По повод 100 години от “Босилеградския погром 1917г.” ГЛАС ПРЕСС ще публикува поредица откъси от книгата „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г.”./ автор Ангел Джонев
През 2007 г. вестник „Братство” публикува седем поредици за това неприятно историческо събитие под заглавие „Да не се забрави кървавият 15 май 1917 година” от книгата „Долна Любата’’ с автор Александър Йовчев Младенов, същата поредица е печатена в „Бюлетина” на КИЦ Босилеград година по-късно.
През тази годинa на бял свят излезе книжката „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г.”. Автор е Ангел Джонев, доктор по история, главен асистент, работещ в Регионалния исторически музей в Кюстендил. Трудът се състои от увод, четири глави и приложения. Главите са „Пролог” (с. 11-14), „Кулминация” (с. 15-31), „Развръзка” ( с. 32-40) и „Епилог” (с. 41-44). Приложенията (с. 45-92) се състоят от документи – архивно градиво (с. 45-62), двадесет и една черно-бели фотографии от подпаления Босилеград (с. 64-84), седем цветни фотографии, на които се представени паметниците на убитите по време на набега (с. 85-91), и карта, която показва движението на хората на Печанац в България (с. 92).
Във въведението авторът хронологически проследява по-ранните „нападения“ на редовните части на сръбската армия в района на Босилеград: по време на Сръбско-българската война през 1886 г. и в края на юни 1913 г. Третото „нападение“ се случва в хода на Голямата война през май 1917 г. и е осъществено от паравоенната четническа формация на войводата Коста Печанац. В три глави и общо 30 страници Ангел Джонев представя резултатите от нападението на централния отряд на българска територия. Той детайлно реконструира движението на сръбския партизански отряд и действията му срещу българското население, използвайки исторически извори от български и в по-малка степен от сръбски произход. Авторът настоява, че става дума за мародерство – военно престъпление, което се свързва с грабеж и убийства на мирното население във вражеската територия.
Не знам дали някой от българските историци е написал рецензия или е оценил стойността на труда на Ангел Джонев. Българските регионални медии поздравяват излизането на тази публикация, най-вече защото за събитието се мълчи почти цял век. Според медиите авторът е ползвал съществуващите сръбски и български историческите извори и публикации.
Това, което веднага ми направи впечатление, е избирателната употреба на литературата. От съществуващите сръбски монографии Джонев използва само една. Що се отнася до историческите извори, в бележките присъства само един публикуван исторически извор – дневникът на Коста Милаванович Печанац.
Изследователите на миналото знаят колко тежък и изнурителен е „пътят“, по който се стига до балансирани и обективни интерпретации на историческите събития. Ето защо имат пълното право да настояват за запазване достойнството на историческата наука. „Историкът не е нито съдия, нито патолог“ – казваше често академик Андрей Митрович. Неговата мисия е откриването на съдържанието, формата и участниците в събитията и процесите. В действителност историческата наука трябва да предложи онова, което е доста еднозначно, но трудно за постигане – истината. Нека да оставим на бъдещите поколения в Сърбия и България да преценят каква е реалната стойност на книгата на историка Ангел Джонев.
Р.Д. ГЛАС ПРЕСС
Издвој новости на српском
