Начало / Зоранчо Маринков

Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

Папа Франциск на 7 май следващата година ще посети Македония

Негово Светейшество папа Франциск, е приел поканата на най-висшите държавни власти на Македония и на католическата църква в страната, и ще проведе апостолско посещение в Република Македония, по-точно на Скопие на 7 май 2019 година. По-рано папа Франциск ще извърши апостолско пътуване в България от 5 до 7 май, където ще посети градовете София и Раковски. Програмата на посещението на Папа Франциск ще бъде публикувана навременно.

Папа Франциск, със световно име Хорхе Марио Берголио, е роден в Буенос Айрес, Аржентина в 1936 година. Той е римски папа от 13 март 2013 г., като е първият папа от Южното полукълбо и първият папа от 1200 години с не-европейски корени.

Товa ще бъде първото посещение на католически папа на Република Македония. Папата на посещението в Скопие ще отдаде почит на родената в столицата на Македония, святата Майка Тереза. Франциск канонизира Майка Тереза като Света Тереза от Калкута, през септември 2016 г. за нейната отдаденост да служи на бедните.

Майка Тереза по националност е албанка и беше родена като Анеза Гонджа Бояджиу в Скопие през 1910 г. До 18-годишна възраст живее в родния си град и след това решава да стане мисионер в Ордена на сестрите на Лорето.

По-голямата част от живота си майка Тереза прекарва в Калкута, Индия. През 1979 г. получава Нобелова награда за мир „за подетата работа в борбата за превъзмогване на бедността и страданията, които също представляват заплаха за мира“. През 1992 г. ЮНЕСКО ѝ присъжда наградата си за мир за приноса в образованието. Майка Тереза умира в Калкута на 5 септември 1997 г.

По повод 100-годишнината от рождението на Майка Тереза, Република Македония издигна паметната къща посветена на нея, като израз на уважение към великата жена, родена в Скопие.

Македония и България от миналата година заедно отдават почит на Светите братя Кирил и Методий в Рим. По време на тези посещения, делегациите от двете страни осъществяват среща с папата. Да се надяваме, че и посещението на папа Франциск на двете братски държави, ще бъде допълнителен стимул за увеличаване на сътрудничеството във всички области между Македония и България.

З.М.

Македония осигури 68 милиона евро за изграждането на железопътната линия към България

Република Македония, представлявана от министерството на финансите и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), днес подписаха споразумение за безвъзмездна помощ от 68,6 милиона евро за изграждането на втората част от железопътната линия по коридор N°8, Беляковце – Крива Паланка.

Това е най-големия грант за инвестиции, предоставен на Македония за инфраструктурен проект досега, каза финансовият министър, Драган Тевдовски след подписването на споразумението. С влизането на тези средства във финансовата конструкция за отсечката Беяаковце – Крива Паланка, Македония ще има повече ползи, тъй като със сключването на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства ще бъде разрешено намаление на заема, предоставен от ЕБВР за втората фаза, който е в размер на 145 милиона евро, добави Тевдовски.

След церемонията по потписването на договора, беше казано че жп линията до границата с България ще бъде готова до 2025 година. Това е ново продължение на срока, тъй като досега крайния срок за приключване на  строителството беше 2023 година. Железопътната линия от Македония до България започна да се изгражда в средата на 90-те години, но след това спря. Проектът за завършване на железопътния коридор N°8 има за цел да свърже Черно море с Адриатическо море. С изграждането на този коридор ще бъде разработена транспортна система, която ще допринесе за увеличаване на търговията, повишаване на конкурентоспособността, развитието на икономиката и комуникацията с европейските страни.

Посланикът на ЕС в Македония, Самуел Збогар заяви, че добрата свързаност е преходна фаза към общо бъдеще и че след приключване на проекта, жителите на двете столици Скопие и София ще могат да преминават раздалечината между тях с влак. Според посланикът на ЕС в Македония, транспортът на стоки ще бъде по-евтин и по-лесен, а това ще доведе до по-голяма свързаност между Македония и България, както и между всички страни по коридор N°8, съществуващи и бъдещи държави-членки на ЕС.

Досега ЕС е отпуснал 220 млн. Евро за транспортния сектор в Македония.

Директорът на офиса на ЕБВР, Анка Йоанеску каза че реализацията на този проект ще укрепи регионалната връзка и че с подписването на това споразумение в размер на 68,6 милиона евро се допълват съществуващите заеми на ЕБВР за фаза 1 и фаза 2 от проекта за рехабилитация и изграждане на железопътни линии по коридор N°8, които възлизат на над 190 млн. Евро. Допълнителни грантови средства в размер на 5,7 милиона евро бяха осигурени от Инвестиционната рамка на Западните Балкани в подкрепа на подготовката и реализацията на проекта, съобщи Анка Йоанеску.

Втората отсечка от жп линията към България, Беляковце-Крива Паланка е дълга 34 километра, а строителните работи трябва да започнат следващата година. Планът за изграждане на железопътната линия към България предвижда на тази отсечка да има две основни станции и три спирки, а прогнозираната скорост е 100 километра в час. Съществуващите мостове щяли да бъдат реконструирани, а ще бъдат построени и нови. Предвидено било и изграждане на15 тунела.

Третата отсечка на жп линията, от Крива Паланка до границата с България, която е с дължина от 24 км, ще струва между 350 и 400 милиона евро. Свързването трябва да бъде чрез изграждането на тунел с дължина от 2.400 метра на ГКПП Деве баир. Досега за тази част са били осигурени 70 милиона евро, а за останалите са се водили преговори с международни финансови институции.

З.М.

В Скопие се проведе дебат за инвестициите на държавата в образованието, здравеопазването и социалната защита на децата

Вчера на дебат който се проведе в Скопие, Институтът за икономически изследвания и политики Finance Think в сътрудничество с офиса на УНИЦЕФ в Скопие, представиха резултатите от анализа направен във връзка с това колко държавата инвестира в образованието, здравеопазването и социалната защита на децата.

На дебатът присъстваха и министърът на труда и социалната политика на Македония, Мила Царовска, министърът на здравеопазването доц. д-р Венко Филипче , представителя на УНИЦЕФ за Македония, Бенджамин Перкс както и представители на няколко неправителствени организации.

Според гражданските организации, Македония не инвестира толкова, колкото трябва в образователната система, здравеопазването и социалната защита при децата. Представителят на Института за икономически изследвания и политики Finance Think, Благица Петревски заяви, че резултатите от анализа показват, че в периода от 2010 г. до 2018 г. инвестициите в децата в Македония нарастват.

Все пак, каза тя, че като се вземе предвид растежа на икономиката, тези инвестиции не са последвали растежа на икономиката, т.е. процентът от БВП, който се отделя за тази сфера е намалял. Основното заключение е, че увеличените инвестиции в деца показват положителни резултати, най-много в областа на посещение на детските градини, добави в речта си Благица Петревски.

Mинистърът на труда и социалната политика, Мила Царовска заяви, че министерството изминалата година и половина е било посветено на изграждането на нови и разширяване на съществуващите капацитети на детските градини. В резултат на това, открити са били 11 детски градини с капацитет от 600 деца и 68 нови работни места, а до края на годината щяли да бъдат открити още 13 нови детски градини с капацитет за 682 деца и 97 нови работни места.

Министерството на труда и социалната политика неотдавна e осигурило заем от 30 милиона евро от Световната банка, от които 16 милиона са предназначени за изграждане на нови детски градини, осигурявайки място за нови 7.000 деца, добави Царовска.

Министърът на здравеопазването, д-р Филипче, заяви че в здравна политика на Македония, грижите за децата и тяхното здраве, се приоритет на министерството, но и на държавата. Той каза, че с промените в закона за здравеопазването, с премахването на паралелен внос на лекарства, въвеждането на три нови видове инсулини, увеличаване на броя на инсулинови помпи, увеличаване на бюджета за закупуване на лекарства за хората с редки заболявания, здравното министерство е започнало нова битка за по-добро здравеопазване при децата.

Представителя на УНИЦЕФ за Македония, Бенджамин Перкс на дебата каза, че Македония се нуждае от програми, които ще помогнат на децата да се развиват от най-ранна възраст, ще изведат децата от бедността за да могат да станат образовани хора, които ще допринесат за развитието на икономиката на страната. Според Перкс реформите, които се правят с промените в закона за социална защита, са в посока на подобряване на условията за развитие на децата.

З.М.

Вятърния парк край Богданци ще бъде модернизиран с изграждането на нови вятърни генератори

Днес в министерството за финанси на Македония, беше подписано споразумение за осигуряване на средства за изграждане на втората фаза от проекта „Парк на вятърните електроцентрали Богданци“. За реализацията на втората фаза на проекта обезпечен е изгоден заем в размер на 18 милиона евро в рамките на двустранното сътрудничество за развитие с ФР Германия, чрез KfW банката, докато АД „Електроцентрали на Македония“ ще осигури 3 милиона евро от собствени средства. Срокът за погасяване на заема е 12 години, с включен гратисен период от 3 години.

Споразумението за финансово сътрудничество между правителствата на Македония и Германия, беше подписано от германския посланик в страната, Томас Герберих и от министерот на финасите на Македония, Драган Тевдовски.

По време на церемонията германският посланик Герберни заяви, че македонското правителство трябва да се съсредоточи изцяло върху процесите на реформи, които трябва да доведат до създаването на ново македонско общество, в което всички хора ще могат да упражняват основните човешки права и което дава възможност за по-добри условия за живот.

Министърът на финансите, Тевдовски заяви, че проектът има за цел да допринесе за опазването на околната среда, чрез осигуряване възобновяеми енергийни източници и икономически растеж.

Директорът на KfW банка за Югоизточна Европа, Кристоф Тискенс, заяви че финансирането и изпълнението на този проект са важни за банката, но още повече за гражданите на Македония, тъй като той представлява стъпка към увеличаване на производството на електроенергия от възобновяеми източници.

Вятърният парк се намира в близост до град Богданци, на хълма Ранавец, който се издига над Богданци и и обхваща площ от 29 хектара. Проектът „Парк на вятърните електроцентрали Богданци“ е проектиран за капацитет от 50 MW и обща годишна продукция от около 137 GWh.

Беше планирано вятърният парк да бъде построен на две фази: първата фаза с 36,8 MW и годишно производство от 100 GWh, а втората – останалите 13,8 MW и допълнителното производство от 37 GWh.

Първата фаза на проекта приключи в февруари 2014 г. с изграждането на 16 вятърни генератори. През март 2014 г. бяха завършени инфраструктурата и съпътстващите съоръжения на вятърния парк, като пътната инфраструктура, включването на новата електропроводна мрежа, командната сграда и др.

В рамките на втората фаза на този проект е предвидена инсталация на 6 нови вятърни генератори с мощност от 13.8 MW. По този начин ще се използва вятъра като източник на възобновяема енергия чрез изграждане на вятърни електроцентрали, с цел постигане на допълнително годишно производство от 37 GWh естествено устойчива енергия, което ще бъде достатъчно за снабдяване с електрическа енергия на около 6.000 домакинства.

С изграждането на парка ще се увеличи делът на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия от АД ЕЛЕМ от около 3%. Македония има задължения към Европейския съюз за постигане на целите за 20% производство от възобновяеми източници в енергийния баланс, цел която е създадена и поддържана от всички институции от енергийната област в Македония.

З.М.

В Македония беше отбелязан международния ден на борбата срещу корупцията

Вчера в Скопиe се проведе конференция, посветена на борбата с корупцията в Македония. Конферецията се проведе по повод международния ден на борбата срещу корупцията и носеше заглавието „Спешни приоритети за реформи: Укрепване на институционалната рамка в борбата срещу корупцията. Има ли напредък?“. Тя бе организирана от Платформата на организациите на гражданското общество за борба с корупцията, с подкрепата на USAID.

На конферецията между останалите участваха и президент на „Трансперънси интернешънъл“ Македония , Сладжана Тасева, министърът на правосъдието на Македония, Рената Дескоска и посланика на Европейския съюз в Македония, Самуел Збогар.

Сладжана Тасева в речта си каза, че Македония е създадала добра юридическа и институционална основа и рамка, но все още не е започнала ефективната работа на институциите в борбата срещу корупцията.

Според президента на „Трансперънси интернешънъл“ за Македония,  страната във всички тези изминали години постоянно е в началото в борбата срещу корупцията. Македония никога не е била толкова ниско в Индекса за възприятие на корупцията и не е получила такива лоши доклади от GRECO и Европейската комисия по отнишение на корупцията, какъвто е случаят днес, добави Тасева.

Министърът на правосъдието, Рената Дескоска заяви, че корупцията засяга всички и води до слаби институции, неспазване на човешките права, несправедливост, организирана престъпност, нестабилност, недоволство, злоба, гняв, загубен просперитет и застрашена околна среда. Тя каза, че успешната борба с корупцията е формално условие за присъединяване към ЕС, и в тази посока Македония има  партньори в Европейския съюз.

Според Дескоска, безкомпромисна борба срещу корупцията ще бъде постигната само с независима, прозрачна и отговорна съдебна система и прокуратура, както и с непартийна комисия за борба с корупцията. Тя каза че всички реформи, които са провеждат в министерството на правосъдието, са насочени към създаване на силни и независими институции и механизми за борба с корупцията. Това го правим чрез реформиране на трите стълба на борбата срещу корупцията: съдебната система, прокуратурата и антикорупционната рамка, добави министър Дескоска.

Посланика на ЕС в Македония, Самуел Збогар в обръщението си към присъстващите на конференцията заяви, че има положителни промени в борбата срещу корупцията в Македония. Но според Збогар, въпреки факта че има повдигнати обвинения срещу високопоставени служители, окончателните присъди в силно профилираните случаи остават на ограничено ниво.

Збогар изтъкна и проблема с нефункционирането на Държавната комисия за предотвратяване на корупцията и каза че е необходимо тази комисия отново да започне с работа, след няколко месеци на бездействие. Збогар каза че на комисията и трябват ясни правомощия, ефективни ресурси и пълна независимост. Според него, комисията ще има подобрение в нейната работа, само ако има изследователски възможности, в противен случай тя ще бъде ограничена до подаване на данни за конфликт на интереси.

Възможност за провеждане на разследвания трябва да получи и Държавната избирателна комисия и други агенции за прилагане на правосъдието, добави посланикът на ЕС, Самуел Збогар.

З.М.

Командващият на Съвместното командване на НАТО в Неапол на посещение в Македония

Днес на посещение в Македония пристигна командващия на Съвместното командване на съюзните сили на НАТО в Неапол, адмирал Джеймс Фого. Той проведе срещи с министъра на отбраната на Македония, Радмила Шекеринска и началникът на ГЩ на Армията на Република Македония, генерал – майор Васко Гюрчиновски.

Министърът Шекеринска подчерта дългогодишното сътрудничество между министерството на отбраната и АРМ със Съюзното командване на съюзническите сили в Неапол, което допринесе за готовността на Македония да стане 30-тата страна-членка на НАТО. Тя заяви убеденост, че в началото на 2019 г. Македония ще бъде на масата заедно с всички съюзници-членки в съюза, а веднага след това с успешно ратифициран процес ще бъде и пълноправен член на НАТО.

Шекеринска, позовавайки се на резултатите от реформите в обществото и по-специално в областта на отбраната подчерта, че Македония и гражданите, въпреки че са били поставени пред сериозни предизвикателства, са показали че искат да живеят в демократична, свободна, стабилна и просперираща държава.

Командващият на Съвместното командване в Неапол отбеляза, че НАТО оценява изключителния напредък, постигнат от държавата през изминалия период, и каза, че е дошло времето Македония да стане член на Алианса. Адмирал Фого добави, че страните членки на НАТО са посветени на колективната отбрана и сигурност, която ще увеличи и стабилността на Македония. Той посочи, че командването на НАТО в Неапол ще продължи да подкрепя Македония и нейната армия в усилията за реформи в отбраната.

След това високопоставеният гост от НАТО се срещна и с министър-председателя на Македония.

Премиерът Заев на срещата подчерта, че посещението на делегацията на Южното крило на Съвместното командване на НАТО, водена от адмирал Фого е важно признание и насърчение за Македония в един изключително важен период, когато процесът на конституционни промени влиза в заключителния етап и когато неговият епилог ще активира процедурата за подписване на протокола за присъединяване на Македония към членството в Алианса. Заев говореше и за силния стимул, който този процес оказва на икономиката и цялостното социално развитие на Македония. Това произтичало от факта, че обявеното успешно завършване на стремежите за членство в НАТО е създало увереност, че страната осигурява мир и сигурност като основна претпоставка за просперитет за нейните граждани.

Адмирал Фого приветства решението на правителството и на министерството на отбраната, полигона в Криволак да бъде поставен на използване за нуждите на НАТО и подчерта гражданските и икономически ползи, които държавите-членки на Алианса получават от взаимното си сътрудничество. Той от своя страна и от името на НАТО отдаде искрено признание за способностите и за мотивацията на членовете на АРМ в мисиите на НАТО и изрази увереност, че след участието в тези мисии, те ще се върнат по-богати с опит, който след това ще могат да предадат на колегите си в армията.

З.М.

Работната подгрупа за помирение в македонския парламент прие текстът на закона за амнистия

Днес в Събранието на Македония се проведе заседание на работната подгрупа за помирение която действа в рамките на междупартийната парламентарна група за интеграция, реформа и помирение. Междупартийната група е орган формиран от 25 депутати от управляващите партиии и от осемте депутати от независимата парламентарна група на ВМРО-ДПМНЕ, които гласуваха за конституционите промени и бяха изключени от тяхната партия.

След провеждането на срещата, еден от осемте независими депутати и член на подгрупата за помирение, Зекир Рамчилович проведе конференция за медиите. Той заяви, че на днешното заседание на подгрупата за помирение се е стигнало до консенсусно приемане на текста на закона за амнистия, от страна на всички членове на подгрупата и от други депутати, които са присъствали на заседанието.

Рамчилович каза, че тялото за помирение ще работи за вземане на политическо решение с което ще се успокоят политическите отношения в Македония, главно във връзка със събитията от 27 април. В текста на закона  е направена разлика, като е намерена правна формулировка за разграничение между лицата участващи в насилието в парламента. Те според новия закон за амнистия ще бъдат разделени на организатори на събитията, на тези които са извършили насилие, на тези които са направили сдружаване за враждебна дейност, и на лица които не са организирали и не са извършили насилие.

Това означава, че с този закон, ще могат да бъдат обхванати депутатите Муковски, Арнаудов и Василевски, които са сред обвиняемите за насилието в парламента и са част от групата на осемте депутати.

В предложението на текста на закона била оставена възможност за всички онези обвиняеми, които искат да продължат със съдебният процес. Прокуратурата на Македония също така, ще може да продължи процеса срещу останалите обвиняеми за насилието от 27 април въз основа на съществуващото обвинение, на друг член от закона- сдружаване заради враждебна дейност.

От опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, която не участва в работата на междупартийната парламентарна група за интеграция, реформа и помирение, отново заявиха че няма да поткрепат приемането на закона за амнистия в парламента. Според депутатът от ВМРО-ДПМНЕ, Влатко Гьорчев, трябва да има амнистия всички лица, участващи в събитието от 27 април, за да няма политически условности и всичко това, което сега се е правело зад закрити врати.

Вчера премиерът Заев каза, че не може на всеки шест или девет месеца да се приема закон за обща амнистия и този закон, който предстои да бъде приет ще се отнася само за хора които не са организирали и извършили насилие в парламента.

Законът се очаква да бъде предложен за приемане от страна на депутатите в съкратена процедура.

З.М.

Затворниците в македонските затвори искат закон за амнистия и провеждат гладна стачка

Недоволни от това, че няма да бъдат обхванати от закона за амнистия, който подготвя парламентарната група за помирение в парламента на Македония, затворници от най-голямия затвор в Македония – Идризово, но и няколко затворници от затворите в Щип и Прилеп вчера са започнали гладна стачка.

Затворниците искат Събранието на Македония, да приеме Закон за обща амнистия за всички произведения, които позволява Конституцията, а на осъдените на доживотен затвор присъдите да бъдат променени в присъди на определен брой години. Те се заявили за медиите, че ще продължат с гладната стачка до изпълнение на техните искания. Затворниците обявиха и провеждане на мирни протести пред сградата на правителството от страна на техните семейства.

Омбудсманът на Македония, Иджет Мемети днес, след като служители от неговия офис са посетили затвора Идризово, заявил че 550 затворници са отказали храна. Искането на затворниците да бъдат включени в закона за амнистия, служителите на от офиса на омбудсмана са предоставили в Събранието на Македония. Директорът на затвора Идризово за македонските медиите казал, че от около 600 затворници, които са започнали гладната стачка вчера, само 330 души днес са отказали да вземат храна.

Премиерът Зоран Заев, във връзка с искането на затворниците, заяви пред македонските медии, че в предстоящият период няма план за приемане на закон за обща амнистия, тъй като македонският парламент вече е приел такъв закон преди няколко месеца. Съвременните държави, според Заев не могат на всеки шест или девет месеца да приемат Закон за амнистия.

Премиерът Заев каза, че в момента се обсъжда само амнистия за събитията от 27 април в парламента, но с нея ще бъдат обхванати само хората които не са участвали в насилието и организацията на тези събития. Той потвърди, че е получил писмо от затворниците от затвора в Идризово, че те ще започнат гладна стачка, ако от страна на комисията за помирение формирана в парламента, не бъде взето решение за амнистия която ще включва и тях.

Със закона за обща амнистия, който беше приет в началото на годината, бяха амнистирани 815 затворници, осъдени на наказание до пет години лишаване от свобода. На над 3.000 души присъдата им бе намалена с 30%. Законът за амнистия не се прилага за лицата осъдени за убийство, за престъпления срещу изборите и гласуването, за изнасилване, педофилия, посредничество при проституция, за престъпно сдружаване, както и за престъпления срещу държавата.

З.М.

Македонски министри участваха на конференцията за борба срещу незаконния трафик на оръжие в страните от Западните Балкани

Днес в Париж се проведе среща на високо равнище на френско-германската инициатива за борба срещу незаконния трафик на леко оръжие в страните от Западните Балкани. На конференцията участваха и министрите на външните и вътрешните работи на Македония, Никола Димитров и Оливър Спасовски. Те бяха поканени от френския министър на външните работи Жан-Ив льо Дриан, който заедно с неговия колега от Германия, Хайко Мас ръководеше конференцията. Освен министрите на страните от Западните Балкани, на срещата присъстваха и министри от страни членки на ЕС и други високопоставени представители на международни организации.

В своето изказване на конференцията, министърът Никола Димитров подчерта значението на сътрудничеството и интеграцията в региона на Западните Балкани и в Европейския съюз. При това в контекста на изпълнение на стандартите за членство в ЕС, Димитров изрази готовността на Македония за още по-тясно сътрудничество по отношение на сигурността от различен вид, включително и контрол на незаконната търговия с малки и леки оръжия, в интерес на създаване по-сигурни общества за гражданите и борба срещу организираната престъпност.

Никола Димитров заяви, че стратегията за намиране на устойчиво решение за незаконното притежание, злоупотреба и трафик на малки и леки оръжия и боеприпаси в Западните Балкани до 2024 г., приета на срещата на върха на Западните Балкани в Лондон на 10 юли 2018 г. е отлична рамка, допълваща вече съществуващите национални и регионални инициативи, за засилване на контрола и неразпространението на тези оръжия.

Освен участието на днешната конференция, министърът на външните работи Никола Димитров в рамките на неговото работно посещение на Париж, ще проведе и реч във Фондацията „Роберт Шуман“ на тема „Европейската перспектива на Македония след споразумение с Гърция“.

Министърът на вътрешните работи, Оливър Спасовски в обръщението на международната конференция заяви, че в борбата срещу незаконния трафик на оръжие основно е изграждането на стандарти за разработване на ефективни системи за обмен на информация и прозрачност, обмен на най-добри практики и повишаване на осведомеността на обществеността чрез прилагането на подходящи програми.

Според него проблемът с неконтролираното разпространение на малко и леко въоръжение през последните години придобива на значение в международни, регионални и национални програми, тъй като допълнителните глобални обстоятелства, особено в областта на масовата миграция и модифицирането на терористичните концепции, са умножили възможните опасни последици от неконтролираното разпространение на малките и леки оръжия.

Министърът Спасовски говори за постигнатото в тази сфера от страна на министерството на вътрешните работи като ключова институция в справяне с този вид престъпност. Той каза, че МВР на Македония е решено тези насоки изцяло да бъдат изпълнени в неговото действие, като в интерес на националната, така и в интерес на глобалната сигурност.

З.М.

Донорска конференция за подкрепа на правителствената програма за намаляване на замърсяването на въздуха се проведе в Скопие

Днес в правителството на Македония се проведе донорска конференция, където беше представена правителствената програма за намаляване на замърсяването на въздуха. Правителството поиска техническа и материална помощ и от международни донори, тъй като 98 милиона денара (около 1,6 милиона евро) предоставени от бюджета за тази цел, не са достатъчни.

На конференцията говориха заместник-премиера на Македония, отговарящ за европейските въпроси Буяр Османи, министърът на околната среда Садула Дураку, както и ръководителят на междуведомствена група за справяне със замърсяването, Яни Макрадули.

Вицепремиерът Османи първо изрази голямата си благодарност за интереса на донорите в страната, подчертавайки че днешната донорска среща, посветена на представянето на програмата на правителството за намаляване на замърсяването на въздуха представлява отлична възможност за тях, тъй като директно се посочват местата, където те ще могат най-точно и ефективно да допринесат с донациите си.

Министърът на околната среда Садула Дураку, подчерта неотложността от изпълнението на тази програма, посочвайки че през последното десетилетие най-голямите градове в Македония като Скопие, Тетово и Битоля, са сред 10-те най-замърсени градове в Европа. Той каза, че мерките, които сега са необходими за финансиране, трябва да осигурят намаляване на замърсяването в големите градове и до 50%, което е реален показател за проверка на успеха на правителствената програма, както и основа за нейната модернизация в дългосрочна стратегия.

Програмата на правителството беше представена от ръководителя на междуведомствена работна група за справяне със замърсяването Яни Макрадули, който посочи мерките които трябва да бъдат предприети и предлаганите дейности за тяхното изпълнение. Той каза че успехът при справянето с това предизвикателство зависи и от обхвата и от  интензивността на прилагането на мерките и за това е важно да се предоставят възможно най-много ресурси за тази цел.

Макрадули заяви пред медиите, че с цел намаляване на замърсяването на въздуха, ще бъде приет закон, с който ще се предотврати използването на въглища за отопление от страна на домакинствата. Тази мярка е само част от двугодишния план на правителството за намаляване на замърсяването на въздуха, който предвижда, че замърсяването в Скопие ще бъде намалено с 50%, а в другите градове – с 30%.

Според средните комбинирани годишни стойности на замърсяване с PM 10 и PM 2.5 частиците, Македония е убедително на първо място в Европа. В най-големите македонски градове – Скопие, Битоля, Куманово и Тетово, замърсяването на въздуха е няколко пъти над максимално допустимите стойности.

От Министерството на околната среда днес информираха, че от 14 декември 2018 г., прага за аларма за частиците PM10 се намалява от 200 μg/m³ на 188 μg/m³ среднодневна концентрация в продължение на 2 последователни дни. Тогава на сила влизат спешни мерки, т.е освобождават се от работните задължения бременните жени, лицата на възраст над 60 години, хората с хрoнична астма и лицата с прележан инфаркт или инсулт. Въвежда се безплатен обществен транспорт, както и ограничения за работа на открито.

З.М.