Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

Северна Македония ще направи система за оказване на спешна медицинска помощ чрез специално оборудвани хеликоптери

Гражданите на Северна Македония скоро ще получат модерна система за предоставяне на спешна медицинска помощ, както и за търсене и спасяване с помощ на специално оборудвани хеликоптери. Това стана ясно, след като правителството на Северна Македония преди няколко дни взе решение за създаване публично-частно партньорство със специализирана фирма за предоставяне на този вид услуги.

Най-късно за шест месеца след подписването на договора за публично-частно партньорство, компанията Swedish Helicopter Consortium AB от Швеция – която бе избрана за фирма-партньор, ще предостави на разположение два хеликоптера. Те ще бъдат оборудвани за оказване на спешна медицинска помощ и безплатни услуги за търсене и спасяване на гражданите на Северна Македония, които хеликоптери ще трябва най-късно за 15 минути да бъдат на мястото, където трябва да бъде извършена интервенцията.

Договорът за ПЧП на частния партньор ще позволява да начислява такса за своите услуги, които ще предоставя на чуждестранните граждани пребиваващи или транзитно преминаващи през Северна Македония, съгласно неговия бизнес модел от застрахователните компании въз основа на полиците за застраховка.

Задължение на частния партньор в този проект ще бъде, в рамките на 6 месеца да изгради осем сертифицирани хелиодроми в 8 града в Северна Македония, а македонското правителство за тази цел ще отстъпи държавна земя на временно ползване. Частният партньор за правото да предоставя тази услуга в страната, всяка година ще трябва да плаща 10.000 евро в държавния бюджет на Северна Македония.

Двата хеликоптера, хелиодромите и другото оборудване за извършване на тази дейност, след изтичането на договора за публично-частно партньорство, който ще бъде в срок от 8 години, остават собственост на Северна Македония.

Президентът на Европейският парламент говореше от трибуната на Събранието на Северна Македония

Президентът на Европейския парламент – Дейвид Сасоли, вчера в рамките на последния ден от неговото посещение на Северна Македония, имаше обръщение към депутатите в македонския парлемент от трибуната на Събранието.

Той заяви, че Северна Македония положи големи усилия, като дори промени конституционното си име, за да получи шанс за започване на преговори за членство с ЕС. Сасоли изтъкна, че македонските депутати не трябва да съжаляват за това, а напротив трябва да се гордеят с това важно решение, което е показало техната смелост. Това решение според Сасоли, ще позволи Северна Македония да стане член на НАТО, както и да започне преговори за членство, а след това да стане и пълноправен член на ЕС.

В своето обръщение Дейвид Сасоли отбеляза, че въпреки че много политици виждат отлагането на преговорите със Северна Македония като историческа грешка, той иска да вярва, че става дума само за исторически застой. Той подчерта, че с началото на работата на новият състав на Европейската комисия, Северна Македония отново ще получи подкрепа за започване на преговорите.

Президентът на Европейския парламент кяза, че разочарованието на гражданите на Северна Македония е разочарование и за най-големият брой на страните-членки на ЕС, които са убедени, че Северна Македония е готова да започне с процеса на присъединяване. Дейвид Сасоли каза и това, че ЕС трябва да свърши своята част от работата, а и страните, които се интересуват за влизане в Съюза да продължат със своя европейски път. Според него, началото на процеса на преговори ще бъде само момент, който ще засили процеса на реформи, който е необходим и в Северна Македония.

Президентът на Европейския парламент проведе и среща с президента на македонското събрание, Талат Джафери. Сасоли по време на съвместната конференция с Джафери след срещата отново изтъкна, че ще бъде направено всичко, за да се създаде нова възможност за вземане на решение за започване на преговори за членство със Северна Македония, имайки предвид подкрепата от много държави-членки на ЕС и на европейските институции по този въпрос, като добави, че той вижда бъдещето на Северна Македония в общото европейско семейство.

Президентът на Европейския парламент по време на неговото двудневно посещение на Северна Македония, което имаше за цел да даде положителен сигнал за европейското бъдеще на страната след блокадата от страна на Франция за започване на преговори за членство с ЕС, проведе срещи и с президента и премиера на Северна Македония, Стево Пендаровски и Зоран Заев.

Северна Македония засилва дипломатическите контакти с Франция

След френското вето от миналия месец за започване на преговори за членство на Северна Македония в ЕС, се засилват дипломатическите контакти между френски и македонски политици, с цел намиране на решение за проблема. Вчера на посещение в Северна Македония пристигна Елън Конуей-Муре, заместник-председател на Сената на Франция и член на Комисията по външни работи на френския Сенат.

Вицепрезидентът на френския сенат Конуей-Муре време на срещата с членове на Комисията за отбрана и сигурност в македонския парламент заяви, че нейното посещение идва в деликатен момент за френската политика в Северна Македония, но този период трябва да се разглежда като краткотраен преходен период, по време на който Франция ще предложи промени във вътрешната процедура за разширяване на Европейската комисия. Тя подчерта, че Франция е наясно с всички смели реформи, които извърши Северна Македония и според нея тези реформи представляват историческа стъпка към дипломатическата стабилизация на страната с нейните съседи.

Френската представителка след това проведе среща и с председателя на Комисията по европейски въпроси на Събранието на Северна Македония, Артан Груби. Г-жа Елън Конуей-Муре по време на срещата заяви, че Франция е наясно с факта, че много хора в Северна Македония не са доволни от решението на Съвета на ЕС, но каза, че такова решение може да се разглежда и като сигнал, че е необходимо да се доставят по-големи резултати по отношение на изпълнението на европейските стандарти.

Тя подчерта, че ако Северна Македония получи положителен доклад от ОССЕ за организирането на парламентарните избори през април следващата година и ако продължи с изпълнението на реформите, тогава и от Франция може да има положителна стъпка, т.е. възможно е страната да получи одобрение за започване на преговори с ЕС по време на Съвета на ЕС в Загреб през месец май 2020 год.

Вицепрезидентът на френския сенат днес проведе и среща с президента на Събранието на Северна Македония, Талат Джафери.Елън Конуей-Муре връчи златен медал от Сената на Франция на Талат Джафери, като символ на приятелството и сътрудничеството между парламентите на двете страни. Тя подчерта, че посещението й в страната се организира с желание за задълбочаване на парламентарната дипломация, както и за задълбочаване на сътрудничеството между депутатите в македонския парламент и френските сенатори.

Днес македонските медии съобщиха, че президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски следващата седмица ще проведе двустранна среща с френския президент Еманюел Макрон. Срещата между двата президенти ще се проведе по време на Парижкия форум за мира, който от 11 до 13 този месец ще се проведе в столицата на Франция.

Да припомним, че македонският премиер Зоран Заев преди десетина дни заяви, че в предишните няколко месеца македонските дипломати са се опитвали да уговорят среща между него и френския президент, но опитите са им били безуспешни.

Президентът на Европейския парламент, Дейвид Сасоли е на посещение в Северна Македония

Новоизбраният президент на Европейския парламент (ЕП), италианецът Дейвид Сасоли пристигна днес на двудневно посещение в Северна Македония, по покана на президентът на македонският парламент, Талат Джафери. Северна Македония е първата страна, която посещава новоизбрания президент на ЕП.

Днес президентът на Европейския парламент и членовете на неговата делегация имаха двустранна среща с премиера Зоран Заев и с делегация на правителството на Северна Македония. След срещата премиерът Заев и председателят на ЕП, Сасоли проведоха съвместна пресконференция.

Премиерът Зоран Заев първо благодари на всички депутати в Европейския парламент, които гласуваха за резолюцията с която призоваха страните-членки на ЕС да започнат преговори със Северна Македония и Албания и да поправят несправедливостта към тези две страни причиненат от Съвета на ЕС. Зоран Заев подчерта, че почти всички европейски лидери са се съгласили с факта, че на 18-ти октомври на Северна Македония й беше нанесена неправда и че неодобрението за започване на преговори с ЕС е било историческа грешка.

Македонският премиер подчерта, че Северна Македония е готова да работи заедно с държавите-членки на ЕС, особено с Франция, но и с европейските институции по разработването на концепция, която да удовлетвори интересите на всички страни и да донесе ново качество на отношенията между ЕС и Западните Балкани. Зоран Заев добави, че перспективата за членство в ЕС е незаменима и не трябва да се поставя под въпрос, ако наистина искаме стабилни и проспериращи Западни Балкани.

Президент на Европейския парламент Дейвид Сасоли заяви за медиите, че незапочването на преговори на Северна Македония с ЕС не е поражение, а по-скоро един вид застой. Той подчерта, че всички европейски институции са убедени, че Северна Македония трябва да започне с преговорния процес с ЕС възможно най-скоро, тъй като страната е изпълнила всички условия за това.

Дейвид Сасоли изтъкна, че страните, които са имали определени резерви по отношение на започването на преговори за членство със Северна Македония, вече са започнали да преразглеждат своите възгледи, което според него е много положителен сигнал. Президент на ЕП каза, че той очаква до няколко месеца да се промени решението на Съвета на ЕС и това трябва да даде възможност на институциите на Северна Македония да не спират с процеса на започналите реформи.

Посещението на президентът на Европейския парламент на Северна Македония продължава и утре, когато той между другото ще говори и пред депутатите в македонското събрание.

В битолското село Цапари беше отдадена почит на загиналите герои от българската армия

Днес на възстановенното българско военно гробище в село Цапари, което се намира в близост до Битоля, за поредна година беше отбелязан празникът Архангелова задушница, с полагане на цветя и отдаване почит към героите, загинали за свободата на Македония и обединението на България по време на Първата световна война.

През Първата световна война село Цапари е на фронтовата линия и край селото са погребани 214 български войници и офицери. През 2004 година гробището в Цапари става първото официално признато българско военно гробище на територията на Северна Македония, а неколко години след това беше възстановенно по инициатива на г-н Лука Станчев със съдействието на „Пловдивски граждански клуб“, фондация „Пловдивско възраждане“, българското министерството на отбраната на и дипломатическите представителства на България.

На събитието в село Цапари присъставаше делегация от българското министерство на отбраната, в която между останалите бяха заместник-министърът на отбраната на България, генерал-лейтенант Атанас Запрянов и г-н Иво Антонов, директор на дирекция „Социална политика“ при министерство на отбраната. На събитието вз посланикът на България в Северна Македония, г-н Анген Ангелов, генералният консул на България в Битоля, г-н Димитър Иванов, както и раководителят на военната мисия на България в Скопие – подполковник Пламен Николов.

На българско военно гробище в Цапари бяха и военните аташета на САЩ, Унгария, Турция, Сърбия и Италия в Северна Македония, както и ръководителят на мисията на НАТО в Скопие, полковник Зоран Јанкович.

Присъстваха и представители на военно-патриотични съюзи от България, представител на община Битоля, след това членове на сдружение „Братство Хайдути“, на културен център „Иван Михайлов“ и на „Сдружение за Македонско-Българско приятелство“ – всички от Битоля, както и граждани от Северна Македония и България.

Заместник-министърът на отбраната на България, генерал-лейтенант Атанас Запрянов в речта си каза, че за него е чест да присъства на почитането на паметта и отбелязването на подвига на българските воини, които са загинали във войните. Той подчерта, че това събитие е израз на нашето преклонение през тези герои, които изпълнявайки своят дълг са дали живота си.

Генерал-лейтенант Запрянов благодари на военните аташета и изтъкна, че присъствието на военните аташета на други страни е един изключително важен европейски жест. Той напомни, че и в България други държави провеждат чествания в памет на своите войници, при което участват представители на българската армия. Заместник-министърът на отбраната на България добави, че тачейки паметта на загиналите воини на една страна, допринясаме с европейска култура и европейско отношение да почетем паметта и на загиналите воини на всички европейски страни.

В речта си г-н Иво Антонов каза, че военно гробище в Цапари е свещено място за България и българите, тъй като тук под връх Пелистер и Червената стена почиват офицерите и войниците, които загинаха за свободата и обединението на България. Тези храбри мъже показаха как се служи на Родината и как се мре за неа, добави Иво Антонов.

Панихидата за загиналите български войници и офицери се проведе в църквата „Свети Георги“ в село Цапари, в двора на която са намират седемте паметника на българските офицери, които са погребани там.

Световната банка ще финансира няколко проекти в Северна Македония на обща стойност от 120 милиона долара

Световната банка ще даде подкрепа от около 120 милиона долара за финансиране на пет проекта в няколко различни сектори в икономиката на Северна Македония. Става въпрос за подобряване на местната инфраструктура и енергийна ефективност на публичните институции, модернизиране на пенсионния сектор и селското стопанство, както и осигуряване на висококачествен широколентов достъп до интернет.

Първият проект, за който стартира процедурата по изпълнение е проекта за подобряване на местната инфраструктура. Министърът на транспорта и съобщенията на Северна Македония, Горан Сугарески заяви, че от днес започва изпълнението на проекта за изграждане и саниране на местни пътища и улици, за който Световната банка осигури средства в размер от 70 милиона евро. При това министърът Сугарески отправи апел до всички общини да представят проектите си в министерството възможно най-скоро, за да може да се проведе тръжната процедура и вече през следващата година да започне изграждането на пътищата.

За проектът за модернизация на земеделието, който трябва да подобри конкурентоспособността на селскостопанския сектор в страната, Световната банка ще предостави кредит на стойност от около 46 милиона евро, от които 4,5 милиона евро ще бъдат безвъзмездни средства.

С проект който е на стойност 25 милиона евро, ще се инвестира в подобряване на енергийната ефективност на сградите на общините и на държавните институции в Северна Македония.

Световната банка също така, ще осигури финансиране на проект за реформа на пенсионния сектор в Северна Македония. С този проект е предвидено да се създаде единен регистър за социално осигуряване, да се засили системата за повишаване на заетостта, както и да се подобрят условията за рехабилитация на хората с увреждания.

Петият проект, който ще бъде финансиран от Световната банка е проектът, чрез който гражданите на Северна Македония ще могат да получат висококачествен широколентов достъп до интернет. Този проект е на стойност 30 милиона евро и предстои да бъде подписан договор със Световната банка за неговото изпълнение до средата на 2020 г.

Властта и опозицията в Северна Македония отново с противоположни становища във връзка с Договора за добросъседство с България

Темата за двустранните отношения с България, отново е актуална в Северна Македония. На парламентарният контрол който се проведе вчера в Събранието на Северна Македония, народния претставител от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, Ане Лашкоска зададе въпроси на премиера Зоран Заев във връзка с България.

Ане Лашкоска заяви, че Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество подписан с България е унизителен и каза, че нито премиерът, нито министърът на външните работи на Северна Македония не са излезли с ясна позиция по важните исторически въпроси, за разлика от българските им колеги. Тя напомни за Декларацията на българското народно събрание, в която са посочени редици ясни критерии, които трябва да бъдат изпълнени от македонска страна.

Депутатката на ВМРО-ДПМНЕ каза, че Декларацията съдържа редица условия, квалификации и забележки, които засягат македонската идентичност. Тя подчерта, че преди да бъде подписан, според нея – вредния договор с България, никой не е имал проблем с използването на македонския език, а сега България изисква със звездичка да бъде пояснено, че не става дума за език, а за езикова норма обявена за конституционен език и свързана с еволюцията на българския език. Според Ане Лашкоска, по-голямо унижение от тези условия не може да съществува.

Тя му зададе въпрос на премиера Зоран Заев, дали правителството не чувства нужда да реагира на това досега най-голямо унижение на македонския език и македонската идентичност. Също така, тя попита премиера Заев дали е било вярно, че той е упражнявал натиск върху македонските членове в Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, да декларират че Гоце Делчев е бил етнически българин.

Премиерът Зоран Заев в отговор на въпросите на депутатката Ане Лашкоска заяви, че макар да е било неприятно усещането, че Декларацията била приета от България дни преди заседанието на Съвета на ЕС, той няма да допусне предизвикване на кавги, които биха спрели Северна Македония към нейната европейска интеграция, за дълги години. Той подчерта, че въпреки че Декларацията предизвикала реакции сред политиците и гражданите в Северна Македония, министър-председателя на България, Бойко Борисов и министърът на външните работи, Екатерина Захариева са били едни от най-големите поддръжници на Северна Македония за страната да получи дата за преговори с ЕС, на заседанието на Съвета на ЕС преди две седмици.

Зоран Заев каза, че той никога не е правил никакъв натиск върху членовете на комисията, а това са потвърдили и самите историци в комисията. Той изтъкна, че членовете на комисията са изключителни професионалисти и че целта на работата на Съвместната комисия е чрез установяване на историческите факти да изгради приятелство между двете страни, а не допълнителна враждебност. Македонският премиер заяви, че вярва, че Комисията ще постигне споразумение по всички открити въпроси с взаимно разбиране и уважение.

В Северна Македония бе отбелязан Световния ден на спестовността

Днес в Скопие се проведе честване по повод 31 октомври – Световния ден на спестовността. Организатори на събитието бяха Македонската банкова асоциация и Фондът за гарантиране на влоговете в банките, а на него между останалите присъстваха и македонската министърка на финансите, Нина Ангелоска и управителя на Народната банка на Северна Македония, Анита Ангелоска-Бежоска.

Министърът на финансите на Северна Македония, Нина Ангелоска в обръщение пред присъстващите отбеляза, че през 2019 г. общата сума на депозитите бележи ръст, а задържана е тенденцията на увеличаване на спестяванията на населението, в резултат на доверието в банковата система.

В края на третото тримесечие на 2019 г. общата сума на депозитите е възлизала на 6,4 милиарда евро, регистрирайки ръст от 10,1% в сравнение с миналата година, докато през същия период, депозитите на населението са забелязали годишен ръст от 9,3% и възлизат на 4,3 милиарда евро.

Министър Ангелоска изтъкна, че съвременните тенденции в банковия сектор изискват инвестиции в специализирана технология, ориентирана към клиентите. Според нея, новите платформи за цифрово банкиране, позволяват на клиентите да имат бърз и директен контакт с банките, като същевременно спестяват време и разходи.

Управителя на Народната банка на Северна Македония, Анита Ангелоска-Бежоска каза, че македонските граждани продължават да предпочитат да спестяват в банкови депозити пред останалите налични инструменти, като в края на миналата година банковите депозити са представлявали около две трети от общите финансови активи на населението. Тя отбеляза, че в македонската икономика депозитите са основен източник на финансиране на банковите дейности и затова е важно македонските банки да поддържат конкурентни условия за спестяване и през следващия период.

Световният ден на спестовността е установен на 31 октомври 1924 г. по време на Първия международен конгрес на спестовните банки, който бил проведен в Милано, Италия. Този ден се отбелязва всяка година и в Северна Македония, при което традиционно се награждават най-добрите работници в банковия сектор на страната.

Посланиците на САЩ от Югоизточна Европа проведоха регионални консултации в Скопие

Посланици на САЩ от 10 страни от региона на Югоизточна Европа се събраха в Скопие, за провеждане на консултации със специалния посланик на държавния секретар на САЩ за Западните Балкани, Матю Палмър.

Специалния посланик Палмър е на посещение в Северна Македония през последните три дни, а по време на посещението, той проведе срещи с представители на държавното ръководство на Македония.

Министърът на външните работи на Северна Македония, Никола Димитров вчера даде прием за американските посланици в Северна Македония, България, Сърбия, Косово, Черна гора, Босна и Херцеговина, Словения, Хърватия, Гърция и Албания, на който присъстваха и други високопоставени представители от Държавния департамент на САЩ.

Министърът Димитров пред присъстващите гости изрази удоволствие от избора на Скопие като място за провеждането тези важни регионално консултации на американските посланици. Никола Димитров заяави, че Северна Македония е направила велики компромиси, които не се правят често в региона. Според него, с това се осигурява не само добро бъдеще за страната, но и за целия регион.

Македонският външен министър отбеляза, че регионалното съвещание на американските посланици в Скопие е допълнително потвърждение на силното и задълбочено партньорство между Северна Македония и Съединените щати, а това е и възможност за задълбочен обмен на мнения по важни въпроси от взаимен интерес за двете страни.

Днес за първи път, регионални консултации в Скопие проведоха и ръководителите на делегациите на Европейския съюз в Северна Македония и в региона. Ръководителите на делегациите на ЕС заедно со представители на Службата на външните работи на ЕС и Европейската комисия, присъстваха и на работна закуска, която беше организирана от македонския външен министър.

От македонското външно министерство съобщиха, че на срещата са били обменени мнения относно ситуацията след заседанието на Съвета на ЕС, на което не бе взето решение за започване на преговори за членство на Северна Македония в ЕС, както и за възможните бъдещи стъпки, които ще представляват полза и региона и за ЕС.

Отлагането на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС няма да застраши изпълнението на Преспанското споразумение

Неполучаването на дата за започване на преговори за членство на Северна Македония в ЕС, отвори въпроса около по-нататъшното изпълнение на задълженията които са предвидени в Преспанското споразумение с Гърция.

Този въпрос се отвори, защото в самото Споразумение има разпоредби, които налагат постепенното му прилагане, така както ще се отворят нови глави от преговорния процес с ЕС.

Македонският премиер Зоран Заев, преди два дни даде интервю за телевизионния канал „Euronews“ в което каза, че отлагането на преговорите с ЕС може да доведе и до отлагане на прилагането на някои разпоредби от Преспанското споразумение.

Като пример за това, кои разпоредби от Споразумението може да бъдат отложени за прилагане или „замразени“, премиерът Заев посочи използването на новото име в процеса на вътрешна комуникация между общините в Северна Македония, както и в комуникацията на общините с органите на централната власт. Той призова ЕС възможно най-скоро да вземе решение за началото на преговорите за членство.

Това интервю на македонския премиер, бе последвано и от изявление на министъра на външните работи на Северна Македония – Никола Димитров, който повтори, че пълното прилагане на Споразумението от Преспа е пряко свързано с процеса на преговори за членство в ЕС.

Гърция веднага реагираше на тези изявления на представителите на македонското държавно ръководство. Гръцкият външен министър Никос Дендиас заяви, че ако Северна Македония иска да има подкрепата на Гърция по пътя й към европейска интеграция, тя трябва изцяло да прилага на практика Преспанското споразумение.

Днес Зоран Заев проведе пресконференция, на която в отговор на журналистически въпрос, даде обяснение във връзка с неговото интервю за „Euronews“.Той заяви, че посланията му са били насочени предимно към ЕС и подчерта, че Северна Македония ще прилага изцяло Преспанското споразумение. Македонският премиер каза, че страната досега е изпълнила всички забележки които е предоставила Гърция по отношение на прилагането на Споразумението, като добави, че очаква същото и от гръцката страна и напомни, че на пътните табели в Гърция все още не е изписано името Северна Македония.

Зоран Заев напомни, че Конституцията на страната вече е променена, а новото име се използва навсякъде. Той изрази съжаление, че опозицията, т.е. партиятя ВМРО-ДПМНЕ не използва конституционното име на страната. Според македонския премиер опозицията с това изпраща съобщение, че не спазва Конституцията на Северна Македония, а с такива провокации може да предизвика ново вето от Гърция за европейското бъдеще на страната.

Да припомним, че Преспанското споразумение бе подписано на 17 юни 2018 година, а официално влезе в сила на 12 февруари тази година, когато Гърция окончателно ратифицира Протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО. По-рано, на 11 януари 2019 г. македонското събрание с мнозинство от две трети промени Конституцията и страната получи новото име.