Начало / redaktor2 (страница 16)

redaktor2

Навършват се 30 години от падането на Берлинската стена

Тази вечер пред Бранденбургската врата ще се състои грандиозен концерт. Ще присъстват президентът Франк-Валтер Щайнмайер, канцлерът Ангела Меркел, както и президентите на Полша, Чехия, Словакия и Унгария.

Нощта, в която Стената се пропука и започна да рухва.

лучи се след месеци на натиск Източногерманското правителество да разреши на гражданите си да преминават свободно в Западна Германия. Разрешението за облекчен режим дойде като политически гаф. Провокира го въпрос на италиански журналист към не особено подготвения за пресконференция член на Политбюро Гюнтер Шабовски.

Отговорът, че облекченият режим влиза в сила веднага кара хиляди хора да се стекат към пропускателните пунктове. А въпросът на италианския журналист, беше определен като един от най-смислените в съвременната история.

С рухването на стената започва трудният процес на взаимното преоткриване на двете Германии и упоритите усилия на Хелмут Кол да обедини нацията.

Няма я от три десетилетия, но времето трудно заличава спомена за нея.

Желязната завеса започва да се спуска на 13 август 1961 година, пред изумените погледи на възрастните берлинчани и на недоумяващите деца. Няколко часа по-рано, в полунощ по заповед на лидера на ГДР Валтер Улбрихт 1500 войници започнали да разделят с бодлива тел Берлин.

Седмица по-късно е извършено и първото убийство. 24-годишен мъж е застрелян, докато се опитва да избяга в Западен Берлин.

За 28 години, за около 200 души опитът за бягство през Стената се оказва фатален. До рухванато й, около 5 000 души успяват да я преодолеят и да избягат в Западна Германия.

Стената вече е сувенир. Парчета от нея са пръснати навсякъде по света. По някогашното й трасе се провеждат велоразходки. То е и от задължителните за туристите места за селфи.

Черно-бели или цветни, спомените за разделения Берлин неизменно се свързват с усещането за свобода и с желанието никога повече хората да не бъдат превръщани в поредната тухла в поредната преграда.

Източник: news.bnt.bg/

100 ГОДИНИ НЬОЙСКИ ДОГОВОР – РАВНОСМЕТКА

КИЦ „Босилеград” ще отбележи Денят на Западните покрайнини – 8 ноември. На този ден преди 100 години Кралството на Сърби, хървати и словенци окупират Босилеградско и Царибродско.

По този повод, на 9-ти ноември (събота) от 17,00 часа местно време в салона на КИЦ-а ще се проведе Възпоменателна вечер, на която за пореден път ще се припомни за тежката историческа драма на българите в Западните покрайнини.

ГЛАС ПРЕСС

Форум „100 години Ньойски договор – национална драма, аспекти и настояще“ ще се състои в Трън

Трън, 5 ноември /Елка Робева, БТА/
Форум под надслов „100 години Ньойски договор – национална драма, аспекти и настояще“ ще се състои на 8 ноември в Трън. Организатор на проявата е Трънското културно-просветно дружество „Руй“, с подкрепата на сдруженията „Трън“ и „Трънски глагоръц“, съобщиха на БТА организаторите.
Участниците във форума най-напред ще поднесат венци и цветя на паметника Слишовска могила, след което в Трънския манастир „Св. Архангел Михаил“ ще бъде раздаден курбан.
Конференцията ще започне в ранния следобед в читалище „Гюрга Пинджурова“ в Трън.


Проф. д.ист. н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН ще изнесе доклад на тема „Ньойският диктат като вендета: историко-психологическите мотивации на сръбските представители в Парижката мирна конференция през 1919 г.“. Директорът на Общинския исторически музей в Трън Ангел Динев ще представи презентация „Ньойският мирен договор – човешка трагедия за населението на Трънския край“.
Ще бъдат представени малко известни документи за проф.Константин Стефанов, както и участието на акад. Йордан Захариев в протестите срещу Ньойския договор. Участницити в проявата ще дискутират неизбежен ли е бил Ньойският диктат, също и състоянието на Трънския край след Ньойския договор.
По силата на Ньойския договор от 1919 г. 277,9 кв.км от Трънско остават в Република Югославия. От Трънска околия са откъснати 20 села. Границата от 1920 г. разделя някои от тези села на две части – Петачинци, Стрезимировци, Врабча и Банкя. Половината от плодородното знеполско поле останало в бивша Югославия.

Източник:bta.bg

Скандал по повод Деня на народните будители в Босилеград

Тази сутрин, Денят на Народните будители в Босилеград започна със скандал. Директорът на Основното училище в Босилеград „Георги Димитров“ Методи Чипев провали програмата по повод Деня на народните будители, която той бе предложил с конкретна дата и час като извънкласно образователно занимание за учениците. Директорът Чипев в подготовката на събитието бе заявил участие на 150 ученици от І до ІV клас.

В деня на Народните будители в Културния център в града трябваше да се прожектира български детски филм „Лили рибката“. За тази цел Посолството осигури авторските права на филма, финансира  разходите свързани с отоплението на залата и закупи 150 подаръци с български книги за учениците. Вторият секретар на българското Посолството Юлиан Китипов специално пристигна от Белград с филма и подаръците, но учениците останаха затворени в класните стаи, а директорът беше изчезнал.

Преди няколко дни, част от учениците и техните учители от Босилеград посетиха българското посолство и бяха лично покакени от посланик Влайков да присъстват на това тържество. Учениците и учителите тогава са приели поканата с голямо вълнение и очаквания което беше помрачено от едноличните разпореждания на директора на основното училище.

На събитието е бил поканен и председателят на Националния съвет на българите в Сърбия Стефан Стойков който също омаловажи празника с неприсъствието си.

Въпреки че саботирането на български културни мероприятия в Босилеград е дългогодишна и почти редовна практика, гражданите на Босилеград бяха крайно изненадани от бруталното отношение не само към Деня на народните будители но и към официалните представители на българската държава и особено към учениците.

Според запознати, културната програма е осуетена по заповед „отгоре“. Посланието е повече от ясно – не е желателно провеждането на културни събития утвърждаващи българското национално самосъзнание сред българите в Босилеград.

ГЛАСПРЕС

Тирана ще бъде домакин на 15-ата световна среща на българските медии

БТА – медийна среща – Тирана

Тирана ще бъде домакин на 15-ата световна среща на българските медии

София, 25 октомври /Даниел Стоянов, БТА/

Тирана ще бъде домакин на 15-ата световна среща на българските медии, съобщи днес пред журналисти генералният директор на БТА Максим Минчев. Срещата ще се състои в периода 21-25 ноември в хотел „Интернационал“, а основни партньори са Албанската телеграфна агенция и Албанската национална телевизия.

Този формат се оказа устойчив във времето и с всяка измината година не помръква като съдържание, а напротив – става все по-богат, добави Минчев. По думите му миналогодишната среща в Скопие е определена от повечето участници като най-добрата досега.

Темата тази година е „Медии и национални приоритети“, обяви Максим Минчев.

„Темата за националните приоритети е голям дебат, затова си струва да бъде проведен“, каза директорът на дирекция „Културни комуникации“ в БТА доц. Георги Лозанов. По думите му има няколко относително устойчиви приоритета, около които е добре да се води разговорът – енергийна независимост, инфраструктура, туризъм, право на информация и киберсигурност. Нека не забравяме, че тези срещи се превърнаха в единствените големи медийни форуми през последните години, посочи той.

По повод домакинството на Албания, Максим Минчев припомни, че от две години в страната има официално признато българско малцинство. Според различни данни то наброява между 60 000 и 170 000 човека. Разликата е голяма, защото в това число има представители на най-старата диаспора от 12-13-14-и век, обясни Минчев. Той допълни, че българи днес има в Драч, Мала Преспа, Голо Бърдо, в град Елбасан живеят 12 000 българи, в Тирана – 4000, в Дуръс – над 3000.

Досега световни срещи на българските медии са организирани в София, Чикаго, Рим, Мадрид, Варна и Бургас, Виена, Амстердам, Букурещ, Пловдив и Велико Търново, Босилеград и Цариброд, Атина, Прага, Кишинев и Скопие.

Никога не сме харчили държавни пари за тези срещи – нито от бюджета на агенцията, нито от друг бюджет, каза генералният директор на БТА. Той изрази надежда, че и този път българският бизнес ще помогне за реализацията на проекта в Тирана.

/РУМ/

Източник:bta.bg

29 ОКТОМВРИ – ДЕН НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ

Културно-просветно дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи “Родолюбец” – гр. София, кани съмишленици и приятели за участие в събития, организирани от Дружеството по повод отбелязването на 29 октомври – ДЕНЯ НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ, който през настоящата 2019 г. честваме за 22-ри пореден път в България! Програмата по случай празника през настоящата 2019 г. включва следните прояви:
1. На 25.10.2019 г., петък от 18 ч. в сградата на Съюза на българските писатели Ви каним на среща-разговор с писателя и дългогодишен член на Дружеството Иван Миглев. Неотдавна Иван Миглев заедно с група родолюбци, между които и един от основателите на Дружеството Емил Миланов, посети отново българските центрове в Бесарабия – Кишинев, Тараклия, Болград, Измаил. Двамата ще споделят впечатления.
2. 26 октомври, събота – ХI-та Кръгла маса на тема: „Обществени и културни проблеми на българите в Бесарабия, Таврия, Крим и ролята на гражданските организации”. Кръглата маса ще се проведе от 10:00 часа в Зала 1 на Ректората на СУ “Св. Кл. Охридски”. Ще бъдат обсъдени актуални въпроси и проблеми, които повдигат нашите сънародници в Украйна и Молдова, както и отговорите на държавните институции в отговор на обръщението от миналогодишната X-та Кръгла маса.
3. 29 октомври, вторник – Празничен концерт по случай Деня на бесарабските българи със специалното участие на Илия Луков. Сценарият на концерта е дело на поетесата Таня Танасова-Тодорова. Концертът ще се проведе от 18:30 часа в камерната зала на Читалище „Славянска беседа 1880“ на ул. „ Г. С. Раковски“ 127
Покрай традиционния триптих, организиран от Дружество Родолюбец по случай Денят на бесарабските българи, на 23 октомври в София финално ще бъде представен @Probation – моноспектакъл на Владо Диков, който беше част от турнето в Бесарабия през октомври 2019г..
****
Снимка: Храм “Свето Преображение Господне”, гр.Болград. На 29 октомври 1838 г. храмът е осветен и този ден се чества като Ден на бесарабските българи от 1938г., възобновен през 1989 година по инициатива на дружество „Родолюбец“.

Честваме празника на небесния покровител – Св. Иван Рилски Чудотворец (ВИДЕО)

На 19 октомври светата Православна църква почита паметта на всебългарския небесен покровител – преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Свети Иван Рилски Чудотворец е български духовник, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патрон на българските будители.

Роден е вероятно през 876 г. в село Скрино край Дупница и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I и цар Симеон I Велики. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира „Св. Димитър“, под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести. Славата му се разнася далеч от Рила планина, из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 440 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България. След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България. На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира. На 29 и 30 юли 2009 г. на заседание на Светия синод, Великотърновският митрополит Григорий измоли частица от мощите на Свети Иван Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град Велико Търново. Светите мощи са предадени лично от патриарх Максим и игумена на Рилски манастир – епископ Евлогий. Мощите на Свети Иван Рилски са посрещнати изключително тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града.
През 2016 г. се навършиха 1070 г. от успението на рилския светец. По традиция в навечерието на празника в основания от него манастир – Рилската св. обител, се извършва всенощно бдение, на което присъстват стотици поклонници от всички краища на страната и от чужбина. А на самия 19 октомври се отслужва празнична света Литургия. Патронен празник чества и Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”, както и многобройните храмове посветени на Рилския светец.

                                                                                                                                                                                            Източник:actualno.com

https://www.facebook.com/100011441816442/videos/1052562765135107/