Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

Северна Македония е сред петте страни с най-голям напредък в класацията на Глобалния индекс на мира за 2019 година

Северна Македония постигна голям напредък в класацията на Глобалния индекс на мира и заема 65-ото място за 2019 година, което е най-високото й рангиране от началото на изработването на този индекс. Северна Македония е между петте страни които се постигнали най-голям напредък в класацията, заедно с Украйна, Судан, Египет и Руанда.

Глобалния индекс на мира (GPI) е доклад, който се изработва всяка година от Института за икономика и мир, а в тазгодинешното издание на доклада са класирани 163 независими държави и територии, в зависимост от тяхното ниво на спокойствие. Доклада на GPI използва 23 качествени и количествени показатели от високо уважавани източници и измерва състоянието на мира, с помощта на три тематични области: нивото на социална безопасност и сигурност, степента на продължаващ вътрешен и международен конфликт и степента на милитаризация на страната.

Северна Македония за трета поредна година постигна подобрения в общия резултат, като подобрението на резултата през 2019 г. беше за 0.127 точки. Това доведе до изкачване на Северна Македония за 23 места в класацията в сравнение с 2018 година и както вече казахме, страната сега заема 65-ото място заедно с Гърция. Основната положителна промяна е резултат от подобрението на отношенията на Северна Македоня със съседите, който индикатор се е подобрил с 33.3%.

В доклада се посочва, че настоящото правителство, водено от Социалдемократическия съюз на Македония е подобрило отношенията с ЕС и по-специално, с България и Гърция. Специално се изтъква факта, че през януари 2019 г. македонският и гръцкият парламент ратифицираха Преспанското споразумение, с което Северна Македония получи ново име, като в замяна на това, Гърция прекрати ветото си върху присъединяването на страната към НАТО.

Според доклада, индикатора за безопасността и сигурността в Северна Македония се е подобрил с 4,3% през 2019 година, а при индикатора за областта на насилствените престъпления има подобряване от 2.5 на 2.0. Показатела на политическа нестабилност има подобряване от 8%, което е резултат на успешно проведените избори през 2016 и 2017 година.

Въпреки общите подобрения, през изминалата година показателите за военните разходи, както и този за бежанците и вътрешно разселени лица са се влошили с по 1%.

Доклада посочва, че за Северна Македония остават рискове, преди всичко от възможното етническо напрежение и политическите спорове, включително промяната на името на страната, която се издигна като спорен въпрос по време на президентските избори през 2019 г.

Според Глобалния индекс на мира за 2019 година, най-мирна страна в света е Исландия, която заема тази позиция от 2008 г. насам. Тя е последвана от Нова Зеландия, Австрия, Португалия и Дания. Държава с най-лошо класиране на Глобалния индекс на мира година е Афганистан, заменяйки Сирия, която сега е на второто място отзад. След това идват Южен Судан, Йемен и Ирак.

Продължава намаляването на безработицата и увеличаването на БВП в Северна Македония

Равнището на безработицата в Северна Македония продължава да намалява. Според данните на Държавния статистически институт на страната, през третото тримесечие на 2019 г. нивото на безработицата е било 17,1%, което представлява най-ниско ниво на този иконимически показател в историята на Северна Македония.

През този период на 2019 г., активното население в Северна Македония е било 964.248 души, от които 799.546 са били заети, а 164.702 са били безработни. В сравнение с второто тримесечие на 2019 г., през третото тримесечие броят на заети хора се е увеличил с 5.263 лица, а нивото на безработица през същия период е намаляло с 0,4%.

В сравнение пък с 2018 год., през третото тримесечие на 2019 год. нивото на безработица в Северна Македония е намаляло с 3,6%, което означава, че за девет месеца в страната са били открити повече от 40.000 нови рабтни места.

Също като през изминалите две тримесечия на 2019 година, така и през третото тримесечие, заедно с намаляването на безработицата продължава и растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на Северна Македония.

Според данните от Държавния статистически институт, растежа на БВП през третото тримесечие на тази година е бил 3,6%. Това представлява и средно ниво за 2019 год., като се има предвид че растежа на БВП през първото тримесечие беше 4,1%, а през второто тримесечие БВП на Северна Македония нарасна с 3,1%. Ръстът на БВП през третото тримесечие се дължи най-вече на ръста на брутните инвестиции, които през този период са се увеличили с 14,9%.

От друга страна, износът на стоки и услуги през третото тримесечие на 2019 г. в Северна Македония номинално се е увеличил с 8,4%, а вносът на стоки и услуги през същия период се е увеличил в номинална стойност от 10,9%.

Учениците от Северна Македония имат напредък в образованието си според Програмата за международно оценяване на учениците

Тази седмица бяха публикувани резултатите от най-новото изследване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA). Тази програма представлява периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици, за степента в която те са придобили ключовите знания и умения, необходими за пълноценното им участие в обществото.

Програмата PISA е разработена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие  (ОИСР) през 1990-те години, като решение на необходимостта от разработване на индикатори за сравняване на качеството на образованието в отделните държави. Изследванията на PISA се провеждат през периоди от три години: през 2000, 2003, 2006, 2009, 2012 , 2015 и 2018 г.

За най-новото изследване проведено през 2018 год., оценката се фокусира върху уменията в четенето, математиката, природните науки и иновативна област (през 2018 г. иновативната област е била глобална компетентност), както и върху благосъстоянието на учениците.

В доклада на PISA за Северна Македония се посочва, че македонските ученици значително са се подобрили по трите предмета в сравнение с 2015 година. Въпреки че резултати на учениците от Северна Македония все още са под средното ниво на ОИСР по четене, математика и природни науки, процентът на ниско ниво на изпълнение във всеки предмет през 2018 год. е намалял с най-малко девет процентни пункта в сравнение с 2015 год.

В класацията на PISA по отношение на уменията на четене, учениците от Северна Македония са получили 393 точки, което представлява увеличение от 41 точка в сравнение с резултата на страната през 2015 год. Средното ниво на учениците от страните на ОИСР по четене е 487 точки.

В областа на математиката Северна Македония има резултат от 394 точки, докато средните точки за ОИСР са 489. Тук Северна Македония е осъществила напредък от 23 точки в сравнение с 2015 г.

Най-добър резултат македонските ученици са постигнали в природните науки. Северна Македония в тази област е получила 413 точки, което е увеличение от 29 точка в сравнение с 2015 год. Средното ниво на точки на ОИСР в природните науки е 489.

 

Най-висок резултат на оценяването на PISA за 2018 год. във всички области са постигнали учениците от Китай. След това идват учениците от Сингапур, Макао, Хонг Конг, Естония, Канада и т.н. От друга страна, най-нисък резултат в оценяването имат учениците от Филипини, Доминиканска Република, Косово, Ливан и т.н.

В Северна Македония бяха официално открити няколко обекти, построени или реновирани с финансова подкрепа от България

Днес в различни общини в Северна Македония на тържествен начин бяха официално открити няколко обекти, които бяха построени или реновирани с финансова помощ от България. На тържествата по този повод присъстваше и министърът на здравеопазването на България, Кирил Ананиев, който от вчера е на двудневно работно посещение в Северна Македония.

Така днес в Охрид официално беше открит Център за ранни интервенции и терапии за деца с нарушения от аутистичния спектър. На събитието заедно с българския министър на здравеопазването, Кирил Ананиев присъстваха и министърът на здравеопазването на Северна Македония, Венко Филипче, както и съпругата на президента на Северна Македония, Елизабета Георгиевска.

Българския министър на здравеопазването, Кирил Ананиев за медиите заяви, че това е вторият такъв център изграден в Северна Македония с финансова подкрепа от България, като първият център е бил открит в Скопие преди три години и досега е постигнал високи резултати при лечението на децата, които го посещават. Той каза, че за изграждането на аутистичния център в Охрид, България е предоставила на Северна Македония 100.000 евро

Министър Ананиев посочи, че само за 2019 г. българското правителство е отпуснало над 1 милион лева за реализацията на 11 проекта в Северна Македония, като добави че и в бъдеще България ще продължи да отделя средства от бюджета си за проекти, свързани със здравето на децата и възрастните от аутистичния спектър, както и за подкрепа в социалната, културната и други сфери в Северна Македония.

Македонският министър на здравеопазването, Венко Филипче заяви, че Центъра за аутизъм ще бъде от регионален характер, който ще обхване деца от района на Охрид, Кичево, Струга, Дебър и Ресен. Той добави, че Центърът е проектиран да обхване около 120 деца на възраст между 2 и 8 години, което значително би улеснило достъпа до тези услуги за децата, които се нуждаят от това.

 

На откриването на Центъра за аутизъм в Охрид присъстваха и посланикът на България в Северна Македония, Ангел Ангелов и генералният консул на България в Битоля, Димитър Иванов. Те двамата заедно с здравният министър на България, Кирил Ананиев и съпругата на македонския президент, Елизабета Георгиевска след това бяха на посещение на селата Бач, Радобор и Чарлия – в битолска област, където имаха възможност да се запознаят с реализацията на три проекта за реконструкция на училищни сгради финансирани от България.

В основното училището „Гоце Делчев“ в село Чарлия, на официалното представяне на реализираните проекти, учениците от училището изпълния подходяща културно-художествена програма за гостите.

 

След това българската делегация посети село Бач, където България чрез Генералното консулство в Битоля, даде финансова помощ от 45.000 евро, с цел да се ремонтира част от училището и спортната зала в селото. Българският посланик в Северна Македония, Ангел Ангелов заяви за медиите, че тази помощ е част от програмата на българската държава за подпомагане на образователната инфраструктура в Северна Македония, с цел децата да учат в нормална и модерна среда.

Министърът на здравеопазването на Кирил Ананиев на кмета на община Новаци, където принадлежи село Бач, Любе Кузманоски, му връчи подарък-компютър за нуждите на учениците от основното училище в селото, а в знак на сътрудничество и приятелство, българския посланик, генералният консул, кмета на община Новаци и съпругата на президента на Северна Македония засадиха дръвчета в училищния двор.

Премиерът на Северна Македония говореше на срещата на върха на НАТО в Лондон

Премиерът на Северна Македония, Зоран Заев днес участваше на официалната среща на лидерите на държавите-членки на НАТО в Лондон. На срещата в Лондон присъстваха президентите или премиерите на всички 29 страни-членки на Алианса, а с нея председателстваха Генералният секретар на НАТО, Йенс Столтенберг и премиерът на страната домакин – Великобритания, Борис Джонсън.

Македонският премиер в обръщението си пред лидерите на НАТО заяви, че стратегическата цел на много поколения граждани от Северна Македония за членство в НАТО сега се превръща в реалност и изрази благодарност към представителите на държавите-членки за бързата динамика на ратифициране на Протокола за членство на Северна Македония в Алианса.

Премиерът Заев подчерта, че членството в НАТО за Северна Македония означава сигурност, по-добра перспектива за македонската икономика, укрепване на върховенството на закона, на демократичните ценности и свободата. Той изтъкна, че бюджета за отбрана на Северна Македония се увеличава за 0,2% от БВП на годишно ниво, с цел до 2024 год. да достигне 2% от БВП на страната, което е в съответствие с изискванията на САЩ.

В рамките на двудневното посещението в Лондон, македонския премиер проведе и двустранни срещи с канадския премиер – Джъстин Трюдо, с премиера на Испания – Педро Санчес, с германския канцлер – Ангела Меркел, както и с премиера на Великобритания, Борис Джонсън.

Зоран Заев в изявление за медиите каза, че по време на срещата с испанския премиер, от него е получил уверение, че Испания възможно най-бързо ще ратифицира Протокола за членство на Северна Македония в НАТО.

След приключване на срещата на НАТО в Лондон, генeралния секретар на Алианса, Йенс Столтенберг проведе пресконференция. Той заяви, че тази среща отново е показала, че НАТО остава единственото място, където Европа и Северна Америка всеки ден обсъждат, решават и действат по стратегически въпроси, които засягат техната обща сигурност.

По отношение на Северна Македония, генeралния секретар Столтенберг каза, че македонската делегация и премиерът Зоран Заев са били топло посрещнати на днешната среща на върха и той с нетърпение очаква Северна Македония да стане 30-та страна-членка. Йенс Столтенберг добави, че НАТО силно вярва, че членството на Северна Македония ще бъде добро, както за самата Северна Македония, така и за целия регион.

В Северна Македония започна съдебния процес за делото „Рекет“

Вчера в Северна Македония започна съдебния процес по делото наречено „Рекет“. В това дело става дума за изнудване на пари от бизнисмена Йордан Камчев, с цел да се улесни позицията на Йордан Камчев по делото „Империя“, за което той е обвиняем от Специалната прокуратура на Северна Македония.

Обвиняеми лица по делото „Рекет“ са общо трима души. Това са Боян Йовановски-Боки 13 и Зоран Милевски-Кичеец, които бяха арестувани през юли, както и бившата шефка на Специалната прокуратура на Северна Македония, Катица Янева, която беше арестувана през месец август.

Боян Йовановски е обвиняем за престъпленията „получаване на награда за незаконно влияние“ и „пране на пари и други облаги от престъпление“, а Зоран Милевски-Кичеец за престъплението „получаване на награда за незаконно влияние“. Катица Янева е обвиняема за престъпленията „получаване на награда за незаконно влияние“ и за „злоупотреба със служебно положение и власт“.

Според Прокуратурата, в периода от месец ноември 2018 г. до месец април 2019 г., Боян Йовановски използвайки своето влияние върху Катица Янева е повлиял да се извърши действие, с което в следствената процедура ще се улесни позицията на Йордан Камчев в делото „Империя“. Зоран Милевски е допринесъл с това, че организирал непрекъснати срещи за създаване на взаимен контакт между Боян Йовановски и Йордан Камчев. На срещите двамата заподозрени са уверявали Камчев и неговата съпруга, за възможностите на въздействие на Боян Йовановски върху прокурорката Катица Янева, като за това посредничество на два пъти са получили общо 1,5 милиона евро от Йордан Камчев.

Прокуратурата обвинява Катица Янева, че тя е приела влиянието на Боян Йовановски и при непроменени обстоятелства, поради които е било наложено задържането в ареста на Йордан Камчев по делото „Империя“, Яанева  е отправила искане до съда това да бъде отменено и да се определи по-лека мярка, след което на 27 декември 2018 г. Апелативният съд Скопие е взел решение за определяне на мярка домашен арест за Камчев. Прокурорката Катица Янева също така е поискала от съда да върне паспортите на Йордан Камчев, което и било направено през месец април от страна на съда в Скопие.

На вчерашното първо съдебно заседание по делото „Рекет“ обвиняемия Зоран Милевски се призна за виновен и днес беше осъден на казна затвор от три години. Останалите двама обвиняеми – Боян Йовановски и Катица Янева пред съда заявиха че не са виновни и съдебния процес срещу тях продължава.

Аферата „Рекет“ се превърна в голям политически скандал в Северна Македония през лятото. Опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ обвиняваше, че в аферата са замесени и хора от властта в Северна Македония. Премиерът Зоран Заев веднага опроверга тези твърдения на ВМРО-ДПМНЕ като лъжи и каза, че именно той е бил човекът, който е поддал информация за това дело до Прокуратурата, след като директно на него се е оплаквал Йордан Камчев.

Да напомним, че Йордан Камчев е най-богатият македонец според списанието „Forbes“, а през миналата годиниа беше предложен и за почетен консул на България в Северна Македония. Това предложение на българската държава, не беше прието от правителството на Северна Македония.

Делегация от Северна Македония присъства на срещата на върха на НАТО в Лондон

Северна Македония днес изписва още една историческа дата в нейното съществуване като независима държава. За първи път в нейната история, Северна Македония има свои представители на на среща на върха на НАТО, която се провежда днес и утре в Лондон. Днес знамето на Северна Македония беше поставено на първо място на пилоните със флаговете на държавите-членки на Алианса, веднага до официалния флаг на НАТО.

Срещата в Лондон се провежда по повод 70-годишнината от създаването на НАТО, а Северна Македония участва като поканена държава. Това е защото остана още Испания, която трябва да ратифицира Протокола за членство на Северна Македония в Алианса, с цел страната на стане пълноправен член. Както е известно, ратификацията в Испания не е направена от технически причини, тъй като испанския парламент все още не работи заради предсрочните парламентарни избори, които са проведоа в Испания преди три седмици.

Делегацията от Северна Македония в Лондон е водена от премиерът Зоран Заев, а в нея са още вицепремиера по европейските въпроси Буяр Османи, както и министрите на отбраната и външните работи на Северна Македония, Радмила Шекеринска и Никола Димитров.

Македонският премиер днес в рамките на срещата на върха в Лондон, участваше в конференция на тема „НАТО са ангажира: Иновациите на Алианса“. Зоран Заев заяви пред присъстващите на конференцията, че се осъществява стратегическата цел на Северна Македония, която тя прие още от началото на нейната независимост – членството в НАТО.

Той изтъкна, че Северна Македония е силно ангажирана в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, работи за продължаване на демократичните реформи, а подчерта и решаването на двустранните спорове с България и Гърция, независимо от пречките, които са съществували.

Тази вечер всички лидери на страните-членки на НАТО ще бъдат гости на Нейно Величество Кралица Елизабет II, която организира прием в Бъкингамския дворец.

Утре президентите и премиерите на страните-членки на Алианса, ще се срещнат, за да разгледат текущите проблеми на сигурността и да вземат решения, с които да гарантират, че НАТО остава готов за бъдещето. Очаква се те да постигнат съгласие по редица мерки, включително по-нататъшно подобряване на готовността на съюзническите сили, признаване на космоса като оперативна област и актуализиране на плана за действие на НАТО срещу тероризма. На срещата ще присъства и македонския премиер.

В Северна Македония бе отбелязан международният ден на хората с увреждания

Днес в Северна Македония с няколко събития бе отбелязан международния ден на хората с увреждания – 3 декември.

Този ден беше обявен за международен ден на хората с увреждания от страна на ООН през 1992 година. Страните членки на ООН и на международните организации, са призовани да честват Деня на хората с увреждания и да провеждат постоянни мероприятия за интегрирането на тези хора в обществото.

По повод Международния ден на хората с увреждания, президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски днес беше на посещение в училището за рехабилитация на деца и младежи със зрителни увреждания „Димитър Влахов“ в Скопие. Македонският президент в речта си пред учениците каза, че всеки опит за дискриминацията на хората с увреждания е нарушаване на достойнството на човешката личност. Този международен ден е напомняне за нашия човешки дълг да се грижим за вашите права и свободи и вашата свобода да вземате решения за живота си, допълни Стево Пендаровски.

Днес в Скопие по повод Международния ден на хората с увреждания се проведе и заключителната конференция на проекта на ЕС – “ Уврежданията са въпрос на възприятие“. Основната цел на този проект беше да се увеличи отразяването в медиите на проблемите на хората с увреждания и да се подобри техното обществено възприемане, като необходимо условие за активното им участие в обществения живот и за равно третиране при упражняването на техните права и свободи.

На конференцията присъстваха премиерът на Северна Македония и министри от правителството, след това представители на Националния съвет на организациите за хора с увреждания в Северна Македония, представители на Македонския медиен институт и представители на Института за медийно разнообразие от Лондон.

Министърката на труда и социалната политика на Северна Македония, Мила Царовска на конференцията говореше за мерките, предприети от правителството за подобряване на условията на живот на хората с увреждания. Тя подчерта, че било въведено право на обезщетение за лица с интелектуални затруднения, а компенсацията за непълно работно време е била увеличена на ниво от 50% от средната заплата в страната.

От друга страна, представителите на организациите на хората с увреждания изразиха проблемите, с които те се сблъскват ежедневно. Те напомниха за недостатъчните условия за достъп на инвалидни колички до тротоари и други публични места, за недостатъчния брой на места за паркиране за автомобилите на хората с увреждания, за недостатъчения брой на адаптирани тоалетни за нуждите на тези лица и др. Представителите на организациите на хората с увреждания подчертаха, че всички тези проблеми пречат на хората с увреждания самостоятелно да се движат и да извършват ежедневните си нужди.

За тази вечер и за утре също са планирани множество събития в повече градове в Северна Македония, с които ще се отбележи международния ден на хората с увреждания.

Участници от Северна Македония спечелиха две първи награди на международния фестивал на изкуствата „Утринна звезда“ в Банско

От 27.11. до 01.12. в Банско се проведе 28-ото издание на Международния фестивал на изкуствата „Утринна звезда“. В продължение на пет дни,1.500 деца от България, Северна Македония, Украйна, Гърция и Испания показаха таланта си и уменията си в различни области – музика, театър, изобразително изкуство, танцово изкуство, акробатика и фотография.

Международния фестивал на изкуствата „Утринна звезда“, се провежда в най-красивите български курорти – през лятото в морските курорти Албена, Черноморец и Созопол, а през зимата в град Банско. Фестивала в Банско се организира от сдружение Арт Академия „Утринна звезда“ със съдействие на община Банско и предоставя възможност на талантливите деца и възрастни да изявят пълноценно своите заложби, като развива различните видове изкуства и насърчава деца и младежи към занимания, свързани с изкуствата.

На фестивала „Утринна звезда“ в Банско за осми пореден път участваха и ученици от основното общинско училище „Йоаким Кърчовски“ от Крива Паланка, Северна Македония. На тазгодишното издание на фестивала взеха участие общо четиридесет ученици от трети до девети клас от ОУ „Йоаким Кърчовски“.

Наставничката по музикално образование в училището от Крива Паланка, Лариса Жулина-Митовски за македонските медии заяви, че учениците от ОУ „Йоаким Кърчовски“ на фестивала в Банско са се представили с комбинация от три музикални изпълнения – хорово пеене, инструментална музика и малка танцова хореография. Изпълнението на инструменталния оркестър на училището от Крива Паланка било наградено с първа награда от страна на организаторите на фестивала в „Утринна звезда“.

На фестивала в Банско голям успех имаха и други претставители от Северна Македония – любителската драматична група „Дон Кихот“ от Гевгелия. Те в много силната конкуренция на престижния фестивал, спечелиха първото място в категорията театър, с пиесата „Как да се ограби банка“, режисирана от Катица Джишева-Дупарова, а в продукция на Домът на културата от Гевгелия.

Фестивала „Утринна звезда“ в Банско завърши вчера с награждаване на най-добре представилите се участници и с гала-концерт на лауреатите.

Македонският президент Стево Пендаровски изтъкна заслугата на България за европейското бъдеще на Северна Македония

Президентът на Северна Македония вчера даде интервю за българската информационна агенция „БГНЕС“, в което говореше за повече теми, като основаната беше за отношенията между България и Северна Македония. В интервюто за агенцията БГНЕС, Стево Пендаровски говореше и за регионалните инициативи, както и за европейската перспектива на Северна Македония.

Македонският президент подчерта, че Бойко Борисов и българското правителство много са помогнали Северна Македония да излезе по-бързо от международната изолация, в която изолация е била доведена по време на режима на бившия премиер, Никола Груевски.

Президентът Стево Пендаровски изтъкна, че подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония на 1 август 2017 година представлява голям успях, като се имат предвид всички обстоятелства между двете страни по това време.

Президентът Пендаровски припомни, че Северна Македония само два месеца преди това, на 1 юни 2017 год. успя да сформира ново правителство, като подчерта, че дотогавашния авторитарен режим на правителството на ВМРО-ДПМНЕ начело с Никола Груевски, не беше само антизападен, но беше и антиалбански и антибългарски режим. Стево Пендаровски каза, че по време на управлението на Никола Груевски отношението към всичко, което идваше от България беше като в най-лошите дни на комунизма, когато в Северна Македония се разказваха вицове за българите и когато тукашните хора се подиграваха с българския народ, чрез пропагандата на югославския комунистически режим.

За президент Пендаровски исторически парадокс представлява факта, че партията ВМРО-ДПМНЕ и Никола Груевски – които твърдят, че се наследници на историческото ВМРО, имаха такава антибългарска риторика и поведение, че на практика България не съществуваше като държава за Северна Македония, по времето на Никола Груевски.

Македонският президент в интервюто говореше и за бремето от комунистическото наследство върху действията на политиците в двете държави, при което изтъкна, че стереотипите все още са по-силни от политическата реалност. Според него, Северна Македония и България за първи път със Зоран Заев и Бойко Борисов получиха нестандартни политици, без исторически емоции.

Стево Пендаровски изтъкна факта, че учебниците по история в Северна Македония не само по отношение с България, но и по отношение на Запада, все още са под влияние на комунистическата историография, като добави, че за съжаление и в България тези комунистически матрици все още са много силни.

Президентът на Северна Македония след това в интервюто за агенция БГНЕС изтъкна добро познатия факт, че в днешна Северна Македония не може да се купи нито един български вестник, а същевременно няма нито един български канал в офертите на кабелните оператори.

Стево Пендаровски каза, че съжалява, че и днес македонската младеж знае всички сръбски футболисти, знае всички сръбски чалга звезди, а не знае нито един спортист или актьор от България. Също така, той каза че младите хора в Северна Македония не знаят нито един актьор или спортист и от другите съседни държави – Гърция, Косово и Албания, което според него е грешка на политиците, тъй като те досега не са създали необходимата политическа среда, за да се променат тези неща.

Той подчерта, че в тези почти 30 години след като стана независима държава, Северна Македония не само че няма построено магистрала и железопътна линия към България, но няма магистрала нито до Тирана или до Прищина. Пендаровски изтъкна, че Северна Македония не е създадала и човешката инфраструктура, нито новата историческа инфраструктура и добави, че ако сега съществуваше модерна магистрала до София, започналия процес на разчистване на историческите мъгли досега щял да отиде много по-дълбоко.

Българският премиер Бойко Борисов днес веднага реагираше на интервюто на македонския президент и изпрати благодарност към него за това, че публично призна, че България даде най-голяма подкрепа за Северна Македония да излезе от международната изолация, в която се намираше до преди две години.