Начало / Александър Димитров

Александър Димитров

Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 24 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

Кюстендил е домакин на националния и балкански шампионат по маратон 2020 г.

Трасето на маратон  „Кюстендил“  (20 септември 2020),бе официално представено днес на церемонията“Атлет на Кюстендил“.Градът ще бъде домакин на националния и балкански шампионат по маратон. Събитието се организира от  Българска федерация по лека атлетика.

Предвижда се стартът на маршрута да бъде на 20 септември 2020 г.от площад „Велбъжд“, като трасето  преминава през селата Граница, Багренци, Жабокрът и завършва в Кюстендил с обиколка около културно-историческите забележителности в града. Дължината на пълната обиколка е 21.1 км.В маратона се очаква да се включат около 150 състезатели и над 300 любители.

„Във всяко едно от селата ще има подкрепителен пункт с атракции- музика и хора, които ще подкрепят бегачите, защото е много важно за състезателите да получат подкрепа.По същото време на пл. „Велбъжд“ ще има миникрос  2 км. и детска атлетика“, заяви Тони Бонов, представител на организаторите.

Дарик- Кюстендил

„Благодаря на домакините за това, че сме отново в Кюстендил.Отново, защото българската атлетика беше тука преди 30-ина години и то с много сериозно присъствие, но след това Кюстендил почти изчезна от картата на българската атлетика.Искам да похваля сегашното ръководство на общината,че отново, не само българската, но и балконската атлетика ще намери място тук.Благодарности към община Кюстендил, към това, което сте направили, а то е много, защото инвестирането в атлетическата дисциплина маратон е нещо много по- различно , то е нещо голямо и за Кюстендил е огромна чест да получи това доверие в аванс“, заяви председателят на българската федерация по лека атлетика Добромир Карамаринов.

Дарик- Кюстендил

Зам кметът Радмила Рангелова приветства всички и им пожела да се чувствата добре в Кюстендил.

Цветелина Кирилова благодари на всички, които организират събитието и подчерта, че изключително важно е да се работи с децата от малки, като най- важни  в този процес са родителите. Наградата атлет на Кюстендил спечели Емил Кръстев -шампион на 400 метра в зала на Държавното първенство за юноши и девойки до 16 години.

На второ място е Валерия Кадийска и на трето- Ралица Димитрова. Председателят на българската федерация по лека атлетика Добромир Карамаринов връчи почетни плакети на победителите.

Източник: dariknews.bg

В Нови Сад се проведе вечер, посветена на българската култура

Българското културно дружество в град Нови Сад с ръководител Елена Велкович организира на 13.11.2019 г. в Културния център на гр. Нови Сад вечер, посветена на българската култура по проект „Символи – съвременна художествена сцена на България”.

Специален гост на събитието бе българският художник Симеон Панайотов, който представи свои творби. Представени бяха също новосадският калиграф Светозар Паич, художничката Олгица Стефанович, художникът Ванчо Христов и младият композитор Димитрие Белянски.

Посолството на Република България в Белград получи благодарствена грамота за подкрепата на мероприятието.

Източник: www.mfa.bg

Фотодокументална изложба „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917г.“ в Благоевград

КИЦ „Босилеград“, Регионален исторически музей Благоевград и Македонския научен институт в Благоевград представиха фотодокументалната изложба „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917г.“

Д-р Кирил Алексиев, директор на Регионален исторически музей – Благоевград, поздрави присъстващите, а авторът доц. д-р Ангел Джонев представи изложбата и трагичните събития на 15-16 май 1917г. в Босилеградско, когато четата на Коста Милованович Печанац нахлува в Босилеградско, убива 35 души и опожарява Босилеград и околните села, нанасяйки материални щети за около 2,5 милиона лева.

Председателят на КИЦ „Босилеград“ Иван Николов каза, че в рамките на отбелязването на 100-годишнината от Босилеградския погром през 2017г. доц. д-р Ангел Джонев е издал книга „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917г.“ и е автор на фотоизложбата със същото заглавие с което са попълнени белите петна в българската историография за това трагично събитие. За съжаление, каза Николов, благородната идея за поставяне на паметна плоча в центъра на Босилеград с което да се отдаде почит на невинно избитите жертви и да се открие от български и сръбски държавни представители, не срещна разбиране от сръбска страна.

Черна гора трябва да остане лидер в европейската интеграция, каза българският посланик в Подгорица в интервю

За Черна гора е важно да остане лидер в европейската интеграция, да запази смелостта си в осъществяването на реформите и ентусиазма си по пътя към ЕС, каза българският посланик в Подгорица Меглена Плугчиева в интервю за черногорското издание „Викенд новине“, като увери, че Европейският съюз ще намери начин да реши вътрешните си проблеми и да продължи разширяването.

„Твърдо съм убедена, че ЕС няма да позволи Западните Балкани от бяло петно на картата на Европа да се превърнат в черна дупка. От друга страна, ЕС много малко говори за приноса си към развитието на старите и бъдещите членки, което е грешка. Повече се знае за китайските проекти, отколкото за проектите, зад които стои ЕС“, каза Плугчиева.

Коментирайки отлагането на преговорите на ЕС със Северна Македония и Албания, което се отрази демобилизиращо на страните от региона и на Черна гора, българският посланик каза, че на това решение трябва да се гледа от по-широка перспектива и да се мисли как „минусът да се превърне в плюс“. Това от една страна означава, че всички държави от Западните Балкани трябва да се мобилизират и още повече да напреднат с реформите, а от друга страна, ЕС трябва да реши по-скоро своите проблеми и да поднови процеса на разширяване, поясни Плугчиева.

Тя каза, че не споделя мнението на една госпожа, която заявила: „Брюксел симулира, че желае региона в ЕС, а Черна гора симулира, че иска да бъде членка на ЕС“. Тя подчерта, че членството на Черна гора е от общ интерес и за нея, и за ЕС, и затова те трябва да продължат да работят заедно – Черна гора върху реформите, а ЕС – върху подкрепата им.
„Моята лична амбиция е да помогнем на Черна гора по пътя към ЕС. Вашата страна има изключителни перспективи. Имате прекрасна природа, добри хора, богата история и култура. Черна гора е голяма страна на малка територия“, каза българският посланик.

Източник: БТА

Възпоменателна вечер по повод Деня на Западните покрайнини (Видео)

Историческите събития след Ньойския договор,  до голяма степен затрудняват живеещите на тези територии, а последствията от репресиите и интензивната асимилационата политика най-добре се виждат в днешни дни. Босилеград, със своята историческа и настояща съдба, е на път да бъде обезлюден и превърнат в град без бъдеще.     

КИЦ „Босилеград“, Сдружение ”ГЛАС”  и Демократичния съюз на българите на 9-ти ноември от 17,00 часа в салона на КИЦ-а, проведоха възпоменателна вечер по повод Деня на Западните покрайнини.  Гости на събитието  бяха зам. председателят на ГК „Западни покрайнини“ д-р Валентин Янев от София, историк Стефан Дечев със свои колеги професори от ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград,  доц. Ангел Джонев и други сънародници от Кюстендил,  г-н Ангел Пелтеков представител на Сдружение на запасното войнство „Капитан Райчо Николов“ от Русе, представители от Български национален съюз от София и местни граждани.

Участниците с минута мълчание отдадоха почит към жертвите избити в близост до границата през изминалите сто години. Като домакин на събитието председателя на КИЦ „Босилеград”  поздрави гостите и припомни какво представлява Деня на Западните покрайнини за босилеградчани и България.  В такъв дух се изказаха и другите участници които изразиха покрепа към сънародниците си в Босилеград и се съгласиха че отбелязването на трагичните дати от нашата история не е опит за реваншизъм, а стремеж да се живее свободно и нормално.

ГЛАСПРЕСС

Ученици от Тараклия за пръв път играха уличен квест (quest)

Тараклийските ученици за пръв път играха уличен квест (quest). Играта бе организирана в рамките на републиканската седмицата на младежта и се провежда от районното управление на образованието, съобщава http://www.bta.bg/bg/c/MI/id/2104374

Четири отбора по пет участника – представители на горните класове от трите местни гимназии (номер 1,2,3) и Детския дом на творчеството се състезаваха в решаването на ребуси, съставянето на думи, ориентиране на местността, познаването на местни исторически паметници.

Мероприятието, което се проведе на главния площад на града и в околностите му, имаше за цел да се идентифицира нивото на знанията на учениците и способността да ги прилагат на практика, подкрепа на творчески и физически прояви, работа в екип и предотвратяване на ниското настроение у младите хора, поясни специалистът за работа с младежи в управлението на образованието Виктория Войтович.

Първо място в играта взеха учениците от гимназията номер три, второ място екипът на лицея „Олимпий Панов“, и трети места останаха за младежи от Детския дом на творчеството и гимназията „Иван Инзов“. От управлението на образованието всички участници получиха дипломи и подаръци.

В Молдова на втората неделя на ноември се отбелязва Националният ден на младежта. По този повод от 10 до 17 ноември в страната се провеждат най-различни мероприятия за младите хора – обучения, мотивационни и работни семинари, панаири, както и много забавления.

Квест (англ. quest) е известен още като приключенска игра (англ. приключенска игра). Най-важните елементи на играта в жанра на търсенето са разказване и изследване на света, а ключът към играта е решаването на пъзели и задачи, които изискват умствени усилия от играча.

Източник: Ирина Богоева

Борисов: Берлинската стена падна и между България и Сърбия, Вучич проговори на български

Сръбският президент Александър Вучич и българският премиер Бойко Борисов откриха официално последния участък от Коридор номер 10 по автомагистралата от българската граница до Ниш.

Днес свързваме Азия и Европа през България и Сърбия, заяви премиерът Бойко Борисов.

България сега ни е по-близка от всякога, каза сръбският президент, а премиерът Борисов сравни завършването на магистралата с падането на Берлинската стена.

„Къде си братко, добре дошъл“ – така президентът на Сърбия Александър Вучич посрещна Бойко Борисов. Двамата минаха заедно тунела Банцарево преди да открият тържествената церемония, с която се сложи край на Мисия Коридор 10 в Сърбия.

Със сръбски народни песни и в присъствието на сръбския премиер Ана Бърнабич, Милорад Додик – представител на тристранното председателство на Босна и Херцеговина, министри от правителствата на Сърбия и България, представители на чуждестранни кредитори и компании, участвали в строителството, официално беше открит последния 22-километров участък от източното разклонение на Коридор 10.

Отсечката свързва Ниш с Димитровград., а цялата магистрала е основен транзитен коридор от Централна Европа към Турция и Близкия Изток.

„Мисля, че и ние можем като германците да кажем, че от днес Берлинската стена между България и бивша Югославия пада. От днес Сърбия има пристанищата Бургас и Варна, а оттук до Истанбул няма светофар“, каза Борисов. Събитието бе излъчвано на живо във Фейсбук профила на премиера.

„Днес свързваме Азия и Европа през България и Сърбия. Да ви е честита, да няма катастрофи, да няма жертви, да сте живи и здрави“, продължи Борисов.

Той допълни, че за България новият участък от магистралата също е важен, тъй като така ще може по-лесно да изнася своите стоки към Западна Европа.

Сръбският президент заяви, че очаква повече туристи и повече инвестиции и дори напомни за поезията на Уолт Уитман.

„Скоро ще завършим и свързването на газопроводите с Балкански ток, или както българите казват Балкански поток – и по този начин ще бъде вечно свързано българското и сръбското приятелство. И днес наистина чувствам, това, което е чувствал Уолт Уитман, когато е възпявал пътя и се е чувствал най-щастлив на пътя. И днес тук виждам щастливи хора, виждам вас, които сте дошли да видите какво се създали, да развиваме заедно нашата земя и да гледаме в бъдещето“, каза Вучич.

Това са пътища, за които дълго мечтахме, добави сръбския президент.

Премиерът Бойко Борисов използва сръбския израз „Върло лепо!“, а Александър Вучич отвърна като на български език:

„Днес имаме добра възможност да видиме на кого са по-добри кебапчетата – сръбските или българските. Да живе приятелството между Сърбия и България“.

По-рано Вучич честити на гражданите новите почти 87 км и благодари на всички, които са участвали в строителството на източното разклонение на Коридор 10 от Ниш до българската граница. Той заяви, че пътят от българската граница до Хърватия ще е около 4 часа, малко повече ще е до Унгария. И изтъкна, че магистралата е шанс за инвестиции за целия регион около Ниш, като специално отбеляза приноса на българите в Сърбия за развитието на страната.

Вучич обяви, че до 1 декември пътуването по източното разклонение на Коридор 10 ще бъде безплатно. Изграждането му започна през 2010 г.

Борисов написа във Фейсбук, че догодина по това време и участъкът от Драгоман до Сливница ще е готов. Според премиера по тези платна движението ще е със 120-130 км/ч.

Източник: bnr.bg

Българите в Западните покрайнини роптаят срещу отношението на българската държава

Председателят на Културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов отбеляза пред БНР, че българската държава има непостоянно отношение към съдбата на сънародниците ни в Западните покрайнини.

Николов подчерта в деня на Западните покрайнини, че има нужда от актуализиране на предложената на Европейския парламент и на правителствата на България и Сърбия платформа за спасение на българското малцинство в Западните покрайнини.

„През последните 20 години България даде образование на стотици млади българи от Западните покрайнини, подпомагаше културните центрове и други граждански организации в борбата за опазване и развитие на българската култура, даде българско гражданство на всички, които го поискаха, оказваше хуманитарна и медицинска помощ на населението. Равносметката показва, че това не беше достатъчно да се запази българският характер и да се задържи българското население по родните места„, обясни Николов, като изтъкна, че Западните покрайнини са в икономическа и демографска криза.

„Към днешна дата имаме нужда от цялостно преосмисляне на българската политика към Западните покрайнини и търсене на други спешни начини и средства за тяхното спасяване„, подчерта още председателят на Културно-информационния център в Босилеград.

Източник: news.bg

Проведе се VІ Конференция за Западните покрайнини (ВИДЕО)

 

На 8 ноември по повод Деня на Западните покрайнини и 100 годишнината от подписването на Ньойския диктат в София се проведе VІ конференция „Западни български покрайнини“ под мотото на Жан Жак Русо „Да виждаме несправедливостта и да мълчим, значи да участваме в нея“.

Конференцията започна с интониране на българския химн, след което участниците – обществени деятели, учени, педагози и експерти от България и Западните покрайнини в два панела представиха единайсет доклада по темата на конференцията.

Участниците на конференцията в докладите  си обстойно анализираха всички аспекти от положението на българите в Западните покрайнини в исторически и съвременен план като подробно анализираха всички исторически, геополитически, икономически, хуманитарни, екологични, и демографски аспекти които са повлияли за отделянето им от България и трудното положение в което се намират и днес. От почти всички доклади си пролича тревогата за бъдещето на българското население в Западните покрайнини, което, отчаяно от трудните условия за живот вече напуска родните си краища и си търси по-добри  места за живот в България и страните в Западна Европа.

 

Причините за това трудно положение се крият в сръбската шовинистична политика спрямо другите народи и малцинства която доведе до създаването и разпадането на Югславия, но и в неадекватната политика на българските правителства и липсата на дългосрочна стратегия за опазване на правата и интересите на българите в Сърбия.

На края участниците в конференцията приеха Декларация „100 години Ньойски диктат и съдбата на българите в Западните покрайнини“.

Всички доклади от конференцията ще бъдат издадени в специален сборник.

Освен тази, конференции по повод 100 години Ньойски диктат тази година се проведоха още и в Брезник, Троян и Трън, а тия дни предстоят още две такива в София.

ГЛАСПРЕСС

Предприемач от София се срещна с ръководството на Обществото на ловците и рибарите в молдовския район Тараклия

Предприемач от София се срещна с ръководството на Обществото на ловците и рибарите в район Тараклия и с някои от местните икономически агенти.

Собственикът на фирма за ловни, охранителни и работни облекла Йордан Кръстев дойде от България заедно с представителя на Асоциацията на българите по света Здравко Ангелов, съобщава http://www.bta.bg/bg/c/MI/id/2104145

В Тараклия ги посрещна директорът на Театъра на бесарабските българи „Смешен петък“ Иван Боримечков. В офиса на тараклийския клон на републиканското ловно-рибарско дружество Кръстев представи продукцията си и подробно разказа за тънкостите на изработката на ловно облекло.

„Искаме да развием бизнеса тук – да продаваме или да произвеждаме. Виждаме, че в Тараклия има потенциал за това дело, защото ние предлагаме продукта, който е необходим на пазара. Не изключвам възможността да се кооперираме с някоя местна фирма и да направим съвместно предприятие. Готови сме за всякакви идеи, стига да можем да развием и нас и региона тук. Предимството на дрехите, които искаме да продаваме или да шием, е в това, че те са изработени изцяло от български суровини и по този начин ще промотираме българското. За това сме дошли в районите, където има бесарабски българи. Надяваме се да имаме подкрепа не само от организации, но и от хора на по-високо ниво за да можем да реализираме нашия проект“, разказа Йордан Кръстев в пресклуба на БТА.

Молдовското дружество на ловците и риболовците е обществена организация, която се занимава с развитието и осигуряването на спортен и любителски риболов и лов в републиката. В него членуват около 25 хиляди ловци и рибари.

След срещата с ръководителите на Обществото на ловците и рибарите в район Тараклия Фьодор Труханов и Дмитрий Дорня, гостите посетиха шивашкия цех, отворен от българския бизнесмен, и други фирми в Тараклия (Молдова) и в съседния град Болград (Украйна).

Източник: Ирина Богоева