Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

Спортисти и спортни отбори от България участваха на международни турнири в Северна Македония в различни спортове

През тази седмица в Северна Македония се проведоха няколко международни спортни събития в поединична и отборна конкуренция в различни спортове, на които взедоха участие и спортисти и спортни отбори от България.

От 10 до 13 декември в Скопие се проведе международен хандбален турнир в конкуренция на юноши до 16 години. На турнира участваха националните отбори на България, Босна и Херцеговина, Сърбия и на домакина Северна Македония, която на турнира участваше с два отбора, А и Б.

В двубоите между македонските и българските хандбални младежи, по-добри бяха хандбалистите от Северна Македония. Така отбора на Северна Македония(А) победи отбора на България с 31-22, докато хандбалистите на отбора на Северна Македония(Б) бяха по-добри от техните връстници от България с резултат 32-25. Победител на турнира беше селекцията на Сърбия.

Вчера в Скопие за трета поредна година се проведе международния турнир по карате „Трофей на Македония“. На турнира взеха участие над 100 каратисти от Северна Македония, България, Турция, Косово и Албания, между които бяха и много известни каратисти, носители на медали на европейски и световни първенства. Златни медали за Северна Македония на турнира спечелиха Ангела Мойсовска в категория до 68 кг и Пулексения Йованоска в категорията кати.

В Струмица по повод празника на града – „Свети 15 Тивериополски свештеномаченици“, се проведоха няколко спортни събития. Едно от тези събития беше и турнира по волейбол в конкуренция ветерани, който се проведе за десети път в организация на волейболния клуб Струмица.

На турнира участваха четири отбора – отбора на Пирин от Разлог, България, отбора на Рибница от Кралево, Сърбия, както и два волейболни отбори от Северна Македония – отборите на Струмица и Тетово. Победители на турнира бяха волейболистите от отбора на Пирин, които в финалният мач бяха по-добри от техните връстници от отбора домакин – Струмица.

Северна Македония няма да изпрати протестна нота до България във връзка с декларацията на БАН за македонския език

Продължават реакциите на македонските политици във връзка с несъгласията между Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) и Българскта академия на науките (БАН), т.е. с декларациите, които те приеха по отношение на македонския език.

Да припомним, че според МАНИ македонският език има вековна приемственост, той е съставен елемент на македонската етнокултурна и национална идентичност, а известните възрожденци като Марко Цепенков, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Димитър и Константин Миладинови, Райко Жинзифов и др. не са писали техните произведения на български език, туку на македонски народни говори

На това последва реакция на БАН в която се изтъква, че научните истини и факти относно произхода, историята  и характера на официалния език в Северна Македония изречени от МАНИ са представени некоректно и с подмяна на научната терминология, като според БАН официалният език в Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език.

По този повод, преди два дни македонският премиер Зоран Заев между другото каза, че се обсъжда идеята Министерството на външните работи на Северена Македония да изпрати протестна нота до българското министерство на външните работи. Но в новото изявление за македонските медии, което премиера Зоран Заев направи вчера, той каза че все пак македонското държавно ръководство е взело решение Северна Македония да не изпраща протестна нота до България.

Според Зоран Заев, не е задължително реакциите винаги да се изразяват под формата на протестна нота. Премиерът Заев заяви, че вече е направил телефонен разговор с българския премиер Бойко Борисов и двамата са се договорили да проведат среща или до края на тази година или в началото на следващата година.

Македонския премиер подчерта, че България е голям приятел на Северна Македония и македонския народ, като изрази надежда, че тези чувствителни въпроси, какъвто е въпроса за езика ще бъдат решени чрез диалог. Той добави, че Северна Македония иска да бъде член на ЕС, че България вече е европейска държава и че с такива неща не трябва да се нарушава приятелството, което е изградено през последните две години и половина.

Президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски заяви, че македонският език е определен като един от езиците на южнославянската група и е международно признат от 1979 г. Според Пендаровски, би било загуба на време да се убеждаваме дали македонския език съществува или не съществува, тъй като това е факт, също както и македонската нация е факт и за това никой в Северна Македония няма намерение да води преговори.

В Скопие се проведе предновогодишен концерт на военните оркестри на армиите на Северна Македония, Албания и Хърватия

Вчера в Дома на армията в Скопие се проведе предновогодишен концерт на военния оркестър на Армията на Северна Македония, заедно с членове на военните оркестри на Армията на Албания  и на Армията на Хърватия. Едночасовния концерт на военните оркестри се проведе в чест на военнослужещите в региона и на взаимното регионално сътрудничество, под мотото „Звуците на сътрудничеството, звуците на Алианса“.

На тристранния новогодишен концерт присъстваха представители на държавното и военното ръководство на Северна Македония, както и представители на военния и дипломатически корпус в страната.Пред присъстващите гости на концерта реч проведе премиера на Северна Македония, Зоран Заев.

Той заяви, че Северна Македония, Албания и Хърватия още преди 16 години с подписването на Адриатическата харта, си подадоха ръка и решиха, че заедно ще ходят по пътя към членство в НАТО. Зоран Заев каза, че пътят към Алианса за Северна Македония беше малко по-дълъг, но сътрудничеството и подкрепата, която Албания и Хърватия й даваха никога не са спрели.

Македонският премиер припомни, че Албания и Хърватия бяха сред първите държави, които ратифицираха Протокола за членство на Северна Македония към НАТО. Именно Протокола беше подписан на 6 февруари в Брюксел, а Албания го ратифицира на 14 февруари, а скоро след това и Хърватия, на 1 март. Премиера Заев изтъкна, че тази година е от историческо значение за Северна Македония, а датите 6 февруари и 4 декември – когато делегация от Северна Македония за първи път участваше на Среща на върха на НАТО, ще останат записани завинаги в историята на страната.

Предновогодишния концерт на армиите на държавите от региона за втора поредна година се проведе в Скопие, като миналата година оркестъра на Македонската армия имаше съвместно изпълнение с военните оркестри на България и Черна гора. Тези тристранни концерти на военните оркестри са проект в рамките на регионалното междуармейско сътрудничество и са насочени към задълбочаване на сътрудничеството и доближаване на Армията до гражданите.

Несъгласие между Академиите на науките на България и Северна Македония относно македонския език

Отново възникват проблеми в отношенията между Северна Македония и България, като този път те са свързани с мненията на Българскта академия на науките (БАН) и Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) по отношение на езика, който е в официална употреба в Северна Македония.

Именно на 3 декември, МАНИ прие т.н. Харта за македонския език, в която се посочва, че македонският език има вековна приемственост и е съставен елемент на македонската етнокултурна и национална идентичност. Според академиците на МАНИ, известните възрожденци като Марко Цепенков, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Димитър и Константин Миладинови, Райко Жинзифов и др. са писали техните произведения на македонски народни говори, а не на български език.

За тази Харта за македонския език, която беше приета от МАНИ, през изминалите дни нямаше по-голями реакции в общественоста в страната. Но вчера в Северна Македония беше публикуван отговора на тази Харта за македонския език, от страна на Българската академия на науките и веднага стана тема на деня в Северна Македония.

В реакцията на БАН, по отношение на Хартата за македонския език на МАНИ се посочва, че научните истини и факти относно произхода, историята  и характера на официалния език в Северна Македония, в цитираната Харта са представени некоректно и с подмяна на научната терминология. От Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН съобщиха, че те считат изразената в обсъждания документ позиция на МАНИ за невярна и неприемлива, вредяща на отношенията между двете съседни страни. Академиците на БАН изтъкват, че тяхната позиция остава единодушна и непроменена – официалният език в Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език.

На съобщението на БАН днес реагираха и политиците в Северна Македония. Македонският премиер Зоран Заев заяви, че в Договора за добросъседство и сътрудничество между Северна Македония и България внимателно е написано „двата народа“ заради идентитетските въпроси, а Договорът е подписан според формулировката „на македонски и български език, в съответствие с Конституциите на страните“.

Според Зоран Заев, тази формулировка в Договора показва, че България все още не е на ясно с признаването на македонския език. Той каза, че този въпрос трябва да бъде решен чрез прилагането на Договора между двете страни и призова политиците в България, че ако всички те се стремят към европейските ценности и права, въпросът за езика да бъде решен възможно най-скоро.

Министърът на външните работи на Северна Македония, Никола Димитров заяви за медиите, че стандартният македонски език официално е кодифициран през май 1945 г. въз основа на централните наречия в тогавашна Македония, че той беше един от трите официални езика в бивша СФР Югославия и присъства като език в ООН още от 70-те години на миналия век.

Никола Димитров отбеляза, че историческия процес който започнаха Северна Македония и България, за да доведе до истинско сближаване и приятелство, за да руши страховете и предразсъдъците, предполага взаимно приемане на периода на общата история, която свързва българския и македонския народ, но и на настоящето – че македонците са тук и че те говорят на македонски език.

В Скопие се проведе кръгла маса на тема подобряване на енергийната свързаност между Северна Македония и България

Днес в Скопие се проведе кръгла маса, организирана от Македоно-българската търговска камара и Българо-македонска търговско-индустриална палата. Темата на кръглата маса беше формиране на регионален енергиен пазар чрез подобряване на енергийната свързаност между Северна Македония и България.

Основната тема на дискусията беше изграждането на газопровода Петрич-Струмица. Този газопровод ще представлява втори източник за доставка на природен газ в Северна Македония, което е в съответствие с директивите на ЕС относно диверсификацията на снабдяването на страните с природен газ.

На кръглата маса присъстваше и премиера на Северна Македония, Зоран Заев. В обръщението си към присъстващите македонският премиер каза, че изграждането на газопровода Петрич-Струмица е една голяма визия за енергийно свързване между Северна Македония и България, но и за газификация на целия югоизточен регион на Северна Македония.

Премиерът Заев заяви, че в Северна Македония се развива национална газопроводна мрежа, която в момента функционира от Скопие до Щип и Клечовце, като същевременно продължава строителството на газопровода до Неготино, Кавадарци, Прилеп и Битоля. Газопроводна мрежа се строи и в западната част на Северна Македония – от Скопие до Тетово и Гостивар, а от следващата година започва изграждането на газопровода към Кичево.

Зоран Заев подчерта, че целта е в югоизточната част на Северна Македония, т.е в Струмица и струмишкия регион да се изгради един интерконектор, чрез който ще се направи връзка на македонския национален газопровод с газопроводната мрежа, която отива от София до Гърция и минава покрай Благоевград, Сандански и Петрич.

Премиерът Заев отбеляза, че преди повече от две години България направи първата стъпка и протегна ръка към Северна Македония в момент, когато нея й беше най-трудно. Според него най-малкото, което трябва да направи Северна Македония, за да благодари на този ход на България, е да засили сътрудничеството с България във всеки аспект, подчертавайки икономическия аспект като най-желания, защото той е осезаем, означава по-висок стандарт и по-добро качество на живот за гражданите от двете страни на границата.

Македонския премиер също обяви, че български компании през следващия период ще реализират поне шест нови висококачествени инвестиции в Северна Македония.

В Северна Македония бе отбелязан Международния ден за правата на човека

Вчера в Северна Македония с няколко събития бе отбелязан 10 декември – Международния ден за правата на човека. Това е денят, в който Общото събрание на ООН през 1948 г. прие Всеобщата декларация за правата на човека. Правата на човека се разглеждат като неотчуждими фундаментални права, които всяка личност притежава по рождение и които са присъщи на всички хора. независимо от тяхната националност, местоположение, език, религия, етнически произход или някакъв друг статус.

Вчера в Скопие в организацията на Държавната агенцията за реализиране на на правата на общностите на Северна Македония беше организирана панелна дискусия на тема „Правата на по-малките етнически общности в Северна Македония.“ Еден от говорителите на панелната дискусия беше и президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски.

Македонския президент в неговото обръщение каза, че страната е постигнала голям напредък през последните две десетилетия по отношение на правата на етническите общностти. Според Стево Пендаровски, това било резултат на политическата воля, на приетите законови решения, на демократично съзряване на държавата, на приемането на европейски стандарти, но същевременно и резултат на традиционно доброто съжителство, взаимното уважение и разбирателство между македонските граждани.

Президентът Пендаровски подчерта, че не трябва да се правят компромиси и импровизации, когато става въпрос за правото на образование на майчин език, както и за запазването на културата и традицията на всички по-малки общности.

Събитие по повод Международния ден на правата на човека се проведе и в Юридическия факултет „Юстиниан Първи“ в Скопие. Няколко преподаватели от факултета, както и други изтъкнати професори по право от страната и чужбина изнесоха речи за значението на правата на човека.

По повод Международния ден на правата на човека, съобщение до  обществеността  изпрати и омбудсманът на Северна Македония, Иджет Мемети. Той изпрати послание до младите хора, че те трябва да се борят за правата си, независимо в коя религия вярват или към коя етническа общност принадлежат. Македонския омбудсман също така призова младите хора да застанат в борбата срещу климатичните промени, срещу речта на омразата, расизма и дискриминацията.

На централния площад в Скопие беше открит зимния град – Винтерленд и беше поставена голяма коледна елха

През изминалия уикенд на градския площад в Скопие беше поставена най-голямата коледна елха в Северна Македония с LED технология, а беше открит и зимния град, т.н. „Винтерленд 2020“. На официалното започване на новогодишните празненства присъстваше и кметът на град Скопие, Петре Шилегов, а празничната атмосфера бе обогатена с детска представа и с изпълнение на коледни песни.

Новогодишните къщички, които са част от базара на зимния град „Винтерленд“ се намират на главния площад „Македония“ в Скопие, а в близост до новогодишните къщички ще бъде разположена и малка сцена, на която ежедневно ще се организират събития, които ще привлекат интереса на всички граждани, независимо от възрастта. В зимния град ще има и детска площадка, а новогодишната програма ще продължи през следващите 20-тина дни,т.е. до посрещането на Новата 2020 година.

В делничните дни всеки ден ще има двучасова детска програма, която ще започва в 16 часа, а след това ще има 3 часа програма за възрастни. По време на почивните дни е планирана целодневна програма, която ще започва точно на обяд. На тазгодишното издание на Винтерленд, ще участват много известни изпълнители и музикални групи от Северна Македония и от съседните страни.

За съжаление тази година на площада в Скопие няма да бъде поставена ледена пързалка, която беше част от Винтерленд през миналата година. Да припомним, че тогава поставянето на ледена пързалка беше финансирано от делегацията на Европейския съюз в Северна Македония.

Правителствени делегации от Северна Македония и България бяха на посещение на борда на американски самолетоносач

Днес делегации от правителствата на Северна Македония и България, водени от премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов, бяха на посещение на борда на американския самолетоносач „Хари С.Труман“ с цел опознавателна обиколка в рамките на НАТО.

В състава на делегациите бяха и министрите на отбраната на двете държави, Радмила Шекеринска и Красимир Каракачанов, както и председателя на македонския парламент, Талат Джафери и началника на отбраната на България, генерал Андрей Боцев.

Македонския премиер Зоран Заев заяви, че по време на посещението на борда на американския самолетоносач, македонската делегация е провела среща с адмирал Джеймс Фого – главнокомандващ на американските военноморски сили за Европа и Африка и главнокомандващ на Обединеното командване на НАТО в Неапол.

Според Зоран Заев, това посещение е било възможност отблизо да се видят впечатляващите военни способности на военоморските сили на САЩ, които служат както на гражданите на САЩ, така и на всички граждани на държавите-членки на НАТО. Македонския премиер добави, че Северна Македония скоро ще стане 30-та пълноправна държава-членка на НАТО, т.е на най-мощния военен и политически съюз в света.

Българския премиер Бойко Борисов във връзка с опознавателната обиколка на борда на американския самолетоносач заяви, че националната сигурност и отбрана на България са гарантирани само в рамките на колективната отбрана на НАТО. Според Бойко Борисов, доброто сътрудничеството между България и САЩ в редица сфери е от огромно значение на фона на предизвикателствата пред международната среда, а България ще продължи да оказва подкрепа на усилията на НАТО към постигане на световен мир и сигурност.

Министърът на външните работи на Северна Македония е на работно посещение в Брюксел

Днес и утре министърът на външните работи на Северна Македония е на работно посещение в Брюксел. Посещението на министърът Никола Димитров идва в момент, когато в Брюксел се провежда срещата на министрите на външните работи на страните-членки на Европейския съюз.

В първия ден от посещението в Брюксел, македонския министър на външните работи участваше на неформална работна закуска с външните министри на страните-членки на ЕС, която беше организирана от гръцкия външен министър, Никос Дендиас. Целта на работната закуска беше обсъждане на идеи за продължаване на процеса на евроинтеграция на Северна Македония и Албания.

Министърът Димитров по време на работната закуска заяви, че въпреки неизпълненото обещание на Съвета на ЕС за започване на преговори за членство със Северна Македония през октомври, македонското правителство е запазило фокуса върху реформите. Според Никола Димитров, правителството работи интензивно за убеждаване на страните-членки на ЕС, че започването на преговорите със Северна Македония ще бъде достойна стъпка, която ще допринесе за поддържането на процеса на реформи в страната и ще послужи като стимул за останалите страни в региона на Западните Балкани.

По отношение на новата методология за водене на преговорите за членство в ЕС, която се изисква от Франция и която беше официалната причина Франция да наложи вето върху началото на преговорите със Северна Македония, министърът Димитров заяви, че всичко, което би направило преговорите за членство по-добре структурирани, по-ефективни и по-справедливи е приемливо за Северна Македония.

На работната закуска в Брюксел присъстваше и министърът на външните работи на България, Екатерина Захариева. Тя заяви, че започването на преговори за членство със Северна Македония и Албания не трябва вече да се отлага, тъй като според нея, преговорите със страните от Западните Балкани и обсъждането на новата методология по разширяването на ЕС могат да вървят паралелно.

Министър Захариева също така, изтъкна и значението по пътя към членството в ЕС на реформите в страните кандидатки, на добросъседските отношения, както и на  изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония.

По време на посещението си в Брюксел, македонския външен министър Никола Димитров проведе и първата си среща с новия еврокомисар за съседска политика и преговори за разширяване, Оливер Вархели. На срещата са били обсъдени следващите стъпки свързани с подобряването на процеса на присъединяване на страните-кандидатки към ЕС, а двамата събеседници са констатирали, че е крайно време да бъде взето решение за започване на преговори за членство със Северна Македония.

По време на срещата било договорено, еврокомисарят Вархели да дойде на официално посещение в Северна Македония през следващия месец.

В Северна Македония бе отбелязан Деня на Св.Климент Охридски

Днес с поредица събития в Северна Македония бе отбелязан 8-ми декември, Деня на Св.Климент Охридски, който в Северна Македония е официален празник и неработен ден. По повод празника в много македонски градове се полагат цветя пред паметниците на Св.Климент Охридски, а общините връчват официални награди на изявени личности от различни сфери на живота.

В чест на празника на Св. Климент Охридски, който е и покровител на Македонската православна църква – Охридска архиепископия, вчера в Скопие се проведе духовна академия. На събитието между останалите, говореше и премиера на Северна Македония, Зоран Заев.

Той изтъкна, че Свети Климент като велик човек и силна личност, е жив паметник от македонската история, а той е и основател на Охридската школа, известна още като „Първият балкански и европейски университет“. Зоран Заев добави, че Св.Климент Охридски прилагал богослужение и създавал славянски свещенически персонал, защото Св.Климент бил наясно с важността на духовната подкрепа на хората, които те се намирали в Църквата и че тази духовна подкрепа трябвало да получават чрез църковна служба на техния майчин език.

Днес в Събранието на Северна Македония, бяха тържествено върчени и държавните награди „Св. Климент Охридски „. В областта на образованието и възпитанието наградата я получи проф. Агим Пальоска, а за постижения в областта на културата и изкуството, държавна награда получиха писателя Димитър Башевски, оперната певица Весна Гиновска-Илкова и народната певица Виолета Томовска. В областта на здравеопазването награда получи др.Деян Докич.

Президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски по повод празника на Св. Климент Охридски отправи послание към архиепископът Охридски и Македонски, г.г. Стефан.

Македонският президент написа, че Денят на патрона на Македонската православна църква е от изключително духовно, културно и социално значение. Според Пендаровски, честването на Св. Климент Охридски като основател на Охридската книжовна школа има не само национално значение, но неговото и делото на неговите учители – светите братя Кирил и Методий, са от значение за цялата европейска култура.

Затова да уважаваме и достойно да продължим делото на Св. Климент Охридски, водени от неговия хуманизъм, трудолюбие и честност, пише още в посланието на президентът Пендаровски.