Чудовищата на демокрацията

0

В социалните мрежи често прехвръкват искра за това, че нашият самозабравил се кмет посред бял ден кара някаква стара войнишка джипка без табелки в центъра на Босилеград, а пътните полицаи извръщат глава на друга страна, уж че не го виждат. В интерес на истината, това с джипката е най-малкото от всички други нарушения за които прокуратурата и правосъдието години наред си затварят очите. Но иначе зорко бдят ако някой го погледне накриво или през зъби му подхвърли някоя по-нелицеприятна истина. Тогава той се обажда тамкъдетотрябва, идва кметската полиция и нещастният човечец отива право в областния затвор във Враня.

Няма милост. Няма милост даже и за тия които на предишните избори бяха готови глави да режат само за да го изберат на власт. Той ги забрави още на другия ден. И се самоиздигна не само над тях, но и над държавата и закона.  Забрави, че е избран от „народеца“ и си внуши, че е избран от Бог! И държавата не смее да го пипне.

Но иначе държавата няма милост ако не сте си вързали колана в някоя забутана уличка, ако е прегоряла някоя лампичка или шарките на гумите на колата ви са поизтъркани или сте направили някое друго дребно нарушение. Ще си платите според цялата строгост на закона.

По правило, нашите управници презират закона. Законите вече не обслужват хората. Те ги потискат в името на управляващата каста. Органите на МВР, прокуратурата и правосъдието, това го приемат за нещо съвсем естествено и нормално. Пък и накъде ще мърдат, политиците са тези които ги назначават и уволняват от работа. Как го правят, те си знаят. Но е факт. И си затварят очите за да не изхвръкнат от работа. Дето казват, никой не е по-голям от хляба.

Затварят си очите и когато политиците фалшифицират изборите. Затварят си очите и когато продават и унищожават държавна собственост. Затварят си очите и когато се месят в работата на правосъдието. Затварят си очите и когато се месят в работата на частния бизнес. Затварят си очите и когато се нарушават правата гарантирани с Конституцията и законите на страната. Но добре играят ролята на „сърби“ и зорко бдят дали около КИЦ-а няма някакво българско знаме за да докладват в полицията, че е застрашена териториалната цялост на Сърбия! На същата тази Сърбия която те немилостиво крадат, компрометират и застрашават под маската на суперсръбски патриоти.

Така се създаде една каста която се издигна над закона, и превърна собствената си воля в неписани закони и правила. Според тия закони съдбата на някакъв си там обикновен човечец, послушен данъкоплатец и гласоподавател, няма никакво значение. Спомяте ли си оня резил с Боян Радованович от Ново село при Куршумлия, който заради едно нерегистрирано реморке с което е карал сено за кравите си от планината, бе осъден на глоба от половин милион динара и 40 дена затвор и трябваше да си продаде добитъка и да заведе майка си в старчески дом за да може да си излежи наказанието?!

Така е за съжаление в Сърбия днес.

Демокрацията се изроди и доведе чудовища на власт пред които обикновеният гражданин, суверена, трепери от страх. Суверенът не смее по демократичен път да си оттегли доверието от управляващите, защото Боже мой, ще го обвинят, че е предал богоизбраните политици, Косовският завет, сръбството, православието, Русия… И ще го стигне клетвата на „цар“ (?) Лазар и анатемата на всякакви извратени и потънали във всякакви земни грехове владици и попове.

Гласоподавателя, суверена, вече няма сила да изрази собствената си позиция. Или не дай Боже, да поиска отговорност  от управниците които плаща за да го обслужват. Те вече са си присвоили властта и искат гражданите да ги обслужват, да ги слушат и да ги боготворят.

Изборите им служат само за да легитимират властта на чудовищата които бавно изяждат поданиците си.

Иван Николов

Предишна статияВажна информация за студентите по 103 ПМС!
Следваща статия50 деца от Босилеград ще почиват за сметка на Народното събрание
Иван Николов
Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.