Начало / Светлана Драгнева (страница 86)

Светлана Драгнева

Светлана Драгнева е родена през 1973 г. в с. Виноградное, Болградски район (Бесарабия), Украйна. През 1995 г. завършва българска филология в Югозападния университет «Неофит Рилски» - гр. Благоевград. В момента е докторант в СУ «Св. Климент Охридски». От 1996 г. до днес взема активно участие в културно-просветната дейност на българската общност в Украйна. Заместник-председател е на Асоциацията на българите в Украйна, главен редактор на общоукраинския седмичник на български език «Българите: вчера, днес, утре». Носител е на наградата на ДАБЧ – медал «Иван Вазов», държавна награда на Украйна «Заслужил деец на културата».

Българинът Михайлов седемкратен шампион на Украйна

В украинския град Полтава приключи шампионата по свободна борба сред спортистите до 23 години. Победата бе спечелена от българина Василий Михайлов, родом от сгт Тарутино, Одеска област (Бесарабия).

В категорията до 74 кг за шампионската  титла  се състезаваха  24 борци от цяла Украйна.  Борецът Михайлов уверено спечели всички битки, като по този начин потвърди своята титла на шампион на Украйна сред спортистите до 23 години.

Младият бесарабски българин е и шампион на Европа и световен вицешампион сред кадети и юниори, носител на награди на много световни състезания.

За приноса на младия борец в спорта Асоциацията на българите в Украйна в края на 2017 г. удостои  Василий Михайлов със званието „Човек на годината-2017“.

С.Д.

Център по българистика и балкански изследвания „Марин Дринов“ в Харков

Центрът е създаден през 2005 г. с подкрепата на Българската академия на науките и Харковското българско дружество «Марин Дринов» при Харковския национален университет „В. Каразин“.

Вече тринадесет години дейността на Центъра  с директор проф. Сергей Страшнюк е насочена да подкрепя и насърчава научната българистика в университета, а именно изследването на историята и културата на българската общност в Украйна; да координира  научно-изследователската дейност и концентрира усилията по актуални насоки на балканистичните и византиоведчески изследвания в рамките на Украйна; да организира  конференции, симпозиуми, кръгли маси.

В състава на научния съвет влизат над 25 доктори и кандидати на науката. На началния етап основна научна дейност в  центъра  са «Дриновските четения»,  в резултат на което излизат от печат томове на научния сборник «Дриновски сборник».

В периода от 2007-2010 г. основно внимание се отделя на реализирането на три международни проекта с Института по история  и Института по балканистика при БАН. Плодотворно е сътрудничеството със Софийския университет «Свети Климент Охридски», ВТУ «Св. св. Кирилл и Методий», УНСС.

Ежегодно с участието на центъра в Харковския университет се организират «Кирило-Методиевски четения» за млади учени. Центърът притежава богата библиотека с българска и сръбска научна литература (над 4 хиляди тома), фонотека на балкански мелодии.

С.Д.

 

 

„Българските имена в историята на Украйна и Молдова“

Под такъв надслов премина  международният научен симпозиум в Харков, организиран от българистичните научни центрове в Харков и Кишинев с подкрепата на Харковското дружество за българска култура „Марин Дринов“ и с участието на 35 изследователи  от Украйна, Молдова и България. Харковският университет провежда ежегодно много подобни научни събития, но последното се отличава особено. За първи път в украинската българистика, а и не само, се провежда симпозиум, посветен изцяло на биографистиката. Нови факти, ценни документи от публични и лични архиви бяха  представени от водещи историци и от учени, тясно свързани с българите, чиято биография е забележителен пример за служене на народа си. Почетният член на БАН, проф. Михаил Станчев от Центъра по българистика и балкански изследвания „М. Дринов“ в Харковския национален университет „В. Каразин“ представи нови българистични издания. Форумът е посветен на паметта на Ирина Димитрова (1936-2017), основателка на българското дружество в Харков. Учените почетоха паметта и проф. Иван Андреевич Стоянов (28.12.1935-30.01.2016), посветил живота си на  украинската езиковедска българистика.

Международният научен форум приключи с тържествено отбелязване на 70-годишнината на проф. Николай Червенков (род. на 2.01.1948 г.), доайен на молдовската историческа българистика, председател на Научното дружество на българистите в  Молдова.

С.Д.

Украинският износ на селскостопански продукти за ЕС се е увеличил с 37%

Износът  на украински селскостопански продукти в европейските страни е  в размер на 5.8 милиарда щатски долара, което представлява увеличение от 37,1% в сравнение с предходните години. Това съобщиха днес от Министерството на аграрната политика на Украйна.

Основните украински продукти, които се изнасят за пазара на ЕС, са били  зърнени култури –  1,7 милиарда щатски долара, масла  –  1.4 милиарда щатски долара, маслодайни семена – 1.1 милиарда щатски долара. Също така се е увеличил и износът на готови хранителни продукти. По-специално, износът на птиче месо, брашно, сокове, мед, сладкарски изделия.

Топ 5 търговски партньори на Украйна в ЕС са  Холандия с дял от 18%, Испания – 14.3%, Полша – 13.2%, Италия – 12%, и Германия – 10.5%.

С. Д.

Посланикът на ЕС настоява Украйна да идентифицира „червената линия“ в борбата с корупцията

През годината Украйна трябва да създаде антикорупционен съд и да започне процеса на приватизация на държавните предприятия. Към това призова ръководителят на представителството на Европейския съюз в Украйна Хюг Мингарели, посочвайки  необходимостта от създаване на антикорупционен съд преди президентските избори, които ще се проведат през март 2019 г.

По време на среща с депутати от междуфракционната асоциация „Еврооптимисти“ днес, европейският дипломат  призова Украйна да определи „червена линия“ в борбата срещу корупцията.

„Украйна трябва да изгради такава линия. Антикорупционен съд е необходим  преди изборите, за  да се започне  процеса  на  приватизацията и други реформи“, подчерта Мингерели.

Според посланика Украйна е платила висока цена за възможността за провеждане на реформи, насочени към модернизиране на страната.

Свeтлана Драгнева

„Знай своя род и историята на своя народ“

Под такъв надслов на свое заседание Одеският български литературен клуб при Одеското българско дружество обяви литературен конкурс за ученици и младежи от български произход от цяла Украйна. Целта на конкурса е да се пробуди интерес у младото поколение към родната българска култура и история.

Тъй като тази година е юбилейна за  много събития и личности от българската история, които са пряко свързани с българската общност в Бесарабия и Одеса, затова е взето решение към основната тема да се добавят подтеми:

– „Моят род“

– „Христо Ботев – връзките му с Одеса и Бесарабия“

– „Подвигът на Българските опълченци“.

В конкурса могат да участват деца и младежи от 8 до 18 години в различни възрастови категории, като крайнитя срок за подаване на творческите работи е до 20 май на адреса на Всеукраинския център за българска култура в Одеса.

Свeтлана Драгнева

В Чийший почетоха паметта на бесарабския български поет Михаил Бъчваров

В българското село Чийшия (днес с. Городнее, Болградски район, Украйна) почетоха паметта на именития си съселянин Михаил Бъчваров, който почина в края на миналата година. В памет на поета се проведоха поминални мероприятия като бе отслужена  панихида в Свято-Петропавловската църква, организирана изложба за творчеството му под надслов  «Спомен за поета». Организатори на събитието са кметството и ръководството на местния Городненски  историко-краеведски музей. На мероприятието присъстваха гости от Молдова, съседните села, роднини, приятели, комшии, колеги. Мнозина чийшийци  почетоха  паметта на  поета, който е писал главно за тях. Именно за родното село и за родните чийшийци Михаил Бъчваров посвещава голяма част от своето творчество.

Михаил Бъчваров-Бондар е роден на 21 ноември 1946 г. в с. Чийший (Огородное), Болградски район, Одеска област, Украйна. Потомък е на български преселници от 1812-1813 г. Прадядо му Димитър Бондар е един от над 200-те бесарабски български опълченци по време на Руско-турската война 1877-1878 г. М. Бъчваров-Бондар завършва Висша профсъюзна школа в Москва през 1979 г. Преди това около 10 години работи като миньор в Донбас. Член на съюза на българските писатели и на Международния съюз на писателите на Русия. След разпадането на СССР прави опит да се установи да живее в България. Издал е стихотворните книги „На белия свят“ (1986), „Камък на синора“ (1996), „Архангеловден“ (1997), „Скитник сред ветровете“ (2003). Автор е на документалния филм „Трънливият път към науката“ (1989). Превеждан е на руски, украински, белоруски и молдавски език. Умира на 21.12.2017 г. в гр. Силистра.

Светлана Драгнева

 

БАЛАДА ЗА ОРАЧА И ПЕСЕНТА

Живееше под слънцето човекът.
Поле ореше, сееше, косеше.
И песен майчина, дошла от памтивека,
пееше под сенчести череши.

Но мина пътник весел и красив,
със своя песен одари орача
и той запя, признателен по здрача,
песента на пътника щастлив.

А след година други минувач
щедро му предложи свойта песен.
И запя я той – селякът орач,
забравил предната и майчината лесно.

И всяка пролет, от изгрев, че до здрач,
нова песен чуваше полето.
Но дойде ден и… чу се тъжен плач:
„О, песен майчина!“ Но сърцето

не можеше във свойте дълбини
нищичко от нея да си спомни.
И той прокле и себе си, и дните,
и пътниците, в нищо невиновни.

Вкуса изгубил на хляба и солта,
той тихичко през зимата почина,
оставил сиромашки на света:
полето, ралото и три орача-сина.

И те потеглиха живота си немил,
без род и корен, без песен на дедите.
И само чучулига лекокрила
пееше безгрижно в висините.

Михаил Бъчваров, Кишинев, 1987

Украинското правителство ще подкрепи инфраструктурни проекти в Бесарабия

Правителството на Украйна ще подкрепи насъщните инфрастуктурни проекти в Бесарабия (южната част на Одеска област). Това съобщи народният депутат на Украйна и президент на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе, след срещата си с премиер-министъра на Украйна Владимир Гройсман.

Антон Киссе

Става въпрос за реализация на проекти, с които народният депутат се занимава вече няколко години, и които имат сериозен икономически и геополитически  потенциал не само в контекста на отделен регион, но и за цяла Украйна. Това са: за откриването на международен контролно-пропускателен пункт през украинско-румънската държавна граница Оровка-Исакча  за фериботни,  пътнически и товарни коммуникации; възстановяване на работата на железопътния участък Березино (Украйна) –  Басарабяска (Молдова); осигуряване на качествена питейна вода за жителите на южната част на Одеска област, а по-точно в гр. Болград и района, където компактно живее най-голямата историческа българска общност.

След срещата премиерът дал разпореждане на съответните министерства да се  проучат въпросите и да се вземат съответни решения по същество.

Светлана Драгнева

Създаден е комитет за издигане на паметник на Иван Вазов в Одеса

В Одеса, по време на среща в Генералното консулство на България, бе създаден  комитет за набиране на средства за издигане на паметник на патриарха на българската литература Иван Вазов.

Това стана в рамките на посещението на вицепремиера на България Валери Симеонов в Одеса. Избран бе състав на комитета, вкючващ известни държавници, политици, дипломати, учени, сред които са: Валери Симеонов, Красимир Минчев, Антон Киссе, Димитър Тучков, Дмитрий Иоргачев, Петър Харалампиев, Геннадий Коев, Елена Налбантова и др. На първото заседание бе решено да се учреди сдружение с нестопанска цел в България, да се открият сметки в България и Украйна за набиране на средства.

По инициатива на Асоциацията на българите в Украйна в лицето на г-н Киссе и с подкрепата на генералното консулство на България в Одеса в лицето на г-н Тучков в края на миналата година  одеският градски  съвет взе решение за определяне на мястото за  изграждане на паметника – пред сградата на Генералното консулство.

През  XIX век Одеса изиграва съществена роля за българското Възраждане. В периода от 1886-87 г. Иван Вазов е принуден да замине в Одеса, където замисля и започва да пише първия български роман „Под игото“.  В една от централните улици на Одеса (Софиевска) е установена плоча на патриарха на българската литература, където той е живял.

Свeтлана Драгнева

Вицепремиерът Валери Симеонов се срещна с губернатора на Одеска област

На 3 февруари т.г. българският вицепремиер Валерий Симеонов в рамките на работното си посещение в Украйна  се срещна с председателя на Одеската областна държавна администрация Максим Степанов.

Официалната делегация имаше високо представителство в лицето на: посланика на България в Украйна Красимир Минчев, генералния консул на България в Одеса Димитър Тучков, народните депутати на Народното събрание на България Валентин Касабов, Християн Митев, Георги Колев, Славчо Атанасов, Петър Петров, председателя на ДАБЧ Петър Харалампиев, заместник-министъра на Министерството на културата Румен Димитров, заместник-министъра на  Министерството на регионалното развитие и благоустройство Валентин Йовев, заместник-областен управител на Смолянска област Владимир Гърбелов,  областния  управител на Стараозагорска област Гергана Микова. Българската общност от Украйна беше представена от народния депутат в украинския парламент и президент на Асоциацията на българите в Украйна Антон Кисе.

В хода на срещата двете страни изказаха удовлетворение от дългогодишните украино-български отношения в сферата на социално-икономическото и културно развитие. Като мост на тези взаимоотношения огромна роля има българската общност в Украйна, която наброява над 300 хиляди души.

 От българската страна бяха поставени актуални за диаспората въпроси, свързани с провежданата административно-териториална реформа в Украйна. Апелът е при нейното прилагане да се отчита факта за  компактното живеене на българите в Бесарабия и запазването на българските общини и статута на гр. Болград (който е основан от български преселници през 1821 г. и е неофициалната столица на бесарабските българи). Украинската страна увери, че при осъществяването на реформите в страната ще се отчитат решенията и пожеланията на самите общини.

Свeтлана Драгнева