Начало / Радко Стоянчов

Радко Стоянчов

Радко Стоянчов е роден през лето господне 1954.г. в с. Белут, Босилеградско, Западни покрайнини.
Зодия стрелец, образование грамотен, книги печатал и ще печати, награди само и единствено за поезия.

Легенда за Ръжана

Били някога двама братя близнаци – Стайко и Стойко, лични-прилични ергени, скотовъди, баш овчари. Пасли овцете по широката мера, горе, на днешна Ръжанска планина.

Стайко бил кавалджия, и то какъв кавалджия! Когато засвирел, птичките спирали да пеят, листата по дърветата не потрепвали, цветята се накланяли към мелодията… Дето казват, мъртъв да е човек, ще стане да заиграе.  Прочети повече »

Горна Ръжана – самовилско село

Там, където се събират четири потока, образуват Ръжа̀нска река. Там, където до 1920 година е била границата между България и Сърбия, горе на тридесетина километра, северозападно от Босилеград, на надморска височина около 1400м., се намира село Горна Ръжа̀на, чиито къщи са разхвърляни в девет махали по склоновете на Ръжа̀нска планина.  Прочети повече »

Буцалѐво – от „доктор“ Милош до Голи оток

Ех, Буцалѐво, бедно ми Буцалѐво! Пръкнато от незнайни хора в незнайно време, разстлало се по падини и чукари от Бежа̀ново бърдо , та чак горе, до Ра̀нчин прѐслап, откъдето кърши пенливата си снага Буцалѐвски поток и на седмия километър от Босилеград се влива като десен приток на Драговищица. Малко селце, разделено в три махали – Горна, Долна и Локва – навремето имало живот, измъчен, но достоен, с бедни и отрудени хора, но и с такива, които се помнят и до днес. Сега тук-таме щъка по някоя бабка и не след дълго ще каже: „Лека нощ, Буцалѐво!”  Прочети повече »

Рикачево – селото на биковете

Пътниче, тръгни от Босилеград по течението на река Драговищица и там на 12-тия километър, като десен приток, ще видиш, в нея се влива Бра̀нковска река. Ако тръгнеш срещу течението на реката, на четвъртия километър ще се озовеш в село Бра̀нковци. Тук ще видиш няколко къщички, от лявата страна на шосето е църквата, от дясната – местната канцелария, която е като клон на община Босилеград, където човек може да си извади кръщелно свидетелство, венчален лист, смъртен акт и тем подобни административни документи. Тук може да се сключи граждански брак, ако има кой да се жени. Западно от църквата води един недружелюбен черен път по билото на местността Гарван и след един час здраво катерене и обилно потене ще те посрещнат по припеците на чукарите къщите на село Рикачѐво. А долу, в ниското, в скалистото дъно на дола, през зимата и пролетта тече буен поток, който се влива в Бранковска река. Е, там, на това място се намира рикачѐвската махала Селище. В началото на 19-ти век тук е било цялото село, но след време, от битови изгоди хората са се изнесли по падините и чукарите и образували още шест махали.  Прочети повече »

Млекоминци – предупреждението на совата

Минка и Ленка бяха неразделни дружки. Навсякъде човек можеше да ги види, и все заедно, на събори, седенки, тлаки, заедно пасяха стадата, заедно се на живота радваха. Връстнички, на ръст еднакви, по красота – също, с тая разлика, че Минка беше русокоса, а Ленка с тъмни коси. Помежду си нямаха тайни, а и семействата им се уважаваха, помагаха си, канеха се едни други, с повод или без повод, и така вървеше животът.  Прочети повече »

Сиротното Рибарци

Риба̀рци е поредното село, разцепено от границата, прокарана с Ньойския договор. Една от махалите, останала на българска територия, просъществува до Втората световна война, обаче следствие на студената война и затегнатите отношения между Югославия и България, хората от тази махала са изселени поради „мерки за сигурност”. Окончателно махалата е заличена от географската карта на България през 1956г.  Прочети повече »

Бранковци или по следите на патиците

Една от най-големите и хубави римски крепости в Босилеградския край се намирала в село Бра̀нковци, в днешна Кумѝчка махала. Върхът, на който била построена крепостта, е трудно достъпен поради стръмните му склонове. Такива крепости е имало в много днешни босилеградски села, но с времето са разрушени, а местностите, където са били, сетне са наричани Градище. Днес само имената напомнят за някогашните римски укрепления. По римско време тези краища са били рударски селища, управителите на същите са строили крепости за сигурност на семействата и техните приближени. Обикновено в тях са пазени и съкровищата от злато, накити и други скъпоценности от онова време. Предметите и монетите, които се днес намират около тогавашните твърдини, датират от няколко века преди Христа.  Прочети повече »

Село Бистър и тъмната легенда за него

Тази пролет беше особено дъждовна. Вали ден и нощ, не спира. Долините ечат, ровините бучат и сипе се като из ведро. Време път не спира, казват тук, по тези краища.

Цонѐ е млад момък, строен и висок, още синеок, нагласил перчем, с лека походка, мечта за всяка мома. Задяват го комшии и другари за тая, за оная, но момъкът ги изслушва, усмихва се и им казва:  Прочети повече »

Го̀леш – малко село с голяма история

Го̀леш е едно от най-малките села в Босилеградска община и най-младото . С прокарването на българо-турската граница в 1878г. кривопала̀нското село Голема Църцорѝя е разделено на две части. Едната останала под турско, а другата – в Княжество България, в етнографската област Каменица, община Бобѐшино, Кюстендилско.

Отцепените махали се радвали на свободата и тъгували за роднините, приятелите и комшиите, останали в турския султанат.  Прочети повече »

Карама̀ница – село, закърмено с брадва

Пет малки живи душички скимтяха, боричкаха се и се премятаха едно през друго, да завземат по-уютно и благоприятно място за крехките си телца. Пет същества, различни на цвят и с нежни мили муцунки. Бяха вече прогледнали и с очички на въгленчета милно гледаха обстановката наоколо. А то – едно топло, меко и уютно местенце, защитено от всички страни. Само майката можеше да доближи тук, нищо и никой друг. Тази сутрин майката излезе и не се върна. На вечерта Стоил я вика, обикаля синора – не и не! Все едно вдън земя беше потънала. Скимтенето на малките беше вече на гладно. Стопанинът отиде до дома им, но те се втурнаха в тъмното. С благ приятелски глас помами ги, за да ги види и нахрани, но те – не! Щом чуха човешкия глас, млъкнаха. Стоил застана встрани и зачака. След известно време появи се една влажна муцунка, с изпитващ поглед поогледа се и пак се шмугна обратно. Чу се тихо скимтене и леко боричкане вътре, там, където беше топло и уютно. Не след дълго се наредиха всички пет. Малки нежни, пухкави кученца, но вече гладни.  Прочети повече »