Светла Кьосева

Светла Кьосева, главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот „Хемус“, носител на наградата на Фонд 13 века България за най-добра българска медия зад граница за 2014 г. Редактор на българското предаване по Унгарското национално радио. Преводач на унгарска литература.

Богоявление в Будапеща

Богоявление е православен и традиционен празник, който винаги е имал място в обичайната система на българите в Унгария. През 30-те години (след построяването на Българския православен храм “Св. св. Кирил и Методий”) унгарската кинохроника три пъти – през 1931, 1932 и 1937 г. – отразява шествието на българите в Будапеща от храма до Дунав, където хвърлят кръста в реката. Колоритно множество от хора е привличало вниманието на будапещенци.

Днес традицията продължава. В Българския православен храм „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя празнична служба. След получаването на благословение и раздаването на светена вода, присъстващите в храма се отправиха към река Дунав. Там бе извършен ритуалът по хвърляне на кръста. Разбира се, в стилизиран вид – завързаният кръст бе хвърлян на три пъти и изтеглен най-напред от видни представители на общността, а третия път – по предложение на архимандрит Атанасий, настоятел на общността – символично, от всички присъстващи, които се хванаха за ръце.

Греяното вино и горещият чай сгряха не само телата, а и душите на всички, които бяха заедно на този голям празник, който по своето православно значение е втори след Великден.

Висока държавна награда

Наградата за националностите в Унгария е основана през 1993 г. и се връчва на изтъкнати представители на тринадесетте официално признати националности в Унгария, сред които е и българската националност. Оттогава с нея са удостоени немалко български организации и личности. Тази година тя бе връчена на семейството на българина Йордан Бонев. Той не дочака само с няколко дена удостояването си с високото унгарско отличие.

На 17-ти декември на тържеството в унгарския Парламент бе връчена Наградата за националностите. С нея бе удостоен и един българи. Йордан Бонев е член на Българското републиканско самоуправление от самото му създаване през 1995 г. и дългогодишен председател на Българското самоуправление в Печ. Наградата е присъдена за приноса му в сферата на образованието и вероизповеданията, както и за дейността му във връзка с укрепването на отношенията между България и Унгария, с грижата му за поддържането на българското военно гробище в Харкану където са погребави български офицери и войници, загинали във Втората световна война. За съжаление Йордан Бонев не можа да дочака церемонията по връчването на наградата. Тя беше връчена на неговия син, Антон Бонев. Присъстващите в залата почетоха паметта му с едноминутно мълчание.

Въпреки тъжното събитие, има нещо вдъхновяващо в този момент, когато представители на унгарската държава и на националностите преклоняват глава пред един българин, работил десетилетия наред за своя народ.

12-и ФОТОКОНКУРС „СРЕЩИ С БЪЛГАРИЯ – 2019”

Българският културен институт и Българското самоуправление в Уйбуда, Будапеща                     обявяват

12-и ФОТОКОНКУРС „СРЕЩИ С БЪЛГАРИЯ – 2019”

КАКВО ВИ Е НАПРАВИЛО ВПЕЧАТЛЕНИЕ, ДОКАТО СТЕ БИЛИ В БЪЛГАРИЯ?
КАК ЛИЧНО ВИЕ СТЕ ГО ВИДЕЛИ И ОТРАЗИЛИ С ВАШИЯ ФОТОАПАРАТ?
ЖЕЛАЕТЕ ЛИ ДА ГО НАПРАВИТЕ ДОСТОЯНИЕ НА ПО-ШИРОКА ПУБЛИКА?

Условия на конкурса:

  • Участие могат да вземат само автори, които не са професионалисти, ползвайки изключително собствени фотографии, снимани в България.
  • Приемат се фотографии в дигитална форма, с резолюция най-малко 5 мегапиксела.
  • Снимките трябва да бъдат направени след 1 януари 2014 година.
  • Категориите на конкурса са:
    1. Обичаи и традиции от България
    2.
    Пейзажи от България
    3.
    Лица от България
    4. Културно-исторически обекти от България
    5.
    Моят уникален кадър от България

Допуска се участието на най-много 5 снимки в категория от един и същи автор.

  • Гарантирана анонимност при оценката на конкурсните материали.
  • Не се допускат снимки, които са участвали вече в предишните издания на фотоконкурса “Срещи с България”.
  • С предаването на материала, участниците във фотоконкурса автоматично приемат условията и дават съгласието си организаторите да ползват безплатно представения материал при публикуването му и ползването му във връзка с конкурса.
  • Най-добрите снимки, оценени от журито, ще участват във фотоизложба в Българската галерия Б44 в Будапеща. Награди на победителите във всяка от петте категории ще бъдат връчени по време на откриването на фотоизложбата.

Формат и технически изисквания:

  • Дигитални снимки: тип на файла – JPEG, най-малък размер – 5 мегапиксела.
  • Манипулирани снимки не се приемат. За манипулирана снимка се смята:
    – Отстраняване или придаване на елементи от или към снимката.
    – Драстично оцветяване на отделни елементи на снимката.
    – Ползване на дигитални ефекти или филтри при обработване на материала.
  • При подаване на материалите по електронен път, данните на участника за връзка (име, адрес, тел. номер, имейл) трябва да бъдат отделно от папката с файловете на снимките. Името на всеки файл трябва да съдържа само заглавието на снимката и категорията, в която участва.
    Участието в конкурса е безплатно.
    Срок за подаване на снимките: 20 декември 2019 г.

Подаването на материалите става по електронен път на имейл: [email protected]

Българи, поляци и унгарци честват 575 г. от битката при Варна

На 10 ноември бе отбелязан за четвърти пореден път и Денят на българо-унгарското приятелство.

През 1444 г. край Варна се е състояла голяма битка, в която християнска войска оказва сериозна съпротива на настъплението на османците. Тази битка, в която участват представители на много европейски народи, начело с младия полско-унгарски крал Владислав и унгарския пълководец Янош Хуняди, е последната надежда за порбените християни. За да стигнат до Варна, християнските войски на два пъти (през 1443 и през 1444 г.) пресичат завладените български земи. Тези походи оставят такава трайна следа, че българският фолклор създава песни за Янкул войвода, който е посрещнат като скъп гост. Проф. Бистра Цветкова, един от най-проникновените изследователи по темата я нарича „паметна битка на народите“. Въпреки че завършва с неуспех за християнските армии, тя е изключително важен момент в европейската история.

Тази година се навършват 575 г. от Варненската битка. Отбелязването на юбилея започна още през пролетта, когато в Будапеща се състоя международна научна конференция с участие на български, унгарски и полски учени под надслов „Варна – щит на християнството“.

Тържествата продължиха в Парк-музея на бойната дружба „Владислав Варненчик“ на 10 ноември т.г. На тях присъстваха гости от Унгария, представени от заместник-министъра на външните работи Петер Старай, както и от държавния секретар Миклош Шолтес, чието министерство подкрепи изработването и поставянето на възпоменателна плоча в парк-музея „Варненчик“ от името на българската общност в Унгария и правителството на Унгария. Сред официалните гости бе и делегация от представители на българската общност. За българите в Унгария това е едно значимо събитие, тъй като е свързано и с отбелязване на Деня на българо-унгарското приятелство. Този ден се чества официално от 2016 г., след като парламентите на двете държави подкрепиха инициативата на българската общност и на застъпника на българите в Унгарския парламент Симеон Варга. Всяка година в България и Унгария се провеждат тържества и намират поле за изява редица инициативи, посветени на връзките между двата народа.

За съжаление, поставянето на плочата не бе осъществено по време на тържествата. Надяваме се, община Варна своевременно да издаде нужните разрешения и тя да заеме своето място в музея във Варна.

Денят завърши с концерта „Без граници“ на български и унгарски музиканти и артисти в Градската художествена галерия във Варна, с участието на: Николай Иванов ОМ и Петър Йорданов Бъни (България), Габор Вайс и Габриела Хаджикостова (Унгария).

Заедно по пътя на Кирил и Методий

Българската галерия Б44 на улица „Байза“ 44 в Будапеща, дом на Българско училище за роден език и на Българско републиканско самоуправление в Унгария, прие пътуващата Азбучна колекция „Заедно по пътя на Кирил и Методий“.

Изложбата „Азбучната колекция“ е плод на творческа реализация на учениците от училищата-партньори в проекта „Заедно по пътя на Кирил и Методий“, в която участваха 5 български училища в Александруполис (Гърция), Будапеща и Залавар (Унгария), Истанбул (Турция), Прага (Чехия) и Рим (Италия).

Освен в петте училища, участници в проекта, в навечерието на Деня на народните будители „Азбучната колекция“ беше подредена в Министерството на образованието и науката в София. Тя бе представена дигитално и по време на посещението на виепрезидента Илиана Йотова в Казахстан, а интерес към нея проявяват и други български държавни институции и граждански сдружения зад граница.

Със заключителното представяне в Рим, проектът тръгнал от Европейската столица на културата Пловдив, приключва. Дали тази изключителна по замисъл и цел инициатива, която мобилизира творческите сили и духа на деца и възрастни, ще достигне до повече българи и не българи, зависи от готовността тя да бъде подкрепена, както от държавата, така и от частни инициативи.

БРС отново избра д-р Данчо Мусев за свой председател

На 4 ноември се състоя учредителното събрание на на Българското републиканско самоуправление, което отново избра за свой председател д-р Данчо Мусев.

Съдбата на българската общност в Унгария е в ръцете на нейните избранници. На всеки пет години, по време на общинските избори, предварително регистрирани представители на националностите избират ръководствата на местно, регионално и републиканско ниво. Законът от 2011 г. замени понятието „малцинство“ с „националност“, за да подчертае значимостта и тежестта на представителите на различните нации в общата национална култура.

Българите в Унгария бяха законно признати за „малцинство“ със закона от 1993 г., който кодифицира 13 малцинства в Унгария. Условието беше съответната национална група да има поне 100-годишно организирано присъствие в Унгария. Такова присъствие е засвидетелствано от българската градинарска емиграция, която периодично се заселва на територията на Хабсбургската империя от средата на ХІХ век насам.

На изборите на 13 октомври бяха избрани около 30 местни самоуправления, столично и републиканско самоуправление. Думата самоуправление, която е превод от унгарски, навярно най-точно би могла да се опише с българското понятие за община. Поради единството на българската общност в Унгария, всички кандидати бяха номинирани от една-единствена организация – основаното през 1914 г. Дружество на българите в Унгария