Начало / Светлана Драгнева (страница 4)

Светлана Драгнева

Светлана Драгнева е родена през 1973 г. в с. Виноградное, Болградски район (Бесарабия), Украйна. През 1995 г. завършва българска филология в Югозападния университет «Неофит Рилски» - гр. Благоевград. В момента е докторант в СУ «Св. Климент Охридски». От 1996 г. до днес взема активно участие в културно-просветната дейност на българската общност в Украйна. Заместник-председател е на Асоциацията на българите в Украйна, главен редактор на общоукраинския седмичник на български език «Българите: вчера, днес, утре». Носител е на наградата на ДАБЧ – медал «Иван Вазов», държавна награда на Украйна «Заслужил деец на културата».

Производството на олио в Украйна нарасна с 15%

През януари-ноември 2019 г. Украйна е произвела 5,016 милиона тона нерафинирано слънчогледово масло, което е с 14,2% повече от същия период на 2018 г. През ноември производството на олио възлиза на 595 хил. тона, което е с 10,9% по-високо от същия месец на 2018 г. и с 0,5% по-високо от нивото от октомври тази година.

Според данни обемът на производството на маргарини и хранителни мазнини за 11-те месеца на 2019 г. достигна 126 хил. тона, което е с 2,7% по-високо от същия показател миналата година.  През ноември в Украйна са произведени 12,9 хил. тона от тези продукти, което е с 2,8% по-високо от същия месец на миналата година и с 3,4% по-ниско от данните за октомври.

Производството на слънчоглед в Украйна през 2019/20 г. се оценява на 15,5 милиона тона, което е с 3% повече от реколтата през 2018/19 г. Реколтата през 2019/20 г. е рекорд за последните три сезона.

Еколози бият тревога: в Одеска област пресъхват реките

Според еколозите  реките в Причерноморието  са в незадоволително състояние. Причината за това е сериозната промяна на климата.

Пресъхването на реките в Одеска област се дължи на сериозните  климатични промени, замърссяването на водоемите от хората, както и на нерегламентирано строителство. Освен това в Одеския регион  има повече от 2000 хидравлични конструкции, много от които са без собственици.

Площта на водоемите, които са на реката, не трябва да надвишава един речен поток през суха година. А в региона площта на тези водоеми е 3,6 пъти по-висока от годишния поток на реката. Това означава, че се взема четири пъти повече, отколкото реката може да даде.   Еколозите също така алармират,  че е спешно да се премахнат язовирите от водоемите, тъй като съществува заплаха от пробив на реките.

Новогодишно детско тържество в българския център в Одеса

На 22 декември във Всеукраинския център за българска култура  в Одеса традиционно бе организиран новогодишен празник. Организатори  на детския празник са Асоциацията на българите в Украйна и ВЦБК. Богата коледно-новогодишна програма изнесоха учениците от Българското неделно училище «Васил Априлов» при ВЦБК, подготвени от преподавателите Валентина Кащи, Альона Стериополо и Светлана Рябцева. Учениците показаха  театрализирана постановка на Сурва и коледуване по български традиции, запазени в Бесарабия. Увлекателна програма бе подготвена от Дядо Мраз, Снежанка и любими персонажи от приказките веселиха децата.

Над 150 деца на предучилищна и ученическа възраст  бяха поздравени от името на народния депутат на Украйна и президент на Асоциацията Антон Киссе  и получиха новогодишни  подаръци.

Отбелязването на Никулден в Бесарабия

Никулден е един от най-почитаните празници през месец декември в Бесараби, който бесарабските българи отбелязват по стар стил  на 19 декември. На Никулден жените задължително правят рибник. Парчета от рибника се дава на всички в дома. Особено е разпространен обичаят поливане на мъжете, които носят името Николай, Кольо, Никола. Къщата на именника е отворена през целия ден, идват близки и комшии да му поливат за здраве.

Стана вече традиция Областният  център за българска култура в гр. Болград да да отбелязва живата традиция в региона. През тази година народният обичай бе тържествено и масово отбелязан в българо-албанското село Каракурт, Болградски район. Областният  център за българска култура и Каракуртският селски ДК  организираха традиционно поливане в четири къщи на Николаевци. Гостоприемните именници Николай Кравченко, Николай Ефимов, Николай Илиев, Николай и Иванови през целия ден посрещаха гости, дарява ги  и ги  гощаваха по стара българска традиция.

Украйна и Молдова могат да създадат свободна икономическа зона

Министър-председателят на Украйна Олексий Гончарук предложи на министър-председателя на Молдова Йон Кик да се създаде свободна икономическа зона между двете страни. Този въпрос бил  обсъден на среща в Киев.

Премиерите на Украйна и Молдова са обсъдили и възможността за премахване на „антидъмпинговите мерки“, наложени от Украйна върху молдовските продукти, либерализацията на автомобилния транспорт и въздушното пространство.

На срещата страните призоваха за взаимна подкрепа при решаването на териториални конфликти и в двете страни. В тази връзка Молдова изрази интерес да увеличи броя на общите контролно-пропускателни пунктове на приднестровския участък на границата между Молдова и Украйна, който не се контролира от Кишинев.

Украйна и Румъния отблокираха трансбалканския газов коридор – доставките на газ ще минат през Бесарабия

Украинските и румънските оператори подписаха техническо споразумение за доставки на газ в съответствие с европейските правила от 1 януари 2020 г.  Всички  доставчици ще имат възможност свободно да транспортират синьо гориво по нов маршрут – от Южна Европа и Турция през България и Румъния до Украйна и по-нататък до Молдова.

От 1 януари на украино-румънската  митница Орловка –  Исакча ще има в  наличие  капацитет по маршрута Украйна-Румъния в размер на 17,8 милиона кубически метра на денонощие, както и в обратна посока – 15,8 милиона кубически метра на денонощие.

Това решение е много важно, защото дава възможност за допълнителен маршрут за внос на газ в Украйна, предимно за осигуряване на потребителите в Молдова и украинските  потребители в  Одеска област.

По време на среща в Брюксел на 12 декември 2019 г. операторите на газотранспортните системи на Украйна, Молдова, Румъния и България постигнаха съгласие относно текста на споразуменията за осигуряване на реверс за трансбалканския газопровод, а именно за «Транзит-1»  в посока България-Румъния-Украйна-Молдова.

ЕП възнамерява да отдели 210 милиона евро за образованието в Украйна

Европейският парламент възнамерява да отдели 210 милиона евро за образованието в Украйна през 2021-2028 г.  Европейската комисия предлага да се увеличи финансирането по програмата „Еразъм +“ за следващия бюджетен период.  През следващите 7 години не се очакват промени в основните елементи на програмата „Еразъм +“, но се очаква да се развие сътрудничество със страните партньори.

В периода от 2014 до 2020 г. ЕС отпусна около 70 милиона евро за образователния сектор в Украйна, включително програмата „Еразъм +“.  През периода 2014-2019 г. в тази програма от Украйна участваха над 4,5 хиляди ученици и 4,3 хиляди учители, а около 2 хиляди студенти и 3 хиляди преподаватели пристигнаха в  Украйна от  ЕС.

Понастоящем Украйна възнамерява да остане страна партньор, за да стане член по програма „Еразъм +“, е необходимо съфинансиране  от около 200 милиона евро и по-високо ниво на образование в украинските университети.

Украинският износ за ЕС се увеличи с 6%

Износът на украински стоки за страни от ЕС през първите 10 месеца на 2019 г. възлиза на 17,4 милиарда долара, което е с 6,1% повече в сравнение със същия период на 2018 г.

Най-големият обем украински стоки е продаден на Полша (2,8 милиарда долара, увеличение с 2,1%), което доведе до износ за тази страна пред продажбите за Руската федерация (2,7 милиарда долара, спад с 9,7%).

В топ 5 ключови европейски износители са също Италия (2,04 милиарда долара), Германия (2,03 милиарда долара), Холандия (1,5 милиарда долара) и Унгария (1,3 милиарда долара). Извън ЕС значителен износ е регистриран за Китай (2,9 милиарда долара) и Турция (2,1 милиарда долара).

Вносът на стоки от ЕС за Украйна за 10 месеца нарасна със 7,9% до 20,7 милиарда доллара.

Като цяло за 10-те месеца на 2019 г. украинският износ нарасна със 7,4% до 41,6 милиарда долара, докато вносът на стоки в Украйна нараства със 7,1% до 50,1 милиарда долара. на стоки над вноса.

Делът на ЕС в структурата на украинския износ е 41,9%, в структурата на вноса – 41,2%.

Украйна е сред трите най-големи износители на селскостопански продукти за ЕС

Според месечния месечен отчет на Европейската комисия за август 2019 г. Украйна запазва третата си позиция по обем на износа на селскостопанска продукция за страните от ЕС.

Съответната статистика, придружена от подробни таблици, се публикува на уебсайта на Европейската комисия.

„Най-важните страни на произход за селскостопанския внос в ЕС през последните 12 месеца бяха (в милиарди евро) САЩ (12.4), Бразилия (11.8), Украйна (7.0), следвани от Китай (6.1) и Аржентина (5,2). На годишна база вносът на селскостопански продукти (в милиарди евро,% от промяната) продължи да расте впечатляващо от Украйна (+1,9, + 38%) и от САЩ (1,15, + 10%) “, се казва в доклада.

Българската общност в Украйна чества достойните носители на наградата «Човек на годината-2019»

В Одеса  Асоциацията на българите в Украйна организира  поредната 17-та   церемония на връчването на наградата «Човек на годината-2019», която събра българи от цяла Украйна. Церемонията се организира под патронажа на президента на Асоциацията и народния депутат на Украйна г-н Антон Киссе. Тя е финалното тържество в богатия на събития и проекти календарен план на българската общност в Украйна.

Конкурсът  е учреден през 2002 г. и цели стимулиране и поощряване инициативите и действията по запазването на историческите ценности, съдействие за развитие на националния език, култура и традиции на българите в Украйна, задоволяване на техните културни, етнически, социално-икономически интереси, развитие на дружески и делови връзки между Украйна и България. През този период общо са номинирани над 200 представили на българската общност в Украйна и представители от България.

През 2019 г. носители на високата награда са 10 достойни имена в съвременната история на българското възродително движение.

За голям принос в изграждането на дипломатическите връзки между Украйна и Република България, за  лично активно участие в културно-просветния живот на българската общност  с високата награда бе удостоен г-н Тодор Витев – експерт в Министерството на външните работи в Украйна.

В номинацията „За постижения в дейността на местното самоуправление” лауреати станаха  председателят на Приморската обединена община, Запорожка област Елена Божкова и кметът на с. Главан, Арцизки район,  Одеска област Тамара Капова.

За подпомагане в развитието на българската култура бе награден Сергей Моисеенко,  изпълнителен директор на фонда за подкрепа на предприемачеството към общественния съвет на гр. Болград.

В номинацията  „Възражадане и развитие на българската култура и традиции” бяха  удостоени директорът на училище по изкуствата №1 (Терновка, Николаев) Ирина Зайченко, ръководителят на театъра за естрадна песен „Перлата на Бесарабия” към Тарутинския ДК Степан Куруч  и художественият ръководител на българския вокален ансамбъл „Възраждане” към Кирничанския ДК, Измаилски район Иван Каражеков.

„Спорт и родолюбие” – в тази номинация високата награда спечелиха световната вицешампионака по бодибилдинг Екатерина Стоянова от гр. Белгородднестровск и Иван Стоянов, юрист-консулт и  директор на българското неделно училище в с. Заря, Саратски район.

За голям принос в развитието на науката с високата награда бе  удостоена проф., д-р Татяна Койчева, зам-ректор на Южноукраинския национален педагогически университет «К.Д. Ушински».