Стив Наумов“ в момента работят три ансамбли – смесен хор, женски младежки хор и мандолинен оркестър.

На международния фестивал на мъжките хорове в Дупница, освен смесения хор при КУД „Стив Наумов“ от Битоля участваха и мъжкия камерен хор „Панагюрци“, хорът на софийските момчета от София, смесения хор „Рилски звуци“ от Дупница, софиският академичен хор „Гусла“, както и мъжкият камерен хор „България“ от София.

Предсрочните парламентарни избори в Северна Македония ще се проведат на 12 април следващата година

Лидерите на парламентарно представените политическите партии в Северна Македония днес постигнаха съгласие за провеждане на предсрочни парламентарни избори в страната на 12 април 2020 г. Това решение бе взето по време на срещата на партийните лидери с президента на Северна Македония, Стево Пендаровски.

Срещата при президента Пендаровски дойде като резултат от решението на Съвета на ЕС да не определи дата за започване на преговори за членство със Северна Македония. След като вчера македонският премиер, Зоран Заев поиска възможно по-бързо провеждане на предсрочни парламентарни избори, на срещата беше обсъдена и датата за техното провеждане.

След първата част на срещата македонският президент информира, че всички партийни лидери са застанали зад стратегическата цел на Северна Македония, поставена още в началото на нейната независимост – членството в Европейския съюз. Стево Пендаровски отбеляза, че между политическите лидери в страната съществува ясен държавен консенсус, че независимо от заключенията на Европейския съвет, всички се стремят към това, Северна Македония да започне и да завърши преговорите с ЕС възможно най-скоро, за да стане пълноправен член.

Премиерът Зоран Заев след срещата заяви, че предложението на неговата партия – СДСМ било, изборите да се проведат на 22 или 29 декември, но опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ не се е съгласила с това. Поради това било постигнато компромисно решение изборите да се проведат на 12 април.

Според опозицията причината те да поискат отлагане на изборите за април е била, че до декември не остава достатачно време за формиране на служебно правителство 100 дни преди изборния ден.

Формирането на служебно правителство в Северна Македония преди изборите е в съответствие с т.н.Пържинско споразумение. С това споразумение се реши политическата криза в страната от 2015 година, която бе резултат на незаконното подслушване на телефонните разговори, а за което бе обвинена тогавашната власт, водена ВМРО-ДПМНЕ и Никола Груевски.

Имайки предвид сроковете за провеждане на изборите премиерът Зоран Заев трябва да подаде оставка до 3 януари 2020 г. и начело на правителството да дойде служебен премиер, който ще бъде предложен от управляващата партия – СДСМ. От редовите на опозицията ще бъдат назначени служебен министър на вътрешните работи, както и служебен министър на труда и социалната политика.

Водещи политици от Европа и САЩ изразиха съжаление и разочарование от отказа на Съвета на ЕС за започване на преговори със Северна Македония

След вчерашното разочарование, което преживя Северна Македония от решението на Съвета на ЕС да не започне преговори за членство със страната, подкрепа за Северна Македония и съжаление за решението на ЕС изразиха много политически лидери в Европа, както и Държавния департамент на САЩ.

Председателя на Европейския съвет, Доналд Туск заяви, че Северна Македония и Албания не са виновни за това решение на Съвета на ЕС, тъй като те са изпълнили условията и са готови за започване на преговори. Той подчерта, че въпреки факта, че голямо мнозинство страни-членки на Европейския съюз са искали започване на преговорите, за съжаление не е било възможно да се постигне консенсус.

Доналд Туск отправи молба до властите до Северна Македония да не се отказват от европейското бъдеще и каза, че няма нужда от чувство на неудовлетвореност, тъй като те са изпълнили техната задача, а ЕС не.

Еврокомисаря по съседската политика и преговорите за разширяване,  Йоханес Хан заяви, че неуспеха на лидерите на ЕС да изпълнят ангажимента си за започване на преговори със Северна Македония и Албания за него е голямо разочарование. Според Хан, отказът от признанието на доказания напредък на двете страни ще има негативни последици, включително риск от дестабилизация на страните от Западните Балкани, с пълно въздействие върху ЕС.

Германският канцлер Ангела Меркел изрази съжаление поради липсата на консенсус между страните-членки на ЕС за вземане на решението. Ангела Меркел заяви, че Северна Македония е изпълнила критериите за започване на преговори, като специално подчерта големия успех на Преспанското споразумение с Гърция. Тя каза, че по време на хърватското председателство с ЕС отново ще се обсъжда темата за започване на преговори със Северна Македония и Албания.

Силна подкрепа за Северна Македония дойде и от Държавния департамент на САЩ, който също изрази разочарование, че Европейският съвет не е признал силните усилия за реформи на Северна Македония и Албания, но изрази и надежда, че ЕС ще постигне консенсус за положително решение за двете страни преди срещата на върха ЕС-Западни Балкани следващия май.

В съобщението на Държавния департамент се посочва, че САЩ подкрепят ангажимента на Северна Македония и Албания за трансатлантическа интеграция и стремежите им за присъединяване към ЕС. Съединените щати ще останат стратегически партньор на двете страни, като те продължат работата си за укрепване на върховенството на закона, след това ще направят по-нататъшни усилия за борба с корупцията, за развитие на техните икономики и борба с организираната престъпност.