Начало / Зоранчо Маринков

Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

В Северна Македония днес тържествено бе отбелязан празникът Богоявление

Във всички църкви в Северна Македония тържествено бе отбелязан големия християнски празник – Богоявление, а днешният празник е неработен ден за всички православни християни в страната.

Свещениците хвърляха Светия кръст в езерата, реките и басейните – в градовете и селата, който кръст многобройните вярващи християни трябваше да извадят от студените води. Централните събития по повод празника както и всяка година, се проведоха в Охрид и Скопие.

Повече от десет хиляди граждани днес присъстваха в Охрид, на традиционното хвърляне на Светия кръст във водите на Охридското езеро.

Ниските температури и студената вода не бяха пречка за няколкостотин вярващи млади хора да плуват в Охридското езеро, за да извадят Светия кръст.

Най-щастлив между тях беше Петър Рупески, който тази година извади кръста за пети път.

Тържествата и обичаите, свързани с Богоявление в Охрид, продължават и утре, на 20 януари с Деня на рибарите, т.е. честването на празника Свети Йоан Кръстител. Уникалната манифестация с традиционното къпане на рибарите, тази година ще бъде допълнена с повече културни и забавни събития.

Честването на великия християнски празник Богоявление в Скопие, беше водено от главата на Македонската православна църква, архиепископ Охридски и Македонски, г.г. Стегфан. Той точно на обяд хвърли Светия кръст във водите на река Вардар от моста „Свобода“.

Повече от сто участници скочиха по Светия кръст в осветените води на река Вардар, а най-бързият и най-щастливият сред тях беше Християн Нинески, който и миналата година извади Светия кръст.

От другите градове на Северна Македония, Светия кръст в Струга бе хвърлен във водите на река Черни Дрин, в Кочани кръстът бе хвърлен в Кочанската река, а там присъстваше и настоящия премиер на страната, Оливър Спасовски. В Битоля честният и животворящ кръст беше хвърлен във фонтана в двора на градската църква „Св.Димитър“.

Северна Македония и Албания създадоха съвместен комитет за управление на района на Охридското езеро

Вчера в Охрид се проведе първото заседание на съвместния комитет между Северна Македония и Албания за управление на басейна на Охридското езеро. Този комитет беше създаден в съответствие с договора между правителствата на двете държави, който бил подписан още през 2004 година. В съвместния комитет членуват представители на централните и местните власти на двете страни, както и представители на неправителствени организации.

На срещата на съвместния комитет присъстваха кметовете на общините от двете страни на езерото – Охрид в Северна Македония и Поградец в Албания, както и председателя на Националната комисия за ЮНЕСКО на Северна Македония, Едмонд Адеми. На учредителното заседание на съвместния комитет, са били договорени приоритетните области за съвместно управление през 2020 г., а са били обсъдени и възможностите за реализиране на проекти от взаимен интерес с цел увеличение на трансграничното сътрудничество между двете държави.

Формирането на съвместния комитет е част од усилията на Северна Македония и Албания да изпълнат критериите на ЮНЕСКО, с цел Охрид и охридския регион да останат на списъка на световното културно и природно наследство на тази организация на ООН. През месец юли миналата година, Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО прие решение, да даде допълнителен срок на Северна Македония до 1 февруари 2020 г., да представи доклад за напредъка в изпълнението на препоръките на ЮНЕСКО за защита на природното и културното наследство на Охридския регион.

Председателя на Националната комисия за ЮНЕСКО на Северна Македония, Едмонд Адеми заяви, че формирането на този съвместен македоно-албански комитет било едно од задълженията наложенени от Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО,защото сега и частта от Охридското езеро от албанска страна е под защитата на ЮНЕСКО.

В зависимост от напредъка на Северна Македония и Албания в защитата на Охридския регион, ЮНЕСКО отново ще разглежда случая на следващото заседание на Комитета за световно наследство през юни 2020 година. Тогава трябва да бъде взето окончателно решение дали Охрид и Охридския регион ще останат на списъка на културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Общините от Северна Македония и България продължават с провеждането на съвместни проекти

Днес в община Щип, в организация на Източния планов регион на Северна Македония и Народното читалище „Георги Тодоров 1885“ от община Белица, България бе организирана пресконференция за представяне на проекта „Културен мост през вековете“. На пресконференцията сред останалите лица, присъстваха и кметовете на Щип и Белица, Благой Бочварски и Радослав Ревански.

Проектът „Културен мост през вековете“ ще се реализира чрез Програмата Интеррег-ИПА за трансгранично сътрудничество между Северна Македония и България, а целта на проекта е представяне на общото материалното и нематериалното културно наследство, като инструмент за устойчиво развитие на туризма в трансграничния регион чрез популяризиране на ценностите на културните традиции. Водещ партньор по проекта е Народното читалище „Георги Тодоров 1885“ от Белица, проектен партньор e Центъра за развитие на Източния планов регион на Северна Македония, а проекта трябва да приключи на 3 септември 2021 година.

В рамките на проекта „Културен мост през вековете“ ще бъдат реализирани редица дейности в трансграничния регион. Те включват обучение за туристически водачи, различни семинари по теми свързани с управлението на културното наследство, както и строителни дейности на църквата „Свети Власие“ на археологическия обект „Исар“ в Щип и на Народното читалище „Георги Тодоров 1885“ в Белица.

Това е поредния съвместен проект, който се провежда между общините от Североизточния, Източния и Югоизточния планови регион в Северна Македония и общините от са област Кюстендил и област Благоевград в България. Да припомним, че преди неотдавна oбщините Радовиш и Сандански, започнаха съвместен проект за предотвратяване и намаляване на последиците от природните бедствия.

Всички тези проекти се финансирани от Програмата Интеррег-ИПА за трансгранично сътрудничество между Северна Македония и България за периода 2014-2020 г., която Програма има общ бюджет от над 19,4 милиона евро.

Започва изграждането на магистралата от Северна Македония до Косово

Днес в Скопие бе потписан договор за изграждане на първите два километра от магистралата, която трябва да свързва Северна Македония с Косово, т.е. магистралата от Скопие до ГКПП Блаце. Договора е на стойност от около 12,2 милиона евро, изграждането трябва да приключи в рамките на 18 месеца, а строителните работи ще бъдат изпълнявани от компанията „Гранит“ от Скопие. По този повод, представители на правителството на Северна Македония и на компанията „Гранит“ проведоха съвместна пресконференция.

Македонският вицепремиер по икономическите въпроси Буяр Османи подчерта, че проектът за изграждането на магистралата има икономическа, социална и политическа важност за Северна Македония. Той каза, че този проект представлява и част от европейската инициатива за регионално сътрудничество, изразена чрез т.нар „Програма за свързаност“ на Берлинския процес, с който процес тази година съвместно ще председателстват Северна Македония и България.

Директора на държавното претприятие за пътища на Северна Македония, Зоран Китанов заяви, че строителните работи на магистралата ще започнат тази пролет, а първите два километра от магистралата трябва да бъдат пуснати в експлоатация през лятото на 2021 година. Той подчерта, че в напреднала фаза е подготовката и за втория етап, на който ще бъдат направени и следващите 10 километри от магистралата.

Магистралата Скопие – Блаце ще бъде с обща дължина от почти 13 километра, а сумата която се очаква да бъде необходима за нейното изграждане е около 120 милиона евро. С изграждането на магистралата, от Скопие до Прищина ще се стига за по-малко от един час, за разлика от досега, когато пътуването продължава два часа и половина.

За изграждането на тази магистрала, Северна Македония получи 27 милиона евро безвъзмездна финансова помощ от Инвестиционната рамка за Западните Балкани (WBIF), 70 милиони евро от средствата са заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), а останалата част от средствата ще бъдат осигурени от бюджета на Северна Македония.

Новият еврокомисар за съседска политика и преговори за разширяване на ЕС беше на първо посещение в Северна Македония

Днес на еднодневно работно посещение в Северна Македония пристигна Оливър Вархели – новият еврокомисар за съседска политика и преговори за разширяване на ЕС. По време на престоя си в Скопие, той проведе срещи с президента и премиера на Северна Македония.

По време на срещата с еврокомисаря Оливър Вархели, македонският президент Стево Пендаровски е изразил надежда, че еврокомисаря ще дава силна подкрепа на европейската перспектива на страните от Западните Балкани. Президентът Пендаровски изтъкнал, че евроатлантическата интеграция остава стратегическа цел на Северна Македония, като се има предвид фактът, че за членството в ЕС съществува национален консенсус между политическите партии в страната, а членството в ЕС има и висока подкрепа от македонските граждани.

Македонския президент, също така е изразил надежда, че до март тази година ще бъде определена нова методология за провеждане на процеса на преговори за присъединяване на страните-кандитати към ЕС. Да напомним, че  въвеждането на тази нова методология се изисква Франция и беше формална причина Франция да наложи вето върху решението за започване на преговори за членство на Северна Македония и Албания с ЕС през миналия октомври.

Еврокомесаря Вархели проведе и среща с премиера на Северна Македония, Оливър Спасовски. Вархели и Спасовски след това участваха на срещата на делегация на Дирекцията за европейска политика на съседство и преговори за разширяване на ЕС с делегация на правителството на Северна Македония.

Еврокомесаря и македонския премиер след това проведоха съвместна пресконференция. Еврокомисаря Оливър Вархели на пресконференцията заяви, че разширяването на ЕС е приоритет за новата Европейска комисия, като подчерта, че според Комисията, Северна Македония и Албания са готови да започнат преговорите за членство в ЕС.

Оливер Вархели каза, че решението за започване на преговорите заедно с новата методология, може да бъде взето и преди срещата на върха на ЕС в Загреб през месец май тази година. Според него, това решение трябва да бъде допълнено и с икономически план за подкрепа на региона на Западните Балкани, с цел да започне процес за намаляване на разликата в жизнения стандарт на страните от региона с този на държавите-членки на ЕС.

Що се отнася до Северна Македония, еврокомесаря Вархели изтъкна, че страната трябва да приеме нов Закон за прокуратурата. Според него, това трябва да бъде направено от този парламентарен състав, преди предсрочните парламентарни избори в Северна Македония, които ще се проведат на 12 април. Еврокомесаря подчерта значението на Преспанското споразумение с Гърция, за което каза че е историческо. Според Оливър Вархели, спазването на това споразумение, както и на Договора за добросъседство, сътрудничество и приятелство между Северна Македония и България, са неопходими условия за европейското бъдеще на Северна Македония.

Мъжкият национален отбор на Северна Македония по хандбал не успя да се класира за втория етап на Европейското първенство

Хандбалистите на Северна Македония, след победата в първия мач на Европейското първенство, претърпяха две последователни поражения и не успяха да се класират в главния, втори етап на шампионата. Това представлява голямо разочарование, като се има предвид факта, че Северна Македония важеше за фаворит в нейната група.

Първо в неделята, македонските национали играеха срещу отбора на Чехия.

Северна Македония беше по-добрия отбор в първото полувреме и след 30 минути имаше преднина от два гола разлика, като резултата беше 11-9.  Това представлява рекорд от най-малко примени гола на македонския отбор в едно полувреме.

В началото на втората част имаше голям спад в играта на македонските хандбалисти. Отбора на Чехия направи серия от 5-1 и преобърна резултата на 15-12 в негова полза. Македонските национали след това започнаха да играят по-добре и успяха да стигнат до равенство на десет минути преди края на мача, когато резултата беше 22-22. Но, хандбалистите на Чехия имаха повече концентрация в последните минути на мача и записаха победа с резултат 27-25.

Така отбора на Северна Македония вчера играеше решаващия мач срещу отбора на Австрия и се нуждаеше от победа с два гола разлика за класиране във втория етап. Но, за съжаление отбора на домакина Австрия се оказа като много по-добър съперник на вчерашния мач.

От самото начало на мача, домашните хандбалисти имаха преднина, която с всяка изминала минута все повече се увеличаваше. Така в 18-ата минута резултата беше 10-6, а в 26-ата минута вече беше 18-10 за Австрия. До края на първата част, македонските хандбалисти успяха да вкарат два гола и резулатата на полувреме беше 18-12.

Отличната игра на Австрия продължи и в началото на второто полувреме. Така в 35-ата минута резултата беше 21-13, а вече в 39-ата минути по-късно австриските хандбалисти имаха убедителна преднина от 24-13. До края на мача, благодарейки на голямата преднина, австриските хандбалисти се отпуснаха, но не позволиха предимството им да бъде застрашено в нито един момент. Крайния резултат на мача беше 32-28, което значеше отпадане на Северна Македония от Европейското първенство.

От групата Б, в която се състезаваше Северна Македония, за втория етап се класираха отборите на Австрия и Чехия. С изпадането в първия етап, отбора на Северна Македония вече няма шанс и за класиране на Олимпийските игри в Токио, които ще се проведат през тази година. Сега на хандбалистите на Северна Македония им предстоят квалификационни мачове за класиране на Световното първенство в 2021 година, което ще се играе в Египет.

Общините Радовиш и Сандански ще реализират съвместен проект за предотвратяване и намаляване на последиците от природни бедствия

Продължава сътрудничеството на общините от Северна Македония и България в реализация на проекти от общ интерес. Общините Радовиш от Северна Македония и Сандански от България, започнаха съвместен проект за предотвратяване и намаляване на последиците от природните бедствия.

Проекта е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програма Интеррег-ИПА за трансгранично сътрудничество България-Северна Македония, а целта на проекта е прилагане на мерки за адаптиране към изменението на климата, свързани с намаляване на риска от наводнения в двете общини.

В рамките на проекта, в Радовиш ще бъде реконструирано част от коритото на река Сушица. Строителните работи включват ремонтиране на речното корито с дължина 624 метра, монтаж на каскадни первази, изграждена на кея, както и реконстукция на речното дъно и изграждане на стълби.

Общата стойност на проекта е над 587.932 евро, а ЕС чрез Програма Интеррег-ИПА ще участва с 336.852 евро. Община Радовиш във финансирането на проекта ще участва с 191.630 евро, а останалите средства ще бъдат осигурени от Министерството на местното самоуправление на Северна Македония.

Проектът се осъществява чрез Центъра за развитие на Югоизточния планов регион на Северна Македония, а срокът за изпълнени на проекта е юли 2021 година.

Целта която трябва да бъде постигната чрез Програмата Интеррег-ИПА за трансгранично сътрудничество между Северна Македония и Българя, е засилване на трансграничното сътрудничество между хората и институциите в двете държави за съвместно справяне с общите предизвикателства, както и за използване на неоползотворения потенциал за развитие на трансграничния регион чрез ефикасно използване на ресурсите.

Регионите, които Програмата Интеррег-ИПА обхваща са област Кюстендил и област Благоевград на територията на България и Североизточен, Източен и Югоизточен планов регион в Северна Македония.Общият бюджет на Програмата е над 19,4 милиона евро, като 85% от средствата са донация от ЕС, а останаталата част от 15% от средствата са осигурение чрез национално съфинансиране от двете държави.

Македонският документален филм „Медена земя“ получи номинации в две категории за наградата Оскар

Документалният филм од Северна Македония със заглавие „Медена земя“ (Honeyland) е номиниран в две категории за най-престижната награда в света на филма – Оскар, която се връчва от Американската филмова академия. „Медена земя“ е номиниран в категориите за най-добър документален филм и за най-добър международен игрален филм (филми от не-англоезични страни).

Филма „Медена земя“ е режисиран от Любо Стефанов и Тамара Котевска, и е само втория филм от Северна Македония, който е номиниран за наградата Оскар. Първият македонски филм номиниран за наградите на Американската филмова академия, беше филма „Преди дъжда“ в 1994 г., който тогава не успя да спечели Оскар.

В категорията – Оскар за най-добър документален филм, „Медена земя“ ще се състезава се още четири други филми: „Пещерата“(The Cave), „Ръба на демокрацията“ (The Edge of democracy), „За Сама“ (For Sama) и „Американска фабрика“ (American factory).

В категорията – Оскар за най-добър международен игрален филм, заедно с македонския филм в конкуренция са също така още четири филми: „Corpus Christi“ от Полша, „Les Miserables“ от Франция, „Pain and Glory“ от Испания и филма „Parasite“ от Южна Корея.

„Медена земя“ през тази година спечели много награди, между които най-значима беше наградата за най-добър документален филм на световно известният филмов фестивал Sundance, който се провежда в Парк Сити, САЩ. С това той стана първият македонски документален филм, който успя да влезе в конкуренция и да спечели награда на този фестивал.

Филма „Медена земя“ беше номиниран и за най-добър документален филм за 2019 година на „Европейските филмови награди“, които се връчват от Европейската филмова академия.

„Медена земя“ разказва историята на Хатидже Муратова, последната женa развъдник на диви пчели в Европа. Тя живее сама с болната си майка в село без пътища, без електричество и без течаща вода в изолиран планински район на Северна Македония. Хатидже Муратова е последната в дългата редица македонски диви пчелари, която изкарва жив пчелен мед и го продава в най-близкия град – отделечен на четири часа пеша. Основната идея на филма е да се изобрази принадлежността на човека към природата и нарушаването на естествения баланс, като се сблъскат два различни начина на използване на ресурсите на Земята.

Церемонията по връчване на наградите Оскар в „Театър Долби“ в Лос Анджелис, ще се проведе на 9 февруари.

Премиерът на Северна Македония проведе среща с Вселенския патриарх г.г. Вартоломей в Истанбул

Служебния премиер на Северна Македония, Оливър Спасовски днес проведе среща с Вселенския патриарх г.г. Вартоломей в централата на Цариградската патриаршия в Истанбул. В македонската делегация бяха и бившия премиер на страната и настоящ председател на партията СДСМ, Зоран Заев, както и директора на комисията на Северна Македония за връзки с религиозните общности, Дариян Сотировски.

Срещата дойде след поканата, която бе отправена от Вселенския патриарх към Зоран Заев, докато той заемаше поста премиер на Северна Македония.

От правителството на Северна Македония съобщиха, че премиерът Спасовски на главата на Цариградската патриаршия е честитал празника Рождество Христово – Коледа, с пожелания за здраве и сила, за да може в мир и спокойствие да продължи като пръв сред равните в Православната църква, да обединява всички сестрински църкви.

В съобщението се посочва, че срещата в централата на Цариградската патриаршия се е провела в приятна атмосфера и била изразена надежда, че и тази година патриарха Вартоломей, в духа на толерантноста и разбирането, ще продължи да насърчава диалог за намиране на решения по всички въпроси, пред които е изправен православния свят и вярващите християни.

Македонският премиер по време на срещата е отправил покана към патриархa Вартоломей да посети Северна Македония и да се срещне с вярващите хора в страната.

Трябва да се напомене, че през месец май 2018 г. Зоран Заев, тогава като премиер на Северна Македония изпрати писмо до г.г. Вартоломей. Зоран Заев  в писмото подчерта, че мъдростта, разума и мирољубивиот характер на Вселенския патриарх през последните години са станали катализатори за намиране на решения на проблемите, които от дълги години измъчват Православния свят.

Чрез това писмо македонският премиер препрати и писмото от владиците на Македонската православна църква – Охридската архиепископия до Вселенския патриярх. Те поискаха от г.г. Вартоломей да се ангажира за разрешаването на дългогодишния въпрос за статута на МПЦ-ОА, която все още не е приета в канонично единство с другите православни църкви в света.

В Скопие за поредна година бе отдадена почит на героинята Мара Бунева

Вчера в Скопие се проведоха панихида и паметно шествие в чест на голямата героина и революционерка на ВМРО – Мара Бунева. На събитието присъстваха българи от различни градове в Северна Македония и България, а имаше и наши сънародници от Босилеград и други места от Западните покрайнини, които днес са част от Република Сърбия. Специално за панихидата за Мара Бунева, също както и миналата година, в Скопие пристигнаха и българи които живеят в САЩ.

Събитето започна с панихида за героината, която се проведе в църквата „Свети Димитър“ в Скопие, а възпоменателна служба за Мара Бунева беше извършена от свещеник на Македонската православна църква – Охридска Архиепископия.

След това хората, дошли за отдадат почит на личността и делото на великата македонска българка – Мара Бунева, проведоха паметно шествие от църквата „Св.Димитър“, през Каменния мост в Скопие, до лобното ѝ място на кея на Вардар, където се намира паметната плоча на героината. Пред плочата на Мара Бунева, гражданите положиха свежи цветя и се поклониха пред светлата памет на маченицата за свободата на Македония.

 

На събитието което се проведе в чест на Мара Бунева, имаше представители на няколко патриотични организации на българи от различни държави, между които беше и организацията „Братство-Хайдути“ със седалище в Чикаго, чиито членове и симпатизанти поведоха паметното шествие.

 

Meжду многобройните гости и тази година имаше депутати от Народното събрание на България. Това бяха депутатите от партията ВМРО-БНД, Красимир Богданов, Александър Сиди, Милен Михов и Стоян Божилов, а между присъстващите гости на събитието беше и кмета на община Сандански, Атанас Стоянов.

Пред присъстващите хора на паметната плоча на Мара Бунева на кея на Вардар, реч проведоха г-дин Атанас Стоянов и г-н Милен Михов. Те изтъкнаха значението на делото на Мара  Бунева, което дело трябва да се помни и винаги да се отдава достойна почит за нейната саможертва.

 

В края на събитието, всички присъстващи хора получиха безплатни патриотични календари от организацията „Братство-Хайдути“ от Чикаго.

И тази година, както и през 2019 година, на събитието присъстваха много повече хора в сравнение с предишните години. Отново имаше и много млади хора от Северна Македония и България, което дава надежда, че героинята Мара Бунева никога няма да бъде забравена.