Начало / Зоранчо Маринков

Зоранчо Маринков

Българин от Македония, роден през 1981 г. в град Битоля. През 2004 година е завършил Икономически факултет на университетът «Свети Климент Охридски» в Битоля. Работи в банковия сектор в продължение на 8 години. Взема активно участие в културно-просветната дейност на българите в Република Македония и сътрудничи с организациите на българите в страната.

Премиерът на Северна Македония говореше на срещата на върха на НАТО в Лондон

Премиерът на Северна Македония, Зоран Заев днес участваше на официалната среща на лидерите на държавите-членки на НАТО в Лондон. На срещата в Лондон присъстваха президентите или премиерите на всички 29 страни-членки на Алианса, а с нея председателстваха Генералният секретар на НАТО, Йенс Столтенберг и премиерът на страната домакин – Великобритания, Борис Джонсън.

Македонският премиер в обръщението си пред лидерите на НАТО заяви, че стратегическата цел на много поколения граждани от Северна Македония за членство в НАТО сега се превръща в реалност и изрази благодарност към представителите на държавите-членки за бързата динамика на ратифициране на Протокола за членство на Северна Македония в Алианса.

Премиерът Заев подчерта, че членството в НАТО за Северна Македония означава сигурност, по-добра перспектива за македонската икономика, укрепване на върховенството на закона, на демократичните ценности и свободата. Той изтъкна, че бюджета за отбрана на Северна Македония се увеличава за 0,2% от БВП на годишно ниво, с цел до 2024 год. да достигне 2% от БВП на страната, което е в съответствие с изискванията на САЩ.

В рамките на двудневното посещението в Лондон, македонския премиер проведе и двустранни срещи с канадския премиер – Джъстин Трюдо, с премиера на Испания – Педро Санчес, с германския канцлер – Ангела Меркел, както и с премиера на Великобритания, Борис Джонсън.

Зоран Заев в изявление за медиите каза, че по време на срещата с испанския премиер, от него е получил уверение, че Испания възможно най-бързо ще ратифицира Протокола за членство на Северна Македония в НАТО.

След приключване на срещата на НАТО в Лондон, генeралния секретар на Алианса, Йенс Столтенберг проведе пресконференция. Той заяви, че тази среща отново е показала, че НАТО остава единственото място, където Европа и Северна Америка всеки ден обсъждат, решават и действат по стратегически въпроси, които засягат техната обща сигурност.

По отношение на Северна Македония, генeралния секретар Столтенберг каза, че македонската делегация и премиерът Зоран Заев са били топло посрещнати на днешната среща на върха и той с нетърпение очаква Северна Македония да стане 30-та страна-членка. Йенс Столтенберг добави, че НАТО силно вярва, че членството на Северна Македония ще бъде добро, както за самата Северна Македония, така и за целия регион.

В Северна Македония започна съдебния процес за делото „Рекет“

Вчера в Северна Македония започна съдебния процес по делото наречено „Рекет“. В това дело става дума за изнудване на пари от бизнисмена Йордан Камчев, с цел да се улесни позицията на Йордан Камчев по делото „Империя“, за което той е обвиняем от Специалната прокуратура на Северна Македония.

Обвиняеми лица по делото „Рекет“ са общо трима души. Това са Боян Йовановски-Боки 13 и Зоран Милевски-Кичеец, които бяха арестувани през юли, както и бившата шефка на Специалната прокуратура на Северна Македония, Катица Янева, която беше арестувана през месец август.

Боян Йовановски е обвиняем за престъпленията „получаване на награда за незаконно влияние“ и „пране на пари и други облаги от престъпление“, а Зоран Милевски-Кичеец за престъплението „получаване на награда за незаконно влияние“. Катица Янева е обвиняема за престъпленията „получаване на награда за незаконно влияние“ и за „злоупотреба със служебно положение и власт“.

Според Прокуратурата, в периода от месец ноември 2018 г. до месец април 2019 г., Боян Йовановски използвайки своето влияние върху Катица Янева е повлиял да се извърши действие, с което в следствената процедура ще се улесни позицията на Йордан Камчев в делото „Империя“. Зоран Милевски е допринесъл с това, че организирал непрекъснати срещи за създаване на взаимен контакт между Боян Йовановски и Йордан Камчев. На срещите двамата заподозрени са уверявали Камчев и неговата съпруга, за възможностите на въздействие на Боян Йовановски върху прокурорката Катица Янева, като за това посредничество на два пъти са получили общо 1,5 милиона евро от Йордан Камчев.

Прокуратурата обвинява Катица Янева, че тя е приела влиянието на Боян Йовановски и при непроменени обстоятелства, поради които е било наложено задържането в ареста на Йордан Камчев по делото „Империя“, Яанева  е отправила искане до съда това да бъде отменено и да се определи по-лека мярка, след което на 27 декември 2018 г. Апелативният съд Скопие е взел решение за определяне на мярка домашен арест за Камчев. Прокурорката Катица Янева също така е поискала от съда да върне паспортите на Йордан Камчев, което и било направено през месец април от страна на съда в Скопие.

На вчерашното първо съдебно заседание по делото „Рекет“ обвиняемия Зоран Милевски се призна за виновен и днес беше осъден на казна затвор от три години. Останалите двама обвиняеми – Боян Йовановски и Катица Янева пред съда заявиха че не са виновни и съдебния процес срещу тях продължава.

Аферата „Рекет“ се превърна в голям политически скандал в Северна Македония през лятото. Опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ обвиняваше, че в аферата са замесени и хора от властта в Северна Македония. Премиерът Зоран Заев веднага опроверга тези твърдения на ВМРО-ДПМНЕ като лъжи и каза, че именно той е бил човекът, който е поддал информация за това дело до Прокуратурата, след като директно на него се е оплаквал Йордан Камчев.

Да напомним, че Йордан Камчев е най-богатият македонец според списанието „Forbes“, а през миналата годиниа беше предложен и за почетен консул на България в Северна Македония. Това предложение на българската държава, не беше прието от правителството на Северна Македония.

Делегация от Северна Македония присъства на срещата на върха на НАТО в Лондон

Северна Македония днес изписва още една историческа дата в нейното съществуване като независима държава. За първи път в нейната история, Северна Македония има свои представители на на среща на върха на НАТО, която се провежда днес и утре в Лондон. Днес знамето на Северна Македония беше поставено на първо място на пилоните със флаговете на държавите-членки на Алианса, веднага до официалния флаг на НАТО.

Срещата в Лондон се провежда по повод 70-годишнината от създаването на НАТО, а Северна Македония участва като поканена държава. Това е защото остана още Испания, която трябва да ратифицира Протокола за членство на Северна Македония в Алианса, с цел страната на стане пълноправен член. Както е известно, ратификацията в Испания не е направена от технически причини, тъй като испанския парламент все още не работи заради предсрочните парламентарни избори, които са проведоа в Испания преди три седмици.

Делегацията от Северна Македония в Лондон е водена от премиерът Зоран Заев, а в нея са още вицепремиера по европейските въпроси Буяр Османи, както и министрите на отбраната и външните работи на Северна Македония, Радмила Шекеринска и Никола Димитров.

Македонският премиер днес в рамките на срещата на върха в Лондон, участваше в конференция на тема „НАТО са ангажира: Иновациите на Алианса“. Зоран Заев заяви пред присъстващите на конференцията, че се осъществява стратегическата цел на Северна Македония, която тя прие още от началото на нейната независимост – членството в НАТО.

Той изтъкна, че Северна Македония е силно ангажирана в борбата срещу организираната престъпност и корупцията, работи за продължаване на демократичните реформи, а подчерта и решаването на двустранните спорове с България и Гърция, независимо от пречките, които са съществували.

Тази вечер всички лидери на страните-членки на НАТО ще бъдат гости на Нейно Величество Кралица Елизабет II, която организира прием в Бъкингамския дворец.

Утре президентите и премиерите на страните-членки на Алианса, ще се срещнат, за да разгледат текущите проблеми на сигурността и да вземат решения, с които да гарантират, че НАТО остава готов за бъдещето. Очаква се те да постигнат съгласие по редица мерки, включително по-нататъшно подобряване на готовността на съюзническите сили, признаване на космоса като оперативна област и актуализиране на плана за действие на НАТО срещу тероризма. На срещата ще присъства и македонския премиер.

В Северна Македония бе отбелязан международният ден на хората с увреждания

Днес в Северна Македония с няколко събития бе отбелязан международния ден на хората с увреждания – 3 декември.

Този ден беше обявен за международен ден на хората с увреждания от страна на ООН през 1992 година. Страните членки на ООН и на международните организации, са призовани да честват Деня на хората с увреждания и да провеждат постоянни мероприятия за интегрирането на тези хора в обществото.

По повод Международния ден на хората с увреждания, президентът на Северна Македония, Стево Пендаровски днес беше на посещение в училището за рехабилитация на деца и младежи със зрителни увреждания „Димитър Влахов“ в Скопие. Македонският президент в речта си пред учениците каза, че всеки опит за дискриминацията на хората с увреждания е нарушаване на достойнството на човешката личност. Този международен ден е напомняне за нашия човешки дълг да се грижим за вашите права и свободи и вашата свобода да вземате решения за живота си, допълни Стево Пендаровски.

Днес в Скопие по повод Международния ден на хората с увреждания се проведе и заключителната конференция на проекта на ЕС – “ Уврежданията са въпрос на възприятие“. Основната цел на този проект беше да се увеличи отразяването в медиите на проблемите на хората с увреждания и да се подобри техното обществено възприемане, като необходимо условие за активното им участие в обществения живот и за равно третиране при упражняването на техните права и свободи.

На конференцията присъстваха премиерът на Северна Македония и министри от правителството, след това представители на Националния съвет на организациите за хора с увреждания в Северна Македония, представители на Македонския медиен институт и представители на Института за медийно разнообразие от Лондон.

Министърката на труда и социалната политика на Северна Македония, Мила Царовска на конференцията говореше за мерките, предприети от правителството за подобряване на условията на живот на хората с увреждания. Тя подчерта, че било въведено право на обезщетение за лица с интелектуални затруднения, а компенсацията за непълно работно време е била увеличена на ниво от 50% от средната заплата в страната.

От друга страна, представителите на организациите на хората с увреждания изразиха проблемите, с които те се сблъскват ежедневно. Те напомниха за недостатъчните условия за достъп на инвалидни колички до тротоари и други публични места, за недостатъчния брой на места за паркиране за автомобилите на хората с увреждания, за недостатъчения брой на адаптирани тоалетни за нуждите на тези лица и др. Представителите на организациите на хората с увреждания подчертаха, че всички тези проблеми пречат на хората с увреждания самостоятелно да се движат и да извършват ежедневните си нужди.

За тази вечер и за утре също са планирани множество събития в повече градове в Северна Македония, с които ще се отбележи международния ден на хората с увреждания.

Участници от Северна Македония спечелиха две първи награди на международния фестивал на изкуствата „Утринна звезда“ в Банско

От 27.11. до 01.12. в Банско се проведе 28-ото издание на Международния фестивал на изкуствата „Утринна звезда“. В продължение на пет дни,1.500 деца от България, Северна Македония, Украйна, Гърция и Испания показаха таланта си и уменията си в различни области – музика, театър, изобразително изкуство, танцово изкуство, акробатика и фотография.

Международния фестивал на изкуствата „Утринна звезда“, се провежда в най-красивите български курорти – през лятото в морските курорти Албена, Черноморец и Созопол, а през зимата в град Банско. Фестивала в Банско се организира от сдружение Арт Академия „Утринна звезда“ със съдействие на община Банско и предоставя възможност на талантливите деца и възрастни да изявят пълноценно своите заложби, като развива различните видове изкуства и насърчава деца и младежи към занимания, свързани с изкуствата.

На фестивала „Утринна звезда“ в Банско за осми пореден път участваха и ученици от основното общинско училище „Йоаким Кърчовски“ от Крива Паланка, Северна Македония. На тазгодишното издание на фестивала взеха участие общо четиридесет ученици от трети до девети клас от ОУ „Йоаким Кърчовски“.

Наставничката по музикално образование в училището от Крива Паланка, Лариса Жулина-Митовски за македонските медии заяви, че учениците от ОУ „Йоаким Кърчовски“ на фестивала в Банско са се представили с комбинация от три музикални изпълнения – хорово пеене, инструментална музика и малка танцова хореография. Изпълнението на инструменталния оркестър на училището от Крива Паланка било наградено с първа награда от страна на организаторите на фестивала в „Утринна звезда“.

На фестивала в Банско голям успех имаха и други претставители от Северна Македония – любителската драматична група „Дон Кихот“ от Гевгелия. Те в много силната конкуренция на престижния фестивал, спечелиха първото място в категорията театър, с пиесата „Как да се ограби банка“, режисирана от Катица Джишева-Дупарова, а в продукция на Домът на културата от Гевгелия.

Фестивала „Утринна звезда“ в Банско завърши вчера с награждаване на най-добре представилите се участници и с гала-концерт на лауреатите.

Македонският президент Стево Пендаровски изтъкна заслугата на България за европейското бъдеще на Северна Македония

Президентът на Северна Македония вчера даде интервю за българската информационна агенция „БГНЕС“, в което говореше за повече теми, като основаната беше за отношенията между България и Северна Македония. В интервюто за агенцията БГНЕС, Стево Пендаровски говореше и за регионалните инициативи, както и за европейската перспектива на Северна Македония.

Македонският президент подчерта, че Бойко Борисов и българското правителство много са помогнали Северна Македония да излезе по-бързо от международната изолация, в която изолация е била доведена по време на режима на бившия премиер, Никола Груевски.

Президентът Стево Пендаровски изтъкна, че подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония на 1 август 2017 година представлява голям успях, като се имат предвид всички обстоятелства между двете страни по това време.

Президентът Пендаровски припомни, че Северна Македония само два месеца преди това, на 1 юни 2017 год. успя да сформира ново правителство, като подчерта, че дотогавашния авторитарен режим на правителството на ВМРО-ДПМНЕ начело с Никола Груевски, не беше само антизападен, но беше и антиалбански и антибългарски режим. Стево Пендаровски каза, че по време на управлението на Никола Груевски отношението към всичко, което идваше от България беше като в най-лошите дни на комунизма, когато в Северна Македония се разказваха вицове за българите и когато тукашните хора се подиграваха с българския народ, чрез пропагандата на югославския комунистически режим.

За президент Пендаровски исторически парадокс представлява факта, че партията ВМРО-ДПМНЕ и Никола Груевски – които твърдят, че се наследници на историческото ВМРО, имаха такава антибългарска риторика и поведение, че на практика България не съществуваше като държава за Северна Македония, по времето на Никола Груевски.

Македонският президент в интервюто говореше и за бремето от комунистическото наследство върху действията на политиците в двете държави, при което изтъкна, че стереотипите все още са по-силни от политическата реалност. Според него, Северна Македония и България за първи път със Зоран Заев и Бойко Борисов получиха нестандартни политици, без исторически емоции.

Стево Пендаровски изтъкна факта, че учебниците по история в Северна Македония не само по отношение с България, но и по отношение на Запада, все още са под влияние на комунистическата историография, като добави, че за съжаление и в България тези комунистически матрици все още са много силни.

Президентът на Северна Македония след това в интервюто за агенция БГНЕС изтъкна добро познатия факт, че в днешна Северна Македония не може да се купи нито един български вестник, а същевременно няма нито един български канал в офертите на кабелните оператори.

Стево Пендаровски каза, че съжалява, че и днес македонската младеж знае всички сръбски футболисти, знае всички сръбски чалга звезди, а не знае нито един спортист или актьор от България. Също така, той каза че младите хора в Северна Македония не знаят нито един актьор или спортист и от другите съседни държави – Гърция, Косово и Албания, което според него е грешка на политиците, тъй като те досега не са създали необходимата политическа среда, за да се променат тези неща.

Той подчерта, че в тези почти 30 години след като стана независима държава, Северна Македония не само че няма построено магистрала и железопътна линия към България, но няма магистрала нито до Тирана или до Прищина. Пендаровски изтъкна, че Северна Македония не е създадала и човешката инфраструктура, нито новата историческа инфраструктура и добави, че ако сега съществуваше модерна магистрала до София, започналия процес на разчистване на историческите мъгли досега щял да отиде много по-дълбоко.

Българският премиер Бойко Борисов днес веднага реагираше на интервюто на македонския президент и изпрати благодарност към него за това, че публично призна, че България даде най-голяма подкрепа за Северна Македония да излезе от международната изолация, в която се намираше до преди две години.

Северна Македония увеличава бюджета за отбраната за 2020 година

Северна Македония в годината, когато трябва да стане 30-та страна-членка на НАТО, ще има досега най-големият бюджет в сектора на отбраната в своята история. Така Министерството на отбраната на Северна Македония през 2020 г. ще има бюджет в размер от над 163 милиона евро, което представлява увеличение с 22% в сравнение с 2019 година.

Министърът на отбраната на Северна Македония, Радмила Шекеринска на пресконференцията за представяне на бюджета за отбраната за 2020 г. изтъкна, че за кратък период от време, бюджетът за отбрана се е увеличил от някогашните по-малко от 1% от БВП на настоящите 1,4% от БВП на Северна Македония, като размерът на бюджетите за отбрана е по възходяща линия през последните три години, а през 2020 г. се е удвоил в сравнение с 2017 г.

Македонският министър на отбраната подчерта, че увеличените средства за отбрана в сравнение с 2019 г., ще бъдат предназначени за реформите в сектора, след това за качествено и количествено увеличаване на персонала в армията, за оборудване на армията съгласно стандартите на НАТО и за подобряване на условията на труда. Тяа каза, че заплатите на професионалните войници в армията на Северна Македония през 2017 г. са били 325 евро, а през 2020 г. македонските професионални войници ще вземат заплата от над 490 евро.

Радмила Шекеринска отбеляза, че ключовата промяна в бюджета е в областта на капиталовите разходи, т.е. за модернизация на армията. За тази цел в бюджета за отбрана за 2020 г. са били отделени дори 20% от средствата.

Предвидено било Армията на Северна Македония през следващите пет години да закупи 150 нови бронетранспортьори и други военни превозни средства от САЩ. Общата стойност на тези военни машини трябва да бъде около 150 милиона евро, от които 120 милиона ще бъдат платени от Северна Македония, а останалите 30 милиона евро ще бъдат платени от САЩ.

Да напомним, че изискванията на САЩ са всички държави-членки на НАТО да отделят за отбрана малко 2% от БВП. Политиците от държавното ръководство на Северна Македония многократно изтъкват, че страната ще постигне тази цел най-късно до 2024 година.

Съвместната комисия по исторически въпроси между България и Северна Македония не постигна напредък на срещата в София

Работата на Съвместната комисия по исторически въпроси между България и Северна Македония изобщо не върви в правилната посока. Това стана ясно днес, в края на двудневната среща на членовете на комисията, която се проведе в София. Несъгласията между членовете на Съвместната комисия, които се появиха още в началото на лятото, сега вече са съвсем очевидни.

Вчера, след първия ден от срещата, двамата съпредседатели на Комисията- проф.Ангел Димитров от България и проф.Драги Георгиев от Северна Македония, бяха гости в емисия на Българската национална телевизия. От казаното в предаването на БНТ стана ясно, че македонските историци не приемат понятието „обща история“ между двете държави, в смисъл че двата народа в миналото са били един народ.

Именно проф. Драги Георгиев каза, че по време на средновековната българска държава, българската народност създадена в средата на българските територии, се различавала от тази в покрайнините на територията на Българското царство. Затова според него, можело да се говори за обща история само в смисъл, че хората от днешните държави България и Северна Македония тогава са живели в една и съща държава, като добави, че това е било така и по време на Османската империя.

От друга страна, проф.Ангел Димитров в предаването на БНТ заяви, че по време на средновековната българска държава на цялата територия на Царството живее народ с ясно оформена българска национална идентичност, добавяйки, че това е потвърдено от почти всички световно известни историци, занимаващи се със средновековния период.

Днес след края на заседанието на Комисията, двамата съпретседатели проведоха съвместна пресконференция.

Проф.Ангел Димитров заяви за медиите, че срещата в София е показала, че напрежението, което съществува в работа на Съвместната комисия през последните месеци не затихва. Според него, българските членове получават достатъчно сигнали, че имат много различни представи с техните македонски колеги не само за смисъла на работата на Комисията, но и за разбирането на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество потписан между България и Северна Македония, според който и беше създадена комисията.

Проф.Димитров каза, че не са постигнати почти никакви сериозни резултати от работата на Комисията и изрази неговото притеснение от този факт. Той  подчерта, че притеснението му не е толкова за самия Договор за приятелство и добросъседство, колкото за отношенията между хората от двете държави, но и защото междуправителствената комисия на Северна Македония и България взе решения, между които беше и това, че очаква една по-интензивна работа на Съвместната комисия, чрез която трябваше да бъдат постигнати определени резултати до края на 2019 година.

Проф.Димитров напомни за това, че междуправителствената комисия на двете държави поименно е споменала, че очаква конкретни резултати около разговорите за Гоце Делчев, за Илинденско-Преображенското въстание и други теми, а нищо от това не е било завършено.

Проф.Ангел Димитров добави, че вече нещата се извън възможностите на историците от българската страна на Комисията, които са направили всичко което са могли да направят, а сега според него нещата се пренасят на политическо ниво.

Българските историци отново са отравили предложение Комисията да проведе още една среща до края на тази година през декември, но това не било прието от македонските членове на комисията. Тъкмо напротив, македонските историци са поискали Съвместната комисия да направи пауза в нейната работа, поне до месец май, т.е. докато се проведат предсрочните парламентарни избори в Северна Македония.

Председателят на македонската част на Комисията проф.Драги Георгиев за медиите заяви, че на срещата в София е бил направен малък напредък в областта на учебниците. Той подчерта, че членовете на комисията днес отново са разговаряли за личността на Гоце Делчев, но останали всеки на своите възгледи и не бил постигнат никакъв напредък по отношение на тази тема.

По отношение на броя на срещите на Съвместната комисия, проф. Георгиев заяви, че македонската част от комисията счита, че провеждането на шест заседания годишно е достатъчно.

На журналистически въпрос какви са претенциите на македонската историци в Комисията по отношение на личноста на Гоце Делчев, проф. Георгиев каза, че целта на македонските членове на Комисията е да се намери решение за съвместно честване на паметта на Гоце Делчев от страна на България и Северна Македония. Но според него, това е трябвало да дойде по естествен път, след като в Комисията щяли да бъдат изчистени всички дилеми между двете страни по този въпрос.

От друга страна проф. Ангел Димитров каза, че в исказванията на някои от македонските членове на Комисията се наблюдава, че почва да се поставя под съмнение и вече постигнатото решение за Цар Самуил като български владетел, т.е. текста с който се предлага общо честване на Цар Самуил между двете държави.

Проф.Димитров изтъкна, че той е притеснен от факта, че членовете на македонската страна на Комисията съвършено открито отхвърлят формулировката „обща история“, а която формулировка е заложена в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество потписан между България и Северна Македония.

В Скопие се проведе международна конференция за защита на децата в Западните Балкани от насилие

Вчера и днес в Скопие се проведе международна конференция на тема „Разширяване на действията за прекратяване на насилието върху децата в Западните Балкани“, която беше организира от страна на офиса на УНИЦЕФ в Северна Македония. Целта на конференцията е да се насърчи любов към всяко дете, т.е. да се сложи край на насилието, като обществото и институциите ще имат нулева толерантност за насилието.

Между участниците и говорителите на конференцията бяха президента на Северна Македония, Стево Пендаровски, министри от правителството на Северна Македония, както и представители от Черна гора, Сърбия и Албания. Също така присъстваха и Висшия регионален съветник за грижи за децата на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия, Аарон Грийнбърг, посланика на ЕС в Северна Македония, Самуел Збогар и др.

Президентът Стево Пендаровски в обърщението си на конференцията отбеляза, че насилието не вреди само на децата, но и на цялото общество. Според него е необходимо намиране на интегрирано решение чрез ангажиране на министерствата и гражданския сектор, с цел да се сложи край на насилието над децата и за създаване на сигурно общество.

Представителката на УНИЦЕФ, Патриция ди Джовани заяви, че освен че унищожава индивидуалните животи, насилието върху деца се отразява отрицателно на икономическото, социалното и политическото развитие. Тя изнесе данни, според които глобалните икономически разходи, произтичащи от последиците от физическото, психическото и сексуалното насилие срещу деца могат да достигнат дори до 7 трилиона долара.

Министърът на здравеопазването на Северна Македония, Венко Филипче заяви, че негативните преживявания от детството влияят върху развитието на рисково поведение, хронични здравословни проблеми и нисък жизнен потенциал по-късно в живота.

Македонската министърка на труда и социалната политика, Мила Царовска пред присъстващите подчерта, че когато цялото общество помага на родителите да отглеждат деца които получават тласък в развитието си, които вярват в себе си, които са постоянни, които знаят как да се справят с разочарованията и които учат и откриват нови неща, тогава създаваме просперитет, както и по-напреднали, по-силни, по-успешни и по-сигурни общества.

Висшия регионален съветник за грижи за децата на УНИЦЕФ за Европа и Централна Азия, Аарон Грийнбърг на конференцията каза, че когато вместо институции, се разработват други услуги за по-добро обслужване на деца, семействата и общностите, се постига фундаментална реформа не само на системата за закрила на детето, но и на системата за социална защита като цяло.

Днес, преди закриването на конференцията в Скопие, македонските министри на вътрешните работи, на правосъдието, на здравеопазването, на образованието и на труда и социалната политика подписаха официален ангажимент за присъединяване на Северна Македония към Глобалното партньорство за слагане на край на насилието върху деца.

Северна Македония ще участва на срещата на върха на НАТО в Лондон като поканена държава

За първи път в историята, делегация от Северна Македония ще присъства на една среща на върха на НАТО. Това ще стане през следващата седмица, на 3 и 4 декември, когато в Лондон ще се проведе среща на върха на НАТО, по повод 70-годишнината от създаването на най-големия военен съюз на света. Северна Македония ще участва като поканена страна, тъй като все още не е пълноправна държава-членка на Алианса, а македонската делегация ще бъде водена от премиера Зоран Заев.

В навечерието на срещата на върха в Лондон, днес в Скопие се проведе среща между министрите на отбраната и външните работи на Северна Македония, Радмила Шекеринска и Никола Димитров с ръководителя на офиса на НАТО в Скопие, полковник Зоран Янкович. Македонските министри са благодарили на представителя на НАТО в Скопие, за неговата подкрепа на Северна Македония по пътя й към членството в Алианса.

Министърът на външните работи, Никола Димитров за медиите заяви, че Северна Македония е преди изпълнението на една от двете най-големи стратегически цели от нейната независимост – членството в НАТО и ЕС. Той отбеляза факта, че за период от 10 месеца Протокола за членство на Северна Македония в НАТО е ратифициран в 28 от общо 29 страни-членки на Алианса, което според него представлява ясен знак, че Северна Македония е добре дошла като 30-ата държава-членка.

Да напомним, че миналия четвъртък, на 21 ноември, Франция стана 28-та държава членка на НАТО, която ратифицира Протокола за членство на Северна Македония. Така сега Испания остава единствената държава, която все още не е ратифицирала Протокола. Както вече е известно, там се проведоха предсрочни парламентарни избори на 10 ноември и двете камари на парламента на Испания все още не са започнали с работа.

Днес президентът на Северна Македония Стево Пендаровски заяви, че той осъществява неформални контакти с известни обществени фигури от Испания с цел и там процеса на ратификация да приключи възможно най-скоро. Сред лицата, с които Стево Пендаровски е разговарял в Испания, са били бившият премиер на България Симеон Сакскобургготски и бившият генерален секретар на НАТО, Хавиер Солана.