Начало / Иван Николов (страница 5)

Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Философията на робите и свободните

„Преклонена глава сабя не сече“, „Кроткото агне от две майки суче“ и други такива фолклорни поговорки отразяват културата на патриархалните и тоталитарни общества. В тях мълчанието и подчинението пред властимащите са начин на оцеляване и на издигане в обществото. Робите и господарите винаги са били като скачени съдове – не могат едни без други.  Прочети повече »

Бадявен (раз)поп телета кръщава

Тъкмо приключи театрото на премиера/президента и неговите придворни по повод 100 години от Топлишкото въстание в Прокупле, започнаха скандалите с отбелязването на 100 годишнината от Босилеградският погром. По време на затишието след незаконното отнемане на паметната плоча от страна на полицията в Босилеград, в Сурдулица се зададе нов скандал. Който не е и нов – много пъти по това време сме писали за него.  Прочети повече »

(Не)зависимите медии и техните консуматори

В Цариброд се проведе кръгла маса, а темата – „стратегия за информирането на български език“! Веднага си зададох въпроса, каква ли „стратегия“ ще бистрим сега? То нали журналистиката си е наука, която, както и всяка друга, се учи на университета, има си своите цели и задачи в съвременните демократични общества, има си журналистически кодекс, какво още?   Прочети повече »

За селските лафове и международните гафове

Босилеград вече с дни, седмици и месеци се тресе от скандали и не слиза от страниците на българските вестници, портали, информационни агенции и телевизии. Напрежението в градчето на границата между Сърбия и България нараства лавионообразно и не се знае кога ще избухне.  Прочети повече »

За градската и менталната хигиена

Въпреки че Босилеград няма индустриални замърсители, той е мръсен град. Мръсотията е битова и боклукът е навсякъде. По улиците, тротоарите, около реката, по пътищата, по дивите сметища и навсякъде докъдето ти допре окото.   Прочети повече »

За честванията и уроците за 24 май

По югославско време не знаехме какво е това 24 май. Той беше затулен някъде в сянката на 25 май – рожденият ден на другарят Тито. Та тоя 25 май комунистите го бяха нарекли още и Ден на младостта. Югославски художници на конкурси  правеха щафетни палки символизиращи братството и единството на югославските народи и народности, необвързаността и сляпата вяра и послушност към Тито и Партията.  Прочети повече »

Когато маските паднат

Най-накрая маските паднаха и се провидя истинското лице на злото.

Бащицата и господар на общината и на Националният съвет на българското национално малцинство не разреши да се постави паметна плоча в центъра на Босилеград на невинните жертви от Босилеградският погром преди 100 години.  Прочети повече »

Не си играйте с огъня!

Тия дни някак страхливо и срамежливо плъзна новината в сръбските медии за умишлено предизвикан пожар на бензиностанцията в Босилеград.

Това е  онази бензиностанция на Гуйчак която една банка преди две години продаде на търг на частен предприемач заради неплатен ипотечен дълг. А Гуйчак е онова историческо място откъдето преди 100 години е дошел един друг пироман Коста Печанац и с огън и кръв е отбелязал новите граници на Велика Сърбия. Но това е друга тема. Прочети повече »

Демокрация, диктатура, революция…

Тия дни по телевизиите се въртят кадри от протестиращи демонстранти които нахлуват в македонския парламент. Виждат се озверени и окървавени лица, възрастен човек влачи една жена за косата, размахват се знамена, чуват се скандирания и викове, димни бомби, бездействаща полиция. Прочети повече »

Билети в една посока

Някога дори най-неграмотните селяни са оставяли най-добрите телета за да си отгледат добри крави. Другите, по хилавите, са гледали да ги продадат на касапина, или по възможност някъде по-далече. Всичко добро, наследено или придобито, се е пазило и завещавало на най-работливите и пестеливи синове – да пазят семейното огнище и да го оставят на поколенията. Прочети повече »