Начало / Зоранчо Маринков

Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

В Скопие за първи път ще се проведе събитието – Парад на гордостта

В събота, на 29 юни, в Скопие ще се проведе първият т.н. Парад на гордостта в Северна Македония. Целта на „Скопие Прайд“, както и на останалите паради на гордостта по света, ще бъде да призовава гражданите към обществено приемане и равни права за хомо, би и транссексуалните хора в страната.

По повод провеждането на събитието, вчера организаторите на Скопие Прайд проведоха пресконференция. Те обявиха, че парадът на гордостта ще започне в центъра на Скопие, срещу сградата на Събранието на Северна Македония.

Организаторите на събитието заявиха, че провеждането на Парада на гордостта е подкрепено от изпълнителната и законодателната власт в страната и съобщиха, че на Скопие Прайд ще участват и някои министри от правителството и депутати от парламента на Северна Македония.

От организационния комитет заявиха, че след като е било обявено, че ще се проведе първият Скопие Прайд, е имало опити с омраза да се подценява възможността за увеличаване на осведомеността относно хомофобията, трансфобията и бифобията.

На пресконференцията присъстваше и говорителят на министерството на вътрешните работи на Северна Македония, който подчерта, че са взети всички мерки за събитието да премине в най-добрия ред и заяви че МВР ще санкционира всякакви инциденти.

На Скопие Прайд като изпълнителка ще участва и представителката на Северна Македония на тазгодишното издание на Евровизия, Тамара Тодевска. Организторите съобщиха, че планирано е пред присъстващите лица на събитието да говори и министърът на труда и социалната политика на Северна Македония, Мила Царовска.

Съветът за етика в медиите на Северна Македония и Асоциацията на журналистите, по повод провеждането на Скопие Прайд, призоваха медиите в страната да информират професионално и отговорно, като разглеждат темите, които засягат ЛГБТ общността през призмата на утвърждаването на правата на човека и да осъдят речта на омразата, както и дискриминацията въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност.

От Съветът за етика в медиите и Асоциацията на журналистите също така съобщиха, че очакват от македонсктие медии да премахват коментари от посетители на уеб-страниците и в социалните мрежи, които съдържат призиви за насилие, обиди и реч на омраза за сексуалната ориентация и половата идентичност.

З.М.

Реконструкция на правителството на Северна Македония

Министър-председателят на Северна Македония, Зоран Заев обяви имената на новите министри в неговото правителство. Смяната на част от министрите беше оповестена от страна на премиера още в средата на април, т.е. след приключването на първия тур от президентските избори. Тогава, Зоран Заев бе недоволен от броя на спечелените гласове на кандидатът на управляващите партии и настоящ президент на страната, Стево Пендаровски.

Поради това, премиерът Заев обяви, че след изборите той ще проведе т.нар. „операция метла“ т.е. смяна на партийни функционери в неговата партията СДСМ, промяна на министри, както и промяна на директори на държавни предприятия. Първата част от промените вече е завършена, т.е. бяха сменени всички ръководители на общинските организации на СДСМ, както и част от централното ръководство на партията.

Днес премиерът Заев пред медиите обяви и имената на лицата, които ще бъдат предложени от негова страна за нови министри. За министър на околната среда и пространственото планиране ще бъде предложен Насър Нуредин, а нов министър на земеделието, горите и водите трябва да бъде Траян Димковски. За първи човек на министерството на културата е предложен Хусни Исмаили, а като нов министър на местното самоуправление предложен е Горан Милевски.

В правителството ще бъде създадено и ново министерство за политическа система и отношения между етническите общности, а за негов министър е предложен досегашния министър на околната среда и пространственото планиране, Садула Дураку.

Голямата изненада представлява предложението на премиера Заев, самият той да бъде едновременно и министър на финансите, което означава, че за първи път в историята на Северна Македония един премиер ще бъде и министър в правителството.

Македонският премиер, предложението той да бъде и министър на финансите, обясни с факта, че 2019 година е обявена от правителството за година за икономиката. Зоран Заев заяви, че вече са решени всички големи политически въпроси, и сега оставало да се повиши жизнения стандарт на гражданите. Той каза, че решението му може да е било необичайно, но подчерта, че и всички други важни и смели решения на правителството са били взети с цел за разрешаване на открити въпроси с България и Гърция, поради членството в НАТО, както и за страната да получи дата за започване на преговори с ЕС.

Предложението на премиерът Заев за новите министри днес бе внесено в Събранието на Северна Македония и през следващата седмица депутатите ще трябва да гласуват за одобрение на новия състав на правителството.

З.М.

Северна Македония участва на Европейските игри 2019 в Минск

В петък вечерта започна второто издание на спортното събитие „Европейски игри 2019“, което тази година се провежда в столицата на Беларус, Минск.

На игрите, които ще продължат до 30 юни, ще участват около 4.000 спортисти от 50 европейски държави. Те ще се състезават в 15 различни спорта, в общо 23 дисциплини.

Състезателите в десет спортове на Европейските игри 2019, ще имат възможност за квалификация за Летните олимпийски игри в 2020 година, които ще се проведат в Токио, Япония.

Северна Македония на Европейските игри в Минск, ще настъпи с 12 спортисти в осем различни спорта. В борба-свободен стил и в бокс, страната ще има по трима представители. В борба това ще бъдат Фати Вейсели, Владимир Егоров и Магомедгази Нуров, а в бокса Северна Македония ще бъде представлявана от Арсим Атеми, Гоце Јанески и Ясин Ляма.

В кану-каяк македонски представител ще бъде Владимир Малески, в карате това ще двукратният европейски шампион – Емил Павлов, а в джудо Северна Македония ще бъде представлявана от Арбреша Реджепи.

В стрелба с лък претставител ще бъде Борян Бранковски, в колоездене на шосе  македонски представител ще бъде Андрей Петровски, а в самбо страната ще претставлява Далибор Богданов.

Македонските спортисти вчера имаха и първите си състезания. За съжаление, вчерашния ден не донесе успех за страната. В джудо Арбреша Реджепи загуби от белоруската състезателка Ксения Данилович, а и двама македонски боксьори  бяха победени в техните мечове. Ясин Ляма в категорията до 60 кг. загуби от словенецът Тадей Цернога, а Арсим Етеми загуби от холандецът Макс Ван Дер Пас.

На първите европейски игри, които се проведоха през 2015 г. в Баку, Азербайджан, спортистите на Северна Македония спечелиха два бронзови медала. Това успяха да направат двама каратисти, Мартин Несторовски и Емил Павлов.

Следващите Европейски игри ще се проведат през 2023 г., а домакин ще бъде полския град Краков.

З.М.

В Скопие се провежда заседание на Международния валутен фонд и Световната Банка

От 21 до 23 юни в Скопие се провежда заседание на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната Банка (СБ), а Северна Македония за първи път от 2003 година е домакин на едно такова значимо събитие.

Заседанието е на холандско-белгийската конституциенца на МФВ и Световната Банка, на която е член Северна Македония, заедно с още 14 други страни: Армения, Белгия, Холандия, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Израел, Кипър, Молдова, Румъния, Украйна, Холандия, Хърватия и Черна гора.

Срещите на т.н. Конституциенци на МВФ и СБ са форум, на който висшите представители на фискалните и монетарно-политическите институции от страните-членки, обменят мнения и обсъждат политиките и програмите на МВФ и СБ, както и други ключови въпроси за европейската и световната икономика.

На срещата в Скопие присъстват високи претставители от Международния валутен фонд и Световната Банка, между които директорът на отдела за данъчни въпроси на МВФ – Виктор Гаспар, директор на европейския отдел на МВФ – Пол Томсен, вицепрезидент на на Световната банка за Европа и Централна Азия – Сирил Милър и др. Също така участие ще вземат и десет управители на Народните банки и четирима финансови министри на страните-членки на холандско-белгийската конституциенца на МВФ и СБ.

В своето обръщение директорите на Световната банка и МВФ приветстваха смелите политически стъпки предприети от Северна Македония през последните две години, които отвориха вратите за членството на страната в НАТО и ЕС, а претставляват и важен стимул за растеж и устойчивост на икономиката в дългосрочен план.

Антъни де Ланой, изпълнителен директор на холандско-белгийската конституциенца на МВФ заяви, че мярката за преход от плосък към прогресивен данък, която предприе македонското правителство е положителна стъпка към осигуряване на справедливост и мярка, която МВФ многократно е препоръчвал през последните години.

Вицепрезидентът на Световната банка за Европа и Централна Азия, Сирил Милър подчерта, че всички държави-членки на холандско-белгийската конституциенца ще имат по-висок икономически растеж от средния за региона, докато най-голям напредък в реформите има в Северна Македония и в Босна и Херцеговина.

Премиерът на Северна Македония Зоран Заев в обръщението си каза, че чрез прилагане на икономически реформи и успешни фискални политики в последните две години, правителството е демонстрирало на дело, че е посветено на изграждането на справедливо общество с равни възможности и силна икономика, която ще създаде шанс за всички граждани в страната.

З.М.

В Северна Македония от 1 юли започва възстановяването на ДДС за физически лица

От началото на следващия месец в Северна Македония започва възстановяването на 15% от данъка на добавена стойност за физически лица, чрез мярката „Моят данък“. Тази възможност за възстановяване на част от ДДС ще бъде достъпна за всички граждани на Северна Македония, които са на възраст над 15 години и ще бъдат регистрирани в системата на Националната агенция за приходите.

Възстановяването на част от данъка на добавена стойност ще се извършва чрез мобилно приложение по такъв начин, че гражданите ще трябва да вземат фискални касови бележки от местата на продажба, а след това да ги сканират с мобилните си телефони.

Максималният размер на възстановяването на ДДС за един човек ще бъде 7.200 денара (117 евро) на годишно ниво, което означава, че едно четиричленно семейство в период от една година може да получи най-много до 28.800 денара (468 евро) от възстановяването на ДДС.

Министърът на финансите на Северна Македония, Драган Тевдовски каза, че според прогнозите на правителството, ако гражданите редовно сканират техните фискални касови бележки, на годишно ниво ще им бъдат върнати около 50 милиона евро. Министърът Тевдовски добави, че тази придобивка е осигурена за всички граждани, но заради справедливост са поставени ограничения, които възпрепятстват възстановяването на част от ДДС ако фискалната касова бележка е на стойност от над 30.000 денара (488 евро).

Премиерът Зоран Заев на пресконференцията по повод въвеждането на мярката „Моят данък“, заяви че с тази мярка правителството иска да постигне две основни цели: Първата цел е да се върнат парите на гражданите, а втората цел е намаляването на сивата икономика и на укриването на данъци.

Премиерът Заев подчерта, че максималната сума от 468 евро е нещо повече от една средна работна заплата в Северна Македония и ще означава заплата плюс за всяко семейство. Според него, 98% от домакинствата ще могат да възстановят част от ДДС върху цялото си потребление, а само докато за най-богатите 2% от гражданите ще има лимит.

Според изчисленията на неправителствени организации и експерти в данъчната област на Северна Македония, за да получат възстановяване на ДДС от максимум 468 евро, едно домакинство ще трябва да похарчи над 20.000 евро за една година.

З.М.

Изявления за общата история и за Гоце Делчев од страна на най-висшите държавни представители на Северна Македония и България

Темата за общата история между Северна Македония и България, както и за народността на Гоце Делчев, отново се оказаха в центъра на вниманието на обществеността в двете държави.

Да припомним, че темата стана актуална след предложението на македонските историци в смесената комисия по историческите въпроси между двете държави, како дата за съвместно честване на Гоце Делчев да бъде определен 7 октомври, когато през 1946 г. в София е бил подписан протокол между представители на Илинденската организация и правителството на Н.Р. Македония за пренасяне на мощите на Гоце Делчев в Скопие.

Много български политици, между които и министрите на външните работи и на отбраната, Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов вече заявиха, че е абсурдно да се празнуват дати свързани с Коминтерна и Тито, и оцениха това нещо като категорично неприемливо за България.

Вчера българският министър-претседател Бойко Борисов, даде изявление за българските медии във връзка с решението за отлагане на началото на преговори за членство на Северна Македония в ЕС.

Бойко Борисов заяви, че Северна Македония трябва да поправи много неща. Той поиска да не бъде разбиран погрешно, като каза, че докато се спори дали Гоце Делчев е българин или македонец, докато се разказават дребни истории за някои герои, които действително са се били и за България и за Македония, за родния им край и с които герои са свързани най-хубавите песни в двете страни, той постоянно е бил запитван от българската опозиция какво работи смесената комисия за исторически въпроси между двете страни и им поръча да узреят.

На въпроса от журналистите дали Борисов се опасява, че забавяането на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС, може да даде тласък на антиевропейските сили в страната, българския премиер заяви, че трябва време да се довърши работата на комисията. Той подчерта, че при едни преговори се влиза в една друга хипотеза и според него, възможно е македонската страна след това да каже, че България я спира или я попречава Северна Македония в нейното членство в ЕС, като добави, че той не може да допусне такова нещо.

Според Бойко Борисов, България е направила всичко, за Северна Македония да има европейско бъдеще. Сега е било време, македонската страна да направи компромиси в смесената комисия за исторически въпроси и да спре с антибългарската реторика.

Днес и македонския премиер Зоран Заев публикува съобщение на неговия Фейсбук профил, във връзка с отношенията с България.  В него Заев пише, че Северна Македония и България подписаха договор за приятелство и сътрудничество, а не за проблеми и спорове, като при подписването двете страни са се съгласили, че общите моменти от миналото трябва да ни обединяват, а не да ни разделят.

Премиерът на Северна Македония написа в съобщението, че опитът от историческите комисии по света и Европа показват, че сътрудничеството изисква време, труд, търпение, уважение към другия и голям взаимен ангажимент.

Според него,преди всичко е необходима обща идея да вървим напред. Зоран Заев изтъкна, че тази идея е жива и двете страни са показали, че за най-деликатните въпроси може да се намери общ език, ако има желание и добави, че за да успеем трябва да узреем заедно, а приятелството трябва да бъде двустранно и взаимно.

Президенът на Северна Македония, Стево Пендаровски също се изказа по въпроса за Гоце Делчев и общата история. Той при гостуването в емисията „360 градуса“ на частната македонска телевизия АЛСАТ-М заяви, че безспорна историческа истина е, че Гоце Делчев се е определял като българин, а също така според Пендаровски, безспорна историческа истина е и фактът, че Делчев се е борил за македонска държава.

Според македонския президент това е истинската формулировка, която трябва да бъде подписана, за да не се създава проблем там, където не трябва да го има. Стево Пендаровски каза, че Северна Македония като страна не може да приеме тезата, че днешните македонци са настанали изведнъж в 1944 г., и според него това бил политически подход, който няма да отведе никъде.

З.М.

Възможно е Северна Македония и България съвместно да председателстват с Берлинския процес през 2020 година

Има голяма вероятност България и Северна Македония в 2020 година да имат съвместно председателство на Берлинския процес. Това е заявил днес министърът на външните работи на Полша, Яцек Чапутович на среща с български журналисти във Варшава, а беше обявено от Българското национално радио.

Берлинският процес е междуправителствена инициатива, насочена към засилване на регионалното сътрудничество в Западните Балкани и подпомагане на интеграцията на тези страни в Европейския съюз. Той е допълнение към институционалния процес на интеграция в ЕС на отделните страни, въз основа на приемането на върховенство на закона на ЕС.

Инициативата включва шестте страни от Западните Балкани – Северна Македония, Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово, както и страните-членки на ЕС – България, Австрия, Хърватия, Франция, Гърция, Германия, Италия, Полша, Словения и Обединеното кралство.

Наред с срещите на най-висшите държавни представители, Берлинският процес обхваща срещи на представителите на регионалните организации на гражданското общество, младежките организации и бизнес асоциациите.

Берлинският процес бе иницииран за запазване на динамиката в процеса на интеграция в ЕС на страните от Западните Балкани, като контрамярка на засиления евроскептицизъм. Целите на процеса са постигане на допълнителен реален напредък в процеса на реформи и в решаването на нерешени двустранни и вътрешни въпроси на страните от Западните Балкани, както и засилване на регионалното икономическо сътрудничество и изграждане на основи за устойчив растеж.

Берлинският процес започна на 28 август 2014 г., а идеята за неговото създаване дойде от германския канцлер Ангела Меркел, на конференцията на държавите от Западните Балкани, която се проведе на тази дата в Берлин.

Досега са проведени още четири срещи на върха на държавите-членки на Берлинския процес, в 2015 г. във Виена, в 2016г. в Париж, в 2017 г. в Триест, а през миналата година срещата на върха на страните на Берлинския процес се проведе в Лондон.

В момента председател на Берлинския процес е Полша, а следващият ще бъде определен на срещата на върха в Познан, която ще се проведе на 4 и 5 юли 2019 година.

З.М.

Канада и Естония ратифицираха протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО

През изминалите седем дни още две държави ратифицираха протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО. Това са Естония и Канада, чиито парламенти гласува за приемане на Северна Македония като 30-та страна-членка на Алианса. С това, Северна Македония сега има съгласието на 18 държави-членки на НАТО и до пълноправно членство в най-мощният военнен съюз на света остава да получи съгласието на още 11 страни от Алианса.

Сенатът на Канада вчера е гласувал за ратифицирането на Протокола за членство на Северна Македония. Новината за ратификацията бе обявена от канадското външно министерство, на техния профил на Туитър.

В съобщението се посочва, че Канада с удоволствие ратифицира Протокола за присъединяване на Северна Македония в НАТО. Като празнуваме 70-те години  от създаването на НАТО, радваме се, че в близко бъдеще ще приветстваме Северна Македония като 30-ия член на Алианса, съобщиха од МВнР на Канада.

Миналата седмица и парламента на Естония, с 76 гласа „за“ и нито един против ратифицира протокола за членство на Северна Македония в НАТО.

В обяснението към законопроекта за ратификация на Протокола, естонското правителство подчертава, че присъединяването на Северна Македония към НАТО засилва сигурността и външната политика на Алианса и нейните държави-членки, тъй като повишава сигурността и стабилността в Европа.

Правителството на Естония изтъква и това, че приемането на Северна Македония в НАТО, потвръждава, че политиката на отворени врати, като един от най-големите успехи на НАТО, остава жизнеспособна и изпълнява основната си задача за разширяване на зоната на демокрацията и върховенството на закона в Европа.

Трябва да се отбележи факта, че ратификацията на присъединителния протокол за Северна Македония, се извършва с много по-бързи темпове, отколкото ратификацията за последните три нови страни-членки на НАТО, Хърватия, Албания и Черна гора.

Като се има предвид, че протокола за Северна Македония беше подписан от страните-членки на Алианса на 6 февруари в Брюксел, това означава че 18 държави са ратифицирали Протокола за по-малко от четири месеца и половина.

За същия период от време, протокола за присъединяване на Хърватия и Албания е бил ратифициран от десет държави, а протокола за Черна гора от само седем държави.

С това темпо на ратифициране протокола за Северна Македония, сериозно нарастват шансовете страната да стане пълноправен член на НАТО на срещата в Лондон в декември, по повод 70-годишнината от създаването на Алианса.

З.М.

Министърът на външните работи на Словакия и действащ председател на ОССЕ, Мирослав Лайчак беше на посещение в Северна Македония

Настоящият председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и министър на външните работи на Словакия, Мирослав Лайчак, вчера и днес беше на работно посещение в Северна Македония.

Той проведе няколки срещи с най-високите държавни функционери в страната, а във фокуса на срещите беше европейската интерграция на Северна Македония.

Словашкия външен министър първо проведе среща с македонския министър на външните работи, Никола Димитров. На срещата двамата министри са обменили мнения по актуалните предизвикателства в региона на Балканите, а също така и за изпълнението на приоритетите на словашкото председателство с ОССЕ.

След двустранната среща министрите Димитров и Лайчак проведоха съвместна пресконференция.

Министърът Никола Димитров за медиите заяви, че Северна Македония е много близо до започването на преговори за присъединяване с Европейския съюз. Според Димитров, започването на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС ще бъде важен сигнал за целия регион, че европейската врата е отворена, а ако такова нещо не се случи, това може да означава край на европейската перспектива за Западните Балкани.

Македонския външен министър добави, че Северна Македония ще бъде доволна, когато получи дата за преговори през есента, и когато бъде организирана първата междуправителствена конференция с ЕС, която страната иска да се проведе през декември тази година.

Външния министър на Словакия, Мирослав Лайчак заяви, че вчера лично е присъствал на заседанието на Съвет „Общи въпроси“ на ЕС и потвърди, че нито една страна-членка на ЕС не е била срещу започването на преговори със Северна Македония. Той добави, че е имало страни, които са били против това Албания да получи дата за започване на преговори, но членките на ЕС смятали, че Северна Македония е направила отлична работа както с Преспанското споразумение, така и с осъществяването на реформите. Неговите очаквания се страната да получи дата за преговори през октомври.

Мирослав Лайчак след това проведе среща и с премиерът Зоран Заев. Македонския министър-претседател благодари на словашкия външен министър за подкрепата, коята Словакия предоставя на Северна Македония в този важен момент за страната, когато от решаващо значение за нея е да бъде взето решение за започване на преговори с ЕС.

Според министърът Лайчак, Северна Македония е пример, който показва, че процесът на разширяване на ЕС е жив и напредващ. Двамата събеседници са се съгласили, че Договорът от Преспа е фокусиран върху бъдещето, а не на миналото и че това е добър пример как трябва да се решават проблемите между съседите в региона и извън него.

З.М.

Футболните клубове от Северна Македония научиха своите съперници в европейските състезания

Македонските футболни представители в квалификациите за Шампионската лига и Лига Европа, вече научиха първите им съперници за състезанията на УЕФА през сезон 2019-2020. Северна Македония и този сезон има един представител в квалификациите за Шампионската лига на УЕФА и трима представители  в квалификациите за Лига Европа.

Шампионът на Северна Македония, отборът на Шкендия от Тетово в първия квалификационен кръг от Шампионската лига, ще се срещне с шампиона на Естония, ФК Нъме Калю. И за македонския шампион и за отбора на Нъме Калю това ще бъде трето участие в квалификациите за Шампионската лига.

На първия мач, който ще се игра на 9 или 10 юли, домакин ще бъде ФК Нъме Калю, а реванша ще се играе след една седмица, на 16 или 17 юли на националния стадион „Тодор Проески“ в Скопие.

Победителя от двубоя между отборите на Шкендия и Нъме Калю, във втория кръг от квалификациите ще играе срещу победителя от двубоя между отборите на Глазгоу Рейнджърс от Шотландия и Сараево от Босна и Херцеговина.

Победителя на футболната Купа на Северна Македония за този сезон, ФК Академия Пандев от Струмица, в първия кръг от квалификациите за Лига Европа за съперник ще го има отбора на Зрински от Мостар, Босна и Херцеговина. Това ще бъде дебют на отбора на Академия Пандев в европейските футболни състезания.

Първият мач ще се играе в Струмица на 11 юли, а македонския отбор ще бъде гост на реванша, който се играе на 18 юли в Мостар.

Втория македонските представител в квалификациите за Лига Европа е отбора на Шкупи от Скопие. Скопският футболен клуб за втора поредна година участва в това състезание, а негов съперник тази година ще бъде ФК Пюник от Ереван, който четиринадесет пъти има спечелено титлата шампион на Армения.

Първият мач между отборите на Шкупи и Пюник ще се играе на 11 юли в Ереван, а реванша ще бъде след една седмица на националния стадион в Скопие.

Последния македонски представител в първия квалификационен кръг за Лига Европа, е отбора на ФК Македония Гьорче Петров от Скопие. И отбора на Македония ГП ще играе срещу арменски съперник, а това ще бъде отбора на Алашкерт от Ереван. За скопския отбор това ще бъде шесто участие в европейските футболни състезания, а ФК Македония ГП беше и шампион на Северна Македония за сезон 2008-2009.

Македонския претставител на първият мач ще бъде гост в Армения на 11 юли, а реванша в Скопие ще се играе на 18 юли.

З.М.