Александър Димитров

Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 24 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

Франция спечели Детската Евровизия 2020 с песента „J’imagine“ на Валентина

Франция спечели големия финал на Детската Евровизия 2020, който се проведе в Пошла.  Песента на Валентина „J’imagine“ („Представям си”) триумфира с 200 точки, като оглави класациите на журитата и онлайн вота, които имаха равна тежест при определяне на победителя.

Изпълнението на Валентина от финала: https://www.youtube.com/watch?v=3iIMGA0aUZE

На второ място завърши представителката на Казахстан Каракат Башанова с емоционалната балада „Forever” („Завинаги“), а на трето място се класира Солеа от Испания с енергичната си песен „Palante” („Движи се“). Топ 5 допълват Нидерландия и Беларус.

За първи път в историята на конкурса участниците трябваше да представят песните си от специално изградени студиа в родните си държави. Това се наложи заради рестрикциите за пътуване заради пандемията от коронавирус. Шоуто можете да гледате отново в официалния канал на конкурса в YouTube.

България има общо 6 участия на Детската Евровизия. Най-добрият резултат за страната ни носят Крисия, Хасан и Ибрахим през 2014 година в Малта, където завършват на второ място. През 2015 София е домакин на Детската Евровизия, която все още е най-голямото телевизионно събитие организирано някога в България. Последното ни участие на Детската Евровизия е през 2016 година в Малта.

Българският представител на Евровизия Виктория поздрави Валентина от Франция в   Twitter. На 20 ноември талантливата българска певица представи една от потенциалните си песни за Евровизия 2021 “Ugly Cry”, с която предизвика огромен интерес сред международните журналисти и музикални фенове. Българската делегация отново ще заложи на успешния модел с вътрешна селекция, а финалното решение за българската песен за конкурса ще бъде обявено през месец март.

Евровизия 2021 ще се проведе в Ротердам на 18, 20 и 22 май и ще бъде излъчвано пряко по БНТ 1 от 22 часа. Проектът „Евровизия“ се реализира като публично-частно партньорство между БНТ и Ligna Group, с подкрепата на финтех компанията iCard. Българите в цяла Европа и Австралия ще могат да подкрепят Виктория на 20 май, когато ще се проведе полуфиналът с участието на България.

https://www.youtube.com/watch?v=O0gSpVu-xkM&feature=emb_logo

 

Първият български Found Footage Хорър Филм

С екип от близо двадесет души и мини-бюджет успяхме да реализираме първият found footage хорър в България, който нарекохме „At His Doorstep“. 
 
Скоро филмът ще отиде на околосветско пътешествие, бидейки част от различни кино-фестивали, а през 2021 ще се завърне за локална премиера и тук, в България.

Радостин Стойчев
Продуцент и сценарист на „At His Doorstep“

Шефът на сръбския парламент: Заев да внимава, България извърши „фашистки престъпления“

Ивица Дачич бе дясната ръка на Милошевич и не за първи път атакува София

Председателят на сръбския парламент Ивица Дачич обвини България в извършването на „тежки фашистки престъпления“. Той отправи и заплашителни коментари към македонския премиер Зоран Заев поради казаното от него в интервюто за агенция БГНЕС.

Дачич бе дългогодишен говорител на диктатора Слободан Милошевич, а през последните години, откакто Александър Вучич пое управлението, бе министър на външните работи.

Пред проправителствената телевизия „Пинк“ Ивица Дачич попита „дали сръбската общественост въобще е наясно с намеренията на България“.

Разговорът започна с откъс от интервюто със Зоран Заев, в който той казва, че България е приятелска държава.

„Зоран Заев не е политически неграмотник. Той много добре знае, че казаното не е истина. Той много добре знае къде продаваше земеделската си продукция – в Сърбия и Югославия, със сигурност не и в България. Но, той има нужда от България“, каза Дачич и извади лист хартия и започна да чете без да вдига поглед:

„При обявяването на независимостта на Македония на 17 ноември 1991 г. македонският парламент не е споменал нито веднъж България. В нито един документ. В декларацията за приемането на Конституцията се говори само за АСНОМ“.

След това Дачич с ирония каза: „Ако те смятат, че са българи, че нямат свой език, това си е тяхна работа. Но няма да обявявате българската окупация за администрация. Българската окупация бе част от хитлеристката коалиция. Поне ние, които живеем в южната част на Сърбия, много добре знаем колко тежки бяха българските престъпления. Това не бе администрация“.

В южната част на Сърбия са Западните покрайнини, където живее българско население. Поради асимилацията и тоталната икономическа изолация през последните 100 г. от над 120 000 души, днес там живеят едва около 20 000.

Ивица Дачич подчерта, че е бил против признаването на Македония с името Република Македония.

„Защо трябваше да правим това, след като те признават Косово. Още повече, че целият свят ги наричаше Бивша югославска република Македония„, каза той.

В студиото бе и сръбската чалгазвезда Цеца Величкович-Ражнятович, съпруга на убития през 2000 г. военнопрестъпник Желко Ражнятович -Аркан.

Тя отказа да вземе отношение в дискусията и само каза, че „познава лично и Зоран Заев, и Бойко Борисов“. На това Дачич направи саркастичен коментар: Те все още са две държави.

Бившият говорител на Милошевич осъди и казаното от Зоран Заев за бивша Югославия, която разделяше Македония и България.

“ Не приемам твърдението, че Югославия ги е разделила от България. Ето днес няма Югославия какво ви разделя? Ако толкова много искаха да се прегърнат, нямаше да чакат 29 години да дойде 2020 г. Не си мислете, че нас ни е жал. Аз обичам Югославия. Обичам социализмът, но денят когато е създадена Югославия, това е един нещастен ден за сърбите“.

„Но, не си мислете, че мен ми е жал, че българите и македонците днес ще се прегърнат и ще решават кой е по-голям българин. Мен това въобще не ме интересува. Това, което ме интересува е какво става със Сърбия“, каза Ивица Дачич.

В началото на тази година Дачич говори с изключителна агресия срещу България. Пред държавната телевизия обвини София, че се намесва във вътрешните ѝ работи:

„За какви вътрешни работи днес се говори в Европейския съюз. Там имате едни българи, които в Сърбия са само 0.26 на сто от населението ни. Толкова са българите в Сърбия. Но, България на всяка среща на Европейския съвет поставя въпроса за правата на българското национално малцинство?“.

Тогава премиерът Бойко Борисов поиска Дачич публично да се извини.

По БГНЕС

Източник: mediapool.bg

Община Русе дари книги на бесарабските българи в Тараклия

Община Русе дари книги от наши автори на бесарабските българи в Тараклия, Молдова, съобщиха от Общината.

За целта в началото на месеца бе организирана дарителска кампания, в която са се включили десетки русенци и различни организации.

Община Русе откри безплатен „горещ“ телефон за психологическа подкрепа

Книгите са били изпратени на учителите българисти в Тараклия. По повод на дарението председателят на район Тараклия Иван Паслар, е изпратил благодарствено писмо до кмета на Русе Пенчо Милков.

Редактор: Гергана Николова

Източник: dariknews.bg

Максим и Македония

Коментар на Кирил Вълчев от предаването на „Дарик“ „Седмицата“

 

В седмицата, в която България блокира Северна Македония за започване на преговори за членство в Европейския съюз, изпратихме внезапно починалия генерален директор на БТА Максим Минчев. 17 години начело на националната информационна агенция той даваше пример каква трябва да бъде вярната посока за изграждане на добросъседство и сътрудничество между държавните институции в София и Скопие.

Почина генералният директор на БТА Максим Минчев

През 2018 г. Максим – както го наричаха всички, защото той имаше способността да печели всекиго за приятел –  организира именно в Скопие XIV-тата световна среща на българските медии и покани Теодосий Спасов от България с кавала и Влатко Стефановски от Северна Македония с китарата да свирят заедно на откриването, което предостави да направи генералният директор на държавната Медийна информационна агенция (МИА) в Скопие Драган Антоновски.

В спомен след смъртта му Антоновски припомни, че Максим първи го е поканил на среща когато станал директор на МИА. Двете агенции подновяваха всяка година договорът, подписан още през 1999 г. и са един от малкото източници на постоянна информация за днешния ден от двете съседни страни една за друга.

С кончината си Максим остави колегите му в БТА да довършат разговорите за откриването на пресклуб на агенцията в Скопие и изпращането на постоянен кореспондент в Северна Македония. Впрочем Максим имаше план да изпрати кореспонденти на БТА във всички съседни на България държави.

Именно неговото визионерско мислене не достига на България и със смъртта му празнината става още по-голяма.

Българската държава трябва да осъзнае, че е нужно да финансира постоянни кореспонденти на държавната информационна агенция в стратегически за българските интереси столици – освен в Брюксел, също и във Вашингтон и Москва, както и в други значими столици в Европа и столиците на съседните страни, а някога и на други континенти в държави с важни икономически интереси на България. И да получава именно фокусирана върху своите интереси информация, която обичайно не може лесно да бъде открита сред морето от новини.

А днес информацията е по-ценна от петрола и природния газ.

И тази информация от кореспонденти на БТА трябва да се ползва свободно от всички медии в България, защото националната информационна агенция не е техен конкурент, а техен помощник.

Нещо повече, информацията, която сега – заради съвсем не толкова голямо недофинансиране – БТА е принудена да продава, за да се издържа, трябва да стане безплатна за всички медии в България, а не само за група от 15 държавни институции и парламентарни партии, както е по закона сега.

Защото Максим запази агенцията като безпристрастен източник на истински новини с високи журналистически стандарти и на правилен български език, което е с доста дефицити в българските медии.

А най-доброто противодействие на фалшивите новини са истинските новини. Лъжата се побеждава само с истината.

И България трябва да инвестира във важната за нея истинна информация, а не да я продава. Новините за кризата заради Ковид-19, до които Максим остави достъпа свободен, са добър пример за това. Защото дори узнаването на лошите новини – като това, че България вече е първа в Европейския съюз по смъртност от коронавируса – е за предпочитане пред разпространяването на лъжливите новини.

Понеже само истината помага да се вземат правилни решения. И тези правилни решения съвсем не минават през повече доброволци – лекари от различни партии – дарителки на медицински апарати и плазма, а през система от държавни мерки срещу кризи като тази с коронавируса …

Заради нуждата от истинна информация от извора трябва да се премахнат и ограниченията за разпространяване от БТА безплатно на съобщения само от определени осем държавни институции и парламентарните партии, както е съгласно сегашния закон. БТА трябва да стане безплатен – тоест достатъчно финансиран от държавния бюджет – канал, по който свободно да достигат до всекиго абсолютно всички значими за обществото организации – държавни, общински и определен кръг частни, включително културни институции – като театри, музеи, библиотеки, читалища – и също бизнес организации, синдикати, сдружения в обществена полза…

Безплатни трябва да станат и създаваните от БТА с високо качество журналистически материали, в които намира трибуна интелектуалният елит на България, за каквито материали останалите медии често нямат достатъчно ресурс и време сами да създават.

Затова са нужни законови промени – в закона, приет през 2011 г. от парламента при управлението на Максим – както и адекватно компенсиране на финансирането от отпадналите приходи, за да бъде уредено включването в правото за разпространяване на съобщения на най-широк кръг организации и най-вече напълно безплатното ползване на емисиите, създавани от БТА.

Неразбирането на българската позиция за преговорите с евросъюза на Северна Македония показва, че българската държава трябва и много по-активно да използва националната информационна агенция – освен дипломатите – за обясняването на позициите си пред света.

Това не означава пропаганда, а честно, навременно и непосредствено представяне на България в чужбина, където благодарение на емисията си на английски език БТА достига най-бързо, а често е и единствената, която достига. Нелепо е тази емисия да бъде продавана на медии в чужбина, защото България е в положението да търси присъствие в авторитетните медии, за които тя рядко представлява интерес, а не обратното. Нелепо е и – за да се дофинансира с не толкова много пари – БТА да продава емисиите си на чуждите посолства, защото около една пета от тях се отказват заради това от най-чистия източник на информация за България и така пропускат да разберат иначе ясни послания като това в случая със Северна Македония – България иска от Скопие да остави мъртвите да бъдат такива, каквито са се самоопределили, без да пречи на живите да се самоопределят.

Македония заговори против езика на омразата към България

България трябва да продължи да развива БТА като мост към всички, които се самоопределят като българи по света, както го правеше Максим. Срещите на българските медии по света в никакъв случай не трябва да си отидат с него, макар тези срещи да останат завинаги свързвани с неговото име.

Впрочем – рядко за българин – Максим получи приживе признание по света за личността си и за ръководената от него национална информационна агенция на България. Той стана генерален секретар на Световния съвет на информационните агенции и президент на Световния конгрес на информационните агенции, на Асоциацията на информационните агенции от Балканите и Югоизточна Европа и на Асоциацията на информационните агенции от Черноморския регион. И доведе през 2019 г. в София ръководители на информационни агенции от 100 държави на Шестия световен конгрес на информационните агенции – постижение за България, която рядко получава домакинство на световни форуми.

Всички срещи, които Максим организираше, бяха пример за един така липсващ ни модел на обединение на българите в общност. Затова и толкова му подхожда напомнянето на епископ Христо Пройков на прощаване с него, че всички вървим в един път.

Но Максим ни изпреварваше по земния път, както го направи и сега, поел по небесния.

Той пропътува света и описа пътуванията си, за да можем да се сравняваме, защото – както сам казваше – пътуването е възможност да сравняваме. С неговите пътеписи българите пътуваха по света, както вече 122 години пътуват с БТА, която той съхрани.

Максим беше католик – още един символ, че българите сме общност от различия, които могат да бъдат примирени.

А той си отиде в деня, в който започва православният Рождественски пост, през който трябва да се смирим.

Да се смирим в противопоставянията си – включително такива като през тази седмица между републиките на България и Северна Македония.

Но най-вече да се смирим като приемем, че Бог е по-силен от всички мерки, с които се опитваме да опровергаем силата Му като пазим телата си, забравяйки душите си.

Неврокопският митрополит Серафим: Сегашната ситуация дава възможност да се оцени ролята на семейството

И затова на днешния празник за Въвеждането на Богородица в църквата – когато душата на Максим пътува по нов път – нека се помолим Господ да въведе душата му в небесния си храм.

Както Максим въвеждаше България в света, включително и в Северна Македония, която през седмицата когато го изпратихме българската държава блокира в преговорите за въвеждане в Европейския съюз.

Източник: dnews.bg

Зденка Тодорова: За 101 години българите от Западните покрайнини намаляха със 100 000

От 1919 година, когато се подписва Ньойския договор, който откъсва Западните покрайнини (Босилеград и Цариброд, както и селата около тях и някои села в Трънско) от България, българското малцинство в Сърбия намаля до неузнаваемост, казва Зденка Тодорова, журналист и писател от Цариброд в предаването „Брюксел 1“ на Bulgaria ON AIR.

„От 120 хиляди души тогава сега сме се свили до около 15 хиляди души,“ разказва тя.

На 27 ноември 1919 година – точно преди 101 години, тогавашният български министър-председател Александър Стамболийски подписва Ньойския договор, който освен че задължава България с репарации след Първата световна война, откъсва от страната ни Босилеград и Цариброд – две общини със 100% българско население.

И до днес между тези две най-бедни в Сърбия общини няма нито път, нито железница, разказва Зденка Тодорова. За разлика от Цароброд, който има късмет да се намира на международния коридор 10, Босилеград е напълно икономически и комуникационно откъснат.

„А едно малцинство, като е разбито, не може да функционира нормално. През 1950 териториално-административна реформа в Сърбия придаде част от селата, населени с българи, към общини с предимно сръбско население. От 1980 година започнаха и асимилационни процеси в образованието и от обучение изцяло на български в училищата в Босилеград и Цариброд се стигна до обучение на сръбски език с два часа седмично български,“ казва тя. В два часа седмично е невъзможно да се учи и история, и литература, и език, и всичко, което учеха предишните поколения, казва Зденка Тодорова и припомня, че българското малцинство е конституционно признато малцинство в Сърбия.

Според нея в европреговорите на Сърбия, а и извън тях, България трябва да постави въпроса за връщане образованието на български език в Босилеград и Цариброд. „Само с международен натиск може да си отстоим образователните права, а учебниците на български за тези две общини трябва да се пишат не от учени в Белгард, а с помощта на консултанти от Западните покрайнини,“ казва Зденка Тодорова и дава пример как Сърбия отстоява правата на своите малцинства зад граница.

Източник: dnes.bg

Любчо Георгиевски: От деца в Македония ни убеждаваха, че българите ще ни нападнат

Бившият премиер на Македония Любчо Георгиевски разкри в интервю за БГНЕС, че от деца македонците са били възпитавани в комунистическа Югославия, че българите ще ги нападнат.

„Аз бях военен в Щип. През цялото време ни убеждаваха, че трябва да се борим срещу България, че тя може във всеки един момент да ни нападне. Не ни казваха да се пазим нито от гърците, нито от албанците, нито от американците, нито от руснаците. Само от България. Нареждаха ни как да се държим, как да си закопчаваме ризите, предупреждавайки ни, че внедрени български агенти само чакат да снимат пияни югославски войници като част от тази пропаганда, която я имаше дори и в училищата“, уточни той.

Според него проблемът е, че след като дойде демокрацията те не са направили нищо – нито смяна на терминологията, нито смяна на историческите възприятия.

„И сега, когато Заев каза някои неща пред БГНЕС за тази обща история, по-голямата част от македонското общество е шокирана. Шокирана е, защото се намираме в нещо като военно положение, в което група от политици, между които аз, Заев, Пендаровски, Владо Бучковски, бившият министър на външните работи Денко Малевски, сме част от политиците, които са по-прогресивни и настояват историците да говорят и изследват. Историците обаче са се свили в черупките на бившите югославски схеми и не излизат от тях. И това е реалността„, изтъкна Георгиевски.

Той коментира, че ако се погледне македонската историография от последните 30 години, има табу на темите от македонската историямного малко от тях се отварят.

„Не отваряме теми нито свързани с бивша Югославия, нито с комунизма. Пестеливо отваряме теми дори свързани с нашите жертви. 80 членове от ръководството на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ) са в затвора. Какво е нашето отношение по този въпрос? Не знам дори дали всички лица са честно реабилитирани. Знам, че първият президент Методи Андонов – Ченто е официално реабилитиран, но знам и че има голяма група лица, които не са. Жертвите на комунизма – това е тема, която се дискутира в страните от цяла Източна Европа“, отбеляза бившият македонски премиер.

Георгиевски подчертава, че сега „навлизаме в една наистина интересна ситуация, в която ако бъдем погледнати отвън, сме една от малкото държави, обвързваща своя национален бит само с комунизма и комунистическата партия. От демократичен аспект това дори е абсурдно“.

„Може би през цялото време все пак крием някои неща около Гоце Делчев и не искаме да говорим за тях. Кое е това, което прави Гоце Делчев общ герой на Македония и България? Първо, Гоце Делчев е роден в „булгар вилает“ в рамките на Османската империя. Това показват документите, неговите братя, неговите родители – значи той израства в тази среда. Второ – основно училище е учил в екзархията. След това учи в Солунската българска мъжка гимназия, в която са учили всички революционери. От там отива да се обучава за български офицер в българското военно училище. След това става учител в българската екзархия. Защо обаче ние крием тази част от македонската история? Казваме само, че е бил учител. И той, и Даме, и Гьорче, и Пере Тошев, и Никола Карев – всички са били учители в българската екзархия“, отбелязва той.

„Искам явно да порицая много от тези функционери на ВМРО-ДПМНЕ за това каква история разказват за отношенията между Македония и България и за фамилиарните отношения. Това е наистина върховно лицемерие„, настоява Любчо Георгиевски.

„За бившия министър на външните работи, който изгради цялата си кариера във ВМРО-ДПМНЕ покрай Доста Димовска и неговото българофилство – всички знаем кой е той. Преди няколко дни гледах и бившата съпруга на бивш председател на ВМРО-ДПМНЕ – също застава против България. Поне 4-5 пъти в мое присъствие е разказвала за българско-македонската обща история, а преди три дни я гледах – плюе срещу България. Друг приятел от Охрид над 30 години говори само за България. Сега са го сложили за председател на ветераните на ВМРО-ДПМНЕ, и той плюе срещу България. Бивша министърка, чието потекло е от фамилия с директно участие в българската власт през 1941-44 година и чието семейство също е възприемано като българофили – и тя обвинява Заев, че продава Македония. Посланик от Брюксел, чийто баща не само че беше българофил, но и по дефиниция македонски българин – и той сега излиза с някакви философски интерпретации“, коментира бившият македонски премиер и заключава: „Е, възможно ли е такова лицемерие да съществува в Македония?“

Източник: news.bg

Финалът на Детската Евровизия 2020 ще бъде излъчен днес от 18 часа на живо от Полша

Големият финал на Детската Евровизия 2020 ще се проведе днес от 18 часа българско време. Шоуто ще бъде излъчено на живо от Полша и може да се гледа в официалния канал на конкурса в YouTube.

За първи път в историята на конкурса участниците ще представят песните си от специално изградени студиа в родните си държави. Това се наложи заради рестрикциите за пътуване заради пандемията от коронавирус.

Финалът на Детската Евровизия 2020 на живо: https://www.youtube.com/watch?v=XVjDr88nnrQ

12 държави ще се борят за победата в 18-ото издание на Детската Евровизия. Своят дебют ще направи Германия, а Армения се наложи да се откаже от участие в последния момент заради обявеното военно положение в страната. Фаворити за победата са песните на Испания, Франция и Полша.

Сборен клип с всички песни от финала: https://www.youtube.com/watch?v=ZY6Qiq7_lFI

Зрителите в България също ще могат да подкрепят своите фаворити на конкурса. Онлайн гласуването на официалния сайт Детската Евровизия jesc.tv позволява музикалните фенове в цяла свят да изберат своите 3 любими песни още преди да е започнало шоуто. Втората част на гласуването е по време на живото излъчване, а победителят се определя чрез 50% онлайн гласуване и 50% жури вот.

Българският представител на Евровизия Виктория пожела успех на участниците в Детската Евровизия 2020 в Twitter. На 20 ноември талантливата българска певица представи една от потенциалните си песни за Евровизия 2021 “Ugly Cry”, с която предизвика огромен интерес сред международните журналисти и музикални фенове. Видеото към песента прикова вниманието със своя мащаб и забележителни кадри, които бяха реализирани с подкрепата на iCard от режисьора Виктория Караколева и оператора Росен Савков. Българската делегация отново ще заложи на успешния модел с вътрешна селекция, а финалното решение за българската песен за конкурса ще бъде обявено през месец март.

Евровизия 2021 ще се проведе в Ротердам на 18, 20 и 22 май и ще бъде излъчвано пряко по БНТ 1 от 22 часа.

Намаляват драстично курсовете Кюстендил-София заради липса на пътници

Изпълняваните 12 курса Кюстендил-София дневно ще бъдат намалени драстично заради намалелия брой на пътуващи до столицата, казаха местни превозвачи. Вероятно те ще бъдат подновени около Коледните празници, предаде БНР.

Последните дни имало пътуващи до София автобуси с по двама-трима пътници и изпълнението на линиите е напълно нерентабилно, казаха превозвачи.

Коментира се, че двете фирми, които правеха по 6 курса дневно, ще изпълняват вече по два-три. Доскоро пътували студенти, които обаче вече са на онлайн обучение и не ползват автобуси.

Хората се страхуват да пътуват, коментират от фирмите. Според новата транспортна схема ще се даде възможност на превозвачите да изпълняват курсовете по АМ „Струма“, а не по международния път Кюстендил-Радомир-Перник-София през Конявския балкан, което отнема и време.

Това обаче би ощетило пътуващите от селата в общините Кюстендил, Радомир, Перник.
 

Източник:  dariknews.bg

Петко Добрев: За Ньойския договор и поуките от него

За огромно съжаление, днес българските политици в по-голямата си част са последователи на Александър Стамболийски и не знаят, че Теодор Теодоров е съществувал

 

Петко Добрев

Изминаха 101 години от подписването на пагубния за българската нация Ньойски договор.

Извлякоха ли българските политици от тогава до днес своите поуки?

И кои трябваше да са тези поуки?

Поука №1- Франция никога няма да забрави българския цар Калоян и това, че българите слагат край на френската хегемония в средновековна Европа. За това и мирните преговори за приключване на Първата световна война се водят в Ньой.В кметството на това парижко предградие и до днес е изложена картина, която изобразява смъртта на граф дьо Ньой през 1205г край Одрин. И нека не се учудваме, че Франция винаги е защитавала интересите на Сърбия и Румъния, когато те се преплитат с интересите на България.

Поука №2 – Гръцкият проект на Евгений Болгарис е бил жива доктрина и през 20 век. Само намесата на американския президент Уилсън спасява независимостта на българската държава. Разбира се, към това трябва да добавим и Владимир Илич Ленин, който по това време унищожава Царска Русия и създава СССР, в резултат на което Русия не участва в мирните преговори. Дали Гръцкият проект съществува като доктрина през 21 век? Това е въпрос за днешните и утрешни политици.

Поука №3 – политиците от Третото Българско Царство са били достолепни българи патриоти. По време на преговорите с победителите водач на българската делегация е Теодор Тодоров. Когато той разбира нагласата на победителите за смазване на българската нация и държава,подава своята оставка като Министър -председател, защото не е можел да си позволи като такъв да подпише Ньойския договор. Всички български политици, с изключение на един отказват да бъдат назначени като Министър -председател на България, като причина за отказите им  е една – не могат да си позволят да подпишат унизителния за България мирен договор. Един единствен мераклия за власт приема да бъде Министър-председател и да подпише Ньойския договор – Александър Стамболийски. След това същият, за да се хареса още повече на победителите започва да преследва всички онези достойни български политици, които отказаха да подпишат Ньойския договор.За огромно съжаление, днес българските политици в по-голямата си част са последователи на Александър Стамболийски и не знаят, че Теодор Теодоров е съществувал.

Поука №4 – българските офицери от Третото Българско Царство са живели с една мисъл и надежда, когато дойде подходящото време със своята храброст да ревизират Ньойския договор. Всяка вечерна проверка на бъдещите български офицери завършвала с един призив от дежурния офицер. Този призив бил съвсем кратък „Помнете – Ньой!“. 

Днес е 27 ноември. Навършват се 101 години от подписването на Ньойския договор. Това е ден, за поуки, които трябва да припомним и помним.

Източник: epicenter.bg