Празнично шествие под звуците на химна „Върви, народе възродени“ върви по централните улици на Босилеград. Усмихнати и щастливи ученици пеят песни, ученически духов оркестър води шествието, в което се включват учители, граждани и гости на града. Всички носят знамена и цветя.В навечерито на 24 май това сновидение, винаги силно ме обзема и ме разтърсва. Събужда в мен тъга,изпълва душата ми с болка и горчивина.Този блян е болезнен, защото честването на празника никога не е имало такъв облик, така прочувствен и от сърце.
Един дълбоко уважаван мой приятел казва, че празникът на българската просвета и култура и на славянската писменост трябва да се отбелязва в люлката на писмеността, пред килийното училище в село Извор. И е прав. Децата и всички възрастни трябва да подпалват пламъка на просвещението именно от това свидно гнездо на писмеността, за да я опазим и да я предадем на бъдещите поколения. Въпреки всички норми и ценности, фокуса на честването на празника се измества в друга посока. Неизвестна, недефинирана, безформена. Има нещо объркващо и нелепо в честванията, които се люшкат от помпозното академично съсловие побиращо стихове на български, сръбски и руски език, през спортни страсти до тракането на влакчето с детски песнички предназначени за подрастващи и прояви съответсващи по-скоро на празника на детето-1 юни. Съзнателно или не, всякаш избягваме да наричаме нещата с истинските им имена, и то неща, като рождената дата на свещения език на дедите ни. Абсурдно, необяснимо, мнимо.
24 май е Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Делото на Кирил и Методий се определя като могъщ исторически акт не само за българския народ и неговото развитие, но и за останалите славяни. На 24 май правим дълбок поклон пред светлото дело на братята Кирил и Методий, които ни дават животворния огън за да съхраним прекрасната българска реч.Речта на нашите деди, майки и бъдещи поколения.
Писмеността, културата и словото ще ни опазят в тежките исторически времена, те са тази, които пазят свещената българска реч. 24 май е празник, който приемаме безрезервно – възхваляван и обичан . Както всяка година и днес почитаме хората, които заслужават да бъдат отличени на празника. Има ли обаче просветители и културни дейци даващи принос в опазването на културната ни идентичност? Единични бройки просветители и радетели на българския дух искренно и от сърце настояват на всяка цена да опазим българската реч.Някак страхливо, боязливо и безсърдечно изпълваме пространството в чисто общочовешки план, забравяйки, че културните устои и стойности са своеобразния мост към идното, а писменото послание обвързва в един линеен исторически наратив минало, настояще и бъдеще. Все неща, които някак не ни вълнуват и слагаме встрани от случващото се.
И докато видни представители на родната действителност демонстрират отричане и неглежиране на кирилицата, докато преподаватели пресмехулно, подмолно и безцеремонно избягват да говорят на „бугарски език”, не подпалват във възпитаниците си обичта към българската идентичност, роден език и култура, ние не можем и не трябва да се наричаме просветители, културни дейци и последователи на делото на светите братя Кирил и Методий.
В наши дни образованието е един от основните стълбове на проспериращите общества. Не у нас. Никъкви положителни примери, грубо потъпкване на ценностната и морална система. Лошите примери се издигат на пиедестал, кой кому какво дал. Вечна слава и благодарност на покровителите, гратис пакет аплодисменти от зрителите. И въпреки увеличаващият се брой на образовани люде, ставаме все по-необразовани.Пишем на шльокавица, размишляваме на шльокавица, изобщо едно шльокаво шикалавене и хилаво люшкане в непонятото и обозримо бъдеще.
И нека не забравяме, че липсата на писменост, ресективно на писмените системи води до невъзможността за развитие и духовна еволюция на индивида, обществото, културата като цяло, т. е. отсъствието на писмеността бавно и сигурно се превърща във фактор за отмиране на човешките ценности.
Който не може и не иска да овладее напълно собствения си език, няма да овладее и чуждия. Б. Шоу.
Честит празник, българи!
Александра Димитрова
Издвој новости на српском
