Начало / Светла Кьосева

Светла Кьосева

Светла Кьосева, главен редактор на българо-унгарското списание за култура и обществен живот „Хемус“, носител на наградата на Фонд 13 века България за най-добра българска медия зад граница за 2014 г. Редактор на българското предаване по Унгарското национално радио. Преводач на унгарска литература.

Великден в Будапеща

Българите в Будапеща отбелязват празника в храма „Св. св. Кирил и Методий“, построен през 1931 г. с дарения на общността. Уникалният по рода си православен храм във византийски стил в Унгария и Централна Европа е проектиран от големия унгарски архитект Аладар Аркаи. Българската православна община се подготвя за празника, на който в църквата идват далеч повече хора, отколкото на обикновените служби. Храмът се украсява с цветя и зеленина, приготвят се подаръците – козунак и червени яйца. През цялата страстна седмица има служби. В събота вечер хората се събират в осветения храм. В полунощ палят свещи и обикалят храма. Празникът продължава в неделя, когато на сутрешната служба всеки получава червено яйце, козунак, и си занася светлина със свещичка у дома.

 

Тази година службите се извършват при затворени врати и се предават онлайн от Фейсбук страницата на Българската православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“ в Будапеща.

„Стъклопис“- Светослав Стойчев

„Стъклопис“

Живея за езика.
Живея в езика.
Забелязва ме, отхвърля ме, аз успявам да се скрия в един фрагмент.
Унгарски.
Български.
Език,
който е мой.

Стъклопис. Заглавието е толкова подходящо за книга на Светослав. В него е събрана цялата крехкост и чувствителност на един самотен творец, който вече три десетилетия живее и твори в Унгария.

Ако някой реши да изброи българските творци в Унгария, особено тези, които се занимават с родното слово, то той няма как да пропусне името на Светослав Стойчев. Светослав живее в Бекешчаба, далеч от наситения живот на общността, дори не поддържа особени контакти с центъра. Това не го прави по-малко ценен и значим за българите тук. Един фин и самотен творец, който далеч преди всички ни е прозрял зловещото време, в което живеем, и търси смисъла му в истинските неща. Голямата му ерудиция и непрекъснатият му интерес към човешкото битие го водят до дълбоки прозрения за смисъла на човешкия живот и човешкото общуване. Тези негови мисли днес са особено ценни.

Светослав пише на унгарски, той така се е потопил в средата, че този придобит език, се е превърнал в език на творчеството му. Има издадени и български книги, разбира се, но те идват някак отпосле, след унгарския си първоизточник. Много ми се иска неговите думи, неговите изстрадани послания да прозвучат и на български език.

Светослав Стойчев е роден през 1959 г. в Габрово. Завършил е унгарска и финска филология в Сегедския университет “Атила Йожеф”. През 1988-1990 г. работи като журналист в София. От 30 години живее в Бекешчаба, Унгария. Бил е главен редактор на местния вестник “Хети мерлег”. Издал е книгите “Мислещо битие” (1994, унг. ез.) и “Огън в камината” (1996, бълг. ез.), „Утринни пътеки“ (1999, унг. ез.), „Кредо“ (бълг. и унг. ез.), „Светкавица“ (2014, унг.), Стъклопис (2019, унг.).

 

3 март – любим празник в Будапеща

На 1 март в Национален кинотеатър „Урания“ бе отбелязан националният празник на България. Гостите бяха посрещнати и закичени с мартеници.

Тържеството започна традиционно с внасяне на знамето на Дружеството на българите в Унгария под звуците на песента „Край Босфора шум се вдига“. Националните химни бяха изпълнени от Анамари Бучи и Моника Кертес. Встъпителната част завърши с изпяване на „Многая лета“, подета от архимандит Атанасий, в рефрена на която се включи и публиката.

Приветствени слова произнесоха посланикът на Република България Уляна Богданска, заместник омбудстманът д-р Салаине Шандор Ержебет и председателя на Българското републиканско самоправление д-р Данчо Мусев. Ръководителят на българската общност обърна внимание, че 3 март минаги се е отбелязвал от българите в Унгария, дори във времето, когато в България е бил сведен до училищен празник. Българите в Унгария носят възрожденския дух на борците за свобода и за тях този ден винаги е начало на нещо ново – каза д-р Мусев. Той отбеляза постиженията на българската общност през изминалата година и изрази увереност, че предстоят още много предизвикателства и успехи.

През изминалите години бяха отбелязани много кръгли годишнини, сред които 100 г. от основаването на Дружеството на българите в Унгария (1914), 100 години от основаването на Българската църковна община (1916) и 100 години от основаването на българското училище (1918).

В приветствията бе споменато, че през 2020 г. се навършват 100-годишнината от установяването на съвременните дипломатически отношения между България и Унгария. На тази годишнине ще бъде посветен и Денят на българо-унгарското приятелство, който се празнува всяка година на 19 октомври, деня на св. Иван Рилски.

 

На тържеството бе връчена и Наградата 3 март на Българското републиканско самоуправление. Тази година с нея бе удостоен основателят и дългогодишен ръководител на танцов състав Мартеница Левенте Дели.

Левенте Дели

През 1982 г. неколцина младежи, предимно от националностите, редовни посетители на танцовите къщи, решават да опитат късмет с българските народни танци и да участват в заслужено популярното по онова време предаване “Кой какво знае?” Под ръководството на Левенте Дели се образува групата “Мартеница”, а първото им представяне е толкова успешно, че след равни точки с унгарска танцова двойка, в крайна сметка печелят състезанието. И тогава решават, че заслужава да продължат работата под ръководството на Левенте. Пет години по-късно мнозина от основателите напускат групата и останалите са изправени пред избор: дали да оставят съставът да се разпадне или да продължат? Поемат си дълбоко въздух и решават да създадат голя

танцов състав. Обявяват прием, на който се явяват множество кандидати. Оттук нататък развитието на състава е възходяща спирала, а Левенте го ръководи със сърце и душа, с цялото си знание – до ден днешен. По професия Левенте е учител по физическо възпитание и преподавателската работа не му е чужда. През изминалите 38 години непрекъснато усъвършенства знанията си, участва в курсове по народни танци в България, кани български хореографи да поставят танците на състава. Съхраняването, предаването и популяризирането на българския фолклор се превръща в негово призвание, както в Унгария, така и в чужбина.

Превръща се в почетен член на голямото семейство на българите тук. Преподава български танци на много места, по фестивали и училища по изкуствата, канят ги дори в Унгарския университет за танцово изкуство. Готов е да сподели своето огромно знание с всеки, който се интересува от българска култура. Оказва професионална помощ на танцовите състави “Здравец” и “Балкан” от Бекешчаба, някои държавни ансамбли също се ползват от неговите услуги. Макар и да не е научил български, с езика на танца той с лекота дава израз на своята привързаност към българската култура.

 

 

Празникът продължи с концерт на Ева квартет, чието изпълнение бе посрещнат с голямо въодушевление от публиката. Тя дълго не ги остави да напуснат сцената след близо 90-минутния концерт.

 

След края на концерта хората дълго не искаха да се разотиват и разговаряха на чаша шампанско с близки и познати. Празникът се превърна в истинска среща на българи и на приятели на България. Както винаги.

Българите в Одеса отбелязаха народния обичай «Трифон Зарезан”

Във Всеукраинския център за българска култура в Одеса, в деня на традиционния и любим от българите народен празник «Трифон зарезан»,  се събраха много българи, както и представители на други националности, живеещи в региона.

По традиция присъстващите бяха поздравени от българина  свещеник  Андрей Сулаков,  който припомни историята на празника и разказа за покровителя на лозарите и винопроизводителите – Св. Трифон.

Почетен гост на празника бе народният депутат на Украйна и президент на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе,  който честити  сънародниците и им пожела добра реколта, здраве и щастие.

Гостите от село Виноградовка, Арцизки район – ансамбълът за народна песен и танци „Гердан“ и ансамбълът за народна музика „Хоро-Бургуджи“  предствиха пред събралите се богата вокално-театрална композиция, посветен на празника „Трифон Зарезан“.  По традиция самодейците  символично зарязаха лозата, избраха „цар Трифон” – лозарят с най-богата  реколта  грозде и качествено вино.

Българската общност бе приветствана  и от представители на арменската , гръцката, грузинската и молдовската диаспори в Одеска област  с вокални и танцови композиции

Изложба «Светът на българката – претворен в цвят» в Бесарабия

В периода от  2 до 4 март т.г. в Бесарабия ще бъде  представена изложбата „Светът на българката –  претворен в цвят». Изложбата ще гостува  в с. Криничное (Болградски район) на 2 март, в гр. Рени на 3 март и в гр. Болград на 4 март.

Ще бъдат представени носии от колекциите на Радослав Радков и Илонка Станкова, както и изложбата „Изпод руините“ на Славян Стоянов от България.

От българска страна събитието се случва със съдействието на „История в шевици“, „Исторически музей – Провадия“, „Фестивал на шевицата“, „Виртуален музей на България“ и колекционерите Радослав Радков, Илонка Станкова и Атанас Георгиев.

От Украйна главен координатор и организатор на събитието е Нина Иванова – Областен  център на националните култури в  Ренийски район и Ренийското районно българско дружество «Отечество»

IX-тият Събор на българите в Украйна ще се проведе в гр. Мелитопол

На последното заседание на  Изпълкома на Асоциацията на българите в Украйна през декември миналата година  бе взето решение поредният IX-ти Събор на българите в Украйна да се проведе в Таврия през месец септември 2020 годинна. Във връзка с това  народният депутат на Украйна, президент на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе посети Запорожка област, където се срещна с ръководството на областта, градския съвет на гр. Мелитопол и представители на национално-културните български дружества относно  подготовка на главното културно събитие на българската общност.

Проведена  бе разширена среща  в Запорожската областна държавна администрация с участието на президента на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе, народните депутати на Украйна Сергей Минко и Владимир Калцев, почетния  консул на Република България в Запорожка, Донецка и Луганска области Сергей Желев, заместник-председателя на областната държавна администрация Иван Фьодоров, както и ръководители на съответните отдели на ОДА. На срещата бе обсъдено създаването на работната група за организиране на общоукраинския  Събор на българите, както и включването му в плана на културните събития в Запорожка област.

По време на посещението си в Запорожка област Антон  Киссе се срещна и с ръководството на  българското дружество „Балкани“ в гр. Мелитопол. Председателят на дружеството Арина Митева  разказа за дейността на дружеството,  акцентира върху образователния аспект,  в резултат на което  над 200 деца от български произход имат възможността  да учат родния  български език и да се запознават с традициите и обичаите на  българската култура.

Трифон Зарезан

Празникът на св. Трифон се е утвърдил като патронен празник на българите в Унгария. Тук той е закрилник не само на лозарите, но и на градинарите. Тази стародавна традиция се свързва с гурбетчийския период, когато българските градинари пристигали рано на пролет на своите градини в Унгария и в късна есен отново се връщали по родните места. Напролет пристигането им често съвпадало с Трифоновден, а наесен заминаването ставало след отпразнуването на Димитровден.

Тази година отбелязването на Трифоновден бе особено тържествено. В Българския православен храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Будапеща се изпълни с хора, а в богослужението взеха участие епископ Антоний, митрополит на Централно- и Западноевропейската епархия на БПЦ, митрополит Серафим Неврокопски, член на Светия синод, епископ Лукиян от Сръбската православна църква в Унгария, архимандрит Атанасий Султанов, настоятел на Българската църковна община в Будапеща, много свещеници и дякони.

На празника бе ръкоположен за дякон настоятелят на българската църква в Хамбург под името дякон Яков.

Присъствието на митрополит Серафим не беше случайно. Той е приемник на митрополит Борис Неврокопски, основал Българската църковна община в Будапеща през далечната 1916 г. и изиграл огромна роля при основаването на българското училище две години по-късно. Митрополит Борис Неврокопски (1888 – 1948) е забележителна личност на Българската църква. Той получава високо духовно образование в Българската духовна семинария в Цариград, в Богословския факултет на Черновицкия университет, Австро-Унгария, учи философия във Виенския и в Будапещенския университет. На 25 ноември 1917 година йеродякон Борис приема йеромонашески сан от митрополит Максим Пловдивски и Синодът го изпраща в Унгария, където до 1922 година е предстоятел на българската църковна община. Митрополит Борис загива мъченически през 1948 г. Митрополит Серафим подари на българската общност в Унгария материалите от конференцията, посветена на митрополит Борис, на която са изнесени много факти и поуки от живота му, който е многостранно проучен. В момента тече процедурата за канонизирането му от Българската православна църква, което се очаква в най-скоро време. Едва ли има друга българска общност по света, чийто основател да е светец.

Целият празник бе много добре организиран от архимандрит Атанасий, който се бе погрижил за всичко: за подновяването и украсата на храма с нови богослужебни съсъди и утвар, за посрещането на многото гости, за песнопенията на формация „Боили“ от Пловдив, за всеки посетител на храма. Богослужението завърши с водосвет за благословия на всички присъстващи. След това, за да се спази старата традиция, се пристъпи към зарязването на лозата в църковния двор. Всички присъстващи бяха поканени на курбан в Българския културен дом.

„Аз съм българче“ шества по света

По инициатива на Деана Иванова, председател на асоциация Т.А.Н.Г.Р.А. със седалище Мадрид, Испания, на 5 февруари се състоя среща със заместник-министъра на образованието Таня Михайлова. Темата на срещата беше бъдещето на фестивала на българите по света Аз съм българче®, който вече 12 години успешно шества по европейските центрове на българското образование – българските неделни училища. На срещата от страна на МОН присъства и Наталия Михалевска, директор на Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа.

В подкрепа на фестивала бяха дошли Диана Стоименова, председател на Българо-немско образователно сдружение „Буквар“  във Франкфурт, Адриан Косилков, председател на Асоциация „Българче“ – Винга/Тимишоара, Румъния, Светла Кьосева, представител на Българското републиканско самоуправление в Унгария (всички домакини на фестивала през 2019, 2017 и 2014 г.), Александър Димитров от Босилеград – председател на Сдружение „ ГЛАС“ и Йорданка Янакиева, председател на Фондация „Рицари на доброто“ от София – редовни участници и съорганизатори на фестивала и негови спонсори.

Деана Иванова обяви, че вече са приключили първоначалните преговори с домакина на фестивала за 2020 г., който тази година ще се състои от 30 октомври до 1 ноември в Одеса, съвместно с местната организация Всеукраинска Асамблея на българите в Украйна – Одеса, ръководена от нашата колежка Дора Костова.

В своето експозе Деана Иванова говори за децата, обхванати от конкурсите на фестивала, които се простират от Испания до Украйна, от Сърбия до Германия, от пет континента. Тя сподели, че годишно пристигат над 500 рисунки, литературни съчинения, есета и лирика по темите на фестивала над 250 както и много записи на изпълнения на драматизации, песни и танци.

Неоспорима е емоционалната среда, която се създава на финалния част от Фестивала – галаконцерт от наградените участници, който винаги носи атмосферата и на града, в който се провежда: Мадрид, Валенсия, Вроцлав, Прага, Будапеща, Рим, Амстердам, Тимишоара, София, Франкфурт. Многобройни и разнообразни са придружаващите събития на тези срещи – обмяна на опит, професионални разговори, детски утра, изложби.

Участниците в срещата изразиха убеждението си от ползата от подобни фестивали за утвърждаване на интереса към българските училища в чужбина и тяхната многостранна дейност за мотивация и за насърчаване на интереса към България и нейните ценности, за създаване на контакти между българите по света и работа по съвместни проекти.

 

Светла Кьосева

Бабинден – българският женски празник

Бабинден е женски празник, който се отбелязва на 8 януари. Толкова женски, че мъже на него въобще не се допускат. Не ми е известно друга европейска държава да има подобен традиционен празник на жената. Даже мъжете трябвало да се крият вкъщи, защото ако се появи мъж, развеселените жени почвали да го събличат, докато не плати на музиканти да им свирят или не ги почерпи.

Бабинден е завършек на поредицата празници, започнали с Рождество Христово. В случая думата „баба“ не е свързана с възрастта или позицията на жената в семейството. Бабата е акушерката, която помага при раждането на децата. На този ден се отдава почит на тези жени, благодарение на които човек се появява на белия свят.

Снимка: Агнеш Весели

Празнуването на Бабинден има стара традиция в Будапеща. Разбира се, в рамките на големия град обичаят се е видоизменил. Днес жените се събират заедно в неделен ден около празника. Стар обичай е всяка жена да носи нещо вкусно за общата трапеза. Тази традиция днес е приела формата на кулинарен конкурс. Всеки може да опита какво е приготвил другия, да се разменят рецепти, а накрая – един от най-вълнуващите моменти е обявяването на резултатите в четирите категории: предястие, основно ястие, десерт и традиционно ястие. Още в началото на празненството масата се отрупва с красиво приготвените блюда. А вкусът им се оценява от специално жури, което цяла вечер – не жалейки линия и килограми – опитва многобройните ястия.

Снимка: Агнеш Весели

Разбира се, не забравяме и основния смисъл на празника, в центъра на който са младите майки и новородените деца. Всяка година родените през последните 12 месеца деца се представят за първи път пред общността. Техният брой варира от 10 до 15 годишно. Децата се благославят от бабата-акушерка, която им намазва бузките с мед и им слага по един червен конец за здраве: на момичетата на главата, за да имат хубава коса, а на момчетата на брадичката, за да имат брада. Децата и майките получават подаръци, а бабата се дарява по традиция с кърпа и сапун.

Снимка: Агнеш Весели

Преди да започне ритуала, на бабата й поливат да си измие ръцете. При поливането тя изпуска до три пъти сапуна и всеки път казва: „както се изплъзва тоз сапун, тъй да се раждат децата“, пожелавайки леко раждане на жените.

Децата – най-важното в живота ни, са били били на голяма почит и в миналото. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца. Затова и бабите, които помагали при раждането на децата, били уважавани от всички.

„Къща без деца огън да я гори“, казва поговорката, а друга допълва „Кое е по-голямо от царя? Детето“.

Снимки: Агнеш Весели.

„Хемус“ – между България и Унгария

Излезе новият брой на българо-унгарското списание за култура и обществен живот „Хемус“, основано през далечната 1991 година в Будапеща като двуезично издание на българите в Унгария. 

В него можете да прочетете интересното изследване на етнолога Венета Янкова, в момента лектор в Будапещенския университет ЕЛТЕ, за унгарския мисионер Лайош Дьобрьоши, който проповядва сред българските мюсюлмани в района на Шуменско в периода между двете световни войни. Въпреки че сам оценява мисията си като неуспешна, Дьобрьоши, който научава турски, дава изключително интересни сведения за живота и бита на българските турци в Делиормана. Публикувани са и две писма на унгарския мисионер в превод на Стефка Хрусанова. В поредицата за преводачи е представен един от легендарните представители на жанра Димо Бойклиев, автор на първата българска поетична антология на унгарски език. Граничещият с приключението живот на Димо Бойклиев е представен от неговият племенник, д-р Стефан Стойчев, който живее близо 60 години в Унгария. Българската литература присъства в броя с две емблематични български авторки: Елена Алексиева и Петя Кокудева. Елена Алексиева е автор на романа „Свети Вълк“, който миналата година бе обявен за най-добрия роман на година в Националния литературен конкурс на Фондация “13 века България”. Преводът е дело на Петър Кръстев. А Петя Кокудева е магьосницата, която очарова най-малките. Заедно с италианската художничка Ромина Беневенти тя създава книжки за най-малките, които са удоволствие и за възрастните. Нейният цикъл за кучето Лупо и енотът Тумба може да се прочете вече и на унгарски в превод на Андреа Иван. Само за да ви убедя:

– Защо морето ту се приближава към брега, ту се отдръпва, Лупи? Езерото и реката не правят така.

– Сигурно защото е голямо. Като си голям, все за нещо се колебаеш.

Догодина списанието изпълва третото си десетилетие. Имах удоволствието да присъствам на първите му стъпки, през 1996 г. станах негов отговорен редактор, а от 2001 – главен редактор. Основният профил на списанието е да популяризира българската култура и да търси и създава контакти между българските и унгарските творци, да изследва връзките между двата народа и допирните точки в тяхната история и култура.

Тъй като се пише на два езика (от 1996 г. двата текста вървят успоредно), то представлява интерес и за по-широката унгарска публика, както и за изучаващите единия от езиците. Авторите на списанието живеят не само в Унгария и България, а и в други страни по света. Общото, което ги свързва, е България и нейните връзки със света.

Списание „Хемус“ е културен фокус, около който се събират и работят автори и творци от различни области – писатели и поети, историци и етнографи, художници и театрали, литературни критици и преводачи. В своята почти тридесетгодишна история, то е публикувало десетки материали, които очертават историята на българската общност в Унгария и Централна Европа, развитието на българо-унгарските отношения, представени са видни личности и събития. Няма да е преувеличение да се нарече малка енциклопедия на българо-унгарските културни взаимоотношения.

Тук можете да четете броевете на списанието от 2015 насам:

http://www.bolgarok.hu/index.php?id=120&L=2

А тук има и два по-стари броя от 2001 г.:

https://www.slovo.bg/old/haemus/