Днес е много модерно човек да е толерантен и това се счита за голямо преимущество. Предимство ли е обаче това или глупост? За да си отговорим на този въпрос трябва първо да дефинираме какво е това „толерантност“. По тълковните речници пише различни работи, аз обаче предпочитам да цитирам дефиницията на един съвременен български православен духовник – Тивериополския епископ Тихон, според когото „толерантността – това е допустимото отклонение, което не нарушава правилото“. Възприемайки това, аз бих добавил, че всяко отклонение, което се стреми съзнателно да наруши правилото и да се превърне в норма, се превръща в заплаха и следва да бъде неутрализирано. Признавам си без бой, че тези мисли ми се завъртяха из главата след поредния атентат, в който мигранти, дошли в Европа за да живеят по-добре, искат силово да наложат своята култура и своите норми, въпреки че те очевидно не създават добри общества. Защото ако можеха да го правят, то техните собствени държави щяха да са богатите и привлекателните, а не обратното. Това е все едно в една фирма единият отдел да носи огромни печалби, а другия-само загуби и лоша дисциплина, но заплатите и кариерното израстване на служителите на втория да са на по-високо ниво. Не казвам да не се помага на хора в нужда. Нашите християнски сърца са водени от любовта и състраданието. Нещо повече – това е положението и на милионите българи, които живеят по знайни и незнайни кътчета на планетата – да очакват нормално отношения от държавите, в които са попаднали. Но навсякъде те се опитват да се съобразяват с правилата, а не да налагат своите. Положението в Европа не е много оптимистично, но все пак гарантира едно здраво разтърсване и за специалните служби, които забравиха както е това да работиш „на терен“ и с агентурен апарат. Изобщо – всяко зло е за добро. Освен ако притъпим сетивата си до степен да приемем, че толерантност и глупост е едно и също.
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
