Радко Стоянчов

Радко Стоянчов е роден през лето господне 1954.г. в с. Белут, Босилеградско, Западни покрайнини. Зодия стрелец, образование грамотен, книги печатал и ще печати, награди само и единствено за поезия.

Пин кодът на Църнощица

Горе на Петрови чуки, над махала Придол, Църнощица, ама босилеградска Църнощица, някъде в 80-те години на 19-ти век Стоян Гьошин решил да се отърве от един буков корен, който се пускал далече в нивата му, та всяка есен чупил ралото си, когато я уга̀рил. След една обилна дъждовна нощ Стоян взел търнокопа и секирата и решил да се спаси от тази пуста напаст – буковия корен. Забил търнокопа няколко пъти, намерил корена и тръгнал по протежението му към дънера. Срязал го, но да го измъкне, не му се отдавало. Нарязал го на парчета и така се отърсѝл от дървесната жила. Когато измъквал последното парче, нещо го спряло. Дърпа Стоян към себе, а сякаш коренът го влече на обратно. Взел търнокопа и започнал усърдно да копае. Коренът се промушвал под някакъв камък и просто тоя не искал да го пусне. Съблякъл Стоян антерията, избърсал потта с ръкава от челото си и се заел с копането, та да види къде коренът пие вода в тази скалиста почва. Копае селянинът, а то камъкът край няма.  Прочети повече »

Шампионска лига

Ранна есен. Сряда вечер. В крайградското селище на малкия провинциален градец е тихо и спокойно. Мъжете са се събрали у Махѐви на чашка ракия и на двайсет и девет-инчовия телевизор гледат мачовете на Шампионската лига.

Жените също са се събрали тази сряда, но не у Махѐви, а у Петрѐви – на печени картофи и сирене и си говорят за туршии, конфитюри и студения метод за правене на домашен сапун.  Прочети повече »

Брестница – селото на брястовете, които днес ги няма

Тамо някъде в Мизия, край река Огоста, през Средновековието, преди да са дошли османците на Балканите, живяло семейството на Петко и Преда. Живяло накакси, свързвало двата края – малко земеделие, малко риба, повече труд и пот – така хората лъгали дните и животът вървял. Един ден Петко откарал биволите си край реката да пасат и да се разхлаждат по водата, широка мера и трева в изобилие. По мерата пасло и стадото биволи на местния чорбаджия, Тончо. В борба за разгонена биволица любимият бивол на Петко бил убит от един от биволите на Тончо. Петко искал да се разбере някакси с Тончо за бивола – чорбаджията да му го плати с пари, жито или пък да му даде един от своите биволи.  Прочети повече »

Легенди и истини за Зли дол

Али Дуруз завъртя камшика над главата си, той изсъска като змия усойница, турчинът шибна коня и тоя полетя в галоп. Останалите осемнайсет сеймени го последваха и подир тях завеса от прахоляк се вдигна на кълбета леко в небесата. Зад ордата остана на летния пек да мержелее Екри паланка. Бойни викове, възклицания и хвалебствени напеви за султана и империята чуваха са далече след тях и пред тях и всичко живо се отдръпваше от пътя им. След няколко часа яздене дойдоха до склоновете на Църноок и се упътиха на изток в дола, където имало непокорни хора, хора, които ненавиждали султана и неговата империя и не искали да му плащат данъците. Тези горди и силни хора българи живеели в началото на 16-ти век, когато Отоманската империя била в разцвета си.  Прочети повече »

За Груйнци – със стиснато гърло

-Мишо, моето момче, хапни нещо на̀две-на̀три и отиди горе над Село̀ – майка ти е с овцете, да я смениш, тя трябва хляб да замеси и градината да плеви! – каза баща му Васил и започна да стяга каруцата.

-Тате, ама ти знаеш ли, че трябва да уча, а имам и домашно… – оправдателно започна Мишо.  Прочети повече »

Милѐвци във Фейсбука

Семейство Костови бяха се събрали около масата в малкия апартамент в белградския квартал Петлово бърдо, да се почерпят на патерица по повод рождения ден на малкия Стефан Костов вчера. Гощавката вече попреминаваше и семейството и близките роднини бяха в тоя момент на кафе и сладки, когато в хола влетя сестрата на Стефчо, деветокласничката Дани, с лаптопа, за да покаже снимки, качени на стената на нейна приятелка във Фейсбук, Марина от Милѐвци, Босилеградско, откъдето бяха Даниният дядо Сава и баба й Круна.  Прочети повече »

Славчето

Като бях малчуган, три дни в годината особено ме радваха. Първият беше Бъдни вечер, вторият –  Великден, а третият – Съборът на Славчето. От всичките бях помалко разочарован. На Бъдни вечер никога парата не се падаше при мен. На Великден комшийските яйца бяха по-здрави от моето, а Славчето, ах, Славчето, този изстрадан ден на близки, но разделени!  Прочети повече »

Пара̀ловска седянка

-Айде, Цвето, дай котлето – картофи да сварим, седенкяри са ни дошли! – заповяда Радойко на жена си.

-Аз ще дам котлето, но ти напълни шишето! – и намигна тя на седенкярите. –Да не се изложиш, човече! – не остана длъжна Цвета на мъжа си.  Прочети повече »

Гложки ми работи…

Мечо впери поглед, изостри уши, лавна веднъж, след това заръмжа и фиксира обекта на нападението. Апостол погледна кучето, след това – стадото и ей там – на стотина крачки пред себе забеляза нещо като чучело, което се движи. Овчарят успокои кучето и каза едно продължително „Ррррръ… я, Беле, Беле…” и овцете, без да погледнат стопанина, направиха „кръгом”, а Мечо ги поприбра към овчаря. Фигурата, която се движеше, явно беше на човек висок, костчат, с дълга разрошена коса и брада, наподобяваща лизгар. Подпирайки се с дебела сопа, с торбичка през рамо, крачеше, целият в черно. Апостол си помисли – кой ли е този и какъв зор го е напел, та броди тук, по планината, по тази жега, така самотен. Апостол, за всеки случай, опипа дреновата гега и помами Мечо до себе си. Непознатият идеше право към овчаря. Когато понаближи до него на десетина крачки, спря и със сухо гърло каза:

-Помози Бог!- и продължи – Сполай ти, Боже, че най-сетне видях човек.  Прочети повече »

Дра̀инци – име, за да се помни!

Това било много отдавна, по времето на разцвета на Османската империя, да речем някъде в 16-ти век, под управлението на Сюлейман Великолепни.

Нѐманьинци, Щипско село, живяло своя живот като всички други села под турско робство. От време на време някой разюздан турчин прави сакатлъци на местното християнско население, но какво да се прави, съдба – казвали хората, щом сме под ятагана, това ни чака!  Прочети повече »