Начало / Александра Димитрова

Александра Димитрова

Александра Димитрова е родена в Босилеград през 1978 година. След завършване на Гимназията в Босилеград записва и завършва Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ” Св. Климент Охридски” в София, профил „печатни медии „. От 6 години работи като журналист в Радио Босилеград. Преминала е през позициите репортер, водещ до изпълняващ длъжността главен редактор. Подкрепя идеята, че журналистиката е нарицателно за отговорност и смелост и че никой няма нужда от еднодневна журналистика, а от последователна информираност до определянето на истинските факти и послания. Взима активно участие във воденето на обществено значими събития и мероприятия.От няколко години е заклет преводач от български на сръбски език и обратно. Омъжена, с две деца.

Който се сърди, обикновено не е прав

Иска ми се да говорим за сръднята, като психологическо явление, нелепо отношение, ефектно изявление  и сновидение на суетните люде. Има хора които постоянно  подават сигнали към околните, че са сърдити. С   небрежен  и лековат тон, който обикновено се подсилва допълнително заради  величината на поста и  категоричност  на можещия,  задължително се внася “доза” енигматичност, загадъчност, прелюдия към тайнственост и ерупция на вулкан. Аман.  Прочети повече »

Медийни тресавища

Навън е непоносимо топло, горещият въздух пари вътрешността на  обърканата  дребна  човешка душа. Със силен замах и  в захлас Луцифер реши да ни покаже, че  не бива да  си показваме муцуните навън, да ги отварме също не бива. Градусите рязко скочиха и продължително изпепеляваха надеждите, че нещо смислено и благоразумно ще успеем да прочетем в дневното   журналистическо тресавище  и идила.  Прочети повече »

Хаотично и опиянено

Силно и стръвно  винаги ме е вълнувало състоянието  на  пътя на  духовното падение на  тълпите в процеса на всеобщото опиянение.Това болезнено чувство за обществено опиянение е най великата социална несправедливост, сравняваща се със  сънлива самозабрава  и брутална немилост.  Състоянието на опиянение и  омая ме кара постоянно да се питам „ защо с лекота  ставаме слаби, безименни, беззащитни, безвластни?!”  Беззащитните винаги са удачни, гнили, немили.   Тях тъпчат  и винят, на гърба им все се веселят. В същото време тези с  жезъла на властта, собственици на конгломерати, ченгета и индивиди с лъжливи   егенета, гледат   без инетерес и с недомлъвки  децата и младежи, поели по пътя на  саморазруха и нищета.Пиянска суета.   Прочети повече »

Притча за отчаянието

Последните седмици бяха потресаващо вълнообразни откъм събития, дразги, недоразумения и вълнения. Криворазбраното величие и слава на длъжностни лица и особи предизвика вълна от учудващи акции и реакции. Няма как да не си зададем въпроса, нормално  ли е  това постоянно потопяване в море от омраза и неприязън, боязън и дразнещо чувство на  апатия и безизходица?! Това тегнещо чувство на чакмак-сокак смесено с покачването на градусите на  въздуха,  допълнително подсилва под страж и  кураж витаенето на течения,  които биха могли да бъдат взривоопасни. 

Стана модерно всяко нещо  най-напред  да се взривява със силни изригвания в публичното пространство.Парещата  обстановка нажежи мрежата до червено. Почна да пари и изгаря празните надежди, да променя наблюдения, предизвиква  пожари и земетресения от масови угризения и съмнения. Беглото и задълбочено  наблюдение на случващото се, коментарите с половин уста на нагорещената  обстановка показват индикации на разнообразни диагностични и мистични тикове и викове. Причините за  тях са комплексни, проблемите и изхода  нелесни.

И докато длъжностни лица и особи с капитански  корони и пагони, любители на шоколадови бонбони в целия си блясък и светлина облъчват простанството на длъж и шир, предизвиквайки уплах и съмнения за престъпления,  Слънцето пак пече ли, пече.

Когато една позната изригна с пълен глас и в захлас” докога ще петнят името ни, ще ни етикетират, манипулират и в кокоши гъз навират, докога децата ни ще мъчат и оплюват, с нечестна справедливост наказват, докога ще сипят обиди, закани, ще се наслаждават,  вместо на името на Бог, на Дявола да се позовават, пишейки доклади и ниски оценки, предизвиквайки нелепи сцени на  триумф, могъщество и сила…” си спомних притчата за отчанието.

Когато нивото на тревога удря дъното или  скорострелно се събуждаме или мигновено затваряме очи, за да не ни боли. А боли от мисълта, че витае духът на отячаянието и стенанието.

Басейни, водоеми и водохранилища, лятни сцени, кино, концертни програми, живописни панорами, спортни зали, игрища. Пълни  площади, без пощади жени и деца с бурки, пияни шофъори, ангажирани клакъори, машинисти без посока, учители без концепция за урока, младежки пороци, алкохол, цигари, димящи скари, увехнали крайпътни глухари, куцащи във времето часовници и часовникари, селски клюкари, анализатори, геренатори на половинчати  обороти, пълни и…. Статуси и снимки  за светски сбирки, политически и интимни  с…..Една дума и дефиниция, синдромът на апатията и плоските безрасъдъци, припадъци от крясъци за известност, разнообразие от целеустремено  безобразие.

На фона на цялостната картинка, неофициално проучване посочва, че 70 % от младите хора на възраст между 15 и 30  години имат свободно време, но не търсят начини да се преквалифицират или да добият нови умения, не четат книги, не учат и не спортуват. Има сериозен проблем  с инициативността на младите хора. От желаещите да емигрират обаче половината не знаят чужд език или го владеят слабо.Апатични и отяаяни се пускат по течението.

Може би, това се дължи на факта, че те по-рано осъзнават безсмислието в което живеем, твърдят психолози и видни алерголози Алергични към притчата за лъжата и краката, горещина, задух и ето, че ти пада  пердето.Отчаяни и без посока, загасихме тока, изядохме бонбона с изтеклия срок и хоп, скок в обраслия в тръни поток. Поток на завист, гняв, алчност, ненавист, мъст и безпощаден кръст.Това сме ние в целия си ръст!

Притча за отчаянието

Решил Дяволът да се похвали и наредил на сергия, насред градския площад всички инструменти от своя арсенал. Каква колекция била това само! Тук били и блестящият Кинжал на Завистта, и Чукът на Гнева и Вълчият капан на Алчността. До тях проблясвали хищно оръжията на Страха, Гордостта и Ненавистта. Всички инструменти били положени върху красиви възглавнички от червено кадифе, с етикети и цени – баснословни суми. А в най-отдалечения ъгъл лежал малък, протрит дървен клин с надпис „Отчаяние”. Но струвал най-скъпо от всичко изложено.

„Защо?”, питали удивено хората.

– Това е единственият инструмент, на който разчитам, когато всички останали се окажат безсилни. – обяснил Дяволът и нежно погалил дървения клин. – Щом веднъж успея да го набия в главата на човека, отваря вратите за всички останали от сергията.

 

Александра Димитрова

 

Диагноза-дребнословие и хипноза

Махленските въпроси, пелтеченето, дребнословието, затъването в тривиалности стана част от сивото ежедневие, диагноза която бавно и сигурно изяжда психиката и душевноста на обитателите на  малките населени места. Дребнословието е опасно занимание,  особено за малките населени места,  с  малки и големи обитатели и обожествени съзидатели.  По презумция в  малките населени места хората са по-ограничени, погълнати от злорадство, тясно скроени и често страдат от остри пристъпи на завист. Каква ирония  точно на тези малки площи и  пространства да  подминаваме с лекота  малките и съществени  неща, дребните радости и щастливи мигове. Каква ирония да имаме за отправна точка абсурдната жестокост с която замерваме близки, околни, себе си. Каква ирония  на  малките площи и пространства да рушим , съдим и замерваме с камъни, вместо престъпни гамени, хора с открит поглед на нещата и трепети на душата.  Прочети повече »

Партийна принадлНежност

Последните дни сръбските  електронни и печатни медии осъмнаха със заглавия „Голяма реформа на заплатите в публичния сектор” , „Който има диплома за висше образование ще разчита на 12 на сто по-високи заплати” и „Работещите с висше образование ще могат да увеличат заплататата си    със 40 %”.  Прочети повече »

Дъждовно и греховно

Последните две седмици съобщавам  по радиото една и съща прогноза за времето. Дъжд, порои, градушки, умерен до силен вятър. Научих я наизуст и я изпълнявам  като мантра. По пътя на асоциациите и търсеща символиката почнах да търся прилики между  природните елементи и хората. Природните елементи всякаш са  по образ и подобие на самите хора, но в различни форми.  Наводненията, бурите, земетресенията, суровото време, лошата реколта, лошия късмет  винаги са били възприемани като проявления на разгневени невидими сили. Е, успяхме да ги  разгневим, как  сега да ги омислостивим…!?  Прочети повече »

Изборът винаги е само твой

Малките и големи затворени и отворени  живототворни пространства   всякаш са пълни с изтощени, недоволни и отчаяни голями и малки  хора. На изтормозените им и  изтощени физиономии все по–често си проличава чувството на  отчаяние, празнота и немотивираност. Няма я енергията и щастието, те всякаш не са тяхни  по право.  Прочети повече »

Сънищата не се сбъдват, те са (не)реалност

Празнично шествие под звуците на химна „Върви, народе възродени“  върви по централните улици на Босилеград. Усмихнати и щастливи ученици пеят песни,  ученически духов оркестър води  шествието, в което се включват   учители, граждани и гости на града. Всички носят знамена и цветя.В навечерито на 24 май това сновидение, винаги силно ме обзема и ме разтърсва. Събужда в мен тъга,изпълва  душата ми с болка и горчивина.Този блян  е болезнен, защото честването на празника никога не е имало такъв облик, така прочувствен и от сърце.  Прочети повече »

Насилие безкрай- днешният ад и край

Темата за насилието и изкривените и деформирани взаимоотношения    се явяват като актуален проблем с който се сблъскваме ежедневно. На улицата,  на работното място, в движението по пътищата, в училище, в семейството, навсякъде си проличават изкривените взаимоотношения. В обществен план е налице нежеланието и отказът да се говори  за насилие  и то открито. Същевременно статистиката е поразителна, всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие в дома си. Цялостна статистика уточняваща броя на претърпели насилие, не съществува. И това е потресаващо.  Прочети повече »