Начало / Радица Божилова (страница 2)

Радица Божилова

Радица Божилова е родена на 13 януари 2000г. Живее в Босилеград, където завършва основното си образование. Сега е ученичка в 11 клас в Босилеградската гимназия. Пише поезия и проза, издава стихосбирката "Изповеди на сърцето" през 2016 година.

Светът на образованието трябва да премине през истинска революция

Какво е образованието ви? Някога вглеждали ли сте се в него? То е просто тренировка на паметта.

Когато влиза в училище, всяко дете е много интелигентно, всяко дете е индивидуалист, но много рядко се случва човек да излезе от университета и все още да е такъв.

Да, излизате с някакви дипломи, но сте ги купили на висока цена: загубили сте интелигентността си, загубили сте радостта си, загубили сте живота си- защото сте загубили функционирането на дясното полукълбо.

А какво сте научили? Информация! Умът ви е пълен със спомени.

Можете да повтаряте, можете да възпроизвеждате, такива са испитите.

За много интелигентен се смята човекът, който може да избълва всичко, което са му наблъскали.

Първо го карат да гълта, непрестанно да гълта, а след това да бълва. Ако може да повтори точно това, което са му казали, значи е интелигентен.

Трябва да се разбере следното: Помни, че можеш да избълваш същото нещо само тогава, когато не си го достатъчни смлял. Ако си го смлял, то никога няма да излезе същото. Може да излезе кръв, но никога същият комад хляб, който си изял.

Този вид образование трябва тотално да се трансоформира. В училищната стая трябва да се внесе повече радост, в университетите повече хаос – повече танц, повече песен, повече поезия, повече творчество, повече интелигентност.

Зависимостта от повторението трябва да се изостави.

Хората трябва да се наблюдават и да им се помага да бъдат по-интелигентни. Не да се затъпяват.

Когато един човек отговаря по нов начин, той трябва да бъде оценен.

Самата категоризация на правилно и погрешно е погрешна – няма правилен и погрешен отговор, има само глупави и интелигентни.

Дори и един повтарящ се отговор да изглежда правилен, той не трябва да се оценява високо, защото е повтарящ. А един интелигентен отговор, дори и да не се вписва в старите идеи, трябва да бъде възхваляван, защото показва интелигентност, защото е нов. Защото е начало на промяна. А такава ни е нужна!

Източници:

Ошо: “За творчеството”

– webstage.bg

114 години от раждането на Ейми Джонсън

Ейми Джонсън е английска авиаторка, пионер в авиацията, британски офицер и военен летец от Втората световна война.

Въведена в летенето като хоби, тя придобива пилотски лиценз на 6 юли 1929 гидина.

Нейният баща, винги сред най-силните й поддръжници, предлага да й купи самолет. Със средства от баща си и виконт Чарлс Уейкфийлд тя закупува самолет, който наименова „Jason“, по името на търговската марка на баща ѝ.

Джонсън придобива световно признание, когато през 1930 г. става първата жена, летяла сама от Англия до Австралия. Летейки на своя „Jason“ Gipsy Moth, тя отлита от Кройдън, южно от Лондон, на 5 май през онази година и каца в ДаруинСеверна територия на 24 май, преодолявайки 18 000 км. Нейният самолет от този полет може все още да се види в Научния музей в Лондон.

Тя получава трофея Хармън, както и Орден на Британската империя като признание за това постижение и е също почетена с пилотски лиценз № 1 според Въздушните навигационни разпоредби на Австралия.

През юли 1931, Джонсън и нейния съ-пилот Джак Хъмфрис стават първите пилоти, летели от Лондон до Москва за един ден, завършвайки пътуването от 1830 км в приблизително 21 часа. От там те продължават през Сибир до Токио, поставяйки рекордно време за полет от Великобритания до Япония. Полетът е извършен със самолет de Havilland Puss Moth.

Ейми Джонсън и Джим Молисън

На 29 юли 1932 година Джонсън се омъжва за известния шотландски пилот Джим Молисън, който й прави предложение за брак по време на полет, на който са заедно, само 8 часа след като са се срещнали.

През юли 1932 г. Джонсън поставя соло рекорд за полет от Лондон до Кейп ТаунЮжна Африка чупейки рекорда на новия си съпруг. Следващите ѝ полети са дуо, летейки с Молисън, прелита de Havilland Dragon Rapide нонстоп от Пендин Сендс, Южен Уелс до Съединените щати през 1933 г. Горивото на самолета им обаче свършва и те катастрофират в Бриджпорт, и двамата са ранени. След като се възстановяват, приети са празнично в Ню Йорк с хвърляне на телеграфни ленти по Уол Стрийт.

През май 1936 г. Джонсън прави последния си чупещ рекорд полет, възвръщайки си рекорда от Великобритания до Южна Африка.

Летейки сама или със съпруга си Джим Молисън, Джонсън поставя голям брой рекорди за дълго разстояние през 1930-те години. Тя лети във Втората световна война в Спомагателния въздушен транспорт, като загива при полет за връщане на самолет в базата.

Източник:

bg.wikipedia.org

Радица Божилова

За страстните любители на изкуството – изкуството като терапия

Чувствали ли сте се изморени от сивината която ни сервира всеки идващ ден? Вкопчили сме се в еднообразната ни форма под покривката на монотоната ни реалност. Не позволяваме да ни събудят от дълбоката хипноза  и четящият се телефонен блясък в очите ни. Роби сме, влачим окови на новото време.

Защо да не се събудим, да протъркаме очи и измием съзнанието си с истинска красота. Красота създаване векове назад и красота която е време да създадем. Говоря за естетика, за хармонично движение на дървената четка изписваща спектър от цветове и хаотично нанасяне на мисли и илюзии. Пресъздаване на нови светове и различни гледания на различни хора. Изкуството е средство за себеизразяване, начин да откриете себе си и да разберете обикалящия ви свят. Днес е нов ден, ново начало, изпълнете себе си  със емоции. Пресъздайте любов, страсти, пресъздайте себе си с палитра от цветове. Създавайте изкуство, не войни!

От малки децата създават свои шедьоври, по пода или по стените на топлия и уютен дом. Децата пресъздават това което най-много ги вълнува, това което ги прави истински щастливи. Създаването на рисунки помага на децата да изразят себе си, както и да спечелят вниманието на възрастните и да се докажат.

„Изкуството в тази му форма, и не само, действа разтоварващо и релаксиращо. Лекува. Затова е и основен терапевтичен метод в психологията. Разултатите при диагнозите като депресия, страхова невроза, фобия и агресивни прояви са повече от положителни, твърдят специалистите, въпреки че при всички е строго индивидуално.

Чрез рисуването децата с аутизъм, хиперактивност, детска церебрална парализа и други проблеми в развитието опознават света и се адаптират по-добре към него. Това всъщност важи за всички деца“

Извор на информациите от jenite.bg

Сандра Петрова

 

 

ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ – НЕКА ПРЕДПРИЕМЕМ НЕЩО

Глобално затопляне е повишаването на средната температура на атмосферата и средното ниво на световния океан на Земята, което се наблюдава през последните десетилетия.

Причини

Основната причина за наблюдаваното през последните години глобално затопляне е повишеното съдържание на парникови газове, като въглероден диоксид (CO2) и метан (CH4) в атмосферата, дължащо се на изсичането на огромен брой гори за различните видове индустрии, както и на фреони, чиято употреба вследствие на международни споразумения е намалена значително.Ускореният парников ефект, предизвикан от тези газове, води до затопляне на повърхността на Земята и долната част на атмосферата.

Последици

Изменението на климата засяга всички региони на света.

Водата се затопля и това води до топене на ледниците, в последствие се повишава нивото на световния океан. а това причинява наводнения и ерозия в крайбрежни и ниско разположени области.

Зачестяват екстремните метеорологични явления.Това може да доведе до наводнения и влошаване на качеството на водата, както и до намаляване на водните ресурси в някои региони.

Вече са налице промени в разпространението на някои пренасяни по вода болести и преносители на болести.

Наблюдава се увеличение на броя на свързаните с горещините смъртни случаи в някои региони.

Някои растителни и животински видове ще бъдат изложени на повишен риск от изчезване, ако средните световни температури продължат безпрепятствено да се повишават.

Време е да предприемем нещо по въпроса!

Не можем да спрем глобалното затопляне изведнъж, обаче може всеки индивидуално да допринесе намаляването на излъчване на милиони тонове парникови газове в атмосферата.

Нека ограничим безсмисленото пилеене на енергия.

Представям няколко примера за ограничаване на вредните емисии:

1.Сменете обикновено нажежаемите крушки с енергоспестяващи. Те използват 60% по-малко енергия.

2.Не оставяйте електрическите уреди в режим на изчакване. Използвайте копчето за „включване/изключване“ на самата машина.

3.Поставяйте капак на съдовете за готвене или ползвайте тенджери под налягане. Те могат да спестят около 70 % от енергията!

4.Предавайте за рециклиране всичко, което е възможно.

5.Пазарувайте интелигентно. Една бутилка от 1,5 л изисква по-малко енергия и отделя по-малко отпадъци, отколкото три бутилки от 0.5 л.

6.Купувайте рециклирана хартия. Тя отнема от 70 до 90 % по-малко енергия за производство. Запазват се горите в световен мащаб.

7.Използвайте повторно вашата пазарска чанта.

8.Засадете дърво!

9.Купувайте пресни храни, вместо замразени. За тях се използва 10 пъти повече енергия.

10.Намалете километрите с кола. Ходете пеша, използвайте велосипед, масов транспорт.

11.Поддържайте автомобила си в изправност, особено горивната му ефективност, за да намалите емисиите на газове в атмосферата.

12.Шофирайте внимателно и икономично, без излишни маневри или обороти. Изгасяйте автомобила, когато не сте в движение.

13.Опитайте се да използвате телекомуникациите от дома си да свършите работа, за да не пътувате до институциите излишно.

14.Насърчавайте преминаването към възобновяеми източници на енергия.

15.Присъединете се към похода за спиране на глобалното затопляне и призовавайте за действие.

Източници на информация:

Luboznatelno.blog.bg

Dariknews.bg

Радица Божилова

Да чакаш на ръба

Вече съм на 68 години. Опитвам се да бъда полезен. И понеже моята торба е
пълна с опит, аз го раздавам на младия свят тъкмо започнал да я пълни.
Преди някой ден бях на гарата и си чаках както  всеки делничен ден
автобуса. Но този път беше различно. До мен се доближи едно младо
разтревожено момиче.   Прочети повече »

Светлина

Шепот, шум, гърмеж..
Крачка напред, вечно внимание,
безкраен, напрегнат вървеж
и кротко, скрито ридание.
Шепот, шум, гърмеж!
Безкрайна мъка, отчаяние,
безнадежен, вечен копнеж
и дълбоко скрито желание.
Шепот, шум, гърмеж!

Удрят се тежки чукове,
разнасят песен за съдбата.
Разкъсват се тежки стонове,
вътре в утробата на Земята.
Пот, болка по челата измъчени,
страх, ридания, скръбни звукове,
жили безмилостно осъдени.
Удрят се тежки чукове.

Коридори на мрачната безкрайност.
Скали съхранили загадки, тайни,
дълбока, дълбока старост,
времена забравени, незнайни.
Хилядолетни следи от цинк и олово,
завещание, труд и всеотдайност.
Мълчи могъщо слово, скрито в
Коридори на мрачната безкрайност.

Опасна игра на живот и съдба.
Шепот, шум, гърмеж.
Неуморно трудеща се душа,
неугасим за сигурност копнеж.
Удрят се тежки чукове,
в коридорите на мрачна безкрайност,
разнасят се скръбни стонове,
Опасна игра на живот и съдба!

Радица Божилова

Ние сме за мир!

Всичко започва далеч от нас, далеч от очите ни, от съдбите, далеч от първите следи на живот. Със зараждането на Вселената, създават се противоречиви сили. В най-свещенният миг на Космоса, в най-неопетнените и далечни краища, преди всичко създава се доброто, и неговото незаменимо отсъствие заражда зло. Преди светлината, имало е единствено мрак. От необятно далечни за ума времена съществували са две сили, които са се борили коя да сложи началото на еволюционно съществуване, на живот. Обаче нито една от силите не е можала да съществува без другата. И тук започва парадоксалната война на доброто и злото. Тяхната вечна и студена борба, неусетно и спонтанно запалва искрата, която ще забележи завинаги в историята на времето създаването на живот. И никога вече няма да бъде същото. Сега вселената ще знае, че съществува. Защото ние сме еволюция на звездите до ниво на разум. Но в кръвта ни е кодирано далечното минало, безкрайния леден танц на нашите създатели. На мира и войната. И в основата на цялата природа лежи неразрушима закономерност и равновесие на опонентите заедно създали нас. След толкова много години, тази неизвестна борба няма край. Все още няма победител. Усещаме постоянното им присъствие. Борят се в самите нас. Борим се и ние с тях, борим се и помежду си….борим се. Не спираме! Да- животът е борба! Но живот ли е да скиташ безпосочно по улиците, да гледаш как пред очите ти умират близки хора, да заспиваш с неспокойствието и тревожността дали отново ще видиш светлината? Живот ли е да гладуваш дни на ред, да тръгнеш на някъде без да знаеш до къде ще стигнеш? Живот ли е невинен да умираш, и невинни да убиваш? Живот ли е войната? И накъде ще отиде светът? Може би ще деградира? Да – вероятно така ще стане. Ще започне пътуването до самото начало. „Времето ще тръгне назад и следствието ще изпревари причината.“ Но ние не искаме един кърваво войствен повтарящ се цикъл. Ние желаем спокойствие и свобода. И нека такава дадем и на останалите народи. Без значение  расова и религиозна принадлежност, без значение политическа и сексуална ориентация. Живеем в привидно мирен момент от историята на човечеството. Но след затишие, идва буря. Всъщност много сили се подготвят да изхвърчат на повръхността и да ометат всички следи на живот. Да съкрушат земята. Последиците би могли да забележим, ако слушаме с душите си. Тогава ще чуем молби на бедни, гладни, болни. Ще чуем последните надежди и вярата в добро, последните звуци на музика. Последните въобще звуци на нещо живо. След това, започват тихи убийства, удари, гърмежи. Започва един немислим обрат. И въпреки че виждаме как много народи се измъчват, как проливат кървави сълзи, затваряме очите си пред тази гледка, и храним душите си с лъжливата си доброта и искреност, с толерантността си, с подготовността във всеки момент да помогнем. И да- душите ни са „чисти и неопетнени“. Прочети повече »