Начало / Александър Димитров (страница 10)

Александър Димитров

Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 24 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

Изявление на върховния представител на ЕС по случай Световния ден на свободата на печата 3 май 2020 г.

Изявление на върховния представител на ЕС
по случай Световния ден на свободата на печата
3 май 2020 г.

На Световния ден на свободата на печата отдаваме почит на съществената роля на журналистиката за защита на свободата на изразяване онлайн и офлайн в демократичните общества, и за насърчаване на прозрачността и отчетността.

Свързаната с Ковид-19 криза ярко открои важността на работата на медиите. В несигурни времена повече от всякога достъпът до надеждна и проверена информация, върху която не са оказани неправомерна намеса и влияние, е от решаващо значение и допринася за постигането на по-устойчиво общество. Буди безпокойство това, че пандемията от Ковид-19 се използва в някои държави като претекст за налагане на неоправдани ограничения на свободата на медиите.

Въпреки допълнителните опасности и предизвикателства, породени от пандемията от Ковид-19, журналисти и медийни сътрудници от цял свят продължават своята съществена работа, понякога в нелеки условия. Те дават думата на най-уязвимите, за да бъде чут техният глас. Те осигуряват свидетелства от по-недостъпни места, включително от зони на конфликт. Те предоставят важна информация за често опустошителното въздействие на пандемията в различни части на света, както и за насърчителни прояви на съпричастие и смелост.

Журналистите имат основно място в улесняването на дебата как обществата да се подготвят по-добре за предизвикателства като днешните и в крайна сметка да станат по-сигурни, по-проспериращи и по-устойчиви. Журналистите трябва да могат да работят свободно. Днес може би повече отвсякога свободата на медиите е в основата на демократичните общества, които могат да процъфтяват, само ако гражданите имат достъп до надеждна информация и могат да направят информиран избор. Журналистиката помага за разкриването и противодействието на дезинформацията.

В твърде много държави журналистите се сблъскват със законодателни изисквания, понякога оправдавани с извънредната обстановка, предизвикана от Ковид-19, които ограничават свободата на изразяване и свободата на медиите. Спирането на интернет и затварянето на сайтове се срещат все по-често. Репортерите, особено жените, са подложени на клеветнически кампании, финансов натиск и удари от правителствени или партизанстващи медии, което често ги принуждава да се самоцензурират. Твърде много от тях са подложени на тормоз, произволно задържане и лишаване от свобода. Твърде много от тях загубиха живота си заради това, че си вършат работата.

Европейският съюз работи у дома и в чужбина, за да предотврати последиците от пандемията за здравето, правата на човека и социално-икономическото положение, включително върху медиите. Без да отстпъва от необходимостта за пълно зачитане на свободата на изразяване, отговорът на ЕС е насочен и към борбата с дезинформацията за Ковид-19. Това включва насърчаване на надеждни източници, опровергаване на невярното или подвеждащото съдържание, и премахване на незаконно съдържание. Тези действия могат да се увенчаят с успех само със съзнателната работа на ангажирани и смели журналисти, чиито всекидневни усилия правят обществата по-сигурни, по-справедливи и по-демократични.

Днес ЕС потвърждава отново твърдата си подкрепа за ключовата роля на независимите и надеждни медии навсякъде по света. Свободата на пресата е право не само на работещите в медиите, но и на всеки от нас.

/ЛМ/

Източник: bta.bg

Земетресение с магнитуд 4.5 разтърси Пловдив (обновена)

Земетресение разлюля района на Пловдив преди минути.

Според първоначалните данни на Европейския средиземноморски сеизмологичен център (ЕССЦ) магнитудът му е 4.4 по Рихтер, 40 мин. по-късно той бе променен на 4.5. Данните на БАН първоначално сочеха магнитуд 4.1 и 2.7 км дълбочина, впоследствие магнитудът също бе променен на 4.5.

Земният трус е регистриран в 14 часа, 1 минута и 39 секунди.

Дълбочината му е 10 километра според ЕССЦ (първоначално ЕССЦ съобщаваше за 2 км).

Епицентърът е в индустриалната зона на село Стряма, близо до град Раковски, на 13 километра североизточно от Пловдив и на 135 километра източно от София, където също бе усетен.

Комшии, как сте?“ е първият въпрос към България, зададен чрез системата на ЕССЦ от човек в Турция секунди след земетресението. След него започват да валят и отговори на почувствали го хора. Пишат повече от 210 души.

Някои са изпитали главоболие, друг – че главата му „изтръпнала“, трети – „столът ми се разлюля и реших, че котката си играе; след това видях цветята да се тресат“, четвърти – че е имало повече от един трус, пети – че на 45 км западно от епицентъра са чули „силен гръм за няколко секунди“.

Земетресението е усетено много силно по високите етажи в Пловдив. Хора на 14-ия етаж в блок разказват, че буквално не са можели да се придвижат от стаята до вратата, за да застанат на безопасното място под рамката – толкова силно се е люлеела сградата.

„В Пловдив се усети доста сериозно. Доста силен тътен и вертикално раздрусване“ – пише друг от Града под тепетата в същия момент.

„Цветята се клатеха и падаха буркани и разни неща по съседни тераси“, пише пловдивчанин, живеещ на четвъртия етаж.

Друг казва, че е паднал окаченият таван в офиса му.

В града са го усетили и хора на улицата, разлюлели са се и автомобили.

В България трусът е почувстван още в Асеновград, Стара Загора, Кърджали, Хасково, Русе, Монтана, Радомир, Свищов.

Извън страната ни са го усетили в Румъния и Гърция. Намиращ се на седмия етаж в страда в Южна Румъния човек свидетелства, че е усетил сериозно разлюляване. В Гърция е усетено леко – човек на около 120 км южно от епицентъра пише, че масата му се е люлеела в продължение на около 10 секунди, но леко.

Към този час не се съобщава за пострадали, нито за разрушения. В Пловдив уплашени хора са излезли от домовете си, съобщава БНР. Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ главен комисар Николай Николов съобщи, че от Пловдив има четири сигнала, единият от които е за паднали керемиди от покрив на изоставена къща, останалите също не са за сериозни последствия от земетресението.

Няма материални щети и пострадали в индустриална зона Раковски, съобщи инж. Пламен Панчев, създател на Тракия икономическа зона, част от която е и зона Раковски. Инж. Панчев и неговият екип са се чули с част от мениджърите на 20-те завода в зоната, в които работят около 4 000 души. Според тях на този етап не са констатирани разрушения, адското бучене и силният трус са предизвикали само голяма уплаха.Тъй като днес е почивен ден, реално е нямало и много хора на работните места.

Източник: offnews.bg

Отбелязваме Международния ден на труда

Денят на труда и на международната работническа солидарност (известен като Ден на труда и Първи май) се отбелязва ежегодно на 1 май. На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите по света; това е и ден на международното работническо движение и на левите движения. Историята на празника се свързва с работническото движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4 души. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6 други са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, впоследствие оправдани като невинни. През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.

Редактор: ЕВГЕНИЯ ЧАУШЕВА

Източник: actualno.com

 

Новите случаи на COVID-19 в България са 53

София, 1 май /БТА/
Новите случаи на COVID-19 в България са 53. Това каза пред журналисти началникът на Военномедицинска академия и ръководител на Националния оперативен щаб генерал-майор Венцислав Мутафчийски.
В болници от тях са 15. За денонощието 1302 са изследвани, а общия брой на изследваните са 46 510 души, което еАктивни са 12 области, а активните случаи са 1199.
Починалите са с един повече – и са 66. 6644 човека на един милион население.
Последният починал е мъж 73 години от дома в Гара Орешец с множество придружаващи заболявания.
При медицинския персонал има шест нови случая – в „Пирогов“ една медицинска сестра и двама санитари, във ВМА и в Сливен – по един лекар, а в Ямбол – един санитар.
Излекуваните са с 10 нови случая, като девет са лекувани в домашни условия. Общият брой на излекуваните са 276 души.
Настанените в болници са 317, като 40 души са в интезивни отделения.
Вчера следобед е направено във ВМА второ плазмено преливане на втори пациент – той е интубиран в по-тежко състояние отколкото първият, каза Мутафчийски. И двамата, които претърпяха тази операция, са в по-добро общо състояние към тази сутрин са, афибрилни са и нямат температура.
Министерството на здравеопазването е отпуснало помещение и всичко необходимо, за да започне този процес на разработване на кръвна плазма и в Националния център по трансфузионна хематология, като идеята е там да се натрупа макар и малък запас замръзена кръвна плазма от всички кръвни групи, така че да се задоволи търсенето на отделните болници, каза проф. Тодор Кантарджиев. По думите му тази дейност още другата седмица ще започне в София.
Обсъжда се дали да остане носенето на маски в открити пространства. Обединихме се около едно мнение, че в затворени пространства и градския транспорт би тябвало да се носят, каза проф. Мутафчийски и допълни, че в момента спорът все още е дали в открити пространства да се носят.
Засега от Щаба са решили да се разрешат профилактичните прегледи за децата до 18-годишна възраст, които имат имунизации. На един по-късен етап това ще се случи и с възрастните. Първоначално прегледите ще се възстановят за хора с хронични заболявания и едва по-късно ще бъдат разрешени и профилактичните прегледи.
Резервът от ПСР-тестове в държавата е към 70 000 теста, посочи проф. Тодор Кантарджиев.
Ритъмът на отпускане на мерките е постепено освобождаване, каза Венцислав Мутафчийски. Активно се обсъжда първо допускането на спорт на открито. Сред първите последващи мерки, които се обсъждат да бъдат разхлабени, ще са ходенето в планините, разширяване на контингена на хората, които могат да се движат в парковете, индивидуалните спортове на открито, дори и за групови спортове но при определени условия и отстояния.
В момента вървим към платото на този пик, има устойчивост в обявяваните нови случаи, въпреки че много активно търсим и много стратегически тестваме, каза Мутафчийски. Според нето към 10 – 13 май вероятно ще е този момент.

Източник: София
                                                                                          Източник: bta.bg

Jergović: Ako vam je zdravlje važnije od slobode, onda najbolje da više nikad ne izađete iz kuće

Koronavirus (covid-19) već duže vrijeme jedina je tema naših života. Zbog pandemije, koju jedni smatraju najvećom krizom od Drugog svjetskog rata, a drugi osporavaju, gotovo cijela planeta je u izolaciji. Takvo stanje otvara mnogo pitanja i traži još više odgovora.

Portal analitika razgovarao je sa piscem Miljenkom Jergovićem:

ANALITIKA: „Koronavirus nije“, piše za zagrebačke Novosti Saša Dragojlo, „agens revolucije kog je Marks zaboravio da pomene, niti tihi saveznik-ubica nemoćnih i obespravljenih, već bolest-dijagnostičar vremena u kom živimo“. Šta ova pandemija govori o nama i o ovom vremenu?

JERGOVIĆ: Ne znam šta govori, ako išta govori. Ali, možda najprije to da smo preosjetljivi. Ponovit ću ono što sam rekao na početku epidemije, moleći epidemiologe da me demantiraju ako sam u krivu: da se covid-19 pojavio prije tridesetak godina, ostao bi neprimijećen, iako bi se, premda samo malo sporije, jednako raširio svijetom. Umrlo bi više ljudi nego što će ih umrijeti sad, ali ni to nitko ne bi primijetio, kao što se danas ne primjećuju i ne broje ljudi koji umru od gladi ili od nekih neatraktivnih, sirotinjskih bolesti, od kolere, recimo. Da se pojavio prije tridesetak godina, covid-19 bio bi tretiran kao neka tajanstvena viroza, od koje uglavnom ginu ljudi koji su i inače teško bolesni, a još su u pravilu i stari.

Danas, međutim, o njemu sve znamo, pred njim strahujemo, i živimo u srednjovjekovnim karantenama, iza čvrsto zatvorenih općinskih, sreskih i državnih granica, a ponegdje, bogme, vlada i policijski sat.

ANALITIKA: Plaši li Vas na bilo koji način situacija u kojoj se nalazimo?

JERGOVIĆ: Naravno da me plaši. Ali me i dalje ne plaši covid-19, nego me plaše reakcije zapadne civilizacije i demokratskih društava na epidemiju. Osim što su godinama, a već i desetljećima, ignorirali koronaviruse, najprije sars-1, a potom i mers, uvjereni da je bavljenje koronavirusima neisplativo sa stanovišta kapitalističkog, tojest farmaceutskog profita, danas se ljudi na Zapadu oduševljavaju s kojom se efikasnošću antidemokratski i totalitarni režimi, ne samo onaj u Kini, nego recimo i u Vijetnamu, bore protiv epidemije.

Naravno da su totalitarni režimi u tome efikasniji. Totalitarni režimi su, zapravo, u svemu efikasniji. Demokracija ima smisla samo ako služi slobodi, i sloboda je jedini razlog za demokraciju. Za sve drugo, pa i za epidemiju covida-19, kao i za narodno zdravlje općenito, totalitarizam je bolji i efikasniji. Čudi me samo da se još nisu sjetili da zamisle s kakvim bi se uspjehom Adolf Hitler obračunao s koronavirusom. Ako je Kinezima trebalo dva mjeseca, Hitler bi, pretpostavljam, s epidemijom bio gotov za mjesec dana. Ali zar je to razlog da nam se Hitler počne sviđati? Zar je to razlog da krenemo hvaliti zastrašujući politički režim u Narodnoj Republici Kini, koji je spojio ono najgore u maoističko-staljinističkom komunizmu s onim najgorim u kapitalizmu?

A plaši me i još nešto: liječnici su postali heroji, medicina je postala kriterij ukupnog društvenog života, zdravlje nacije nešto je o čemu se svakodnevno govori kao o temeljnom i jedinom kriteriju opstanka i postojanja jedne zajednice. Sve to je, ali baš u dlaku tako, postojalo kao fetiš u fašističkoj Njemačkoj. Liječnici su određivali mjeru građanske i općenarodne slobode. Oni su određivali koliko je netko ,,bolestan” i koliko svojom ,,bolešću” ugrožava zajednicu. Liječnici su govorili o zdravlju nacije i propisivali su, zajedno s Führerom, što treba poduzeti da se zdravlje nacije zaštiti i poboljša. Razlika je samo što u Trećem Reichu nije postojala virusna epidemija.

ANALITIKA: Izazvaće pozornost Vaši stavovi…

JERGOVIĆ: Pa, da ne bih bio pogrešno shvaćen, naročito od histerika koji su oduševljeni dnevnim konferencijama za medije ovdašnjih doktora i njihovih političkih pokrovitelja: ja vjerujem da je covid-19 opasan, jer je vrlo zarazan; opasan je najprije po zdravstveni sistem, a tek onda i po ljude koji od covida-19 obole (ako su pritom stari, bolesni od drugih bolesti, jako debeli i tome slično); isto tako mislim da karantena i izolacija imaju smisla kad već nema lijeka i cjepiva, a bilo bi i lijeka i cjepiva da su se zdravstveni sistemi i farmaceutske industrije bavili prethodnim koronavirusima (ali nisu jer im se to, ponovimo, nije isplatilo).

Međutim, ja isto tako mislim da se s epidemijom može izboriti bez radikalnog ugrožavanja građanskih sloboda, ljudskih prava i materijalnog statusa zajednice i pojedinaca. Umjesto kineskog, vijetnamskog, ili vučićevskog u Srbiji i plenkovićevskog u Hrvatskoj, postoje i neki drugi modeli borbe protiv epidemije: recimo njemački i austrijski, a o švedskom da i ne govorimo.

ANALITIKA: Koliko slobode su ljudi spremni da žrtvuju da bi se osjećali sigurno? Da li je izbor pred koji smo stavljeni – sloboda ili zdravlje – zapravo lažna dilema?

JERGOVIĆ: Ljudi se ponašaju kao isprepadani magarci. Pristaju na to da ništa nije vrednije od zdravlja. A to je, opet, u najizvornijem obliku totalitaristička, hitlerovska parola. Sloboda je neusporedivo vrednija od zdravlja. Ali ne postoji razlog da se sloboda žrtvuje za zdravlje, osim ako nemamo želju da se pretvorimo u Kinu, u komunistički Vijetnam, u Orbanovu Mađarsku, ili u nešto što podsjeća na Treći Reich.

ANALITIKA: Hoće li se zloupotrebe sloboda nastaviti i nakon okončanja pandemije? Koliko teško će biti vlastodršcima oduzeti moć koju su stekli u ovom periodu?

JERGOVIĆ: Ne razumijem zašto bi itko mogao pomisliti da će se Orban, Vučić, Putin, ili neki predsjednik mjesne zajednice, odreći nečega što je stekao u vrijeme epidemije. Uostalom, kada je riječ o narodnom zdravlju, opreza nikad nije dovoljno. Čak i da covid-19 sasvim nestane, zar sad već nemamo dovoljno razloga da budemo oprezni pred nekim budućim virusom? Sloboda koju vam vaši vlastodršci jednom oduzmu nikad vam neće biti vraćena. Računajte na to.

ANALITIKA: Da li Vas, kao novinskog pisca, brine uloga medija u ovoj pandemiji? Čini li Vam se, katkad, da su daleko opasniji od koronavirusa?

JERGOVIĆ: U Hrvatskoj se nadzornik radova na zdravstvenoj diktaturi, predsjednik Vlade Plenković, skupa s vršiocem dužnosti diktatora, ministrom unutrašnjih poslova Božinovićem, prije uvođenja vanrednih mjera sastao s urednicima svih medija koje drže pod kontrolom, kojima je tada rečeno kako se za vrijeme epidemije treba pisati. Sa sastanka su, koliko znam, izostala samo uredništva dva nezavisna informativna portala. I zaista, mediji o pandemiji pišu onako kako nadzornik radova i njegov diktator to očekuju. Disonantnih tonova gotovo da i nema.

ANALITIKA: Profesor Aleksandar Jerkov nedavno je u intervjuu za RTS, govoreći o simbolici Crnjanskijevih stihova iz Stražilova – „znam da ću, ovog proleća, zakašljati ružno“, rekao: „Ne mogu da kažem, delovaće nekome bezosećajno a nije tako i ne treba tako da bude, no ko se ovog proleća na današnji, pandemonijski način zakašlje ružno, videće ovaj svet mnogo bolje ako mu stihovi Radičevića i Crnjanskog budu izlazili iz bolesnih pluća zajedno sa poslednjim dahom“. Može li književnost u ovim i ovakvim danima biti utjeha?

JERGOVIĆ: Književnost ne treba i ne smije biti utjeha. Književnost bi trebala biti istina o epohi.

ANALITIKA: Kako provodite vrijeme u izolaciji, pogoduje li ona književnom stvaralaštvu?

JERGOVIĆ: Radim kao i inače. I mimo vanjskih diktata uglavnom živim u izolaciji.

ANALITIKA: Da li bi ovaj virus mogao da bude okidač neke katarze čovječanstva?

JERGOVIĆ: Naravno da ne bi. Nema katarze ako nema cilja. Što je cilj borbe protiv covida-19: očuvanje vrijednosnog sustava na kojemu počiva zajednica – dakle ljudskih prava i demokracije – ili je cilj da u borbi protiv covida-19 pokažemo efikasnost Narodne Republike Kine? Ako su cilj ljudska prava i demokracija, nikad nećemo biti efikasni kao Kina. Ako je cilj da postanemo Kina, tada se već i na sam spomen ljudskih prava i demokracije ide u zatvor. To su nepomirljive krajnosti. Između takvih krajnosti nema mjesta za katarzu, kao što nema ni minimalnih zajedničkih zaključaka oko kojih bi se mogao ujediniti svijet. Nema ničega što je zajedničko slobodi i neslobodi, fašizmu i antifašizmu…

ANALITIKA: Prije desetak dana ste u jednom intervjuu kazali da imate dvije vizije svijeta nakon koronavirusa – pesimističnu i optimističnu. Kako one izgledaju i kojoj ste skloniji?

JERGOVIĆ: Ne bih o tome govorio, jer sam pomalo i praznovjeran. Osim toga, zašto bih uznemiravao ljude svojim vizijama? Jedno je sigurno: nećemo pomrijeti u ovoj epidemiji, a slobode će, kao i uvijek, biti upravo onoliko koliko slobode budemo zaiskali. Ako vam je zdravlje važnije od ljudskih prava, onda je najbolje da više nikad niti ne izađete iz kuće. Sigurno ćete na taj način ostati zdravi. Pogotovo ako se s vladarom dogovorite na koji ćete mu način, tako neizlazeći, pružiti trajnu podršku. Njemu i njegovim doktorima. Ali i to je, vjerujem, izvedivo. Imamo digitalne platforme, a imamo i glasanje iz postelja i grobova.

ANALITIKA: Šta čitate ovih dana i šta biste preporučili?

JERGOVIĆ: Čitajte dobru, pravu, veliku književnost. Ako to niste u stanju, onda vam nema spasa. Ili vam spas nije ni potreban.

Autor:Redakcija Pobjede

Izvor: pobjeda.me

Проф. Коста Костов пред „Дебати“: Над 250 000 българи се разболяват от грип всяка година, 1 500 умират от пневмония

В България сезонните заболявания от грип са съсредоточени основно в рамките на 3 – 4 седмици през зимния сезон. През тези седмици, в периода на епидемичния подем преболедуват не по-малко от 250 000 – 300 000 българи! Защо сега тази цифра да е различна? Допускам, че сме далеч от истината за размера на епидемията у нас. Смъртността от грип винаги остава неясна, защото по-голямата част от смъртните случаи не се регистрират като усложнения на грипната инфекция, процес, който сега е обратен – всички заразени, които умират се регистрират като починали от вируса SARS-CoV-2”. последното десетилетие от пневмония в България умират средно около 1 500 души годишно. Като пулмолог от няколко десетилетия, ежегодно се сблъсквам с белодробните усложнения през „грипния сезон“, в течение на който губим десетки пациенти от т.н. „грипни пневмонии“, причинени от патологичното въздействие на самия вирус или от тежките, най-често стафилококови пневмонии, усложняващи грипната инфекция. Искам да подчертая, че в Италия най-ниският брой починали от грип през тези 4 последователни сезона е 15 801 души през сезон 2015/2016 год., а най-високият брой е през сезон 2016/2017 – 24 981 души, цифра, съвсем близо до броя починали от COVID-19 в същата страна до този момент (27 682 души). Съпоставянето на тези цифри обърква дори и мен, който непрекъснато си задава въпроса: защо целият свят изпадна в този ужас?

– Сякаш и в Европа, и у нас започна да преминава най-големият шок от епидемията, свързана с коронавируса. Всъщност тази година случи ли се нещо толкова по-различно от предишни години, когато отново е имало друг тип вируси? Има ли повече болни и има ли повече починали?

 

– Първо искам да уточня, че казаното от мен тук е в лично качество и не ангажира членовете на Медицинския експертен съвет. Различното, което се случи е спирането на целия свят на спирката COVID-19 и докато чакаме, наблюдаваме и някои парадокси. Парадоксът на епидемията COVID-19, който за мен е изключително любопитен, е в липсата на категорична корелация в някои от най-засегнатите страни между голямото число заболели и починали от COVID-19 с нивото на заболеваемост и смъртност за същия период на годината в предшестващите години.

 

В общественото пространство и достъпната литература се появиха редица публикации, които наблегнаха на този парадокс, включително един изключително издържан анализ проф. Джон Йоанидис от университета „Станфорд“, Сан Франциско, който се ползва с изключителна професионална репутация на медик, статистик, епидемиолог и експерт по мета-анализи. Този анализ, както и други подобни показват, че силата на паниката е по-голяма от силата на цифрите. В обществото има разделение именно в тази част на дебата – до каква степен сме жертва на вирусната агресия и до каква на глобалната паника, която ни отне възможността за трезви преценки. Вероятно някои от отговорите на най-тревожните въпроси ще дойдат, когато влезем в по-нормален ритъм на живот и диалог, когато затворим пандемията и започнат заключителните анализи.

 

– Вие казахте, че в Италия миналата година от грип са починали 28 000 човека. Тази година тази цифра в Италия още не задмината. У нас колко човека миналата година са починали от грип и колко тази година?

 

– Нека бъдем по-точни с цифрите. По данни на проф. Джон Йоанидис от университета в Станфорд, Сан Франциско, грипната епидемия в Италия през 2016 г. е отнела живота на 24 000 души, но Италия не се сгромоляса тогава. По данни за заболеваемостта от грип в Италия за изминалите 4 сезона от 2013 до 2017 г., изложени в официална публикация на италиански колеги,  както и в анализа на проф. Д. Йоанадис, през тези няколко сезона в Италия от грип са починали общо около 68 000 души, за които е доказана категорична причина грипен вирус.

 

Искам да подчертая, че най-ниският брой починали от грип през тези 4 последователни сезона е 15 801 души през сезон 2015/2016 год., а най-високият брой е през сезон 2016/2017 – 24 981 души, цифра, съвсем близо до броя починали от COVID-19 в същата страна до този момент (27 682 души). Съпоставянето на тези цифри обърква дори и мен, който непрекъснато си задава въпроса: защо целият свят изпадна в този ужас, защо не бяхме подготвени за него, кое е различното от предишните години, когато в Европа за един сезон от грип умират не по-малко от 40 000 души, в света между 250-500 000 души, при всички резерви относно регистрацията на всички заболели, които са вероятно многократно повече от регистрираните, но здравните системи въпреки това са успели да се справят? В България сезонните заболявания от грип са съсредоточени основно в рамките на 3 – 4 седмици през зимния сезон.

 

През тези седмици, в периода на епидемичния подем преболедуват не по-малко от 250 000 – 300 000 българи! Защо сега тази цифра да е различна? Допускам, че сме далеч от истината за размера на епидемията у нас.

 

Смъртността от грип винаги остава неясна, защото по-голямата част от смъртните случаи не се регистрират като усложнения на грипната инфекция, процес, който сега е обратен – всички заразени, които умират се регистрират като починали от вируса SARS-CoV-2.

 

В последното десетилетие от пневмония в България умират средно около 1 500 души годишно. Ще бъда любопитен дали този брой ще бъде превишен през настоящата година на епидемията? Като пулмолог от няколко десетилетия, ежегодно се сблъсквам с белодробните усложнения през „грипния сезон“, в течение на който губим десетки пациенти от т.н. „грипни пневмонии“, причинени от патологичното въздействие на самия вирус или от тежките, най-често стафилококови пневмонии, усложняващи грипната инфекция.

 

Една част от тези пациенти, вероятно поне 10-20 за всяка голяма болница, развиват остър респираторен дистрес синдром, поради наблюдаваната и при COVID-19 „цитокинова“ буря. Всеки грипен сезон взема своите жертви, дори за по-кратко време от сегашния COVID-сезон и макар новият SARS-CoV-2 да е по-агресивен от грипните вируси, негативните ефекти върху обществото и държавата според мен са непропорционални на вирусната агресия, а пропорционални на страха и общата паника. „Страх лозе пази“, казва българинът, но когато желанието да се справим с определен проблем и страхът от него са пропорционални, това се превръща в кошмар.

 

Когато спрем да се страхуваме, ще излезем от кошмара и ще започнем отново да се наслаждаваме на живота си. Тази наслада угасна в нас. Усещам това и по себе си, защото загубих обичайния си ритъм и поради професията си съм потопен във всеобщия страх на пациентите си, който при някои от тях води до психосоматични прояви. Точно тези прояви нараснаха, а по моя прогноза, ще нараснат оплакванията и на всички други пациенти, които са се затворили у дома, не следват обичайния ритъм на консултации, уплашени повече от вируса, отколкото от хроничното си страдание. Очаквам и от трайното обездвижване да се увеличи и броя на травмите от иначе обичайни движения или спортуване.

 

– Дойде ли време за отрезвяване и за разхлабване на карантината, и откъде трябва да се започне, за да се нормализира обществения живот?

 

– За мен тази епидемия и нейният световен политически и обществен отглас са мистерия. Избягвам да говоря за моите рефлекси на медик и рефлексите на медицинската общност, защото ние, медиците, реагираме болезнено на всяка заплаха, която предвещава висока заболеваемост и смъртност. Това е нашата професионална защита и емпатия към обществото.

 

Искам да мисля като средностатистически гражданин, попаднал в тази анормална обстановка. Като такъв мисля, без да ангажирам никого, най-малкото колегите от експертния съвет, че една от причините е необичайното разминаване между мненията на експертите, което внася значимо объркване не само в обществото, но дори и сред медиците, а най-вече сред политическите лидери, които пък се вслушват в онова, което искат да чуват. Нека си припомним противоречивите послания на СЗО в течение на епидемията, които разколебаха доверието в организацията, защото подведоха дори и световни политически лидери, които изразиха остро недоволството си. В това отношение в редица страни се допуснаха и големи грешки в управление на епидемията.

 

В България противоречията и разминаванията в позициите разделиха обществото, защото тези остри разминавания се случват не само сред мислещото малцинство от експерти в различни области, но е очевидно дори сред професионалното медицинско съсловие, разделено между Сцила и Харибда. Дори в изказванията на НОЩ започва да се усеща преосмисляне на някои предишни твърди позиции относно въпроса за и против облекчаване на мерките, а дори и по въпросите за контрола на епидемичния процес. Това е движение напред. Струва ми се, че повече хора са прочели доклада на Медицинския експертен съвет и споделените от нас, членовете на съвета позиции, преди повече от месец, че подкрепяйки началните ограничителни мерки, очакваме промяна на същите тези мерки според динамичната експертна оценка на конкретната епидемиологична обстановка.

 

При липса на такава оценка и на национално представително епидемиологично проследяване на населението, при липсата на достоверна епидемиологична експертиза, промяната на ограничителните мерки трябва да става много внимателно и на етапи, защото като пулмолог знам какви са белодробните усложнения и не искам да виждам нарастване на пациенти с подобни усложнения. Има кой да решава как и в каква последователност да стане това – първо отваряне на паркове, после на тенис кортове, където има дистанция между спортуващите, после другите спортни площадки, сетне по-малко рисковите групи, по-младите, под 40 години, без хронични болести, после на периоди и по възрастови групи, като за най-последни се оставят хората с придружаващи болести и тези над 65 годишна възраст, при които смъртността е значително по-висока. Това е мислене на глас, което разбира се изисква по-детайлно оформление, но е време отнякъде да се потегли.

 

Радвам се, че това започва да се случва, защото здравето на човека по дефиниция е комплекс от физическо, психическо, умствено и социално благополучие и с продължителните противоепидемични мерки нарушаваме всеки един елемент от този комплекс, което рискува да доведе до  взрив от неочаквани физически, психически, умствени и телесни поражения, които далеч ще надхвърлят пораженията на коронавируса. Ваксините и достъпното лечение могат да отнемат месеци, може и година-две, че и повече, за да бъдат разработени и тествани, съгласно научните протоколи.

 

При този времеви порядък, последствията от дългосрочните противоепидемични мерки остават неясни и не знам кой ще спечели от това, но знам кой ще загуби – всички ние, които не вземаме решения, а ги изпълняваме. Като медик, предпочитам всички решения да са такива, че да предотвратим максимално и най-малкия риск за обществото.

 

– Трябва ли децата да ходят на училище, за да могат родителите да работят, или още е рано за това?

 

– При децата и подрастващите инфекцията протича съвсем леко и само при изключително редки случаи по-тежко. Но това се случва винаги и във всеки есенно-зимен сезон. Още в началото на епидемията казах в едно мое участие на живо през платформата dir.bg, че младите, които не страдат от хронични болести, трябва да поемат риска да минат през инфекцията, защото при тях тя протича по изключение тежко, нещо, което се случва ежегодно и при обичайните грипни епидемии. Затова олекотяването на мерките е разумно да започне от тях.

 

– Стана ясно, че нашите болници и нашата здравна система не бяха подготвени за подобна епидемия, въпреки че у нас имаме огромен брой болници и финансирането се увеличава от година на година. Направи ли коронавирусът нашите болници по-адекватни на нуждите на пациентите?

 

– Нашите болници и екипите в тях бързо се адаптираха към новите условия, но тук въпросът не опира до нас, медиците, които достойно посрещнахме предизвикателствата, а до управляващите, дали политическият елит осъзна какво огромно, решаващо значение има готовността на здравната ни система да посреща изненадващ удар на непознат за нас инфект. Дали ще бъде подготвена в бъдеще повече от днес? Въпросът не е дали медиците и болниците станаха по-адекватни за нуждите на пациентите, а дали политиците ще станат по-адекватни, за да посрещнат въпросите на медиците, които ще им се стоварят след епидемията? Дали ще бъдат достатъчно отговорни към българските граждани, за да поставят най-сетне проблемите на здравеопазването като приоритетни за решаване. Ако няма емпатия към проблемите на здравеопазването от политическата класа, ще има да пати целият народ и в бъдеще, защото ще посрещнем следващото предизвикателство със същата институционална паника, с която го посрещнахме сега.

––––-

Коста Костов е професор по белодробни болести, консултант по белодробни болести на УМБАЛ „Св. Анна”. През 1980г. завършва хуманна медицина във Висш медицински факултет-Варна, 8 години по-късно специализира „Вътрешни болести”. Има още две специалности “Военнополева терапия” и “Пневмология и фтизиатрия “. Член на Академичния съвет на Военномедицинска Академия (2003-2019). Председател на Българското научно дружество по пулмология и фтизиатрия (2008-2012 г.). Член на Европейската респираторна асоциация (ERS) и Американската респираторна асоциация (ATS).Национален консултант по пневмология и фтизиатрия до 2019 г. През 2020г. оглави Медицинския експертен съвет за борба с коронавируса.

Източник: debati.bg

Източник: glasove.com

„Шпигел“: Корона-кризата в Сърбия и диктатурата на Вучич

Много държави от Централна и Източна Европа ограничиха масово свободата на своите граждани. Президентът на Сърбия стигна най-далече от всички. Критиците му го обвиняват в нарушение на конституцията и диктатура, пише германското списание „Шпигел“.

Държавният глава на Сърбия Александър Вучич първоначално се забавляваше с кризата с коронавируса. Когато по време на пресконференция негов близък лекар се пошегува, че това е „най-смешният вирус в историята“, Вучич се разсмя от сърце.

Това беше в края на февруари. Обратът настъпи малко след това. Вучич пренебрегна парламента и обяви извънредно положение в страната. Оттогава влязоха в сила масови ограничения на основните права и на обществения живот, въпреки че Сърбия е сравнително слабо засегната от корона-кризата.

Много правителства в Централна и Югоизточна Европа, особено в региона на Западните Балкани, използват извънредното положение, за да увеличат властта на управляващите и масово да ограничат свободите. В много случаи има сериозни съмнения относно законността и пропорционалността на мерки срещу коронавируса. Унгария, например, е критикувана в цяла Европа заради своя безсрочен закон за извънредните ситуации.

Като цяло, обаче, Сърбия е страната в региона, която е отиде най-далече по отношение законосъобразността на въведените ограничения. Опозиционните политици, активистите за граждански права и независимите медии са почти единодушни в твърденията си за нарушение на конституцията и за извършен от президента Вучич държавен преврат. „Демокрацията в Сърбия е под ключ“, заяви основателят на Фонда за хуманитарни права Наташа Кандич – емблематична фигура на сръбското движение за човешки права.

Известният сръбски адвокат Владимир Гайич отива още по-далеч, като твърди, че „Вучич е установил диктатура“.

В Сърбия единствено парламентът има право да обявява извънредно положение. Но вратичка в конституцията на страната дава възможност това да направи и президентът, ако законодателната власт е възпрепятствана. Вучич се позова на действащата забрана за събиране на повече от 50 човека на едно място, когато обяви извънредното положение в страната.

Това наистина не е първият случай, в който президентът прескача конституцията. Вучич продължава да бъде председател на Сръбската прогресивна партия, въпреки че конституцията не му позволява като президент да изпълнява и други обществени функции.

Ръководството на Сърбия няма никакви скрупули да подкопава върховенството на закона.

• Забраните за излизане са по-строги, отколкото в други по-малко засегнати страни – те важат за пенсионери, вечерно и нощно време и денонощно през почивните дни.

• Немалка част от хората, нарушили карантинните ограничения, са осъдени на затвор, хиляди са в арестите. В същото време правителствени представители и активисти от партията на Вучич нарушиха многократно действащите ограничения, без каквито и да е последствия.

• В началото на април беше арестувана журналистката Ана Лалич, защото публикува статия с информация за недостиг в една болница. Според една от заповедите, публикациите във връзка с коронакризата можеха да се правят единствено от централния кризисен щаб. Премиерът Ана Бърнабич отмени заповедта след широко изразено възмущение във връзка с ареста на журналистката.

• Както и в Унгария, пресконференциите на управляващите и кризисния щаб се излъчват по видеовръзка, а журналистите могат да задават въпросите си по имейл.

„За съжаление, ЕС пренебрегва това, което се случва в момента в Сърбия“, смята Соня Бисерко – председател на сръбския Хелзинкски комитет.

Там разчитат, че Вучич ще допринесе за разрешаването на конфликта с Косово, като за сметка на това е оставен да действа свободно по отношение на вътрешната политика.

Вучич, който през деветдесетте години по времето на диктатора Слободан Милошевич беше министър на информацията и ултранационалист, в момента се появява по няколко пъти на ден по телевизията като водач и спасител на Сърбия. Изявите му са мелодраматични и трудно могат да бъдат описани.

„Нашият президент разпределя обдишващи апарати в болниците и разказва на хората, че се бори за тях“, разказва Наташа Кандич. Всякакви въпроси и критики възприема като акт на враждебност.

Хърватският портал „Индекс“ определи изявите на Вучич като „сапунени опери на ужасите“.

В действителност Вучич нямаше необходимост да си разширява правомощията – той управлява на практика неограничено от години.

Първоначално насрочените за 26 април парламентарни избори щяха да бъдат спечелени еднозначно от неговата партия. Те обаче бяха отложени заради кризата с коронавируса, както и заради желанието на голяма част опозиционните партии да ги бойкотират.

Въпреки това в страната нараства недоволството срещу политическата корупция и липсата на социално-икономически перспективи за голяма част от населението. Справянето с корона-кризата, при което Вучич звучи така, все едно Сърбия е в състояние на война, измести на заден план тези оплаквания.

След обявяването на извънредното положение парламентът се събра във вторник за първи път. Сръбското държавно ръководство не даде никакви обяснения, как това внезапно стана възможно, въпреки действащата забрана за събиране.

(Източник: БГНЕС)

Източник: faktor.bg

ПРИКЛЮЧИ КОНКУРСА „ЗАЕДНО ЩЕ СЕ СПРАВИМ” – ФИНАЛНИ РЕЗУЛТАТИ

Ванеса Ючева, Исиана Илева, Алексей Николов и Славен Асенов са победителите на
„XXVII Международен детски Великденски фестивал – Босилеград 2020”

Великденската приказка в Босилеград изписвана повече от 25 години, продължи да пише своята история. Традиционната форма на фестивала беше заместена с онлайн конкурсите.  В настоящите условия това беше максимума, който можеше да се направи. Благодарение на енергията и любовта с която се организира фестивала, той ежегодно печели и нови приятели. Тази година те бяха от Испания, Миолдова, Украйна, България, Германия, Русия и Чехия. Специални поздрави за инициативноста на Асоцияция „Тангра” от Мадрид и децата от Испания, учителите и децата от Болградската Гимназия „Г.С. Раковски” от Украйна, учители и деца от ДГ “Валентина Терешкова от с. Ярджиловци, България, музикално училище „Presto” от Благоевград, България, СУ “Гео Милев” от Раднево и много други.

Журито в състав: Сандра Стоименова, Стоян Александров, Владимир Миливоевич, Любиша Пенев и Александър Димитров, много внимателно и отговорно даде своята оценка и избра най-добрите в различните категории. Средната оценка на журито и тази на фейсбук харесванията (над 16 000 посещения на сайта ни) оформиха финалното подреждане в четирите категории:

Победители в категория – „Най-хубаво Великденско яйце”

1-во място: Ванеса Ючева от Благоевград;

2-ро място: Борислав Георгиев Борисов от Ярджиловци;

3-то място: Виктория Славова от Раднево;

Повече инфомация за класирането тук.

Победители в категория – „Най-оригинално Великденско яйце”

1-во място: Исиана Илева от Стара Загора;

2-ро място: Мина Стоименова от Босилеград;

3-то място: Александра Ченкова от Одеса;

Повече инфомация за класирането тук. 

Победители в категория – „Най-весела Великденска снимка”

1-во място: Алексей Николов от Белград;

2-ро място: Леонора Георгиева от Улм;

3-то място: Ива Миладинова от Дупница;

Повече инфомация за класирането тук. 

Победители в категория – „Останете си вкъщи”

1-во място: Славен Асенов от Босилеград;

2-ро място: Тадия Ивица Пенев от Босилеград;

3-то място: Деян Миленов от Босилеград;

Повече инфомация за класирането тук. 

Честито на победителите!

От името на организаторите на конкурса изразяваме искрени благодарности към всички участници. Специални поздравления за финалистите и естествено адмирации за победителите. 

Всички участвали в конкурсите ще получат специални грамоти, финалистите и призйорите във всички категории ще получат различни награди (ученически аксесоари, спортни реквизити, купи, медали, грамоти и още много други изненади).                 Предвид ситуацията награждаването ще се случи при първа възможност, ако нещата се развият положително очаквайте церемонията по награждаването да се проведе на 1-ви юни, по повод Международния ден на детето.

Великденския фестивал тази година бе подкрепен от: ПГ на 44-то НС на Р България,   НДФ „13 века България”,  пазари „Възраждане” СОС, фирмите „Валена” и „Бобал”, както и от г-н Владо Йончев. Искрени благодарности към всички.

Остана на края да споменем малкия но сплотен екип на фестивала, който и тази година се справи с педизвикателствата в организционен план.  За визията на Великденския сайт  по време на конкурсите важна бе и подкрепата на Милан Асенов.

Живи и здрави, догодина на Великден да се видим в Босилеград!

Организационен екип на Велиденския фестивал,
Сдружение „ГЛАС“ – Босилеград