По всичко личи, че сме дотегнали на света. Нашето мрънкане, оплакване и чакане на помощ от Белград, от София, от Брюксел, от Москва, от Анкара, откъдето и да е – вече не ни върши никаква работа. Тия от които чакаме помощ също си имат свои грижи и проблеми за решаване.
Пък и нека да си го кажем откровено, не ни разбират. Не разбират примиренчеството ни, робската психология, страхът, ослушването, пасивността ни. Не разбират навикът ни да чакаме държавата да ни реши житейските проблеми – да ни даде работа, жилище, безплатно образование, беплатно здравеопазване. Стига да сме достатъчно послушни, да гласуваме за когото ни кажат, да ходим на протести за по един сандвич и бутилка вода и да крещим ГОРЕ и ДОЛУ в зависимост от това кой къде се намира.
Отмина времето когато можеше добре да се живее по този начин. Когато мълчанието, търпението и послушността бяха на цена и щедро се награждаваха.
Днешният свят не е добро място за слабите, послушните и нерешителните. Днес светът принадлежи на силните, предприемчивите, образованите и борбените.
В този свят държавите се съобразяват с волята на гражданите, а не обратно – гражданите с волята на властодръжците. Под условие гражданите да имат силата и волята да си поискат изпълнението на общественият договор между държавата и тях.
Държавата е длъжна да прави това за което си плащаме данъци. Ако не го прави, толкова по-зле за нея.
Няма по-голям кошмар за управляващите освен когато масите излезнат на улиците и протестират под прозорците на властта. В такива бурни и революционни времена управляващите или поправят поведението си или си подават оставки и изчезват и на техно място идват други хора – такива които могат да изпълняват волята на своите данъкоплатци.
Една държава е толкова по-ефикасна, колкото по-силен е контролът и натискът от страна на гражданите.
Сега разбирате ли защо държавата не ни обръща грам внимание?
Кога за последен път сте били на протести и сте поискали сметка от управляващите за това как се изразходват данъците ви, как се прилагат законите, как се грижат за чистотата на улиците, как се провежда образованието на децата ви, как е организирано здравеопазването, как се провеждат изборите?
Големите промени в едно общество винаги настават след големи социални и политически бунтове. Големите бунтове сами създават своите водачи и ръководители. Друг начин за спасение на едно общество няма.
Ние като общество не правим такива опити.
Ние се спасяваме един по един. Напускаме родният си град и отиваме в чужбина – там където някой друг преди нас с години се е борил да направи работеща правова държава, демокрация, работеща икономика, работещи социални служби, здравеопазване…
Много е удобно, нали? Кацаш там наготово и консумираш това което други са създавали преди теб. И не се питаш, че там са се търкаляли трупове по улиците докато достигнат стандарта който ти сега съвсем незаслужено ползваш. Даже не се питаш няма ли един ден да ти потърсят сметка за това, че ползваш социалните им придобивки без да си внесъл един цент във фондовете им, или за това, че подбиваш цената на техните работници.
Изхода не е да търсим друго, по-добро място за живот. Изхода е да направим родният ни град по-добро място за живот. С всички преостанали сили и всички известни и неизвестни в историята средства.
Нашата власт има една слаба точка – носи дълга и буйна коса. Не е да речеш плешива, та да няма за какво да се хванеш. Ако здраво се вкопчите в нея, лесно ще я привлечете и изхвърлите през вратата. И не са необходими чак толкова големи усилия, за да упражните това ваше суверенно право, нали?
В нормалните държави това се прави на избори. Само че ние все още не сме нормална държава и от време на време се налага да използваме и някои нестандартни средства.
Иван Николов
Издвој новости на српском
