Начало / Иван Николов

Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Ботев и европейския път на Сърбия

По инициатива на председателя на КИЦ „Цариброд“ Небойша Иванов, царибродският кмет Владица Димитров разреши откриване на бюст-паметник на Христо Ботев на входа на едноименното основно училище в Цариброд. За разлика от Босилеградският кмет Владимир Захаирев който не само не разреши, но и арестува паметната плоча с имената на жертвите от Босилеградският погром.

Основите на паметника бяха поставени от вицепрезидента на Р България г-жа Илияна Йотова на 15 май т.г. при нейното посещение в Цариброд – същият ден когато босилеградският кмет скандално отказа да я посрещне в Босилеград и да постави паметната плоча с имената на жертвите от Босилеградският погром на 15 май 1917 година в центъра на града.  Прочети повече »

Пластмасови цветя в пресъхнало корито

Сякаш ги е срам от самите себе си, на 8 септември „Денят на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“, незабелязани от никого, в ранните утринни часове набедените „бойци“ от СУБНОР бяха метнали една пластмасова кошничка с изкуствени сини цветя и черна лента от погребалното бюро в коритото на пресъхналата партизанска чешма.  Прочети повече »

Съединението и Разделението

Днес празнуваме Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември  1885г. Събитието е осъществено със силата и волята на българския  народ въпреки съпротивата на великите сили и на съседните държави.

Само един месец по-късно,  Сърбия обявява война на България именно за да предотврати българското Съединение и да разшири държавата си върху български територии. На 5-7 ноември Българската армия прави истински подвиг на Сливница и преминава в контранастъпление.  

Българската победа в тази кратка война, наричана  още „победа на капитаните над генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Сама по себе си, победата в тази война е велико историческо събитие и си заслужава празнуването.

Но място за триумфализъм няма.  Прочети повече »

От лудост към глупост

В Босилеградските училища броят на учителите вече започва опасно да се приближава до броя на учениците. В началото на тази учебна година на територията на общината са се записали общо трийсетина деца в първи клас.

Което означава, че след осем години в осми клас в най-добрия случай ще има трийсетина ученици, а от осми до първи – все по малко и по-малко. Под условие техните родители дотогава да не им потърсят по-добро място за живот. Това е демографската база на която могат да разчитат учителите, бизнеса, данъчните органи, чиновниците и политиците.

Но дори и на този мъглив фон, дискусиите дали българските деца трябва да учат на майчин български език не престават. На всяко друго място такава една дискусия щеше да прилича на разговор между психиатър и психично болен, но не и в Босилеград и Цариброд.

Тука ненормалното е прерастнало в обществена норма.

Родителите се правят на луди и не искат да си запишат децата в българските паралелки. Просто защото и те са завършили в сръбските паралелки и са свикнали с двойната си българосръбска личност. Имат двуезично образование, двувластни имоти, двоен морал – всичко е двойно и наполовина.  Прочети повече »

Да преоткриеш себе си в мазето

Тъкмо бях влязъл в офиса когато ме сепна телефона. Вдигнах слушалката и от другата страна на особен сръбски с леко хърватско произношение възпитано се представи млада дама от Белград с хърватско име и фамилия и учтиво попита дали може да говори с председателя на КИЦ „Босилеград“.

– Да, това съм аз. Какво мога да направя за вас?   Прочети повече »

Да надживееш палачите си

На преклонна възраст почина един непреклонен българин от Македония – Панде Ефтимов. Потомък на стар български род от Преспа дал най-добрите си синове за свободата и независимостта на Македония. Претърпял какви ли не експерименти на разни завоеватели които няколко пъти го връщат в първо отделение – на сръбски, италиански, албански и най-накрая на български. Никой не е успял да го промени и превъзпита.  Прочети повече »

Корабокрушението на утопията

Внимателно чета статиите, интервютата и изказванията на македонските колеги по перо за подписването  в Скопие на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония. Вече виждам как се срива поредната идеологическа конструкция  и се опитвам  да се ориентирам за посоката на новите исторически процеси на Балканите.  Прочети повече »

Светът зад съборите на Голеш и Загранье

Тарикатските номера от селските вечеринки и събори все още са в оборот, но вече никой не ги взема насериозно. Простолюдието много-много не се впечатлява от снимките с високопоставени лица направени с евтини мобилни телефони на официални или случайни срещи и злоупотребени същият ден в социалните мрежи.

Посланието е, вижте ме с кого съм се снимал, голема работа съм!  Прочети повече »

Патриотизмът на едно добиче

Според думите на баща ми, Бог да го прости, случката със Симеоновия вол Средан се е случила веднага след Втората световна война. Кираджиите от Кюстендил съобщили, че Великите сили в Ялта решили „сърбите пак да се върнат на границата“.  Тая новина потресла и ужасила селяните край границата. Изплували спомените за побоищата и изнасилванията на кралската жандармерия и си казали, че тука „нема живот“ и керваните с воловски кола, натоварени коне и хора плъзнали през махалите и се заточили по прашните пътища към България.  Прочети повече »

„Когато часовниците са спрели“

През далечната 1987/88г. ръководителите на „обществено-политическите организации“, както тогава им викаха на управниците в Босилеград, провеждаха най-голямото престъпление срещу българите в Босилеград – променяха майчиният български език в училищата със служебният сръбски, или както му викаха тогава – сърбохърватски език.  Прочети повече »