Начало / Стефан Иванов

Стефан Иванов

Стефан Иванов е роден през 1975 г. в София. Магистър по история, богословие и маркетинг. Три мандата общински съветник в София (2003-2015). Автор на книгите „България и Германия – 1914-1915 г.” и „Три цвята – синьо, синьо, синьо”. Ангажиран многократно с дейности и инициативи, свързани с Босилеград. Женен, със син и дъщеря. Публикува текстове в своя колонка в „ГЛАС ПРЕСС” всеки понеделник.

Нова година

Ето, пак дойда онова странно време, в което изхвърляме старите календари от стените и докато закачаме новите си мислим: „Лелее, как лети времето!“ И тъжно констатираме, че с всяка следваща година то всъщност лети все по-бързо. През нашето съзнание минава несвързан поток от спомени, картини, трудности и успехи. Сещаме се за близките и приятелите, които сме загубили през тази година. Радваме се за тези, които направиха юбилей или ония, които се сдобиха със свои деца. Съпреживяваме емоциите на най-близките си хора. И покрай многото ядене и пиене се теглят едни късмети. Всеки осмисля своя. Най-често тези от нас, които са оптимисти вдигат поне един тост „Нова година – нов късмет!“ Замислих се точно върху него. И стигнах до един извод. Късметът не може да дойде ей-така. Трябва да се потрудим за него. Да се покажем достойни за да дойде именно при нас. Трябва да се оттърсим от страховете и греховете си, да освободим съзнанието си, да съберем всички налични сили и като истински свободни хора да посочим директно всички ония, които уж трябва да правят живота ни по-добър, а те го тровят умишлено. Да надигнем глас срещу тези управници, които в името на собственото си благоденствие са готови да се отрекат и от семейство, и от род, и от Родина, и от Бога. На такива късмет не им трябва. А при нас няма да дойде докато не се покажем готови да им помогнем да отидат да си харчат на спокойствие скътаните сребърници. Някъде другаде, извън властта. Ползата ще е голяма. И за нас, и за тях.

Честита Нова Година!

Да потърсим Нов късмет!

Стефан Иванов

Помним

Отбелязахме 98 години от подписването на Ньойския диктат, според който България беше не просто победена, но и унизена. Отнеха се напълно български територии само за да се „натрие носа“ на загубилите Първата световна война. Това беше диктат на силата над справедливостта. Никой не отчете, че колкото повече натискаш пружината, толкова повече ще пътува тя обратно, за да достигна до равновесното положение. Късогледството на победителите от Първата световна война доведе до това, че те запалиха такова чувство за реванш сред унизените, че не е пресилено ако кажем, че предпоставките за избухване на Втората световна война бяха дадени още с подписване на мирните договори от Първата. Прочети повече »

Проценти

Преизбрали Бойко Борисов за председател на ГЕРБ. Със 100% от гласовете. Дори изборите по време на комунистическия режим бяха 99,8% или 99,9%, а не със 100%. Ама не затова исках да пиша, щом искат хората, да си гласуват, ако искат и портрети да му рисуват, ако искат и стихотворения да му посвещават. То на другите избори – парламентарни, местни и президентски – и там пада едно броене, ама и на това не му е сега времето. По важното е, че дойде снега. То не е бяло, то не е чистота. Само дето се чудя колко е чисто – на 80%, на 99,8% , или на 100%?  Прочети повече »

Двете лица

Всички много се радваме на огромния успех на Григор Димитров. Да спечелиш турнира на най-големите несред Лондон, 90% от публиката в залата да скандира името ти, да видиш толкова български знамена е наистина велико. Наистина феноменален спортист и човек е Гришо. Който намери сили да запази човещината си. Но нека се запитаме щеше ли да стигне дотук ако беше останал в България? Щеше ли да достигне тия върхове ако не беше сменил средата? Един Господ знае. Аз обаче вярвам, че не всички са се примирили със съдбата на завистници и нашепващи клюки по кьошетата. По тези географски ширини има и широко скроени хора, на които им пука. Хора, които са готови да надскочат себе си и да изнесат на собствените си плещи товара и на останалите 95%, които гледат винаги да се снишават докато премине поредната буря. Благодарение на малкото ги има и многото. Благодарение на Григор го има и Волгин. Благодарение на Духа, го има и тялото. Благодарение на смелите има свобода и за страхливите. Благодарение на познанието на истината можем да познаем и истински да презрем лъжата.  Прочети повече »

Западните Балкани

На България предстои сериозно изпитание – председателството на Съвета на Европейския съюз. Всяка страна – член на съюза, която се подготвя за тези няколко месеца, обявява предварително своите приоритети за периода. Вчера българското правителство обяви четири приоритета, един от които предвижда акцент върху ускорена интеграция на Западните Балкани. Това е изключително важен сигнал към към тези държави, сред които и Сърбия, за да ги окуражи в техния път към покриване на критериите за придобиване на пълноправно членство в Европейския съюз. Членството пък е път към нови възможности за гражданите на тези страни, за повишаване на техния стандарт на живот и за улесняване на търговията с останалите страни-членки, както и свободното учене и намиране на работа в по-богатите от тях. Прочети повече »

Последното поколение

Откакто свят светува винаги настоящето (последното по време) поколение си мисли, че то е върхът на прогреса и цивилизацията, че то дотолкова е напреднало, че едва ли не с напредъкът му идва и свършекът на света. Затова са и тия дати и прогнози на побъркани гадатели кога и как ще свърши света. Лично аз, от висотата на моите 42 години, съм преживявал почти десет „краища на света”. Спрях да ги броя отдавна.  Прочети повече »

Оптимизъм

Какъв е добре да бъде човек?

От една страна е хубаво да бъдеш оптимист защото така избиваш от главата си всякакви негативни мисли и знаеш, че винаги предстои само доброто. Например: ходиш си с най-новите обувки по потрошените плочки на улицата и така ги опръскваш след вчерашния дъжд, че велурът вече е като изкъпана с белина котка и от него вече нищо не става. Голяма работа – казваш си – и продължаваш напред отписал поредните 100 лева – ето ми повод да си купя нови обувки.  Прочети повече »

Превенцията

Всички говорят за европейска интеграция, за това как точно да стане тя и къде да свършва границата на националните интереси и да започват общоевропейските. Два от  въпросите, по които има най-разгорещени дискусии, са общата европейска армия и общите служби за сигурност. Въпросът за общоевропейската армия оставям за по-нататък, сега искам да очертая някои от сериозните предимства на другия въпрос.

Знаем още от минали времена, което си остава валидно и до днес, че една от най-сериозните предпоставки за успешна борба с престъпността и корупцията е превенцията и апарата от секретни сътрудници. Превенция значи да действаш преди нещата да са се случили, да ги предотвратиш. А пък апаратът от секретни сътрудници е жизнено необходим за всяка служба за сигурност по света с оглед навременното събиране на достоверна информация. Какво е положението в Европейския съюз днес? Службите за сигурност на отделните страни-членки на Европейския съюз си действат напълно самостоятелно, като отвреме-навреме и само по някои въпроси (далеч не по всички!) „обменят информация“. Така се получава, че на практика няколко служби работят по свои собствени канали, за да достигнат една и съща информация и ако са в добро настроение да си я предадат взаимно. Това е неефективен и изживял времето си модел. Според мен трябва да се премине към поетапно изграждане на общи европейски служби за сигурност, защото французите имат добра агентурна мрежа в едни африкански държави, италианците – в други, англичаните и ние например – в други арабски и азиатски страни. Проблемът е, че все още между партньорските служби има ревност на тема споделяне на информация, придобита по оперативен път.

Но накрая накратко – защо за нас е добре да има общоевропейски служби за вътрешна сигурност?

  1. Защото държави като България и Сърбия нямат оперативния потенциал сами да придобият такова количество информация, каквото биха получили в този случай;
  2. Защото нашите служби са страшно корумпирани и би могло да се заложат няколко капана по линията на „контролиран теч на информация“, за да се отстранят проблемните звена и да се усилят силните;
  3. Защото никоя държава-член на ЕС, дори и Германия или Великобритания (все още част от ЕС), не е в състояние да гарантира напълно сама по себе си вътрешната си сигурност, та камо ли да очакваме това за нас;
  4. Защото това ще увеличи с десетки пъти обема качествена разузнавателна информация по линия на международния тероризъм и ще даде възможност за превантивни удари срещу него.

Някой сигурно се пита какво ни интересува пък нас от София или от Босилеград точно това. На него бих му отговорил, че най-добрият начин да държим проблемите далеч от себе си е този, който описвам.  Иначе после и да се поинтересуваме – все тая.

Стефан Иванов

Толерантност или глупост

Днес е много модерно човек да е толерантен и това се счита за голямо преимущество. Предимство ли е обаче това или глупост? За да си отговорим на този въпрос трябва първо да дефинираме какво е това „толерантност“. По тълковните речници пише различни работи, аз обаче предпочитам да цитирам дефиницията на един съвременен български православен духовник – Тивериополския епископ Тихон, според когото „толерантността – това е допустимото отклонение, което не нарушава правилото“. Възприемайки това, аз бих добавил, че всяко отклонение, което се стреми съзнателно да наруши правилото и да се превърне в норма, се превръща в заплаха и следва да бъде неутрализирано. Признавам си без бой, че тези мисли ми се завъртяха из главата след поредния атентат, в който мигранти, дошли в Европа за да живеят по-добре, искат силово да наложат своята култура и своите норми, въпреки че те очевидно не създават добри общества. Защото ако можеха да го правят, то техните собствени държави щяха да са богатите и привлекателните, а не обратното. Това е все едно в една фирма единият отдел да носи огромни печалби, а другия-само загуби и лоша дисциплина, но заплатите и кариерното израстване на служителите на втория да са на по-високо ниво. Не казвам да не се помага на хора в нужда. Нашите християнски сърца са водени от любовта и състраданието. Нещо повече – това е положението и на милионите българи, които живеят по знайни и незнайни кътчета на планетата – да очакват нормално отношения от държавите, в които са попаднали. Но навсякъде те се опитват да се съобразяват с правилата, а не да налагат своите. Положението в Европа не е много оптимистично, но все пак гарантира едно здраво разтърсване и за специалните служби, които забравиха както е това да работиш „на терен“ и с агентурен апарат. Изобщо – всяко зло е за добро. Освен ако притъпим сетивата си до степен да приемем, че толерантност и глупост е едно и също.

Стефан Иванов

The wind of change

Следвайки своята собствена логика, светът редува динамични и застойни времена. Понякога ни се струва, че за една година се случват много повече неща, отколкото за други десет. Така ли е това и защо е така?  Прочети повече »