Начало / redaktor2 (страница 5)

redaktor2

Младежи от район Тараклия заминаха за София в рамките на проект за предприемачество и социално включване на младите

Девет младежи – ученици от 9 -11 клас от молдовския район Тараклия, заминаха снощи за София в рамките на проекта „Зелено предприемачество за устойчиво развитие и социално включване на младите“ по програма Еразъм+, съобщава http://www.bta.bg/bg/c/MI/id/2148981

Общо от Молдова за форума в София са поканени 18 възпитаници на училища, в които се преподава български език и литература (от Тараклийския и Каушанския район, автономната област Гагаузия и Кишинев).

В Тараклия децата бяха изпратени от родителите и командирования специалист от МОН България в район Тараклия Мария Делибалтова. Началникът на Управлението на образованието Евгения Мандажи предаде на учениците пожеланието за лек път и плодотворна работа в България.

Проектът е на Фондация „Българска памет“, България, в партньорство със Сдружение „ГЛАС“ Босилеград, Сърбия и организацията „Общност на българите в Гагаузия“.

Целта е чрез 5-дневен младежки обмен 60 участници от трите държави да развият еко-предприемачески умения в контекста на трансформацията към кръгова и нисковъглеродна икономика, както и да подобрят своята медийна грамотност и критично мислене срещу дезинформацията за изменението на климата, допринасяйки за социалното включване и повишаването на младежката заетост, постигането на устойчиво социално-икономическо развитие, основано на грижа за природата, посочват от Фондация „Българска памет“.

Всички деца, които заминаха за българската столица, са победители в конкурса за есе „Зеленото бъдеще на Европа е в моите ръце“.

Разходи по транспорт и настаняване в София са поети от организаторите на събитието.

Списък на финалистите в конкурса за есе може да се види на https://www.glaspress.rs (Финално класиране в конкурса за есе „Зеленото бъдеще на Европа е в моите ръце”)

Източник: Ирина Богоева

Четиридесет и четири ученици (9-12-и клас) от 10 учебни заведения в район Тараклия се състезаваха в знанията си по българския език и литература

Четиридесет и четири ученици (9-12-и клас) от 10 учебни заведения в район Тараклия се състезаваха в знанията си по българския език и литература в рамките на ежегодна предметна олимпиада.

На гимназистите и лицеистите бе предложен писмен тест от 20 въпроса, които почти всички предполагат отворен отговор, съобщава http://www.bta.bg/bg/c/MI/id/2148343

„Понеже тази година е юбилейна година от раждането на Йордан Йовков (140 години) и Иван Вазов (170 години) в теста включих въпроси свързани с произведенията на тези големи български писатели. До тази година правих тестовете по един модел, в който въпросите бяха по-лесни. Обаче, на републиканската олимпиада изискванията са много високи, и за това реших да направя теста по друг модел, в който задачите са много по-сложни. Състезанието е жестоко там, усеща се и напрегната атмосфера. На републиканската основно се явяват ученици от други райони – деца на родители-българисти“, сподели съставителят на теста, командирован специалист от МОН на България в район Тараклия Мария Делибалтова.

Тестовете проверяват учители-българисти от тараклийския район.

Учениците от районна се състезават през тези дни и по други дисциплини – география, история, химия, български, руски, украински езици и др. Олимпиадите се провеждат в лицея „Олимпий Панов“ в град Тараклия.

„В нашите образователни институции има „здрава конкуренция „, децата ни се състезават не само по един предмет, има победители в две и три учебни дисциплини на всички нива“, подчерта за tuk.md. началникът на Управлението на образованието в район Тараклия Евгения Мандажи.

Призьорите в районната олимпиада ще получат от Управлението на образованието, младежта и спорта грамоти и парични награди (1, 2, 3 място и поощрителна).

Ученикът от 12 клас, взел първо място в републиканската олимпиада по българския език ще има право да си избере специалност и ВУЗ в България без да пише теста по българския език за кандидатстване.

Победителите в районната олимпиада по българския език ще вземат участие в републиканската, която ще се проведе от 10 до 12 април 2020 г.

Източник: Ирина Богоева

ПОЧИНА ПОЛИТИК И КОЛЕГА ИВАН ДАНИЛОВИЧ ЗАБУНОВ

Голяма загуба. Скоропостижно почина доцент, доктор по история Иван Забунов, един от лидерите на българското национално движение, известен учен-българист, депутат на Парламента на Република Молдова.

Иван Забунов завърши училище в родното си село Твърдица, а след това – историческия факултет на Кишиневския държавен университет, от 1971 г. до 1985 г. работи в Института по история към Молдовската академия на науките. В Москва, в Академията на науките защищава дисертация, посветена на общественото движение на бесарабските българи. Научната си кариера посвещава изцяло на изследването на миналото на българите от Южна Русия. Неговият труд „Обновена Твърдица” (Кишинев, 1980) (в съавторство) за първи път разкрива историческото минало на родното му село в Буджака. В монографията „Българите в южна Русия и национално Българско Възраждане” (Кишинев, 1981) ученият отразява участието на бесарабските българи в национално-освободителното и културното движение на българския народ. Той е съставител, автор и редактор на сборника „Българите в Република Молдова. Организационна дейност” (София, 2011). Като преподавател на Молдовския медицински университет „Николае Тестимицану” (1985–1994) и завеждащ катедра „Политическа история и политология” доц. И. Забунов предава на младото поколение специалисти знания за историческото ни минало.

Важен е приносът на Иван Забунов в българското национално-културно движение в републиката. Три десетилетия той е идеен вдъхновител и ръководител на първата организация на българите в Молдова – „Възраждане”. Благодарение на неговите усилия бяха приети от властите важни решения по съхраняването и развитието на българската култура в републиката.

Иван Забунов се прояви и в политическата дейност. Като депутат на парламента на Република Молдова (1994–1998), (2019–2020) и дългогодишен председател на Координационния съвет на Бюрото за националните млацинства към Правителството на Република Молдова активно отстоява българските национални искания. До последния ден всеотдайно се бореше за придобиване национално-културен статут на Тараклийския район.

Активна обществена, научна и политическа дейност на Иван Данилович не е останала незабелязана от държавните институции на Молдова и България. Той е носител на почетно звание „Om emerit”, награден с орден „Ordin de Onoare”. Има Почетен знак на Президента на България, награди от Държавната агенция за българите в чужбина.

Благодарни сме че учавства в научните прояви на нашето дружество.

Загубихме известен историк и колега, който дълго ще ни липсва.

Изразяваме нашите дълбоки съболезнования на многобройното му семейство.

Бог да го прости! Вечен поклон!
Управителен съвет на Научното дружество на българистите в Република Молдова

https://www.ndb.md/%d0%bf%d0%be%d1%87%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d…/

 

 

Източник: Иван Думиница

За българите в Сърбия и мисията на българския вестник „Ново Братство“

Според данни на статистическия институт на Сърбия (срб. Републички завод за статистику) от 2011 г., като българи са се самоопределили малко над 18 000 души. С най-голямо българско малцинство са източните части на западната ни съседка – основно общините Босилеград и Цариброд. В последните години, заради засилващата се икономическа миграция, българите стават все по-малко – казва ни Мила Васов, директор на издателство „Ново Братство“ и главен редактор на едноименния вестник, излизащ на български език в Ниш.

Вестникът съществува от 1949 г., а две години преди това е излизал като притурка на в.„Пиротска свобода“ и около година – като самостоятелен български вестник „Свобода“. Т.е. съществуваме от 1949 г. до ден днешен. Имаме едно прекъсване между 2012 и 2016 година. Първоначално вестникът е бил седмичник, а сега, заради недостиг на средства, се издава на всеки две седмици. Едната част от него е посветена на живота в общините Цариброд и Босилеград, а другата – на културата. Представяме творчеството на българите в Сърбия. От 1960 до 2012 г. излизаше и детското списание „Другарче“, а от 1964 до 2012 година – и голямо литературно издание. През годините сме имали богата издателска дейност, финансирана от бивша Югославия. През това време са отпечатани над 150 книги на български език. Сега ни остана само вестникът“.

Основната роля на българските медии в Сърбия, според Мила Васов, би следвало да бъде обединяването на българите там.

„Основната характеристика на българското малцинство е, че то е разединено. Не действаме като един организъм. Всички медии ни призовават да работим заедно, но на практика сме разединени. Защо е така? Има много причини…“.

Земите с българско население в съседна Сърбия са определяни у нас като „Западни покрайнини“ − термин, утвърдил се след Първата световна война и обозначаващ териториите, откъснати от българската държава и присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци по силата на Ньойския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г. По-голямата част от тези територии попадат в Сърбия, а друга − в днешна Северна Македония.

„Всъщност, в Сърбия живеят около 18 000 българи. В момента обучението в част от основните училища в западните покрайнини се извършва на български език, на други места – е смесено. По време на социализма обучението беше изцяло на български, по-късно децата имаха право да избират на кой език да учат. След като завършат обаче, повечето от тях продължават образованието си в София“.

Снимки: novo.bratstvo.rs

Източник: bnr.bg

Училищата в молдовския район Тараклия получиха Ай Ти оборудване закупено с финансови средства от България

Седемнайсет училища (всички в района, освен гимназията № 3 в град Тараклия) и Управлението на образованието в район Тараклия получиха в края на януари 2020 г. Ай Ти оборудване, закупено с предоставени от България 140 000 евро, съобщава http://www.bta.bg/bg/c/MI/id/2147115

Споразумението между Република България и Република Молдова за „Компютъризация на училищата в района“ бе подписано от вече бившия молдовски вицепремиер по европейската интеграция Юрий Лянка и временния ръководител на българското посолството в Молдова Климент Пръмов през декември 2018 г.

Според молдовското правителство модернизацията на учебните стаи по информатика за ученици от гимназии и лицеи в район Тараклия ще даде значителен принос за подобряване на качеството на учебния процес по европейските стандарти. Процедурата за придобиване на модерна изчислителна техника бе проведена от Министерството на образованието, културата и науката на Република Молдова.

С посочените средства са закупени за нуждите на училищата 96 компютъра, 9 черно-бели и 3 цветни принтера, 12 мултифункционални устройства, 8 лаптопа, 14 интерактивни дъски, 6 проектора и средства за изграждане и подновяване на LAN мрежи, съобщи командированият специалист от МОН България в Управлението на образованието в район Тараклия Мария Делибалтова.

Началникът на Управлението на образованието, младежта и спорта Евгения Мандажи заедно с директорите на учебните заведения изразиха своята благодарност към министерствата на образованието на двете страни и към Посолството на Република България в Република Молдова за оказаната помощ.

По думите на председателя на район Тараклия Иван Паслар през изминалите 2-4 години България е предоставила на района финансова помощ в размер на общо над 3 милиона лева, от които 1, 350 млн. лева съфинансиране на Тараклийския държавен университет и 2 милиона лева за социални нужди (детски градини, училища и други).

Източник: Ирина Богоева

 

10 емблематични цитата на Гоце Делчев

оце Делчев е една от най-важните фигури на българското освободително движение в Македония. Благодарение на неговите усилия ВМОРО се сдобива със своята четническа армия, привлича в редиците си способни войводи и разгръща активна дейност в Одринска Тракия. Делчев остава завинаги в сърцата на македонските българи и не една-две народни песни възпяват подвизите му и невероятното въздействие, което има върху хората около себе си.

1. „Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани.“

2. „Едно знай, патриотизмът не е патентован, делото се нуждае от помощи, това е олтар – поглъщающ жертвите на всички чисти преносители, без разлика на богати и сиромаси, на върховни и Тюфекчиеви.“

3. „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование на народите.“

4. „Труд и постоянство, това е силата, с помощта на която човек става най-велик при всеко начинание.“

5. „След като сме се обрекли да загинем млади, трябва да вършим само добро като Исус, за да може нашият любим народ да ни се отплати с добро.“

6. „У децата нема слабостите и пороците на възрастните. И в любовта, и в омразата си те са по-непосредствени, по-силни и по-чисти от нас.“

7. „Където и да се намираме ние живеем духовно свързани един с друг, свързва ни общият дълг към нашия поробен народ, комуто доброволно сме се обрекли да служим.“

8. „Трябва да се надяваме само на себе си, само на своите гърди и мишци, само на своята воля и сила.”

9. „Пустата му слава!…Всеки иска да блесне, па не знае и фалшът на тоя блясък.“

10. „Нека видят, нека знаят, че и аз съм като всички хора. Ям, пия, пуша, приказвам, смея се, шегувам се, греша, волнича, обичам да слушам музика и всичко, както другите. Да не мислят, че аз и другарите ми сме свръхчовеци.“

Източник: bulgarianhistory.org

4 февруари – Световен ден за борба с рака

Всяка година на 4 февруари се отбелязва Световният ден за борба с рака. Денят се отбелязва от 2005 г. по инициатива на Международния съюз за борба с рака с подкрепата на Световната здравна организация по силата на член 10 от Парижката харта, приета на 4 февруари 2000 г. на Световната среща на високо равнище за борба с рака в Париж, Франция.

Онкологичните заболявания са сред основните причини за смъртност в световен мащаб. С най-голяма честота са злокачествените заболявания на млечната жлеза при жените и рака на белите дробове при мъжете. Следват туморите на дебелото и правото черво, на простатната жлеза и гинекологичните злокачествени заболявания при жените.

Редица рискови фактори са причина за появата и развитието на туморните заболявания, но те не могат да се разглеждат изолирано. Комбинации от различни външни  фактори, фактори на организма и психичното здраве могат да провокират поява на един или друг тумор. Водещ фактор за риска от тумори на белите дробове е тютюнопушеното, но не бива да се пренебрегва и рискът  за т. нар. пасивни пушачи.

Все  по- често се дискутира значението на факторите  физическа активност и наднормено тегло. Те се свързват с по-висока заболеваемост от тумори на млечната жлеза, колоректален рак, тумори на простатата, женски гениталии.  Най-важното за по-ранната диагноза е самонаблюдението. При появата на симптоми като например стомашен дискомфорт, кашлица и тежест в гърдите, промяна на теглото без причина, е необходим незабавен преглед при лекар-специалист.

Източник: plevenzapleven.bg

Корнелия Маринова: Моята кауза е младите да знаят истината за престъпленията на комунистическия режим

Кметът на Ловеч взе участие във възпоменателната церемония пред Мемориала на убитите от червения терор в София

Кметът на Община Ловеч Корнелия Маринова се оказа единственият градоначалник на областен център, който днес склони глава и отдаде почит пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим в София. Маринова, която през последните години е основният двигател за възпоменателните шествия от Ловеч до лагера на смъртта „Слънчев бряг” пристигна специално в столицата за възпоменателната церемония.

Тя взе участие в поклонението заедно с председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, евродепутата Андрей Ковачев, секретарят на ГЕРБ- Цветомир Паунов, председателят на СДС – Румен Христов, народните представители Десислава Атанасова, Лили Друмева, общественици и др.

Моята кауза е младите хора да знаят истината за престъпленията на комунистическия режим!  Днес почитаме хората, които паднаха в неравна битка с вируса на комунизма. Вирус,  който не прави разлика между християни и мюсюлмани, между българи, турци, евреи, роми… Вирус, чиято злокобна сянка и днес продължава да броди сред нас и да надига глава от поредния конгрес на набързо преименуваната от комунистическа на социалистическа партия.
Днес отдаваме почит и на хората, които с цената на собствения си живот  извоюваха правото да отстояват собствените си идеали!
Заветът, който ни оставиха тези, които не дочакаха да бъде въздадено правосъдие, е: „Говорете за комунистическия режим, покажете го, разказвайте за него“, заяви Маринова.

Източник: faktor.bg

1 февруари – какво е редно да сторим, за да се срещнат и помирят двете Българии

75 години от най-масовото убийство в българската история

 

Капитан I ранг о. з. Васил Данов

На 1 февруари т. г. се навършват 75 години от разстрела на 8 царски съветници, 22-ма министри, 67 народни представители, 47 генерали и старши офицери, осъдени в серия незаконни процеси от неконституционния и антиправен „народен съд”.
Черните дати в историята имат своите черни юбилеи. Подобни възпоменания помагат на хората, на държавите и на нациите да осмислят изминатия път, да скъсат оковите на доскорошни заблуди, да преживеят катарзис или с нараснала енергия да продължат по верния си курс.
Би било разумно и почтено на 1 февруари да се съберем около скромните паметници на жертвите, да помълчим и да помислим

как и защо стигнахме дотук

Да се попитаме какво е редно да сторим, за да се срещнат и помирят двете Българии, които все по-трудно съжителстват върху тясната ни окървавена земя от септември 1944 г. насам.
Някои още се питат откъде и кога започва да блика изворът на сатанинската жестокост, с която довчерашни козари, апаши и лумпени изтребват цвета на нацията, по особено жесток начин умъртвяват хора, които са им давали работа и средства за съществуване, учили са ги на четмо и писмо, лекували са ги или са им сочили път за душевно спасение.
В мразовитата утрин на първи февруари 1945-а е извършена най-масовата екзекуция на политически и военен елит на една държава в световната история!
„Народният съд“ осъжда на смърт общо 2 730 души, а 305 получават доживотен затвор. Около 200 души от осъдените на смърт вече са умъртвени далеч преди началото на съдебните процеси. Конфискувани са повече от 200 предприятия, огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са 4 325 семейства, чиито членове достигат близо 12 000 човешки същества.
Така нареченият народен съд осъжда на смърт и екзекутира като фашисти повече хора, отколкото трибуналите в Германия, Франция, Холандия, Австрия и Италия взети заедно. Десетки хиляди други са

избити без съд и присъда

Сред тях най-често срещаните професии са на учители, лекари, писатели, възрожденци, свещеници, кметове, предприемачи!

Инсталирането на македонската нация, първата и единствена в историята на България система от концлагери, първата и единствена в историята на България репресия срещу всички религии, три фалита, потресаваща бедност и рухнала социалистическа икономика, нравствен Чернобил, насилствена смяна на имената на мюсюлманите… Престъпленията на съветските подизпълнители срещу Майка България нямат чет.
Процесът, който все още се опитваме да осмислим, започва преди 102 години. През 1918 г., когато една балканска социалдемократическа партия започва т. нар.

процес на болшевизация

Сиреч, по време на война да  премине към конспиративни, въоръжени, терористични действия срещу своя народ и срещу законното правителство. Прави го не вследствие на собствено органично развитие, а по заповед от централата на Коминтерна, чийто доброволни и фанатични агенти стават българските болшевики.
Тогава, по фронтовете на Първата световна, БКП започва гражданската война срещу страната си. Гражданска война, която с кратки прекъсвания продължава и днес. За която през периода 1919-1944 г. другарите тесни социалисти получават 3 милиарда долара. От Москва, естествено.
Без разлагащите речи на комунистическите агитатори сред българските войски черните забрадки у нас щяха да бъдат по-малко от 160 000. Усилията на младата, недокрай болшевизирана партия, постигат и други частични, но знакови  „успехи”: още преди края на Първата световна българи убиват българи; в Радомир объркани войници, повярвали на Ал. Стамболийски и Г. Димитров, обявяват република и тръгват срещу столицата.
Следва „първото в света антифашистко въстание”, ръководено от Димитров и Коларов. Пратило на заколение над 3 000 българи. Станало оправдание за най-кървавия атентат през първите 20 години на ХХ век, надминат по броя на жертвите едва в края на 90-те.  И този варварски акт в църквата „Св. Неделя” не е оригинално решение на младите ленинци. То е препис от постановление на СНК (Съвета на народните комисари) на РСФСР от 5 септември 1918 г. за червения терор. „В сегашната ситуация тилът може да бъде осигурен само чрез терор. За гарантиране сигурността на Съветската република е необходимо класовите врагове да бъдат изолирани в концентрационни лагери…, да бъдат разстреляни всички лица, имащи отношение към белогвардейски организации, към заговори и метежи… Да бъдат публикувани имената на разстреляните и причините за прилагането на тази мярка.”
На Балканите най-старателните ленинци със стахановски устрем догонват съветските мащаби. България става единствената страна, която след края на Втората световна дава три пъти повече жертви, отколкото в бойните действия срещу хитлеристкия вермахт. Световен рекорд! Достатъчно е през септември 1944 г. Димитров да изпрати телеграма до Спиридонов (Трайчо Костов) със съдържание „Докарайте арестуваните в София”, за да бъдат

застреляни, заклани или избити с брадви, мотики и тояги

десетки хиляди българи.
Месомелачката се върти и през периода на „мирен социалистически възход”. Усилва оборотите си в Белене, Скравена, Ловеч. Смила храбрите горяни, отказали да преклонят глави пред сатърите на лев-главинчевци, антон-юговци и тям подобни чудовища. Троши костите на хиляди селски труженици, отказали да харижат земята и добитъка си на червените колхози.

Затова днес България е страната със:

– най-ниските заплати и пенсии в Европейския съюз;
– челно място по корумпирана държавна администрация;
– най-неефективна съдебна система;
– най-много милиционери на глава от населението;
– най-нисък естествен прираст и най-бързо застаряващо население;
– най-голям брой инсулти и инфаркти ;
– най-непрозрачни и подкупни медии.
Осмо десетилетие България преживява хуманитарна катастрофа. Сигурно защото е единствената държава, управлявана от шестима съветски граждани: Васил Коларов, Георги Димитров, Вълко Червенков, Гриша Филипов, Андрей Луканов и Сергей Станишев. В класификациите на сериозни политолози Република България все още се подрежда между понятията

„бандитска” и „провалена” държава

Докато това е така, за най-древната страна в Европа с висока степен на достоверност ще важи изразът: “Ако всеки можеше да избира къде да се роди, някои посткомунистически държави щяха да останат безлюдни”.

Уважаеми сънародници, съмишленици, съевропейци, съпланетяни и съгалактници,
затова и поради още десетки други причини нека заедно да почетем паметта на героите, жертвите и мъчениците, избити на 1 февруари 1945-а.

В София ще бъдем пред българския Яд Вашем – Храм-паметника на жертвите на комунистическия режим в парка пред НДК. В Яд Вашем можем и трябва да превърнем всеки гроб, всяка паметна плоча на българин, убит или измъчван само защото не е приел най-човеконенавистната политическа доктрина, измисляна някога на планетата Земя.
Ако обществото и държавата не се избавят от постоянно мутиращия вирус на Комунизмус советикус болшевикус, ще останем вечен заложник на призраците, изскочили на Манифеста на Маркс и Енгелс.
Ще се тресем от спазмите на стокхолмския синдром, развит у мнозина през последните 75 години.
Ще се въртим в цикъла Соболева акция – руски патриарх – „Съветски поток” – АЕЦ „Белене” – национална катастрофа.
Ще седим полупияни на чужда сватба между роднина, милиционер и ченге.
Все така ще се лутаме в лабиринта на активни мероприятия и на масови психози. И периодично ще се сблъскваме с огнедишащата паст на кремълския Минотавър.
Който милостиво ще ни отхапва по някой крайник.

https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-1-fevruari-kakvo-e-redno-da-storim-za-da-se-sreshtnat-i-pomiryat-dvete-balgarii

Източник: burgas-podlupa.com

Отличието „Учител на годината – 2020“ в район Тараклия, Молдова бе присъдено на учител българист

В молдовския район Тараклия избраха учител на годината.
Конкурсът се проведе според утвърдения план на Управлението на образованието в района от 27 до 29 януари, съобщава http://www.bta.bg/bg/c/MI/id/2143907
В него взеха участие учители по различни дисциплини и възпитатели от детските градини.
Сред тях и две учителки по БЕЛ Мария Пейкова от лицей „Св. Паисий Хилендарски“ на село Кортен и Лилия Кирнева от гимназията на град Тараклия. На 27 януари Мария Пейкова представи пред комисията урок по българска литература в непознат за нея 11-и клас в лицей „Иван Вазов“ град Тараклия на тема „Пенчо Славейков поемата „Ралица““- поема за силната личност. Във втория ден от надпреварата в конкурса „Учител на годината“ Лилия Кирнева представи урок в непознат за нея 6-и клас в гимназия „Генерал Иван Инзов“ на тема: „Синоними. Контекстови синоними. Антоними“.

Командирован от МОН България в районното управление на образованието специалистът Мария Делибалтова съобщи, че в конкурса се оценяваха следните умения: технически и презентационни, чрез изготвяне на видео презентация на участника; педагогически – чрез изнасяне на открит урок пред оценяващата комисия на тема в непознат клас; методически – кандидатът анализира открития урок пред комисията;
творчески – разработка на извънкласно мероприятие;
психологически – кандидатът решава педагогическа ситуация.

Според решението на комисията учителят на годината стана преподавателят по БЕЛ с първа категория от лицей „Св. Паисий Хилендарски“, село Кортен, Мария Пейкова.

Победителката ще получи от Управлението на образованието на район Тараклия диплома и парична награда и ще представи професионалните си уменията на републиканския етап на конкурса.

В район Тараклия българския език и литература се преподава в 11 от 18 училища в населени места с предимно българско население.

Източник: Ирина Богоева