Начало / Александра Димитрова

Александра Димитрова

Александра Димитрова е родена в Босилеград през 1978 година. След завършване на Гимназията в Босилеград записва и завършва Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ” Св. Климент Охридски” в София, профил „печатни медии „. От 6 години работи като журналист в Радио Босилеград. Преминала е през позициите репортер, водещ до изпълняващ длъжността главен редактор. Подкрепя идеята, че журналистиката е нарицателно за отговорност и смелост и че никой няма нужда от еднодневна журналистика, а от последователна информираност до определянето на истинските факти и послания. Взима активно участие във воденето на обществено значими събития и мероприятия.От няколко години е заклет преводач от български на сръбски език и обратно. Омъжена, с две деца.

Jug Srbije pogođeniji virusom nego Vojvodina, epidemiolozi objašnjavaju zašto je ovde žarište

Da je od 400.000 ljudi koji su se u epidemiji virusa korona vratili u Srbiju, najviše njih došlo na jug i jugoistok, te da bi to mogao da bude razlog što su ovi krajevi pogođeniji, kaže epidemiolog Branislav Tiodorović. Stručnjaci su objasnili i da je nakon dolaska Nišlijke iz Lugana krenula lokalna transmisija, ali da ona nije kriva za više od 1.000 obolelih u Nišu, već da je to poruka da su ljudi bez simptoma opasniji za širenje virusa.

Prošlo je 7 nedelja borbe sa epidemijom virusa korona, jug je zbog velikog broja obolelih u staračkim domovima ponovo jedno od žarišta, ali stručnjaci situaciju ocenjuju stabilnom.

Jedan od članova Kriznog štaba i epidemiolog Branislav Tiodorović vratio se na početak epidemije i govorio o tome zašto je jug pogođeniji virusom, nego Vojvodina.

Jedno od objašnjenja zašto je ovaj centralni deo i južni deo Srbije, da tako kažemo, pogođeniji, nego Vojvodina. Od onog broja 400.000 kako se govori da je došlo u našu zemlju ljudi koji rade kao sezonski radnici ili kao radnici u zapadnoj Evropi, najveći deo, ubedljivo najveći deo je došao baš na jug, jugoistok i u centralnu Srbiju, a najmanje je stiglo u Vojvodinu, to je prema podacima koji nam se stavljaju na uvid – rekao je Tiodorović.

tiodorović

Tiodorović kaže da su kontakti Nišlijke otkriveni, te da ona nije kriva za više od 1.000 zaraženih; foto: Vanja KeserPoznato je da je prvi importovani slučaj korona virusa u Srbiji zabeležen 6. marta, a epidemiolog Darija Kisić Tepavčević kaže da ta prva zaražena osoba infekciju nije prenela drugima. Drugi slučaj je Nišlijka koja je doputovala iz Lugana u Niš, a navodi da su epidemiološka istraživanja apsolutno pokazala da se već radilo o lokalnoj transimisiji.

Epidemiolog Tiodorović je rekao da ona nikako ne može da se smatra krivom za to što je kasnije obolelo više od 1.000 ljudi u Nišu, da su svi njeni kontakti pronađeni i da je za njih to čista situacija.

Svih 27 kontakata koliko je bilo u Nišu, a putovala je i za Kragujevac, dve devojke su došle ovde da je vide iz Beograda, to su one dve među prvim obolelim devojkama na Infektivnoj klinici u Beogradu. Imamo tačno utvrđen mogući put zaražavanja. Uspeli smo da iz tog njenog okruženja tih petoro, njene rodbine, nađemo jednoga koji je radio u Pošti i da u jednoj pošti preduzmemo mere da to apsolutno sprovedemo sa svim protivepidemijskim merama i zaustavimo – navodi Tiodorović.

Napominje da ona nije imala kontakte sa preminulom doktorkom koja je prva žrtva virusa u Nišu, već da se doktorka najverovatnije zarazila u jednoj privatnoj poliklinici.

Kaže i da jeste rekao da ljudi sa znacima oboljenja ne treba da putuju, kao i da oni koji su bolesni ne idu na posao, da to važi i za grip, a kamo li za koronu, ali da smatra da ona nije kriva što se virus proširio.

Da je tada moglo da se obavi testiranje 25. februara kada je sletela, jer je znake oboljenja imala 22. februara, tako nam je rekla. Tada nikakve mere restrikcije nisu bile i mogla je slobodno da putuje, moguće da nije znala da ima koronu, tek 7. marta je osetila ozbiljnije simptome, dala je listu kontakata – dodaje.

Darija Kisić

Darija Kisić Tepavčević kaže da je primer iz Niša poruka drugima; foto: Vanja KeserDarija Kisić Tepavčević je pojasnila da je ovo knjiški primer kako iz najbolje namere, potpuno nesvesno možemo da prenesemo infekciju svojim najbližima, te da iz ove priče to treba da bude poruka, jer se slično može desiti svima.

Da nije ničija krivica, ali da počnemo da prihvatamo, prosto da nije opasna i zaražena samo osoba kod koje se jasno vidi da ima znake infekcije, čak sa epidemiološkog aspekta ona je najmanje opasna zato što čak iako kolege na Infektivnoj klinici ne znaju šta joj je, videće da se radi o teškom bolesniku koga će zbog toga da hospitalizuju. Najopasnije su upravo one osobe koje se osećaju dobro i koje su potpuno nesvesne da oko sebe mogu da šire infekciju – pojašnjava.

Izvor: juznevesti.com

Кюстендил тържествено отбеляза 3-ти март

Пред арката на площад „Велбъжд“ се събраха много жители и гости на града. 16-те участнички в конкурса „Девойка Кюстендилска пролет – 2020” раздадоха над 1000 знамена, те пуснаха в небето и балони в цветовете бяло, зелено и червено.

.
Честванията по повод 142 години от Освобождението на България  започнаха  с  вдигане на националното знаме  и поднасяне на венци и цветя в знак на признателност към загиналите за свободата на България на паметника на „Булаир“.

.

Венци и цветя поднесоха обл. управител Виктор Янев, зам. областният управител Райчо Цветин, кметът Петър Паунов, зам. кметовете Радмила Рангелова и Надя Каратова, председателят на Общински съвет Михаела Крумова, общински съветници, представители на партии , граждански организации и много граждани. Цветя поднесоха  и  16-те участнички в конкурса „Девойка Кюстендилска пролет – 2020” .

.

 

Програмата продължи с  концерт с участието на ВФ „Неразделни“ и народният изпълнител Малин Домозетски.

.

Източник: dariknews.bg

 

Който се сърди, обикновено не е прав

Иска ми се да говорим за сръднята, като психологическо явление, нелепо отношение, ефектно изявление  и сновидение на суетните люде. Има хора които постоянно  подават сигнали към околните, че са сърдити. С   небрежен  и лековат тон, който обикновено се подсилва допълнително заради  величината на поста и  категоричност  на можещия,  задължително се внася “доза” енигматичност, загадъчност, прелюдия към тайнственост и ерупция на вулкан. Аман.  Прочети повече »

Медийни тресавища

Навън е непоносимо топло, горещият въздух пари вътрешността на  обърканата  дребна  човешка душа. Със силен замах и  в захлас Луцифер реши да ни покаже, че  не бива да  си показваме муцуните навън, да ги отварме също не бива. Градусите рязко скочиха и продължително изпепеляваха надеждите, че нещо смислено и благоразумно ще успеем да прочетем в дневното   журналистическо тресавище  и идила.  Прочети повече »

Хаотично и опиянено

Силно и стръвно  винаги ме е вълнувало състоянието  на  пътя на  духовното падение на  тълпите в процеса на всеобщото опиянение.Това болезнено чувство за обществено опиянение е най великата социална несправедливост, сравняваща се със  сънлива самозабрава  и брутална немилост.  Състоянието на опиянение и  омая ме кара постоянно да се питам „ защо с лекота  ставаме слаби, безименни, беззащитни, безвластни?!”  Беззащитните винаги са удачни, гнили, немили.   Тях тъпчат  и винят, на гърба им все се веселят. В същото време тези с  жезъла на властта, собственици на конгломерати, ченгета и индивиди с лъжливи   егенета, гледат   без инетерес и с недомлъвки  децата и младежи, поели по пътя на  саморазруха и нищета.Пиянска суета.   Прочети повече »

Притча за отчаянието

Последните седмици бяха потресаващо вълнообразни откъм събития, дразги, недоразумения и вълнения. Криворазбраното величие и слава на длъжностни лица и особи предизвика вълна от учудващи акции и реакции. Няма как да не си зададем въпроса, нормално  ли е  това постоянно потопяване в море от омраза и неприязън, боязън и дразнещо чувство на  апатия и безизходица?! Това тегнещо чувство на чакмак-сокак смесено с покачването на градусите на  въздуха,  допълнително подсилва под страж и  кураж витаенето на течения,  които биха могли да бъдат взривоопасни. 

Стана модерно всяко нещо  най-напред  да се взривява със силни изригвания в публичното пространство.Парещата  обстановка нажежи мрежата до червено. Почна да пари и изгаря празните надежди, да променя наблюдения, предизвиква  пожари и земетресения от масови угризения и съмнения. Беглото и задълбочено  наблюдение на случващото се, коментарите с половин уста на нагорещената  обстановка показват индикации на разнообразни диагностични и мистични тикове и викове. Причините за  тях са комплексни, проблемите и изхода  нелесни.

И докато длъжностни лица и особи с капитански  корони и пагони, любители на шоколадови бонбони в целия си блясък и светлина облъчват простанството на длъж и шир, предизвиквайки уплах и съмнения за престъпления,  Слънцето пак пече ли, пече.

Когато една позната изригна с пълен глас и в захлас” докога ще петнят името ни, ще ни етикетират, манипулират и в кокоши гъз навират, докога децата ни ще мъчат и оплюват, с нечестна справедливост наказват, докога ще сипят обиди, закани, ще се наслаждават,  вместо на името на Бог, на Дявола да се позовават, пишейки доклади и ниски оценки, предизвиквайки нелепи сцени на  триумф, могъщество и сила…” си спомних притчата за отчанието.

Когато нивото на тревога удря дъното или  скорострелно се събуждаме или мигновено затваряме очи, за да не ни боли. А боли от мисълта, че витае духът на отячаянието и стенанието.

Басейни, водоеми и водохранилища, лятни сцени, кино, концертни програми, живописни панорами, спортни зали, игрища. Пълни  площади, без пощади жени и деца с бурки, пияни шофъори, ангажирани клакъори, машинисти без посока, учители без концепция за урока, младежки пороци, алкохол, цигари, димящи скари, увехнали крайпътни глухари, куцащи във времето часовници и часовникари, селски клюкари, анализатори, геренатори на половинчати  обороти, пълни и…. Статуси и снимки  за светски сбирки, политически и интимни  с…..Една дума и дефиниция, синдромът на апатията и плоските безрасъдъци, припадъци от крясъци за известност, разнообразие от целеустремено  безобразие.

На фона на цялостната картинка, неофициално проучване посочва, че 70 % от младите хора на възраст между 15 и 30  години имат свободно време, но не търсят начини да се преквалифицират или да добият нови умения, не четат книги, не учат и не спортуват. Има сериозен проблем  с инициативността на младите хора. От желаещите да емигрират обаче половината не знаят чужд език или го владеят слабо.Апатични и отяаяни се пускат по течението.

Може би, това се дължи на факта, че те по-рано осъзнават безсмислието в което живеем, твърдят психолози и видни алерголози Алергични към притчата за лъжата и краката, горещина, задух и ето, че ти пада  пердето.Отчаяни и без посока, загасихме тока, изядохме бонбона с изтеклия срок и хоп, скок в обраслия в тръни поток. Поток на завист, гняв, алчност, ненавист, мъст и безпощаден кръст.Това сме ние в целия си ръст!

Притча за отчаянието

Решил Дяволът да се похвали и наредил на сергия, насред градския площад всички инструменти от своя арсенал. Каква колекция била това само! Тук били и блестящият Кинжал на Завистта, и Чукът на Гнева и Вълчият капан на Алчността. До тях проблясвали хищно оръжията на Страха, Гордостта и Ненавистта. Всички инструменти били положени върху красиви възглавнички от червено кадифе, с етикети и цени – баснословни суми. А в най-отдалечения ъгъл лежал малък, протрит дървен клин с надпис „Отчаяние”. Но струвал най-скъпо от всичко изложено.

„Защо?”, питали удивено хората.

– Това е единственият инструмент, на който разчитам, когато всички останали се окажат безсилни. – обяснил Дяволът и нежно погалил дървения клин. – Щом веднъж успея да го набия в главата на човека, отваря вратите за всички останали от сергията.

 

Александра Димитрова

 

Диагноза-дребнословие и хипноза

Махленските въпроси, пелтеченето, дребнословието, затъването в тривиалности стана част от сивото ежедневие, диагноза която бавно и сигурно изяжда психиката и душевноста на обитателите на  малките населени места. Дребнословието е опасно занимание,  особено за малките населени места,  с  малки и големи обитатели и обожествени съзидатели.  По презумция в  малките населени места хората са по-ограничени, погълнати от злорадство, тясно скроени и често страдат от остри пристъпи на завист. Каква ирония  точно на тези малки площи и  пространства да  подминаваме с лекота  малките и съществени  неща, дребните радости и щастливи мигове. Каква ирония да имаме за отправна точка абсурдната жестокост с която замерваме близки, околни, себе си. Каква ирония  на  малките площи и пространства да рушим , съдим и замерваме с камъни, вместо престъпни гамени, хора с открит поглед на нещата и трепети на душата.  Прочети повече »

Партийна принадлНежност

Последните дни сръбските  електронни и печатни медии осъмнаха със заглавия „Голяма реформа на заплатите в публичния сектор” , „Който има диплома за висше образование ще разчита на 12 на сто по-високи заплати” и „Работещите с висше образование ще могат да увеличат заплататата си    със 40 %”.  Прочети повече »

Дъждовно и греховно

Последните две седмици съобщавам  по радиото една и съща прогноза за времето. Дъжд, порои, градушки, умерен до силен вятър. Научих я наизуст и я изпълнявам  като мантра. По пътя на асоциациите и търсеща символиката почнах да търся прилики между  природните елементи и хората. Природните елементи всякаш са  по образ и подобие на самите хора, но в различни форми.  Наводненията, бурите, земетресенията, суровото време, лошата реколта, лошия късмет  винаги са били възприемани като проявления на разгневени невидими сили. Е, успяхме да ги  разгневим, как  сега да ги омислостивим…!?  Прочети повече »

Изборът винаги е само твой

Малките и големи затворени и отворени  живототворни пространства   всякаш са пълни с изтощени, недоволни и отчаяни голями и малки  хора. На изтормозените им и  изтощени физиономии все по–често си проличава чувството на  отчаяние, празнота и немотивираност. Няма я енергията и щастието, те всякаш не са тяхни  по право.  Прочети повече »