Начало / Светлана Драгнева (страница 5)

Светлана Драгнева

Светлана Драгнева е родена през 1973 г. в с. Виноградное, Болградски район (Бесарабия), Украйна. През 1995 г. завършва българска филология в Югозападния университет «Неофит Рилски» - гр. Благоевград. В момента е докторант в СУ «Св. Климент Охридски». От 1996 г. до днес взема активно участие в културно-просветната дейност на българската общност в Украйна. Заместник-председател е на Асоциацията на българите в Украйна, главен редактор на общоукраинския седмичник на български език «Българите: вчера, днес, утре». Носител е на наградата на ДАБЧ – медал «Иван Вазов», държавна награда на Украйна «Заслужил деец на културата».

Болградската гимназия «Г.С. Раковски» и търновската професионална гимназия по туризъм «Д-р Васил Берон» подписаха договор за сътрудничество

В Болград бе подписано споразумение за сътрудничество между две гимназии – Болградската гимназия «Г.С. Раковски», Украйна  и великотърновската професионална гимназия по туризъм «Д-р Васил Берон», България.  Болградската гимназия е едно от най-емблематичните училища в Украйна. Договорът за сътрудничество е резултат от поредица двустранни контакти и гостувания на представители на болградската   гимназия във Велико Търново, както и учители и ученици от старата столица в Болград.

В  споразумението   за сътрудничество Великотърновската и Болградската гимназия са се договорили да работят съвместно по международни и двустранни проекти, да обменят добри практики в обучението на ученици и при повишаване квалификацията на учителите, да разработват съвместни програми за обучение, да организират двустранен ученически обмен, пътувания, практики, проучвания, както и други общи дейности.

Първите двустранни прояви между гимназиите се очаква да стартират още през пролетта, когато търновската гимназия ще отбележи 55 г. от създаването си, а малко след това е празникът и на Болградската гимназия. Педагозите от двете училища ще проучват  и живота на бесарабските българи, взели участие като опълченци в Освободителната война, ще работят заедно по теми от културата, общото историческо наследство.

Българският посланик в Украйна откри библиотечно-информационния център в гр. Била церква

Посланикът на България в Украйна Костадин Коджабашев официално откри на Билоцерковското училище №1 със специализирано изучаване на славянски езици. Това бе съощено на уебсайта на бългаската димпломатическа миссия.

Проектът е осъществен по програма „Помощ за развитие“. На официалната церемония присъстваха кметът на гр. Била церква Генадий Дикий, заместник-кметът Катерина Литвиненко, началникът на отдел „Образование” в градската администрация Юрий Петрик, директорът на училището Олена Плиган, представители на местни електронни медии, ученици и преподаватели. В совето приветсвено слово Посланикът пожела успех при използването на новите технологии в образователния процес.

В хода на мероприятието пред посланик Коджабашев и гостите беше проведен открит урок по български език в изградения през 2017 г. по програмата „Помощ за развитие“ интерактивен кабинет за изучаване на чужди езици. Посланикът изрази задоволството си от нивото на владеене на български език от учениците. Той обсъди с кмета на Била церква възможностите за развитие на културните връзки между двете страни.

В Украйна пускат в обращение нови монети

Националната банка на Украйна от 20 декември ще пусне в обращение  нови монети от 5 гривни. Върху новата монета портретът на хетман Богдан Хмелницки ще бъде изобразен по същия начин, както и на банкнотата от 5 гривни.

НБУ обяснява, че експлоатационният живот на монетите е около 20 години, а прехвърлянето на малките банкноти  в монети ще спести до 1 милиард гривни, които в противен случай биха били изразходвани за производството на нови банкноти за замяна на износените.

В средата на следващата година се планира и въвеждането в обращение на монети  от 10 гривна. Също така от 20 декември ще бъдат пуснати в обращение нови банкноти от 50 гривни с променен дизайн. И на 25 февруари 2020 г. ще се появят нови банкноти от 200 гривни.

Среща на нормадската четворка в Париж

На 9 декември в Париж се проведе среща на лидерите на нормандската четворка. Това стана платформа за първата среща и лични преговори на Владимир Зеленски и Владимир Путин.

Президентът на Русия Владимир Путин, президентът на Франция Еманюел Макрон, германският канцлер Ангела Меркел и украинският президент Владимир Зеленски преговаряха в  Елисейския дворец.  След дългата среща страните одобриха комюнике. Най-осезаемите споразумения са размяна на пленниците  и прекратяване на огъня в Донбас до 31декември 2019 г.

Страните се договориха за следното:

– Размяна на пленниците до края  на 2019 г.

– Примирие – пълно прекратяване на огъня в Донбас до края на 2019 г.

 – Договореност  за взаимно изтегляне на войските в три точки до края на март 2020 г.

– Минските споразумения са признати за основа на работата на нормандския формат.

– Формулата на Щайнмайер  ще бъде включена в украинското законодателство „според версията, договорена от нормандската четворка и тристранната контактна група“.

– Закон за специален статут на Донбас (временен) – неговата валидност ще бъде удължена с една година.

– Мисията на ОССЕ трябва да получи достъп до цялата територия на Украйна и да работи 24/7, а не само 12 часа на ден.

– Нормандският  формат ще бъде продължен, следващата среща на нормандската четворка трябва да се проведе четири месеца по-късно, през пролетта на 2020 година. Преди това съветниците на лидерите и външните министри бяха инструктирани да намерят възможности за прилагане на „политически условия и условията за сигурност“, така че местните избори да могат да се проведат в Донбас

Венецианската комисия е срещу езиковия закон в Украйна

Венецианската комисия публикува заключения относно закона за тотална украинизация, който започна да проверява още през октомври т.г. Този орган прави преглед на законодателството по отношение на съответствието му със стандартите на ЕС. По-рано експертите направиха разочароващи заключения по отношение на украинския закон за образованието. Приблизително същото е и касателно  закона за защита на украинския език, приет през пролета 2019 г. С този документ се украинизират почти всички сфери на обществения живот и ще се въвеждат  сериозни глоби за тяхното нарушаване. Ето някои цитати от основните моменти от кратките препоръки на Венецианската комисия,  които вече са публикувани на нейния уебсайт.

Първо, комисията обявява „специално място за руския език в Украйна“.

Второ, казва се, че без закон, одобряващ езиковите права на националните малцинства, настоящият документ е небалансиран. Експертите подчертават, че новият закон трябва да бъде приет с участието на представители на същите тези малцинства.

Трето, Комисията призовава да не се прави разлика между езиковите права на малцинствата, имащи коренни връзки с държави в  Европейския съюз, и останалите малцинства. И да се  удължи за тях адаптационният период при преминаване към обучение на украински език. На даден етап „европейските малцинства“ ще се учат на родния си език до 2023 г., а руснаците – до 2020 г. „Комисията препоръчва да се удължи този период за всички национални малцинства и коренни народи“, се казва в документа.

Четвърто, Венецианската комисия съветва да се премахнат или минимизират езиковите санкции (тоест глоби, наложени от езиковия омбудсмана). Или в краен случай да не се  прилага този документ, докато не бъде приет закон за защита на правата на малцинствата.

На пето място Комисията препоръчва   квотите за радиото и телевизията да бъдат пропорционални.

Малките градове на Одеска област загубиха голяма част от субвенциите

Малките градове на Одеска област загубиха голяма част от държавната субвенция, която беше използвана за разрешаване на много социални проблеми. Кабинетът на министрите намалил три пъти субвенциите към местните бюджети на Одеска  област за социално-икономическото развитие. Тези средства са били използвани предимно за ремонт и подобряване на улици, инсталиране на водоснабдителни системи и ремонт на училища и детски градини в малките градове на региона.

В цяла Украйна намалението на субвенциите  възлиза на 1,7 милиарда UAH. Що се отнася до Одески регион, намалението ще бъде около 80 милиона UAH: от повече от 113 милиона UAH. ще останат само 32,3 милиона UAH.

Бюджетът на град Арциз загуби 10,7 милиона UAH. От предвидените по-рано 11,9 милиона, ще останат 1,2 милиона UAH, общо има 90% намаление.

Бюджетът на Болград загуби 6,8 милиона UAH. От предварително предвидените преди  12 милиона UAH, остават 5,2 милиона UAH. Намалението на Болград съставя  43%.

В град Тарутино субвенцията е намалена с 67%, от предвидените  по-рано 4,7 милиона UAH, остават 1,5 милиона гривни.

В Татарбунари  размерът на субвенцията е намален от 8,8 милиона UAH до 60 хиляди, т.е. с 99%.

По пътищата в Одеска област ще монтират видеокамери и датчици

На магистралите  с национално значение ще  монтират  27 камери за наблюдение. Онлайн режимът ще позволи да се  реагира своевременно на текущото състояние на нещата. Това значително ще увеличи координираната работа по време на зимното поддържане на пътищата.

Също така информация за метеорологичните условия в различните климатични зони на региона ще може да се получава от инсталираните 15 метеорологични датчика, които  анализират температурата, влажността на въздуха и наличието на валежи, както и  осигуряват прогнозираното състояние на покритието по пътищата в Одеска област. Това ще  съдейства за  приемане на бързи решения касателно необходимостта от обработване или  разчистване на пътищата.

Предполага се, че мониторинговият център ще подобри значително и ще увеличи нивото на  поддържането на  пътищата в Одеска област през зимния период.

В Одеса отново обсъждат въпроса за откриването на българско училище

Днес се състоя среща между посланика на Р България в Украйна Костадин Коджабашев и кмета на гр. Одеса  Генадий Труханов.  Един от важните въпроси бе откриването на училище със задълбочено изучаване на български език, история и култура. Още в края  на 2018 г., по случай  160-та годишнина от основаването на Болградската гимназия «Г. С. Раковски»,  министър-председателят на Република България Бойко Борисов и президентът на Украйна Петро Порошенко  обявиха за  откриването на училище с задълбочено изучаване на български език в Одеса и украински център в София.

Българският посланик припомни, че на ниво двустранни отношения между Украйна и България, както и в рамките на реализирането на правата на етническите малцинства да съхраняват и развиват своите културни ценности и традиции, на държавно ниво са проведени преговори за откриване на образователни институции в градовете на двете приятелски страни със задълбочено изучаване на езика на националното малцинство.

По данни от последното преброяване през 2011 г. в Одеска област е съсредоточено най-голямото компактно българско население – над 150 хиляди души, трети по численост. През периода на Възраждането Одеса изиграва важна роля във формирането на българската млада интелигенция. След 90-те години на XX век предвид вътрешната миграция в Одеса отседна голям брой представители на българската общност главно от бесарабските  български села  (над 50 хиляди души). Съответно се увеличи и процентът на представители на българската общност на детска и ученическа възраст.

Днес Одеса  играе изключително важна роля в социално-икономическия  и  културно-образователен живот  на бесарабските българи. Един от най-насъщните въпроси, които през последните 10 години поставя  Асоциацията на българите в Украйна пред ръководството на град Одеса и Одеска област, както пред висшето  ръководство на България,  е  откриването на украино-българско средно общообразователно учебно заведение.

В Одеска област разработва винен маршрут

В Бесарабия се работи  върху инициативата за създаване на проект  „По пътя на виното и вкуса“. Идеята предвижда да бъде създаден в  южната част на Одеска област туристически маршрут «Болград – Криничное – Измаил – Вилково».

Планира се Одеска област да се превърне в регион на винената култура и туризма в Украйна. В момента усилено се работи по разработване на  проекта „По пътя на виното и вкуса“.

Тази инициатива е част от проекта на Европейския съюз „Подкрепа на системата за географски указания в Украйна“.

В Болградски район ще отглеждат лавандула

Жителите на бесарабското българско село Василевка  (Вайсал), Болградски район заедно  с местните земеделци засадиха голямо лавандулово поле. Една от целите на  ръководството на селото е  развиване на селския туризъм и привличане на туристи, което ще способства за финансови постъпления в местния бюджет. Основната задача в бъдещите планове  обаче  е  произвеждане на  етерични масла, лавандулова вода, букети.