Начало / Радко Стоянчов

Радко Стоянчов

Радко Стоянчов е роден през лето господне 1954.г. в с. Белут, Босилеградско, Западни покрайнини. Зодия стрелец, образование грамотен, книги печатал и ще печати, награди само и единствено за поезия.

ИМАМ ЕДНА МЕЧТА… или Планът „Стоянчов”

Въпросът за Западните покрайнини е комплексен и сложен и не може да се обясни в една статия. Но моите намерения са други. Искам с прости думи накратко да изложа вижданията си, как животът тук да стане по-удобен и по-поносим, а Западните покрайнини да се превърнат в нормално място за живеене.

Логично е да тръгнем от Ньойския договор, подписан в 1919г. Този договор променя съдбата на десетки хиляди българи и прекроява естествени граници. Аз не искам границите да се прекрояват, а да се топят и да представляват само едно географско понятие.  Лично считам, че в днешни условия Ньойският договор е невалиден по простата причина, че един от субектите на този договор не съществува. Не съществува Държавата Сърби, Хървати и Словенци, не съществува и нейната наследница Югославия с всичките ѝ метаморфози. Даже с разпадането на държавната общност Сърбия и Черна гора Западните покрайнини са незаконно в държавните граници на Сърбия. Но да спрем дотук! Не искам да наливам масло в огъня и да будя тези, които не могат да се събудят. Територията си е там, където е. Но не е ли логично, щом е дадена на сърби, хървати, словенци, днес държавите Хърватия и Словения да имат екстериториален контрол под формата на кондоминиум на тази територия, както Франция, Англия, Дания, Русия и други държави по света контролират определени територии извън собствените си граници. Прочети повече »

Един концерт като повод

На 29 декември 2017г. Центърът за култура в Босилеград изнесе Новогодишен концерт в Голямата зала на Културния дом. Концертът беше ретроспектива от най-успешните изяви на танцовия състав и на хора „Босилеградско славейче” при Центъра за култура в Босилеград.

В препълнената зала босилеградската публика има̀ възможността да се наслади на песните и танците на босилеградските изпълнители. Танцовият състав, под ръководството на хореографа Сашо Радованов, съпроводен от оркестъра, чийто ръководител е Дражен Методиев, обраха овациите на публиката. Хорът „Босилеградско славейче”, подготвен от музиканта Димитър Русев, блестящо изпълни народни песни и вдигна публиката на крака.

Както му е редът, водещите на концерта похвалиха усърдието на Община Босилеград, както и кмета Владимир Захариев, за подпомагането и реализацията на традиционния босилеградски фестивал „Краище пее и танцува”, както и за заделянето на средства за закупуване на музикални инструменти.

Директорът Воислав Божилов лично благодари на спонсорите за подпомагането на реалицацията на културните дейности и акцентира на доброто сътрудничество с Община Босилеград и кмета Захариев.

Концертът, освен за босилеградската публика, беше израз на благодарност към общината и нейния кмет. При похвалните слова за кмета публиката с поглед търсеше неговото присъствие. Уви, кметът не присъстваше на концерта, поради простата причина, че в програмата бях поканен като специален гост аз, Радко Стоянчов, солист на народни инструменти. Разбрах, кметът нямал нищо лично против мене, но като човек, който работи в КИЦ Босилеград, макар че не съм взел участие като изпълнител от КИЦ-а, моето работно място било достатъчна причина кметът да не уважи труда на организаторите и участниците в концерта.

Не аз, а КИЦ-ът е копривата в букета, мухата в супата и камъчето в обувката.

Аз, от моя страна, си мисля, че кметът не е лош човек, напротив – усмихнат, веселяк, вярвам, че е добър домакин, предполагам, било кой да посети неговия дом, няма да остане непочерпен и уважен със съответно гостолюбие.. Но едно е да притежаваш общочовешки качества, а съвсем друго е да управляваш община и отгоре на това да си председател на Националния съвет на българското малцинство. За почти 17-годишно кметуване резултатите са видими. Освен няколко проблясъка в комуналните и културните дейности, пасивите на неговото управление натежават в сравнение с активите. Достатъчно е да се спомене, че смъртността на населението е с около пет пъти по-голяма от раждаемостта, че населението неимоверно намалява, а и обеднява. Това е достатъчен показател, че такова място не е добро за живеене. Реалната безработица расте, явни са нулевата менаджерско-организаторска способност на кмета, тясно партийните интереси, беззаконие, шуробаджанащина, потискане на работните навици на населението, внедряване на малодушие, апатия и усещане за безизходица, страх от утрешния ден, което довежда до посегателства и сaмоубийства, алкохолизъм и нарушаване на моралните и човешки норми. Примерите за последните 17 години са много и налице във всички сфери на обществения живот. Ето най-очебийните: от 600км междуселски и селски пътища в Босилеградска община само 15км са асфалтирани; започнати и недовършени две жилищни кооперации на ул. „Маршал Тито”; недовършена спортна зала, плувен басейн, Рода вода; изгонването на българската фирма „Калинел” от Босилеград, с което бяха оставени без хляб над 100 човека; лошо стопанисване на обществените сгради, незащитено културно-историческо наследство, лоша образователна политика, разпадане на училищните сгради по селата, неуреден пазар на добитък, неконтролируема сеч на горите, замърсяване на водите около мина „Караманица” и обезводняване на района в южната част на общината, което довежда до промяна на флората и фауната на съответната локация.

Да не говорим за политическите гафове около посещението на вицепрезидента на РБългария, Илиана Йотова в Босилеград, изземането на паметната плоча с имената на невинните жертви от босилеградския погром през 1917г. от четата на Коста Печанец, поднасянето на пластмасови венци и цветя пред паметника на Васил Левски, безотговорното отношение към 24-май – Деня на българската култура и славянската писменост.

Примерите са много и очевадни. Затова моето участие на Концерта явно напомна за всички тези пропуски и несвършена работа. А на всички нас желанието беше за миг да забравим горчивото ежедневие и да пуснем лъч надежда за Утрешния ден.

Но както и да е! То и без петел съмва.

Радко Стоянчов

ПОЛИТИЦИ, НЕ ЧЕТЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ! или: За да е сладко на нас, вас и тях

Европа и Щатите всячески се трудят да изтласкат руското влияние от Балканите. Тази сложна, нелека задача Брюксел и Вашингтон дават на балканските държави, членки на Европейския съюз – България, Румъния и Гърция.  Прочети повече »

В името на народа

„И плеснат с ръце, па се прегърнат” – Хр. Ботев

Утихна ли олелията с българските медици? Май да. Но ехото се шири вече в Сърбия. И някои хора са твърде неспокойни от това. Ето едно малко напомняне около прословутото посещение на българските лекари. Да, бяха поканени от КИЦ „Босилеград” на 10 ноември тази година, за прегледи, консултации и с топла човешка дума да помогнат на босилеградчани да преодолеят здравословни проблеми. Дойдоха трима от Първа градска болница в София, очен специалист, уши, нос и гърло и вътрешни болести. Пациенти дойдоха, повече от очакваното. Започнаха прегледите, и гледай чудо! След десетина минути в КИЦ-а нахлу полицията, заедно със здравна инспекция от Ниш. Казаха, че идват по сигнал. Да, знаем по чий сигнал!? Започнаха дълги и продължителни разпитвания и писане на „прецизни” протоколи. Рекоха, че това действие на КИЦ-а е незаконно, както и работата на лекарите – незаконна. Инспекторите са в правото си и постъпват законно. Законно полицаите прибраха българските лекари в полицията в Босилеград. Два часа в КИЦ-а и четири часа в полицейското – съвсем законно, според законите на държавата, в която живеем. Абе то, държавата, с нас, българите всички деяния ги върши законно, нали? Ще ви посоча сума ти и примери, които ще оправдаят законните действия на държавата. Прочети повече »

Легенда за Ръжана

Били някога двама братя близнаци – Стайко и Стойко, лични-прилични ергени, скотовъди, баш овчари. Пасли овцете по широката мера, горе, на днешна Ръжанска планина.

Стайко бил кавалджия, и то какъв кавалджия! Когато засвирел, птичките спирали да пеят, листата по дърветата не потрепвали, цветята се накланяли към мелодията… Дето казват, мъртъв да е човек, ще стане да заиграе.  Прочети повече »

Горна Ръжана – самовилско село

Там, където се събират четири потока, образуват Ръжа̀нска река. Там, където до 1920 година е била границата между България и Сърбия, горе на тридесетина километра, северозападно от Босилеград, на надморска височина около 1400м., се намира село Горна Ръжа̀на, чиито къщи са разхвърляни в девет махали по склоновете на Ръжа̀нска планина.  Прочети повече »

Буцалѐво – от „доктор“ Милош до Голи оток

Ех, Буцалѐво, бедно ми Буцалѐво! Пръкнато от незнайни хора в незнайно време, разстлало се по падини и чукари от Бежа̀ново бърдо , та чак горе, до Ра̀нчин прѐслап, откъдето кърши пенливата си снага Буцалѐвски поток и на седмия километър от Босилеград се влива като десен приток на Драговищица. Малко селце, разделено в три махали – Горна, Долна и Локва – навремето имало живот, измъчен, но достоен, с бедни и отрудени хора, но и с такива, които се помнят и до днес. Сега тук-таме щъка по някоя бабка и не след дълго ще каже: „Лека нощ, Буцалѐво!”  Прочети повече »

Рикачево – селото на биковете

Пътниче, тръгни от Босилеград по течението на река Драговищица и там на 12-тия километър, като десен приток, ще видиш, в нея се влива Бра̀нковска река. Ако тръгнеш срещу течението на реката, на четвъртия километър ще се озовеш в село Бра̀нковци. Тук ще видиш няколко къщички, от лявата страна на шосето е църквата, от дясната – местната канцелария, която е като клон на община Босилеград, където човек може да си извади кръщелно свидетелство, венчален лист, смъртен акт и тем подобни административни документи. Тук може да се сключи граждански брак, ако има кой да се жени. Западно от църквата води един недружелюбен черен път по билото на местността Гарван и след един час здраво катерене и обилно потене ще те посрещнат по припеците на чукарите къщите на село Рикачѐво. А долу, в ниското, в скалистото дъно на дола, през зимата и пролетта тече буен поток, който се влива в Бранковска река. Е, там, на това място се намира рикачѐвската махала Селище. В началото на 19-ти век тук е било цялото село, но след време, от битови изгоди хората са се изнесли по падините и чукарите и образували още шест махали.  Прочети повече »

Млекоминци – предупреждението на совата

Минка и Ленка бяха неразделни дружки. Навсякъде човек можеше да ги види, и все заедно, на събори, седенки, тлаки, заедно пасяха стадата, заедно се на живота радваха. Връстнички, на ръст еднакви, по красота – също, с тая разлика, че Минка беше русокоса, а Ленка с тъмни коси. Помежду си нямаха тайни, а и семействата им се уважаваха, помагаха си, канеха се едни други, с повод или без повод, и така вървеше животът.  Прочети повече »

Сиротното Рибарци

Риба̀рци е поредното село, разцепено от границата, прокарана с Ньойския договор. Една от махалите, останала на българска територия, просъществува до Втората световна война, обаче следствие на студената война и затегнатите отношения между Югославия и България, хората от тази махала са изселени поради „мерки за сигурност”. Окончателно махалата е заличена от географската карта на България през 1956г.  Прочети повече »