„Каква полза за човека ако придобие цял свят, а повреди на душата си” (Марко 8: 36)
Вечният стремеж към блага, към богатство, към наследства и имоти. Оправдани пред себе си с „ама моите деца не заслужават ли повече” или „с какво еди кой си е повече от мене, та има повече”. Какво е земният живот? Един семестър с изпит накрая. Знаеш конспекта, но цял живот се правиш, че няма да те изпитват по него. Който издържи изпита – издържи, поправителни сесии няма.
Затова винаги да помним – най-важна е душата на човек. Да не правиш съзнателно неща, които знаеш, че не са редни, без значение, че това може да те превърна в социален аутсайдер или несретните души в плен на алчността ще ти се смеят. Тука не може да се извиняваме с „други обстоятелства”. Тука всичко е ясно – знаеш как трябва да живееш и нищо не бива да се поставя над това. В крайна сметка човекът „както е излязъл из утробата на майка си, гол ще си отиде както е дошъл, без да вземе нищо от труда си, за да го занесе в ръката си” (Еклесиаст 5:15)
- Готовността да загубиш себе си, за да имаш по-добра работа;
- Доброволното послушание на нечестиви управници заради облагите, които можеш да получиш от тях;
- Желанието да пренебрегнеш небесните и земните закони, за да надминеш по богатство съседите и роднините си;
- Безразличието дали ще служиш на Бога, или на мамона;
водят до едно – усилия на вятъра. Чрез тях ние не само, че не си помагаме, а напротив – вредим си.
Смейте се на онези, които ви се подсмихват от върха на богатството и славата си. Не завиждайте на тях, защото не знаете какво ги чака. И те самите не знаят. И затова губят целия си живот в трупане на облаги, постове и богатство и в треперене по неговото запазване и умножаване, т.е. купуват си вятър.
Защото „…Суета на суетите, всичко е суета” (Еклесиаст 1: 2)
Стефан Иванов
Издвој новости на српском
