8 септември ще бъде (ли) май?

От 2006 година насам, в следобедните часове на 8 септември, бях свикнал Димитър Димитров да ми носи снимки от поредното честване на „Деня на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация”. Събитие, на което пет-шестима тнр. „ветерани” от „Съюза на бойците на народноосвободителните войни”, полагаха кошничка с пластмасови цветя и и държаха речи с антибългарски послания пред чешмата, която кмета преди петнайсетина години им беше построил с общински пари за тази цел, в строгия център на града, на три крачки от паметника на Левски.

Сами по себе си, и чешмата и честването в непосредствена близост до паметника на Левски поругават символа на българската свобода, и заедно с другите гафове на кмета Владимир Захариев, не само го превърнаха в „персона нон грата” в България, но и леко обтегнаха българо-сръбските отношения.

Тази година, за наша приятна изненада, останахме без тема.

„Ветераните” не се появиха на 8 септември. Не се появиха и на 9 септември. За първи път от Втората световна война, в Босилеград не прозвучаха изтърканите от дългогодишна употреба яростни речи за „българските фашистки окупатори” и за „героизма” на Титовите партизани.

Догадки много. Може да им омръзнало на хората да им се „влачат” снимките по социалните мрежи и просто да са „забравили” и да са си отишли на пазар в Кюстендил. Може и да ги е „досрамяло” от укорите на българските дипломати в Белград и Ниш. Все пак, някои от „ветераните” имат българско гражданство, карат български коли и децата им учат и живеят в България. Може и да са се „разкаяли” което все още ми се вижда малко вероятно, ама знае ли човек.

Както и да е, като за начало не е лошо.

Трябва да поощрим кметската власт и Националния съвет на Българското малцинство да направят още няколко стъпки, за да подобрят отношенията си с България и евентуално някога отново да спечелят нейното уважение. Защото Босилеград загуби страшно много от антибългарските изцепки на кметската власт. И не заради КИЦ-а, ДСБ и „ГЛАС” както неведнъж се е изказвал кмета и неговия заместник, а за няколко съвсем конкретни неща.

Първо, обидното отбелязване на тнр. „8 септември – Ден на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация” – нещо, което няма да търпи никоя уважаваща себе си държава, особено пък членка на Европейския съюз.

Второ, отказа на кмета да разреши поставянето и впоследствие „арестуването” по негова заповед на паметните плочи на жертвите на Босилеградския погром и отказ да посрещне българската вицепрезидентка г-жа Илияна Йотова дошла по този повод в Босилеград на 15 май 2017г. И затова няма как да е виновен КИЦ-а, защото това го направиха лично кмета и владиката Пахомий на среща в кметската канцелария пред българските дипломатически представители – Генералния консул на Р България г-н Едвин Сугарев и първи секретар на българското Посолство в Белград г-н Юлиян Китипов.

Трето, принуждаването на българските инвеститори Валентин Златков от Кюстендил и Марин Радевски от Троян да напуснат Босилеград. Това, че модерните фабрики които те впоследствие построиха в Кюстендил и Вранска баня, а не в Босилеград, е благодарение и единствено на кмета на Босилеград.

Мога да изброявам и още, но ще спра дотук.

Без да съм говорител на Външно министество на Р България, бих искал да препоръчам на босилеградските управници най-накрая да преосмислят поведението си и от привърженици на комунизма и на великосръбския национализъм, да понаучат нещичко за ценностите които са неразделна част от европейския начин на живот: – човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и права на човека. В крайна сметка, това е светът в който искат да живеят техните деца.

След „забравянето” за 8 септември (надявам се да завинаги), нека да помислят дали да не възстановят името на Гимназията, да променят името на Основното училище „Георги Димитров”, имената на главните улици „Маршал Тито” и „Георги Димитров”, да премахнат „антифашистките” плочи в Долна Любата и Горно Тлъмино. Това нищо няма да им струва, а значително може да подобри позицията на Босилеград в България.

На следващия етап могат да разрешат поставянето на паметните плочи на жертвите на Босилеградския погром като цивилизован акт на отдаване на почит на жертвите от войните и стартиране на процес на помирение между двата народа – сръбският и българският. После да дадат шанс на българският бизнес, на туризма и здравата околна среда, а не на нарко-картелите които идват да изпират мръсните си пари във ВЕЦ-ове и мини които застрашават здравето и живота на босилеградските жители.

Има и още. Препоръчвам им да прочетат за домашно „Платформата за защита на правата на българското малцинство в Сърбия” която на 15 юли 2013г. в Ниш подписаха Националния съвт на българското малцинство и петнайсетина НПО-та и малцинствени партии.  В нея е казано почти всичко което трябва да се направи в интерес на българското малцинство, в интерес на българо-сръбските отношения и в интерес на членството на Сърбия в ЕС.

Също така, би било добре за Босилеград и за босилеградските управници да престанат да пишат своите неграмотни доноси срещу КИЦ-а в София. Не че това нас ни притеснява, а защото по тоя начин излагат и себе си и Босилеград в очите на официална България, защото и след тия писма, и след всеки разговор на тая тема, навсякъде ги посрещат с присмех и презрение.

Както и да ни клепат в София и в Белград, българските държавни институции, Европейския парламент и Европейската комисия отдавна се произнесоха в полза на КИЦ и „ГЛАС” и колкото и да блъскат на тая врата, тя няма скоро да им се отвори.

Иван Николов

Докладвай за грешка на тази страница!





    captcha

    За Иван Николов

    Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

    Още за четене...

    Шефът на сръбския парламент: Заев да внимава, България извърши „фашистки престъпления“

    Ивица Дачич бе дясната ръка на Милошевич и не за първи път атакува София Председателят …

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

    Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.