Начало / Александър Димитров (страница 261)

Александър Димитров

Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 24 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

В Англия потвърдиха: Мачът Пулев – Джошуа ще е на 50-хиляден стадион

Английският вестник „Mirror“ е поредната медия, която потвърди сблъсъка между Антъни Джошуа и Кубрат Пулев.

Датата е очаквано 28-и октомври, като двубоят ще се проведе на 50-хилядния стадион в Кардиф. Изданието дори цитира Еди Хърн – промоутърът на британския хегемон в тежка категория.

„Промоутърът на Джошуа – Еди Хърн, знае, че мачът с Пулев трудно ще се продаде толкова добре, след като шампионът обедини две от титлите в епичния успех над Кличко пред 90-хиляди зрители на „Уембли“ „. Хърн се надява, че боят под покрив на стадиона, където Джо Калзаги победи Микел Кеслер пред 50 000 зрители през 2007-а ще пробуди интереса на хората“, се пише в материала на „Mirror“.

В информацията се споменава, че Антъни Джошуа вече е започнал тренировки за двубоя, докато на коренно различен полюс е Кубрат Пулев. Българският боксьор явно не е започнал да тренира, след като пусна свое интервю във Facebook, в което казва, че той не се е договорил за мач с Джошуа и „Зауерланд“ водят преговори зад гърба му.

За последно Кобрата се би срещу Кевин Джонсън в началото на декември, като българинът спечели със съдийско мнозинство след изиграването на 12-те рунда.

Източник: SPORTLIVE.BG

Половин България е почивала на Черноморието, 17% са отишли в чужбина

Българското Черноморие остава предпочитана дестинация за лятна почивка за гражданите на страната и през това лято. Вече над 1,3 млн. пълнолетни българи са почивали на морето ни, а още на половин милион явно им предстои да го посетят. Това показват данните от експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен сред 800 пълнолетни българи в цялата страна – възложен, финансиран и проведен от „Галъп интернешънъл“ чрез панелна методика, която позволява национална представителност на данните.

В сондажа 37% заявяват, че са били на лятна почивка – това означава около 2 милиона души. А 68% от тях твърдят, че са избрали българското Черноморие, което е над 1,3 млн. души. Ако в сметката се прибавят и децата, то това означава, че близо половината от населението на страната ни е било или ще бъде на нашето Черноморие през този сезон. С най-голям дял са младите до 30-годишна възраст и жителите на София. Това означава също, че спрямо очаквания брой туристи през летния сезон, повече от половината са наши сънародници. В България българският турист остава доминиращ.

В чужбина през това лято към настоящия момент са почивали около 350 000 българи. Интересно за отбелязване в данните е, че още близо толкова тепърва ще отидат на почивка извън страната – очевидно по-евтините условия за началото на есента са особено привлекателни, а също така предпочитаният по-прохладен климат през ранната есен вероятно оказва влияние. Други 700 000 пълнолетни българи са почивали или им предстои да почиват на други места в страната извън Черноморието. Като цяло над 60% от българите са почивали или ще почиват извън мястото, където живеят, през това лято. Числото се получава от сумирането на дяловете на онези, които вече са почивали и онези, които твърдят, че ще почиват.

Дейността на Министерството на туризма се одобрява от малко над 50% от пълноленитне граждани, а близо една трета са по-скоро критично настроени. Същевременно контролът по плажовете от страна на министерството среща подкрепата на над 80% от интервюираните. В огромното си мнозинство българските граждани искат спазване на правилата по Черноморието и в курортите и поддържане на реда от страна на държавните и общинските органи. Изключение, но само до известна степен, в това отношение са младите хора до 30-годишна възраст, но дори и сред тази възрастова група като цяло преобладава подкрепата за повече ред в туризма у нас.

Източник: Actualno.com

Умира цар Борис III (28.08.1943)

На 28 август 1943 година умира българският монарх – цар Борис III. Той е известен още с титлата принц Търновски. Борис III е цар на България от 3 октомври 1918 година до внезапната си смърт през 1943 година. Цар Борис III наследява престола от своя баща – Фердинанд I. Неговото управление е свързано с много противоречиви и драматични събития, които оставят ярка следа в българската история. Цар Борис III е роден на 30 януари 1894 година в София. Той е първородният син на Фердинанд I. Борис III има един брат и две сестри. След раждането негов католически кръстник става папа Лъв XIII, а за православен кръстник се избира император Николай II. По време на Балканската война бъдещият престолонаследник изпълнява длъжността на офицер за свръзки по фронтовете. В Първата световна война заема позицията на генерал-майор. Трагичният край на войната за България носи много критики срещу управлението на Фердинанд I. Това е причината той да абдикира и да отстъпи престола на най-големия си син – Борис III. На 3 октомври 1918 година е извършена официалната коронация. Следват доста бурни времена за България, като участие в международни конфликти и загуба на територии.

Първото препятствие, което се появява пред цар Борис III е политическият преврат, извършен на 19 май 1934 година. Тогава политическият кръг „Звено” и Военният съюз отменят Търновската конституция, разпускат Народното събрание и забраняват съществуването на разнообразни политически формации. На власт идва Кимон Георгиев, а страната се управлява с помощта на парламентарен мажоритаризъм, който се контролира от царя. Създава се законна правителствена опозиция и се насрочват нови парламентарни избори. След избухването на Втората световна война, България се присъединява към Оста (Рим – Берлин – Токио). Сътрудничеството с Берлин и Москва помага за връщането на част от българските територии, които са несправедливо отнети след загубата на Първата световна война. Така районът около Южна Добруджа, който преди това е под румънско владение, се връща на България. Това става благодарение на Крайовската спогодба, която е подписана през 1940 година. Същата година Германия настоява българското правителство да ограничи правата на евреите. Така се създава Закон за защита на нацията, който цели да отнеме по-голямата част от правомощията на еврейското население в България. През 1941 година Борис III се съгласява страната ни да се присъедини към Тристранния пакт. През пролетта на същата година, немски войски преминават през българската територия, за да навлязат в Югославия и Гърция. По този начин България се превръща в съюзник на нацистка Германия. Краят на бойните нападения дава възможност на цар Борис III да възстанови част от предишните български земи. Сред върнатите територии са Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Това е причината българите да започнат да го наричат цар Обединител. След избухването на войната между Съветския съюз и Германия, България се опитва да поддържа дипломатически отношения и с двете държави. Въпреки това по настояване на Хитлер, на 13 декември 1941 година българската държава официално обявява война на Великобритания и САЩ. Така страната ни се превръща в активен участник във военните действия.

Цар Борис III умира на 28 август 1943 година след кратко боледуване. Малко преди това той се връща от визита при немския фюрер. Официалната версия за внезапната смърт на Борис III е инфаркт. Въпреки това през годините се появяват различни спекулации, които твърдят, че българският монарх е бил отровен по заповед на Хитлер. Първоначално тленните останки на Борис III са погребани в Рилския манастир. След смяната на политическия режим през 1944 година, останките на българския цар са преместени в малък параклис в двореца „Врана”. През 1949 година социалистическата власт нарежда взривяване на параклиса. След промяната на политическата власт през 1989 година, новото правителство разпорежда издирване на тленните останки на цар Борис III. През 1993 година останките са открити и отново са погребани в Рилския манастир.

Източник: Actualno.com

България трябва да се присъедини към приемната на Еврозоната, смята президентът Макрон

Благоприятно съм настроен към присъединяването на България към приемната на Еврозоната, каза днес в двореца „Евксиноград“ президентът на Франция Еманюел Макрон след срещата си с премиера Бойко Борисов. Той допълни, че поддържа и влизането на страната ни в Шенген, когато той бъде преосмислен, като България участва активно в дискусиите за реформиране на пространството.

Президентът Макрон и премиерът Борисов изразиха увереност, че до края на октомври ще бъдат постигнати конкретни стъпки за промяната на Директивата за командированите работници. Те подчертаха изрично, че този въпрос няма нищо общо с предстоящите дискусии, свързани с наземния транспорт.

На въпрос на журналисти как приема изявленията на полския премиер по темата с реформирането на Директивата, премиерът Борисов посочи, че отношенията между държавите от Евросъюза не бива да преминават във фаза на открита конфронтация. Той допълни, че предстои полският му колега да реализира визита у нас и по време на разговорите тази тема ще бъде дискутирана. „Президентът Макрон каза къде е проблемът по изпълнението на тази директива, а как ще бъде поправен, трябва да решим всички ние“, посочи Борисов. Той уточни, че България напълно подкрепя факта, че проблемът е сложен на масата и по него може да се постигне съгласие до края на годината.

На въпрос каква е равносметката от визитите му в различни европейски държави през този месец, президентът Макрон посочи, че благодарение на тях е достигнал до убеждението, че до края на октомври страните могат да намерят съгласие за промените в директивата. Той уточни, че предстоящата реформа може да стане според амбициозната рамка, очертана от Франция.

Срещите в различните държави ме накараха да се чувствам удоволетворен и да съм убеден, че когато проблемите са ясно поставени, може да се говори компетентно по тях, да се вниква и да се премахне неразбирателството, допълни Макрон. Според него това е начинът да се работи в рамките на ЕС. Всички държавни ръководители искат Европа да има по-прагматичен подход и да се работи съвместно по разрешаване на проблемите, посочи френският президент. Той допълни, че като резултат от разговорите е убеден, че настоящият момент е благоприятен за постигане на подем в европейския проект. „Трябва да излезем извън различията, извън разделението на държави-основоположници и присъединили се, на такива в Еврозоната и извън нея“, каза Макрон. Според него тази цел може да бъде в основата на проект, свързан с реформа на Европа, а Франция поема отговорността да предложи това, което може да бъде предприето за промяна на ЕС. Той каза още, че до края на годината на масата на преговорите може да бъде поставена пътната карта за новия, реформиран ЕС.

Източник:БТА –  Варна

Посрещнаха Макрон в Евксиноград с военни почести

Официалното посещение на френския президент Еманюел Макрон у нас започна.

Българският президент Румен Радев посрещна високия гост в двореца Евксиноград. Двамата държавни глави са придружени от съпругите си. Президентът Радев топло се ръкува и прегърна с Макрон. След кратък приятелски разговор пред автомобила, от който от далеч личеше добро настроение за предстоящите преговори, двамата президенти направиха преглед на почетната гвардейска рота. Бяха изпълнени химните на двете страни, Макрон поздрави българските матроси, след което Радев и Макрон представиха един на друг двете делегации, които ще участват в преговорите. Пред самия вход на двореца двете президентски двойки си направиха фамилна снимка.  След церемонията по посрещането двамата президенти влязоха за преговори на четири очи, които се очаква да продължат малко повече от един час. Те ще обсъдят предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз, подготовката на България за влизане в Шенгенската зона, евроинтеграцията на Западните Балкани, както и плановете на Макрон за реформи в ЕС и по-специално за промяна директивата за командированите работници в рамките на ЕС, предаде БГНЕС. Предмет на разговорите ще бъде и миграционната политика на ЕС и защитата на външните граници на общността.

Източник: Actualno.com

Pank koncert u čast najvećeg fana iz Bosilegrada

Ideja se rodila u trenu kada su pročitali njegov odgovor na poruku: „Čekaj, ti dolaziš iz Bosilegrada u Beograd samo zbog koncerta i vraćaš se nazad?“ – „Da, brate!“ ​

Zamislite da vam omiljeni bend dođe u grad samo da bi odsvirao koncert vama u čast. Nije baš nemoguće, i velike zvezde rokenrola čine ponekad takve ispade, da zasviraju u opuštenoj atmosferi paba, kafea ili čak na radnom mestu fanova. Obično se takva svirka organizuje kako bi se skrenula pažnja na neki gorući problem, ukoliko, na primer, fan boluje od neke neizlečive bolesti pa se napravi kampanja prikupljanja pomoć. Ili, prosto, bendovi žele da na taj način nagrade trud i zalaganje fanova. Upravo je to bio razlog da se prošlog vikenda bendovi iz Beograda i Niša zapute u dubinu srpske provincije kako bi odsvirali koncert za čoveka koji ih je inspirisao na tu avanturu.

Vladan Vasev, tridesetočetvorogodišnji košarkaški trener iz Bosilegrada, već godinama dolazi na koncerte hardkor i pank bendova u organizaciji ekipe okupljene oko MTA produkcije. Sve to ne bi bilo nimalo neobično da Vakz, kako ga svi poznaju, ne dolazi na svirke iz Bosilegrada, čak 380 kilometara udaljenog od Beograda. Možda ovih trista i kusur kilometara ne zvuči previše uzbudljivo, ali imajući u vidu stanje srpskih puteva i brzinu lokalnih autobusa – radi se o desetinama sati provedenim na putu, potrošenim hiljadama dinara, samo da bi se pogledao koncert i iskakao se u moš pitu. 

Ne znam za vas, ali moja prva pomisao je bila, svaka čast!

– Da moja priča neispadne kao neka sapunica, poslednjih godina nisam odlazio na svirke, najviše zbog porodičnih tragedija, a doživeo sam i mnogo tešku povredu hrskavice. Čak su mi doktori zabranili da se bavim sportom – priča mi Vakz.

Ove godine je ipak uspeo da se vrati koncertima jer mu je, kako kaže, to i bilo potrebno, „da se vratim tamo gde pripadam“. Prva destinacija bila je koncert benda Nasty, uz podrsku još tri domaće grupe.

– Što se tiče novca koje potrošim, svaka svirka me košta nekih 60 evra, ali nije mi bitno, hardcore je više od muzike – objašnjava Vakz.

Na ovim koncertima se upoznao i sa organizatorima, koji bukvalno nisu verovali šta im priča. Mislili su da je u pitanju neki zalutali turista, ljubitelj žestokog zvuka. Kada su ga najzad upoznali, njegova priča ih je toliko oduševila da su gotovo na prečac doneli odluku da moraju nekako da mu se oduže. A koji je bolji način za ljubitelja HC svirki nego da mu napraviš koncert praktično u njegovom dvorištu?

– Mi smo, i inače, akcijaši. Ko je bio na više od dva HC pank koncerta u Beogradu, zna nas kao takve. Kad smo čuli Vakzovu priču, shvatili smo da smo mi, bre, nikakvi akcijaši, taj lik nam je svojim cimanjem svima uzeo meru – priča organizator Petar Novaković.

Ideja se rodila u trenu kada su pročitali njegov odgovor na poruku: „Čekaj, ti dolaziš iz Bosilegrada samo zbog koncerta i vraćaš se nazad?“ – „Da, brate!“

– Nismo mogli da verujemo i bili smo, bukvalno, oduvani. I kao ljudi i kao hardkor promoteri. Ako je išta zvučalo smislenije od svega što smo do tad radili, to je ideja da odgovorimo na izazov, a ujedno i ispoštujemo momka i donesemo jedan hardkor koncert u Bosilegrad – kaže on.

Pošto je konačan dogovor pao nakon jednog vikend roštiljanja, Petar i ekipa iz MTA produkcije je krenula u ostvarivanje zamisli. Pronašli su bendove, imali su binsku opremu, ali je ostalo nerešeno pitanje gde napraviti koncert. Bosilegrad nije grad koji može da se pohvali bogatom aleternativnom scenom. Koncerata gotovo i da nema, a malobrojni cover rock bendovi nastupaju u lokalnim kafićima, kojih je opet još manje nego bendova.

Vakz je, oduševljen idejom, krenuo u potragu za prostorom, ali su ga mnogi vlasnici kafića odbili kad bi čuli o kakvoj je muzici reč.

– Poslednja nada mi je bio lokalni Kulturni centar Bosilegrad. Već posle prvog razgovora sa direkotom KCB Voislavom Božilovim, čovek je prosto saslušao celu priču i odlučio da mi izađe u susret. Hiljadu puta mu hvala na tome i njegovom osoblju koje je pomoglo oko organizacije – priča Vakz.

„Sveto trojstvo“ – Vaks, dobri ljudi u ekipi i pozitivan stav – učinilo je sve, pa i logističke izazove, lakšim. Sve je bilo u „velu euforije i ljudi su se sami javljali da pomognu“, pričaju svi zajedno.

Za to vreme, HC karavan kreće na put ka Bosilegradu. Petar kaže da „put vodi kroz prelepe planinske predele i u jako je dobrom stanju.“

– Ali je, uh… predugačak i završnih 60 kilometara vijuga i krivina nikom nisu lako pale. Ekipa iz mini busa kaže da su u svakoj oštroj krivini na toj deonici, naginjući inercijom na jednu stranu u glas uzvikivali „Nosi se, Petre! Nosi se, Petre! Nosi se, Petre!“ – prepričava Petar.

Bosilegrad im je delovao skoro „zaboravljeno, kao da sve vreme spava, osunčan suncem, spokojno.“

– Naš karavan ih je razbudio, to sigurno. I odreagovali su apsolutno afirmativno, lepše nas nisu gostili, pa ne sećam se – smeje se Petar.

Vaks kaže da je koncert bio „fenomenalan, čak iznad mojih očekivanja“. Nastupali su BlankfileViolent Chapter i Suffering The Price, bilo je i gostiju iz Beograda i Niša, oko trideset, koji su došli organizovano na svirku. Tridesetak ljudi iz samog Bosilegrada je nestrpljivo iščekivalo početak, ali je bilo i onih koji su ostali napolju, ne usudivši se da uđu.

– Za sve njih ovo je nešto novo i neobično, jer ipak uživo nisu čuli ništa žešće i tvrđe od bendova poput Bijelog Dugmeta – priča Vakz.

Prvi hardkor koncert održan u Bosilegradu obeležilo je sve ono što je karakteristično za ovakve svirke – bendovi su otprašili svoje, publika je uživala u žestokom zvuku, sing-a-longu, mošovanju i šutkama. Oduševljeni su bili i domaćini, ali i gosti iz velikih gradova. Ko bi rekao da će mala varoš na samoj granici sa Bugarskom, sa pet hiljada stanovnika, bez gotovo ikakvog kulturnog života, pomalo zaboravljena od svih, pružiti takvu zabavu. Uobičajeno je za male sredine da mladi odlaze u velike gradove, a u ovom slučaju, makar na jedan dan, desio se presedan

Ekipa iz MTA produkcije je obećala da će probati da dočara delić atmosfere spotom i kratkim dokumentarcem čiji su kadrovi snimani na koncertu, mada Petar kaže da da to neće biti dovoljno da prenese sve što je obeležilo svirku.

– Jedna devojčica iz Bosilegrada, kojoj je ovo bio prvi koncert tog tipa u životu, rekla nam je: „Ja hardkor nikad ne bih mogla da slušam na Jutjubu, ali ovo uživo bih mogla stalno!“. Hardkor nikad i nije ušetao u naše živote da se gleda i sluša, on se definitvno doživljava – kaže Petar.

Fotografije ljubaznošću organizatora i Daniele Radojković

Izvor: Još na VICE.com

„Велбъжд” победи с 5:1 „Младост”- Босилеград в контролна среща

Двубоят се игра на стадион „Осогово”в Кюстендил на 20.08.17 г.(неделя)

По две попадения, за воденият от Йордан Златев отбор отбелязаха Калин Стоянов и Иво Максимов и един добави Атанас Пенков. На вратата отново бе Кирил Кирилов. Единственото попадение за босилеградчани отбеляза Небойша Йорданов.

„Велбъжд” ще изиграе още една контролна среща  преди старта на новия сезон в група „Осогово”. Техен съперник в сряда в Кюстендил ще бъде новият тим „Динамо”- Дупница, създаден от фамилия Караколеви. Разбрахме също, че двата отбора скоро ще изиграят още една приятелска среща, но този път в Босилеград.

Първенството в Четвърта лига, група „Осогово” започва на 27 август / неделя /. По новата програма, след отказа от участие на отборът на Коняво,  „Велбъжд” гостува на „Струмска слава”- Търновлак.

Източник, снимка от: Darik.kn

А.Д.ГЛАСПРЕСС

ГРИГОР ПОСТИГНА ИСТОРИЧЕСКИ ТРИУМФ В СИНСИНАТИ

Григор Димитров написа нова златна страница в историята на българския тенис. Първата ни ракета постигна най-големия успех в своята кариера, след като спечели титлата от Мастърс турнира в Синсинати. Във финала най-добрият ни тенисист се наложи по категоричен начин над австралиеца Ник Кирьос с 6-3, 7-5 за час и 25 минути игра. По този начин хасковлията спечели своя първи Мастърс трофей и общо седми в кариерата. Още по-впечатляващ е и фактът, че през целия турнир в Синсинати Димитров не загуби нито един сет. Иначе във финала 26-годишният българин демонстрира страхотна игра и напълно заслужено се поздрави с крайния успех. Двамата тенисисти стартираха повече от солидно в своите сервис геймове, изпълнявайки изключително мощни начални удари. Първата възможност за пробив дойде в петия гейм, когато Григор направи две последователни двойни грешки, което позволи на Кирьос да поведе с 30:40. Първата ни ракета обаче демонстрира страхотно хладнокръвие и въпреки трудната ситуация удържа подаването си и в крайна сметка поведе с 3-2.

Възползвайки се от психологическото предимство от предишния спечелен гейм Григор успя да пробие своя съперник и да дръпне с 4-2. Впоследствие въпреки леките колебания в началния си удар, Димитров затвърди преднината си и се доближи само на гейм от спечелването на първия сет. Австралиецът успя да намали изоставането си до 5-3, но седмият поставен в схемата българин не допусна никакви колебания и с гейм на нула затвори първата част в своя полза след 34 минути игра.

Вторият сет започна по сходен начин с първия, като и двамата тенисисти печелиха убедилно своите подавания. Този път Григор първи получи шанс да пробие, но мощният сервис на 22-годишния Кирьос го спаси и той спечели подаването си за 4-3. Австралиецът обаче нямаше какво да направи в 11-ия гейм, при който отличната игра на най-добрия ни тенисист бе възнаградена и той реализира решаващ пробив за 6-5. Българинът бе безапелационен на свой сервис и така си гарантира първа Мастърс титла в кариерата.

От утре Димитров ще се завърне в топ 10, заемайки деветата позиция.

Източник: БГНЕС

Za prestižne nagrade na Filmskim susretima u Nišu takmičiće se glumci iz 12 filmova

Na tradicionalnom Festivalu glumačkih ostvarenja domaćeg igranog filma-Filmskim susretima, koji će biti održan od 24. do 30. avgusta u Nišu, na Letnjoj pozornici u Tvrđavi, biće prikazano 12 filmova u zvaničnoj selekciji, kao i dva filma van konkurencije.

Ljubitelji sedme umetnosti će, po najavama organizatora, biti u prilici da pozdrave veliki broj srpskih glumaca, ali i njihovih kolega iz okolnih zemalja.

Na svečanom otvaranju ovogodišnjih Filmskih susreta, 24. avgusta biće dodeljena nagrade „Pavle Vujisić“, a posle toga će biti prikazano debitantsko rediteljsko ostvarenje Nikole Koja „Stado“.

Na Filmskim susretima će u zvaničnoj konkurenciji biti i hrvatski film „Ustav Republike Hrvatske“, u kojem glavnu ulogu tumači Nebojša Glogovac. Takmiće se i filmovi „Santa Maria Della Salute“, „Nigde“,“Rekvijem za gospođu J“, sa Mirjanom Karanović u glavnoj ulozi, kao i ostvarenje „Ime: Dobrica, prezime: nepoznato“, sa Slavkom Štimcem u glavnoj roli.

U konkurenciji su i filmovi „Jesen samuraja“, „Biser Bojane“, „Kozje uši“ i komedija „Igla ispod praga“.

Nagrade će biti dodeljene 30. avgusta, na zatvaranju Filmskih susreta. I ove godine najbolji glumci će dobiti prestižne nagrade-Gran pri Naisu, Cara Konstantina, Caricu Teodoru, povelje za izuzetna glumačka ostvarenja, kao i priznanja za najbolje epizodiste i najboljeg debitanta.

Posle toga će biti prikazana prva epizoda serije „Senke nad Balkanom“ i dokumentarni film „Hipi dolina“.

Izvor: www.blic.rs

Мощни бури нахлуват на Балканите, дъжд, студ и градушки очакват България

Силни бури, които причиниха смъртта на двама души в Австрия вчера, нахлуват в България със страшна сила от запад довечера, предупреждават синоптиците.

През България тази нощ ще премине студен атмосферен фронт. Очакват се валежи и гръмотевични бури, най-вече в западната част на страната, където ще има рязко захлаждане. Валежите се очаква да продължат през следващите 48 часа, след което предстои постепенно затопляне. Проливни дъждове, придружени с градушка, силни ветрове и гръмотевици вече обхванаха част от Балканите на запад от нас. Македонските синоптици предупредиха за рязко спадане на температурите през следващите 24 часа. На места се очакват и валежи по 25 л/кв. м. През утрешния ден термометрите ще показват с около 10 градуса по-малко. В Хърватия от лошото време най-сериозно пострада Истрия. Там бурята отнесе електрически стълбове, изкорени дървета, а контейнерите за отпадъци летяха по улиците, съобщават местните медии. От общините в Дайли, Новиград и Пореча поискаха помощ от централната власт. От Републиканския Хидрометеорологичен институт в Сърбия предупреждават за силен вятър, гърмотевици и градушка в отделни части на страната през следващото денонощие.


През следващото денонощие през България ще преминава студен атмосферен фронт. Вятърът постепенно ще се ориентира от северозапад, ще е умерен, временно силен и с него ще нахлува хладен въздух. През нощта от запад ще започне увеличение на облачността, което утре през деня ще обхване цялата страна. На много места ще превали и прегърми, по-интензивни ще са явленията в западните райони. Дневните температури ще се понижат и максималните ще са предимно между 25° и 30°, на места в Западна България по-ниски, в София – около 21°. Това съобщи дежурният синоптик Мартина Цветанова от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН.
Над планините ще бъде предимно облачно, на много места ще превали и прегърми. Вятърът постепенно ще се ориентира от северозапад, ще е умерен до силен и с него ще нахлува хладен въздух. Дневните температури ще се понижат, максималната на височина 1200 метра ще бъде около 15°, на 2000 метра – около 10°, предаде Фокус. Във вторник все още на места ще има превалявания, главно в Североизточна България и в Родопите с гръмотевици, ще бъде ветровито и сравнително хладно. В сряда вече ще е без валежи, с променлива облачност. Вятърът ще отслабва, ще започне повишение на температурите. В четвъртък ще се установи слънчево време, дневните температури ще достигнат 25-30 градуса.

Източник: actualno.bg