Начало / Зоранчо Маринков (страница 20)

Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

Президентът и премиерът на Северна Македония не приемат други алтернативи за страната, освен членство в Европейския съюз

След като Северна Македония през миналата седмица не успя да получи дата за започване на преговори за членство в ЕС, заради противопоставянето на Франция, в европейските дипломатически кръгове започнаха да се появяват различни теории за европейското бъдеще на страните от Западните Балкани.

Да припомним, че френският президент Еманюел Макрон в обяснението си защо е против започването на преговори със Северна Македония и Албания заяви, че двете страни са направили реформи но добави, че на Европейския съюз му е необходимо повече време, за да поправи неговите вътрешни работи. Френският президент каза, че Франция иска въвеждане на нова методология за провеждане на преговорите за присъединяване, която ще позволява връщане назад към към вече завършените преговорни глави, ако страните кандидатки за членство забавят провеждането на реформите.

През тази седмица, както казахме, се появиха няколко алтернативни модели за европейското бъдеще на Западните Балкани, които вече са били обсъждани и от някои европейски политици. Един от тези модели е на държавите от Западните Балкани, вместо пълноправно членство в ЕС, да им бъде предложено специално партньорство със Съюза.

Друга идея беше представена от Гералд Кнаус от организацията – Европейска инициатива за стабилност, за която информира агенцията „Deustche Welle“. Според тази идея, на шестте страни от Западните Балкани, трябва първо да се даде възможност за икономическо сближаване с ЕС, което ще бъде направено чрез тяхно членство в Европейската икономическа зона.

От друга страна, държавното ръководство на Северна Македония още след решението на Съвета на ЕС миналия петък взе позиция, че няма да приеме други алтернативи, освен пълноправно членство на страната в ЕС.

Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски, който вчера беше на официално посещение в Албания, на пресконференция в Тирана заяви, че страните от Западните Балкани трябва да проведат извънредна среща на върха през следващия период, за да обсъдят въпросите за разширяването на ЕС и съвместно да отхвърлят идеите за алтернативите, които са различни от пълноправното членство в ЕС.

Македонският премиер Зоран Заев, вчера произнесе реч пред гражданите на Прилеп. Той заяви, че Северна Македония принадлежи към ЕС и затова не приема никакви алтернативни решения, като партньорства или специални статути. Заев подчерта, че Северна Македония заслужава да започне преговори за пълноправно членство в ЕС, защото уважава и приема европейските ценности и страната няма да се съгласи с нищо по-малко от това.

Културно-информационния център на Северна Македония в София ще организира няколко събития през следващите дни

Културно-информационния център (КИЦ) на Северна Македония в София, през тези дни отново организира множество културно-художествени събития, които са само продължение на богатата дейност, която КИЦ в София реализира през 2019 година.

В четвъртък, на 24 октомври, в сградата на македонския КИЦ в София беше представена книгата „Ерхеве“ от Луан Старова. Той е писател от Северна Македония от албанска националност, професор по френска литература и заместник-председател на Македонската академия на науките и изкуствата. Книгите на академик Старова са преведени на много езици и са спечелили големи литературни награди. На представянето на книгата присъстваше и министърът на културата на Северна Македония Хусни Исмаили, в рамките на посещението му в България.

Утре, на 28 октомври, в КИЦ на Северна Македония в София ще се проведе концерт oзаглавен като „Есенни ноти“. Концерът ще бъде в изпълнение на триото АУРА, което е съставено от трима изтъкнати македонски музиканти -флейтистът Страшо Темков, пианистката Ана Гацева и фаготистът Марян Милошевски.

Триото АУРА има дългогодишна и богата концертна дейност, изпълнявайки произведения от всички музикални епохи и стилове. Триото често промотира премиерни произведения от македонски композитори, написани специално за този състав. Реализирали са многобройни рецитали като солисти и камерни музиканти в Америка, Франция, Германия, Австрия, Англия, България и други страни, за които получават позитивни оценки.

Във вторник  с начало от 18:30 часа в галерията на КИЦ в София, ще бъде открита изложбата „Животът в Хавана“ на на фотографа от Скопие, Роберто Брсакоски. Посетителите ще имат възможност да видят около четиридесет творби от фотографското изкуство, които са създадени през април 2017 година, по време на двуседмичния престой на автора в Хавана, Куба.

На откриването на изложбата Брсакоски ще представи и монографията посветена на тези фотографски произведения, която тематично е поделена на четири раздела по около тридесет цветни фотографии.

В организация на КИЦ на Северна Македония в София, на 5 ноември от 18:00 часа в Кино Одеон в София (бул.“Патриарх Евтимий“ 1), ще бъде излъчен македонският документален филм „Джазмен“, на режисьора Альоша Симяновски. Филмът е документална история за живот, посветен на изкуството на джаза, която разказва Велибор Педевски, човекът своеобразен фокус на събитията на този творчески феномен.

На премиерата на филма в София, освен режисьора Альоша Симяновски, ще присъстват и продуцентът на филма Люпчо Стояновски, както и изпълнителният продуцент Горан Цветкович. Те ще представят филма пред софиската публика.

В Охрид се проведе международна дипломатическа конференция

През последните три дни в Охрид се проведе международна конференция, озаглавена като „Охридски диалог“. Домакин на конференцията беше македонския премиер Зоран Заев, а събитието беше организирано в очакване на пълноправното членство на Северна Македония в НАТО.

Охридският диалог представлява стратегически диалог за обмен на мнения относно прогресивни и перспективни решения за предизвикателствата, пред които се изправени Северна Македония и региона. Темата под която се проведе тазгодишния Охридски диалог беше „Използване на възможностите и създаване бъдещи съюзници на Западните Балкани“.

На конференцията присъстваха голям брой бивши и настоящи дипломати от ЕС и НАТО, както и представители от неправителствения сектор в Европа и САШ, а сред най-известните световни дипломати, които участваха бяха бившият генерален секретар на НАТО – лорд Джордж Робъртсън и Деймън Уилсън от Атлантическия съвет.

В рамките на конференцията бяха организирани няколко дебати, на които се обсъдиха следващите стъпки, които очакват Северна Македония до членството в НАТО и при прилагането на стандартите на Европейския съюз. В дебатите участваха и министри от правителството на Северна Македония, включително министърът на външните работи, Никола Димитров и министърът на отбраната, Радмила Шекеринска.

Премиерът Заев в обръщението си пред присъстващите заяви, че само две години след освобождението на Северна Македония от предишния хибриден режим, страната е успяла да реши проблемите със съседите си, има подобряване на регионалното сътрудничество, а всички икономически показатели са показвали увеличение на търговията и преките чуждестранни инвестиции.

Участниците на конференцията се съгласиха, че Северна Македония през последните две години се превърна в износител на стабилност и демокрация.

Също така участниците са постигнали съгласие, че евроатлантическите интеграции осигуряват сигурност за местния бизнес, а отвореността на европейския пазар, както и гаранциите за сигурност, които предлага членството в НАТО, позволяват създаване на нови бизнес идеи, както и създаване на нови работни места, особено за младите хора.

На Охридския диалог е била обсъдена и темата за емигрантските тенденции сред младите хора, които не са тревожни само в Северна Македония, но и в цяла Югоизточна Европа.  При това е била изтъкната необходимостта от разработване на стратегия, която би позволила младите хора да останат в техните родини.

Северна Македония e на 17-то място в света според условията за правене на бизнес в класацията на Световната банка

В последния доклад „Doing Business“ на Световната банка за 2020 година, Северна Македония се нарежда на 17-то място в света и на 7-мо място в Европа, според условията за правене на бизнес в конкуренция от 190 страни. Висока позиция в класирането Doing Business означава, че регулаторната среда в страната е благоприятна за стартиране и функциониране на местна фирма.

Класификацията на Световната банка – „Doing Business 2020“ се основава на стойностите на десет показателя, като Стартиране на бизнес, Достъп до кредити, Изпълнение на договори, Защита на миноритарни инвеститори, Получаване на разрешителни за строеж, Достъп до електрическа енергия, Регистриране на собственост, Плащане на данъци, Трансгранична търговия и Разрешаване на несъстоятелност. Оценките в доклада се отнасят за периода от 1 май 2018 до 30 април 2019 г., а се основава на данни, получени от държавните институции и частния сектор.

В сравнение с доклада „Doing Business“ за 2019 година, Северна Македония има спад от седем места, тъй като миналата година страната заемаше 10-то място в класацията за условията за правене на бизнес. Северна Македония е най-добре класирана в показателя „Защита на миноритарните инвеститори“, където е на 12-то място в света, а има висок ранг и в показателите „Условия за издаване на разрешителни за строеж“ (15-то място), както и „Достъп до кредити“ (25-то място).

По отношение на резултатите по отделни показатели, които се измерват в индекс от 1 до 100, в класацията за 2020 г. Северна Македония има напредък в три показатели (в Условия за издаване на разрешителни за строеж има ръст от 0,7 точки, а в Достъп до електрическа енергия и Изпълнение на договори има ръст от 0,1 точки.). При останалите показатели няма промени в сравнение с доклада за миналата година, а страната има общо 80,7 точки по всички показатели.

С класирането на 17-то място Северна Македония е убедително най-добрата страна в региона за правене на бизнес, преди Турция която е на 33-то място, Словения на 43-то място, Сърбия на 44-то, а Черна гора заема 50-то място. След това в класацията следват, Хърватия – на 51-то място, Румъния заема 55-то място, Косово е на 57-то, България е на 61-то място, Гърция на 79-то, Албания е класирана на 82-място, а Босна и Херцеговина заема 90-то място в света според условията за правене на бизнес.

Северна Македония обявена за трета най-добра туристическа дестинация за 2020 година

Един от най-известните уебсайтове за туризъм – Lonely Planet, класира Северна Македония на трето място сред страните в света, които трябва да бъдат посетени от туристите през 2020 г.

Сайта посочва, че рядка е възможността да се отпразнува ребрандиране на една държава. Такъв бил случаят със Северна Македония – най-известна просто като Македония – която сега има ново име след десетилетия на политически спор със съседната Гърция. Lonely Planet посочва, че Преспанското споразумение подписано между двете страни през 2018 г., е осигурило миг на добросъседска любов и е подобрило международния имидж за мъничката нация в сърцето на Балканите.

Според известния уебсайт за туризъм, като част от Балканите и част от Средиземноморието, с богато гръцко, римско и османско наследство, Северна Македония има очарователно минало и комплексна национална идентичност. Блестящото Охридско езеро и историческият град Охрид са изписали място за Северна Македония на туристическата карта, но в тази малка страна има и много други природни красоти.

Хубавите планини имат блажено тихи пешеходни пътеки, езера и възможности за велотуризъм. Националните паркове на Маврово, Галичица и Пелистър имат отлични възможности за развитие за културен и кулинарен туризъм. Според сайта, тези великолепни региони са все още малко проучени, така че ако туристите искат да търсят нови дестинации в Европа – това се мястата. В доклада се изтъква, че туристическата инфраструктура в Северна Македония е оскъдна, но местните жители са безкрайно полезни.

Сайта Lonely planet посочва, че центърът на град Скопие е пострадал от строежа на гротескни изкуствено-неокласически паметници, сгради и фонтани, финансирани от предишното правителство. За щастие неговият османски стар град и модерните райони са недокоснати и остават очарователни и автентични, добавя в доклада си Lonely planet.

Посланикът на САЩ в Северна Македония, Кейт Бърнс по повод доклада заяви, че тъй като тя имала възможност да посети някои от градовете, да ходите в красивите планини и да опита чудесната храна в страната, класирането на Северна Македония на трето място межди най-добрите туристическа дестинация за 2020 година всъщност не е изненада.

Македонският премиер Зоран Заев, на профила си във Фейсбук написа, че Северна Македония от изолирана държава, сега стана желана туристическа дестинация за световните пътешественици, които търсят вкусната македонска храна, хубавите домашни вина и уникалната природна красота на македонските бисерни езера и красиви планини.

В топ 10 туристически дестинации в списъка на “ Lonely planet “ за 2020 г. на първо и второ място Бутан и Англия, а след Северна Македония, от 4 до 10 място се класирани: Аруба, Свазиленд, Коста Рика, Холандия, Либерия, Мароко и Уругвай.

В Северна Македония бе отбелязан 23 октомври – Денят на македонската революционна борба

Вчера в Северна Македония се честваше празника 23 октомври – Денят на македонската революционна борба. Това е деня, когато по стар стил, през 1893 год. в Солун е създадена Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Тази организация е известна още и с имената Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), Тайна македоно-одринска революционна организация (ТМОРО) и Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Деня 23 октомври е държавен празник и неработен ден в Северна Македония от 2007 година.

По този повод в страната бяха проведени няколко тържества. Венци от свежи цветя на паметника на идеолога на ВМОРО – Гоце Делчев, който се намира в Градския парк в Скопие, положиха делегации на правителството на Северна Македония, на президента на Северна Македония, на парламента, на Армията, на Съюза на борците, на политическите партии, както и делегации от дипломатическия корпус в Северна Македония.

Премиерът Зоран Заев по повод празника заяви, че на 23 октомври се покланяме и почитаме смелите дейци на македонската революционна борба, а гражданите трябва да се гордеят, че Северна Македония се утвърждава в света като държава, където е изградена уникална македонска идентичност. Зоран Заев добави, че македонските граждани трябва да се учат от историята – да вървят силно и смело към бъдещето и в патриотичен дух да издигат държава призната от всички, каквито са били и стремежите на дейците на македонската революционна борба.

Обръщайки се към гражданите по повод Деня на македонската революционна борба, македонският президент Стево Пендаровски подчерта, че всяко поколение има свои собствени предизвикателства и цели, а предизвикателството на това поколение е да превърне Северна Македония в просперираща и уважавана държава, която ще бъде модерна и демократична. Според Пендаровски, за това е необходима толерантност в отношенията между хората, уважение към другите, отговорност към обществото, грижа за околната среда и подпомагане на ближните.

Лидерът на на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, Християн Мицкоски също поздрави гражданите по повод празника. Той отбеляза, че 23 октомври е основата, върху която са били създадени Крушевската република, Народноосвободителната борба и АСНОМ през 1944 г. но също така и 8 септември 1991 г. когато Северна Македония стана независима държава. Според него устойчивостта на този идеал за свобода и равенство цяли 126 години показва, че този народ и тази държава са спазвали и ще спазват европейските и цивилизационни ценности.

Министерствата на вътрешните работи на Северна Македония и България със съвместен проект за борба с корупцията

Министрите на вътрешните работи на Северна Македония и България, Оливър Спасовски и Младен Маринов, вчера бяха на посещение на граничния пункт между двете държави, Делчево – Станке Лисичково.

По време на посещението си, те участваха в партньорският проект на двете държави – „Остани чист, кажи НЕ на корупцията“.

Македонският министър на вътрешните работи заяви, че през изминалия период в рамките на сътрудничество между министерствата на двете страни, което основно обхваща споделяне и обмен на оперативна информация, било договорено и отдела за вътрешен контрол на македонското МВР да се включи в проекта, реализиран от отдела за вътрешен контрол на МВР на България със страните от региона, под мотото – „Остани чист, кажи НЕ на корупцията“.

Министър Оливер Спасовски отбеляза, че това е втората съвместна превантивна акция в рамките на проекта, като първата се е провела през месец септември на ГКПП Деве Баир-Гюешево. Той добави, че целта на акцията е насочена към повишаване на осведомеността на гражданите за подаване на сигнал за корупция чрез споделяне на материали с информативно съдържание, за това как гражданите могат да подават сигнали за корупция.

Министърът на вътрешните работи на България, Младен Маринов заяви, че ефектът от този проект ще проличи тогава, когато гражданите започнат да подават повече сигнали за случаи на корупция на телефонната линия.  Според Младен Маринов, целта на проектот е подобряване на контролата и комуникацията, за постигане на по-голямо доверие между гражданите и полицията. Той каза, че получаваните сигнали са били отработвани веднага, в резултат на което вече имало много случаи на разкрити и предотвратени корупционни практики.

В рамките на акцията, на полицейските служители им помагаха и студентите от Факултета за сигурност при Университета „Св. Климент Охридски“ от Битоля, които разделиха информациони материали на пътниците, за начините за подаване на сигнали за корупция, извършена от длъжностни лица в двете страни.

В Скопие се провежда конференция на Световната митническа организация

Вчера в Скопие започна провеждането на тридневната конференция „PICARD“ на Световната митническа организация. Конференцията е организирана от Митническата служба на Северна Македония, с подкрепата на Корейската митническа служба. На нея присъстват около 150 представители от 60 страни по света, представители на митнически администрации, на Световната банка, на Европейската комисия, както и представители на организации от частния сектор.

Конференцията PICARD представлява партньорство в митнически изследвания и развитие, която на едно място обединява митническите администрации и университети от цял свят. Тазгодишната конферецения, която се провежда в Скопие, е 14-ата поред и е на тема „Интелигентни граници за безпрепятствена търговия, пътуване и транспорт“.

На първия ден от работата на конференцията в Скопие, обръщение имаше и премиерът на Северна Македония Зоран Заев. Той подчерта, че Северна Македония напълно приема значението на ползите от сътрудничеството в международната търговия и икономическата интеграция на страните от региона на Балканите, от Европа, както и на световно ниво.

Македонският премиер заяви, че международната търговия е средство, а не цел. Според него, тя е средство за създаване и увеличаване на добавената стойност, подобряване на жизнения стандарт и създаване на нови и по-добри работни места.

Генералният секретар на Световната митническа организация, Кунио Микурия пред участниците на конференцията заяви, че е важно митническите администрации, креаторите на политики и изследователите, които присъстват на конференцията да обсъдят бъдещето на митниците и прилагането на новите технологии в тази област с с цел подобряване на бизнес условията и защита на обществото.

Директорът на митническата администрация на Северна Македония, Гьоко Танасоски заяви, че най-значимото постижение на македонската митница е дигитализацията, с която са се създали условия за изпълнение на митническите операции без използване на хартия. Така от 1 юли тази година от употреба са били отхвърлени митническите декларации, а от 1 януари 2020 г. експортните операции трябва напълно да се извършват без използването на хартиени документи.

Сенатът на САЩ ратифицира протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО

Днес се случи най-важното ратифициране на Протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО, тъй като преди няколко часа Сената на САЩ гласуваха за приемане на Северна Македония в Алианса. Протоколът за Северна Македония беше изпратен за ратифициране до Сената на САЩ от американския президент, Доналд Тръмп на 29 април тази година.

Резолюцията за ратифициране на Протокола беше приета с голямо мнозинство от американските сенатори, т.е. с 91 гласа „за“ и само 2 гласа „против“. Сенаторите на САЩ в резолюцията която гласуваха, посочват че Северна Македония направи трудни реформи и предприе стъпки за справяне с корупцията, но САЩ и другите държави-членки на НАТО не трябва да считат този важен процес за завършен и трябва да продължат да настояват за провеждане на допълнителни реформи.

Според сенаторите, Преспанското споразумение между Северна Македония и Гърция е направило възможно Северна Македония да бъде поканена да стане член на НАТО. В резолюцията те добавят, че Съединените щати и другите членове на НАТО трябва да настояват Северна Македония и Гърция да продължават да прилагат Преспанското споразумение, както и да насърчават по-нататъшно стратегическо партньорство между двете страни.

Посолството на САЩ в Скопие по повод ратифицирането на Протокола, отправи поздравления към Северна Македония за всички усилия и упорит труд, които страната е положила, за да се стигне до този момент. От Посолството на САЩ изразиха очакване в много близко бъдеще да посрещнат Северна Македония като 30-ти съюзник в НАТО.

Президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски веднага изрази багодарност до Сената на САЩ за ратифицирането на Протокола за членство в НАТО. Toй на профила си във Фейсбук написа, че стратегическото партньорство между САЩ и Северна Македония продължава в Алианса, с което ще се допринесе за засилване на глобалната стабилност и сигурност.

Така САЩ станаха 25 страна-членка на НАТО, която ратифицира Протокола. До пълноправно членство на Северна Македония в НАТО, това трябва да направят още четири държави – Франция, Холандия, Исландия и Испания.

Процеса вече е започнат в парламентите на Франция и Холандия, а изобщо не е започнал в Исландия и Испания. Да напомним, че протокола за членство на Северна Македония в НАТО беше подписан от страните-членки на Алианса на 6 февруари 2019 г. в Брюксел.

Северна Македония получи подкрепа за нейната евроатлантическа интеграция от Генералния секретар на НАТО, Йенс Столтенберг

Премиерът на Северна Македония Зоран Заев и Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг днес в телефонен разговор са обменили мнения за решението на ЕС да отложи започването на преговори за членство със Северна Македония.

Премиерът Заев е информирал генералния секретар Столтенберг за разочарованието на македонските гражданите след историческата грешка на Съвета на ЕС да не одобри очакваните преговори, въпреки факта, че Северна Македония е изпълнила всички условия. Зоран Заев благодарил за подкрепата на НАТО за евроатлантическата интеграция на Северна Македония, като подчертал, че страната остава ангажирана да завърши процеса на пълноправно членство в Алианса.

Генералния секретар на НАТО на неговия профил в Туитър написа че са провели добър телефонен разговор с македонския премиер Зоран Заев, като целта на Столтенберг била да потвърди ангажимента на НАТО към присъединяването на Северна Македония. Йенс Столтенберг добави, че процесът на ратификация на протокола за Северна Македония е на добър път и той с нетърпение очаква страната да се присъедини към Алианса много скоро.

Да напомним, че засега още пет страни-членки на НАТО не са ратифицирали протокола за членство на Северна Македония в Алианса, a те са Франция, Исландия, Холандия, Испания и САЩ. Сенатът на Франция миналия четвъртък гласуваше за ратификация на протокола, а сега остава това да направат и депутатите в Народното събрание на Франция, като техното гласуване се очаква да стане през ноември.

Ако парламентът на Испания се конституира веднага след изборите в страната, което са насрочени за 10 ноември, Северна Македония ще стане 30-ти член на НАТО до края на тази година. Ако това не се случи, се очаква държавата да се присъедини към Алиансата най-късно до февруари 2020 година.

След като всичките 29 държави-членки на НАТО ратифицират протокола за присъединяване, Събранието на Северна Македония също така трябва да гласува за членство на страната към най-мощния военнен съюз на света. Това беше и една от причините предсрочните парламентарни избори в Северна Македония да бъдат насрочени за 12 април, така че до средата на февруари да има функциониращ парламент, който да одобри присъединяването.