Начало / Колумнисти / 8 септември ще бъде (ли) май?

8 септември ще бъде (ли) май?

От 2006 година насам, в следобедните часове на 8 септември, бях свикнал Димитър Димитров да ми носи снимки от поредното честване на „Деня на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация”. Събитие, на което пет-шестима тнр. „ветерани” от „Съюза на бойците на народноосвободителните войни”, полагаха кошничка с пластмасови цветя и и държаха речи с антибългарски послания пред чешмата, която кмета преди петнайсетина години им беше построил с общински пари за тази цел, в строгия център на града, на три крачки от паметника на Левски.

Сами по себе си, и чешмата и честването в непосредствена близост до паметника на Левски поругават символа на българската свобода, и заедно с другите гафове на кмета Владимир Захариев, не само го превърнаха в „персона нон грата” в България, но и леко обтегнаха българо-сръбските отношения.

Тази година, за наша приятна изненада, останахме без тема.

„Ветераните” не се появиха на 8 септември. Не се появиха и на 9 септември. За първи път от Втората световна война, в Босилеград не прозвучаха изтърканите от дългогодишна употреба яростни речи за „българските фашистки окупатори” и за „героизма” на Титовите партизани.

Догадки много. Може да им омръзнало на хората да им се „влачат” снимките по социалните мрежи и просто да са „забравили” и да са си отишли на пазар в Кюстендил. Може и да ги е „досрамяло” от укорите на българските дипломати в Белград и Ниш. Все пак, някои от „ветераните” имат българско гражданство, карат български коли и децата им учат и живеят в България. Може и да са се „разкаяли” което все още ми се вижда малко вероятно, ама знае ли човек.

Както и да е, като за начало не е лошо.

Трябва да поощрим кметската власт и Националния съвет на Българското малцинство да направят още няколко стъпки, за да подобрят отношенията си с България и евентуално някога отново да спечелят нейното уважение. Защото Босилеград загуби страшно много от антибългарските изцепки на кметската власт. И не заради КИЦ-а, ДСБ и „ГЛАС” както неведнъж се е изказвал кмета и неговия заместник, а за няколко съвсем конкретни неща.

Първо, обидното отбелязване на тнр. „8 септември – Ден на освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация” – нещо, което няма да търпи никоя уважаваща себе си държава, особено пък членка на Европейския съюз.

Второ, отказа на кмета да разреши поставянето и впоследствие „арестуването” по негова заповед на паметните плочи на жертвите на Босилеградския погром и отказ да посрещне българската вицепрезидентка г-жа Илияна Йотова дошла по този повод в Босилеград на 15 май 2017г. И затова няма как да е виновен КИЦ-а, защото това го направиха лично кмета и владиката Пахомий на среща в кметската канцелария пред българските дипломатически представители – Генералния консул на Р България г-н Едвин Сугарев и първи секретар на българското Посолство в Белград г-н Юлиян Китипов.

Трето, принуждаването на българските инвеститори Валентин Златков от Кюстендил и Марин Радевски от Троян да напуснат Босилеград. Това, че модерните фабрики които те впоследствие построиха в Кюстендил и Вранска баня, а не в Босилеград, е благодарение и единствено на кмета на Босилеград.

Мога да изброявам и още, но ще спра дотук.

Без да съм говорител на Външно министество на Р България, бих искал да препоръчам на босилеградските управници най-накрая да преосмислят поведението си и от привърженици на комунизма и на великосръбския национализъм, да понаучат нещичко за ценностите които са неразделна част от европейския начин на живот: – човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство, върховенство на закона и права на човека. В крайна сметка, това е светът в който искат да живеят техните деца.

След „забравянето” за 8 септември (надявам се да завинаги), нека да помислят дали да не възстановят името на Гимназията, да променят името на Основното училище „Георги Димитров”, имената на главните улици „Маршал Тито” и „Георги Димитров”, да премахнат „антифашистките” плочи в Долна Любата и Горно Тлъмино. Това нищо няма да им струва, а значително може да подобри позицията на Босилеград в България.

На следващия етап могат да разрешат поставянето на паметните плочи на жертвите на Босилеградския погром като цивилизован акт на отдаване на почит на жертвите от войните и стартиране на процес на помирение между двата народа – сръбският и българският. После да дадат шанс на българският бизнес, на туризма и здравата околна среда, а не на нарко-картелите които идват да изпират мръсните си пари във ВЕЦ-ове и мини които застрашават здравето и живота на босилеградските жители.

Има и още. Препоръчвам им да прочетат за домашно „Платформата за защита на правата на българското малцинство в Сърбия” която на 15 юли 2013г. в Ниш подписаха Националния съвт на българското малцинство и петнайсетина НПО-та и малцинствени партии.  В нея е казано почти всичко което трябва да се направи в интерес на българското малцинство, в интерес на българо-сръбските отношения и в интерес на членството на Сърбия в ЕС.

Също така, би било добре за Босилеград и за босилеградските управници да престанат да пишат своите неграмотни доноси срещу КИЦ-а в София. Не че това нас ни притеснява, а защото по тоя начин излагат и себе си и Босилеград в очите на официална България, защото и след тия писма, и след всеки разговор на тая тема, навсякъде ги посрещат с присмех и презрение.

Както и да ни клепат в София и в Белград, българските държавни институции, Европейския парламент и Европейската комисия отдавна се произнесоха в полза на КИЦ и „ГЛАС” и колкото и да блъскат на тая врата, тя няма скоро да им се отвори.

Иван Николов

Докладвай за грешка на тази страница!

Докладвай за грешка на тази страница!





captcha

За Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Още за четене...

България – удължават извънредната епидемична обстановка до 30 ноември

Министерският съвет прие решение за удължаване срока на обявената извънредна епидемична до 30 ноември 2020 …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.