Начало / Александър Димитров

Александър Димитров

Aлександър Димитров, роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование, дълги години работи в неправителствения сектор, участва и организира много събития с културно-образователна цел. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното, след едногодишна работа под негово ръководство в Босилеград започва да работи първата кабелна ТВ в Вранския регион. Като гл. организатор на Великденския фестивал, вече 24 години преврща Босилеград в баклански център на детската радост. Вярва, че опитът ще му бъде полезен и в новата медия „ГЛАС ПРЕСС”.

Защо хремата и запушеният нос не са признак за COVID-19

Хрема, запушен нос и кихане не са признаци за COVID-19. Това посочва проф. Тим Спектър, епидемиолог от Лондонския кралски колеж в интервю за Би Би Си Радио 4.  

Според проф. Спектър симптомите на настинка като кихане, хрема и запушен нос не навеждат на мисълта за зараза с COVID-19.

По-вероятните показатели за коронавирусна инфекция са умора и главоболие. Изследванията показват, че характерните първи симптоми за заболелите от коронавирус са загуба на вкус и обоняние.

Графиката е по данни на Национална здравна служба на Обединеното кралство и Световната здравна организация

„В момента хората са много притеснени от симптомите на настинка, защото не са сигурни дали това е простуда или COVID-19“, казва професорът.

„Трябва да осъзнаем, че може би 98% от всички направени тестове заради симптоми на простуд, са отрицателни, което означава, че хората грешат“, добавя той.

Страховете на хората се увеличават, защото навлизаме в сезон, когато инфекциозните заболявания се увеличават.

Проф. Спектор призовава да не се прибягва веднага до тест за коронавирус: „По възможност си останете вкъщи, ако имате симптоми на настинка. Не бързайте да правите тест за COVID-19. Трябва да мислим по метода на изключването, а не просто да следваме стандартните критерии за симптоми“, казва още той.

Източник: offnews.bg

Новите случаи на COVID-19 в България са 86

София, 20 септември /БТА/
Новите случаи на COVID-19 в страната са 86, като най-много са били регистрирани в област Варна – 19 души, в София-град – 12, и в област Благоевград – 11. Това показват данните от Единния информационен портал.
PCR-тестовете, направени през последното денонощие са били 2915. Сред медицинския персонал засегнати от инфекцията са общо 1050 души.
През последните 24 часа са починали двама души, а 37 човека са общо настанените в интензивни болнични структури. От началото на пандемията са потвърдени 18 819 случая, а са починали 755 души.
Активните случаи в страната са 4506, а през последното денонощие са се възстановили 48 пациенти.

Източник: София
 
Източник: bta.bg
 
 

Софийският университет се затваря за посетители до 31 декември, праща болните 28 дни в изолация

Студентите ще влизат и излизат под строй от залите, вътре ще са само с маска и ще сядат през място. Маските задължителни и в общежитията. Забраняват се “несъществените контакти на работното място“

Софийският университет се затваря за външни посетители до 31 декември 2020 година. Студентите и преподавателите ще са длъжни да са с маска/шлем на лекциите, ще сядат през място и ще влизат и излизат „под строй“ – влезлите първи ще сядат най-отзад, последните – най-отпред и ще излизат първи. Откриване на учебната година на 1 октомври ще има, но единствено за първокурсниците, срещите с останалите ще се организират присъствено или онлайн по решение на ръководителя на съответното звено. То ще е на открито – пред националната библиотека. Речи в ректората не се очакват. Положителните за COVID-19 ще бъдат изолирани у дома почти месец – 28 дни.

Новите правила са записани в заповед от 16 септември на ректора проф. Анастас Герджиков, която разпорежда още дословно на преподаватели и служители „несъществени контакти на работните места да бъдат ограничени“.

Какво още е заповядано?

Хигиенизиране

Два пъти дневно ще се дезинфекцират подове, дръжки на врати, ключове за осветление, бутони на асансьори, парапети, тоалетни чинии, мивки, кранове и др. Управителите на сгради ще са длъжни да осигурят сапун, дезинфектант и лични предпазни средства на персонала (т.е. маски, шлемове). Задължително е в тоалетните да има течаща топла вода и течен сапун или дезинфектант и отговорните да внимават да не свърши, без да са заредили нов.

Управителите също трябва да направят така организацията за влизане и излизане, че да не се струпват хора и да има дистанция. Охраната ще мери температурата на входа. Там, в коридорите и пред по-големите аудитории ще има дозатори. По стените ще има информационни табели или стикери, които да напомнят на хората да носят маски, да си мият ръцете и да стоят на разстояние от останалите. Трябва да се организира и двупосочно движение на хората по коридорите.

Достъп до сградите

До 31 декември се забранява:

– външни посетители да влизат в учебните сгради на СУ. При неотложна необходимост това да става, след като охраната получи потвърждение по телефона от съответния служител/преподавател;

– провеждането на масови мероприятия в СУ, включително конференции, дискусии, публични лекции, представления, концерти и други културни събития, спортни прояви, промоции за връчване на дипломи, комисии и работни групи и др. Събитията, които не могат да бъдат отменени, се провеждат след писмено съгласуване с ректорското ръководство на открито или при заетост на местата до 30% от капацитета.

Забранява се в учебните сгради да влизат хора под карантина или със симптоми (повишена температура, кашлица, затруднено дишане и др.).

Студентските столове, кафенетата и ресторантите ще могат да се ползват, но при спазване на препоръките на МЗ и БАБХ.

Лекции

Всички преподаватели, студенти и служители са длъжни да носят маски в общите закрити части на учебните сгради, в общежитията и в библиотеките. На лекция маска може да няма само преподавателят и/или студент, който говори в момента.

Дали през зимния семестър н 2020/2021 г. ще се учи присъствено, или дистанционно ще решават деканите. Ако е присъствено, в залите трябва да има табели, че сядането е позволено през едно място; при влизане студентите трябва да заемат местата отзад напред, а в края на учебния час първи да излизат седящите най-близо да вратата. Залите ще се дезинфекцират поне веднъж на ден между часовете и в края на деня и ще се проветряват по време на всяка почивка.

Ректорът препоръчва за всички дисциплини да са подготвени и онлайн курсове, за да имат достъп до тях и студентите под карантина, с хронични заболявания и от рискови групи.

В случай на необходимост събота и неделя могат да бъдат включени като учебни дни в разписа на занятията.

Ако е възможно, спортните занятия да са на открито, докато времето го позволява и да се осигури ранно взимане на практическите занимания; спортовете, при които се налага да са на закрито, да се провеждат при спазване на социална дистанция – изисква заповедта. Трябва да има и план „за поетапно ползване на съблекалните“. Студентите с хронични заболявания и от рискови групи трябва да бъдат освободени от практически занимания и да им се предложи онлайн обучение от Центъра по кинезитерапия. На тези, които са ограничени поради епидемичната ситуация (заразени, под карантина, грижат се за близък, не могат да пътуват и т. н.) и не могат да посещават занятия, да бъде осигурен достъп до онлайн упражнения за тренировки в домашни условия и теоретична подготовка. Ако ситуацията наложи преминаване към смесено обучение, практически занимания ще се провеждат само с първокурсници, а обучението ще е на блокове с намален брой студенти според вида спорт.

Всички учебни практики и хоспитирането ще бъдат присъствени, а ако е невъзможно – онлайн или да бъдат отложени. Ако се отложат, тези дисциплини няма да се взимат предвид като неположени за завършването на учебната година, нито да се включват при изчисляването на общия успех за стипендия. Неположените успешно изпити по дисциплините от летния семестър няма да се взимат предвид като неположени за завършването на учебната година, с изключение на специалностите „Медицина“, „Медицинска сестра“ и „Медицинска рехабилитация и ерготерапия“ и всички специалности на Факултета по математика и информатика.

До две седмици преди началото на сесията деканите на факултетите трябва да изготвят график на изпитите с информация за начина на провеждане на всеки изпит – присъствено или дистанционно, както и дали има промяна на формата на заключителен контрол и т. н.

Държавните изпити и защитите на дипломни работи ще се провеждат присъствено, а ако това не е възможно – дистанционно (държавните изпити – в платформата Мудъл, а защитите на дипломни работи – в публично достъпни среди). До две седмици оценките трябва да бъдат нанесени.

Кандидат-докторантските изпити по специалността ще са присъствени, а ако е невъзможно – дистанционно. Кандидат-докторантските изпити по чужд език ще са дистанционни, а ако това е невъзможно – присъствено.

Работа на администрацията

Администрацията на СУ се връща на работа присъствено. За всеки трябва да има 4 кв. метра площ, а ако това е невъзможно, ще се работи на смени по график.

„Несъществени контакти на работните места да бъдат ограничени“ – нарежда ректорът.

При присъствена работа началниците на отдели и сектори трябва да организират дейността по начин, който осигурява спазването на дистанция най-малко от 1,5 м. между служителите и посетителите. При непосредствено обслужване на посетители е задължително използването на маска за лице или предпазен шлем. Това може да не се спазва, ако са осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекция.

Университетска библиотека

До 31 декември достъп до Централна университетска библиотека и филиалните библиотеки имат само преподаватели, докторанти, студенти и служители на Софийския университет. Достъп за преподаватели, докторанти и студенти от други висши училища и научни организации може да бъде даван по изключение с разрешение на ректора или директора на Университетска библиотека.

Работното време с читатели на Централна библиотека ще е от 8.00 до 20.00 ч., а на филиалните – от 8.30 до 17.30 ч.

Всички читални да работят с капацитет 30% от работните места, като се осигури дистанция от минимум 1,5 м. между читателите, нарежда ректорът. Допускат се само читатели с маски, като при влизане всички читатели задължително дезинфекцират ръцете си. В зоните за заемане на литература не се позволява струпване на читатели и се спазва дистанция от 1,5 м. При необходимост читателите изчакват извън библиотеките. При подходящи условия да се работи при отворени прозорци. При невъзможност да се извършва задължително проветряване по десет минути на всеки час. Забранявам използването на настолните компютри в читалните зали.

Командировки, мобилности и стажове в чужбина

Разрешават се командироването и пътуванията на академичния състав, служителите от администрацията и студентите в чужбина, както и пътуванията с цел мобилност или стаж по програма Еразъм+.

Всички членове на академичния състав, служители от администрацията и студенти, както и чуждестранните преподаватели, изследователи и студенти, които пристигат с начална точка на отпътуване от трети страни извън Европейския съюз, представят документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19. Лицата, които не представят такъв документ, се задължават да се подложат на 14-дневен карантинен период. В периода на карантината те са длъжни да не напускат домовете си или мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок, и да спазват инструкциите, определени със заповедите на министъра на здравеопазването. Ако до изтичане на определения срок не се появят симптоми за COVID-19, карантината се преустановява.

При поява на симптоми на остри респираторни болести (повишена температура, кашлица, хрема и други) у преподаватели, студенти или служители:

– лицето със симптоми се освобождава от работа/занятия и напуска незабавно сградата на Университета;

– след като лицето напусне помещението, преподавателят/началникът на отдела съобщава на управителя на сградата и в кратък срок се извършва щателна дезинфекция с биоцид с вирусоцидно действие;

– лицата със симптоми са длъжни да се свържат по телефона с общопрактикуващия си лекар или със съответната регионална здравна инспекция, откъдето да получат указания според случая.

Лицата с потвърдено заразяване с COVID-19 информират по телефона декана/началника на отдела, който трябва незабавно да се свърже със съответната регионална здравна инспекция (РЗИ). Идентифициране на контактните лица и мерките, които да се предприемат, включително лицата, които се поставят под задължителна карантина, се разпореждат от РЗИ.

Потвърдените случаи на COVID-19 подлежат на задължителна изолация и лечение в домашни условия за период от 28 дни от датата на потвърдителното лабораторно изследване – пише в заповедта. В периода на задължителната изолация в домашни условия лицата са длъжни да не напускат домовете си или мястото, в което са посочили, че ще пребивават. Изолацията в домашни условия се преустановява след изтичане на 28-дневната задължителна изолация и при получаване на един отрицателен резултат от проведено изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-19. При положителен резултат изолацията в домашни условия се удължава до получаване на отрицателен резултат.

Източник: offnews.bg

Заев за българския меморандум: Правителството остава приятелски настроено към България

Заев за българския меморандум:
Правителството остава приятелски
настроено към България

Скопие, 18 септември /БТА/
Твърдения и изявления, съдържащи обиди, не водят до истинско приятелство, което е двупосочна улица и зависи най-много от нас самите, от нашето зачитане на европейските ценности и принципи, заяви днес на пресконференция премиерът на Северна Македония Зоран Заев по повод меморандума, изпратен от България на страните членки на ЕС и поставящ под въпрос македонската национална идентичност и македонския език, предаде агенция МИА.
Договорът за добросъседство е отражение на взаимното уважение и приятелство и предполага и изисква отговорност и участие на двете страни, каза още Заев.
Премиерът заяви, че правителството остава приятелски настроено към България.
„Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България създава правна рамка и наистина предлага инструменти за уреждане на двустранните въпроси. Ние сме посветени на пълното прилагане на този договор. Ние сме съюзници с България в НАТО, имаме общ дълг да подобряваме добросъседските си отношения и взаимното сътрудничество и да градим приятелство“, каза Заев.
Той повтори, че правото на самоопределение и идентичност е сред основните европейски ценности и придобивки на цивилизацията.
„Македонският език и македонската етническа идентичност са неоспорим факт. Македонският език е съставна част от личната карта на Северна Македония в ООН и един от признатите съвременни езици, които се изучават в университетите в цял свят. През 21 век в Европа приемането на миналото, но и на съвременността, са отражение на отговорна и зряла политика и истинско изграждане на приятелство“, заяви Заев.
Премиерът добави, че правителството ще запази приятелския си дух и изрази надежда, че ще се намери решение, при което и двете страни ще излязат като победителки. Той каза, че е сигурен, че и България ще върви по същия път и ще подкрепя европейските ценности.
„Ние очакваме първата междуправителствена конференция /с ЕС/ до края на годината. Дотогава с приятелска България сме съпредседатели на Берлинския процес и аз вярвам, че през този период ще продължат разговорите както между комисиите, така и между политиците, до намирането на решение“, каза Заев, като добави, че според него въпросите за идентичността не подлежат на преговаряне.
/Галя Гергова/
/ВН/

Източник: bta.bg

Успешно завърши първата Академия за млади и регионални лидери

Днес успешно завърши първата Академия за млади и регионални лидери, в която участваха младежи от България и Република Северна Македония. Академията беше част от съвместната инициатива между

Фондация Българска Памет

и Фондация Ханс Зайдел.

Вторият модул от семинара беше посветен на психологията на личността, лидерството и успеха, а участниците имаха възможност да участват в интерактивни сесии и игри, базирани на учене чрез преживяване, водени от вдъхновяващи лектори и специалисти в тези области.
В последния ден от академията участниците усвоиха тайните на ефективната комуникация, запознавайки се с мястото на лидерите в онлайн медиите. За финал всички посетиха студиото на

Intelligent Music Project

, където обогатиха знанията си в областта на радио предаванията. След креативна разходка в центъра на София, събитието завърши с обща снимка пред паметника на Цар Самуил, издигнат благодарение на дарение на д-р

Milen Vrabevski

, където всеки от младежите получи сетрификат за участието си.

Желаем успех на всички младежи, които се включиха в първата Академия за млади лидери и им благодарим за участието!
Източник: Фондация Българска Памет

MERE POSEBNOG NADZORA NE ODNOSE SE NA GRAĐANE SRBIJE KOJI SE VRAĆAJU IZ BUGARSKE

MERA OBAVEZNOG JAVLjANjA NADLEŽNOJ COVID AMBULANTI ili zavodu za javno zdravlje u roku od 24 časa od časa prelaska državne granice R. Srbije odnosi se na državljane R. Srbije (i strane državljane koji u R. Srbiji imaju odobren privremeni boravak ili stalno nastanjenje) koji se vraćaju iz Bosne i Hercegovine, Crne Gore i Hrvatske (tačka 6a Uputstva ministra zdravlja).

Na osnovu člana 15. stav 4. Zakona o državnoj upravi („Službeni glasnik RS”, br. 79/05, 101/07, 95/10, 99/14, 30/18 – dr. zakon i 47/18), tačke 4. stav 4. Odluke o proglašenju bolesti COVID-19 izazvane virusom SARS-CoV-2 zaraznom bolešću („Službeni glasnik RS”, br. 23/20, 24/20, 27/20, 28/20, 30/20, 32/20, 35/20, 37/20, 38/20, 39/20, 43/20, 45/20, 48/20, 49/20, 59/20, 60/20, 66/20, 67/20, 72/20, 73/20, 75/20, 76/20, 84/20, 98/20, 100/20, 106/20, 107/20 i 108/20) i člana 17. stav 4. i člana 24. Zakona o Vladi („Službeni glasnik RS”, br. 55/05, 71/05 – ispravka, 101/07, 65/08, 16/11, 68/12 – US, 72/12, 74/12 – US, 7/14, 44/14 i 30/18 – dr. zakon), na predlog Republičke stručne komisije za zaštitu stanovništva od zaraznih bolesti i Instituta za javno zdravlje Srbije „Dr Milan Jovanović Batut”,

Ministar zdravlja donosi

UPUTSTVO

o primeni Odluke o proglašenju bolesti COVID-19 izazvane virusom SARS-CoV-2 zaraznom bolešću u delu ograničenja ulaska lica u Republiku Srbiju

„Službeni glasnik RS“, br. 108 od 20. avgusta 2020, 116 od 16. septembra 2020.

  1. Ovim uputstvom uređuje se način primene Odluke o proglašenju bolesti COVID-19 izazvane virusom SARS-CoV-2 zaraznom bolešću (u daljem tekstu: Odluka) u delu ograničenja ulaska u Republiku Srbiju lica koja dolaze iz država sa nepovoljnom epidemiološkom situacijom.
  2. Radi zaštite od unošenja zaraznih bolesti na teritoriju Republike Srbije, licima koja u Republiku Srbiju dolaze iz država sa nepovoljnom epidemiološkom situacijom, i to iz:

− Republike Severne Makedonije,

− Republike Bugarske,

− Rumunije i

− Republike Hrvatske,

dozvoljen je ulazak u Republiku Srbiju pod uslovom da poseduju negativan RT-PCR test na prisustvo virusa SARS-CoV-2, izdat od strane referentne laboratorije države iz koje dolaze, odnosno ulaze u Republiku Srbiju, ne stariji od 48 časova od datuma izdavanja rezultata.

  1. Uslov za ulazak u Republiku Srbiju iz tačke 2. ovog uputstva ne primenjuje se:

– na državljane Republike Srbije koji dolaze iz država navedenih u tački 2. ovog uputstva;

– na strane državljane koji su u tranzitu kroz Republiku Srbiju. Tranzit za strane državljane se ograničava na period ne duži od 12 časova od momenta ulaska na teritoriju Republike Srbije;

– na strane državljane koji su bili u tranzitu ne dužem od 12 časova kroz države navedene u tački 2. ovog uputstva;

– na posadu i kabinsko osoblje vazduhoplova čije je krajnje odredište Republika Srbija;

– na posadu, osoblje i putnike koji su u tranzitu, odnosno transferu preko međunarodnih aerodroma Republike Srbije;

– na akreditovane članove osoblja stranih diplomatsko-konzularnih predstavništava i kancelarija međunarodnih organizacija, kao i članove njihovih porodica koji su nosioci posebnih ličnih karata, odnosno identifikacionih dokumenata izdatih od strane Ministarstva spoljnih poslova i Generalnog sekretarijata Vlade;

– na maloletna lica starosti do 12 godina, ako roditelj, staratelj ili drugo lice koje je u pratnji deteta poseduje negativan test iz tačke 2. ovog uputstva, ukoliko je potreban;

– na strane državljane koji imaju odobren privremeni boravak ili stalno nastanjenje u Republici Srbiji;

– na pripadnike stranih vojnih, policijskih i drugih službi bezbednosti koji su u tranzitu preko teritorije Republike Srbije ili dolaze u Republiku Srbiju radi izvršenja službenih zadataka uz prethodnu najavu.

  1. Uslov za ulazak u Republiku Srbiju iz tačke 2. ovog uputstva ne primenjuje se na strane državljane prilikom obavljanja međunarodnog prevoza, radi preuzimanja ili istovara robe ili radi prevoza lica u ili kroz Republici Srbiji, kada se radi o posadama:

– teretnih motornih vozila prilikom obavljanja međunarodnog prevoza u drumskom saobraćaju. Ukoliko se radi o tranzitnom saobraćaju, isti se ograničava na period ne duži od 12 časova od momenta ulaska na teritoriju Republike Srbije;

– teretnih brodova koji prevoze robu u jednu od domaćih luka. U slučaju tranzitne plovidbe na međunarodnom vodnom putu na teritoriji Republike Srbije, isti se ograničava na period ne duži od 90 časova za brodske sastave i 60 časova za samohodna plovila od momenta ulaska na teritoriju Republike Srbije u slučaju uzvodne plovidbe, odnosno na period ne duži od 72 časa za brodske sastave i 54 časa za samohodna plovila od momenta ulaska na teritoriju Republike Srbije u slučaju nizvodne plovidbe;

– autobusa u linijskom i međunarodnom prevozu putnika, kako u tranzitu tako i u slučaju kada je krajnja ili polazna destinacija Republika Srbija;

– železničkih vozila i vozopratno osoblje i

– humanitarnih konvoja ugovorenih diplomatskim putem.

  1. Uslov za ulazak u Republiku Srbiju iz tačke 2. ovog uputstva ne primenjuje se na državljane susednih država iz pograničnog područja koji obavljaju poljoprivredne radove i imaju poljoprivredno zemljište na teritoriji Republike Srbije, a koji su dužni da prilikom prelaska državne granice radi obavljanja poljoprivrednih radova na tom zemljištu poseduju dokaz o vlasništvu nad poljoprivrednim zemljištem ili izjavu vlasnika poljoprivrednog zemljišta da lice obavlja poljoprivredne radove na njegovom zemljištu, pod uslovom reciprociteta.
  2. Uslov za ulazak u Republiku Srbiju iz tačke 2. ovog uputstva ne primenjuju se na državljane susednih država koji su stanovnici pograničnog područja i koji su zaposleni na teritoriji Republike Srbije, kojima je poslodavac iz Republike Srbije izdao dokument o radnom angažovanju, pod uslovom reciprociteta.

6a Državljanima Republike Srbije i stranim državljanima koji imaju odobren privremeni boravak ili stalno nastanjenje u Republici Srbiji koji dolaze iz država sa nepovoljnom epidemiološkom situacijom, i to iz:

– Republike Hrvatske,

– Crne Gore,

– Bosne i Hercegovine,

prilikom pasoške kontrole uručuje se pisano obaveštenje kojim se upozoravaju na obavezu javljanja nadležnoj COVID ambulanti ili teritorijalno nadležnom zavodu za javno zdravlje u roku od 24 časa od časa prelaska državne granice.

Lica iz stava 1. ove tačke javljaju se COVID ambulanti ili zavodu za javno zdravlje putem elektronske prijave na elektronsku adresu: www.e-zdravlje.gov.rs.

Obaveza javljanja ambulanti ili zavodu za javno zdravlje ne odnosi se:

– na akreditovane članove osoblja stranih diplomatsko-konzularnih predstavništava i kancelarija međunarodnih organizacija, kao i članove njihovih porodica koji su nosioci posebnih ličnih karata, odnosno identifikacionih dokumenata izdatih od strane Ministarstva spoljnih poslova i Generalnog sekretarijata Vlade,

– na lica iz pograničnog područja koji obavljaju poljoprivredne radove i imaju poljoprivredno zemljište na teritoriji Republike Srbije, a koji su dužni da prilikom prelaska državne granice radi obavljanja poljoprivrednih radova na tom zemljištu poseduju dokaz o vlasništvu nad poljoprivrednim zemljištem ili izjavu vlasnika poljoprivrednog zemljišta da lice obavlja poljoprivredne radove na njegovom zemljištu,

– na lica koji su stanovnici pograničnog područja i koji su zaposleni na teritoriji Republike Srbije, kojima je poslodavac iz Republike Srbije izdao dokument o radnom angažovanju,

– na posadu i kabinsko osoblje vazduhoplova čije je krajnje odredište Republika Srbija,

– na članove posade prilikom obavljanja međunarodnog prevoza, radi preuzimanja ili istovara robe ili radi prevoza lica u ili kroz Republiku Srbiju, kada se radi o posadama:

1) teretnih motornih vozila prilikom obavljanja međunarodnog prevoza u drumskom saobraćaju. Ukoliko se radi o tranzitnom saobraćaju, isti se ograničava na period ne duži od 12 časova od momenta ulaska na teritoriju Republike Srbije;

2) teretnih brodova koji prevoze robu u jednu od domaćih luka. U slučaju tranzitne plovidbe na međunarodnom vodnom putu na teritoriji Republike Srbije, isti se ograničava na period ne duži od 90 časova za brodske sastave i 60 časova za samohodna plovila od momenta ulaska na teritoriju Republike Srbije u slučaju uzvodne plovidbe, odnosno na period ne duži od 72 časa za brodske sastave i 54 časa za samohodna plovila od momenta ulaska na teritoriju Republike Srbije u slučaju nizvodne plovidbe;

3) autobusa u linijskom i međunarodnom prevozu putnika, kako u tranzitu tako i u slučaju kada je krajnja ili polazna destinacija Republika Srbija;

4) železničkih vozila i vozopratno osoblje;

5) humanitarnih konvoja ugovorenih diplomatskim putem.

*Službeni glasnik RS, broj 116/2020

  1. Ovo uputstvo stupa na snagu danom objavljivanja u „Službenom glasniku Republike Srbije”.

Broj 53-00-00023-2/2020-10

U Beogradu, 20. avgusta 2020. godine

Ministar,

dr Zlatibor Lončar, s.r.

ODREDBE KOJE NISU UNETE U „PREČIŠĆEN TEKST“ UPUTSTVA

Uputstvo o dopuni Uputstva o primeni Odluke o proglašenju bolesti COVID-19 izazvane virusom SARS-CoV-2 zaraznom bolešću u delu ograničenja ulaska lica u Republiku Srbiju: „Službeni glasnik RS“, broj 116/2020-10

  1. Ovo uputstvo stupa na snagu 18. septembra 2020. godine

izvor: Ambasada Republike Srbije – Sofija – Republika Bugarska

foto: Miki Ilić

Izvor: rtcaribrod.rs

17 септември – Ден на София

В деня, в който почитаме св. Вяра, Надежда и Любов, столицата ни отбелязва своя празник. София ще празнува от сутринта с открити тържества, танци, водосвет и отворени врати в редица музеи и институтции.
Празникът ще бъде най-официално отбелязан с церемония по издигане на знамето на София и тържествен водосвет на площада пред църквата „Св. София”.
10.00 часа сутринта е начален за почти всички инициативи, които се планират в София през празничния ден. Народното събрание също ще се включи в Деня на столицата, както и в отбелязването на Европейските дни на наследството с отворени врати за гражданите. Гостите на парламента ще имат възможност да се запознаят с историята на сградата и да разгледат изложба, посветена на българския воин.

С разходка из репетиционните зали, гримьорните, перукерните, архива, ателиетата, фоайетата, както и всички скрити за външен поглед места, където се ражда магията, наречена ТЕАТЪР пък ще зарадва гостите си театър „Българска армия”. Зад затворените до скоро врати ще столичани и гости на града ще видят „ковачницата” на наградите „АСКЕЕР” и звукозаписното студио на ДОНИ. За децата ще има приказки и магии, за родителите – горещо кафе и… и разбира се вечерните представления „Тайната вечеря на Дякона Левски“ и „Една нощ с теб”. 

Поради големия интерес на гражданите и по случай Деня на София ще бъде отворена извънредно за посетители и къщата на Пейо Яворов. Разглеждането й ще бъде при специален режим – ще бъдат допускани групи от по няколко души, с цел опазване на музейната експозиция. 

Денят на София Столичната библиотека ще отбележи с множество интересни прояви – изложби, празничен концерт, зелена библиотека… подредена е и документалната изложба „Кметовете на София. Европейският път”, която представя делото на именитите „строители” на столичния град.

В парк „Възраждане“ пък ще има творчески работилници по изобразително и приложно изкуство, музика, открити уроци по български народни танци, народна музика, акордеон, китара, таекуондо и йога. В скейт парка на парк „Студентски” професионални танцьори ще проведат безплатни открити уроци по различни видове танц, част от инициативата „Студентски танцува“.

Вечерта се дава възможност на новите културни и акустични пространства на София. От 19.00 часа Камерен ансамбъл „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров ще зарадва жителите и многобройните гости на столицата с концерт „Малка нощна музика…под Ларгото” в пространството под стъклените куполи над Античен комплекс „Сердика“. Входът ще е свободен, а в програмата на концерта са произведения от Моцарт, Бах, Вивалди, Чайковски, Пахелбел, Елгар и други бисери от класиката, а като солисти ще се изявят Йордан Димитров, Стоимен Пеев, Евгени Николов и Орлин Цветанов.

И още една интересна и малко позната за мнозина локация – Военният мавзолей-костница с църквата „Св. Георги“. Военният мавзолей-костница ще бъде с отворен за свободно посещение между 10.00 и 14.00 часа. 

Военният мавзолей-костница представлява цялостен мемориален комплекс, който се състои от мавзолей, църква и парк-градина. Идеята за създаване на българско военно гробище на загинали във войните датира още от Първата световна война с цел костите на загиналите да бъдат събрани в специално военно гробище. Първоначално костите са поставени в осем бетонни подземни костници, но започват да гният и е решено да се строи надземна костница. Обявеният през 1935 г. конкурс за изграждането на надземни костници е спечелен от П. Цветков и скулптура Ал. Занков с мото на проекта „Победа“. Авторите разделят парковата площ на костници със скромен параклис и обелиск, площад за строяване на представителните военни части, стопански двор със складове и главен портал-вход. Тъй като строителството се забавя, а съхранението на костите в подземието е неподходящо, е изготвен проект за направата на стенни касети, който е възложен за изпълнение на трима художници-резбари – проф. Т. Христов, Петър Кушлев и Методи Балалчев. 

През 1943 г. е построена църквата „Св. Георги Победоносец“, а с поставянето през 1946 г. на бронзовата фигура на българския войн пред портала на гробището архитектурно завършва Военният мавзолей-костница.

Нов елемент в историята на Военния мавзолей-костница е полагането на костите на видни български военачалници. Пример в това отношение са извършените ритуали във връзка с препогребването на свещена пръст от гроба в Скопие на полк. Борис Драганов и тленните останки на ген. Никола Жеков. През 2013 г. са поставени паметни плочи с имената на българските военнослужещи, загинали при изпълнение на воинския си дълг в операциите в Камбоджа и Ирак. 

Източник: actualno.com

Градът ни е пазител на история, която пишем заедно – със свободен избор и с мъдрост, заявява кметът Фандъкова

Градът ни е пазител на история, която пишем заедно – със свободен избор и с мъдрост, заявява кметът Фандъкова

София, 17 септември /София Господинова, БТА/
Градът ни е пазител на история, която пишем заедно – със свободен избор и с мъдрост. Празнувайки вярата, надеждата и любовта, да помним, че техният смисъл е в нашата общност. Това е силата, която устоява на неволите на времето. Това заявава кметът на София Йорданка Фандъкова на страницата си във Фейсбук по повод Деня на София.
Преди 1677 години 318 епископи от всички краища на Стария свят се събират в нашия град, тогава Сердика, за да възстановят мира в църквата. Съборът не преминава без раздори и скандали и затова не става Вселенски, но печели името Канонотворчески, защото затвърждава „Символа на вярата“ за целия християнски свят и до днес, посочва Фандъкова.
30 години по-рано тук император Галерий провъзгласява „Едикта на толерантността“, с който отменя преследването на християните и им дава равни права с тези на останалите граждани на Римската империя. Това са събития, променили хода на историята и вплетени в темелите на града ни, отбелязва кметът.
По думите й единението и равноправието са крайъгълни камъни на нашето разбиране за справедливост и общност. Историята на града ни показва, че разделението отпада пред стремежа за близост, че себичността е напразна пред желанието за взаимопомощ, че отрицанието е нетрайно пред съзиданието, че историята на днешния ден се пише с мисълта за утре.
Празнувайки вярата, надеждата и любовта, да помним, че техният смисъл е в нашата общност. Това е силата, която устоява на неволите на времето.
„Скъпи софиянци, бъдете здрави! Нека вярата, надеждата и любовта бъдат плодовете на нашите усилия. За да пребъде София!“, заявава столичният кмет.

/ИС/

Източник: bta.bg

174 нови случая на COVID-19 в България, трима са починали

174 са новите случаи на COVID-19 при направени 4 835 тества. От началото на епидемията регистрираните с вируса у нас са 18 390. Това показват данните в Единния информационен портал.

С най-много новозаразени отново е София – 39, следвана от Благоевград – 28, Пловдив – 19, Бургас – 14, Стара Загора – 12, Ямбол – 10.

Активните случаи са 4 410.

В болница се лекуват 744 души, 43 от тях  – в интензивно отделение.

Нови 184 пациенти са излекувани. Преборилите коронавируса до момента са 13 241.

Трима души са починали през последните 24 часа. Жертвите на COVID-19 вече са 739.

Източник: offnews.bg

Ексклузивно: Какво пише в Меморандума на България за Северна Македония?

В разяснителен Меморандум за отношенията между България и РС Македония относно присъединяването на Скопие към Европейския съюз се подчертава, че Македония трябва да спазва стриктно принципите и ценностите на ЕС.

Вчера беше потвръдено, че документът е представен от българската страна на другите страни-членки на общността в контекста на европейското разширяване. От българското постоянно представителство потвърдиха пред БНР, че меморандумът е изпратен в работната група „Разширяване“ към Съвета на Европейския съюз. Документът съдържа рамковата позиция за разширяването на Съюза, приета от правителството миналата година и потвърдена от всички политически сили в Народното събрание.
В документа се призовава Северна Македония да прекрати наследената от миналото антибългарска идеология. Подчертава се, че в продължение на 28 години България безусловно подкрепя независимостта и суверенитета, подпомага икономически, военно по всякакъв начин западния си съсед и остро се е противопоставяла на регионалните опити за нейното унищожаване като независима държава.

В меморандума се обръща специално внимание и на факта, че вече 80 години се мълчи за избиването на десетки хиляди българи, включително и за преследването на над 100 000 след 1945 г. по време на управлението на югославския диктатор Йосип Броз Тито /1944-1980 г./. 

За София е абсолютно неприемливо неспазването на Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г., блокирането на Смесената комисия по исторически въпроси, спирането на всякакви български инвестиции в страната и преследването на политици, които открито разкриват истината за миналото. 

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на документа без съкращения и тълкувания:

Разяснителен меморандум относно отношенията на Република България с Република Северна Македония в контекста на разширяването на ЕС и на процеса на асоцииране и стабилизиране 

Всички държави-членки на ЕС се придържат към разбирането, че процесът на присъединяване на Република Северна Македония трябва стриктно да спазва принципите и ценностите, върху които е изграден нашият Съюз.

На 25 март 2020 г. Съветът на ЕС потвърди, че добросъседските отношения и регионалното сътрудничество остават ключови елементи на процеса на разширяване, както и на процеса на стабилизиране и асоцииране. Той отново подчерта значението на продължаващото добросъвестно прилагане на двустранните споразумения като важна част от процеса на разширяване. 

Изпълнението на правно обвързващите ангажименти от страните – кандидатки се наблюдава внимателно по време на всички етапи от присъединяването им. Това е критерий за тяхната готовност и политически капацитет да поемат отговорности за членството. 

Държава – кандидат не трябва да внася отворени въпроси в ЕС, особено по отношение на държави- членки. По отношение на Република Северна Македония продължават да съществуват няколко такива въпроса, които при присъединяването могат да повлияят отрицателно на вземането на решения в рамките на ЕС.

Въпросите са следствие от начина, по който тази страна се справя със собственото си минало. Намирането на дълготрайни решения би изисквало истинска политическа воля и смелост. Пътят за присъединяване на Република Северна Македония предоставя ценна възможност нейното ръководство да скъса с идеологическото наследство и практиките на комунистическа Югославия. Процесът на разширяване не трябва да легитимира етническия и езиков инженеринг, който се е състоял по времето на бивши авторитарни режими. 

Колкото по-скоро се решат тези въпроси, толкова повече време ще остане да се демонстрират необходимите постижения (track record) „рекорди“ и, съответно, процесът на присъединяване ще бъде по-плавен.

ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕДМакедония е географска и историческа област, която в наши дни се намира в границите на шест държави – България, Гърция, Република Северна Македония, Албания, Косово и Сърбия. Следователно всички опити за налагане на географския термин Македония като официално име на новосъздадената през 1992 г. държава в продължение на 28 години бяха обременени с политическа чувствителност.

 

В съседните държави терминът „македонски“ се използва за обозначаване на географски произход, а не на национална идентичност. В България стотици хиляди българи се самоопределят като „македонци“ по отношение на регионалната си принадлежност, като ясно посочват български етнически произход. По тази причина възниква значително недоразумение, когато термините „македонски“ и „произхождащи от Република Северна Македония“ са взаимозаменяеми в рамките на международни форуми. 

Когато след Първата световна война част от географската област Македония е включена в Кралство Югославия, преобладаващото мнозинство от нейното славянско население ясно се самоопределя като българско. Това се потвърждава от всички дипломатически и исторически сведения от онова време. Между двете световни войни Белград се опита да изкорени българската идентичност на това население, като му наложи нова „южносръбска“. Тъй като този опит се оказа неуспешен, след Втората световна война югославският комунистически лидер Йосип Броз Тито прибягна до налагането на още една нова идентичност – този път „македонска“, в тогавашната Социалистическа република Македония (СРМ). Тито беше улеснен и вдъхновен от решението на Комунистическия интернационал (Коминтерна) от 1934 г. да създаде нови „македонски“, „тракийски“ и „добруджански“ нации. 

Проектът на Тито е реализиран чрез измислянето на нова история, поставила основата на тази нова „македонска“ концепция, целяща да замести традиционната българска идентичност с регионална. Тя е изградена за сметка на историята и географията на съседните държави, като по този начин постави основата за бъдещи териториални и малцинствени претенции от страна на Югославия. За да приложат тази политика, „лингвисти“ от контролираната от комунистите Антифашистка асамблея за национално освобождение на Македония (АСНОМ) обявиха на 2 август 1944 г. съществуването на отделен „македонски“ език. 

Първият Исторически институт в СРM е създаден от югославските власти през 1948 г. Той има за задача да изработи необходимите атрибути за новата национална идентичност чрез фалшифициране на документи и изтриване на всички връзки с българските корени, език и произход на това население. Тези практики се запазиха и след разпадането на Югославия и създаването на първата независима Република Македония. 

Политиката на Коминтерна също беше възпроизведена за кратко от тоталитарния комунистически режим в България под диктата на Сталин. Това доведе до масови репресии и преследвания на българския народ, както в пограничния регион в България, така и в тогавашната СРМ. Архивите свидетелстват за екзекуцията на над 20 000 души между 1944 и 1946 г., които са се идентифицирали като българи и са представлявали политическия и интелектуален елит в СРМ. Над 100 000 българи бяха убити, затворени, заточени или изпратени в концлагери. 

ТЕКУЩА СИТУАЦИЯ 

Етническият инженерингов проект за създаване на „македонска идентичност” и „македонска нация” чрез заемане на части от историята на съседните държави води и до днес до много противоречиви резултати. Политиките за идентичност достигнаха своя връх и приеха гротескни размери с кампанията по „антиквизация“, провеждана от националистическите правителства в периода 2006 – 2017 г. 

Процесът на изграждане на идентичност обаче беше ограничен само на територията на тогавашния СРМ, а след 1991 г. и на Република Македония. Въпреки че българските граждани не са участвали в него, властите в Република Северна Македония все още твърдят, че има „македонско малцинство“ в България. Официалните учебници по история и география, литература, визуални изкуства, както и някои медии, също са използвани за подсилване на тези твърдения и за създаване на антагонизъм с България чрез разпространяване на стереотипи. 

Независимо от това, имайки предвид общата история и близките културни и езикови връзки между хората от нашите две страни, България призна политическите реалности и първа в света призна независимостта на тогавашната Република Македония през януари 1992 г. България ѝ оказа подкрепа (материална, финансова, политическа) през първите трудни години от нейното съществуване. По време на конфликтите в Югославия и етническите вълнения през 2001 г. България решително се противопостави на всички регионални планове, насочени срещу суверенитета и целостта на тази страна. През 1999 г. България дари на въоръжените сили на Република Македония тежко въоръжение като танкове и артилерийски оръдия. 

България подкрепя последователно целите на Република Северна Македония за НАТО и ЕС. София беше сред първите съюзници, които ратифицираха Протокола за присъединяване към НАТО. Един от основните приоритети на българското председателство на Съвета на ЕС беше напредъкът на Република Северна Македония по пътя към ЕС. 

България никога не е имала каквито и да е териториални претенции и никога не е оспорвала правото на самоидентификация на гражданите на Република Северна Македония, особено като се има предвид, че няколко поколения са отраснали под югославска пропаганда. 

България обаче не може да приеме, че продължаващият процес на национално изграждане в Република Северна Македония ще се осъществи чрез преразглеждане на общата ни история, отричане на общите ни етнически и езикови корени или необосновани твърдения за съществуването на „македонско малцинство“ в България. Тези прояви на държавно финансирана антибългарска идеология и практика противоречат на европейските ценности и не трябва да бъдат легитимирани чрез присъединяване към ЕС. 

Позицията на България по отношение на пътя на присъединяване на Република Северна Македония има за цел да се защити от неоснователни малцинствени, исторически, езикови и други претенции. Това не отрича задълженията на всяка държава-членка да спазват индивидуални човешки права, включително тези за самоидентификация. 

ДОГОВОРЪТ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО, ДОБРОСЪСЕДСТВО И СЪТРУДНИЧЕСТВО, подписан на 1 август 2017 г., в сила от 14 февруари 2018 г. – СЪСТОЯНИЕ 

България предложи конструктивно да бъдат преодолени нерешените въпроси между двете страни чрез сключването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Договорът призна общата история на двете държави и потвърди така наречената „езикова клауза“. Той потвърди също, че всякакви претенции за съществуването на така нареченото „македонско малцинство“ на територията на България са неоснователни. 

Договорът проправи пътя за сключването на Преспанското споразумение, присъединяването на Република Северна Македония към НАТО и отварянето на преговорите за присъединяване с ЕС. 

Прилагането на Договора обаче е в застой. То е блокирано до голяма степен след решението на представителите на Република Северна Македония да прекратят за неопределено време участието си в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, създадена съгласно чл. 8 (2) от Договора. Това едностранно решение, обявено на 29 ноември 2019 г., беше оправдано с предстоящата предизборна кампания. В резултат на това изпълнението на Договора сега е заложник на съображения за политическа целесъобразност.

През същия период българските инвеститори се сблъскаха с нарастващи пречки да работят в Република Северна Македония. Местните граждани (включително бившите министър-председатели Георгиевски и Бучковски, както и бившият външен министър Малевски), изказали се в подкрепа на общото историческо минало, бяха подложени на реч на омразата и клеветнически кампании. 

ОСНОВНИ НЕРЕШЕНИ ВЪПРОСИ 

Обща история 

Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия беше създадена, за да допринесе за обективното представяне на историческите събития, основано на автентични доказани исторически източници и научна интерпретация. Тази комисия има за цел да постигне конкретни резултати по отношение на видни личности и исторически събития от общата история до 1944 г. и да: предлага съвместни чествания; дава препоръки за хармонизиране и изменение на учебните програми по история и литература; прилагане на постигнатите споразумения по отношение на финансирани от държавата учебници, музеи, документални филми и др. 

Първоначалният ограничен напредък в работата на Комисията беше последван от забавяне и в крайна сметка блокиране. Представителите на Република Северна Македония през цялото време се противопоставяха на взаимно съгласуваната концепция за обща история, опитвайки се да я заместят с алтернативните понятия за „споделена“ или „преплетена“ история. В крайна сметка, след като многократно предлагаха дейността на Комисията да спре, те използваха като претекст вътрешнополитическите събития от октомври 2019 г., за да прекратят едностранно участието си. 

Настоящото блокиране на работата на Комисията подкопава опитите за изграждане на доверие и разрешаване на основните проблеми. Това поставя под въпрос добрата воля на Република Северна Македония да поддържа добросъседски отношения с България.

Език 

„Македонски език“ или етническа принадлежност не съществуват до 02.08.1944 г. Създаването им е част от цялостното изграждане на отделна небългарска идентичност, насочена към прекъсване на връзките между населението на тогавашната СРМ и България. 

Българският книжовен език има шест регионални писмени норми (кодификации). Три от тях са базирани на диалекти, а три – на български литературен език. Създаването на „македонски език“ през 1944 г. в бивша Югославия е акт на вторична кодификация (прекодификация), основана на българския книжовен език, допълнително „обогатен“ с народни форми, като по този начин се симулира „естествен“ процес, основан на диалект. 

Основата, на която е извършена кодификацията, и начинът, по който е наложена, свидетелстват, че официалният език, използван в днешна Република Северна Македония, може да се разглежда само като писмена регионална норма на българския език. 

Днес все още се говорят регионални варианти на същия език от двете страни на границата между България и Република Северна Македония. Тъй като местната норма в Република Северна Македония беше квалифицирана в Конституцията като „македонски“, двете страни се съгласиха да се позоват на езика в съответствие с конституционните разпоредби. 

С Декларация, подписана през 1999 г. от министър-председателите на България, а след това и на Република Македония, двете страни постигнаха споразумение официалният език на страната да бъде наричан „… македонски език, в съответствие с Конституцията на Република Македония ”. Този компромис проправи пътя за подписване на редица двустранни споразумения и беше от първостепенно значение за установяване на нормални съседски отношения

Същата разпоредба е залегнала в Договора. Смятаме, че чрез тази разпоредба нашите държави направиха огромна крачка към разрешаване на разногласията по въпроса. Тази клауза предполага, между другото, разбирането на българската страна, че официалният език на сегашната Република Северна Македония е кодифициран от правна норма в първата ѝ конституция като независима държава, приета на 17 ноември 1991 г. 

Терминът „македонски език“, използван в Преспанското споразумение от 2018 г. за целите на това споразумение, не е задължителен за трети държави – ключов принцип в международното публично право. Въпреки че този термин се използва и в докладите на Третата конференция на Организацията на обединените нации за стандартизация на географските наименования от 1977 г., споменатата експертна конференция няма политически характер и нейните решения не произвеждат правно обвързващи последици по отношение на признаването на т.нар. наречен „македонски език”. 

Предвид гореизложеното, България настоява документите на ЕС (както преди, така и след присъединяването към ЕС) да се отнасят до „официалния език на Република Северна Македония“ или, в случай на абсолютна необходимост, до „македонски език“ със звездичка и пояснение под черта, както следва: „съгласно Конституцията на Република Северна Македония“. 

Претенции за малцинство 

С подписването на Договора Република Северна Македония се съгласи, че няма обективни исторически или демографски основания за търсене на статут на малцинство за която и да е група граждани на територията на България. В нарушение на чл. 11 от Договора Скопие не е променил политиката на бившите правителства за насърчаване и подкрепа на лица и организации, търсещи признаването на несъществуващо „македонско малцинство“ в България. 

България е член на най-големите регионални и международни правозащитни организации и е фокусирана върху прилагането на най-високите международни стандарти в тази област, в съответствие с българската Конституция. Правото на свободна индивидуална самоидентификация е неразделно свързано с обективните критерии, свързани с идентичността на лицето. Следователно, въз основа на Конституцията на Република България, това право може да се упражнява съгласно кумулативното изпълнение както на субективните (наличие на свободна воля за принадлежност към определена етническа, религиозна, езикова малцинствена група или общност), така и на обективните критерии (съществуване на действителни различия, които обективно доказват съществуването на етническа принадлежност, религия, език, значително различаващи се от тези на мнозинството). Подобно на други държави-членки, в това отношение България не предоставя колективни, а само индивидуални права. Следователно провокираните от чужбина искания за малцинство са неприемливи.

България очаква Република Северна Македония да изпълни ангажиментите си, да преустанови гореспоменатите политики, незабавно да приведе своите позиции и действия в международни организации и форуми в съответствие с чл. 11 от Договора и да прекрати практиката си по инструментализиране на многостранни формати и механизми за мониторинг за оказване на неправомерен натиск върху България. Това ще бъде предпоставка за получаване на съгласието на България за всяка следваща стъпка в процеса на интеграция. 

Въпросът с името 

България призовава многократно институциите на ЕС да използват конституционното име на Република Северна Македония във всички официални документи на ЕС. 

През 1992 г. България първа призна тогавашната Република Македония с нейното конституционно име. През годините България е последователна и конструктивна, като не възразява срещу употребата на името, което нейният близък съсед суверенно е избрал и е записал като официално и конституционно в най-високата си правна норма.

България никога не се е намесвала в 27-годишния спор за името с Гърция, но последователно е предупреждавала срещу приемането на географско определение като част от новото име, тъй като това може да повдигне допълнителни проблеми в региона и да предизвика неоснователни искове срещу България. 

Новото конституционно име „Република Северна Македония“ съдържа такова географско определение. Незадължителното кратко наименование Северна Македония ясно се отнася до географски регион, част от който попада в суверенната територия на съседни държави, включително България. Следователно, за да избегне недоразумения или погрешна интерпретация, на 7 май 2019 г. България информира ООН, че в духа на тясно съседско сътрудничество и подкрепа ще използва конституционното наименование „Република Северна Македония“ erga omnes като единствено име на тази държава.

Този въпрос може да бъде затворен окончателно, след като Република Северна Македония официално декларира пред ООН и всички други международни организации, че използването на краткото име на държавата, предвидено в Преспанското споразумение, се отнася само до политическия субект „Република Северна Македония ”, а не до географския регион на Северна Македония. 

ПЪТЯТ НАПРЕД 

България се застъпи силно и подкрепи решението на Съвета от 25 март 2020 г. за отваряне на преговорите за присъединяване с Република Северна Македония. Тя представи декларация за протокола на Съвета, в която се очертава нейната национална позиция относно присъединяването към ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония. Изявлението отразява рамковата позиция, приета от правителството на Република България на 9 октомври 2019 г. и одобрена с Декларация от всички политически партии в българския парламент. 

Изявлението се основава на разбирането, че добросъседските отношения имат хоризонтално значение и следователно трябва да бъдат оценявани на всеки етап от процеса на присъединяване на страните кандидатки. В този смисъл стриктното, пълно и необратимо прилагане на буквата и духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество ще остане предпоставка за всеки напредък в процеса на присъединяване на страната към ЕС. 

Поддържането на добросъседски отношения и по-специално добросъвестното прилагане на двустранните договори с държавите-членки на ЕС трябва да бъде неразделна част от преговорната рамка за присъединяването на Република Северна Македония към ЕС и следва да се наблюдава, съгласно глава 35. Оценката дали тези международни задължения се изпълняват ефективно следва да бъде на заинтересованите държави-членки. 

България очаква всички партньори в ЕС да вземат предвид реалните опасения на друга държава-членка и разчита на тяхната силна подкрепа и солидарност по въпроса. 

Редактор:ЛЮБОВ ПАВЛОВА
Източник: actualno.com