Начало / Стефан Иванов

Стефан Иванов

Стефан Иванов е роден през 1975 г. в София. Магистър по история, богословие и маркетинг. Три мандата общински съветник в София (2003-2015). Автор на книгите „България и Германия – 1914-1915 г.” и „Три цвята – синьо, синьо, синьо”. Ангажиран многократно с дейности и инициативи, свързани с Босилеград. Женен, със син и дъщеря. Публикува текстове в своя колонка в „ГЛАС ПРЕСС” всеки понеделник.

Западните Балкани

На България предстои сериозно изпитание – председателството на Съвета на Европейския съюз. Всяка страна – член на съюза, която се подготвя за тези няколко месеца, обявява предварително своите приоритети за периода. Вчера българското правителство обяви четири приоритета, един от които предвижда акцент върху ускорена интеграция на Западните Балкани. Това е изключително важен сигнал към към тези държави, сред които и Сърбия, за да ги окуражи в техния път към покриване на критериите за придобиване на пълноправно членство в Европейския съюз. Членството пък е път към нови възможности за гражданите на тези страни, за повишаване на техния стандарт на живот и за улесняване на търговията с останалите страни-членки, както и свободното учене и намиране на работа в по-богатите от тях. Прочети повече »

Последното поколение

Откакто свят светува винаги настоящето (последното по време) поколение си мисли, че то е върхът на прогреса и цивилизацията, че то дотолкова е напреднало, че едва ли не с напредъкът му идва и свършекът на света. Затова са и тия дати и прогнози на побъркани гадатели кога и как ще свърши света. Лично аз, от висотата на моите 42 години, съм преживявал почти десет „краища на света”. Спрях да ги броя отдавна.  Прочети повече »

Оптимизъм

Какъв е добре да бъде човек?

От една страна е хубаво да бъдеш оптимист защото така избиваш от главата си всякакви негативни мисли и знаеш, че винаги предстои само доброто. Например: ходиш си с най-новите обувки по потрошените плочки на улицата и така ги опръскваш след вчерашния дъжд, че велурът вече е като изкъпана с белина котка и от него вече нищо не става. Голяма работа – казваш си – и продължаваш напред отписал поредните 100 лева – ето ми повод да си купя нови обувки.  Прочети повече »

Превенцията

Всички говорят за европейска интеграция, за това как точно да стане тя и къде да свършва границата на националните интереси и да започват общоевропейските. Два от  въпросите, по които има най-разгорещени дискусии, са общата европейска армия и общите служби за сигурност. Въпросът за общоевропейската армия оставям за по-нататък, сега искам да очертая някои от сериозните предимства на другия въпрос.

Знаем още от минали времена, което си остава валидно и до днес, че една от най-сериозните предпоставки за успешна борба с престъпността и корупцията е превенцията и апарата от секретни сътрудници. Превенция значи да действаш преди нещата да са се случили, да ги предотвратиш. А пък апаратът от секретни сътрудници е жизнено необходим за всяка служба за сигурност по света с оглед навременното събиране на достоверна информация. Какво е положението в Европейския съюз днес? Службите за сигурност на отделните страни-членки на Европейския съюз си действат напълно самостоятелно, като отвреме-навреме и само по някои въпроси (далеч не по всички!) „обменят информация“. Така се получава, че на практика няколко служби работят по свои собствени канали, за да достигнат една и съща информация и ако са в добро настроение да си я предадат взаимно. Това е неефективен и изживял времето си модел. Според мен трябва да се премине към поетапно изграждане на общи европейски служби за сигурност, защото французите имат добра агентурна мрежа в едни африкански държави, италианците – в други, англичаните и ние например – в други арабски и азиатски страни. Проблемът е, че все още между партньорските служби има ревност на тема споделяне на информация, придобита по оперативен път.

Но накрая накратко – защо за нас е добре да има общоевропейски служби за вътрешна сигурност?

  1. Защото държави като България и Сърбия нямат оперативния потенциал сами да придобият такова количество информация, каквото биха получили в този случай;
  2. Защото нашите служби са страшно корумпирани и би могло да се заложат няколко капана по линията на „контролиран теч на информация“, за да се отстранят проблемните звена и да се усилят силните;
  3. Защото никоя държава-член на ЕС, дори и Германия или Великобритания (все още част от ЕС), не е в състояние да гарантира напълно сама по себе си вътрешната си сигурност, та камо ли да очакваме това за нас;
  4. Защото това ще увеличи с десетки пъти обема качествена разузнавателна информация по линия на международния тероризъм и ще даде възможност за превантивни удари срещу него.

Някой сигурно се пита какво ни интересува пък нас от София или от Босилеград точно това. На него бих му отговорил, че най-добрият начин да държим проблемите далеч от себе си е този, който описвам.  Иначе после и да се поинтересуваме – все тая.

Стефан Иванов

Толерантност или глупост

Днес е много модерно човек да е толерантен и това се счита за голямо преимущество. Предимство ли е обаче това или глупост? За да си отговорим на този въпрос трябва първо да дефинираме какво е това „толерантност“. По тълковните речници пише различни работи, аз обаче предпочитам да цитирам дефиницията на един съвременен български православен духовник – Тивериополския епископ Тихон, според когото „толерантността – това е допустимото отклонение, което не нарушава правилото“. Възприемайки това, аз бих добавил, че всяко отклонение, което се стреми съзнателно да наруши правилото и да се превърне в норма, се превръща в заплаха и следва да бъде неутрализирано. Признавам си без бой, че тези мисли ми се завъртяха из главата след поредния атентат, в който мигранти, дошли в Европа за да живеят по-добре, искат силово да наложат своята култура и своите норми, въпреки че те очевидно не създават добри общества. Защото ако можеха да го правят, то техните собствени държави щяха да са богатите и привлекателните, а не обратното. Това е все едно в една фирма единият отдел да носи огромни печалби, а другия-само загуби и лоша дисциплина, но заплатите и кариерното израстване на служителите на втория да са на по-високо ниво. Не казвам да не се помага на хора в нужда. Нашите християнски сърца са водени от любовта и състраданието. Нещо повече – това е положението и на милионите българи, които живеят по знайни и незнайни кътчета на планетата – да очакват нормално отношения от държавите, в които са попаднали. Но навсякъде те се опитват да се съобразяват с правилата, а не да налагат своите. Положението в Европа не е много оптимистично, но все пак гарантира едно здраво разтърсване и за специалните служби, които забравиха както е това да работиш „на терен“ и с агентурен апарат. Изобщо – всяко зло е за добро. Освен ако притъпим сетивата си до степен да приемем, че толерантност и глупост е едно и също.

Стефан Иванов

The wind of change

Следвайки своята собствена логика, светът редува динамични и застойни времена. Понякога ни се струва, че за една година се случват много повече неща, отколкото за други десет. Така ли е това и защо е така?  Прочети повече »

Глобално съжителство

Ние сме гранични поколения. Не заради държавните граници, разбира се, а заради това, че живеем на границата между две епохи. Епохата на миналото – на отговорния човек на честта, на националните каузи и на вярата в Бог, която поражда смирение и налага ценностна система. Така се е живяло безбройни векове наред. Отскоро обаче избуяха нови ценности – да си „успешен” на всяка цена; да минаваш и през трупове ако трябва, само и само да се  изкачваш по стълбицата; да си мислиш, че всичко започва и свършва с теб, няма Бог, няма правила, няма ценности, че човекът може всичко и му е позволено всичко. Тези нови „ценности” промениха и хората – вече да си скромен, добре възпитан, културен и образован е по-скоро недостатък, отколкото предимство. Да бъдеш агресивно нахален е норма на поведение и те изкачва нагоре по стълбицата. Хората стават все по-асоциални защото технологиите и виртуалното общуване все повече изместват реалното, но добре ли е това? Можем ли виртуално да си сготвим, виртуално да правим деца, виртуално да ги отглеждаме и виртуално да ги кърмим и храним?  И така съжителстват все още кротко, но крайно различни – поне две поколения. И новото все по-малко знае как да общува при реална среща очи в очи. Не са рядкост снимките за „купони”, в които всяко от децата си цъка из мобилния телефон или таблета и изобщо не се поглеждат. Как тези поколения, когато поемат в ръцете си съдбините на този свят, ще разбират думата „заедно” – отсега се чудя. Някой сигурно ще ми опонира с аргумента, че винаги е имало страх от новото. Аз пък ще припомня, че страхът от неизвестното е до определена възраст, която ние вече сме преминали. Живеем заедно – отиващите си наши баби и дядовци, които са готови да правят жертви без да се замислят от една страна, а от друга – цели генерации от самовлюбени и безотговорни лигльовци, които винаги и за всичко са прави и нямат граница за нищо и в които хората, които не отговарят на тези характеристики, са само изключения. Като добавим към това и налаганото пренебрежително отношение към Божието слово и Светото писание, мисля, че ни престоят доста изпитания. Изпитания, в които парите и мениджърските позиции няма да са достатъчно солиден контрааргумент. „Светът е оцелял, защото се е смял” е стара поговорка, обаче и за да се смееш са необходими известни качества. Който си мисли обратното нека погледне новата генерация политици във всички страни – безлични, безидейни, еднакви, без никакво чувство за хумор и с алчен поглед и много премерени в действията си, за да не сбъркат нещо. Това не са личности, това са глобалопитеци. Точка. Нищо повече.

Стефан Иванов

Нови страсти

Слави Трифонов щял да се включва в политиката. И се започнаха едни страсти – от истерично оплюване до фанатичен възторг. А всъщност важното е само едно. И то касае и националната , и местната власт. И в България, и в Сърбия. Това е – има ли искрено желание за радикална промяна. Готови ли са хората, които се включват в политиката, които и да са те, да работят всеотдайно за промяна на статуквото. И в България, и в определени части от Сърбия статуквото се мисли за непобедимо, но е напълно на глинени крака и може да рухне отведнъж. И затова е нормално всеки, който е готов да подпомага този процес, да бъде поздравен, дори и да ни е антипатичен. И обратно – ако е „фалшива патица“, да бъде разобличаван на висок глас. Щом не харесваш някого – не ставаш част от неговите усилия. Промяната обаче е невъзможна без да се обединят сили срещу статуквото, което използва всички лостове на властта в името на запазването й в свой собствен интерес. Но дали това е в интерес на гражданите? Въпроси, въпроси, а все някога ще дойдат и отговорите. И може да е по-скоро от очакваното. Понеже, както пееше едно време Гошо Минчев „Няма вече накъде – или ние, или те“…

Стефан Иванов

Орли или мърша

Преди години нямахме информация и не знаехме много неща, което ни правеше спокойни. Днес знаем прекалено много неща и умишлено си затваряме очите, за да станем спокойни, но всъщност ставаме глупави. С очите си виждам как европейската цивилизация се променя, атакувана и отвътре, и отвън. Много хора влязоха необезпокоявани и незаконно със своите традиции и обичаи и не само, че отказват да се съобразяват с правилата, които са заварили, но демонстративно ги погазват. Пробват първо с малкото, за да дойде време после и за голямото. Европейската цивилизация е християнска и това е необратимо. В момента, в който няма да е християнска, тя просто ще изчезне. Защото историята познава такива цивилизационни сблъсъци. Да, средствата и начинът, по който са протичали те в миналото са различни, но по същество е едно и също. Ние, обзети от желанието да угодим на всичко и на всички, сами копаем двата метра, предназначени за нас. Образно казано. Или не. Германската верига „Лидл” сама премахна кръстовете от гръцките продукти в тяхната промоционална седмица. Изряза ги буквално. Но седмици преди това не направи същото с полумесеца от джамиите. Значи ако си християнин, с това, че изповядваш традиционната си вяра в собствения си дом, накърняваш чувствата на нехристияните. Но ако си нехристиянин, можеш да правиш каквото си искаш, защото иначе се накърняват твоите права.

Безбройни са пророчествата на Светото Писание. Не намирате ли паралел със сегашното положение в Европа  в думите от евангелието на Матей: „И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои докрай, той ще бъде спасен” (24:11-13)

Последният ми аргумент е лицемерието. Лицемерието отдавна владее повечето кътчета на Европа. Можем да осъждаме нацизма, но си траем за комунизма, който нанесе много повече щети. Можем да осигуряваме правата на всеки за каквото си поиска в нашите държави, но не можем да осигурим нищо на нашите хора в чуждите. За който си мисли, че това е пресилено, нека си представи както ние посрещаме всеки мигрант, даваме му социални помощи, настаняваме го и го храним с нашите пари, строим му джамии да се моли, така да ни отвърнат и на нас. Да ни построят църкви в Саудитска Арабия и Иран. Смешно е дори и да си го помислите, нали? Цивилизационният сблъсък не е бъдеще, той отдавна е настояще. И когато сме готови да загубим вяра в името на някакви измислени празни приказки, трябва да сме готови и на онова, което следва. Християнските ценности не са просто религиозна догма, християнството не е политическа доктрина. Това е основата, върху която човечеството изгради своя прогрес в продължение на векове. Да, прогрес. Именно затова Европа е по-богата и има по-стабилна социална система и другите идват към нея. И който иска да черпи благата на този прогрес, социалната система, доходите и предимствата на обществената организация, ще бъде така добър да не дава непоискан акъл.

В същата глава се казва, че „Дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите” (Мат. 24:28). Въпросът е кои са орлите…

Стефан Иванов

Ако може

Някои говорят, че сме в преход. Други пък, че преходът е свършил. А аз се чудя какво изобщо правим като нито имахме смелостта да разградим наистина старата система, нито имахме куража да градим изцяло нова. Ако може да получаваме германски и американски заплати и пенсии, но да си обичаме Съветския съюз. Ако може да ни пази НАТО, но ние да си жалим за Варшавския договор. Ако може да ни управляват „десни“, но само такива, които до един са били комунисти. Ако може да не плащаме нищо за здравеопазване и образование, но линейките да идват за 2 минути, а децата ни да са научени и възпитани. Ако може да се продаваме на който плаща най-много, а иначе да сме първи моралисти. Ако може вкъщи да си бием жените, а пред обществото да обясняваме на висок глас колко ги ценим. Ако може да сме християни, ама само когато ни изнася и сме на зор. Ако може… Но не може!

Стефан Иванов