Фейсбук де(пресия)

0

На 7-ми април СЗО отбелязва Световния ден на здравето, като тази година празникът е посветен на депресията. Световният ден на здравето е насочен към ранното разпознаване на симптомите и диагностика на депресията, включващи информативна и интерактивна част. Онова което наистина е тревожно е, че депресията оказва непосредствено влияние върху психичното състояние на младото поколение, категорични са учените. Като експанзивен вид депресия е фейсбук де(пресията). В този ред на мисли, нека поне за миг да си дадем сметка за увеличаващия се диаметър на фейсбук де(пресия) , какво представлява и как да се предпазим.Едва ли някой може да си представи съвременния свят без интернет. Mрежата се превърна в най-популярната среда за комуникация и развлечение. Младите поколения от все по-ранна възраст започват да сърфират в мрежата. Оттам идва пристрастяването към интернет.
Има различни платформи за социални контакти, но дали децата ни трябва да са част от тях?

Дори четиригодишния ми племенник направо ме пита ”лельо, дай си телефона”. И когато му казвам, по-добре да си играем на криеница, лукаво ме подминава и хуква да се рови в чантата на майка си за да стартира „енгри бърдс”. Съвсем невинен пример за предпочитане на виртуалното пространство пред реалната комуникация.

Следващият пример е десет години по-големия му братовчед, който като четиринадесет годишен тинейджър сърфира във фейсбук в продължение на часове. Почти всички деца, всеки ден, свалят игри и сърфират във профилите в социалните мрежи
Facebook, Tuenti, Twitter, Ask.Fm, Instagram. Забавленията на компютъра или таблета са предпочитан вид развлечение. Теоретично това не е кой знае какъв проблем, докато не се превърне в основното им занимание за целия ден! Това влияе на средата и начина им на живот, както и неглежиране на учебните и други домашни задължения. Попаднали във виртуалното пространство и двамата не си дават сметка какво губят и какви рискове за здравето крие интернет и набиращата скорост-фейсбук де(пресия).
Феноменът наречен „ Фейсбук де(пресия)”, представлява неспособност за социализация в реалния живот и опита да се компенсират тези трудности с общуване в социалната мрежа.

Въпреки предупрежденията на лекарите, че общуването онлайн може да доведе до нарушения в развитието на детската психика, родителите всякаш подминават с лекота подобни предупреждения. Какво толкова, нека детето си поиграе, свали си сам, тагни се там, я да ти харесам статуса, тази снимка е покъртителна.

Много пъти децата се чувстват неразбрани, наранени и предадени. Потъвайки в мрежата, нерядко се сблъскват с онлайн вредители, което води до депресивни разстройства. Прекомерната употреба на сайтове като Facebook може да доведе до психически и здравословни проблеми. Честото използване на социалната мрежа отделя допамин в мозъка. Това се случва в отговор на онлайн общуването, и ако то става редовно и продължително, това може да доведе до потенциално пристрастяване.

Като родител и възрастен, който ежедневно се възмущава от интернет и интерактивна комуникация сред децата и младите, предпочитам не само да хвърлям едно око, а да общувам с децата и да научавам повече за техните навици. Обяснявам им за сигурността на профила и защитатата на личната информация. Не е достатъчно да ги учим да не споделят всичко, да не свалят опасни приложения, да не разкриват местоположението си и да общуват само с хора, които познават. Не бива да оставяме децата си да се потопяват и скитат като осъдени души из интернет. Тъжно е и мъчно да виждаме как в желанието си да бъдат разбрани от близки и приятели поствят разтърсващи детската душа тъжни статуси и снимки.

За финал, отместете поглед от компютъра. Ако вашето дете също се взира в екрана, моля не се отдалечавайте на безопасно място, напротив, доближете се на възможно най-задушевно разтояние. Прегърнете детето си, хванете го за ръка и го заведете навън. Покажете му, че светът е прекрасен извън технологичните взаимоотношения. За целта е необходимо да захвърлим телефоните поне за няколко часа, без приложения и публични мнения. И вместо личен и публичен чат да потичаме в парка, да сготвим спагети или просто да се погъделичкаме.

Александра Димитрова

Предишна статияProtesti protiv vlasti u 15 gradova Srbije
Следваща статияОбучение по първа помощ
Александра Димитрова
Александра Димитрова е родена в Босилеград през 1978 година. След завършване на Гимназията в Босилеград записва и завършва Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ” Св. Климент Охридски” в София, профил „печатни медии „. От 6 години работи като журналист в Радио Босилеград. Преминала е през позициите репортер, водещ до изпълняващ длъжността главен редактор. Подкрепя идеята, че журналистиката е нарицателно за отговорност и смелост и че никой няма нужда от еднодневна журналистика, а от последователна информираност до определянето на истинските факти и послания. Взима активно участие във воденето на обществено значими събития и мероприятия.От няколко години е заклет преводач от български на сръбски език и обратно. Омъжена, с две деца.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.