Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

Представители от Европейския парламент бяха на посещение в Северна Македония

В навечерието на заседанието на Съвета на ЕС през март, Северна Македония отново получава силна подкрепа от водещи европейски политици за започване на преговори за членство с ЕС. Така днес на посещение в Скопие бяха председателят на политическата група „Обнови Европа“ в Европейския парламент, Дачиан Чолош и постоянния докладчик на Европейския парламент за Северна Македония, Илхан Кючюк. Българският евродепутат, Илхан Кючюк, който също така е член на политическата група „Обнови Европа“ беше назначен за постоянен докладчик на Европейския парламент за Северна Македония през ноември 2019 година.

Целта на тяхното посещение беше да изразят категоричната подкрепа от групата „Обнови Европа“за процеса на разширяване на ЕС и по-специално за започване на преговори за членство със Северна Македония и Албания, на фона на наскоро предложената нова методология за провеждане на преговорите. Днес двамата представители на Европейския парламент проведоха срещи с най-високите държавни представители на Северна Македония.

Дачиан Чолош и Илхан Кючюк първо проведоха среща с министъра на външните работи на Северна Македония, Никола Димитров. Македонския външен министър е благодарил на Европейския парламент за неговата интензивна подкрепа за политиката на разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани. Никола Димитров също така е подчертал значението на следващото заседание на Европейския съвет през март, не само за Северна Македония, но и целия регион.

След това двамата представители на ЕП имаха среща с премиера на Северна Македония, Оливър Спасовски. На съвместната пресконференция с македонския премиер, председателя на „Обнови Европа“ Дачиан Чолош заяви, че неговата парламентарна група смята, че Северна Македония е готова да започне преговори с ЕС, защото страната е изпълнила всички необходими критерии.

Представителите на „Обнови Европа“ бяха приети и от президента на Северна Македония, Стево Пендаровски. По време на срещата македонския президент е изразил очакването си, че новата методология за провеждане на преговорите ще бъде приета през март, което ще отвори възможността за започване на преговори за членство на Северна Македония най-късно до края на май.

Дачиан Чолош и Илхан Кючюк по време на посещението в Скопие, проведоха среща и с предсетеля на Събранието на Северна Македония, Талат Джафери. Председателят Джафери на срещата е изразил благодарност на своите събеседници за приемането на резолюцията на Европейския парламент през октомври миналата година, с която се иска започване на преговори за членство със Северна Македония и Албания.

Основното послание на представителите на „Обнови Европа“, Чолош и Кючюк на днешните срещи с представителите на Северна Македония беше, страната да продължи по пътя на реформите, да продължи с прилагането на Преспанското споразумение за името с Гърция, както и провеждането на предстоящите предсрочни парламентарни избори в Северна Македония да е в пълно съответствие с международните стандарти.

Средната работна заплата в Северна Македония достигна до най-високото си ниво в историята

Средната нетна работна заплата в Северна Македония през декември 2019 г. достигна до най-високото си ниво в историята на страната. Това стана ясно, след като днес Държавния статистически институт на Северна Македония, публикува най-новите данни за размера на средната нетна и брутна работна заплата.

Според тези данни, средната месечна нетна заплата, през декември 2019 г. възлиза на 26.836 денари, т.е. 437 евро. Това представлявала увеличение от 4,2% в сравнение с месец ноември 2019 г., когато средната месечна нетна заплата беше 419 евро. Също е увеличението и в сравнение с декември 2018 г., когато средната нетна заплата е била на нивото от ноември 2019 г., т.е. 419 евро.

От Държавният статистически институт посочват, че най-голямо увеличаване на средната месечна нетна заплата в сравнение с предходния месец е отчетено в секторите: транспорт и съхранение от 12,4%, услуги за настаняване и дейности за обслужване на храна от 12% и в сектора на строителството от 11,9%.

Следователно, увеличение има и при средната месечна брутна заплата. През декември 2019 г. тя възлиза на 39.932 денари  или 649 евро. В сравнение с месец ноември 2019 г. това представлява увеличение от 4,1%.

 

Да напомним, че през октомври 2019 г. в Северна Македония беше приет закон с който минимална нетна заплата в страната беше определена на 14.500 денари или 235 евро. Това беше второто увеличение на минималната работна заплата в Северна Македония през последните две години, като за първи път минималната заплата в страната беше повишена през 2017 година. Тогава тя също чрез приемане на специален закон, беше повишена с 57 евро и достигна ниво от 203 евро.

 

Най-голямата полза от увеличението на минималната работна заплата имаха работниците в текстилната и кожената промишленост, които получаваха най-ниски заплата от всички останали сектори. Също така в парламента на Северна Македония през миналата година беше гласуван закон, с който правителството субсидира вноските за компаниите, които ще увеличат заплатите на своите служители до 100 евро.

В Битоля бе почетена паметта на Апостола на свободата – Васил Левски

Вчера в Битоля беше отбелязана 147-годишнината от обесването на Апостола на свободата на България – Васил Левски. Това бе първото отбелязване на паметта на великия български революционер в Битоля, след независимостта на Северна Македония. Да напомним, че миналата година в Битоля, също така за първи път, тържествено бе отбелязан и 18 юли – деня на раждането на Васил Левски.

Вчерашното събитие бе организирано от Генералното консулство на България во Битоля и се проведе пред сградата на Консулството. На него присъстваха родолюбиви битолски българи, граждани – приятели на България, българския генерален консул, както и служители от консулството.

Пред присъстващите лица, реч проведе генералният консул на България в Битоля, г-н Димитър Иванов. Той говореше за делото на Васил Левски и неговото значение за България, като подчерта, че Васил Левски запали искрата, която доведе България до нейната свобода. Г-н Димиър Иванов изтъкна, че благодарение на революционната дейноста на Васил Левски, търгнаха Ботевите четници от Румъния, след това беше запален пламъка на Априлското въстание, което доведе до Руско-турската война и в 1878 год. до освобождението на България.

След това, ученичката Моника Петреска, рецитира стихотворението „Обесването на Васил Левски“, написано от Христо Ботев. Кратка реч за делото на Васил Левски пред присъстващите граждани проведе и отец Зоран, от Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Той изтъкна, че Васил Левски преди да бъде революционер е бил и свещено лице, под името дякон Игнатий.

На края на събитието бяха положени цветя пред портрета на великия революционнер в двора на Генералното консулство. Вчерашното събитие отново подчерта необходимостта от издигане на поне един паметник на революционер от днешна България в Битоля.

Генералното консулство на България в Битоля вече започна инициатива за издигане на паметник на легендарния български поет и революционер, Христо Ботев в града. Това намерение беше оповестено на 2 юни миналата година, когато също така за първи път, в Битоля се проведе официално тържество по повод Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Министърът на околната среда и водите на България беше на посещение в Северна Македония

Вчера на работно посещение в Северна Македония беше българския министър на околната среда и водите, Емил Димитров. По време на посещението си той проведе среща с министъра на околната среда и пространственото планиране на Северна Македония, Насер Нуредини. На срещата присъстваха и представители на двете министерства, както и директорът на митническата администрация на Северна Македония, Гьоко Танасоски и посланикът на България в Скопие, Ангел Ангелов.

Разговорът е бил фокусиран върху начина на създаване и започване на работа на Съвместна комисия между Северна Македония и България за сътрудничество по повече въпроси от интерес на опазването на околната среда. Специален акцент на срещата е бил поставен върху координацията между институциите, които отговарят за контрола върху дейностите по управление на отпадъците в двете държави.

Българският министър Емил Димитров заявил, че България е готова да си сътрудничи със Северна Македония при контрола на трансграничното движение на отпадъците, като е изразил увереност, че България от своя страна ще се стреми да предотврати навлизането на пратки на РДФ отпадъци за изгаряне от нейната територия в Северна Македония.

Министър Димитров по време на срещата подчертал, че последните събития и открития на съмнителни международни пратки с отпадъци в България, са случаи, които представляват незаконни действия на отделни лица и не поставят под въпрос междудържавното сътрудничество между двете страни.

Двете страни са се договорили да задълбочат сътрудничеството си с цел укрепване на системата за контрол на граничните пунктове и подобряване на комуникацията на митническите служби и другите отговорните институции.

Също така е било договорено в рамките на Берлинския процес, който през тази година се съпредседателства от България и Северна Македония, да продължи сътрудничеството за задълбочаване на регионалния диалог в региона на Западните Балкани по въпросите на опазването на околната среда.

Министерът на външните работи на Северна Македония присъстваше на срещата на лидерите от Западните Балкани с представителите на ЕС

Вчера в Брюксел се проведе неформална среща на лидерите на шесте страни от региона на Западните Балкани (Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Косово и Албания) с водещите представители на ЕС – председалите на Европейския съвет и на Европейската комисия, Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен. Македонски представител на срещата беше министърът на външните работи, Никола Димитров.

Председателя на Европейския съвет, Шарл Мишел заяви, че срещата е възможност за потвърждаване на европейската перспектива за страните от Западните Балкани. Той изтъкна, че ЕС трябва да задълбочи стратегическото си сътрудничество със шесте страни от Западните Балкани по въпроси като изменението на климата, многостранността и външната политика.

Председателя на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен заяви, че Западните Балкани са приоритет за ЕС и че общ геостратегически интерес е региона да се приближи към ЕС. Тя подчерта, че с новата методология се създават добри перспективи за страните от Западните Балкани, с цел за скоро време да станат полноправни членки на ЕС. Урсула фон дер Лайен добави, че ЕК настоява Северна Македония и Албания да започнат преговори за членство преди срещата на Съвета на ЕС в Загреб през май.

Министърът на външните работи на Северна Македония, Никола Димитров заяви, че страната чака толкова много години да получи дата за започване на преговори. Той допълни, че Северна Македония 15 години е страна-кандидат за членство, 11 години са изминати от първата препоръка на ЕК за започване преговори, но спорът за името с Гърция винаги беше пречка за страната.

Никола Димитров изтъкна, че спорът за името сега е решен, а с вчерашното приемане на закона за прокуратурата е изпълнена и програмата за вътрешни реформи, която беше определена от ЕС.  Според македонския министър на външните работи, ако Съвета на ЕС и на следващото заседание през март не определи дата за започване на преговори със Северна Македония, това по същество ще означава, че ЕС няма политика за региона.

Вчера и върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Жозеп Борел приветства приемането на закона за прокуратурата в македонския парламент. Той подчерта, че това е важна стъпка към прилагането на реформите и показва, че Северна Македония е готова да направи всичко необходимо, за да има европейска перспектива.

Събранието на Северна Македония се разпусна, предсрочните парламентарни избори ще се проведат на 12 април

Вчерашния ден донесе голяма драма в парламента на Северна Македония. Както е известно, вчера беше трябваше да бъде последния ден за работа на този парламентарен състав, с цел да се запази договорената дата за провеждане на предсрочните парламентарни избори – 12 април. Но условие за разпускането на парламента беше депутатите да имат възможност да гласуват по няколко закона, от които зависи евроатлантическото бъдеще на Северна Македония.

Най-важният от тези закони беше новия закон за прокуратурата, след това закона за Съвета на прокурорите, както и измененията в закона за отбраната. За приемането на закона за прокуратурата, както и за закона за отбраната беше неопходимо мнозинство от две трети от депутатите, т.е. от най-малко 80 депутати.

До вчера бяха завършени всички парламентарни дискусии по законите и трябваше само да се гласува. За закона за прокуратурата се гласуваше два пъти. Така след първото гласуване, Закона доби подкрепа от 74 депутати, което не беше достатъчно за неговото приемане. Но веднага последва реакция от 6 депутати, че тяхното гласуване не е било регистрирано от електронната система. Тогава гласуването се повтори и закона за прокуратурата беше приет с 80 гласа „за“. След това бяха гласувани и приети закона за Съвета на прокурорите и измененията в закона за отбраната.

От парламентарната група на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ обвиняваха, че гласуването не е било редовно. Тези обвинения бяха незабавно отхвърлени от председателя на Парламента,  който заяви, че всички закони са приети в съответствие с процедурите. Малко след приемането на законите в парламента, президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски подписа указите за публикуването им в Държавен вестник.

Председателят на Събранието на Северна Македония, Талат Джафери вчера след обяд подписа и решението за обявяването на изборите, като по този начин официално приключи работата на този парламентарен състав. Това беше деветия парламентарен състав от независимостта на Северна Македония през 1991 година. По време на неговата работа се случиха много важни събития за Северна Македония.

На 27 април 2017 г. се случи насилието в Събранието, което е известно и като „кървавият четвъртък“. Тогава тълпа от протестиращи нахлу в парламента и биеше депутати от партиите, които искаха да съставят да изберат нов претседател на Събранието. В насилието най-много пострадаха лидера на СДСМ и премиер на Северна Македония до 3 януари 2020 г. – Зоран Заев и лидера на партията Алианса на Албанците – Зиядин Села, който за малко можеше да бъде и убит.

Преди това дотогавашната управляваща партия ВМРО-ДПМНЕ, три месеца блокира избора на нов председател на Събранието.

На 15 януари 2018 год. с 62 гласа „за“ депутатите приеха Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между Северна Македония и България. Можеби най-важното събитие се случи на 11 януари 2019 г., когато също като вчера след долги преговори и убеждения, депутатите в Събранието с 80 гласа „за“ приеха промените в Конституцията на страната, с което тя доби новото си име – Република Северна Македония. Това беше направено в съответствие с Преспанското споразумение с Гърция и отвори пътя на страната към членство в НАТО и ЕС.

Миналият вторник, на 11 февруари, Събранието с 114 гласа „за“ гласуваше за приемане на Протокола за членство на Северна Македония в НАТО и знамето на Алианса беше издигнато пред сградата на македонското събрание.

България потвърди категоричната подкрепа за започване на преговори за членство на Северна Македония с ЕС

Северна Македония отново получи категорична подкрепа от България, за да започне преговори за членство с ЕС. През изминалите два дни, тази подкрепа беше изразена от българския премиер, Бойко Борисов и от министъра на външните работи, Екатерина Захариева.

Днес в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността, се проведе среща между министрите на външните работи на Северна Македония и България, Никола Димитров и Екатерина Захариева. Главни теми на срещата са били евроатлантическото бъдеще на Северна Македония и съвместното председателстване на двете държави с Берлинския процес през тази година.

 

Министър Екатерина Захариева по време на срещата заяви, че България подкрепя взимането на решение за началото на преговорите на Северна Македония с ЕС още по време на заседанието на Европейския Съвет през месец март. Екатерина Захариева подчерта, че България прави всичко възможно, за да помага на нейната югозападна съседка, като България много пъти е водила формални и неформални разговори с Франция, с цел тя да даде зелена светлина за започване на преговорите и със Северна Македония и с Албания.

От друга страна, българския външен минисътър подчерта, че постигнатите до момента резултати в тъговските отношения между двете страни остават далеч от истинските възможности. Според министър Захариева, трябва да се работи по-активно по изграждането на стратегическата инфраструктура между Северна Македония и България, като основен приоритет остава изграждането на Коридор № 8.

Македонският министър на външните работи, Никола Димитров заяви, че отличното сътрудничество между министерствата на външните работи на Северна Македония и България е в духа на това, което е основна дипломатическа цел на двете държави – да укрепят основите на мостовете, свързващи страните от региона и заедно да продължат напред чрез съпредседателството на Берлинския процес. Според Никола Димитров, това е голяма отговорност, но и реален шанс, като за Северна Македония и България, така и за Европа.

 

Премиерът на България, Бойко Борисов заяви за медиите, че сега има рядка възможност, тъй като цяла Европа иска да даде перспектива на Северна Македония и на Албания, а и въобще на Западните Балкани. Премиерът Борисов добави, че от друга страна все повече има усещането, че политиците в тези държави не разбират колко е важен моментът и че всяко вътрешнополитическо събитие няма никакво значение за техните държави, ако се пропусне този момент.

 

И президентът на Франция, Еманюел Макрон по време на Мюнхенската конференция по сигурността заяви, че има възможност Северна Македония и Албания да получат дата за започване на преговори за членство с ЕС на следващото заседание на Европейския Съвет. Според Еманюел Макрон това ще зависи от доклада на Европейската комисия за Северна Македония и Албания, който ще бъде подготвен през март. Ако докладът е положителен, френският президент би подкрепил започването на преговори с двете страни.

Президентът и министърът на външните работи на Северна Македония участват на Мюнхенската конференция за сигурност

Делегация от Северна Македония, водена от президента Стево Пендаровски и министъра на външните работи Никола Димитров, участва в тазгодишната Мюнхенска конференция за сигурност, която се провежда от 14 до 16 февруари. През последните четири десетилетия Мюнхенската конференция за сигурност се превърна в най-важния независим форум за обмен на мнения от лицата, вземащи решения в областта на международната политика за сигурност. Всяка година тя обединява около 350 високопоставени фигури от повече от 70 страни по света, които се включат в интензивен дебат по настоящите и бъдещите предизвикателства на сигурността.

Македонският президенът и външния министър участваха на кръгли маси и панелни дискусии в рамките на конференцията, а проведоха и редица двустранни срещи с лидери от различни държави и международни организации. Във фокуса на срещите които проведоха македонските представители, както и в техните изказванията на панелните дискусии, бе евроатлантическото бъдеще на страната.

Президентът Стево Пендаровски заяви, че намерението на Европейския съюз да играе по-голяма геополитическа роля в региона е напълно приемливо за Северна Македония. Той подчерта, че Северна Македония и регионът на Западните Балкани се нуждаят не само от достъп до общия европейски пазар, но и от приемането на европейските демократични ценности, които значително ще ускорят процесите на реформи и ще създадат стабилни и отговорни институции.

Македонския президент Пендаровски изрази очакване, че с приемането на новата методология за провеждане на преговори за членство с ЕС, ще бъдат създадени условия за предоставяне на дата за започване на преговорите със Северна Македония на срещата на Европейския съвет през месец март.

Министърът на външните работи на Северна Македония, Никола Димитров заяви, че ако Европейския съюз иска да бъде положителна сила, да насърчава политика на компромис и да стимулира прореформаторски правителства, ЕС трябва да признае напредъка на Северна Македония, т.е. да определи дата за започване на преговорите за членство. Според Никола Димитров, има една формула за успех: необходима е добра методология, честен подход за нейното прилагане и политическа воля и от двете страни.

 

Македонския външен министър изтъкна, че няма друг начин Европа да запази лидерската си роля в региона на Западните Балкани и да бъде доверен партньор, освен чрез интегриране на страните, които не само географски и културно вече са част от нея, но и насочват своя ход на политически действия в съответствие с европейския модел.

Представители от Северна Македония участват на международната туристическа борса „Ваканция и СПА Експо“ в София

Агенцията за промоция и подкрепа на туризма на Северна Македония заедно с представители на над тридесет македонски туроператори, туристически агенции, хотели и други организации от областа на туризма, участват на 37-ото издание на международната туристическа борса „Ваканция и СПА Експо“ в София.

Туристическата борса в София се организира под патронажа на Министерството на туризма на България, а се провежда от 13 до 15 февруари. „Ваканция и СПА Експо“ е най-представителното туристическо събитие в България, на което участват над 350 изложители от държави от целия свят. Тази година на него дебютират над 40 туроператори и фирми от туристическия бранш, а за първи път ще участват представители на бизнеса от Босна и Херцеговина, Кения и Франция.

Директорът на агенцията за промоция и подкрепа на туризма на Северна Македония, Люпчо Яневски заяви, че привличането на българските туристи е много важно за развитието на туризма в Северна Македония. Това е потвърдено и от факта, че през декември 2019 г. най-много туристи в Северна Македония са дошли от България. Така в месец декември миналата година, на посещение в Северна Македония са били 7.483 български граждани, които са реализирали 13.141 нощувки. Това представлява 18,4% от общия брой на чуждестранни туристи, които са посетили Северна Македония през този месец.

Директорът Люпчо Яневски пред медиите каза, че през септември или октомври тази година, трябва да започнат чартърни полети по авиолинията София-Охрид.

Община Струмица от организаторите на „Ваканция и СПА Експо“ в София, получи награда за „Професионално представяне на интегриран туристически продукт“ за нейния проект „Струмица – звезда под небето“, който представлява съчетание на най-забележителните символи на град Струмица. Този туристически проект бе създаден като част от проекта „Промоция на туризма и културата“, финансиран от ЕС чрез ИПА Програмата за трансгранично сътрудничество между Северна Македония и Гърция.

Напрегната политическа ситуация в Северна Македония

Продължава напрегнатото политическо положение в Северна Македония, на само един ден преди насрочената дата за разпускане на парламента – 16 февруари, с цел провеждане на предсрочните парламентари избори на 12 април. Напрежението идва от несъгласията между политическите партии от власта и опозицията по няколко теми, като на първо място е приемането на няколко закони, които са оказаха като ключови за евроатлантическото бъдеще на страната.

 

Също така, през последните дни като проблем се наложи и поведението на техническия министър на труда и социалната политика предложена от страна на опозицията, Рашела Мизрахи. Тя на няколко пресконференции се появяваше преди банер на министерството, на когото бе изписано старото име на държавата – Република Македония. На това поведение на министър Рашела Мизрахи веднага реагира Гърция, която отправи протестна нота до македонското министерство на външните работи за нарушение на Преспанското споразумение. Въпреки протестната нота на Гърция, техническият министър продължи да отказва да използва банер с новото конституционно име на страната – Република Северна Македония.

Заради това незачитане на Конституцията на страната, премиерът Оливър Спасовски внесе предложение до македонския парламент за уволняване от поста на Рашела Мизрахи. Късно снощи след дълъг и разгорещен дебат, депутатите с 62 гласа „за“ и 26 „против“, гласуваха за уволнението на техническия министър на труда и социалната политика. Сега опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ трябва да даде друго предложение за технически министър, за да изпълнява тази функция до провеждането на изборите.

Снощи в Събранието на Северна Македония бяха гласувани и промени в Изборния кодекс, с които се предвижда общините Дебър и Маврово-Ростуше от шестия избирателния район, да преминат в петия избирателен район. Това се прави с цел, във всичките шест избирателни района на които е разделена територията на Северна Македония, да има приблизително равен брой избиратели.

Днес и утре в македонския парламент, трябва да бъдат гласувани още няколко закони, от които най-важен е новият закон за прокуратурата. Този закон, както вече събощихме, стана ключово условие за Северна Македония да може да получи дата за започване на преговори за членство с ЕС през следващия месец. За неговото приемане е неопходимо е мнозинство от две трети, т.е. подкрепа от най-малко 80 депутати. Дебатът по законопроекта в пленарната зала приключи още вчера, но не се стигна до гласуване.

От управляващата партия СДСМ предупредиха, че ако опозицията или претседателя на парламента чрез ненужни парламентарни процедури попречат на депутатите да получат възможност за гласуване или отхвърляне на новия закон за прокуратурата, те ще формират ново парламентарно мнозинство и изборите ще се отложат за есента. Прогнозите са, че гласуването по този закон ще бъде утре, в последния планиран ден за функционирането този парламентарен състав, а към момента не е известно дали правителството има осигурено подкрепа за неговото приемане.