Въпреки че Босилеград няма индустриални замърсители, той е мръсен град. Мръсотията е битова и боклукът е навсякъде. По улиците, тротоарите, около реката, по пътищата, по дивите сметища и навсякъде докъдето ти допре окото.   Прочети повече »

По югославско време не знаехме какво е това 24 май. Той беше затулен някъде в сянката на 25 май – рожденият ден на другарят Тито. Та тоя 25 май комунистите го бяха нарекли още и Ден на младостта. Югославски художници на конкурси  правеха щафетни палки символизиращи братството и единството на югославските народи и народности, необвързаността и сляпата вяра и послушност към Тито и Партията.  Прочети повече »

Най-накрая маските паднаха и се провидя истинското лице на злото.

Бащицата и господар на общината и на Националният съвет на българското национално малцинство не разреши да се постави паметна плоча в центъра на Босилеград на невинните жертви от Босилеградският погром преди 100 години.  Прочети повече »

Тия дни някак страхливо и срамежливо плъзна новината в сръбските медии за умишлено предизвикан пожар на бензиностанцията в Босилеград.

Това е  онази бензиностанция на Гуйчак която една банка преди две години продаде на търг на частен предприемач заради неплатен ипотечен дълг. А Гуйчак е онова историческо място откъдето преди 100 години е дошел един друг пироман Коста Печанац и с огън и кръв е отбелязал новите граници на Велика Сърбия. Но това е друга тема. Прочети повече »

Тия дни по телевизиите се въртят кадри от протестиращи демонстранти които нахлуват в македонския парламент. Виждат се озверени и окървавени лица, възрастен човек влачи една жена за косата, размахват се знамена, чуват се скандирания и викове, димни бомби, бездействаща полиция. Прочети повече »

Някога дори най-неграмотните селяни са оставяли най-добрите телета за да си отгледат добри крави. Другите, по хилавите, са гледали да ги продадат на касапина, или по възможност някъде по-далече. Всичко добро, наследено или придобито, се е пазило и завещавало на най-работливите и пестеливи синове – да пазят семейното огнище и да го оставят на поколенията. Прочети повече »

Вече 17 дни в Белград и други градове на Сърбия се провеждат мирни „Протести срещу диктатурата“. Излизат предимно студенти, но има и по-възрастни граждани и даже пенсионери. В един момент излязоха даже и синдикатите на армията и полицията. Исканията са доста шарени, но могат да се обобщят в две основни насоки –  повече демокрация на гражданите и повече свобода на медиите. Прочети повече »

Вече съм свикнал – щом комшийката тръгне да бере коприви и лобода за зелник, знам, че някоя висопоставена персона я от Сърбия, я от България, я от Япония ще идва в Босилеград. Или пък кметската делегация ще ходи някъде на гости. Прочети повече »

През осемдесетте години  на минали век Партията изпращаше „обществено-политически благонадеждните“ селски ергени и моми в политическите школи в Кумровец и Лесковец. Оттам се връщаха обучени да преподават марксизъм на бабите по селата и да воюват срещу останките от „буржоазната култура“ – баячките, „оратниците“ на Поклади и баниците през Прощена неделя. Така надъхани с името и делото на Тито, те на връщане от „пазара“ в петък следобед се наливаха с „Нишко пиво“ пред селският магазин, пикаеха до дънера на най-близката джанка и с часове разтягаха локуми за международната политика, югославското самоуправление и колко бил лош животът в България. Прочети повече »

Минат не минат един-два месеца и току-виж някой свика кръгла маса за образованието на майчин език в Босилеград и Цариброд. Съберат се политици, директори, учители, просветни инспектори, заместник министри и министри от двете държави и философстват дали българските деца в Сърбия трябва да учат на майчин български език!? Над този eлементарен философски проблем десетилетия наред се упражняват лишените от всякакво философско мислене учители, управници, журналисти и  всякакви други хора на държавна хранилка. А целта е да се пренасочи вниманието докато в родното гнездо се мъти чуждо пиле. Прочети повече »